Детето ни не е най-слабото в класа, но постоянно не е в час и витае в облаците. Учителите му са вдигнали ръце – „не работи според възможностите си“ - е най-често чуваната фраза по време на родителските срещи. Каква е причината за този мързел и как да я отстраним? Можем ли да помогнем на детето да учи с усърдие и да си изгради умение да полага усилия? Ето няколко съвета от образователния експерт Джоан Фостър.

1. Да не правим прибързани изводи
Отсъствието на прилежност не говори непременно за мързел или нежелание на детето да учи. Понякога хората избягват някаква дейност, или я отлагат във времето, по множество други причини. Възможно е детето да се чувства объркано и да се притеснява да поиска помощ. Може би не му достигат конкретни навици за изпълнението на точно тази задача. Нека се опитаме да изясним какво се крие зад отлагането „за после“. Това ще е първата ни полезна крачка към преодоляване на нежеланието му да учи.

2. Да уважаваме неговата индивидуалност
Полезно би било да оценяваме възможностите на детето адекватно. Да отчитаме слабите страни, интересите, предпочитания и особеностите на характера му. Не бива да забравяме, че днешните деца са претоварени с информация (не задължително учебна) и ежедневно се занимават с това да се справят с десетки задачи. Обучението е много важна част от личностното израстване и формиране, но пробивът не се случва за един ден.

3. Да го подкрепяме
Важно е да окуражаваме детето, преди да пристъпи към изпълнение на важните за него задачи, за да му дадем тласък или ако се разколебае - да не се откаже. Можем да му помогнем да визуализира прогреса си и да предвкуси крайния резултат.

4. Да не игнорираме тревожните сигнали
Това може да бъдат здравословни проблеми, умора, други индикатори, които показват, че детето ни не може да се справи със стреса и обективно не е способно да отговори на високите ни изисквания. Нека поощрим стремежа му към здравословен начин на живот: да се занимава със спорт, да се храни правилно, да се наспива. За децата почивката е жизнено необходима, това е време и за разтоварване на мисълта – напрежението не води до нищо добро.

5. Да избягваме конфликтите и борбата за власт
Нека сме последователни и търпеливи, да не допускаме изблици на гняв, в ситуации, когато сме свидетели на това как си губи времето. По-продуктивно е да говорим с него, да се концентрираме върху това, което ни казва, без натиск и унизителни коментари. Нека да слушаме и още веднъж – да слушаме.

6. Да бъдем реалисти в очакванията си
Трябва да се научим да не искаме невъзможното: натискът бързо да се усвои сложен материал натрупва у детето паника, а това неминуемо води до отказ да се справи с уроците. Нашите инструкции трябва да са прости и разбираеми.

7. Да сме подготвени
Полезно е да сме в крак с изучаваното в училище. Добре е да се снабдим с необходимите помагала, обучаващи игри. Да използваме таймер, магнитна дъска, онлайн уроци, всякакви аудио-визуални средства, които биха подпомогнали възприемането. Да организираме пространство за учене, в което детето няма да бъде обезпокоявано от страничен шум.

8. Да развиваме творческото начало у детето
Рисуване, танци, актьорско майсторство, това ще му даде възможност да „поеме дъх“, да се разтовари психически и, развивайки творческия си потенциал, да преодолее вътрешните си спирачки.

9. Да споделяме своя собствен опит в преодоляването на трудностите ( и на мързела)
Това, разбира се, не предполага изнасянето на лекция от типа: „Аз, на твоите години…“ Продуктивно е просто да разкажем истории от собственото си детство. Така детето ще разбере, че успехите често са съпътствани от неуспехи и това е нормално.

10. Да търсим помощ от другите
Нека помислим кой друг, освен нас самите, може да помогне в изграждането на отговорност и трудолюбие у детето. Другите членове на семейството, приятелите, учителите, треньорът от спортния клуб? Можем да използваме всякакви възможности, за да развием увереността в собствените му сили.

11. Да запознаем детето с ефективните стратегии за учене
Можем да му покажем как правилно да организира заниманията си, как да си поставя приоритети. Малките крачки и кратките паузи, снижават тревожността. Всяка задача може да бъде разделена на по-малки и да бъде обвързана с определен интервал от време за справяне.

12. Да не бъдем строги контролиращи
Да поддържаме и вдъхновяваме детето и да контролираме всяка негова стъпка не е едно и също. Добре би било, да го насърчим да поеме инициативата, да поощряваме отговорността и да му внушаваме чувство на удовлетворение за положените усилия. Това изисква време.

Динамиката на процеса на обучение напомня крива: като правило способността да запомняш нова информация е максимална след първите опити да усвоиш дадени знания. След това скоростта на възприемане постепенно се снижава и за да бъде усвоен даден материал, са необходими повече повторения. Това не бива да ни плаши.

