Автор: Бойка Темелкова - учителка във Второ ОУ " Гоце Делчев"

Човек получава много малко шансове, в които може да се върне назад във времето и да разбере смисъла на всичките направени малки стъпки, които заедно образуват пъзела на неговия живот. Когато преди 20 години сестра ми ми се обади с предложение да се запиша на курс по гръцки език, че да се сформира група, си казах… Това ще е приключение… Защо не?

Тогава все още ходенето в съседна Гърция беше свързано с чакане на опашки за визи, близкият пункт Илинден-Ексохи беше само мечта и на море в Гърция ходеха все още малцина българи. 

Нямах никаква идея защо ми е този език, дали изобщо ще го използвам, но тук се намеси онзи вътрешен глас, който леко ни побутва в една неизвестна посока, карайки ни да поемаме рискове, за които изобщо не сме и мечтали. В крайна сметка нямаше какво да губя, пък и както е казал Гьоте - “Да знаеш още един език е да живееш още един живот.” 

През годините благодарение на езика създадох много контакти - работни, приятелски. Започнах да опознавам гърците по-отблизо, да виждам повече от усмихнатото любезно лице, което вижда всеки турист. Започнах да разбирам малко по-добре тяхната народопсихология, култура, история, тяхното национално самочувствие. Започнах да виждам нещата, които ни различават като народи, но и нещата, които ни сближават. 

Когато ми се обади приятелка с предложение да поема филиала на Българското неделно училище „Свети Иван Рилски“ в гр. Драма, отново си казах … Това ще е приключение. Защо не?

Да, аз имам професионалния опит и умения на учител, но да бъдеш учител в българско училище е едно, а да бъдеш учител в българско училище в чужбина, нещо съвсем, съвсем различно. Наясно бях с предизвикателствата, с които ще се сблъскам, поемайки по пътя на това ново приключение, но отново моят вътрешен глас не ми остави време да размисля. 

Първата трудност, с която се сблъсках е, че в повечето случаи децата идват от смесени българо-гръцки бракове. В един клас може да има деца на една възраст, чиито знания да варират между - не разбира български; разбира, но не говори; говори, но не може да пише буквите и да чете, та чак до – знаещи добре да четат и пишат на български. В този случай е трудно да работиш по стандартен учебник, а подходът трябва да бъде изключително индивидуален. Но това в моите очи е по-скоро възможност, както за мен, така и за децата. Възможност е, защото изисква адаптивност и въображение, което да приложа към учебния процес, но в същото време е и награда, тъй като виждам реалния прогрес и желание в децата.

Истински трудното предизвикателство е, че трябва да си много деликатен, когато преподаваш родолюбие. Съществува една граница, която не трябва да бъде прекрачвана, а именно да се опитваш да налагаш българската история и традиции на всяка цена. Тези деца са родени и отраснали в Гърция,  посещават гръцко училище, там учат история, а както знаем, историята се преподава в различните страни с различни нюанси. И идва момент, в който в тези детски главички възниква въпросът “Не губим ли гръцкото в нас като посещаваме българско училище и какви сме ние всъщност - гърци или българи?”. Но, както казва една приятелка, те са българи по кръв, но над самосъзнанието ще работим майките и аз.

Аз твърдо вярвам, че за да преподаваш на деца, независимо от възрастта, трябва да говориш на техния език – и в буквален, и в преносен смисъл. Трябва да можеш да грабнеш детското внимание с нещата, които ги интересуват, да ги накараш да ти повярват, да те чуят. Останалото е лесно. Именно затова, по повод Деня на народните будители, имахме различни занимания с двата класа в училището. 

Първи бяха големите (на възраст между 9-12годишни). Тяхната домашна беше да проучат сами в интернет информация за Васил Левски, Христо Ботев, Раковски, Паисий Хилендарски, Кирил и Методий. Децата се бяха постарали, но все пак информацията за тях беше суха материя, липсваше емоцията. Моята роля бе да им разкажа допълнителната информация, тази която ги приближава до нас, която ни кара да ги разбираме малко по-добре. 

Разказах им за това каква луда глава е бил Ботев, какъв плам е горял в него, как неговите стихове и до днес стоят изписани в Сорбоната. Разказах им също защо е велико делото на Васил Левски, как Раковски е подготвял своята Легия в Румъния, където е подготвено и гръцкото национално-освобождение. Как Любен Каравелов е говорил и пишел перфектно на гръцки, как Паисий Хилендарски е живял в Атон и проучвал византийски автори, за да напише История Славянобългарска, понеже повечето писмени източници по това време са били на гръцки. Как Кирил и Методий са гърци, но се предполага, че имат и български произход, защото само човек, на когото българският е майчин, може да усети нуждата от самостоятелни букви ж, ч, ш, щ. Как княз Борис решава да приеме християнството от византийския император Михаил и по този начин да се сроди с него (защото гръцкия „нонос“ – кръстник е много важен човек в живота на едно дете), и така нататък, и така нататък. 

Естествено, нямаше как да не „поговоря“ и на езика на тинейджърите. Подготвих им QR код с линк към един жив лист на тема Народни будители, с което се надявам, че мъъъничко съм им се издигнала в очите и ще ми вярват повече, защото аз говоря на техния език. 

Децата слушаха и аз виждах в очите им, че притесненията да не би да загубят гръцкото, ако учат българска история и език, отпадат. Защото фактите са такива – на каквито и изпитания да ни е поставяла съдбата, каквито и различни исторически избори да сме правили, нашите народи винаги са били свързани.

Още по темата: Българчетата, които не говорят български

Автор: Бени Хюбнер

Сгодих се, бабо, сватба ще вдигам. Готви се, идваме да те вземем. Вече седмица в главата й само тия думи се смееха. Отпървом реши, че няма да ходи. Стара е вече, краката не я държат, пък и то младите нежели за нея са примрели. Василче, бабе, ела, бабе, да ви видим, да ви се порадвам, сине, ама болна съм, знаеш, къде по градо да идвам, само да ви срамим, сине. Пресече я насред думата. Да й се разсърдел щял, та тя ако не дойдела, то сватбата сватба нямало да е, празникът празник нямало да е. Майка му и баща му от пустата чужбина не щели да си дойдат, тя майка и баща ще му е, както досега.

