Поканихме Фантима Иванова, творец и създател на Decorra да ни разкаже за най-новия си проект - сладко кученце, ръчноизработено от плат в комплект с дрешки за различни поводи.
Беше един обикновен ден, с нищо по-различен или специален, за усмихнато блонди в червено като мен. След поредната глътка кафе, позитивна нагласа и намигване с гримаса на слънцето, трябваше да изтегля късметчето си за деня – хепи или хендмейд дей? И нали се сещате, че за един творец с много идеи в главата, често определян като „хвърчалка” си е цяло изпитание да избере кое от двете повече му се прави: да се радва и вдъхновява от ръчно изработените около него красоти, за да твори, или мозъка си да напряга и ред в творческите си мисли да слага. Накрая естествено от цялата тази полемика и дилемика се забърква един неповторим хепи хендмейд дей, точно както стана при мен.
Изобщо не подозирах какво ме очакваше. Прегледах си електронната поща, съобщенията и обажданията на телефона, после и facebook-а ( за къде съм без него). Огледах си рафтовете с детски продукти, разпределени, балансирано в две отделни зони, за момиче и за момче. Вгледах се в пъстротата на цветовете, формите и детайлите. Обходих с поглед целия си магазинен асортимент и се загледах в празничния кът на витрината с торта, флагчета, клоун и цифри от плат. Вниманието ми задържа един герой, който изцяло деня ми промени – кучето с празнични дрехи и островърха шапка. Замислих се, дали нашите играчки могат да говорят?
Повторих си въпроса на глас и като на филмова лента, в главата ми се появиха, всички онези майки и деца, които с лекота се привързват към ръчно изработените играчки. Те пърхат от радост, усмихват се, гушкат ги, ходят на разходка и не се разделят с тях. Тогава си казах, че играчките говорят чрез емоцията и поведението на децата. HandMade играчките имат душа и сърце, защото са ръчно изработени. Тайният код е разкрит: „Любовта и усмивката ми с моята HandMade играчка нататък предай!“
Тогава ми хрумна идеята, че можем да накараме нашите играчки да говорят за себе си като им добавим рецепта с идейки за игра. След като един електроуред си има инструкция, една дреха си има етикет за употреба и пране, една книга си има увод и заключение, … защо нашата ръчно изработена играчка да няма рецепта с идейки за игра? Ами ако все пак автора хендмейкър е прекалил с фантазията и криейтива? Не е ли по-добре към играчицата да се добави едно вълшебно листче с идеи за какво може да служи неговия продукт? Така от мислъл на мисъл, от идея на идея, погледа си насочих към текстилното куче с резервни дрехи - героят на моя неповторим хепи хендмейд дей. Хрумнаха ми поне два сценария, които накрая завършват с репликата: „Мама ще ти купи куче, ама друг път.”
Сценарий 1
Вашето 3-4-годишно момиче постоянно ви казва, че с кукли вече не му се играе, че иска истинско куче да преоблича, на кучешки език да си говори и с него лесно да се забавлява, даже и да лае. Да се търкалят заедно на пода, да са искрени и неразделни. Да се перчи с кучето си, като най-любим приятел да го обгрижва, мачка и прегръща, с мъничките си ръце. Вечер късно трудно да му бъде да заспива, ако Рошко не е близнал кутрето му нежно, мило. Да, ама не. Гарсониерата ви е от старите панелки. Няма къде пазарската чанта човек да си остави, камо ли за куче място да се прави. За капак, бюджетът е ограничен и в момента семейството ви нов член не може да добави. Решението е много просто: щом с кукли на момичето му е омръзнало да си играе, с кучето от плат въпросът бързо е решен. Ще си играят на играта – „Съблечи ме - облечи ме! На рожден ден заведи ме!”. Мама куче на детето пак ще вземе, но друг път, щом жилището се смени или бюджетът се поразшири.
Сценарий 2
Вашето 3-4-годишно момиче животните много обича. Навън с котенцата и кученцата на съседските деца играе и много иска след свое куче да тича. Да пипа дългите му уши и да цапа с мокрите му лапи тапицерията на дивана. На път обаче е второто дете да се появи и плановете на първото да провали. Какво да се прави? Мама ще е вече и с бебето заета, а на първородната сладурана може малко скучно на моменти да й стане. Тя ще си държи на своето, да има малка опашата Шери, с която да се закача и по гръбчето да гали. Но, Шери с лаенето свое бебето може да събужда и от собствено местенце ще си има нужда. Домсъветът трябва сериозно да се замисли и нещо компромисно да измисли.
Решението е много просто: кучето с дрехи е най-добрият вариант. Мама пелени на бебето ще сменя, а пък малкото момиченце до нея с памперси на кучето от плат ще се заеме. Заедно дрехите ще преобличат, шапките ще сменят, резервния тоалет ще перат, гладят, сгъват и прибират, песнички приспивни на бебето и кученцето заедно ще пеят. А когато дойде време за импровизираната домашна разходка, или бебето трябва да проходи, на кучето може да се направи каишка от коланче и леко да го придърпвате върху мекия килим.
Вероятно има още много сценарии, но според мен, кучето от плат ще е изборът на мама. Е, да, то няма да цапа, да изисква много грижи и да дразни съседите с лаене и шум, но ще му бъде трудно да ви близне и да каже: „Грабни моята пухкава лапа!”.
Мама кученце истинско ще вземе, но друг път, когато нейната дъщеря малко порасне и може да полага грижи за своя космат и лаещ приятел. Така от дума на дума, от ред на ред ви разказах какво се случи в онзи уж обикновен, а пък толкова различен и толкова хепи хендмейд дей.
