Учени от цял свят се опитват да изчислят мащабите на това природно бедствие, но, рано или късно, вдигат ръце безпомощни. Невъзможно е да се обхване вселената на мъжкото мислене, което поднася изненади всеки път, когато си решил, че е предвидимо. Знаете как е – ние жените сме с тесен мироглед, нямаме потенциал да мислим по-далеч от утрешния ден. Занимават ни елементарни проблеми като да изчистим дома, да изгладим прането, да решим какво ще приготвим за семейството, което ни следи движенията с вечно гладен поглед. Понеже става дума за готвене, нека признаем, че това е работа в екип – от Древността мъжът ловува, а жената го чака след изнурителния лов, за да одере животното, да го разкости и да жарне няколко бифтека на огъня, запален от същия този ловец.
В по-нови времена силният пол ловува в хипермаркета, но това не означава, че мащабите на улова са по-малки. Да си представим този процес.
Мъжът влиза в хипермаркета и пред него се ширва щандът с плодове и зеленчуци. Какво имаме тук? Круши! Колко изненадващо в студения зимен ден! Човекът пълни две торби и продължава нататък. А тук какво имаме? Пак круши! Но, разбира се, друг вид, това трябва да се опита. Нежната половинка ще поглези небцето си с два сорта от този нетрадиционен за нашите ширини плод.
Да продължим нататък. Край млечните продукти дебнат две свежи, усмихнати промоутърки. Това е изкушение, на което ловецът не може да устои. Едно на ръка „ефектът на пола“. По-важно е, че те му се усмихват –толкова рядко срещана реакция при неговото появяване у дома! Той дегустира кашкавала с вкус на гумено пате, харесва му и решава да зарадва домашните с млечното изделие.
Най-рисков е щандът с месото. Тук потребителската му кошница вече изнемогва. Мъжът купува стръвно, той е хищник. Вече си представя как ще се прибере и ще положи в краката на любимата пакетите с шол, котлети, ребърца, бон филета, контрафилета и ще й затвори устата за месец напред. Но така е, човек трябва да е запасен. В тая несигурна международна обстановка и невиждана от столетия зима, семейството трябва да е подсигурено с …месо. Ловецът подминава любимия си щанд доволен и забелязва, че пред един стелаж се е оформило малко стадо жени. Това е сигурна гаранция, че продуктът, който ги е привлякъл ще намери отклик и у неговата половинка. Разбира, че  интересът е предизвикан от уред за отделяне на жълтъка от белтъка. Каква иновация! Мъжът веднага прибира един в количката, предвкусвайки приятната изненада на съпругата си. Защото тя ежедневно отделя жълтъци от белтъци и новото приспособление несъмнено ще я облекчи. А той самият ще е задоволил страстта си към „технологични“ джаджи. Усмихва се при мисълта как ще се прибере, ще извади новата придобивка и ще я нареди до бъркалката за фрапе. И тя е почти нова, просто защото жена му не се сеща да я ползва, в двата случая годишно, в които си прави напитката.

Ловецът шофира доволен към дома и внезапно се сеща, че съпругата му е дала списък с необходимите продукти, който не е погледнал. Това не го притеснява особено, защото за него списъците са само база за импровизации.

Влиза в къщи и стоварва множеството торби пред изумения поглед на жена си. Толкова е доволен, че дори вселенският й гняв не е в състояние да го смути. Тя, от своя страна, изпуска парата и се примирява – точно този скеч го играе всяка седмица и вече й е омръзнал. Нарежда примирено покупките в хладилника, докато на дъното на десетата торба не съзира чифт термочорапи. Ловецът ги купил, за да й е топло в студените зимни дни.