Засмя се Василка, изпъна гръб, зашета из гардеробите, занаизважда одеала, чаршафи, ленени покривки, две ръчно тъкани черги, една пътека, която от нейната си майка пазеше, ръчно багрена и редена, три метра дълга. Жал й беше да я реже, дъщеря й я не поиска, за Василчо остана. Ще си я сложат, що да си я не сложат. Ще им грейне в коридора, ще им е топло на краката. То сега апартаментите едни никакви ги правят и без парно, без нищо. . Откъде дойде тая мода пуста – в кутийки се заврели, с плочки и стъкларии. Не домове, а пчелни кошери един връз друг наредени. Друго си е на вълна да стъпиш, чехли ти не требват.Пък и вълнени чорапи им е оплела за най-студеното, кога вънка се скове и задуха. Да имат. Едни чорапи за нея, едни за него. За момичето по нейните си крака измери, па малко ги смали, че с годините стъпалата й отекоха, подуха се, не като некогаш. За Василчо по-големшки, от малък свободни ги обичаше. Да си мърдам пръстчетата, бабе, да са ми на широчко. Много й  ги харесваше Васко чорапите. Викаше – бабе, от твоите чорапи по-хубави няма, не чорапи, а чорапи!.  Тя вече овце не гледаше, но вземе от тая, вземе от оная, изпоска, напреде, обагри, па после нашари – на ромбове, на райета. Помодерному да са. На момичето на цветя ги направи – червени и жълти, да грее като ходи. Една жена да грее требе, и убост да пръска. Да радва и нея си, и него да пълни. То като е с вълнени чорапи обута, не е като да не е убава. Едно време се така се обуваха. То терлици ли не щеш, то прости от тепана вълна ли, то по-засукани с връзки до под коленото. И неин Петко много й ги харесваше тия с връзките. Имаше едни от ярина със сърмен конец. Малее, чудоо!  Па плъзне ръка тоя ми ти мъж, уж да й вземе топлината, уж да се сгрее, уж трохичка да махне, па дръпне връзките, па....Ееех, помни тя тая пуста младост, помни.

И как си я взе Петко, и как я заведе у техните. Па като викна баща му, па като викна майка му. Да си я връщаш тая, вика, в колибата при поганците да си я водиш. Ние парцалани дома не искаме.  Родът им знатен, имотен, къщата им три ката, хамбарите им хамбари и нивя, и градини...Па аз, какво, селско момиче, просто, с една кърпена басма на гърба и вълнени чорапи.  Пети клас бях захванала кога баща ми умре. От пиянтсво умре. Пред кръчмата. В тая същата дето после слугувах борчовете да му изплатя. Там ме намери Петко. Счупих му чашата с лимонада и той вдигна ръка. Свих се . Да не ме удари по лицето, не за друго, а той по рамото ме погали. Да съм се успокояла. Стъклата събра, помете. Как да не обикнеш такъв мъж, как. Ама на, неговите не ме искаха. До края не ме искаха. Отделихме си се, всичко сами си направихме. Аз и Петко. Не с две ръце, с четири. Всичко заедно и той все до мене. Аз ще сготвя, той чиниите ще измие. Аз ще запея, той с лъжица ще ми притропва. Като го гледам Василчо, под джигера ме стяга, на дядо си кожата одрал. И такъв добър, като него. Все блага дума да каже, все да помогне.

- Леле, леле, Василке, ма сама си говориш, като улавите – каза сама на себе си и пак сама на себе си се засмя. Откак разбра за сватбата само се смееше. И вече по-малко сама се чувстваше. Все едно светът й си беше отворил прозорците и през тях влизаше слънце, тучни поляни се ширеха и краката й млади ставаха – можеше да тича и вятъра да надбяга. Можеше ей сега да се върне там, на чердака на свекъра и свекървата и да им каже –бедна  съм, ама не ме е страх и го обичам тоя, вашия Петко и така ще е до гроба ми. Той ми е душата, той ми е сърцето. А тя тогава какво – ревна като ранена кошута. Да можеха да видят Василчо свекъра и свекървата, да видят и да се гордеят, и да им е пълно отвътре. Ама те с пълни хармани си отидоха и с празна къща.

Лошава работа, каза си, дано на моя Васко момичето му е добро. Да му готви, да го слуша и той да я слуша. Да са си на сърце заедно. Това е важното. То сега животът страшен стана, бърз. Едно време стрелките едва едва мърдаха, сичко бавно струваха, сега младите - тичат, бързат и едни нервни, едни изопнати. Е го на, последният път Василчо като си дойде, омърлушен такъв, отслабнал. Пита го какво му е. Нищо вика, бабо, уморен съм. Бе как ще е нищо, бе, тя чедото си познава. От нищо не тъмнеят очите, от нищо не треперят ръцете. Как нищо, нещо ще да е, голямо нещо. Напълни му чушки, баничка завъртя, милинки за закуска и го остави да се наспи едно хубаво. Не пита повече, да му не тежи излишно, да го не човърка. На изпроводяк в джоба двайсетолевка му пусна. Не че му трябват, работи си той, печели, но за нея си ги пусна, като си ги похарчи да си каже – от баба ми е това и да се засмее. Па може и на момичето пръстен с тях да е купил. Знаеш ли.

Идеята й се хареса. Много й се хареса. Нейният пръстен беше брезов. Петко й го издялка, после искаше друг да й купи, истинсик, ама тя не щя. Не е важно колко струва пръстенът, а от сърцето да е. Ами ако не е купил пръстен Василчо на момето? Притесни се, как па не го попита има ли нужда от пари, от нещо...Пфуу, изкуфяла бабичка. Нищо, всеки момент ще дойдат, ще го дръпне настрана и няма да го пита, директно ще му ги даде. И ще му каже да си почита булката, да я пази от чуждата лошотия, че хората вълци са станали, не им стига да те захапят, до кокал искат да стигнат. Важно е, ще му рече, вие, сине, да сте си добре. Да се слушате, да се гледате, да се уважавате, тежки думи да си не фърляте, ръка да не си дигате и на друг да не давате да ви се рови, да ви се мешави. Влезе ли друг между вас си, разтурия става.

