Автор: Мария Пеева

Днес бяхме в Пловдив, при родителите ми, както обещах на Коко миналата седмица. Хубав, слънчев, пловдивски ден, цялото ми семейство на разходка на Гребната база, би трябвало да се чувствам идеално.

И все пак не мога да се отпусна. Това усещане продължава да ме измъчва - защо не реагирах по-бързо, защо навреме не видях какво се случва с тях, за да започнем лечението по-рано, да предотвратим тази ужасна деменция.

Не знам дали си внушавам, но през двете години, в които взимат лекарствата си редовно, няма рязко влошаване. В началото дори имаше известно подобрение. Това би трябвало да ме радва, но се прокрадва тази ужасна мисъл, тези угризения, че ако бях забелязала по-рано признаците, можеше всичко да изглежда различно сега и може би през идните години. Можеше да задържим развитието на болестта на много по-ранен етап, а не чак когато станат неспособни да се грижат сами за себе си.

Пиша този текст за всички вас, които имате възрастни родители. Следете за симптомите и действайте навреме. Не бъдете спокойни като мен - че щом са двамата, те се грижат един за друг и дори нещо да се случи с единия, другият ще забележи. Не винаги имаме този късмет. Моето семейство изтегли късата клечка и двамата ми родители влязоха в статистиката на 50 млн души по света, които страдат от деменция. Но дори когато е само единият, е много възможно другият да “откаже” да забележи, да отрича очевидното, защото не иска да го приеме или защото не може да повярва. Ние, децата им, трябва да знаем какво се случва, за да помогнем навреме. Това е единственото спасение - да видим симптомите и да почнем лечението навреме, за да може поне да задържим развитието на болестта.

Давам си сметка, че е имало много признаци, които съм приемала като нормални промени на възрастта. Те започнаха да отказват да пътуват. За един празник искахме да им подарим организирана екскурзия в чужбина - отказаха. След време разбрах, че за това заболяване е характерен страхът от непознатото. Започнаха да идват с нежелание у дома в София. После разбрах, че шумът и присъствието на много хора ги притеснява. Случваше се татко да изглежда твърде разсеян, да изпуска нишката на разговора. Ние си мислехме, че недочува. Мама започна да сменя настроенията по-често от обикновено, да се сърди без причина за дреболии. Отдавахме го на възрастта, а то пак е било от заболяването - безпричинна тревожност и гневни изблици.

В сайта на Сдружение Алцхаймер България намерих тези 10 симптома. При моите родители се оказа деменция, но признаците ги имаше. Ще ви напиша под всеки от тях в какво се изрази при родителите ми. И защо въпреки че сега изглежда толкова очевидно, тогава не го разбрах.

1. Загуба на паметта

Един от най-честите признаци за наличието на болестта на Алцхаймер. Отнася се основно до краткотрайната памет и непосредствено научена информация. Типични прояви са още забравянето на важни дати и събития; задаването на един и същи въпрос отново и отново.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Забравяне от време на време на имена или ангажименти, но припомнянето им по-късно.

При родителите ми:
Обадих се да им съобщя, когато Алекс се роди. Когато се чухме малко по-късно, за да им напомня да кажат и на роднините и съседите в Пловдив, татко беше забравил. Помислих си, че не е чул първия път и го отдадох на оглушаване. После започнаха да забравят рождените ни дни. Казвах си, че това е, защото децата са много и кой може да ги запомни. Но не е било, защото децата са много. Те обожават внуците си. Ако не беше болестта, нямаше да забравят празниците им. А сега вече майка не помни дори имената им.

2. Трудност при работа с числа и сметки


При някои хора се променя способността да изготвят план и да го следват последователно, както и да работят с числа. Трудности се появяват при организране на месчните доходи и сметки. Може да се появят смущения в концентрацията и рутинни дейности да изискват повече време отколкото преди.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Допускане на случайна грешка при пресмятане на сметки или разходи.

При родителите ми:
Започнаха да забравят да платят тока, телефона, сметките. Реших, че парите не им стигат и започнах да им пращам малко повече. Оказа се, че забравянето е било от болестта, а част от парите са отишли при измамници.

3. Трудност за справяне с познати задачи у дома, на работа или през свободното време

Болните от Алцхаймер често се затрудняват с ежедневните си задължения, например да стигнат до позната дестинация, да си спомнят правилата на любима игра и т.н.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Понякога да се нуждаят от помощ например при боравенето с по-специфичен електрически уред.

При родителите ми:
Веднъж оставихме децата на майка ми за два дни и заминахме с Иван. Оказа се, че два дни са яли студена храна от хладилника. Реших, че просто не може да борави с котлона у дома, защото е различен от нейния.

4. Загуба на ориентация за време и място

При хората с Алцхаймер могат да изчезне представата за време, дата, сезон. Могат да изпитат трудност да разберат каквото и да, ако то не се случва в конкретния момент. Случва се да забравят къде се намират и как са се озовали там.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Забравят кой ден от седмицата е, но се сещат по-късно.

При родителите ми:
Татко се изгуби на връщане от църквата, която посещаваше всяка седмица. Тъй като беше привечер, решихме, че зрението му отслабва. Скоро след това той спря да ходи на църква. Това също трябваше да ни подскаже, че върви на зле.