Материала подготви Янка Петкова

Източник: Beyond Intelligence

За автора:
Джоан Фостър е учител, експерт в областта на образованието и обучението на надарени деца, преподавател по образователна психология в Института за изследване на образованието в Университета в Торонто,  Онтарио, автор на множество книги, сред които и на книга за детската прокрастинация (склонност към постоянно отлагане на задачите „за после“) («Not Now, Maybe Later: Helping Children Overcome Procrastination», Great Potential Press, 2015).

Във фейсбук и туитър човек може да прочете какво ли не. Може и да се посмее. Избрахме за вас някои от най-забавните откровения, които доказват, че всички нормални семейства си приличат, а всяко лудо, е лудо по своему.

„В нашето семейство имаме ясно установени правила. Който яде последен – става и си тръгва. Масата прибирам аз.“

„Чичо ми учи всички свои племенници да карат кола на гробището. Казва, че там няма кого да убият.“

„С мама имаме специални знаци. Ако се изгубя в магазина започвам да мяукам като коте, а после чувам как тя ми мяука в отговор.“

„20 часа, трета чаша вино. Баща ми учи мама как да танцува като Шакира по случай 33-та годишнина от сватбата им.“

„Когато баба ми се преоблича пред телевизора, винаги се обръща с гръб към него. Да не я види някой мъж от екрана.“

 „Седим в кухнята аз, мама и баба. Всички столове са заети. Пристига баща ми, оглежда се, вижда, че няма свободно място и излиза. След секунди телефонът на мама звъни. Тя става и отива да види кой я търси. Баща ми веднага сяда на мястото й. Познайте кой й се обажда?“

„Мечтая жена ми да работи в някакъв секретен отдел. Така, като се прибере, няма да слушам какво й се е случило днес на работата.“

„Приятелят ми дойде да ми поиска ръката от татко. Той падна на колене и извика: „Спасителю наш!“ После разбрахме, че е гледал подобна сцена във филм и винаги си е мечтал да направи същото.“

„Баба ми така и не можа да се научи как да слага лайкове. Затова в коментарите си пише просто like.“

„Вчера подарих на жена си пръстен, просто така. Веднага заваляха въпроси: „Какво става? Случило ли се е нещо? Какво си направил?“ Да й бях подарил тиган вместо да се изхвърлям.“

„Дядо ми включва три телевизора едновременно. Наредил ги е в полукръг в хола. Казва, че това било съраунд.“

„Водихме баба в Дисниленд. Пусна се на влакчето на ужасите, но не издаде и звук. Когато я похвалихме за смелостта каза: „Просто ме беше страх да не ми излетят протезите.“

„Според мен семействата на геймърите са много яки. Жената не знае как да сготви рататуй, а мъжът изобщо не е чувал за него.“

„Баба ми и дядо ми са заедно вече 40 години, но никога не разказват как са се оженили. И всичко това е само заради факта, че чичо ми се е появил твърде скоро след сватбата.“

„Всяка година празнуваме рождения ден на нашето куче. В това няма нищо лошо, само дето сме родени в един и същ ден и тортата ни все е под формата на кокал.“

„14-годишният ми син е много разстроен, че трябва да ходя на работа, когато той има почивен ден. Излизайки смених паролата на интернета. Сега вече наистина вярвам, че е така.“

„Да живееш „на ръба“, за майката означава да се опитваш да правиш сладки преди децата да са заспали.“

„Току-що обясних на децата данъчното облагане, като изядох 38 % от сладоледа им.“

„И така един ден реших, че съм уморена и отегчена от монотонното чистене, готвене и подреждане на дома. Уморих се правя каквото си искам, когато искам и… си родихме деца.“

„Никога не казвайте на детето – „нищо ще почакам, мога да те чакам цял ден“, ако наистина не разполагате с толкова време.“

„Да вечерям в уединение ми е толкова скучно, колкото беше преди да се родят трите ни деца.“

„Когато детето ми държи маркер без капачка, се чувствам като опитен преговарящ за освобождаване на заложници.“

„В момента помагам на сина си, да намери шоколада, който изядох вчера.“ 

„Хората които използват израза „спи като бебе“, явно никога не са имали деца.“

„Когато ни идват на гости приятелчета на детето се превръщам в идеалната майка. Това толкова изморява.“

„50 нюанса сиво“ – е история за това как едно тригодишно момченце отишло на детската площадка с бяла блузка.“

Да, майките безспорно имат най-важната роля в живота и възпитанието на детето, но има неща, които то може да научи само от баща си. Особено, когато става дума за синове.

Нека помислим: първоначално момчето попада в детската градина, където за него се грижат възпитателките, после тръгва на училище, в което (в най-добрия случай), единственият мъж е учителят му по физическо. То постоянно се намира в женска компания и остро му липсва мъжкото възпитание. Какво може да даде на детето единствено таткото?

Да обясни на момчето колко важно е да умееш да печелиш и губиш
Таткото е най-добрата компания, когато става дума за състезания, подвижни игри. Те са добра тренировка на мъжките качества. Чрез игрите детето усеща вкуса на победата, осъзнава, че за нея са нужни усилия. За бащата тези занимания са отлична възможност да обясни на сина си, че загубите са неизбежни, и че ако си паднал, трябва просто да станеш и да продължиш, в това няма нищо срамно.

