Автор: Мария Василева, 18 СУ „Уилям Гладстон“, гр. София

Всеки един учител има своя мисия. А учителска мисия се свежда до огромното усилие не само да покаже пътищата на нашия живот, но и да отвори широко вратите към тях. За истинския Учител това не е работа, а призвание. Той ежедневно озарява учениците си със своите жар и емоция от това да преподава.

Осъзнаваме ли цялата отговорност, която носят учителите? Освен за знанията, които трябва да придобием и интелигентността, която да попием, те се грижат за нашето здраве, интересуват се от проблемите ни или иначе казано – те са помощната ръка на родителите през нашето израстване.

Дотолкова свикваме, че често забравяме усилията им след години.

Но аз не искам да забравям:

- Учителката, чиито коси побеляха, след като счупихме цели две масивни, дървени врати. Нейната готовност да заплати щетите и да ни защити, отвори стаята на осъзнаването ни като един екип и едно цяло. Ние влязохме в нея и все още сме там, въпреки промените.

- Учителят, който ни забрани да носим учебника по предмета му, защото написаното в него беше трудноразбираемо. Неговата умишлена импровизация ни отвори вратата към индивидуалността. Влязохме в тази стая, за да изразим себе си, както правим и до днес.

- Учителката, която подхвърляше маркер на всеки, който не внимава в час. Тя не само разви бързите ни рефлекси, но и ни въведе в стаята на постоянството. Без нейната стая нямаше да сме на върха, на който сме.

- Учителят, който би ни почерпил с кафе в 7:30 сутринта, ако самият той не беше забранил употребата му от учениците. Той винаги прощава нашите двучасови успивания, но не и отклоняването ни от правилната врата, към която ни води. Над нея пише „толерантност” и искаме дълго да остане в сърцата и деянията ни.

- Учителят - калиграф ме обяви за най-грозно пишещото момиче на света и аз приех предизвикателството. Но въпреки драпащите ми по пода нокти, успя да ме заключи за много дълго време в стаята на прецизността и търпението.

- Учителят по пиано, който си блъскаше главата в стената, всеки път, когато видеше постановката на ръцете ми, докато свиря. С годините бавно вървя към стаята на обузданите чувства, за да предавам по-ефирно емоциите си. Имам още път до нея, но определено напредвам.

- Учителката, която ме прегръща и се радва като дете на всяко мое вярно изчисление. Упорито отказва да приеме, че за мен Математиката е Извънземно, което е невъзможно за изучаване и разбиране. Стаята, в която влязох със затворени очи, бе тази на упоритостта. Ще се наложи дълго да остана в нея.

- Учителят - мъдрост и достолепие, издал множество книги, които колкото и пъти да препрочитам, винаги откривам по нещо ново, което отваря широко вратата към мечтите ми. С усилие и труд ще вляза, преодолявайки препятствията по пътя към тях.

- Учителката, която ни научи, че литературата не се помни – тя се чувства, че в написаното, най-добри са тези, които са оставили частичка от себе си. Тази невероятна жена ни показа литературата като необятен дворец, в който аз не търся врата за излизане.

Има още десетки Учители в училище и извън него, които ни преподават уроци по живеене, но и всички конкурси на света няма да ми стигнат, за да опиша тези благословени хора. Част от мисията им е не само да отворят най-важните врати, но и да ни дадат ключовете за преходните стаи. Те са глобусите ни към живота и най-вече към нас самите.  

А нашата мисия е – да помним, да уважаваме и да не губим ключовете.

Препоръчваме ви да прочетете и "Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма", както и "Глупости на килограм".

Автор: Ина Зарева

В горещия, задушен следобед, въздухът в районния съд трепти в мараня от напрежение. Между хората, снижили раменете си под всякакви проблеми и хората с тоги, от които се очаква да ги разрешат, се откроява едно симпатично семейство с момченце на не повече от 5. Тримата седят тихо и мълчаливо наблюдават суматохата наоколо. Тежката врата срещу им се отваря рязко и имената им огласят пространството. Ред е на тяхното дело. Залата е малка и тясна. Съдията, строга жена с мъдри очи, се усмихва, когато вижда логото на любимия отбор на сина си върху блузката на момченцето. Поглежда родителите и усмивката й рязко се скрива:

- Искате да смените името на детето си?

- Да – отговаря майката, а бащата кимва и навежда глава.

- И искате вместо Иван да се казва Георги?

- Точно така! – потвърждава отново майката.

- А защо?

- Ами защото свекърите починаха и няма причина повече да се казва Иван – напълно сериозно обяснява майката.

Изборът на име на бъдещото дете е в състояние да скара фамилии, да разбуни духове и да разведе родителите още преди да са похарчили парите от сватбата.

- Има традиция в нашето семейство от поколения – всяко момче се казва или Петър, или Павел. Както баща ми и аз. Сега е ред детето ми да се казва Петър. – заявява мъжът в младото семейство, няколко месеца преди раждането на първото им дете.

- Но аз искам да го кръстим на моя баща. Той издържа и двама ни, а на твоя не сме му виждали очите 3-та година – апострофира жена му.

- Нямаш избор. Казах, това са традициите в семейството ни!

Детето, още преди да го има на този свят, вече е средство за натурална размяна – ей ти името, дай ми каквото имаш. Разбира се, двамата се развеждат година по-късно.

Името не е предмет на спорове само в семейството. Цели форуми се надпреварват да предлагат вариации с всяка буква от азбуката. В резултат, няколко години по-късно майка отговаря на въпроса:

- Мамо, вие как ми избрахте името?