На вратата се почука, скокна Василка, придърпа забрадката. Пантите проскръцнаха и без да чака отговор внук й застана на прага – висок, рус, синеок, като картинка й беше той. След него влезе и Мартинчо, най-добрия му приятел, често идваха заедно. И той хубавец, строен, усмихнат, ама черноок. Едно такова закачливо гледаше, ама един галантен, един сладкодумен. Все ще поздрави,  цвете ще й поднесе, като да не е селска бабичка, с мед филия ще намаже. Един път даже парфюм й беше донесъл, още го пази неотворен и си го гледа. Влязоха момчетата,  грейна й малката стая, изпълни се с гласовете им и тя се усети по-жива от живите. Добри деца бяха, добри. Протегна глава Василка , надигна се на пръсти, прегърна ги един след друг, ама погледът й все зад гърбовете им шари.

- Къде е, бабе, къде е?

- Кой, бабо, къде е? – уж неразбиращо я погледна Васил, ама тя видя звездичките в погледа му. А-ха и да изскочат.

- Момичето ти, Васко, булчето, къде е?

Засмя се гърлено Васил, отметна глава назад, а очите му, сините, лястовички направиха в ъглите.

- Ей я булката, бабо... ей го... доведох ти го – хвана едната й ръка внук й и я постави в дланта на Мартин. Разпиляха се звездите по пода, стаята светна като лятно небе.

Целуна й ръката Мартин, но Василка се дръпна леко и приседна на стола, постави длани в скута си, огледа ги отгоре, отдолу, измери младежите изпод вежди, после опъна полата, превърза забрадката и като проговори, гласът й преливаше от възмута.

- Как може, сине, така? Бива ли да не ми кажеш?! Една думичка да не ми речеш, за резил да ме правиш, тука да се червя и срамя! Ми чорапките няма да му станат на Мартинчо, бе, бабе! Срамота! Твоите ще му дам, така да знаеш.

Още от същия автор: Марта

Автор: Мария Пеева

Пламен много обичаше татко си и искаше да стане точно като него - висок, силен, с широка щастлива усмивка и здрави ръце, които можеха да хвърлят Пламен чак до тавана. Можеха да хвърлят и Еми, малката му сестричка, но майка им не позволяваше, от което Пламен беше много доволен. Така тази великолепна привилегия беше запазена единствено за него.

Имаше обаче нещо, което Пламен не харесваше в татко си и то беше работата му. Таткото на Пламен беше лекар, известен в целия град, всички го познаваха, всички го уважаваха, и на момченцето му се струваше, че твърде много хора обичат татко му. Нима е възможно, ще се запитате сега, нима е възможно обичта да бъде в повече? Въпросът е в това, че когато излизаха на семейна разходка с татко и мама, разни непознати хора ги спираха, разговоряха с него, разпитваха го за всякакви несъществени свои болежки, вместо да го оставят на мира да върши най-важната си задача - да яде сладолед с Пламен и Еми, да ги гони из парка и да им обръща цялото внимание на света.

Но това далеч не беше всичко, което ядосваше Пламен. Работата му на баща му изглежда беше толкова важна, че понякога се случваше телефонът да иззвъни насред вечеря и да го повикат. И тогава той оставяше кюфтето недоядено в чинията, грабваше коженото куфарче, което на децата  не беше позволено да докосват и хукваше навън в мрака. На всичкото отгоре бързаше толкова много, че се случваше дори да не им каже довиждане. В такива вечери Пламен и Еми си лягаха тъжни, макар че мама ги завиваше и им четеше приказка. Малката Ема заспиваше бързо, успокоена от нежния приспивен глас на мама, но Пламен дълго се въртеше в леглото, обиден не толкова на татко си, колкото на големия лош свят, който никак не беше справедлив. Как така другите татковци си имаха работа, която им позволява да са толкова време с децата си, а неговият татко, най-добрият на света, трябва да е лекар и вечно да отсъства от дома.

- Не може ли татко да спре да бъде лекар? - питаше Пламен майка си понякога. - Не може ли да бъде учител като бащата на Ники? Така ще има голяма отпуска през лятото, а освен това ще може да рита с мен всеки ден, след детската градина. Или поне да беше водопроводчик като бащата на Алекс, така ще си е у дома всяка вечер и на всички празници!

- Сигурно може. - усмихваше се майка му и разрошваше с нежна ръка къдравата главица на малкото момче. - Но все пак не забравяй, че и дядо ти е лекар. И татко винаги е мечтаел да стане като него, да помага на болните хора и да връща усмивките на лицата им. Това не е просто професия, а призвание, Пламен. 

- А моята усмивка кой ще я върне? - каза й веднъж Пламен. - Никога, никога няма да стана лекар!

Майка му въздъхна.

- За лекар не знам, но със сигурност можеш да станеш философ. - каза тя. - Не се сърди на татко си. Той ни обича повече от всичко на света.

Чашата преля, когато се случи така, че на рождения ден на Пламен татко му беше дежурен. Всичките му приятели от детската градина се събраха в двора им, заедно с майките и разбира се, с татковците си. Само неговият го нямаше. Първо момчетата ритаха топка, а бащите им стърчаха на поляната около тях и им подвикваха окуражително. Майка му беше заета да сервира, Еми отиде да й помага и никой не подвикваше на Пламен. После отборът му загуби и никой не го потупа по рамото, нито му каза, че е играл страхотно и другия път ще победи. А когато разопаковаха подаръците, сред тях имаше и лекарски комплект за деца. Беше хубав комплект, много подобен на този, който баща му държеше в тайнственото куфарче, имаше и стетоскоп, и термометър, и бинтове, и дори малък апарат за кръвно. 

- Това от кого е? - попита Пламен.

- От мен. - каза Ники. - Нали ми каза, че татко ти не дава да му пипаш куфарчето. С мама го поръчахме специално за теб. Виж, има дори табелка с името ти - Доктор Пламен.

- Аз няма да стана лекар. - тросна се Пламен. Сълзите му напираха и едва успяваше да се сдържи. Тъй като Ники му беше любим приятел, все пак му благодари и прибра подаръка при другите. Но вечерта, след като гостите си тръгнаха, го изхвърли в кофата за боклук.

- Някой ден ще се ядосам много и ще изхвърля и истинското куфарче на татко. - каза си той. - Да видим тогава как ще ходи на работа.

Тази вечер Пламен дори не се опита да дочака баща си. Легна си, зави се презглава и засънува объркан сън, в който полянката им беше станала истинско футболно игрище, татко му тичаше напред-назад след топката и го викаше:

- Пламе, Пламе, ела тук, иначе ще изгубим мача!