Думите са на д-р Лучия Рока, акушерка, която работи в родилен център във Великобритания. И още от д-р Рока: „Не е трудно да се организира подходяща атмосфера, трябва ви спалня, която да напомня семейната, приглушена светлина, тиха музика и басейн, наблизо.“ Точно така си го представяме и ние! Може и да ви звучи нереално, но такова нормално раждане могат да ви осигурят и у нас, в новооткритото акушерско звено към болница „Св. Лазар“ в столицата. Събитието събра утвърдени специалисти от Великобритания, Испания и Италия. Поканени да организират уърк шоп, те успяха да се срещнат и с бъдещи майки. Срещата е едно от събитията, посветени на Седмицата на акушерската грижа. Организатори са Йоана и Илона от акушерски кабинет „Зебра“. Те ще ви посрещнат и в споменатото звено, ще следят компетентно и съпричастно бременността ви и ще „акомпанират“ раждането ви. С тях работят и и акушерката, която помни по-добри времена за професията – Емилия Казълова и дулата Елена Кръстева.

Какво представляват акушерските звена и родилните центрове в Европа? Според проф. д-р Сандра Морано, акушер гинеколог от Италия, това са местата, в които можете да получите раждането което заслужавате. Проф. Морано говори и за необходимостта от изграждане на нова култура на раждането. Защото от природен факт се е превърнало в медицинска процедура. Тя прогнозира, че с откриването на поредното акушерско звено (с което в страната ни стават 3) започва „малката революция“, която трябва да промени нагласите на жените. Раждането е естествен процес, то трябва да бъде водено от жената, всички други участници в него могат да се намесват само при нужда. Това мнение споделят и акушерите д-р Лучия Рока и Фелипе Кордона, които работят в родилен център във Великобритания. „Слушайте тялото си и се водете от него!“ беше най-често споменаваната фраза в презентациите. Разбира се, на българката ще й трябва време, за да се вслуша в тялото си, защото в последните десетилетия е учена да слуша само лекаря си. Но, както казва и д-р Шийла Байрън от Великобритания – „раждането може да бъде лично и романтично“. Първите си две деца тя родила в болница „на легло и с абокат в ръката“ и дори не си представяла, че може да бъде иначе. След като започнала работа в родилен център разбрала, че този естествен процес не се нуждае от неестествено вмешателство. Родила другите си две деца в центъра, казва, че никой не я е докосвал, била оставена насаме с инстинкта си. Сега д-р Байрън обикаля Европа и убеждава жените, че няма нищо по-хубаво от нормалното раждане, ако не съществуват убедителни медицински показания за секцио. Споделя, че във Великобритания промяната в нагласите започнала през 80-те години на миналия век. Тогава точно бъдещите майки успели да извоюват правото, което им е дадено изначално, да раждат без намеса (ако не се налага), да се доверят на инстинкта си, да превърнат момента в романтично преживяване с таткото, а не в спомен, който навява ужас.
Е, това вече може да се случи и у нас.

Имаш месечен цикъл, раждала си и смяташ, че знаеш какво е болка? Така си мислиш!
Докато един ден мъжът ти не падне покосен от смъртоносен грип и не разбереш за какво става дума наистина. Това е такава болка…! Страдащият мъж изисква усилия, пред които грижите за бебето са само семпли упражнения.
Установяваш, че температурата е симптом, който предвещава едва ли не летален изход. Всеотдайно сновеш между кухнята и спалнята, за да осигуряваш всичко необходимо за комфорта на болния – чай, но да не е много горещ, лимон, че киселото освежава, отвара от лайка за тампони на очите, че много парят, може би нещо за ядене…не всъщност остави.

Когато курсовете от едната до другата стая намалеят, можеш да се установиш край леглото. Полагаш ръка на горещото чело, за да провериш дали температурата се сваля с нужния темп. Следиш процеса с термометър на всеки десет минути, за да имаш актуална информация за болния, в случай че попита, а той ще попита.

Когато умората надвие и мъжът заспи, ти си нащрек, защото той ще се изпоти, но няма да се събуди, пък и да се събуди, не може да се преоблече сам.

