Започва и този ужасен сезон, в който всички треперим от вируси и грипове. Не че не ни морят и лятото, но пикът е през есента и зимата, когато нещастната ни дихателна система е под постоянен обстрел. Едно време сополът ме изпълваше с ужас. Живеех в постоянен страх от него, атакувах го с всевъзможни капки, сиропи и добавки, навличах децата, разтривах, мазах, инхалирах, отлагах почивки и излизания. Вкъщи един огромен шкаф беше постоянно зареден с всичко нужно за войната със сопола – от лекарства до маски.

В един момент се предадох. Толкова свикнах със сопола, че направо се сприятелихме. Аз не се плаша от него, той не се трогва от мен. Установих, че каквото и да правя, децата боледуват. И в крайна сметка оздравяват. Затова полагам необходимите усилия, лекувам, следя състоянието, обгрижвам, но… не се притеснявам чак толкова много. В случая помогна и чудесния ми педиатър, който винаги успява да ме разсмее. За пример ще споделя с вас любимата му реплика: „Обещавам ви, че въпреки всичките ни усилия, детето ще оздравее“.

Звучи утешително, нали?

Какво съм научила за вирусите от 23-годишната ми битка с „моя приятел сопола“? Лечението на вирусите е не толкова в хапчетата, колкото в това да помогнем на организма да ги пребори сам. Опитах се да ви систематизирам опита ми като родител в няколко точки, а накрая цитирам и един лекар, чиито съвети са много полезни.

1. Не всеки вирус е грип. Важно е да правим разлика между обикновения вирус, този който често наричаме настинка, и истинския грип.

Когато детето е весело, в обичайния си тонус и пие достатъчно течности, дори да кашля, или да има сополи и температура, няма нищо притеснително. Характерно за грипа е, че той действа токсикиращо на организма и детето става отпуснато, бледо, чувства се зле. Това състояние изисква незабавен преглед при педиатър, който ще прецени какво да ви предпише. Обикновеният вирус, описан по-горе, лекувам само с много течности, някакъв антипиретик при температура над 38 и промивки на нослето с физиологичен разтвор. При силна кашлица прилагам и инхалации – отново само с физиологичен разтвор. За обикновен вирус това е достатъчно. Ако детето няма подобрение на третия ден, отиваме на лекар.

2. Заразяването и ваксините. Обикновеният вирус протича леко, понякога дори без симптоми при деца с добър имунитет. Ако обаче детето ви е в контакт с грипен вирус, то ще се зарази. Освен ако не е ваксинирано срещу грип или не го е изкарало вече. Противогрипните ваксини предпазват само от грипните щамове, не от всяка настинка. Най-застрашени от грип са децата от 6 месеца до 2 години, възрастните над 65 години, хората с хронични заболявания (астма, диабет, исхемична болест, заболявания на бъбреците, хора претърпели инсулт и др.), всички, които са с имунодефицит, бременните жени, хората, които работят в домове за възрастни. Дали да се ваксинирате против грип или не, е ваш личен избор, за който може да се консултирате с лекаря си.

3. Предпазване и профилактика. В пика на грипния сезон избягваме обществени места и стоим далеч от болни хора. Не е добра идея да отидем болни на работа, за да докажем колко сме работливи или да пратим децата болни на училище, защото няма кой да ги гледа. Това вече е въпрос на родителска отговорност и вие сами ще прецените дали детето е просто сополиво или има грип. Другото, на което уча децата си е да мият често ръцете си. Но да се излиза навън не е противопоказно. На практика няма кого да заразите навън, нито вие може да се заразите, освен ако някой не дойде да ви се изкиха точно в лицето.

4. Добавки вече не взимаме. Не е доказана ефективността им. Не съм против тях, защото много хора твърдят, че им помагат, но поне според лекарите ефектът им е по-скоро на психиката, отколкото на тялото. Излизането навън дори в студено време, хубавата храна, приятните емоции според мен са най-добрите добавки и се старая да ги давам редовно на децата. Витамин С е единствената добавка, която се ползва редовно вкъщи. Други витамини давам, когато ги изпише лекар ни при доказан дефицит. Разбира се, ако предпочитате да взимате добавки и намирате, че ви се отразява добре, това е чудесно, стига само да не прекалите.