- Ами, маме, една форумка с никнейм „Роза-дивачка“ ти го измисли – Трендафилечка. Аз иначе никога нямаше да се сетя как да съчетая имената на бабите ти – Роза и Калинка .

Други родители са достатъчно вдъхновени и без да черпят форумска мъдрост. Списъците с най-странни имена стават все по-дълги и по-абсурдни. Най-новото попълнение в тях е Издислав, защото го създавали на песента „Is this love“ на Уайтснейк.

Ако си мислите, че българските деца са за оплакване, то вижте какво става в индианските семейства:

- Тате, защо кака се казва Голямата скала?

- Защото беше зачената на една голя-а-ама скала.

- А защо батко се казва Белият дъб?

- Защото беше заченат под един бял дъб. Разбра ли сега, Скъсана гумичка?

Борбата за името вече надхвърля границите на семейството. Тези дни една фондация предложи парична награда, ако детето се нарече Аспарух, Кубрат, Тервел, Алцек или Вълчан. Че родителите ще го кръстят на Пулев и ще му купят боксова круша с наградата е ясно. Но какво ще обясняват на клетите дядовци, които чакат някой да им наследи името, никой не казва.

Ами кръщенето?! Нали църковната традиция повелява името на детето да е на някой светия, за да може той да го закриля. И да си има голям и хубав имен ден.

И сега какво по-напред да прави клетата майка на още по-клетото дете:

Да го кръсти на баща си, че да преглътне завряния си зет;

Или на свекъра, че да им купи апартамент;

Да го нарече на мъжа си, че да може, като каже с умиление – „Петьо как ми се е наакал!” и двамата да поглеждат сконфузено;

Да го нарече на светията, който й е най-симпатичен;

Или на Аспарух, че това са детските за половин година;

Или на себе си, `щото тя най-много заслужава от всички гореизброени.

Така една позната беше залепила огледало на монитора, защото й казали, че когато за първи път усети бебето в утробата си, когото погледне в този миг, на него ще прилича детето. А тя не намираше никого за по-красив от нея самата. После обясняваше, че тъкмо четяла мейл от шефа и неговата снимка зърнала в сакралния момент, та затова детето прилича толкова на него. Нищо, че година по-късно двамата се ожениха.

Та минава клетата майка през всички тези терзания, вътрешни и външни борби, за да избере най-хубавото име за детето си, което ще го предопредели като личност и съдба. Лишава се от сън, суета и наследство. Бори се с нокти и зъби срещу фамилни клетви и форумски отлъчвания. Представя си как приема съблазняващата оферта и се моли само да не е момиче, че да трябва да се казва Пагане.

Дори след раждането борбите са все така ожесточени. Детето цели 3 дни няма име. В болничната стая се изреждат двете роди и наддават ли, наддават. Накрая майката избира това, което най-много приляга на мътния поглед и люшкащата се глава, нарича го да е смел, героичен и да са му хаир 200-те лева.

А то едва чака да порасне, открива си профил във Фейсбук и се кръщава Palavata Kobra007.

Препоръчваме ви да прочетете и една забавна история за конфузиите на Мама Нинджа с имената.

Автор д-р Мариела Даскалова

Говорим си с мама Нинджа за предстоящото събитие „Нови хоризонти към мечтаното дете“ и какви са важните неща, които трябва да коментираме с хората, които само си мечтаят за деца, но още не са стигнали до решението да посетят лекар. И се сещам за една скорошна среща с двама души, много симпатично семейство, правят опити за забременяване от 20 години. Искам да разбера какво са направили досега, какви изследвания, какво лечение е проведено и те ме гледат странно и ми казват – ами нищо, защо да ходим по лекари, ние сме си здрави. Питам ги – а сега защо идвате при мен? И те – ами защото консултацията е безплатна. Давам им един дълъг списък с изследвания, обяснявам как нямат време, трябва да се стегнат и да побързат ... така и не дойдоха повече в кабинета ми.

Та си мисля, че преди да стигнем до новите хоризонти, трябва да си повтаряме онези базисни неща, добре познати за мен като специалист, но все още неясни за хората, които тепърва ще вървят по пътя на инфертилитета. И да ги разказваме така, че да ги разберат възможно най-широк кръг хора.

Лично за мен първото и най-важно нещо, което трябва да се запомни, е че това е една обща битка – на бъдещите родители и на техните лекари. Ние не сме врагове, ние сме от едната страна на барикадата. Всички искаме едно и също – да се раждат повече деца в България. От време на време в публичното пространство се появяват разни мантри, които се повтарят като в транс, без замисляне, но и без да си даваме ясна сметка, че с това само си вредим. Като общност си вредим. Сегашната мантра е – лекарите гледат само да ти вземат парите. Това противопоставяне на лекари срещу пациенти е изгодно може би само на онези политици, които искат да имат електорат, а не народ. Но за всички останали е вредно. Моят приятелски съвет е – не се поддавайте на такива елементарни внушения. Намерете вашия лекар, онзи, който ще върви с вас по пътя и ще ви помага, който ще се събужда с мисълта за вашия проблем и ще търси решение. Омразата оставете на други.

Второто нещо, което изисква особено внимание, е общоизвестният факт, че причините за безплодие са разпределени поравно между двата пола. Т.е. в половината случаи причините ще са в мъжа. Вярно, мъжете не обичат да ходят на доктор. То пък кой ли обича! Но понякога се налага да правим неща, които не са много приятни, просто трябва да се свършат. От дългогодишната си работа с мъже мога да направя извод, че мъжът се страхува не толкова от лекаря, а от естеството на проблема. Тъй като безплодието в някаква степен е свързано със сексуалните контакти, мъжът се тревожи да не се накърни неговото мъжко достойнство, и то пред жената, която обича. Насаме с лекаря мъжете казват много повече и по-важни неща за тяхното здраве, споделят притесненията си в много по-голяма степен когато са сами, отколкото когато присъства и любимата им жена. Затова е добра практика този разговор да се провежда на четири очи.