Тъкмо свалиш температурата, разгръща се вторият симптом –хремата. Това пък колко е неприятно! Като го слушаш как подсмърча, едва се удържаш да не хванеш кърпата и да го издухаш, но се отказваш. В крайна сметка той си има майка!
Отиваш в кухнята, за да наваксаш с дребните ангажименти. Готвиш, пускаш пране, чистиш. После надникваш в детската, да видиш какво става с хлапето, което почти си забравила покрай грижите за баща му. Гледаш го и с умиление си спомняш за периода на „градинските“ болести. Нямаш много време за съзерцание, защото болният в другата стая вече е свалил температурата, а това означава, че е гладен. Приготвяш нещо леко… с месо и му го носиш. Намираш го сред градина от сополиви кърпички, гледаш да се абстрахираш. Изслушваш колко е зле и съчувствено му предлагаш да отидеТЕ на лекар.

А, какъв лекар, той по лекари не ходи, какво толкова ще му кажат? Я си спомни, последния път какво му беше изписала личната. Дали не е останало нещо в аптечката?

Отказваш да спориш, назначаваш от немай-къде една терапия и оттук нататък имаш грижата да следиш кога какво да му дадеш да пие, защото той не може сега и с това да се занимава.

След четири-пет дни самолечение най-сетне решава да ти изпълни детската мечта и отива на лекар. Личната установява, че има усложнение… бронхит. Диагнозата кънти в ушите му, докато кара към работа, защото той е мъж и не се залежава вкъщи, заради една болест.

Виж, когато се прибере, може да страда колкото си иска. Питаш какво му е изписала лекарката – едни прахчета, едни хапчета и някакъв мехлем. Докато той се отпуска на дивана съсипан от работа и болести, отиваш да купиш лекарствата от близката аптека. Връщаш се, намираш го заспал, но трябва да го събудиш, защото лекарствата се вземат по схема. Това е тежка и неблагодарна работа, но трябва да я свършиш.

Най-сетне болният е нахранен, облечен и лекарствата са взети, остава само да си намаже мехлема и да го завиеш. Тръгваш да излизаш от спалнята, за да се повеселиш в кухнята, и чуваш немощен глас:

– Ще ме намажеш ли, че по-добре мажеш?

Ще го намажеш, разбира се! Както казват по филмите – нали си се клела да го мажеш и в радост и в болка.

Ивелина Атанасова е жена с мисия. Може да ни разкаже какво ще се случи в близко (и не толкова близко) бъдеще в сферата на технологиите. Да ни научи да общуваме ефективно с дигиталното си дете. Да обясни как трябва да изглежда съвременното образование и да преобърне представите ни със своята методика за иновативно обучение. Можем да й вярваме, защото е лидер, който привлича все повече съмишленици за каузата си DigitalKidZ. Освен това е посветен дигитален родител. Според нея, децата са готови за промяната, трябва само да бъдат убедени възрастните… и както казва Жената на годината в категория „Иновации и Хайтек“ за 2016: „Аз знам как може да стане това“.

Кои са дигиталните деца?

Наричаме днешните деца „дигитални“, защото те не познават света преди технологиите. Раждат се, живеят и израстват в свят, контролиран от технологиите. И ако за нас възрастните, предизвикателството по отношение на технологиите е да се научим да ги ползваме, за съвременните деца това е умението да мислят критично, когато ги ползват. Европейската комисия счита, че „дигиталните деца“ се нуждаят от насоки за инструментите, които могат да ползват, за да бъде потребата им на интернет безопасна и отговорна. Ние превърнахме нуждата в мисия на Фондация “Дигиталните деца”.

Това, че децата опознават дигиталния свят във все по-ранна възраст трябва ли да ни тревожи? Какъв е продуктивния подход от страна на родителя?

Дигиталните технологии са част от еволюцията на обществата ни. Съвременните проучвания сочат, че единствено обществата, овладели технологичното развитие, ще се развиват стабилно и в икономически аспект. Ето защо не намирам причина за страх. През последните две години с екипа на DigitalKidZ акцентираме върху технологично развитие на обществата, върху промените, които настъпват в науката, транспорта, комуникациите по време на технологичната революция. Защото ако днес вниманието ни е приковано от забраните на смартфоните в клас, много по-важно е да осъзнаем, че следващата стъпка в технологичното развитие ще бъде известно като “интернет на нещата”, където устройствата като физически преносител ще стават все по-малки и все по-разпространени – очила, коли, часовници, бижута и дори пътните знаци по улиците ни ще са снабдени с датчици, които следят показателите, активността и местоположението ни и ще изпращат огромни пакети с информация. Ако до тогава не сме осъзнали, че дигиталната грамотност трябва да се възпитава и изгражда от най-ранна детска възраст, рискуваме да загубим същността им, да загубим човеците в света на технологиите и роботите. Повярвайте ми, това време е много по-близо, отколкото си представяме.