1. Един ден ще разбереш, че си останала сама. В крайна сметка, ти винаги си била сама, но обикновено това прозрение идва по-късно. По-възрастните напускат живота ти, мъжете изневеряват, децата порастват. Или ти сама ги напускаш, защото сте се отчуждили. Счупва се това, което е работело до вчера. Не е важно какво точно ще се случи, помни: самотата чака зад гърба ти. Зрелостта - това е способността да бъдеш сама, без да драматизираш. Готви се отрано. Ще ти кажа как.
2. Всички, освен най-близките, могат да бъдат заменени. Никой и нищо не е само в един екземпляр. Допускай нови хора в живота си, дори в момента все още да не си сигурна, че въобще имаш нещо общо с тях. Един ден ще разбереш, че си останала сама и това ще те спаси.
3. Винаги опитвай нещо ново: храна, дреха, пътешествие, някаква технологична приумица, активност, филм, книга, теория и обяснение на вселената. Мозъкът е мързелив. Колкото повече време минава, толкова повече му се иска да се връща към едни и същи гънки, докато останалите напълно изчезнат. Не му позволявай да „залепва“ за едни и същи вещи, удоволствия, пътища, трикове. Винаги пробвай нещо ново, особено когато те мързи, когато си уплашена или нямаш желаниe да правиш нищо. Един ден ще разбереш, че си останала сама и това ще те спаси.
4. Прости на всички, на които можеш, останалите забрави. Забравата е най-доброто наказание и най-доброто лекарство. Никога с никого не спори, по-добре върви на маникюр, освежи прическата си, направи нещо за себе си.
5. Няма за къде да бързаш. Всичко, което се случва бързо, живее кратко. Ако действително искаш нещо – ще го направиш. Рискованите желания и стъпки отлагай, давай им време да отлежат. Прави нещо, в което не си сигурна, само ако желанието неотстъпно те преследва дълго време.
6. Тази точка допълва предишната: ако силно искаш нещо, и смяташ, че е правилно, направи го. Желанията са нашия живот. Дай на желанията си вътрешен живот и се грижи за тях. Ако не изчезнат с времето – последвай ги.
7. Не се предавай, докато все още има неща, които искаш. Успехът е натрупан опит, което означава – определено количество повторения. Всеки неуспех – е недостатъчен опит и се компенсира с повторение. Смелостта и рискът също са опит. Това, което в момента ти се струва нечувана дързост, също е опит. Издържливостта, търпението, умението да простиш, независимостта – всичко това натрупва опит. Важното е да не се предаваш, докато все още искаш нещо.
8. Нищо не е край, дори краят, всичко минава. Помни това, когато си отчаяна, когато си нещастна, когато си изоставена. Непременно идва денят, в който ще си кажеш: „Било е за добро!“ (особено когато става дума за връзки). Нищо не е край: един ден ще останеш сама и тази мисъл ще те спаси.
9. Прави това, което искаш, но се грижи за тялото си, за да не ти отмъсти неочаквано. Създай си навик да го питаш какво иска и да изпълняваш желанията му. Ако никога не си се вслушвала в сигналите му, и не знаеш как да разговаряш с него, започни с по-простите неща – с разходки, тичане, плуване. По-нататък нещата ще се случат от само себе си: тялото просто очаква да го чуят.
10. Романтиката, любовта, страстта са прекрасни неща. Но ако ги бъркаш със секса, можеш за дълго да останеш без него. Това е глупаво и вредно. Направи така, че да си осигуриш редовен секс. Нека, когато се появят романтиката и любовта, да те намерят в леглото с мъж.
11. Последното, за което би трябвало да се вълнуваш, е какво ще си помислят хората за теб. Те мислят основно за себе си. Е, и за теб, но сравнявайки те със себе си. Всъщност те не мислят за теб. Така че прави това, което ти харесва и искаш, и следвай точка 7.
12. Страхувай се от прекалената сигурност. Сигурността е начало на безразличието. Съмнявай се, допускай, че има и други варианти, оставяй пътища за отстъпление и за теб и за другите. Аз се съмнявам във всяка точка, която съм написала дотук. Но няма да променя нищо. Един ден ще остана сама, и ще проверя, ще ме спаси ли всичко това.
P.S.
Ето го единственото правило, в което не се съмнявам: Пази приятелите си. Приятелите са единственото, което си струва да „трупаме“ в живота (засега успявам). Един ден ще разбера, че съм останала сама, а приятелите ми ще се обърнат към мен и ще ми кажат: „Ти луда ли си? Имаш нас!“ И това е самата истина.
Автор: Полина Гавердовская - медицински психолог и терапевт
Как мачото си представя идеалната жена
Отдавна ни измъчва въпросът каква е идеалната жена в мачистките представи? Как истинският мъжага си представя любовта на живота си, с която ще сподели ракията, салатата и леглото? Докато ние мислим, други действат. Ето какво прочетохме за резултатите от подобна анкета, направена от група жени, сред „широко скроени и добре сложени мъже“. Отговорите са малко противоречиви, но това е само, защото са несъвместими един с друг.
Тя трябва да е умна, но не много!
В пояснението става ясно, че мачото не одобрява жените, които устройват скандали и предявяват неоснователни искания. Не харесва дами, които задават неудобни въпроси, които искат да обсъждат взаимоотношения. Не му трябват жени, които се съмняват, анализират ситуацията и изискват същото от партньора си. С други думи, добре би било жената да има мозък, но много-много да не го използва в ежедневието.
Тя трябва да е самостоятелна и прелестно безпомощна!