А Пламен стоеше отстрани на скамейката и сякаш беше залепен, не можеше нито да му отговори, нито да се изправи. Вместо него на терена излязоха разни непознати деца и татко му се заигра с тях и съвсем го забрави. А това, че спря да го вика, подплаши Пламен още повече, много повече от факта, че не може да помръдне. А и то си е страшно, като се замислим - собственият ти татко да се улиса с другите хора и да забрави за теб. Събуди се разплакан и после цял ден му беше тъжно, но не каза на никого за този сън.

Лятото мина, настана есен и за Пламен дойде онзи специален момент, когато малките момчета и момичета най-после тръгват на училище. Татко му, разбира се, отново не дойде на първия учебен ден, после и празника на Будителите пропусна. Но поне му обеща, че този път няма да работи на Коледа. Детето преглътна разочарованието и сграбчи думата на баща си. Задаваше се една много специална Коледа. И колкото повече наближаваше, толкова повече се  вълнуваха всички у дома.

Защото това наистина нямаше да е Коледа като предишните коледи. Не само защото татко му нямаше да е на работа.

- Знаеш ли, Ники - разказваше Пламен на приятеля си от детската градина, с когото отново бяха заедно - вече в първи клас. -Тази Коледа цялото семейство, и баба, и дядо, и чичо, и леля, и братовчедите ми, всички ние ще отидем в планината. Там има една огромна дървена хижа с още по-огромна камина, пълна с дърва и бумтящ огън. Има голяма маса с много столове, има и истинска елха на двора, която ще украсим. И всичко това е насред гората, насред вълците и мечките, и лисиците, и лъвовете.

- И лъвове ли има? - питаше го Ники, отворил широко изумените си сини очи.

- За лъвове не съм съвсем сигурен. - признаваше Пламен. -  Но лисици има, дядо ми каза. А не много далеч оттам има и писта, и всички ще ходим да караме ски. После ще пием чай. Ще си направим снежен човек, и снежно иглу. Вечер ще излизаме на двора и ще се замерваме със снежни топки - аз и татко срещу чичо и братовчедите ми.

- Защо не може и аз да дойда? - питаше Ники, все така очарован от коледната хижа, макар и без лъвове.

- Ще попитам пак. - обещаваше Пламен. Първо, Ники беше най-любимият му приятел. А освен това никак нямаше да е зле да имат още някого на тяхна страна в битката със снежни топки. Братовчедите му не стига, че бяха двама, но бяха и по-големи от него.

За жалост дори и да му бяха разрешили, Ники нямаше да дойде, защото се разболя точно преди Коледа. Уж обикновена настинка, но го нямаше на училище цели три дни. Пламен отиваше до тях всеки ден след училище да попита как е. На първия ден Ники се показа на вратата, посърнал и блед, по пижама на кончета. На втория ден отвори майка му.

- Тук ли е Ники? - попита Пламен.

- Да, но спи. - каза майка му с усмивка. Изглеждаше бледа и имаше под очите големи тъмни кръгове. - Ще му предам, че си идвал, да ти се обади.

Ники не се обади. На третия ден след училище, Пламен отново потърси приятеля си. Тъй като беше последния ден преди ваканцията, му занесе и една книжка за Дядо Коледа, която му беше избрал. Отново отвори майката. Този път дори не се усмихваше.

- Тук ли е Ники? - отново попита Пламен, макар че се досещаше за отговора.

- Пак спи. - отвърна майката накратко. Ъгълчетата на устните й се бяха извили като лък надолу, сякаш ще се разплаче.

- Нося му подарък за Коледа. - каза Пламен и протегна пакетчето, увито красиво в празнична светлосиня хартия с десетки малки дядо коледи.

- Ела да погледнем дали пък не е буден. Ще ти се зарадва и току-виж поиска да хапне нещо. Днес цял ден не е ял, едва го накарах да изпие един чай. Заповядай, татко ти го прегледа онзи ден и каза, че не е заразно.

Тя го хвана за ръката и го поведе по коридора към стаята на Ники, в която двамата приятели бяха прекарвали толкова щастливи часове в игри и смях. Сега всичко изглеждаше неузнаваемо. Завесите бяха спуснати и всичко “миришеше на болест” - така Пламен наричаше миризмата на различните лекарства и препарати, която го облъхваше, когато ходеха при татко му в клиниката. Но най-неузнаваем беше Ники, който сякаш се беше стопил за тези три дни, жълт, изпит и с хлътнали, затворени очички. На Пламен му стана много страшно, остави подаръка на леглото му и побърза да си отиде.

На  другата сутрин семейството започна да стяга багажа за вълшебната Коледа, която им предстоеше. Майка му и татко му се смееха като малки деца, закачаха се, Еми настоя сама да си приготви багажа и изкара целия гардероб на леглото, но те дори не й се скараха. По всичко личеше, че ще бъде най-прекрасната Коледа на света.

И тогава телефонът иззвъня. Татко погледна номера и физиономията  му се промени.

- Да, д-р Масларски слуша. - каза той с онзи тон, който използваше за официалните разговори. Отсреща някой заприказва бързо и отсечено. Пламен, майка му и Еми застинаха и тримата. Все още се надяваха.

- Разбирам. - каза баща му все така официален и съсредоточен. - Тръгвам веднага. Ще отложа.

Пламен разбра и за миг светът сякаш спря да се върти. Коледата им! Баща им искаше да отложи тяхната вълшебна Коледа! Как може да си въобразява, че някой би могъл да отложи Коледата! Майка му заговори нещо, Еми ревна с всичка сила, а той искаше да закрещи, но сякаш топка застана в гърлото му. Вместо това се обърна рязко, хукна към коридора, нахлузи ботушите си и навлече якето си и грабна куфарчето на баща си. 

- Да видим сега, да видим! - мислеше си той. - Да видим как ще отидеш на работа и как ще отложиш нашата Коледа.

Момчето се измъкна тихо и си плю на петите, докато се отдалечи на безопасно разстояние от дома. Когато се умори да тича, спря задъхан, огледа се, никой не го преследваше. Намираше се на нняколко преки от тяхната къща, близо до дома на Ники. В бързината беше забравил да си вземе шапка и ръкавици, и ръцете и ушите му бързо започнаха да премръзват.

- Ще отида до Ники, хем да го видя и да му се оплача, хем да се стопля. - помисли си той. - А проклетото куфарче на татко… 

Пламен беше толкова ядосан, че без да му мисли, просто го хвърли в близкия двор. Нека някой да си го намери, пък после, ако ще да става лекар, като е толкова хубаво. Момчето се поколеба какво да прави сега и в крайна сметка се отправи към дома на приятеля си.