Как да създадем онлайн сигурност за децата си?

Изповядвам философията за т.нар. “контролирано доверие”. Масово родителите не са запознати с онлайн идентичността на децата си, нито с виртуалните им приятели или интереси – препоръчваме инсталирането на мониторингови софтуери на всички устройства на децата и периодично информиране за техните потребителски навици в интернет. Статистиките сочат, че всяко трето дете е обект на кибертормоз, а всяко шесто получава сексуални съобщения онлайн. На пазара вече има достатъчно софтуери за родителски контрол, на последната конференция на DigitalKidZ през ноември 2016 г. представихме и първият български такъв – Protect your kid – важно е родителите да ги ползват. Апелирам още, мониторингът на устройствата да се използва със знанието и разрешението на детето и да бъде ограничен достъпа и регистрацията им в социалните мрежи, поне докато не навършат 13 години, каквито са и условията за ползване на Facebook, изключително съобразени със законовите рестрикции.

Говорите за „дигитална близост“, как да изградим такава близост с децата си?

Преди всичко с диалог. Незнанието не е оправдание, нужно е желание. Вече близо половин години в сайта на DigitalkidZ – www.digitalkidz.eu разпространяваме безплатни “Наръчици със съвети за родители” за изграждане на тази т.нар. “дигитална близост”. Има изключително интересни статии в блога ни, организираме два пъти годишно конференции, а в следващите няколко седмици започват и първите ни съботно-неделни обучения за деца и родители. Важно е да осъзнаем, че безконтролният достъп на подрастващите до интернет е опасен. Това засяга не само съдържанието в мрежата, но времето, което прекарват пред устройствата. Опасно за здравето им. Опасно за емоционалното им развитие и комуникационни умения. Опасно за интелектуалното им развитие. Опасно дори за тях като личностно развитие. Наивно е да даваме смартфон с достъп до интернет в ръцете на детето си, с убеждението, че то не знае какво да го прави. Това, че днес не се е случило нищо лошо, може да ни изиграе изключително лоша шега след 5 години. Време е да започнем да възпитаваме безопасната и отговорна употреба на дигиталните устройства и интернет у децата ни, подобно на начина, по който ги учим да не бъркат в контактите у дома и да боравят отговорно с електрическите уреди и острите предмети в кухнята. Наивността, бягането от отговорност и отричането на потенциалните заплахи са в ущърб единствено на децата. На “най-скъпото ни”.

Какво включва реалната дигитална грамотност?

 “Дигитална грамотност” е съвсем нов термин, въведен преди по-малко от 10 години от Пол Джилстер в книгата “Дигитална грамотност”, което обяснява ниската му популярност сред обществото. Важно е да подчертаем, че дигиталната грамотност надхвърля ИТ уменията. Понятието се използва, за да акцентира върху способностите на човек да оценява и интерпретира информацията. Това включва в себе си умението за работа в екип и комуникационните умения, умението за създаване на иновации и съдържание, умението за решаване на проблеми, критично мислене и медийна грамотност, онлайн сигурност. Дигиталната компетентност се определя от Европейския съюз като една от осемте ключови компетенции за учене през целия живот и предопределяща умението на индивида да придобие други ключови умения – чужд език, математика, креативност.

Екипът Ви разработи образователни програми, като резултат от стремежа технологиите да „влязат“ в класните стаи. Това, разбира се, е дългосрочен проект, но какво показват резултатите до момента? Разкажете повече за проекта „Училище с отворен код“.