Да научи сина си на кавалерство
Таткото възпитава в правилно отношение към жените. Да, майката би могла да разкаже на сина си как трябва да се държи един джентълмен, но само таткото може да покаже това на практика. Би било добре, точно от него малкият му син да научи всички важни неща за жените. Не от приятелите, не от интернет, а от таткото. Да вземе сина със себе си, когато отива да купи цветя за мама, да обсъди спокойно и вежливо с продавачката какъв да бъде букета, за да не се притеснява детето му от общуване с непознати жени. Това е всичко, което може да направи в тази ситуация, и то е напълно достатъчно. 

Да му разкаже за любовта по мъжки
Нека синът разбере какво е това чувство точно в един такъв разговор. За тийнейджъра е ценен подарък, ако баща му разкаже за първото си влюбване, за първата си среща, първото „кафе“ с харесваното момиче. За това, че не трябва да бързаш с обвързването, че е по-добре да почакаш момичето, което наистина ще раздвижи клетките на душата ти. Подобни разговори са много полезни и за изграждането на доверие между двамата.

Да го научи да дава отпор, да отстоява позициите си
Само таткото може да научи сина как да бъде твърд и силен, как да отстоява своята истина. Да му покаже, и обясни, кога да се противопоставя така, че съперникът да не смее да приближи и кога е разумно да не обръща внимание на провокациите и да се отдалечи с достойнство. Да го научи, че да си добър не е слабост.

Да му помогне да изгради собствената си гледна точка за света
Дори не е необходимо да прави нещо специално, а просто да бъде със сина си и да говори с него. Така той ще разбере, че освен мама, с нейните изисквания и очаквания, има и поне един човек с различен подход. Разбира се, родителите трябва да са единни по въпросите на възпитанието, но това не пречи мирогледа им да е различен. Това е напълно нормално. Чрез общуването с баща си, синът научава, че има различни гледни точки по едни и същи въпроси, учи се да анализира и да формира свое мнение за нещата.

Да обогатява опита на детето с нови усещания
Това започва от най-ранна възраст. Дори шестмесечното бебе може да почувства разликата между женската и мъжката проява на любов. За разлика от мама, таткото предпочита активните игри, той е човекът, който те подхвърля до тавана, а ти се смееш с пълно гърло, защото си сигурен, че ще те хване; или да те провеси с главата надолу, държейки краката ти в някаква друга луда игра. Подобни занимания наистина могат „да спрат“ майчиното сърце, но дават на детето изобилие от зрителни и тактилни усещания и нов опит на собственото му усещане за пространство.

Да го научи на мъжките умения
Има неща, които за много жени изглеждат като магия. Владеят ги само мъжете: да запалиш огън, да опънеш палатка, да ремонтираш автомобила. Дори градските деца не поставят под съмнение, че умението да палят огън все някога ще им потрябва, ако ще да става дума и за ползването на барбекю. Във всяка компания описаните навици ще осигурят на сина точки в очите на другите и безспорен авторитет.

Да му помогне да усвои задълженията свързани с бита
Да се обръснеш, да вържеш вратовръзката си, да изгладиш ризата си – баща ти може да те научи на всичко това (с някои изключения). Макар сега да е възможно да намериш отговор на всеки свой въпрос в интернет, значително по-добре е да го научиш от баща си. Той дори е човекът, който може да ти покаже, че мъжете умеят да готвят не по-зле от жените. Поне на ниво – да не умреш от глад.

Поканихме Фантима Иванова, творец и създател на Decorra да ни разкаже за най-новия си проект - сладко кученце, ръчноизработено от плат в комплект с дрешки за различни поводи.

Беше един обикновен ден, с нищо по-различен или специален, за усмихнато блонди в червено като мен. След поредната глътка кафе, позитивна нагласа и намигване с гримаса на слънцето, трябваше да изтегля късметчето си за деня – хепи или хендмейд дей? И нали се сещате, че за един творец с много идеи в главата, често определян като „хвърчалка” си е цяло изпитание да избере кое от двете повече му се прави: да се радва и вдъхновява от ръчно изработените около него красоти, за да твори, или мозъка си да напряга и ред в творческите си мисли да слага. Накрая естествено от цялата тази полемика и дилемика се забърква един неповторим хепи хендмейд дей, точно както стана при мен.

Изобщо не подозирах какво ме очакваше. Прегледах си електронната поща, съобщенията и обажданията на телефона, после и facebook-а ( за къде съм без него). Огледах си рафтовете с детски продукти, разпределени, балансирано в две отделни зони, за момиче и за момче. Вгледах се в пъстротата на цветовете, формите и детайлите. Обходих с поглед целия си магазинен асортимент и се загледах в празничния кът на витрината с торта, флагчета, клоун и цифри от плат. Вниманието ми задържа един герой, който изцяло деня ми промени – кучето с празнични дрехи и островърха шапка. Замислих се, дали нашите играчки могат да говорят? 