И последно, но не по важност – липсата на деца може да се дължи на много фактори. За да се разбере каква е причината, трябва да се направят множество изследвания. Затова не си обменяйте диагнозите с приятелите, защото е много възможно при вас и при тях проблемите да са напълно различни. Това се отнася и за лечението – то може да се провежда при единия партньор или при двамата, с лекарства или оперативно, или с комбинация от методи. Лечението на безплодието не е само с ин витро. В медиите ни се говори само за ин витро и погрешно се слага знак за равенство. Огромната част от репродуктивните проблеми – 85-90% от тях се лекуват с други методи.

На всички ваши въпроси ще отговорим по време на Деня на репродуктивното здраве, който ще се проведе на 10-ти юни в Морското казино на Бургас. Входът е безплатен, достъпът до всички специалисти е свободен, а атмосферата на това ежегодно събитие е вълшебна. Заповядайте при нас!

С пролетния сезон отново зачестиха оплакванията от тези дребни нашественици, и то в столицата. По форумите се появиха интересни съвети за алтернативни методи за обезпаразитяване на домашните любимци с ванилия, канела и подобни подръчни средства. Човек сам решава дали да си ръси котката с куркума и джинджифил, но може би не е лоша идея все пак да се довери на химията, защото бълхите са колкото дребни, толкова и вредни.

Много често гадините влизат у дома с домашните ни любимци, но можем да ги пренесем и ние, или да ни посетят през някой съсед. Ако забележите бълхи в дома си или по животинката си, препоръчваме ви незабавно да вземете драстични мерки, защото се размножават изключително бързо и пренасят опасни болести. Най-сигурният метод да ги унищожите е чрез пръскане у дома. Механичното изтребление е изгубена кауза, защото една бълха снася по 500-600 яйца, които за 4 седмици порастват и започват да се възпроизвеждат.

За да не ви нападат бълхи:

1. Редовно обезпаразитявайте домашните си любимци.

2. Ако се съмнявате, че са напаст и у съседите ви, настоявайте за пръскане в целия вход/блок, включително и в мазетата.

3. Слагайте препарати против насекоми в гардероби, мазета, помещения, които рядко се проветряват, и ги сменяйте редовно.

Специалистите по борба с вредители препоръчват като първа мярка да се установи как бълхите са проникнали в дома, за да се прекъсне достъпът. Иначе всяка обработка би била безполезна, тъй като на мястото на унищожените бълхи ще дойдат нови. Около седмица след първото пръскане се прави второ, рядко се налага трета обработка.Ето малко информация за препаратите. Важно е да се знае, че препаратите са токсични и трябва да се спазват правила за безопасност.

Отровата “Алфабан Супер”

Този продукт е комбинация от две ефективни съставки: алфа-ципермерин и пиперонил-бутоксид. Може да се купи в опаковка от 25 мл приблизително за 6 лв. 5 мл от този препарат се разтварят в половин литър вода – това количество е достатъчно за обработката на площ от 10 квадратни метра. Разтворът се поставя в пулверизатор – от типа на тези с препарати за миене на прозорци. Всички повърхности, по които са били забелязвани бълхи или други инсекти, се напръскват с разтвора. Трябва да се работи при отворени прозорци и от терена да бъдат отстранени децата и домашните любимци.

Почистване с боракс

Бораксът е натриева сол на борната киселина; малки дози от него могат да свършат чудесна работа за почистването на дома – той има чудесни качества на антисептик. Доказано средство с антивирусен и противогъбичен ефект, макар и по-слабо действа и антибактериално. Счита се, че обработката на застрашените повърхности с 10- до 20-процентен разтвор на боракс създава условия за изолиране на бълхите. Вършат работа и топчетата с яйчен жълтък, боракс и варен картоф, които може да поставите под мебели и в проблемни ъгли като средство срещу бълхи и хлебарки.

Прах против бълхи “Фендона”

Прахът “Фендона” е предназначен за борба с широка гама инсекти, сред които и нашите бълхи. Активен компонент в продукта е алфациперметринът. За справяне с бълхите е достатъчно 2 г от праха да се разтвори в един литър вода и с пулверизатор да се напръскат местата, където са забелязани бълхите. Разтворът съдържа специфични частици, които залепват трайно за обработената повърхност, остават дълго време активни и действат инсектицидно при контакт с паразита. Ефектът от въздействието е парализа в рамките на 30 минути и смърт до 12 часа.

Пръскане с “Биокил”

“Биокил” е безопасен за хората и домашните любимци продукт. Може да се набави за около 12 лв – аерозолна ампула от 500 мл, с която лесно се обработват проблемните зони в дома. Разпръснатата емулсия действа парализиращо на инсекти, включително бълхи, като разрушава бавно клетъчните им мембрани. Сравнен с други инсектициди, този продукт може да се квалифицира като по-бавно действащ, но в ефекта му няма съмнение.