Да се опитаме да го преведем. Жената трябва да решава самостоятелно проблемите си, проблемите на семейството също, ако е възможно без мъжко участие. А когато например се бъгне нещо в домашния компютър или трябва да се укроти тръгналата да се разхожда пералня, да каже с най-нежния тон в колекцията си: „Скъпи, нищо не съм пипала, то само се развали!“ За да може той, почувствал се компетентен и потребен като истински мачо, да се намеси.
Тя трябва да изкарва добри пари, но да не занемарява домакинството!
Да съвместяваш кариера и домакинство е невъзможно. Или имаш някаква работа на половин работен ден (за жълти стотинки) и като се прибереш се захващаш с кулинария и чистене, или имаш кариера и домашна помощница. Можеш да съвместяваш кариерата и домакинската работа, разбира се, но с цената на невероятни усилия и бързо прегаряне.
Тя трябва да изглежда добре, но да не харчи много пари за външния си вид!
Записвайте си: стегнато дупе, тънка талия, вирнат бюст, лице без бръчки. Всичко това трябва да бъде съхранено до самия климакс, а ако изначално го е нямало – да бъде създадено. Но не за сметка на семейния бюджет, работата и домашните ангажименти. Какви 6 часа седмично във фитнеса? Защо е този козметик? Антицелулитни процедури, лазарен пилинг? Сериозно ли? Знаеш ли колко струва това?
Тя не трябва да ограничава свободата на мъжа, може да го ревнува, но с мярка!
По отношение на личната свобода сме съгласни, разбира се. Не е ясно, как това се съчетава с ревността. Но мачото знае. Ако жената не ревнува, той се чувства ненужен и мисли, че на нея й е все едно. Затова трябва да ревнуваме, но умерено. Да прощаваме мъжките сбирки до рано сутрин, но да не му звъним често, защото това го вбесява. Просто си ревнуваме. Той се прибира, ние му казваме: „Аз така ревнувах, не бях на себе си. Но ти не се притеснявай! Кога ще се събирате пак?“ Нещо такова.
Тя трябва да е негов партньор във всичко, но не винаги!
Ако да речем той е решил да пийне бира и за изгледа за 167-и път „Бързи и яростни 1,2,3,4,5,6“ ние, разбира се, сме добре дошли да му правим компания, да дъвчем пуканки съпричастно и да показваме удоволствието си от развитието на сюжета. Но ако му дойдат приятели на гости, за да гледат заедно мач, е препоръчително, да не се мяркаме наоколо. Бихме могли деликатно да се оттеглим с думите: „Не, не мога да остана, момчета, забавлявайте се, аз ще ви приготвя нещо вкусно в кухнята!“
Тя трябва да е целомъдрена, но да обича нестандартния секс!
И въобще трябва да прави любов с ентусиазъм и стръв. Ако е възможно да се погрижи за оргазмите си и да не го занимава с тях. Но най-важно е, преди да го срещне, да е имала скромен сексуален опит, една мисионерска поза, най-много... Това, разбира се, е прекрасно, но има един неизяснен момент – как можеш да станеш сексуална богиня, без съответната практика?
Тя може да има вредни навици, но трябва да се държи като дама!
Не прави добро впечатление честото надигане на чашата или непрекъснатото пушене. От друга страна, ако кажем, че не вкусваме алкохол ставаме подозрителни – може би ще броим неговите чаши? Сигурно сме някоя досадна трезвеничка? Така че най-добре е да се въоръжим с чаша вино, примерно Бордо от 2007-а и периодично да плакнем устни в него, без да губим трезвия си поглед върху нещата.
Трябва да е харесвана, но да не харесва никой друг, освен мъжа си!
Да привлича самците, но да не дава повод да си помислят за нещо повече от възможността да дишат въздуха й. След тази жена мъжете трябва да лазят на четири крака и пътьом да завиждат на единствения щастливец - нейният мъж. Докато тя е недостъпна за тях. Ледена кралица, която се топи само, когато я погледне любимия, а когато се прибере вкъщи, тутакси се трансформира в Жената-котка.
Как да изградим силна връзка с децата си?
Първото ниво на привързаност се появява след раждането. Това е привързаност чрез органите на чувствата – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.
Кои са лесните ежедневни стъпки към изграждането й:
- да се усмихваме и говорим нежно на бебето от първите минути заедно;
- да кърмим;
- да го гушкаме и носим на ръце;
- да му правим масаж и да му говорим или пеем песничка;
- да повтаряме заедно първите му звуци;
- да гъделичкаме мъничето;
- да целуваме бузките и дупето;
- да „хапем“ ръчичките и крачетата;
- да спим заедно;
- да спим заедно през деня (или просто да лежим до детето);
- да слагаме детето да спи върху нас, по време на дневния сън;
- да се къпем заедно във ваната;
- да пеем;
- да танцуваме с детето на ръце;
- да използваме различна интонация, когато разговаряме или четем приказка;
- да правим „муцунки“ един на друг;
- да се гледаме заедно в огледалото;
- да четем стихове изразително;
- да разглеждаме заедно картинки, книги, улици, паркове;
- да рисуваме картинки по „поръчка“ на детето;
- да милваме лицата си с ръцете на другия;
- да позволим на детето да взема храна от чинията ни, за да опита, ако му е интересно.
От 1 до 3 години
През втората година се развива способността на детето да се привързва, посредством имитацията. Детето имитира тези, които обича, старае се да прилича на тях: с поведението, интонацията, предпочитанията си.
