Обичам въпросите, които децата ми задават. На пръв поглед звучат наивно, но винаги водят към сърцето на истината.

Защо Юда е предал Христос?, ме попитаха този път моите хлапета. Историята за Възкресението им е добре известна и от училище, и от филмите. Не могат да си обяснят предателството. Защо, наистина? Юда е бил последовател на Исус, видял е чудотворните му дела, слушал е учението му, вярвал е, че е Божи син. Как би му хрумнало да го предаде?

Може би му е завиждал, защото е толкова обичан. Може би се е изкушил от голямата награда и си е казал, че щом Исус е Божи син, ще намери начин да се спаси. Може би е изпитвал съмнения и е решил да ги провери, вместо да ги сподели.

На всичкото отгоре Юда е бил ковчежник на малката група. Значи е бил умен младеж. Трябва да е бил и образован, тоест от заможно семейство. По онова време образованието не е било достъпно за всички. Което не му е попречило да си крадва от ковчежето. Изобщо гнила ябълка е този Юда, откъдето и да го погледнеш – крадлив, завистлив и лицемерен.

Исус е знаел всичко това, но го е държал край себе си. Бил е наясно кой ще го предаде. На Тайната вечеря го посочва и го праща да върши каквото е намислил.

А защо не го е спрял, мамо?

Исус му дава правото на избор.

Цялата идея на Библията е изборът. Още от Райската градина. Историята на Юда също е за избора. Юда е имал всички предпоставки да направи правилния избор – бил е умен, заможен и образован, познавал е Исус, бил е сред най-близките му, вярвал е в него. И все пак Юда е направил грешния избор.

Но грешен избор може да направи всеки. Дори Петър три пъти се отрича от Исус. Проблемът на Юда е друг. Той не намира сили да се покае. Гордостта не му позволява. Алчност, завист, лицемерие и накрая гордост. Юда хвърля трийсетте си сребърника, защото осъзнава колко е сгрешил и съжалява горчиво. Но не намира сили да поиска прошка.

Щеше да я получи.