Автор: Мария Пеева

Преди десетина години взех едно от най-правилните решения в живота си – да остана да работя вкъщи, за да намаля стреса от ежедневното тичане до офиса и да отделям повече време на децата си, които по онова време вече бяха на път да станат три, а после се увеличиха и на четири. Признавам, че в началото ми беше трудно да се организирам, разсейвах се и губех много време, след което се налагаше да си довършвам работата през нощта. Работата на преводача винаги е свързана със срокове и нерядко се случват и спешни поръчки, които са по-добре платени и не са за изпускане. Веднъж съпругът ми каза, че изглежда сякаш сега работя повече, отколкото по времето, когато съм била в офис. Един ден седнах и си записах точно какво правя и защо се случва така, че времето сякаш ми се изплъзва между пръстите, и то при положение, че не губя часове в пътуване до офиса. Оказа се, че най-много време „губя“ в домакински задължения, които преди съм вършила вечер между другото, и в „разсейване“ с децата.

Предполагам, че както майките, които работят вкъщи, така и тези, които са в офис, се сблъскват с подобен проблем. Същото се отнася и за жените в майчинство, които се опитват да намерят малко време за себе си, да прочетат нещо или да изкарат някакво онлайн обучение. Наскоро една майка ми писа с молба да обърна специално внимание на тази тема. При нея проблемът е, че детенцето й боледува често. Тя има възможност да отсъства от офиса и да работи вкъщи, но хлапето буквално не я оставя на мира да проведе дори един телефонен разговор или да си отговори на мейлите. В същото време няма как да наеме бавачка за седмица, няма баба под ръка и понякога се налага да го прати на градина не съвсем оздравяло, което води до ново заболяване и кръгът отново се завърта.

Реших да споделя с вас някои дребни хитрости, които ми помагат да работя вкъщи, когато децата са наоколо, във ваканция или болни, и как да ги ангажирам, когато се наложи да ги водя с мен по задачи.

Децата искат внимание и го заслужават, няма две мнения. Но също така не може цялото внимание на майката да е съсредоточено върху тях по цял ден, по простата причина, че дори да не работи вкъщи, пак има куп домакински задължения за вършене, налага се да се отиде на лекар, да се чака на опашка за преглед или в банка, да се платят разни такси, да се напазарува. Факт е, че майката върши по няколко неща едновременно, но това създава и не малък стрес. Затова първото, на което трябва да научим децата си, е, че през деня има време, в което мама не се занимава с тях и не е на тяхно разположение. Ето какво правя аз.

1. Планиране на деня. Установих, че ако реша да си свърша работата между другото, когато детето ме остави на мира, никога не ми се получава и се налага да седна, чак след като всички вечер заспят. Дори за нощна птица като мен, с времето това става изтощително, особено когато на следващия ден се налага да станеш в седем сутринта, за да изпратиш по-големите ученици. Затова винаги правя план на деня, около който структурирам и детската програма. Макар че моите вече са големи и ходят на градинка/училище, имам практика, когато се разболее някой от тях, да го оставя вкъщи поне два-три дни, след като е оздравял, за да се укрепи имунитета му. Реално това значи, че се случва четиригодишният ми Алекс да стои по десет дни вкъщи, а междувременно аз имам да превеждам, да пиша и да подготвям материали. Всичко това отнема минимум три-четири часа на ден. Правя си график, в който използвам времето между изпращането на големите момчета на училище и неговото събуждане, и около час от активното му време преди обяд, както и следобедния му сън. Самият факт, че съм го написала черно на бяло, някак улеснява следването му и не ми дава възможност да се разсейвам. Освен това впечатлява децата, като им го покажете и заявите сериозно: Ето, тук е написано, че сега е време за самостоятелни игри. Което ни води и до втора точка.