Всичко, което сме правили заедно до момента, изграждайки връзката помежду си е все така важно, но можем да добавим и нови моменти в общуването си:
- да направим заедно списък на покупките с картинки;
- да пазаруваме заедно;
- да возим детето в количката за пазаруване;
- да поверим управлението й на по-голямото дете;
- да позволим на каката или баткото да подават продуктите, а малкото да ги нарежда в количката;
- да позволим на детето да прибере бележката с покупките и да я „пази“;
- да играем на „какво работи мама (или тате)“;
- да позволим на детето да премери или да поноси дрехите, които иска, дори да не им е сезона;
- да се облечем еднакво и да си направим „снимка на близнаците“;
- да обличаме детето с подходящи аксесоари;
- да му позволим да ни помага в подреждането на продуктите в хладилника;
- да мием заедно съдовете – можем да му доверим по-малките и леки предмети;
- да приготвяме заедно по-лесните ястия;
- да печем заедно курабии, а детето да изрязва фигурки от тестото;
- да сортираме заедно дрехите за пералнята;
- да му позволим да натисне копчето на пералнята;
- да „мием“ колата заедно;
- да се грижим заедно за цветята, да си засеем малко собствена градина;
- да рисуваме заедно с пръсти;
- да изрисуваме лицата си един друг и да поиграем на клоуни;
- да си изберем аромат и да се парфюмираме;
- да изпращаме заедно тате, който отива на работа и да му махаме от терасата;
- да хвалим детето за помощта, която ни оказва всеки път;
- да си измислим някаква собствена голяма „тайна“, която „само аз и ти знаем“;
- да си измислим наши собствени знаци, с които можем да си „говорим“, без другите да разбират;
- да си направим бърлога от възглавници, одеяла, столове и други „подръчни материали“;
- да разиграем сцени от любими приказки;
- да позволим на детето да „помага“ на тате в ремонта на нещо, да подава инструментите;
- да му позволим да седне на шофьорското място, докато колата е спряна, и да „покара“ въртейки колана, издавайки специалните звуци; да пусне уредбата в колата и т.н.;
- да приготвим заедно картичка или подарък за някой друг;
- да играем на криеница вкъщи;
- да търсим предмет на принципа „топло-студено“;
- да вървим в стъпките на другия – по пясъка, в снега – пръв е таткото, а всички останали стъпваме в оставените от него следи, докато обсъждаме чии са най-големите стъпки и колко трябва да порасне детето, за да оставя такива следи;
- да измием косичката на момиченцето с нашия шампоан, да го оставим да пробва крема ни за лице или ръце;
- да си направим си венчета от цветя;
- да нарисуваме на тате смешна картинка, за да не е тъжен, след това му я подарим и после проверяваме забавлява ли се наистина;
- да се гледаме продължително в очите, да играем на „разсмиване“;
- да играем на „огледало“ – седнали един срещу друг - мама прави смешни физиономии, а детето ги повтаря, после си разменяме ролите
- когато се сърдим, да се сърдим на шега, да се „хапем“, „щипем“, да се „гоним“ като в игра;
- да се крием семейно под одеялото и да си разказваме истории;
- да си облечем една дреха заедно – старата тениска на тате например
- да не забравяме да снимаме всеки момент от съвместните ни преживявания.
От 3 до 5 години
Към третата година у детето се развива способността да се привързва. Това става с откриването на чувството за принадлежност и верността. Появява се желанието да бъдеш на нечия страна, да притежаваш: „Това е моята майка!“. Проявява се ревността.
Какво можем да правим:
- да играем на „мама и аз срещу възглавниците“ или „аз и тате срещу прахосмукачката“;
- с по-големите деца да си организираме срещи „насаме“ – да отидем заедно „на кафе“ само двамата, за риба, да поритаме топка, да купим нещо за дома;
- да споделим с детето хобито си;
- да го вземем един ден на работа с нас (ако това е възможно);
- да му позволим да ни „храни“ с лъжичка, така, както ние сме го правили за него до момента;
- да му позволим да излее гнева си;
- да плуваме заедно в басейна;
- да търсим съкровища;
- да събираме листа, кестени, жълъди;
- да караме колелета или ролери заедно;
- да се надбягваме;
- да се обличаме в клоунски костюми;
- да си устройваме семейни спектакли с кукли или ние самите да сме актьори;
- да разиграваме любими сцени от приказки или филми;
- да се търкаляме по дивана и да се бием с възглавници;
- да си разменим ролите и да позволим на детето да бъде родител за малко;
- да пеем заедно караоке;
- да украсяваме заедно дома за празниците;
- да правим заедно сапунени мехури и да ги пукаме;
- да танцуваме заедно и да „свирим“ с подръчни инструменти;
- да позволим на детето да ни „гримира“, да ни направи „прическа“;
- да го разхождаме на раменете си;
- да танцува с нас върху стъпалата ни;
- да правим упражнения заедно;
- да играем на „прави като мен“;
- да се надскачаме, надбягваме и надпяваме заедно;
- да си подаряваме „джобни“ целувки, които се прибират „за после“ и във всеки удобен момент могат да се „извадят“ и сложат на бузката, ако мама или тате ги няма.
Към четвъртата година детето осъзнава собствената си важност и значимост в живота на близките. Децата стават по-компромисни, по-отстъпчиви и щедри. Търсят потвърждение, че са важни за нас.
Какво можем да правим заедно:
- да играем на криеница;
- да играем на „среща и раздяла“;
- да приготвяме заедно масата за хранене, да възложим на детето подреждането на приборите, да налеем заедно сок в чашите;
- да направим кът на детето в банята, с неговите принадлежности;
- да му поверим поливането на цветята;
- да се смеем заедно на шегите му;
- да го нахраним, ако ни помоли, дори да може само, то просто търси близост;
- да одобряваме приятелите му, а ако не харесваме някои техни черти много подробно да обясним на детето защо това е така.