Напръскване с “Килтокс”

Пръскането с “Килтокс” със сигурност е ефективно, но доста рисковано и при някои условия едва ли може да се приложи. Този препарат може да се купи срещу 4 лв за спрей ампула от 100 мл. Токсичната композиция в ампулата съдържа перметрин, тетраметрин, пиперонил бутоксид, керосин и пропан/бутан. Веществото е лесно запалимо, затова при работа с “Килтокс” не бива да се пуши и ампулата да се съхранява далеч от източници на горене. При пръскане аерозолът да не се вдишва, защото е опасен за белите дробове. Опасно е и ако при пръскане попадне върху кожата. Обработката с “Килтокс” със сигурност дава търсения резултат по отношение на инсектите, но когато се прилага теренът трябва да е свободен, да няма деца и домашни любимци, прозорците на помещението да са отворени.

“Райд” – пяна или аерозол (спрей)

Продуктът “Райд” – кафяв, е препоръчван като ефективно средство срещу пълзящи насекоми. Съветът при работа с него е да се обработват повърхностите, където вредителят е забелязан, както и да се третира директно чрез насочена аерозолна струя. Не е лесна работа, но очевидно трябва да се опита. 15 минути след прилагането на препарата помещението трябва да се проветри.

Продуктът е лесно запалим, токсичен, може да увреди кожата.

Микрозин или ектомин

Микрозин е концентриран разтвор на циперметрин, тетраметрин и пиперонил бутоксид. Срещу бълхи се препоръчва разтваряне на 50-75 мл в 5 л вода за площ от 100 квадратни метра. При обработка с разтвора не бива да се яде, пие или пуши в близост. Токсичен при поглъщане; опасен при поглъщане на пари. Трябва да се пази от деца.

Ектомин е препарат срещу насекоми от различен тип с активен компонент циперметрин. Може да се набави под формата на концентрат, шишенце от 10 мл за приготвяне на 5 л разтвор, или в аерозолна опаковка срещу летящи насекоми. Правилата за безопасна употреба са сходни с тези на микрозин. Макар да се набляга на възможните опасности за човешкото здраве при употреба на микрозин и ектомин, двата препарата не са от най-токсичните, но при невнимателно боравене все пак могат да създадат проблеми.

Айкън

Този продукт е особено актуален и специалистите го сочат като световно признато ефикасно средство за борба с насекоми. Активен негов компонент е съединението ламбда цихалотрин 10%. Специализираните фирми го предлагат в няколко разфасовки, като се препоръчва концентратът да се разрежда в съотношение 5 мл в литър вода (при първата обработка на жилищна площ концентрацията е 10 мл на литър вода). Най-често е препоръчван срещу хлебарки, но активността му е налице и при много други твари, включително бълхи. 20 мл от продукта, който е швейцарско производство, могат да се намерят онлайн за 5 лв. Препоръчва се срещу бълхи заразените помещения да се пръскат на всеки две седмици през целия топъл сезон.

В мрежата можете да откриете много фирми, които изтребват бълхи и други домашни вредители като insect.bg, vrediteli.bg, orgard.eu, ddd-guard.bg, stopvrediteli.com, kilari.bg.

Как да се отървем от бълхи по хората

Повечето от нас са убедени, че бълхите са проблем по-скоро на уличните кучета и котки и само при определени условия – на хората. Всъщност сред множеството разновидности бълхи има и такива, които са си човешки! Това означава, че човекът е директната им цел и жертва, макар този вид бълхи да не обитават постоянно човешкото тяло.

Човешката бълха е със среден размер 3 мм, на цвят е тъмно кафява и може с един подскок да преодолее разстояние от половин метър.  По това може и да ги разпознаете - въшките не скачат. Зрелите бълхи обитават места, където човекът пребивава често и лесно може да бъде нападнат. В тези места инсектите отглеждат потомството си. За разлика от дървениците, които при набезите си върху човек отделят обезболяващ секрет, бълхите хапят жестоко и на всичкото отгоре разнасят над 200 болести.

При ухапване от бълхи и пъпки

Близо 1500 вида бълхи нямат нищо против да пият от кръвта на човека; сред тях са т.н. човешки бълхи, но не само. Ако характерният приемник липсва, паразитът се задоволява с когото намери. Ухапванията причиняват пъпки, които напомнят алергичен обрив и никак не са безобидни. По тялото на нахапания човек се появяват пъпки, които се зачервяват и започват да събират гной; в устата и гърлото лигавиците могат да се разранят, увеличават се някои от лимфните възли, температурата се повишава. Нахапаният човек е раздразнителен, мъчат го главоболие и безсъние. Всъщност ако нещата се разминат само с това е добре, но при по-сериозни последици като нищо може да се стигне до хоспитализация с тежко заболяване.

Какво трябва да се прави при установено нахапване от бълхи? Първата работа е мястото да се дезинфекцира с антисептичен разтвор. Лечението е с противосърбежни препарати за локално външно приложение, антихистаминови мазила и хидрокортизон. Ако имате лошия късмет да се разболеете от болестите, пренасяни от бълхи, терапията е според диагнозата.

Спрей “Аутан”

Този продукт е по-скоро репелент за защита от комари, но предпазва и от бълхи. Актуална форма е сухият спрей, който се нанася върху уязвимите части на тялото и действа 4 часа. Сухият спрей не омазнява кожата и не създава дискомфорт, но при полагането на препарата трябва да се внимава да не се вдишва и да не попада в очите и устата. По принцип препаратите, които предпазват от комари и кърлежи, би трябвало да действат и срещу бълхи. Но първото и най-важното е да ги премахнете източника.

Препарати за кучета и котки

Кучето и котката се считат за главни виновници за преносители на бълхи вкъщи. Не забравяйте да обезпаразитявате редовно домашния си любимец. Препарати има най-различни и най-добре да послушате препоръката на ветеринаря си.