Звънна няколко пъти, но странно, никой не му отвори.

- Къде ли са отишли? - зачуди се той. - Може би Ники вече е оздравял и са заминали някъде за Коледа. Не, надали. По-скоро са отишли за подаръци. Да, ще ги почакам. Не искам да се прибирам у дома никога повече. Нека да ме търсят! Ще видят те. И куфарчето няма да му върна.

Момчето вдигна яката на якето си колкото може повече и седна на стълбите. Едно съседско коте се появи и се уви в краката му, той се заигра с него и не усети кога над него се надвесва мъжка сянка. В първия миг се стресна, после видя, че е таткото на Ники. 

- Ето, някои бащи се прибират у дома за Коледа. - помисли си той. - Не като моят.

- Здравей, чичо Краси. - каза на глас Пламен. - Ники кога ще си дойде?

Таткото на Ники не отговори, но седна на стълбите до него, твърде непривично за голям човек. После събра двете си ръце в юмруци и разтърка лицето и очите си. 

- Ако беше момиче или малко дете, щях да си помисля, че плаче. - мина през ума на Пламен. Но татковците не плачат, много ясно.

- Не знам, Пламене. - отговори мъжът най-после. - Не знам.

Момчето изведнъж се притесни. Нещо различно ставаше тук. Нещо различно по лошия начин, нещо съвсем неколедно и непразнично.

- Какво е станало, чичо Краси?

Мъжът отново мълча известно време. Лицето му потрепваше, сякаш не иска да изрече нещо на глас. Накрая избъбра като скоропоговорка.

- Ники е много болен, Пламе. Много болен. Майка му е при него в болницата и не се знае… Лекарят не знае… - гласът му пресекна и чак сега Пламен видя, че той наистина плаче, с истински сълзи. Момчето толкова се изплаши, че скочи и разтърси мъжът за раменете. Така застанало над него за миг изглеждаше сякаш хлапето е големият човек, а таткото на Ники е детето, което се нуждае от утеха.

- Какво? Какво не знае лекарят? Какво, кажи ми, чичо Краси!

Мъжът вдигна глава.

- Татко ти, Пламе. Татко ти е там и каза, че ще направи всичко възможно. Моли се за Ники, Пламенчо.

Пламен кимна като замаян и излезе навън. Вече не усещаше студа. Много му беше мъчно за приятеля му. 

- Ето защо, си каза. Затова са извикали татко спешно. Моля ти се, татко, помогни на Ники. - Такива мисли се въртяха в главата му. После се досети, че баба винаги се молеше на Бог и добави - Моля ти се, Боже, помогни на Ники. И на татко помогни.

Повлачи се така известно време, несигурен накъде върви, незнаещ какво да прави. Вече изобщо беше забравил Коледа и вълшебната хижа. Но освен тревогата и едно друго червейче гризеше главата му, както когато забравим нещо важно, но още по-лошо - забравим и какво сме забравили.

Червейчето изведнъж се показа и главата му не беше красива.

- Куфарчето! - Пламен така се стресна, че чак извика на глас и подплаши ято премръзнали врабчета. - Куфарчето на татко! Аз взех куфарчето на татко и сега той не може да спаси Ники!

Пламен хукна с такава скорост, че ако някой отгоре му засичаше време, щеше несъмнено да го обяви за световен рекордьор. А ако тичаше така на футболното игрище, никой противник не би могъл да му отнеме топката. Изобщо той много би се гордял с това си постижение, ако можеше в онзи момент да мисли за нещо друго, освен за татко си, от чиято работа зависеше живота на Ники и за куфарчето, от което зависеше работата на татко.

Само 20 минути по-късно едно запъхтяно момче, помъкнало мокрото и окаляно куфарче, вече беше у дома и звънеше на входния звънец. Вратата рязко се отвори пред носа му

- Мамо! Мамо, бързо! Закарай ме в болницата, бързо!

- Къде изчезна, Пламе! - мама го прегърна силно. - Изкара ми ангелите, детенце!

- Бързо ме закарай в болницата при татко, мамо! 

- Пламенчо… Моля те, не се сърди на татко ти. - гласът на мама още трепереше. - Ах, какъв ужасен ден е днес.

- Не, не, не се сърдя! Ти нищо не разбираш! Ники, той…

- Да, миличък, всичко знам. Нямаше как татко ти да не отиде. - мама продължаваше да си бърбори нейното.

- Мамо! - Пламен изкрещя с всичка сила. - Мамо, мамо, мамо! Замълчи и ме чуй! Чуй  ме! Трябва да му занесем куфарчето.

Майка му рязко млъкна, сякаш онемя. Изведнъж силите напуснаха Пламен и той пусна куфарчето на пода и се разплака.

- Трябва да му занесем куфарчето. Как ще спаси Ники без куфарче…

- О, милото ми момче - майката на Пламен се съвзе и го прегърна много, много силно. - О, милото ми момче… Остави куфарчето, нищо не зависи от него. Татко ти ще направи всичко по силите си. Не плачи, Пламе…

Тази вечер, макар и навръх Коледа, никой у дома не изчака до 12 часа. Всички бяха толкова изморени и притеснени, че заспаха на дивана заедно, прегърнати, вкопчени един в друг. Така ги завари един уморен и недоспал баща, който се прибра от работа чак на сутринта, без куфарче, но с усмивка.

- Хей, ставайте! Весела Коледа! - извика той. Мама, Пламен и Еми се стреснаха и подскочиха.

- Татко! - извика Пламен и хукна в прегръдките му. - Татко, кажи ми за Ники, как е Ники?

- Всичко ще е наред! - засмя се баща му. - Ял е нещо развалено. Спипахме я проклетата батерия, сега е на системи и вече е много по-добре. Още утре ще го изпишат. Изплаши  ни много всички, но мина. На косъм беше, добре че не бяхме заминали още.

Пламен изведнъж много се засрами.

- Татко, за вчера…

- Тихо, тихо. - прекъсна го баща му. - Не се притеснявай. Тръгваме веднага. Багажът още е опакован и всички ни чакат. Ако не се бавим, наобяд ще сме там. Баба ти вече пече пуйката и подаръците ни очакват.