Петгодишното дете открива обичта. То ни дава сърцето си. Ако по-рано е казвало: „обичам мама“- повече имитирайки другите, сега вече наистина знае какво е това. Може да пее песни за любовта и да рисува сърца. Тази привързаност чрез емоциите е времето, когато детето е физически готово да се разделя с хората, които обича, без да пострада съществено психиката му.
Какво можем да правим:
- да направим картичка за баба, която живее другаде;
- да отидем заедно и да пуснем писмото в пощата;
- да разглеждаме заедно семейните снимки;
- да търсим мама и тате по снимките и да ги посочваме;
- да разглеждаме заедно първия албум на детето;
- да му разказваме какво бебе е било и как сме очаквали да се роди;
- да звъним заедно на тате в работата;
- да си правим чести семейни прегръдки.
От 5 до 7 години
Последното ниво на привързаност – когато те опознават. Детето започва да споделя свои тайни, за да можем по-добре да го разберем, да е по-близо до нас. Психологическата привързаност е най-дълбоката привързаност и най-уязвимата. Не всеки възрастен има подобен опит.
Какво можем да правим:
- да споделяме с детето своите чувства – „днес се разсърдих на…“, „беше ми тъжно защото…“, „зарадвах се, че….“;
- да поискаме извинение от детето, ако сме избухнали;
- да назоваваме чувствата му с конкретните думи;
- да го слушаме активно;
- да обсъждаме заедно възникнали конфликти, след като първоначалната буря е утихнала;
- като крайна мярка, ако детето е силно разстроено – да спим при него, за известно време, докато се успокои и почувства сигурно.
От 7 до 11 години
Какво можем да правим:
- да споделим хобито му;
- да му поверим приготвянето на вечерята или закуската;
- да му четем на глас вечер, както сме го правили и преди;
- да не пропускаме ден без прегръдка (минимум 8 J);
- да му правим масаж, ако ни помоли, това е начин да задържи близостта си с нас;
- да гледаме семейно видеа от бебешкия му период;
- да водим лична кореспонденция помежду си.
От 11 до 17 години е важно:
- да прегръщаме детето си;
- да го слушаме активно;
- да бъде бъдем на негова страна при „заплаха отвън“;
- да си отделим специално време да бъдем един с друг;
- да го търсим за съдействие, ако не можем да се справим с функция на телефона или с компютъра си;
- да се съветваме с него по семейни въпроси;
- да запазим тактилния си контакт – докосване, целувка се при среща и раздяла, прегръдка, тези ритуали са много важни, за да съхраним близостта си;
- да си пишем забавни съобщения;
- да го посрещаме и изпращаме, казвайки му нещо мило всеки път;
- да го слушаме, когато има потребност да ни каже нещо, а не когато имаме време;
- да го питаме го за мнението му – от политика до цвета на салфетките, които мислим да купим;
- да го помолим да обоснове мнението си;
- да му задаваме въпроси;
- да го учим го да формира мнение и да го отстоява;
- да гледаме заедно новини, обсъждайки това, което се случва в страната и по света.
И да го обичаме, обичаме, обичаме – във всяка възраст, по всяко време на денонощието!
Материала подготви Янка Петкова
Юлия Спиридонова - Юлка, наш любим детски автор, преведе за бъдещите писатели тази чудесна книжка с топ трикове и тайни на оксфордските експерти. Предлагаме ви откъс от това забавно и много полезно четиво.
Новите попълнения в семейството не винаги са повод за радост. В това ни убеждават реакциите на по-големите деца, уловени от изненаданите им родители.
Аз исках истински плюшен заек!
И сега какво, вече не съм ли най-любимото дете?
А само преди дни аз бях най-малкият!
Още колко снимки ще му направят?
Той завинаги ли ще остане при нас?
Ако му напълня устата с пуканки, дали ще спре да реве?
Това е моята бисквита!
Аз съм каката! Длъжна съм да покажа кой тук е главният!
Човек вече и в банята не може да остане сам!
Продава се!
За едни радост - за други тъга!
Един път да свърши тази фотосесия...
Снимки: imgur.com и reddit.com
Не можем да ги отречем, защото са вече утвърдено присъствие в живота на децата ни. Но не пречи да поразсъждаваме как влияят на способността им да мислят. Можем ли избегнем негативните последствия от тях?
Тестовете вече са закономерност в битието на ученика и то от най-ранна възраст. Утвърдена практика е да се прилага тестово изпитване още в началния курс. Започва в първи-втори клас и е неизменна форма на оценяване през следващите десет години. Стандартните тестови задачи не позволяват да се разсъждава върху предложения въпрос, да се установят причинно-следствените връзки, не се провокира критично мислене. Но за съжаление се използват все по-често в учебната програма.
Дете, което през по-голямата част от времето се занимава с подобен вид задачи, престава да ги съотнася към себе си и живота си. То свиква с факта, че правилният отговор вече е даден от някой друг. Трябва само да го запомни и точно да го възпроизведе при необходимост.
Постоянната работа с тестове научава детето да живее в режим "стимул-реакция", "въпрос-отговор". В голяма степен ежедневието ни е устроено по този начин. Но избирайки този режим, ние затваряме вратата за по-нататъшно развитие; за творческо мислене; за успех в професии, в които трябва да можеш да излезеш от рамките на статуквото и на стандартното. Откъде у дете, което от първи клас е привикнало да съществува в система на готови въпроси и отговори ще се появи навик – да пита и да търси нестандартни решения?
