Апелът на една майка
Автор: Елица Сиракова
Уважаеми родители на деца без диабет,
Уважаемо общество, това писмо е специално за вас.
Първо искам да Ви кажа, никой не е застрахован!
В моето и в още около 4000 семейства (процентът на близки с диабет тип 1 е под 10%), децата са били здрави, кърмени, раждани по един или друг начин, не са преживели стрес, не са преяли със сладкиши, и въпреки това, при нас идва ДИАБЕТ тип 1 – идва за 2-3-5 седмици, незабележим в началото, после започват разни признаци: Жажда! Пият много вода! Пишкат още повече! Големи деца се напикават нощем! И ако сте пропуснали това, един ден детето спи, заспива на масата, на пода, на стола. Изморява се! Ако и това сте пропуснали идва денят, в който детето заспива и не се събужда, докато не му се сложи система и инсулин в интензивното на някоя болница…
Ако и това пропуснете, детето не се събужда никога повече!
Това е. Децата умират. Умират, ако са дълго време с висока кръвна захар и не се вземат мерки.
След диагнозата следва шокиращата и жестока истина. Вашият живот никога няма да бъде същият. Никога повече няма да сте спокойни, никога повече няма да има минута, в която главата ви да не е заета със сметки, въглехидрати, захар, стойности, и тн.
Всичко това вие неизбежно научавате, по лесния или по трудния начин.
Идва моментът на адаптация, на това детето да се върне в средата си. Да тръгне на училище.
И тук сте вие, уважаемо общество!
Тук вие сте длъжни да сте съпричастни, да се информирате, да сте добронамерени, да преглътнете егото си и да си признаете, че нищо не разбирате, защото никой не е застрахован!
Тук сте вие драги учители, да разберете, детето е същото, но трябва да прави някои неща за да оживее, и тези неща не са прищявка на разглезено хлапе.
Тук сте вие, мили родители – да говорите с децата си, да им разкажете за диабета, да ги помолите да са внимателни, да не режат маркучите (200 лв на месец) на помпата (която струва хиляди евро), която спасява живот! Да не крадат храната на детето, без която то реално може да умре за минути. Да помагат на децата с диабет тип 1, като играят с тях, като не ги обиждат, като се държат нормално.
При висока кръвна захар, детето изпитва силна жажда, това е физиологична потребност - чрез оводняване, тялото се стреми да смъкне кръвната захар. Това води до често уриниране. Децата трябва да бъдат пускани до тоалетна.
При ниска кръвна захар децата усещат и знаят, че трябва да хапнат нещо, често те знаят какво трябва да направят.
МОЛЯ ВИ, УМОЛЯВАМ ВИ, уважаеми УЧИТЕЛИ, не пречете на децата да ядат, понякога няма време да излизат или да обясняват, понякога кръвната захар пада рязко. Понякога 5 минути са решаващи!
5 минути и пакетче захар делят децата от кома.
Ако не желаете на съвестта ви да тежи един съсипан детски живот, не пречете – прочетете, питайте, научете.
Някои деца с диабет носят сензори, едно нещо, което се „забожда“ в тялото им и стои там постоянно, това нещо мери постоянно кръвната захар, и чрез него, ние –родителите виждаме какво се случва, и успяваме да предотвратим по-голямата част от страхотиите. За тази цел, децата имат нужда техните телефони да са постоянно с тях, глюкомерите също. На контролни и изпити не им ги прибирайте! Нека стоят върху чиновете, на видно място. НЕКА родителите да виждаме кръвната им захар, за да можем да реагираме. Нека не се налага да идват линейки!
Това писмо е в резултат на тежък инцидент в плевенско училище, при което учител прави забележка на дете за яденето, детето е ниска кръвна захар, и неориентирано – обичайно състояние при хипогликемия. Майката успява да стигне на време, преди детето да изпадне в КОМА.
Това писмо е в резултат на серия инциденти в софийски училища, при което деца режат маркучите на помпа на съученик, учители го гонят от час, да не преписва от глюкомера!!!
Това писмо е в резултат на лошо отношение на учители по физическо към много деца с диабет 1, които принуждават родителите да подписват декларации за отказ от час по физическо.
Това писмо е в резултат на неразбирането и нежеланието на медицинските лица в училища и детски градини да се образоват, да преглътнат егото си и да помагат, да си вършат работата.
Това писмо е в резултат на неразбирането от страна на родителите на „здравите деца“, които разказват, че диабет 1 е заразен, че децата са глупави, че са преяли със сладко и тн.
За тези родители, които лицемерно се съгласяват да са съпричастни, и при първа възможност удобно забравят за наредбите в училища и детски градини, в които е забранено да се носи торта в училище.
И въпреки всички тези примери, има и много положителни! Има родители, които питат и се съобразяват, има учители, които следят и се грижат за децата, има медицински лица, който дават всичко от себе си и се справят отлично!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ МИЛИ ХОРА, без вас няма да се справим!
Това е. Има още много да се каже и направи, има още много да се свърши.
За тази цел трябва да не сме сами. Имаме нужда от разбиране и подкрепа.
В БЪЛГАРИЯ НЯМА ТОЧНА СТАТИСТИКА НА ДЕЦАТА С ДИАБЕТ!
ФАКТ е, че бройката се увеличава бързо.
БЛАГОДАРЯ! СПОДЕЛЯЙТЕ!
И още нещо! Всеки, кото си позволи да обяснява на детето ми, че не е нормално или ще умре в мъки, ще се разправя лично с мен, ще ме види в цялата ми прелест, и дано да е добре подготвен!
Елица Сиракова – майка.
***********
Прочетете повече за захарния диабет тип 1 ето тук - симптоми, протичане, лечение, хранителен режим.
Много е важна статията Как да разпознаем автоимунно заболяване при децата.