- Татко, аз исках само да ти кажа…

- Извинявай, моето момче. - отново го прекъсна баща му. - Аз исках да ти кажа извинявай. Извинявай, че винаги нещо става и отлагам всички хубави неща, които искам да правим заедно. Прости ми!

- Не, ти извинявай, татко. Че ти задигнах куфарчето и всичко.

- Даже не съм и разбрал. Така хукнах като ми се обадиха, че не го и потърсих. - татко му махна с ръка. - Както и да е, важното е, че всичко свърши добре. Хайде, момчето ми. Стига приказки, да товарим колата по-бързо. Умирам от глад! Мама и Еми, ще направят ли сандвичи за изпът?

Настана бързане и суматоха, и в цялата тази суетня Пламен така и не успя да благодари на татко си. После дойде празничният коледен обяд, после игрите в снега и разопаковането на подаръци.

Вечерта четири изтощени и щастливи деца си легнаха в топлата спалня, а родителите им дойдоха да ги завият.

- Я да видим сега. Доволни ли са всички от подаръците? - попита леля му. В отговор три весели гласчета закрещяха потвърждения. Пламен изчака да млъкнат и се обади накрая.

- Аз не съм.

- А сега де! И защо така? - баща му попита малко сконфузено. Беше избрал за момчето отдавна мечтаната количка с дистанционно, точно каквато желаеше.

Пламен се изправи и седна в леглото. Очите му блестяха, когато изрече с тържествен тон:

- Защото искам лекарско куфарче. Не играчка, а истинско, татко, като твоето. За да се уча и някой ден като порасна, да спасявам хората. Точно като теб.

За първи път в живота си татко му нямаше какво да каже и просто замълча. А когато го целуна за лека нощ, на Пламен му се стори, че очите му са леко влажни. 

- Хм, каза си Пламен - Ще излезе, че бащите наистина плачат. Поне ако съдя по събитията от последните дни. Ти да видиш. Човек всеки ден научава нещо ново…

Минаха още доста години, преди Пламен да научи още много, много неща и да получи истинско лекарско куфарче. Но той изпълни мечтата си, изречена в онази коледна нощ и стана лекар. Освен това спаси много, много животи.

Някои от тях и навръх Коледа.

Посвещавам на любимите ми д-р Масларски и д-р Масларска, спасили много животи, някои от тях и навръх Коледа. Нека мечтите ви се сбъдват.

********

Тази приказка е откъс от коледната книга с приказки на 25 български автори. Щастлива съм, че издателство Софтпрес ме покани да съм сред тях. Книгата е прекрасна, а освен това е книга с кауза. Можете да видите повече за нея тук. 

Автор: Надя Брайт

Овен

Две дати тази седмца ще са важни за вас, Овни, като и двете ще ви донесат благотворни влияния. Според мен седмицата ви ще е балансирана и изпълнена по-скоро с приятни емоции.

Започваме със сряда, 24 ноември, когато Меркурий се пренася от Скорпион в Стрелец. Досегашното положение на планетата на комуникациите ви караше по-скоро да избягвате публични изяви и да нe се изказвате много на висок глас. Е, време е това да се промени. Стрелецът определено ще ви даде не само енергия, но и възможности да блестите пред публика. Помислете дали нямате някоя идея, която искате да презентирате пред шефовете си, например. Също – не лишавайте приятелите си от своето присъствие – по всичко изглежда, че ще бъдете доста забавна компания. Не знам дали е нужно да го казвам, но... необвързаните може да използват следващия месец да се покажат в най-добрата си светлина пред потенциални гаджета.

В събота, 27 ноември, Луната влиза в своята последна четвърт в Дева. За вас това е много добър период да балансирате работата и личния живот и да канализирате енергията си. Имате нужда от това, защото по правило се чувствате много можещи и обичате да се захващате с много неща. Все пак и за вас, и за инициативите ви е добре, когато сте по-концентрирани. „Подреждане“ на личните контакти също е добра идея в следващата седмица. Помислете кой кой е в живота ви и колко от вниманието си следва да му отделяте. Понякога пренебрегваме истински важните си хора, заради контактите в ежедневието си, например. Подобни равносметки винаги действат умиротворително, така че предвиждам в близкото бъдеще много спокойни Овни, пълни с енергия за изяви (и може би – с нови гаджета).

Телец

Да бъде страстно и динамично, Телци! Седмицата ви е подготвила две много благотворни астрологични събития и направо нямам търпение да ви ги разкрия!

Първо – в сряда, 24 ноември, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Това направо подпалва желанието ви за секси забавления и еротични приключения. В последващия месец това, което тайно ще искате най-много, е да се приберете в спалнята си с обекта на желанията ви. Надявам се, че за обвързаните обект на желанията им ще са собствените половинки, разбира се. Може да ползвате този период за да се сближите в интимен план, изпробвайки нови неща и споделяйки фантазии. Също така – в разговорите след „това“ може да се случат наистина сближаващи моменти, заздравяващи връзката ви. 

Необвързаните да пуснат сексапила си на свобода. Шансовете да привлечете някой, който най-малкото е на същата вълна за забавления, никак не е малък. Може и да не излезе някаква много сериозна връзка от това, но поне няма да сте загубили времето, с което Меркурий в Стрелец ви дарява.

В събота, 27 ноември, когато Луната е в последна четвърт и Дева, ще получите прилив на енергия за творчество, страстно преследване на целите си и желание за слава. Не се противете на този порив и не се подвеждайте по вродената скромност на работливия ви знак. Заслужавате да осребрите труда си по всички възможни начини, дори и това да означава да получите публично признание. Ако имате някакъв творчески проект (дори и да е свързан с хобито ви) – представете го на света около датата на тази Луна. Тя ще ви покровителства и ще ви помогне да получите необходимия отклик от околните.

Близнаци

Тази седмица слага начало на период на изясняване, уреждане и изобщо – на подреждане на нещата в живота ви по начина, който вие ги искате. Няма да стане от самосебе си обаче, ще трябва да приложите много от типичните умения на Близнаците.

Започвам с това, че на 24 ноември – сряда, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Това ви дава зелена светлина до към 13 декември да договорите всичко все още недоговорено в живота ви. Ако някоя сделка ви „виси“ или се стремите към нещо, но нещата са „на кантар“ – дайте газ в тази посока. Трябва много добре да премислите как ще поставите ситуацията така, че да излезете с желания резултат. Преценявайте добре от какво и кого зависи да се случи каквото вие искате и подходете уверено и дипломатично в тази посока. 