Части без цяло
За разлика от изпитите във вече далечни времена, въпросите в тестовете нямат логическа връзка помежду си. Те изискват да се оперира с голям обем данни и бързо да се превключва от една тема на друга. В този смисъл, тестовата система се въвежда навреме: точно това изискват от новото поколение съвременните средства за комуникация.
Децата, които растат в епохата на високите технологии, гледат на света по друг начин. Тяхното възприятие не е последователно и не е текстово. Те възприемат информацията на принципа на клипа – ефектно поднесени детайли с изведено решение в края. Затова и тестовете приучават детето да се концентрира върху детайлите. Вниманието му става краткосрочно, фрагментарно, все по-трудно му е да чете дълги текстове, да решава нестандартни и сложни задачи.
Всеки изпит е отговор на конкретни въпроси. Но в теста - това са много малки конкретни въпроси, които правят общата картина твърде раздробена. Прекрасно е, че децата учат физика, биология или химия, а след това с тестове се измерва доколко добре са усвоили предмета. Но дори цяла година да те засипват с тестове по физика, няма гаранция, че ще започнеш да я разбираш. В тестовете като инструмент за оценяване няма нищо лошо. Важно е да не заменят ученето.
Да видиш разликата
Би било грешка да твърдим, че всички тестове в еднаква степен ограничават мирогледа и приучават детето да мисли опростенчески, да решава еднотипни изолирани задачи без взаимовзръзка с контекста им в живота.
Тестовете, които се свеждат до въпроси с избор на готови отговори и се използват масово в процеса на обучение, оказват негативно влияние върху мисленето. То става репродуктивно. Детето по-скоро запомня вече готовото решение (разчита на паметта си), вместо да се опитва да проумее как се стига до него или да потърси ново. Стандартните тестове не предполагат търсене, логически изводи, въображение.
Все пак развитие и в тази система на оценяване има и това е доказват въпросите, които предполагат свободен отговор. Такива има и в тестовете от Националното външно оценяване и матурите. Те са „по-висока топка“, защото изискват предварителна работа с източници, интерпретиране на факти, аргументиране на гледна точка.
Този тип тестови задачи са за предпочитане – колкото повече ги решава ученикът, толкова повече неговите знания и мислене (в дадена област) се превръщат от декларативни (отвлечени, теоретични) в конкретни и практически. Така знанията се трансформират в компетентност, в умение да се решават казуси.
Факторът страх
Тестовата система предизвика още един негативен ефект, свързан с рейтинги, класиране, санкции. Създаде се опасна тенденция, да се оценява работата на училища и учители въз основа на резултатите от тези изпити. В ситуация, когато цената на всяка грешка е твърде висока и учители и ученици са под напрежение, заради евентуален неуспех, трудно можеш да изпиташ удоволствие от учебния процес.
За да може детето да заобича четенето, да разсъждава, да почувства интерес към науката, да развие вкус към изкуствата е необходима безопасна атмосфера, основана на доверие и позитивно отношение към грешките. Това е едно от основните условия за качествено училищно образование.
До този извод еднозначно е достигнал и известният новозенландски учен Джон Хети, който се позовава на резултатите от над 50 хиляди изследвания, посветени на факторите, които влияят на успеха в ученето.
Образованието е консервативна система, и както се убеждаваме неведнъж, трудно й се въздейства. Какви са полезните ни стъпки като родители?
Можем да създадем безопасна атмосфера у дома. Добре би било да показваме на детето, че зад пределите на тестовете се открива необятен и интересен научен свят. Можем да го водим на интересни срещи и лекции, да му предлагаме книги и видеоуроци с най-различна степен на сложност. И непременно да му покажем, че резултатите от тестовете не са толкова важни за вас, колкото разбирането на предмета. Ако за родителя оценката от теста е най-важна, твърде вероятно е това да стане приоритет и за детето.
Как да се усъвършенства решаването на тестове
1. С тестовете трябва да се свикне, което предполага,че трябва да се тренират. Упражненията ще ви дадат представа за нивото на знания на детето и евентуалния му резултат (плюс-минус 5-7 %). Това означава, че винаги ще се намерят задачи, които то може да реши, дори да срещне немалко такива, които няма да може.
2. Винаги първо се решават лесните задачи, тези, чиито отговори са ясни мимоходом. Ако детето се замисли или колебае, нека пропусне въпросната задача и да продължи нататък. Когато стигне до края, може да се върне към нерешените условия в теста. Как да прецени дали времето ще му стигне – оставащите минути се делят на броя нерешени задачи. Така се определя оптималното време, което може да си позволи за всеки въпрос. Ако не стигне до отговор на един от въпросите, по-добре е да го остави и да се съсредоточи върху следващите. Тази тактика ще му позволи да загуби точки само за това, което действително не знае, а не защото не му е стигнало времето.
3. Добре е максимално да се използват отговорите, които се предлагат като избор. Често детето просто може да се досети, кой от тях е правилният. Ако има предположение, но не е уверено, нека все пак отбележи този вариант. Дори нищо да не знае, и да разчита на късмета си, все някъде ще улучи.
4. Предупредете го да си остави време за проверка на изпълнението: правилно ли е попълнило листа със собствените си данни, има ли правописни грешки и на точното място ли са поставени хиксчетата.