“Отвореният код” е термин на технологичния бранш. Използва се за софтуерни продукти, разработвани и поддържани с усилията на група доброволци с най-висока експертиза. И както в “отворения код” приносът на всеки към крайният продукт е изключително важен, но не може да бъде измерен количествено, така и ние вярваме, че образованието днес не е само ангажимент на учителя, то е ангажимент на родителите, на обществото, на всички нас и е много по-важно да се фокусираме върху процеса на учене (през целия живот), а не върху количествените измерители и оценки. Особено при децата в начален курс, с които ние работим. Моделът на “отворения код” генерира много по-разнообразен продукт, от гледна точка на дизайн и структура, защото е проект на хора с различни експертизи и опит. По същия начин вярвам, че учителите трябва да започнат да обменят информация, децата да работят по общи проекти, да се създават работни групи от различни класове, градове, дори държави. “Отвореният код” е достъпен за всички – време е училищата да се “отворят” и да ангажират родителите, бизнеса, хората без педагогически опит, които могат да споделят предизвикателства от реалния живот. “Отвореният код” изисква изключителни професионалисти с ясни цели и познания – мисия на образованието е да създава устойчиви личности, които не губят същността си в технологичната реалност.

Училището с “отворен код” на DigitalKidZ е проект за промяна на образованието. То не въплъщава в себе си непременно сградата на училището, а е нов модел на образователна методология.

В момента търсим подкрепа и спонсори за изграждането на първия по рода си иновационен образователен център – DigitalKidZ Hub, за да демонстрираме новия модел на обучение, в което дигиталната грамотност заема своето достойно място и да докажем, че промяната е възможна и тя не касае само финансовите ресурси или нови учебници, а е преди всичко е желание за промяна, визия и воля. Най-голямото ни предизвикателство е времето. От една страна технологичната еволюция се случва с по-бързи темпове от това, което успяваме да осъзнаем и усвоим. От друга страна, продължаваме да чакаме поредната промяна в законодателната рамка, пренаписването на учебници или актуализация на учебната база. Нужна ни е промяна в обществения мироглед и осъзнаване за мястото на технологиите в училище.

Казвате, че технологиите могат да осигурят пълноценен живот на деца с проблеми в развитието. Как може да стане това, работите ли по такъв проект?

Да, разбира се. Бидейки маркетинг консултант по образование и професия, моята лична мисия през първите две години от създаването на DigitalKidZ беше да проуча потребностите и предизвикателствата, пред които се изправяме, за да създадем продукт, който е специфичен за българската среда и отговаря на нуждите на потребителите. До дни ще представим на пазара първата от поредицата ни образователни игри, които всеки учител и родител могат да закупят в сайта на Фондацията. Парите ще бъдат използвани изцяло за подкрепа и финансиране дейността на Фондацията. Играта развива емоционалната интелигентност на децата и т.нар. “множествена интелигентност”, балансирайки работата на лявото и дясното им мозъчно полукълбо.

Защо правим не-дигитална игра за дигиталните деца?

Защото вярваме, че преди да “пуснем” децата в дебрите на интернет и дигиталните джаджи, трябва да се погрижим да изградим силни личности, които вярват в себе си, познават емоциите си, осъзнават своята същност и роля като индивиди. Развили са критично мислене, имат самоувереността, че могат да създават иновации и да общуват. Изграждаме всички необходими им умения и компетенции в реална, аналогова среда, за да ги провокираме да тестват наученото и да го надградят в средата, където те се чувстват най-свойски – дигиталната. В кутията със 100 карти с предизвикателства, децата ще открият още приказката за Зед, нашият герой-мечтател, ще разберат защо приятелите на Зед са сова, куче и лисица. В кутията има още пъзел, който ще провокира въображението на децата и основни инструкции за употреба и приложение на играта в клас или като семейна игра у дома и на дълъг път. Ако вече сме привлекли интереса на читателите ви, препоръчваме им да следят сайта на инициативата и да се абонират за нашия бюлетин. Това е най-сигурния начин, че ще получат първи информация за новите ни обучения за деца, образователни игри и наръчници със съвети, директно на своя имейл.

Интервюто взе Янка Петкова.

Снимките са предоставени от Digital Kidz.