5. Сиропи и капки. И всякакви облекчаващи симптомите лекарства. Прави ми впечатление, че се изписват все по-рядко и все повече педиатри ги отхвърлят. Последният УНГ, при когото ходихме, каза, че капките за нос вредят много повече отколкото помагат. Затова и ги избягваме максимално. Промивките с физиологичен разтвор и инхалациите вършат същата работа. Тук не говоря за усложненията и тежките бактериални инфекции, които понякога се получават вследствие от някой вирус. Става дума за това, което наричаме „настинка“.
 

А относно сиропите за кашлица ще ви цитирам д-р Комаровски, чиито съвети съвпадат с тези на нашия педиатър. „При поразени горни дихателни пътища (нос, гърло, ларинкс) не са нужни отхрачващи средства. Те само ще засилят кашлицата. При засягане на долните дихателни пътища (бронхити, пневмонии) самолечението е опасно. Лекарствата, които потискат кашлицата, в този случай, са категорично забранени.“

6. Как се лекува грип? За истинския грипен вирус реално има само две лекарства, които помагат. И те се изписват от лекар с рецепта. На българския пазар са познати като тамифлу и реленца. Приемът им трябва да стане през първите 48 часа, после е късно. Пак казвам, задължително след лекарски преглед. Грип и остра респираторна вирусна инфекция не се лекуват с антибиотици и противоалергични лекарства. Ако организмът е достатъчно силен, той ще ги пребори и ние само трябва да му помогнем. А ако има съмнения дали детето е с вирус или бактерия, правим изследване CRP - це-реактивен протеин. Когато е над нормата, имаме бактериална инфекция и няма да се разминем с антибиотика.

Накрая ви предлагаме още няколко добри съвета от споменатия по-горе д-р Комаровски за гриповете и вирусите през зимния сезон. Мисля, че ще са ви полезни:

Въздухът

Вирусните частици могат да съхранят своята активност в сух, топъл, застоял въздух, но почти мигновено се разрушават в прохладен, влажен, „подвижен“ въздух. Разхождайте се, колкото искате. Да прихванете вирус, по време на разходка, на практика е нереално. Не е нужно да носите маска. По-добре е да подишате свеж въздух.

Стаята

Оптималните параметри на въздуха в помещението са температура около 20 градуса С, влажност 50-70 %. Задължително е да се проветрява често и интензивно (на течение). Всяка отоплителна система изсушава въздуха. Мийте пода по-често, включвайте овлажнител, настоявайте за овлажнители на въздуха в детските заведения. По-добре е да се облечете по-топло, отколкото да включвате допълнително отопление. Състоянието на лигавиците (нос, гърло).

В горните дихателни пътища постоянно се образува секрет. Той обезпечава функционирането на местния имунитет – защитата на лигавиците. Ако те пресъхнат, функциите на местния имунитет се нарушават, вирусите с лекота преодоляват защитната бариера на отслабналия имунитет и при контакт с вируса има много голяма вероятност да се разболеете. Основният враг на имунитета са сухият въздух и лекарствата, които предизвикват изсушаване на лигавицата.

Овлажнявайте лигавиците. Елементарно е: 1 ч. л. обикновена готварска сол на литър кипнала вода. С получения разтвор капете капки в носа, колкото можете по-често (дори на всеки 10 минути). Колкото повече хора има около вас, толкова по-често можете да го правите. Можете да си купите и физиологичен или солен разтвор от аптеката. Важното е да капете (или пръскате) редовно – когато излезете от дома си (от сухо помещение) и отидете там, където има много хора; ако чакате в коридора на поликлиниката. С домашно приготвения разтвор можете да правите и гаргара.