2. Самостоятелни занимания. Както и друг път съм писала, дори и малкото дете може да бъде приучено да се занимава самостоятелно. Не само за да ви остане малко време, но и защото за него е полезно. Ако не искате до седми клас да пишете с него домашни и да висите на главата му, защото то не успява да се съсредоточи, от съвсем мъничко го учете да се занимава без да ви търси постоянно. Има подходящи самостоятелни игри за всяка възраст. Игрите по Монтесори успешно развиват концентрацията при малките деца. Към тях добавям рисуването, залепването на стикери, подреждането на играчки, реденето на пъзели, конструирането. Алекс, например, обожава да подрежда колички на малката холна масичка до мен, докато аз съм на компютъра. Случва се да не ме потърси половин час, докато си пренарежда колите по цвят, големина или някакъв негов принцип. Друга игра, която обича, е да сглобява конструктори. Миналото лято лекувахме някаква упорита стомашна инфекция цели три седмици и открихме една забавна игра, която всеки ден ми „печелеше“ поне час – давах му леген с вода и кърпа и той миеше наред всички колички и играчки, след което ги подсушаваше. После, разбира се, се преобличахме, и се налагаше да мия пода, но пък детето беше доволно, както и аз. Коко на неговата възраст обичаше да рисува, да моделира, да нанизва копчета и мъниста на връвчица. Косьо харесваше екшън фигури и разиграваше цели филми с роботи и супер герои, в които той играеше всички роли. Пробвайте различни самостоятелни занимания, докато намерите това, което най-много допада на детето ви. След това надграждайте. Ако първо му е интересно да лепи стикери, след време му дайте да прави апликации с тиксо, после и сам да изрязва фигурки и да ги залепва. Ако обича конструктори, не му давайте всички налични конструктори, а само един. Ако изгуби интерес, добавете друг, съвместим и пак надграждайте. Предлагайте самостоятелните игри една по една, не всички накуп, защото децата се объркват. Ако им стоварите на масата конструктор, моливи, листове и пластилин, най-вероятно няма да захванат нищо за повече от пет минути и накрая ще имате една купчина разхвърляни игри и едно скучаещо дете. Ако им дадете една игра, шансът да задържи интереса им е много по-голям. За по-големите деца най-доброто самостоятелно занимание е четенето. Моите знаят, че през ваканцията задължително всеки ден следобед имат време за четене. Тук обаче има един важен момент, на който трябва да обърнете внимание. За да има детето желание да играе самостоятелно, трябва преди това да е получило нужното внимание от вас. Ако то чувства, че не сте му отделили достатъчно време, изобщо няма да ви остави на мира. Затова първо винаги си поигравам малко с него, след което му казвам, че сега е време мама да работи, а той да играе сам. Показвам графика, часовника и обяснявам кога ще приключа. На децата им харесва да са наясно с вашата програма, така се съобразяват с нея с много по-голямо желание и дори се чувстват съпричастни.

3. Телевизор, технологични игри. Не съм от крайните родители, които напълно отхвърлят присъствието на технологиите в живота на детето. Според мен във времето, в което живеем, ако изобщо им откажем достъп до телевизия и технологии, ще ги превърнем в аутсайдери. Всичките им приятели ще обсъждат някоя игра или филм, а те няма да знаят за какво става дума. Телевизията може да ви осигури малко време, но е много важно да се съобразите с възрастта на детето. За дете на две годинки не позволявам повече от петнайсет минути два-три пъти на ден. Имайте предвид, че ако пуснете телевизора още със събуждането му, после то ще иска да гледа през целия ден и може дори да се разстрои. Малкото дете не разбира защо прекаленото гледане на телевизия е вредно за него и да му спрете филмчето, е все едно да му вземете десерта от устата, преди да го е изял. Затова избирам предаване в час, след който съм планирала нещо интересно, например разходка. За по-големите деца предпочитам да пусна някое смислено филмче. Телевизията не бива да е целодневен фон, на който се прави всичко останало. Точно преди лягане също не е препоръчителна, защото действа възбуждащо и после детето по-трудно заспива. Същото се отнася за игрите на смартфон или айпад. Тези джаджи вършат идеална работа, докато сте навън и примерно чакате за преглед при доктора. Времето минава неусетно и децата не нервничат. А вкъщи, докато гледат телевизия, можете да си проведете важните разговори, да свършите някоя домакинска работа или просто да изпиете едно кафе на спокойствие и да си отдъхнете. Няма нищо срамно в това, и мама е човек. Важното е да не изпуснете контрола и детето да седи пред екрана твърде много време, защото тогава ефектът е обратен – не само, че е вредно за него, но и се изнервя и става още по-трудно да си свършите другата работа.