5. Трудности при разбирането на визуални изображения и на пространствено отношения

Могат да се появят трудности при четене, при преценка на разстояния, при различаване на контрастни цветове, което може да се окаже проблем при шофиране.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Промени в зрението, дължащи се на катаракт, т.нар. старческо перде.

При родителите ми:
Татко отказа да шофира. Пак го отдадохме на зрението му. Слава богу, че е усетил навреме неспособността си, преди да стане някоя страшна беля.

6. Проблеми при разговор или писане


При хора с Алцхаймер могат да се появяват трудности да провеждат и да следват диалог. Случва се да спрат по средата и да нямат представа как да продължат, или да повтарят многократно една и съща реплика. Още може да им е трудно да намират правилната дума или да назовават дадено нещо с грешна дума.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Понякога има трудност да се намери правилната дума.

При родителите ми:
Татко започна да сменя темата при разговор по странен начин. Решихме, че оглушава.

7. Слагат вещи на нетипични места


Често хората с Алцхаймер губят вещи, или ги поставят на необичайно място, а след това не могат да възсатновят спомена откъде са взели предмета, какво са правили с него и къде са го сложили. Понякога могат да обвинят някого в кражба.


Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Поставяне на вещи на необичайно място, но спомняйки си по-късно последователността на действията.

При родителите ми:
Подарихме им албум със снимки на Алекс, малко след като се роди. При следващото ни гостуване тя попита няма ли да занесем малко снимки на бебето. Оказа се, че изобщо не помни за албума. Решихме, че просто го е прибрала някъде и е забравила.

8. Намаляване на способността за преценка


Могат да се появят значителни изменения при взимането на решения и правилна преценка. Например загуба на умението да се борави с пари – могат да дават големи суми за продукти от телевизионни реклами. Стават небрежни към чистотата и личната си хигиена.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Взимат лошо решение от време на време.

При родителите ми:
У дома открих купчини с неразопаковани вещи, които майка ми изобщо не помнеше кога е купила. Сред тях имаше и два матрака за над 1500 лв, от тези, които се продават чрез директен маркетинг. Тя беше убедена, че съм й ги пратила аз - за подарък. Не помнеше да ги е платила, макар че намерихме фактурата. Всъщност тогава вече се усетихме, че нещо сериозно се случва с тях.

9. Отдръпване от работа или социални дейности


Могат да започнат да странят от работа, социална активост, спорт, хоби. Не успяват да си спомнят как се извършва любима за тях дейност. Могат да започнат да странят от социални контакти поради промените, които се случват с тях.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Понякога се чувстват натоварени от работа, ангажименти, социални контакти.

При родителите ми:
Казах ви вече за екскурзиите и семейните почивки. Докато преди идваха с удоволствие, с времето започнаха да отказват, особено майка. Веднъж се случи да отидем в Пловдив и да ги поканим на разходка, а те отказаха да излязат. Бяхме със свекърва ми и реших, че майка е отказала заради това. Друг път ги чакахме с часове в едно ресторантче, където винаги ходим заедно, а те не дойдоха. Всичко това сме отдавали винаги на възрастта - може би нещо не се чувстват добре, или времето не е достатъчно хубаво. А е било симптом на заболяването.

10. Промени в настроенията и личността

Хората с Алцхаймер могат да станат объркани, подозрителни, депресивни, раздразнителни, страхливи. Лесно започват да се разстройват и натъжават, най-вече когато са извън обичайната си зона на комфорт, но се случва още вкъщи и сред близки.

Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Развиване на собствен начин да се вършат и подреждат нещата и изпитване на раздразнение, когато редът бъде нарушен.

При родителите ми:
Тъй като мама винаги е била по-сприхава и критична, когато започна да се сърди за съвсем незначителни дреболии, го отдадох на възрастта или на моментно настроение. Но имаше една ситуация, в която те ни гостуваха и след като се прибраха, се обадих да чуя дали всичко е наред и са пристигнали благополучно. А тя ми се сопна и ми затвори телефона. Това се случи след като се бяхме разделили в чудесни отношения. Би трябвало да ми светне лампичката. Но отново не можех (или не исках) да повярвам.

Важно е да отбележа също, че не е задължително всички симптоми да са налице. При моите родители се проявиха различни и макар че диагнозата им е еднаква, болестта се развива различно. Татко помни кои сме, но се губи постоянно дори из къщи, освен това е способен да излезе навън по бельо. Майка винаги е подходящо облечена за сезона и помни кое къде е у дома, а дори и навън се оправя сравнително добре поне из квартала, но постоянно забравя кои сме ние или баща ми. 

Пак ще пиша по тази тема. Скоро ще събера сили да ви разкажа какво се случва, когато най-после разберем истината и я приемем. Какво следва оттам нататък. Не е лесно, но се преживява. И продължаваме напред отново заедно, само че с друг ритъм. 

А ако вие подозирате дори и съвсем смътно, че с някой от родителите ви се случват такива промени, помолете ги, изисквайте от тях, дори настоявайте да посетят невролог. Нека да си направят пълни изследвания. Не крийте от тях притесненията си. Те най-вероятно ще ви кажат, че нищо им няма. Намерете начин да ги убедите. За тяхно добро.

И за ваше.

*********

Каква е най-вероятната причина за деменцията при двамата ми родители съм споделила в Разказа на една дъщеря.

За колебанията ми дали да останат в дома си в Пловдив съм разказала в Ние бяхме и вече не сме.