Пудра за бълхи “Брейк про”

Пудрата е смес от каолин и активния компонент пропоксур. Четириногото се обработва/поръсва изцяло, като при дългокосместите козината се разгръща с гребенче, докато се покрие цялото тяло. Процедурата се повтаря два пъти седмично до пълното изчистване на животинката. Пудренето се прекратява, ако се установи разранен участък на кожата или ако животното е болно. При обработката следва да се внимава животното да не вдиша пудра, или тя да не попада в очите или носа, в устата му. Същото се отнася и за човека, който полага пудрата.

Една опаковка пудра – капсула от 100 г, струва два лева.

Противопаразитен шампоан

Противопаразитният шампоан “Перметрин” се прилага при кучета и котки като защитно средство срещу бълхи и кърлежи. Козината на любимеца се навлажнява и в корените се втриват до 15 мл на сеанс. След 15 минути препаратът се отмива и след 2-3 дни процедурата се повтаря отново. Обикновено тази практика се прилага през топлите месеци, когато инсектите са активни, а четириногите правят по-продължителни разходки или прекарват повече време навън.

Има и други решения като например шампоанът на прах MENFORSAN, предназначен за обезпаразитяване без вода. Шампоанът дължи ефекта си на компонента маргоза, екстрахиран от екзотичното дърво нийм. Този екстракт е естествен инсектицид, чието присъствие отблъсква паразитите и предпазва домашните любимци от външно опаразитяване.

Репелентни капки

Капките от типа Фиприст са един от актуалните начини за предпазване на домашния любимец от атаките на бълхи и други паразити. Споменатото средство е с активен компонент фипронил. Предлага се в единична доза-ампула, която е удобна за поставянето на капките в горната част на гръбнака. При поставянето козината трябва внимателно да се разгръща, за да може препаратът да попадне директно върху кожата. На такова място токсичните капки са безопасни за животното, защото то няма как да достигне третираната зона и да я ближе. Мястото не бива да се мокри 2-3 дни; обработката има трайност един месец и в рамките на този срок е малко вероятно любимецът да ви донесе вкъщи бълха, кърлеж или друга подобна твар.

Каишка против бълхи

Противопаразитните каишки са в употреба доста отдавна и масово се носят от домашни кучета и котки. Принципът им на действие: те са напоени с препарат, който отблъсква насекомите или силно ограничава инвазията им към четириногото. С времето действието на химикала отслабва, затова предпазната каишка трябва да се сменя. Обикновено една е достатъчна за най-топлите месеци, когато заплахата е по-голяма. Прилични и ефективни каишки могат да се намерят на цени между 30 и 50 лв.

Прочистването на дома от бълхи не е лесна работа. Преди всичко трябва да разберем как бълхите попадат вкъщи и да прекъснем този път. Ако са донесени от домашен любимец – да вземем драстични мерки за изчистването му. Цялото жилище се нуждае от хигиенизиране, както описахме по-горе. Бълхите не обичат студа и горещините, затова прости мерки като изнасяне на завивки и постелки на слънце или на студа са добро начало. Продължете с пране на чаршафи, проветряване и претърсване на шкафове, обезпаразитяване на домашните любимци и пръскане. Любимите им места са под балатум, мокет и паркет, в мека мебел и матраци, в меки играчки и натрупани, неизползвани дрехи.

Една бълха живее няколко месеца до година и половина-две. За това време женската дава живот на 500-600 нови екземпляри, а чрез тях – на хиляди внуци и правнуци. Снесените в разни цепнатини яйца приличат на бели зрънца, от които се излюпват личинки. Личинката се превръща в какавида, която може да прекара дълго време в латентно състояние и да се развие при благоприятни условия. Най-краткият срок, в който от яйцето се стига до възрастно насекомо, е четири седмици. Ако не сте виждали как изглеждат бълхи, може да погледнете изключително неприятното видео в края на статията, от което всичко ме засърбя.

Източник на съветите и информацията за препаратите http://www.lekar.bg

Снимката е на Фройд, моя домашен любимец, когото редовно обезпаразитявам и който все гледа да хване пътя.

Видеото е от ютуб.

Автор: Ина Зарева

Първо се докосваш до мама. После цял живот се бориш да се отскубнеш от прегръдката й. Накрая единственото, което искаш, е да се гушнеш в нея завинаги.

А тя тъкмо е пуснала бебешката лъжичка, с която те е хранила и хваща друга, за да нахрани собствената си майка. Тази щафета продължава в мъчителна, педантична последователност и хилядите психологически анализи, стотиците филми и книги по темата не стигат и не стигат, за да обяснят как, защо и какво да правим после...

Какъвто и да си, каквото и да постигаш, както и да живееш, животът ти неизменно балансира върху пъпната връв, а майка ти върти края й и пламенно дирижира. Редуваш благодарност с гняв, примирение с бунтарство, амбиция с отчаяние. Гордееш се, срамуваш се, доказваш се, отказваш се и при все това я обичаш все повече и повече.

Като се започне с "Трябва да поговорим за Кевин" и се проследят историите на маниакалните убийци в историята на човечеството, във всички тях майката е запушила с голям тромб тази пъпна връв и е нарушила нормалната циркулация майка – дете и дете - живот. Винаги е майката. Никой друг и нищо повече. Само майка и тромб.