Горното важи и за личния ви живот. Ако имате някакви колебания какво се случва във връзката ви или пък не се движи точно в посоката, в която вие желаете – може да започнете разговори с партньора си по темата. Разбира се по-разумно е целта ви да не бъде да се налагате, а да изясните ситуацията и да достигнете до общо решение, което ще радва и двете страни. Всъщност – това е по-трудният резултат, но Меркурий ще ви помогне.

В събота Луната ще е в последната си четвърт в Дева и ще освети вашата зона на дома. Обаче не става дума за материално подреждане на дома, а за свързване с вашите близки. Обърнете се към дълбоките си чувства – тези, които не изкарвате на повърхността в ежедневието си и се опитайте да ги изразите. Не мога да ви гарантирам, че ще срещнете мигновено разбиране, но ще е начало на път, който ще укрепи духа ви и ще свали невидима тежест от вас.

Рак

Скъпи Раци, седмицата ви подготвя да затворите годината подредено и по-скоро уверени и силни, отколкото изтощени.

На първо място в сряда, 24 ноември, Меркурий ще излезе от Скорпион и ще влезе в Стрелец. Това ще насочи вниманието ви към предпразничен период на здравословен живот. Разбира се, не става дума за строги диети и изтощителни спортни програми точно преди Коледа. По-скоро ще направите дребни, но все пак съществени промени в начина си на живот, които ще ви накарат да се чувствате и изглеждате по-добре. И между другото – такива промени са най-устойчиви от гледна точка на навиците. 

Също така Меркурий в Стрелец ще ви помогне да си подредите работните задължения, така че да не се задъхвате под тяхната тежест и да имате ясна визия кое след кое трябва да се свърши. Това е много важно за психическия ви баланс. Както и за изпълнението на задачите ви, разбира се.

Друга важна подредба, която може би няма да е лесна, но ще ви помогне да дишате по-леко ще се случи с последната четвърт на Луната в Дева на 27 ноември, събота. Тогава ще обърнете внимание на заобикалящата ви среда и по-конкретно на хората, които я съставят. Възможни са важни прозрения за хора със скрити намерения или пък за такива, които заслужават повече от доверието ви. Ако имате някаква приятелска връзка, за която се колебаете, колко точно е добронамерена – Луната ще освети истината. Бих казала, че това също е много добро развитие, за да може да посрещнете празниците с лекота в сърцето.

Лъв

Хороскопът започва много силно и определно много по лъвски тази седмица, скъпи представители на царствения знак на зодиака!

В сряда, 24 ноември, Меркурий ще излезе от Скорпион и ще влезе в Стрелец и гривата ви изведнъж ще заблести. Отварят ви се чакрите за купони, изяви и романтични преживявания. Не се противете на това влияние – и без това тези неща толкова добре ви се отдават... Използвайте периода до 13 декември за да озарите с присъствието си правилните места. А кои са тези „правилни места“ зависи от това какво искате в живота си в момента. Ако искате повече романтика и любов – вложете се в омагьосване на партньора и обекта на интересите ви. Ако имате някаква служебна цел – презентирайте я пред хората, които ще имат значение за постигането ѝ. А ако просто ви се купонясва – подберете най-добрите компании за това.

В събота, 27 ноември, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. Имате много добри влияния (и горещо ви съветвам да се възползвате от това) да изчистите бюджета си от излишни разходи и да планирате финансите си за празничния период. Не се поддавайте на самоувереността си, че всичко ще бъде наред, без да гледате в детайлите. Подсигурете се навреме, за да не се изненадате точно на Коледа. Също – тази фаза на Луната е подходяща да инвестирате в служебния си имидж. Обърнете внимание на това как сте представен като професионалист в мрежата – може да се окаже много мъдър ход.

Дева

Седмицата поставя началото на период на стабилност за вас, Деви. Важно е обаче да не пропуснете влиянията, които ще ви помогнат да постигнете баланс. И тук говорим за вътрешен баланс, който пък ще ви послужи за основа на развитие на нещата, които искате да имате или да постигнете.

Влиянията на Меркурий и Луната като че ли се припокриват и съединават за вас. В сряда, 24 ноември, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец, а в Събота, 27 ноември, Луната навлиза в последната си четвърт и ще бъде в Дева. 

До 13 декември за вас ще е период на равносметка и отделяне на време за себе си. Имате нужда и от двете. Посветете време да отбележите и да зачетете подобаващо успехите, които сте постигнали тази година. Това трябва да дойде преди да си поставяте задачи. За да продължите напред ще трябва да осъзнаете силните си страни, както и какво ви носи удовлетворение. В този период се постарайте да намерите време за дейности, които ви носят радост. Имате по-добри аспекти за усамотение и релакс, отколкото за социализиране и сбирки с други хора. Не си позволявайте да чувствате вина, че се „глезите“. Това ви е необходимо за да превъртите колелото към следващата година. 

След сряда ще е подходящо да изгладите някакви конфликти в семейството, ако има такива. Сега ще сте по-склонни към разбиране и компромиси, както и ще можете по-ясно да формулирате какво искате вие в тази ситуация. 

Като цяло – добре е да се отдадете на центриране във и за себе си. Приемете, че вие сте най-ценното си притежание и трябва да се погрижите за него. Тази грижа включва не само релакс на тялото и ума, но и позитивна себерефлексия и обръщане на поглед към нуждите ви.

Везни

Седмицата слага начало на все любими ваши неща, Везни! Ще има много контакти с различни хора, и партита и, естествено, няма да минете без духовни преживявания. Нека разгледаме астрологичните събития едно по едно.

Първо, в сряда 24 ноември, Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Това слага началото на партитата, за които споменах. Разбира се – не говоря просто за някакви купони, все пак вие сте Везни! Говоря за интересни преживявания, събирания с различни групи хора и вашето ярко присъствие под светлините на прожекторите. Ще обърна внимание на две неща. Едното е да не се отдавате твърде много на декадентски изяви и да обръщате внимание на харчовете си. Другото е да се оглеждате сред приятната атмосфера кой от новите ви познати би могъл да бъде полезен за нещо сериозно.