5. Не е добра идея да се използват готови текстове от съчинения или есета от сборници. В голямата си част тези текстове са стари, респективно - добре познати на проверяващите и далеч не са толкова качествени. Не бива да се забравя, че някой ги е писал, за да запълни определен обем страници. Рисковано е, ученикът да се стреми да впечатли проверяващите с ярка, необичайна гледна точка, може да попадне на човек без чувство за хумор и въображение. Винаги са добре дошли силните аргументирани текстове. Трябва предварително да се обмислят началото и края, да се набележат опорни точки и ако се имат някакви конкретни източници предвид. Ако текстът има добро начало и хубав край – всичко останало е въпрос на техника.
6. Открийте източници с качествени тестове, които ще ви дадат възможност да тренирате вниманието, паметта, зрителното въображение, логиката на детето и решавайте заедно, при всяка възможност.
Материала подготви Янка Петкова
Автор: Янка Петкова
Има случаи, когато отиваш да се срещнеш с хора, за които имаш предварителна нагласа какви точно ще бъдат. Когато става дума за месечната среща на майките, привърженички на многократните пелени, обикновено това чувство не те подвежда. Това са онези интелигентни, начетени жени, които се интересуват от всичко естествено, свързано с отглеждането на детето. Раждат естествено, носят бебето си в слинг от първите дни, кърмят продължително, захранват водени от бебето и разбира се, ползват многократни пелени. Подозрението ми, че това е по-трудният начин се оправдава, но аргументът, че го правят, защото така е по-добре за децата им, си струва усилията.
Христина, майка на две деца - на 5 години и на 10 месеца. Добър медиатор, може да те убеди в преимуществата на каквото си иска, затова не й представлява никаква трудност да обобщи ползите от употребата на многократните пелени.
Още когато бях бременна открих, че има такава опция и реших, че това ще бъде моят начин. Тези пелени имат много плюсове. Това, което мен много ме грабна първоначално, беше самата еко идея. Смятам, че е важно да мислим за тези неща. Можем да направим много в тази посока. Голям плюс ми се стори и това, че дупето на бебето не е в химикалите, които съдържат еднократните пелени. Да е в непрекъснат контакт с тях, в продължение на две години, не ми се стори добра идея. Ние, като жени, знаем какво е чувството при ползване на дамска превръзка. Химичните вещества, които съдържат еднократните пелени, причиняват обриви и подсичане. Аз не ползвам за детето си такава козметика, защото не ми се налага.
Освен това многократните пелени са удобни. Сменят се на 2-3 часа. През нощта бебето изкарва с една пелена. Между 15-20 пелени се използват за два дни. Някои майки предпочитат да ги перат ежедневно, други на два дни.
Има различни видове. При някои подложките са зашити към пелената. При вариантите със сменяща се подложка, кавърът (гащичките) може да се ползва отново. В този случай, разполагаме само с няколко кавъра и сменящи се подложки. Обикновено са от непромокаема материя и съхнат много бързо, така че няма проблем при пране. Продават се, може да се ушият, някои майки ползват тензух или бархет, който сами си подготвят. Това е един много икономичен вариант. Над 5000 еднократни пелени са необходими за две години, това са над 2000 лева. С многократни, в зависимост от това каква система си изберем, е значително по-евтино - няколко кавъра и подложки или пелени със зашити подложки. Има универсален модел, който се регулира с копчета – може да се ползва от новородено до година-две. 15-20 бройки от него спокойно могат да свършат работа за целия период. Предлагат се и пелени за недоносени – които са много малки. Има модели, които могат да се регулират, за да не нараняват пъпчето. Някои кройки са по-тесни, други - по-обемни, съществува разнообразие. Повечето модели са "всичко в едно". За лятото има изработени от по-дишащи материи. Вече и в България могат да бъдат закупени на няколко места. Пазаруваме много и от Англия, има намаления. След като детето се научи да ходи в гърне, пелените могат да се продадат или да се запазят за следващото дете. Това спестява средства.
Много майки твърдят, че тези пелени са начин детето по-бързо да се научи да ходи на гърне, защото има пелени, които държат сухо, но има и такива, при които влагата се усеща. Децата разбират какво се случва, когато се напишкат или наакат. Аз на около две години махнах пелените на първото си дете, не знам как би се случило с еднократните, но не съм бързала. Много майки практикуват естествена бебешка хигиена и ползват тези пелени. Аз не го правя, най-вече защото изисква непрекъснато наблюдение на бебето.
Определено майките, които предпочитат този вариант, стават повече. Подобни решения вземат родители, които имат достъп до чужди източници. Аз например чета и се интересувам се при всяка следваща стъпка в грижите. Децата ми се отглеждат в родителски кооператив – защото това за мен е по-добрият модел. В нашият кооператив с децата работят учители, родителите се включваме в поддържането на хигиената и готвенето.
Понякога си мисля, че е толкова по-лесно да правиш всичко като останалите. Този начин на отглеждане и възпитание изисква пълно отдаване. Не мисля, че личната ми реализация страда. Има жени, за които майчинството е абсолютен приоритет. Аз имам и свои лични амбиции, имам нужда от време за себе си. Бебето е обсебващо, което е нормално, но въпреки това можеш да намериш време.