Повторих си въпроса на глас и като на филмова лента, в главата ми се появиха, всички онези майки и деца, които с лекота се привързват към ръчно изработените играчки. Те пърхат от радост, усмихват се, гушкат ги, ходят на разходка и не се разделят с тях. Тогава си казах, че играчките говорят чрез емоцията и поведението на децата. HandMade играчките имат душа и сърце, защото са ръчно изработени. Тайният код е разкрит: „Любовта и усмивката ми с моята HandMade играчка нататък предай!“ 

Тогава ми хрумна идеята, че можем да накараме нашите играчки да говорят за себе си като им добавим рецепта с идейки за игра. След като един електроуред си има инструкция, една дреха си има етикет за употреба и пране, една книга си има увод и заключение, …  защо нашата ръчно изработена играчка да няма рецепта с идейки за игра? Ами ако все пак автора хендмейкър е прекалил с фантазията и криейтива? Не е ли по-добре към играчицата да се добави едно вълшебно листче с идеи за какво може да служи неговия продукт?  Така от мислъл на мисъл, от идея на идея, погледа си насочих към текстилното куче с резервни дрехи  - героят на моя неповторим хепи хендмейд дей. Хрумнаха ми поне два сценария, които накрая завършват с репликата: „Мама ще ти купи куче, ама друг път.”

Сценарий 1
Вашето 3-4-годишно момиче постоянно ви казва, че с кукли вече не му се играе, че иска истинско куче да преоблича, на кучешки език да си говори и с него лесно да се забавлява, даже и да лае. Да се търкалят заедно на пода, да са искрени и неразделни. Да се перчи с кучето си, като най-любим приятел да го обгрижва, мачка и прегръща, с мъничките си ръце. Вечер късно трудно да му бъде да заспива, ако Рошко не е близнал кутрето му нежно, мило. Да, ама не. Гарсониерата ви е от старите панелки. Няма къде пазарската чанта човек да си остави, камо ли за куче място да се прави. За капак, бюджетът е ограничен и в момента семейството ви нов член не може да добави. Решението е много просто: щом с кукли на момичето му е омръзнало да си играе, с кучето от плат въпросът бързо е решен. Ще си играят на играта – „Съблечи ме - облечи ме! На рожден ден заведи ме!”. Мама куче на детето пак ще вземе, но друг път, щом жилището се смени или бюджетът се поразшири.
 

Сценарий 2
Вашето 3-4-годишно момиче животните много обича. Навън с котенцата и кученцата на съседските деца играе и много иска след свое куче да тича. Да пипа дългите му уши и да цапа с мокрите му лапи тапицерията на дивана. На път обаче е второто дете да се появи и плановете на първото да провали. Какво да се прави? Мама ще е вече и с бебето заета, а на първородната сладурана може малко скучно на моменти да й стане. Тя ще си държи на своето, да има малка опашата Шери, с която да се закача и по гръбчето да гали. Но, Шери с лаенето свое бебето може да събужда и от собствено местенце ще си има нужда. Домсъветът трябва сериозно да се замисли и нещо компромисно да измисли. 
Решението е много просто: кучето с дрехи е най-добрият вариант. Мама пелени на бебето ще сменя, а пък малкото момиченце до нея с памперси на кучето от плат ще се заеме. Заедно дрехите ще преобличат, шапките ще сменят, резервния тоалет ще перат, гладят, сгъват и прибират, песнички приспивни на бебето и кученцето заедно ще пеят. А когато дойде време за импровизираната домашна разходка, или бебето трябва да проходи, на кучето може да се направи каишка от коланче и леко да го придърпвате върху мекия килим.

Вероятно има още много сценарии, но според мен, кучето от плат ще е изборът на мама. Е, да, то няма да цапа, да изисква много грижи и да дразни съседите с лаене и шум, но ще му бъде трудно да ви близне и да каже: „Грабни моята пухкава лапа!”.
Мама кученце истинско ще вземе, но друг път, когато нейната дъщеря малко порасне и може да полага грижи за своя космат и лаещ приятел. Така от дума на дума, от ред на ред ви разказах какво се случи в онзи уж обикновен, а пък толкова различен и толкова хепи хендмейд дей.

1. Един ден ще разбереш, че си останала сама. В крайна сметка, ти винаги си била сама, но обикновено това прозрение идва по-късно. По-възрастните напускат живота ти, мъжете изневеряват, децата порастват. Или ти сама ги напускаш, защото сте се отчуждили. Счупва се това, което е работело до вчера. Не е важно какво точно ще се случи, помни: самотата чака зад гърба ти. Зрелостта - това е способността да бъдеш сама, без да драматизираш. Готви се отрано. Ще ти кажа как.

2. Всички, освен най-близките, могат да бъдат заменени. Никой и нищо не е само в един екземпляр. Допускай нови хора в живота си, дори в момента все още да не си сигурна, че въобще имаш нещо общо с тях. Един ден ще разбереш, че си останала сама и това ще те спаси.

3. Винаги опитвай нещо ново: храна, дреха, пътешествие, някаква технологична приумица, активност, филм, книга, теория и обяснение на вселената. Мозъкът е мързелив. Колкото повече време минава, толкова повече му се иска да се връща към едни и същи гънки, докато останалите напълно изчезнат. Не му позволявай да „залепва“ за едни и същи вещи, удоволствия, пътища, трикове. Винаги пробвай нещо ново, особено когато те мързи, когато си уплашена или нямаш желаниe да правиш нищо. Един ден ще разбереш, че си останала сама и това ще те спаси.

4. Прости на всички, на които можеш, останалите забрави. Забравата е най-доброто наказание и най-доброто лекарство. Никога с никого не спори, по-добре върви на маникюр, освежи прическата си, направи нещо за себе си.

5. Няма за къде да бързаш. Всичко, което се случва бързо, живее кратко. Ако действително искаш нещо – ще го направиш. Рискованите желания и стъпки отлагай, давай им време да отлежат. Прави нещо, в което не си сигурна, само ако желанието неотстъпно те преследва дълго време.

6. Тази точка допълва предишната: ако силно искаш нещо, и смяташ, че е правилно, направи го. Желанията са нашия живот. Дай на желанията си вътрешен живот и се грижи за тях. Ако не изчезнат с времето – последвай ги.

7. Не се предавай, докато все още има неща, които искаш. Успехът е натрупан опит, което означава – определено количество повторения. Всеки неуспех – е недостатъчен опит и се компенсира с повторение. Смелостта и рискът също са опит. Това, което в момента ти се струва нечувана дързост, също е опит. Издържливостта, търпението, умението да простиш, независимостта – всичко това натрупва опит. Важното е да не се предаваш, докато все още искаш нещо.

8. Нищо не е край, дори краят, всичко минава. Помни това, когато си отчаяна, когато си нещастна, когато си изоставена. Непременно идва денят, в който ще си кажеш: „Било е за добро!“ (особено когато става дума за връзки). Нищо не е край: един ден ще останеш сама и тази мисъл ще те спаси.

9. Прави това, което искаш, но се грижи за тялото си, за да не ти отмъсти неочаквано. Създай си навик да го питаш какво иска и да изпълняваш желанията му. Ако никога не си се вслушвала в сигналите му, и не знаеш как да разговаряш с него, започни с по-простите неща – с разходки, тичане, плуване. По-нататък нещата ще се случат от само себе си: тялото просто очаква да го чуят.

10. Романтиката, любовта, страстта са прекрасни неща. Но ако ги бъркаш със секса, можеш за дълго да останеш без него. Това е глупаво и вредно. Направи така, че да си осигуриш редовен секс. Нека, когато се появят  романтиката и любовта, да те намерят в леглото с мъж.

11. Последното, за което би трябвало да се вълнуваш, е какво ще си помислят хората за теб. Те мислят основно за себе си. Е, и за теб, но сравнявайки те със себе си. Всъщност те не мислят за теб. Така че прави това, което ти харесва и искаш, и следвай точка 7.

12. Страхувай се от прекалената сигурност. Сигурността е начало на безразличието. Съмнявай се, допускай, че има и други варианти, оставяй пътища за отстъпление и за теб и за другите. Аз се съмнявам във всяка точка, която съм написала дотук. Но няма да променя нищо. Един ден ще остана сама, и ще проверя, ще ме спаси ли всичко това.

P.S.
Ето го единственото правило, в което не се съмнявам: Пази приятелите си. Приятелите са единственото, което си струва да „трупаме“ в живота (засега успявам). Един ден ще разбера, че съм останала сама, а приятелите ми ще се обърнат към мен и ще ми кажат: „Ти луда ли си? Имаш нас!“ И това е самата истина.

Автор: Полина Гавердовская - медицински психолог и терапевт

Как мачото си представя идеалната жена

Отдавна ни измъчва въпросът каква е идеалната жена в мачистките представи? Как истинският мъжага си представя любовта на живота си, с която ще сподели ракията, салатата и леглото? Докато ние мислим, други действат. Ето какво прочетохме за резултатите от подобна анкета, направена от група жени, сред „широко скроени и добре сложени мъже“. Отговорите са малко противоречиви, но това е само, защото са несъвместими един с друг.

Тя трябва да е умна, но не много!

В пояснението става ясно, че мачото не одобрява жените, които устройват скандали и предявяват неоснователни искания. Не харесва дами, които задават неудобни въпроси, които искат да обсъждат взаимоотношения. Не му трябват жени, които се съмняват, анализират ситуацията и изискват същото от партньора си. С други думи, добре би било жената да има мозък, но много-много да не го използва в ежедневието.

Тя трябва да е самостоятелна и прелестно безпомощна!

Да се опитаме да го преведем. Жената трябва да решава самостоятелно проблемите си, проблемите на семейството също, ако е възможно без мъжко участие. А когато например се бъгне нещо в домашния компютър или трябва да се укроти тръгналата да се разхожда пералня, да каже с най-нежния тон в колекцията си: „Скъпи, нищо не съм пипала, то само се развали!“ За да може той, почувствал се компетентен и потребен като истински мачо, да се намеси.

Тя трябва да изкарва добри пари, но да не занемарява домакинството!

Да съвместяваш кариера и домакинство е невъзможно. Или имаш някаква работа на половин работен ден (за жълти стотинки) и като се прибереш се захващаш с кулинария и чистене, или имаш кариера и домашна помощница. Можеш да съвместяваш кариерата и домакинската работа, разбира се, но с цената на невероятни усилия и бързо прегаряне.

Тя трябва да изглежда добре, но да не харчи много пари за външния си вид!

Записвайте си: стегнато дупе, тънка талия, вирнат бюст, лице без бръчки. Всичко това трябва да бъде съхранено до самия климакс, а ако изначално го е нямало – да бъде създадено. Но не за сметка на семейния бюджет, работата и домашните ангажименти. Какви 6 часа седмично във фитнеса? Защо е този козметик? Антицелулитни процедури, лазарен пилинг? Сериозно ли? Знаеш ли колко струва това?

Тя не трябва да ограничава свободата на мъжа, може да го ревнува, но с мярка!

По отношение на личната свобода сме съгласни, разбира се. Не е ясно, как това се съчетава с ревността. Но мачото знае. Ако жената не ревнува, той се чувства ненужен и мисли, че на нея й е все едно. Затова трябва да ревнуваме, но умерено. Да прощаваме мъжките сбирки до рано сутрин, но да не му звъним често, защото това го вбесява. Просто си ревнуваме. Той се прибира, ние му казваме: „Аз така ревнувах, не бях на себе си. Но ти не се притеснявай! Кога ще се събирате пак?“ Нещо такова.

Тя трябва да е негов партньор във всичко, но не винаги!

Ако да речем той е решил да пийне бира и за изгледа за 167-и път „Бързи и яростни 1,2,3,4,5,6“ ние, разбира се, сме добре дошли да му правим компания, да дъвчем пуканки съпричастно и да показваме удоволствието си от развитието на сюжета. Но ако му дойдат приятели на гости, за да гледат заедно мач, е препоръчително, да не се мяркаме наоколо. Бихме могли деликатно да се оттеглим с думите: „Не, не мога да остана, момчета, забавлявайте се, аз ще ви приготвя нещо вкусно в кухнята!“  

Тя трябва да е целомъдрена, но да обича нестандартния секс!

И въобще трябва да прави любов с ентусиазъм и стръв. Ако е възможно да се погрижи за оргазмите си и да не го занимава с тях. Но най-важно е, преди да го срещне, да е имала скромен сексуален опит, една мисионерска поза, най-много... Това, разбира се, е прекрасно, но има един неизяснен момент – как можеш да станеш сексуална богиня, без съответната практика?

Тя може да има вредни навици, но трябва да се държи като дама!

Не прави добро впечатление честото надигане на чашата или непрекъснатото пушене. От друга страна, ако кажем, че не вкусваме алкохол ставаме подозрителни – може би ще броим неговите чаши? Сигурно сме някоя досадна трезвеничка? Така че най-добре е да се въоръжим с чаша вино, примерно Бордо от 2007-а и периодично да плакнем устни в него, без да губим трезвия си поглед върху нещата.

Трябва да е харесвана, но да не харесва никой друг, освен мъжа си!

Да привлича самците, но да не дава повод да си помислят за нещо повече от възможността да дишат въздуха й. След тази жена мъжете трябва да лазят на четири крака и пътьом да завиждат на единствения щастливец - нейният мъж. Докато тя е недостъпна за тях. Ледена кралица, която се топи само, когато я погледне любимия, а когато се прибере вкъщи, тутакси се трансформира в Жената-котка.

Как да изградим силна връзка с децата си?

Първото ниво на привързаност се появява след раждането. Това е привързаност чрез органите на чувствата – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Кои са лесните ежедневни стъпки към изграждането й:
- да се усмихваме и говорим нежно на бебето от първите минути заедно;
- да кърмим;
- да го гушкаме и носим на ръце;
- да му правим масаж и да му говорим или пеем песничка;
- да повтаряме заедно първите му звуци;
- да гъделичкаме мъничето;
- да целуваме бузките и дупето;
- да „хапем“ ръчичките и крачетата;
- да спим заедно;
- да спим заедно през деня (или просто да лежим до детето);
- да слагаме детето да спи върху нас, по време на дневния сън;
- да се къпем заедно във ваната;
- да пеем;
- да танцуваме с детето на ръце;
- да използваме различна интонация, когато разговаряме или четем приказка;
- да правим „муцунки“ един на друг;
- да се гледаме заедно в огледалото;
- да четем стихове изразително;
- да разглеждаме заедно картинки, книги, улици, паркове;
- да рисуваме картинки по „поръчка“ на детето;
- да милваме лицата си с ръцете на другия;
- да позволим на детето да взема храна от чинията ни, за да опита, ако му е интересно.

От 1 до 3 години
През втората година се развива способността на детето да се привързва, посредством имитацията. Детето имитира тези, които обича, старае се да прилича на тях: с поведението, интонацията, предпочитанията си.
Всичко, което сме правили заедно до момента, изграждайки връзката помежду си е все така важно, но можем да добавим и нови моменти в общуването си:
- да направим заедно списък на покупките с картинки;
- да пазаруваме заедно;
- да возим детето в количката за пазаруване;
- да поверим управлението й на по-голямото дете;
- да позволим на каката или баткото да подават продуктите, а малкото да ги нарежда в количката;
- да позволим на детето да прибере бележката с покупките и да я „пази“;
- да играем на „какво работи мама (или тате)“;
- да позволим на детето да премери или да поноси дрехите, които иска, дори да не им е сезона;
- да се облечем еднакво и да си направим „снимка на близнаците“;
- да обличаме детето с подходящи аксесоари;
- да му позволим да ни помага в подреждането на продуктите в хладилника;
- да мием заедно съдовете – можем да му доверим по-малките и леки предмети;
- да приготвяме заедно по-лесните ястия;
- да печем заедно курабии, а детето да изрязва фигурки от тестото;
- да сортираме заедно дрехите за пералнята;
- да му позволим да натисне копчето на пералнята;
- да „мием“ колата заедно;
- да се грижим заедно за цветята, да си засеем малко собствена градина;
- да рисуваме заедно с пръсти;
- да изрисуваме лицата си един друг и да поиграем на клоуни;
- да си изберем аромат и да се парфюмираме;
- да изпращаме заедно тате, който отива на работа и да му махаме от терасата;
- да хвалим детето за помощта, която ни оказва всеки път;
- да си измислим някаква собствена голяма „тайна“, която „само аз и ти знаем“;
- да си измислим наши собствени знаци, с които можем да си „говорим“, без другите да разбират;
- да си направим бърлога от възглавници, одеяла, столове и други „подръчни материали“;
- да разиграем сцени от любими приказки;
- да позволим на детето да „помага“ на тате в ремонта на нещо, да подава инструментите;
- да му позволим да седне на шофьорското място, докато колата е спряна, и да „покара“ въртейки колана, издавайки специалните звуци; да пусне уредбата в колата и т.н.;
- да приготвим заедно картичка или подарък за някой друг;
- да играем на криеница вкъщи;
- да търсим предмет на принципа „топло-студено“;
- да вървим в стъпките на другия – по пясъка, в снега – пръв е таткото, а всички останали стъпваме в оставените от него следи, докато обсъждаме чии са най-големите стъпки и колко трябва да порасне детето, за да оставя такива следи;
- да измием косичката на момиченцето с нашия шампоан, да го оставим да пробва крема ни за лице или ръце;
- да си направим си венчета от цветя;
- да нарисуваме на тате смешна картинка, за да не е тъжен, след това му я подарим и после проверяваме забавлява ли се наистина;
- да се гледаме продължително в очите, да играем на „разсмиване“;
- да играем на „огледало“ – седнали един срещу друг - мама прави смешни физиономии, а детето ги повтаря, после си разменяме ролите
- когато се сърдим, да се сърдим на шега, да се „хапем“, „щипем“, да се „гоним“ като в игра;
- да се крием семейно под одеялото и да си разказваме истории;
- да си облечем една дреха заедно – старата тениска на тате например
- да не забравяме да снимаме всеки момент от съвместните ни преживявания.
 

От 3 до 5 години
Към третата година у детето се развива способността да се привързва. Това става с откриването на чувството за принадлежност и верността. Появява се желанието да бъдеш на нечия страна, да притежаваш: „Това е моята майка!“. Проявява се ревността.

Какво можем да правим:
- да играем на „мама и аз срещу възглавниците“ или „аз и тате срещу прахосмукачката“;
- с по-големите деца да си организираме срещи „насаме“ – да отидем заедно „на кафе“ само двамата, за риба, да поритаме топка, да купим нещо за дома;
- да споделим с детето хобито си;
- да го вземем един ден на работа с нас (ако това е възможно);
- да му позволим да ни „храни“ с лъжичка, така, както ние сме го правили за него до момента;
- да му позволим да излее гнева си;
- да плуваме заедно в басейна;
- да търсим съкровища;
- да събираме листа, кестени, жълъди;
- да караме колелета или ролери заедно;
- да се надбягваме;
- да се обличаме в клоунски костюми;
- да си устройваме семейни спектакли с кукли или ние самите да сме актьори;
- да разиграваме любими сцени от приказки или филми;
- да се търкаляме по дивана и да се бием с възглавници;
- да си разменим ролите и да позволим на детето да бъде родител за малко;
- да пеем заедно караоке;
- да украсяваме заедно дома за празниците;
- да правим заедно сапунени мехури и да ги пукаме;
- да танцуваме заедно и да „свирим“ с подръчни инструменти;
- да позволим на детето да ни „гримира“, да ни направи „прическа“;
- да го разхождаме на раменете си;
- да танцува с нас върху стъпалата ни;
- да правим упражнения заедно;
- да играем на „прави като мен“;
- да се надскачаме, надбягваме и надпяваме заедно;
- да си подаряваме „джобни“ целувки, които се прибират „за после“ и във всеки удобен момент могат да се „извадят“ и сложат на бузката, ако мама или тате ги няма.