В нормалната ситуация, самите ние образуваме тромба, за да „запушим” майките си, да ги отдалечим в пространството, изпънали ръце с трептящи от напрежение мускули. Защото така е по-добре за тях, за нас и за всички. Защото: „Майка е обратното на дъщеря. Майките са тревожни и уязвими, те нямат златен шлем, не се раждат от морските вълни. Майките са, за да са вездесъщи и обожавани, а после- преодолени и напуснати. Те са, за да прощават и да чакат завръщането на блудните си деца. Майките се смаляват. Бащите растат.“ (Василена Мирчева „Бащите не си отиват”)

Майката се смалява и животът все повече се дирижира откъм твоя край, но колкото повече тя се смалява, толкова повече нейното достойнство и твоят дълг растат. И ти пак си онова малко момиченце, което докато си играе на въже с поизсъхналата вече пъпна връв, гледа майка си в очите и чака нейното „Браво!”.

В „Мама и смисълът на живота”, психотерапевтът Ървин Ялом разказва за собствения си повтарящ се сън, в който непрекъснато пита починалата си майка: „Как се справих, мамо? Мамо, как се справих?” Веднъж в съня, тя му казва:

- „Ти смяташ, че аз съм в твоя сън. Само че този сън не е твой, синко. Сънят е мой. Майките също сънуват.“

Въпреки леко обезкуражаващата борба на психоаналитиците със собствените си майки, при тях е пълно с пациенти, опитващи се да отрежат най-накрая пъпната връв и да заживеят в пълна независимост и свобода. Майката на една млада жена, като разбрала колко пари дава дъщеря й за всеки сеанс на психоаналитика си, се хванала за сърцето и възкликнала:

- Що за разхищение! Давай ми ги на мен, ще ми разказваш и аз ще те слушам.

- Аз ходя, за да му говоря само за теб, мамо. – въздъхнала жената.

И докато с мама въртим пъпната връв, държейки я в двата й края, на нея като на игра на въже, подскачат мъже, деца, колеги, шефове, приятели и неприятели. Всичко в живота ни зависи от динамиката, посоката на въртене и силата на опъване. И никой не смее да пусне своя край. А краищата се множат – един на майка ти, друг на дъщеря ти, трети на сина ти... И ти държиш здраво, стискаш с все сили и въртиш, а докато въжетата се заплитат и разплитат пред очите ти, тихо шептиш:

„Сто катинара да сложа на устните си, мое дете, и да не те превръщам във възрастен.  Сто окови да вържат краката ми и да не те водя по мръсния свят.  Сто вериги да ме опашат и да не ти пазя сянка от слънцето.  Сто пъти да се спирам,

 да млъквам,

 да умирам,

 а не мога, защото съм нечие дете...”

Започваш да сънуваш свят, в който ти, твоята майка и твоите деца сте щастливи. Сънуваш, че се справяш идеално с всичко, майка ти е доволна, а децата ти са свободни. Няма никакви въжета и обвързаности.

И тъкмо си успял да отделиш стволовите клетки и да изхвърлиш ненужното, мама се превръща в малко дете, а цялото й достойнство, авторитет и влияние се сплитат в огромен ореол над главата й. Ти се блъскаш в него всеки път, когато трябва да се погрижиш за детето-майка, а пъпната връв вече напълно е стегнала врата ти. На никого не му се играе и дирижира повече. Искаш само всичко да се върне постарому – мама да порасне, а ти да се смалиш и да заспиш в скута й.

И не ти пука за въжетата и обесените на тях мечти.

Не търсиш отговори и обяснения.

Не бягаш и не стържеш оправдания.

Дори няма да питаш „Мамо, добре ли се справям?”

Искаш само да е жива.

И да сънувате заедно.

Ако тази статия ви е харесала, ви препоръчваме "Супербебетата не плачат" и "Мамо не прави така".

Снимката е от филма "Трябва да поговорим за Кевин" - We need to talk about Kevin. На края на статията може да видите трейлър, ако не сте го гледали. Тежка психологическа драма за отношенията между объркана майка и психопатичният й син с Тилда Суинтън и Езра Милър в главните роли. Книгата е също разтърсваща.

Автор: Валентина Вълчева

Още с появата на Престолонаследник №1 на дневен ред някак неусетно застана въпросът за църковното му кръщение.

Моето отношение към религията е... да кажем, неутрално. Когато ме попитат вярвам ли в Бог, някак първосигнално все се сещам за баща ми, който на Великден, ако го поздравят с „Христос воскресе!”, отговаря напълно чистосърдечно „Не знам, не съм го видял.” Аз, като един съмняващ се във всичко и всеки скептик, допускам и двете вероятности. Затова и не бях против детето все пак да мине по реда си през купела, пък ако не е от полза, поне няма да му навреди, нали?

Таткото на кръщелника от своя страна е на 50 % от Влашко, но явно това са му доминиращите проценти, защото е искрено вярващ, макар и категорично не религиозен. Което обяснява защо държеше кръщението да се направи, да е на именния ден на детето, в църква с неговото име. Слава Богу, покрихме изискванията! Допълнително ни улесни фактът, че го бяхме кръстили Константин, защото нямам представа къде бих търсила храм на името на Габриел например, което си бях харесала първоначално. А може би е трябвало... на фона на последвалите събития...

Ако знаех само какво ме чака!...

След около година и половина умуване и планове (представям си колко време ще отнеме, когато след двайсетина-трийсет години рече да се зажени!) решихме къде и кога да се случи. Подготвихме си нещата, запазихме час и в уречения ден натоварихме семейната лудница плюс бъдещата кръстница в две коли, та в църквата.

В църквата най-общо казано нещата минаха почти добре, докато отчето не топна кръщелника в купела. Няма такъв вой! Все едно във вряща тенджера го пусна. Маймунчето се извъртя, докопа го за брадата и увисна там, набирайки се с ръце и крака. Наложи се да го смъкваме със сила.

„Личи си, че баба ти е била партиен секретар навремето!”, мина ми по някое време през ума.

След това до края на ритуала свещеникът майсторски избягваше прекалената близост, дори и когато трябваше да отреже къдрица от главата на виещото, гърчещо се като в крематориум новоизлюпено християнче.

А то не млъкна, докато не излязохме. Какво пя и говори през това време свещеника, така и не разбрах, ама по погледа му се досетих, че даже неговото търпение не е божествено безкрайно и започва да му писва. Ами, човече... рисковете на професията. Макар че за заплатите, които чувам, че вземат, май не си струва. Аз затова навремето, когато мама се опита да ми намекне нещо за начална педагогика в университета, директно я отрязах: „Не и в този или следващите два живота!” Имала съм просветление някакво явно.

Браво на свещеника! Издържа докрай без да се опита да удави врескалото в купела. Чудесен самоконтрол! Сигурно минават някаква школовка в Семинарията.

Спирка втора, както си му е реда, беше ресторантът. Докато стигнем до него, вече ми трябваха тапи за уши и някава дрога. Най-вече дрога. Нещо, от което да оглушея поне. Сетих се за строителните слушалки за шумоизолация на мъжа ми, ама късно. Трябва да ги потърся спешно като се приберем и да си ги държа в дамската чанта. За всеки случай.

В ресторанта се оказвам изправена пред нов набор проблеми и те не включват менюто.

Проблем 1: Забравила съм биберона-залъгалка вкъщи, а сме в друг град на около 40 километра.

Проблем 2: Малкият е силно пристрастен към него, особено когато му се спи.

Проблем 3: Спи му се!!!

Резултатът: Час и четиридесет минути зверско дране в колата, в бебешката количка, в ресторанта, около ресторанта, по улиците, покрай близката ЖП-гара... Майка ми към пет пъти дойде да ме пита „това дете още ли реве” (все едно не ни чуваше половината Северозапад) и „толкова ли не можеш да го успокоиш”. Връчих ѝ го да опита тя – нали все пак за това е учила, че и 40 години стаж в детска градина има!. Може да се каже, че почти я замерих с него всъщност. Той така и не млъкна, разбира се, дори вдигна децибелите, което дотогава ми се струваше невъзможно, но тя отиде да си търси хапчетата и да пуши, щото „много ми е жал като реве така”. Хубаво! На мен спря да ми е жал някъде към началото на втория час писъци. Спрях и да чувам добре, а последните ми оцелели нерви геройски издъхнаха. От след това ми се губят моменти и слава на Бога за което! Някои спомени са прекалено травмиращи, за да остават. Добре, че по онова време кърмех, та поради тази причина не можех да си позволя алкохол. Иначе като нищо щяхме да приключим кръщението с погребение. Моето. От тежко алкохолно натравяне.

Вече обмислях самоубийство с волтова дъга, вдъхновена от нашумелите напоследък истории покрай пишман-селфитата, когато брат ми с рицарска всеотдайност спаси положението като намери отворена аптека и купи биберон. Не знам дали някога ще мога да му върна жеста, но съм в готовност. Почти същото е като да ми е спасил живота.

Малкият само погледна биберона и откърти като посечен преди дори да съм го разопаковала. Направо се задъхвах от злоба! Идваше ми да го събудя на свой ред с кански рев, да го тероризирам час и нещо и после да го питам: „Така добре ли ти е?! М?!”

Боже! Къде ми е майчинският инстинкт?!...

Което ме подсеща за онзи анонимен гений, изрекъл крилатата фраза: „Обичайте внуците си! Те ще отмъстят на децата ви.” В този ред на мисли, обожавам внуците си още от сега. Нищо, че потенциалният им баща все още е в детската градина.

Не го събудих, разбира се. Задоволих се само с една дума, дето хич не става за пред хората. Може и да съм откачена, но не съм чак такова камикадзе. Още час и половина рев би бил директният ми път към психодиспансера, при това за много дълъг престой. Като се замислиш, може и да не е чак толкова зле – там би трябвало да се уредя с мечтаната дрога, при това легално.

На връщане мъжът ми по някое време доби кураж да каже:

- Е, можеше и по-зле да е, нали?

Изгледах го гадно. Не го ударих, само защото той караше. И си замълчах. Един от малкото подобни случаи.

Така и не си признах после, но тогава откарах пътя обратно към къщи в опити да си представя дали наистина може и по-зле. Не ми се получи.

Сега ми предстои кръщене на Престолонаследник №2. Понастоящем ме спасява единствено фактът, че наблизо няма църква с името „Александър”.

Препоръчваме ви и "Моето голямо лудо гръцко кръщене".

Майка ми и баща ми се казват Константин и Елена. Винаги сме празнували този ден и също така винаги съм харесвала тези две имена, особено Елена. Всичките ми кукли се казваха Елена, Елина, Елеонора, Елка, Лени, Ленка, Ленчето - изобщо някакво производно на Елена. Имах дори една малка чернокожа Елинор, която колега на татко ми донесе от командировка на запад.

Единствената ми мъжка кукла обаче се казваше Иван, имаше шишенце с мляко и можеше да пишка съвсем като истинско момче. Или поне както малките момиченца си представят, че пишкат момчетата. Впоследствие се омъжих за един Иван, който изобщо не прилича на куклата ми, и далеч не е толкова розов, пухкав и сладък като нея. При все това той притежава някои други качества, които донякъде компенсират тоталната му нерозовост и непухкавост. А понякога успява да докара известна сладост, макар че не му идва отвътре. Но днес няма да говорим за Иван, без друго съм ви надула главите с него. Връщаме се на Елена.