Ивелина - майка на седемесечен, изключително лъчезарен и контактен син, когото все още кърми независимо къде се намира
Естествената бебешка хигиена е добър вариант, когато бебето подава сигнал на родителя, че му се пишка или ака. Когато е новородено, това става лесно и е най-добрият момент да се започне, но много родители не успяват, защото все пак изисква сериозни усилия. Прилагат я успешно при 2-3 дете, защото вече са добре запознати със сигналите на бебето. Могат да преценят, кога му предстои да извърши голямата си нужда. Идеята е, когато подаде този сигнал, родителят веднага да го събуе и да го покани, държейки го на ръце. Трябва да се следят знаците и когато му се пишка. Това се превръща в навик – когато подаде сигнал – се събува. Процесът е взаимен. Имам приятелка, на която детето е на осем месеца и вече не ползва пелени, защото то извършва нуждите си над гърне. Първоначално се ползват и пелени, но такива, които държат влага на дупето, за да може детето веднага да усети разликата, когато е мокро. Логиката на тези, които практикуват естествената бебешка хигиена е, че децата се раждат като котките – обичат да акат и да пишкат на сухо. Смята се, че ние, ползвайки пелените, които ги държат сухи, ги отучваме от тези вродени инстинкти, затова е трудно и махането на еднократните пелени.
По-ангажиращо е и това е основен аргумент за повечето родители да не го правят. Смята се, че преди втория месец и между 6-8 месеца са моментите, в които родителите могат да се научат да разчитат сигналите на бебето. Затова са благоприятни.
Личните ми наблюдения са, че многократните пелени не пропускат толкова, като еднократните – миналата седмица например бяхме на почивка и понеже нямаше къде да пера, взех памперси, пропускането беше проблем. С другите това не ми се случва.
Иначе споровете в групите, в които членувам във фейсбук, започват още с избора нормално раждане или със секцио, защо да кърмим на поискване, защо да е продължително. Но не са само младите жени.
Баба ми например не може да повярва, че още кърмя. Синът ми е на 7 месеца. Нашите майки са от поколението, при което са измислени адаптираните формули, връщали са се по-рано на работа и това е било приемлив вариант. Масово в онова време не е кърмено. Кърменето на обществено място е табу, според мен, защото принципно кърменето на голямо дете е табу. Ако е на 2-3 месеца се приема, в по-късна възраст вече предизвиква въпроси
Скоро говорих с майка, чието дете е на 4 дни и се оплакваше, че няма кърма. Казах й за кърменето при поискване, при което ми отговори: „На тебе ти е лесно, но аз съм пушач.“ - Нямаше какво повече да й кажа. Единственият ми убедителен довод беше, че кърменето е по-евтиният вариант. Понеже СЗО препоръчва изключително кърмене поне до шест месеца, масово се спира след този период, на 6 месеца и един ден, кърменето приключва и се предлага адаптираната формула.
Марина - майка на малко сладко момиченце, което спокойно се занимава в детския ъгъл
Хубаво е, че имаме фейсбук групи. Срещаме се, за да обменяме опит. Сближаваме се. Разбирането ни за отглеждане на децата е еднакво. Аз сама приготвям храната на детето си, бебеносенето и продължителното кърмене също са важни аспекти за мен. Дъщеря ми е първо дете, кърмя я и се надявам това да продължи до година и половина-две. Практикувам захранване водено от бебето, но много често импровизирам, съобразявайки се с детето. Мисля, че по-добрия вариант е да се прави информиран избор, да четеш, да се интересуваш и да се преценяваш кое е най-добре за детето ти.
Виктория и Ида – привързани една към друга във всеки смисъл
В момента, в който се прибрахме от болницата, започнах да я нося в слинг, улеснява се и кърменето на поискване. Не мисля, че бебеносенето прави детето по-зависимо от мен. Откакто стана на 4 месеца започнах да работя по няколко часа седмично и я оставям на баща й. Може би по-зависима е майката. Има дори лека ревност към бащата. През деня я приспивам, докато я нося в слинга, върша каквото имам, вечер си спи в креватчето. Когато бебето е сигурно, че получават отклик на нуждите си, е по-спокойно, дори за известно време майката да е разделена с него.
Когато трябваше да раждам, избрах държавна болница, защото там работеше лекарят, при когото ходех на консултации. Раждането се случи както исках, таткото присъстваше. Проблематичен беше периодът след това, не срещнах подкрепа от медицинския персонал. В началото не ми я носеха, защото беше с инфекция, трудно ми беше да убедя акушерките да й дават кърмата, която съм изцедила. За три дни престой може да не е проблем, но на нас ни се наложи да останем десет. Не подкрепяха кърменето, а за бебе с инфекция, мисля, е много по-важно да получи кърма от първия ден. Просто бях много мотивирана и имаше от кого да потърся съвет, но с много жени не е така.
Надя и скорпионката София, която може да те изтощи само ако я гледаш
Едно дете е, но като че ли имам 100, а е само на година и пет месеца. Решили сме да имаме още две. Родих я на 28 години, със секцио, защото така се наложи. Гледана е с многократни пелени, захраних я на 6 месеца, водейки се от нея. Просто приготвих няколко зеленчука и я оставих сама да избере към кой да посегне. Обикновено посяга към най-яркото на масата – морков, тиква. Спокойна е, но е енергична, весела, можеш да се разбереш с нея, много си говорим. Аз съм украинка и детето говори двата езика еднакво добре.
Събираме се в този клуб, защото храната, която се предлага, може да се даде и на детето – няма захар, няма консерванти. Виждаме се поне веднъж месечно. Предпочитаме да е на открито, когато времето го позволява. С някои майки сме толкова близки, че си правим домашни партита всяка седмица. През лятото със София сме цял ден навън. Обича да ходи на гости вуйчо си в Украйна. Стремим се да вижда всичките си баби и дядовци. Градът отдалечава хората, но аз искам да има родово чувство за принадлежност.
Разговорът тръгна от преимуществата на многократните пелени и съвсем закономерно стигна до чувството за принадлежност. Така става винаги, когато събеседникът ти е интересен.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам