Автор: Мария Пеева

Има някакво особено очарование в това да взимаш новогодишни решения и съм убедена, че дори хората, които отричат, че го правят, всъщност тайничко планират и обмислят какво ще променят/подобрят в живота си през новата година. Но дали от суеверие, или от нежелание да се разкрият, пазят от любопитството на околните мечтите и надеждите си. Някои решения и аз не обичам да споделям, преди да са се избистрили в главата ми и да са се превърнали в ясен план. Но двете ми новогодишни решения за 2021 ще ги споделя. И причината да ги споделя е най-вече, че като ги напиша черно на бяло, после ще ми е неудобно и от себе си, и от вас, да не ги спазвам.

Разказах ви преди няколко дни за старите снимки на родителите ми, които намерих. Стотици снимки, на които виждам млади и не толкова млади хора в идеална форма, лъчезарни, стройни и красиви като кинозвезди. Моментът, в който се появиха тези снимки съвпадна със скорошното ни “семейно” откритие - на мен и на съпруга ми, че и двамата сме качили почти пет килограма, и то без да прекаляваме с храната. Майка ми и баща ми никога не са ходили на фитнес или на някакви специални спортни занимания, но много се движеха. Семейният автомобил се използваше само за пътувания, мама ходеше пеш до работата си, а татко - с велосипед. След пенсионирането им всеки ден си правеха дълги разходки. Сега времената са други, но човешкото тяло е създадено да се движи, не да седи на компютъра и да лежи на дивана часове наред. Признавам си, че по време на първата вълна на пандемията, когато бяхме вкъщи, си бях поставила цел да поддържам форма и да мотивирам децата да го правят и всеки ден скачахме, правехме упражнения, танцувахме. После дойде лятото и бяхме навън много часове всеки ден. А при втората вълна ни обхвана някаква апатия и намалихме дори продължителността на кучешките разходки. И ето го резултата - килограмите започнаха да се покачват, но по-лошото е, че усетих как и тонусът, настроението и енергията ми падат. По Коледа установих, че едва си закопчавам дънките. А мъжът ми се огледа и отбеляза притеснено:

- Мерче, аз никога не съм бил толкова дебел. Всъщност бил съм. Веднъж когато ти беше бременна, не помня с кое дете. А майка ми дойде на гости и ми каза, че коремът ми е колкото твоя.

- Майка ти? Майка ти ти е казала това! На мен никога майка ти не ми е казвала, че съм дебела.

- Е, тя все пак не е камикадзе. 

Смяхме се, разбира се, но и без някоя честна душа-камикадзе да ни го каже, осъзнахме, че имаме проблем, и то дългосрочен. И двамата със съпруга ми тази година навършваме 48 години. Понякога си мечтаем как децата ще порастнат и ще хванат пътя си, а ние ще имаме време да пътуваме, да се радваме един на друг, да отглеждаме зеленчуци, да ловим риба и да правим всякакви неща, за които сега времето не стига. За всичко това има едно необходимо и задължително условие - да сме що-годе здрави. А как ще се чувства човек на 70-80 зависи до голяма степен от това как живее на 40-50. Не можем сега да не обърнем внимание на здравето и формата си и да очакваме един ден да сме весели и щастливи от живота пенсионери. Дългосрочните проблеми изискват дългосрочни планове. Оттук дойде и първото ми новогодишно решение. Или може би трябва да напиша "първото ни решение", защото и съпругът ми е с мен.

10 000 крачки на ден.

Поставихме си съвсем изпълнима цел. Разбира се, аз все още искам да се запишем на танго и може би ще тръгнем някой ден. Вероятно ще започнем да ходим и на фитнес, когато пандемията приключи, а аз може би и на пилатес. Той отново ще играе ежеседмичните си мачове с приятелите от квартала. Но от опит знам, че новогодишните решения са успешни, само когато са изпълними на малки стъпки и постижими. Ако сега си кажа, че за следващата Коледа ще изглеждам като модел, най-вероятно няма да направя нищо по въпроса, защото би изисквало толкова много труд и време, че ще се обезкуража на първия месец. Но една хубава дълга разходка може да се превърне в ежедневен навик без много усилия.

За да се контролирам по-успешно, реших и всеки ден да пускам в профила си в Инстаграм снимка с таг #10000stepsadaykeepsthedoctoraway ("10 000 крачки на ден държат доктора далеч" - игра на думи с прочутата британска поговорка с ябълката "An apple a day keeps the doctor away"). Така ще се отчитам не само пред себе си, но и пред вас - иначе винаги има риск да си намеря оправдания - или времето ще е лошо, или момчетата вече  ще са разходили кучетата, а аз имам толкова работа.

Радвам се, че и мъжът ми се включи, защото така ще се мотивираме взаимно. Добре дошли сте и вие! 10 000 крачки на ден е около час и половина ходене. Може да е просто част от машрута ви за работа. Може да споделите разходката с приятел или член от семейството, или с кучето си. Може да имате крайна дестинация или пък да импровизирате. Има всякакви варианти. Важно е само да е всеки ден, независимо от времето и обстоятелствата.

От първото ми новогодишно решение като естествено следствие дойде и второто.

Да намаля времето в социалните мрежи.

Поради естеството на работата ми прекарвам много време на компютъра, и то вече почти 25 години. Четвърт век, в който минимум 8 часа всеки ден аз съм седнала пред екрана. С появата на социалните мрежи, това време дори се увеличи. И колкото и да съм благодарна на новите технологии, много е лесно да изгубиш здравословната граница и да започнеш да прекаляваш с тях. Следвайки правилото, че трябва решението да е ясно и лесно изпълнимо, реших да отделям не повече от час на ден за социални мрежи и проверяване на съобщения и мейли. Правя го от няколко дни, за да проверя дали е осъществимо, и о, чудо, оказва се, че е напълно възможно съвременният човек да живее и без да е вторачен в телефона си. Вярно, че не съм прочела всички последни новини и не съм видяла всички интересни снимки, смешни статуси и забавни истории, но ето, че оцелях. Опитайте и това. Денят сякаш изведнъж става по-голям.

Знаете ли кой още ми е голям мотиватор? Синът ми, който миналата Коледа реши, че ще се отърве от излишните килограми и за няколко месеца се превърна в истински фитнес гуру, който на всичкото отгоре участва в маратони. Жалко, че не позволява да споделям снимки, нито историята му. Ако ми разреши, някой ден ще сложа тук програмата му. 

На всички вас желая успех с вашите решения! И не забравяйте - за да ни се получи, трябва да са осъществими и ясни.

Останалото е в наши ръце.

Препоръчвам още: 50 новогодишни решения, различни от отслабване