Към четвъртата година детето осъзнава собствената си важност и значимост в живота на близките. Децата стават по-компромисни, по-отстъпчиви и щедри. Търсят потвърждение, че са важни за нас.

Какво можем да правим заедно:
- да играем на криеница;
- да играем на „среща и раздяла“;
- да приготвяме заедно масата за хранене, да възложим на детето подреждането на приборите, да налеем заедно сок в чашите;
- да направим кът на детето в банята, с неговите принадлежности;
- да му поверим поливането на цветята;
- да се смеем заедно на шегите му;
- да го нахраним, ако ни помоли, дори да може само, то просто търси близост;
- да одобряваме приятелите му, а ако не харесваме някои техни черти много подробно да обясним на детето защо това е така.

Петгодишното дете открива обичта. То ни дава сърцето си. Ако по-рано е казвало: „обичам мама“-  повече имитирайки другите, сега вече наистина знае какво е това. Може да пее песни за любовта и да рисува сърца. Тази привързаност чрез емоциите е времето, когато детето е физически готово да се разделя с хората, които обича, без да пострада съществено психиката му.

Какво можем да правим:
- да направим картичка за баба, която живее другаде;
- да отидем заедно и да пуснем писмото в пощата;
- да разглеждаме заедно семейните снимки;
- да търсим мама и тате по снимките и да ги посочваме;
- да разглеждаме заедно първия албум на детето;
- да му разказваме какво бебе е било и как сме очаквали да се роди;
- да звъним заедно на тате в работата;
- да си правим чести семейни прегръдки.

От 5 до 7 години 

Последното ниво на привързаност – когато те опознават. Детето започва да споделя свои тайни, за да можем по-добре да го разберем, да е по-близо до нас. Психологическата привързаност е най-дълбоката привързаност и най-уязвимата. Не всеки възрастен има подобен опит.

Какво можем да правим:
- да споделяме с детето своите чувства – „днес се разсърдих на…“, „беше ми тъжно защото…“, „зарадвах се, че….“;
- да поискаме извинение от детето, ако сме избухнали;
- да назоваваме чувствата му с конкретните думи;
-  да го слушаме активно;
- да обсъждаме заедно възникнали конфликти, след като първоначалната буря е утихнала;
- като крайна мярка, ако детето е силно разстроено – да спим при него, за известно време, докато се успокои и почувства сигурно.

От 7 до 11 години

Какво можем да правим:
- да споделим хобито му;
- да му поверим приготвянето на вечерята или закуската;
- да му четем на глас вечер, както сме го правили и преди;
- да не пропускаме ден без прегръдка (минимум 8 J);
- да му правим масаж, ако ни помоли, това е начин да задържи близостта си с нас;
- да гледаме семейно видеа от бебешкия му период;
- да водим лична кореспонденция помежду си.

От 11 до 17 години е важно:

- да прегръщаме детето си;
- да го слушаме активно;
- да бъде бъдем на негова страна при „заплаха отвън“;
- да си отделим специално време да бъдем един с друг;
- да го търсим за съдействие, ако не можем да се справим с функция на телефона или с компютъра си;
- да се съветваме с него по семейни въпроси;
-  да запазим тактилния си контакт – докосване, целувка се при среща и раздяла, прегръдка, тези ритуали са много важни, за да съхраним близостта си;
- да си пишем забавни съобщения;
- да го посрещаме и изпращаме, казвайки му нещо мило всеки път;
- да го слушаме, когато има потребност да ни каже нещо, а не когато имаме време;
- да го питаме го за мнението му – от политика до цвета на салфетките, които мислим да купим;
- да го помолим да обоснове мнението си;
- да му задаваме въпроси;
- да го учим го да формира мнение и да го отстоява;
- да гледаме заедно новини, обсъждайки това, което се случва в страната и по света.

И да го обичаме, обичаме, обичаме – във всяка възраст, по всяко време на денонощието!

Материала подготви Янка Петкова

Юлия Спиридонова - Юлка, наш любим детски автор, преведе за бъдещите писатели тази чудесна книжка с топ трикове и тайни на оксфордските експерти. Предлагаме ви откъс от това забавно и много полезно четиво.