Когато забременях за втори път, отново беше непланирано. Всичките ми бременности, за мой голям срам, са изненадващи. Човек предполага, че след първия път би трябвало да помъдрея, но изглежда няма да е в този живот. Така че отново се оказахме изненадани, а в третия месец докторът ме уведоми, че чакаме момиче. С Ванката и гордият бъдещ батко Теди подскачахме малко из къщи, после прозвънихме всички приятели и роднини и накрая се замислихме за името. През годините съм се впечатлявала от всякакви женски имена. Моето е твърде стандартно и разпространено – някаква си Мария. Къде по-добре звучи Стела, например? Стела ми е любимото женско име, защото сестричката на приятелката ми от детинство се наричаше така, беше крехка, руса, синеока, тренираше балет и съчетаваше в себе си всичко красиво и женствено на този свят. Заиграхме се за кратко със Стела, Тина, Лора, Ванеса и Мия, но вътрешно почувствах, че детето трябва да се казва Елена. Не знам дали беше заради куклите или заради Елка, моята красива братовчедка, или за да ядосам мама, която никога не си е харесвала името. Така или иначе Иван одобри името, макар че недолюбваше майка ми. И зачаках едно миниатюрно Ели, бъдещата хубава Елена, която щях да водя на балет, маникюр и шопинг, да я науча на всички женски неща, които умея, и да има с кого да се споглеждам недоволно, докато мъжете зяпат футбол и ругаят. До деветия месец бях напазарувала всички дрешки във всевъзможни оттенъци на розовото – от бледо бебешко розово, през пастелно, та чак до пембяно. Тези, които не бяха чисто розови, имаха поне някакъв розов елемент – я някоя джувка, я копченца или цветенца. Теодор, първородният, чакаше с нетърпение малката си сестричка и потриваше ръце как ще пребие гаджето й някой ден. Иван се настройваше за момиченце, което да разлигави до безобразие. Всичките ми приятелки се подготвяха за малката принцеса и избираха роклички с панделки, воланчета, дантелки и всякакви други финтифлюшки.

В деветия месец си избрах лекарка и отидох на преглед и видеозон при нея, както и да се уговорим за раждането. Иван и Теодор дойдоха с мен, за да видят отново нашата Елена и да й се порадват.

- Здравейте. – представих се на лекарката. – Ето ви документите и така нататък. Засега всичко е нормално, първото раждане мина еди-как-си, това е синът ми, на 9 години. Сега чакаме дъщеричка и много ми се ще да родя при вас.

- Може да се уреди. – каза лаконично и малко студено дамата, която впоследствие спаси живота на бебето ми, а най-вероятно и моя. – Легнете да направим един видеозон и да я видим тази ваша дъщеричка как е застанала.

Легнах послушно, показах коремчето, Теди и Иван се втренчиха в екрана, а лекарката ме намаза с онова противно желе и започна да разхожда машинката по солидно заобленото ми тяло.

След като сумтя и хъмка известно време, аз взех, че се притесних. Не че предишните лекари са били особено приказливи, но все изпускаха по някоя приказка от сорта:

- Я, краченце. Ха, пет пръстчета. А, ето ги и ръчичките. Да видим две ли са? Две са.

А тази само си мълчеше и някак прекалено намръщено се взираше, сякаш вижда нещо, дето не трябва да е там.

- Всичко наред ли е с дъщеричката ми? – осмелих се да попитам по едно време.

А тя натисна нещо на машината и отсече.

- Всичко е наред. Само където вашата дъщеричка… има две големи топки.

- Как така топки? В какъв смисъл? – скокнах аз, доколкото е възможно полегнала тюленка да подскочи. Иван и Теодор зяпнаха от изумление, ама буквално като в анимационен филм. Имах чувството, че всеки момент от главите им ще почнат да изскачат огромни балони с въпросителни.

- Ами, ей така. В смисъл тестиси. Вижте сами.

- Нищо не виждам. А и няма как да има тестиси, ако е момиче. – отсече Иван.

Лекарката благоволи да се засмее.

- Да, няма как. Не знам какво са гледали колегите преди, но това определено е едно чудесно момченце с всичките му необходими атрибути.

Тръгнахме си леко попарени. Аз не толкова, въпреки всичките розови парцалки. Може и малко да съм си отдъхнала. В крайна сметка, всички знаят, че деца от един пол се гледат по-лесно. Но Ванката и Теди няколко дни не можеха да преглътнат, че няма да си имаме Елена. Теди попита има ли някакъв начин да сменим бебето и получи един кръвнишки поглед, след което не посмя да повдигне повече въпроса.

Той се роди след три седмици. Беше голям екшън, някой ден ще ви разкажа и тази история. И макар че първите няколко месеца все в розовко го обличах, никой нито веднъж не го сбърка с момиченце. Личицето му от най-ранна възраст си беше с изразени мъжествени черти, даже малко намусено, със сериозен умен поглед на малък мъжкар. И до днес е такъв, само че вече е по-висок от мен и има мустаци. И разбира се, не дава да качвам негови снимки, но се надявам да не прочете тази статия.

Кръстихме го Константин. Моите именици все пак станаха трима, а майка ми си отдъхна спокойно. Със следващите ми две бебета от самото начало знаех, че ще са момчета и не сме спрягали женски имена.

Така че името Елена все още е свободно. Казвам ти, читателю, сещай се, снахо.

И да са здрави и щастливи всички именици днес :)