4. Включвайте го в домакинската работа. И най-малките деца обожават да правят нещо заедно с вас. Вместо да се чудите какво да им измислите, за да можете да домакинствате на спокойствие, намерете начин да ги включите и да се чувстват полезни. Ако готвите, сложете ги до вас и им дайте да „режат“ зеленчуци със затъпено детско ножче, да мачкат картофче за пюре, да бъркат яйца, да мият плодове. Ако чистите, дайте им парцал да бършат прах. Ако сортирате чисто пране, дайте им да сгъват дрешки. Те могат да подреждат масата (Алекс веднъж беше сложил тоалетна хартия вместо салфетки), да я прибират, да подреждат играчките заедно с вас. Могат да се включат в оправянето на леглата като опънат завивката или наредят възглавниците, в слагането на мръсни дрехи в пералнята и почти във всяка домакинска работа, която не включва употребата на опасни препарати или уреди. Не казвам, че после няма да се наложи да довършите започнатото от тях, но поне ще сте им осигурили интересно занимание и ще сте сложили началото на един добър навик. Ако детето има по-големи братя или сестри, насърчавайте ги да си играят заедно, но внимавайте да не прекалявате, защото опитът ми показва, че гледането на по-малките от по-големите невинаги работи успешно. Когато Алекс беше бебе, обожаваше да гледа как батковците му играят на нещо и ги наблюдаваше продължително, докато си лежеше на шезлонгчето. Като порасна, стана малко по-сложно, защото започна да им взима играчките и да им пречи. Сега са на етап, в който интересите са различни и когато помоля някои от батковците да го наглежда, знам, че просто ще му пуснат телевизора, затова предпочитам да им възлагам само воденето и взимането на градина. Не е малко.

5. Когато ви се наложи да водите с вас детето в банка, на лекар, на някоя среща, в учреждение или изобщо на места, свързани с присъствието на много хора и чакане, винаги има напрежение. Първо, овладейте собствените си нерви, защото децата усещат притеснението на мама и стават дори по-палави и шумни от обичайното. Второ, спомнете си, че всички тези хора, които подозирате, че ви гледат критично, най-вероятно също имат деца и са напълно наясно, че хлапетата понякога вдигат шум и не е толкова лесно да ги укротиш. Ето какво си нося винаги в подобни случаи:

• Вода
• Нещо за хапване според възрастта на детето - банан, солети, обикновени бисквити (Коко веднъж ни развали коледната фотосесия, защото внезапно огладня и нямах нищо под ръка, а уж не беше чак толкова малко дете. Оттогава винаги имам "залъгалки")
• За най-малкия освен любимата за момента играчка, задължително нося и малко пликче с някои позабравени играчки, които да пусна в употреба, ако любимата омръзне.
• Молив и лист, или книжка със стикери или картинки
• Мокри кърпички (забелязали ли сте как децата винаги решават, че им се ходи до тоалетна на обществени места? Полудявам, когато натоварена със сто неща, изведнъж чуя тази реплика: "Мамо, ака ми се.")

Както виждате, не са някакви големи предмети и всичко се побира в дамската ми чанта. Любимата играчка обикновено е в раничка на гърба на детето и то много важно я изкарва и прибира по няколко пъти. Когато му омръзне, вадим забравените играчки и ги добавяме към нея, с което печелим още десетина минутки. После идва ред на рисуването или книжката. Ако нищо от тези не помогне и детето започне да нервничи и да вдига повече от обичайния шум, давам телефона си. Никога не оставям децата "за малко" при рецепционистката или при някоя непозната майка, леля, баба, докато вляза в лекарския кабинет или ако се наложи да отидем до тоалетна с най-малкия. Не съветвам и вас да го правите. Първо защото децата се притесняват от непознати, второ защото човекът най-вероятно е добронамерен, но ако детето избяга или се изгуби, отговорността е изцяло ваша, както и целия ужас и притеснение, докато го откриете. Ако сте с бебе, проверете дали мястото, което трябва да посетите, има достъп за колички. Ако няма, носете го в кенгуру, за да не ви се налага да качвате количка по стълбите сама. В случай че имате час при лекар или зъболекар, кенгуруто не ви върши работа, защото ще трябва да оставите някъде бебето, докато ви прегледат. За щастие в клиниките винаги има асансьор, така че спокойно можете да отидете с количка. Ако пък чакате на опашка в някое учреждение и ви се стори, че децата са на път да се изморят или изнервят твърде много, помолете да ви отстъпят ред. Хората невинаги се сещат сами, което не значи, че ще ви откажат, ако ги помолите. Ако все пак ви откажат, просто оставете детето да вдига шум до бога, да тича около тях и да им бърка в чантите. Заслужили са си го :)

Последното, разбира се, беше шега. Не отричам обаче, че понякога ми се иска да го направя. :)

Толкова от мен по темата. Очаквам от вас идеи и коментари. Винаги има какво да научим едни от други.