Облечете се топло, но поддържайте хладен и влажен въздуха в помещението. Оптималната температура трябва да е 18-20 градуса С (16 е по-добре от 22), влажността 50-70 % (80 е по-добре от 30). Мийте пода, овлажнявайте въздуха, проветрявайте.

Категорично не трябва да се заставяте да ядете, ако нямате апетит. Не насилвайте и детето да го прави. Ако поиска да хапне, предложете нещо леко, течно, с повече въглехидрати (зеленчукова супа с картофи и ориз например).

Пийте течности и давайте на детето да пие по-често!

Температурата на течностите трябва да е равна на температурата на тялото. Поемайте много течности. Можете да предложите на детето компот, плодов сок, чай (в чая можете да настържете ябълка), ошаф от стафиди и сушени кайсии. Ако детето капризничи “не искам чай, ще пия само компот“, не настоявайте, важно е само да поема течности.

Идеални в случая са пероралните солеви препарати за рехидратация. Те се назначават от лекаря. Това най-често са разтвори на соли и захар, които се приемат през устата.

Как можете да се ориентирате дали вие или детето поемате достатъчно течности?

Ако ходенето по малка нужда е поне веднъж на три часа, значи нямате повод за безпокойство. Ако повече от 6 часа няма уриниране, дефицитът на течности в организма е критичен. В такъв случай, приемът на течности няма да помогне и ще трябва да потърсите лекарска помощ. Всички „народни“ процедури – вендузи, загряващи мазила и обтривания с какви ли не „специални“ извлеци са пак от психотерапията „трябва да направя нещо“. Да се топлят краката на детето в гореща вода, да се правят инхалации над вряща вода, да се разтрива със спиртосъдържащи течности е безумен родителски бандитизъм. (Тук ми е малко краен докторът, но всъщност разтривките с водка и ракия се оказват наистина опасни. Алкохолът се приема и през кожата и съществува реален риск да "напием" детето. Поне да го натровим.)

Ако се налага да се борите с висока температура – оптималните препарати са парацетамол или ибупрофен. Аспиринът е категорично забранен при децата. Създава риск от необратимо увреждане на черния дроб. Главният проблем обаче е, че в нашите ширини да облечеш детето топло, да овлажняваш въздуха, да не прекаляваш с храненето и да оводняваш не означава да лекуваш. За нас лечението е да изпратим тате в аптеката.

 Кога е задължително да потърсите лекар:

- когато няма подобрение до четвъртия ден от разболяването;
- когато поддържането на повишена температура продължава седмица;
- когато настъпи влошаване, след временно подобряване на състоянието;
- когато има изразено влошаване на състоянието, при умерени симптоми на ОРВИ - остра респираторна вирусна инфекция;
- когато се появят изолирани (или комбинирано) следните симптоми – бледа кожа, жажда, интензивна болка, задух, гнойни секрети;
- когато кашлицата се усилва, но няма отхрачване, и при дълбоко поемане на въздух започва пристъп на кашляне;
- когато при повишена температура парацетамолът и ибупрофенът не помагат (или помагат съвсем за кратко) .

Ситуации, които изискват спешна медицинска помощ:

- загуба на съзнание;
- гърчове;
- признаци на дихателна недостатъчност (затруднено дишане, задух, усещане за недостиг на въздух);
- при интензивна болка, където и да било;
- при умерени болки в гърлото с отсъствие на хрема (болките в гърлото, плюс сухия нос най-често са симптом на ангина, която изисква лекар и антибиотик);
- при умерено главоболие, съчетано с повръщане;
- при оток в областта на шията;
- при обрив, който не „изчезва“, когато натиснете с пръст върху него;
- при температура на тялото над 39 градуса С, която не спада до 30 минути след приема на температуропонижаващо средство;
- при всяко повишение на температурата, съчетано с втрисане и бледа кожа.
 

Препоръчваме ви още:

Това, което няма да ви кажат...

Бацили, безотговорност, болести

Препоръките на д-р Масларски