Автор: Ина Зарева

Когато дъщеря ми получи първия си цикъл, писах на най-добрата си приятелка, как наред с цялото вълнение и радост, ми се плаче много и не знам защо.

- Е, как защо – та ти потенциално вече си баба! – разлюля чата ни тя.

Та мен това не може да ме уплаши! Освен това потенциално е едно, но реално  - ехее, поне десет години имам още. Не се плаша ли -  продължих и на следващата нощ размислите си – как да не се плаша?! Децата са пораснали, родителските грешки са лъснали като златен зъб в ромска усмивка, но никоя не е чак толкова фатална и непоправима, че да се стига до цигании, нали... Личността, тялото, професията, хобитата, мечтите не само са оцелели някак след родителството, но дори радват повече. С таткото все още не сте забравили, че първо сте били един на друг, пък после – родители, правите планове за пътешествия, къща на морето, театрални и концертни маратони, нови открития и покорявания. Оглеждате живота си отстрани и като че ли за първи път от толкова години го харесвате достатъчно.

И изведнъж – дежавю, ама през погледа на Салвадор Дали. Отново бебе, отново безумна радост, отново страх, отново пренареждане на живот и приоритети. Този път всичко е още по-вълнуващо, още по-изпълващо сърцето и обострящо сетивата, но ти не си главното действащо лице и нещата са в ръцете на друг. Този път страховете не са само за теб и детето ти, а за детето и бебето му...

И с цялата тази стихия от чувства се справяш сама и то от деликатно разстояние, толкова колкото е нужно на новия родител да се почувства подкрепян, но и самостоятелно пълноценен.

Как да не е страшно това? Не само е страшно, но и идва и по-лошото: каквато жена и майка да си била, вероятните категории, в които можеш да се откриеш като баба са следните:

Бабата-маминка: Тя може да е скъсала пъпната връв с дъщеря си или сина си, но с внучето – това никога не се случва. Контролира денонощно развитието и състоянието му, измествайки майката в ъгъла на битието, сякаш тя е случайна гувернантка, а родителката на всичко, което произлиза от вездесъщата пъпна връв, е само и единствено тя – маминка.

Бабата-тийн: Тя може да е хипи, рокерка, хазартна или авантюристична натура. Каквато и да е и каквото и да прави, резултатът са настръхнали коси на родителите и безкрайни приключения на внучето й. Тя му позволява татуси, флешове, води го на мото събори и рок концерти, зад гърба на създателите му, после ги поставя пред свършен факт, те ограничават срещите им до следващия път, в който всичко се повтаря отново.

Бабата-призрак: Знаеш, че я има, но не си я виждал. Тук- там долитат някакви картички, прашни подаръци и далечни телефонни разговори. Виждала е внучето някъде между раждането и първи клас, после – ако има проблем, да й се обади. Но да е между октомври и декември, когато няма атрактивни дестинации за обикаляне.

Бабата-фашист: Тя души, открива, наказва. Създава правила и на самите правила. Облича всичките си внуци еднакво, за да ги разпознава отдалече, научава ги на няколко прости команди, както и да ходят по въже, за да не й късат нервите със стъпките си.

Бабата-хранител: Тя непрекъснато готви и храни всички с всичко необходимо. Знае съдържанието и на последното стръкче магданоз, както и броя камъни в жлъчката на продавача в магазина. Пътува от ранни зори, реди се по опашки, уговаря прясна стока, пътува, купува, влачи, готви, сервира, отсервира и планира меню за три дни напред.

Бабата-модна икона: Оглежда бебето от глава до пети, успокоява се, че ще има дълги крака и тънки глезени, гушва го, след като е сигурна, че памперсът няма да пропусне и да й съсипе новата „Дона Каран”. Подарява биберон със „Сваровски”, оставя визитка, да й се обадят като стане на 14, за да го направи човек, т.е. дама.

Бабата-работохолик: Колкото повече бебета се раждат около нея, толкова по-голяма кариера гради тя. На разположение е винаги по телефона със съвет или друго, но физическото й присъствие е невъзможно, та нали работи на три места.

Бабата-хулиганка: Тя пуши, пие, ругае и разказва за всичките си любови и приключения. Съветите й към внучката са само относно мъжете и всяка вечер реди пасианси какъв точно ще й се падне и с какво ще го омае.

Бабата-агент: Тя е силно решена да изобличи и разгроми отсрещната страна. Прави партия с внука си и получава прясна информация всеки ден за броя цигари на снаха си или за бирите на зет си. Направила е родословно дърво на семействата им и нанася с тръпливо злорадство всяка родова издънка.

Бабата-ангел: Тя прави всичко вълшебно, сочно, ароматно и помнещо се. Винаги е насреща, когато я повикат, никога не се натрапва. Не само не е настроена против другия родител, но е и приятел с всички членове на семейството му. Обожава внуците си и угажда на всяка тяхна прищявка, без да нарушава спокойствието на родителите и границите, които са очертали. Строга, справедлива и много, много обичаща, тя е истински ангел за  всеки, който я познава.

Казват, че ако попитате внуците, повечето от тях ще открият баба си в последната категория. Ако попитате родителите им – ще ги откриват във всички останали.

Само дядовците са ясни – те винаги са пичове. Търпеливо изчакват да се поразчисти хоризонта от жени, за да могат спокойно да посветят детето, независимо от какъв пол е то, в магията на футбола, таблата, бирата, вицовете и екшъните.

Дали ме е страх все още? Много повече!

Дали искам да стана баба? Най-много от всичко на света.  

Дали ще съм ангел? Зависи от дядото.

Как можете да си вземете баба назаем прочетете в Приеми ме на село.
А от Защото баба така каза! ще нучите повече за страничните ефекти от любовта към внуците.