В събота, 27 ноември, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. Това ще отключи мощно интуицията ви и може да ви донесе важни прозрения. За да достигнете до това ниво на отваряне на подсъзнанието обаче е добре да си осигурите спокойно време насаме със себе си. Просто пуснете на свобода всичките си мисли и емоции и изберете тези, които интуицията ви насочва, че може да са важни. Също – под влияние на Луната е добре да оставите негативните чувства назад. Това е някакъв вид духовно лечение за вас. Ако таите в себе си болка или обида, опитайте се да я прегърнете и да я пуснете да излезе извън вас. Това ще ви накара да се почувствате по-леки и ще отвори пространство за нови положителни емоции.

Скорпион

Както винаги – предстои седмица, в която нищо не е точно такова, каквото изглежда, Скорпиони. Обаче вие можете да обърнете нещата в своя полза (както винаги).

В сряда 24 ноември Меркурий излиза от вашия знак и влиза в Стрелец. Това поставя край на периода, в който бяхте главно действащо лице под всеки прожектор. Сега ставате по-тихи и вглъбени, като фокусът ви се насочва към практичния лукс и въпросът кое е наистина ценно. В периода до 13 декември ще имате възможност да изясните това за себе си, както и да направите стъпки по установяването на по-добре осигурен начин на живот. Каква е правилната посока на действие, за да се случи това, ще разберете ако се вслушате в себе си. Меркурий ви влияе на соматично ниво, така че трябва да бъдете много внимателни към сигналите, които тялото ви дава. Проявете наблюдателност какви телесни усещания предизвикват у вас определени мисли и идеи и вземете тази информация под внимание. Избягвайте да влизате твърде много в размисли за чуждите проблеми, защото това ще ви разфокусира от вашия собствен път.

На 27 ноември, събота, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. За вас това е събитие, което активира зоната на партньорствата и колаборациите. В служебен план ще имате успех, ако действате в тандем. Особено, ако работата ви е свързана с технологиите. Важно е, когато избирате партньора си, да бъдете максималисти и да не правите компромиси с това, което очаквате.

Стрелец

Силна седмица, Стрелци! На ваше място бих потрила доволно ръце...

Започваме с това, че Меркурий – планетата на комуникациите ще влезе не къде да е, а във вашия знак. Това ще се случи в сряда, 24 ноември, когато тази малка, но важна планета, ще излезе от Скорпион и ще ви дари с ораторско майсторство. И не само, че ще говорите много хубаво, а и имате зелена светлина да разпространявате посланията си по всякакъв начин. Периодът до 13 декември е много подходящ за стартиране на блог, подкаст или ютуб канал. Ако имате нещо, което искате да кажете на висок глас – направете го сега. Аудиторията като че ли е жадна за всичко, което бихте споделили. Единствената червена лампа, която ще ви сложа, е да внимавате до каква степен сте откровени. Бруталната искреност, на която сте склонни, може да нарани някого. Вие сте наясно с последния факт и често ви се налага да балансирате между убежденията си, че трябва да говорите само истината и чувствата на околните. Никой не иска да ви ограничи от истината, Стрелци. Просто внимавайте как я поднасяте.

В събота, 27 ноември, Луната ще е в последната си четвърт в Дева. Използвайте времето за две неща. Първото е да забавите темпото в работата си и да преосмислите приоритетите си. Имате нужда от това, за да канализирате енергията си и да работите по-ефективно. А и защото годината е към своя край и това ще ви помогне да я затворите по-подредено и удовлетворяващо. Второто нещо е да установите някаква практика на по-разумно ползване на личната си енергия и разпределение на времето. Навикът ви да работите по няколко неща едновременно и „никога да не се изморявате“ може да ви докара както до бърнаут, така и до положение, в което ще сте с много недовършени задачи. Постарайте се да разпределите внимателно къде и колко усилия хвърляте, за да успеете до края на годината да затворите максимален брой започнати проекти.

Козирог

Седмицата предлага само две астрологични събития, но и двете са благоприятни за вас, Козирози! Само трябва да се възползвате правилно...

Започваме с това, че на 24 ноември, сряда Меркурий излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. Планетата на комуникациите ще започна да ви действа на емоционално и психологическо ниво по непривичен за вас начин. Ще събужда плахо желание за споделяне на чувства и изкарване на по-скоро затворени емоции на повърхността. До 13 декември имате предизвикателство (което значи шанс) да се свързвате с другите през своята уязвимост. Вероятно е в този период да станете по-меки и чувствителни. Сигурно доста от вас вече се питат „Как това може да е благоприятно за мен?“... Тази уязвимост и мекота, която ще излъчвате, ще ви помогне да заздравите важните връзки в живота си, да разберете по-добре близките си хора. Освен това така може да получите подкрепа на емоционално ниво, от която се нуждаете, но по-скоро прикривате нуждата си.

В събота, на 27 ноември, Луната влиза в последната си четвърт и в Дева. В Козирожкото ви съзнание започват да се прожектират картини на далечни хоризонти. Ще ви се иска както да пътувате надалеч, така и да се впуснете в нови и непознати територии в работата. Според мен ще е добре, ако насърчите откривателския си дух и се впуснете в такива преживявания. Покоряването на нови служебни висини ще е подпомогнато от тази четвърт на Луната, защото влива енергия в зоната ви на лидерство.

Водолей

Седмица, в която да мислите на едро, Водолеи! Какво по-хубаво от това за знак, който дори не знае какво е да си дребнав?

Влизаме смело в прогнозата ви с преминаването на Меркурий от Скорпион в Стрелец. Това ще се случи на 24 ноември, сряда и ще ви донесе прилив на интересни и необичайни идеи. В периода до 13 декември планетата на комуникациите ще активира във вас импулси да откривате нестандартни начини за решение на ситуациите, както и да се впускате в нови и непознати територии в работата. Добър ход ще е да включите технологии в проектите си, защото те ще бъдат на ваша страна. Също – не се впускайте сами в новите начинания, търсете съмишленици. В общи линии – периодът изглежда малко непредвидим и рискован, но вие имате всички шансове да изведете рисковете в своя полза и да постигнете неща, които преди няколко дни изобщо не сте предполагали, че ще поискате.

В събота Луната ще е в последната си четвърт и в Дева. В следващите дни направете нещо за управлението на финансите си. Но нямам предвид само да си прегледате бюджета, а да предприемете стъпки по по-задълбоченото си ограмотяване по темата. Наемете консултант, или пък запишете курс. Проучете какво означава „възвръщаемост на инвестицията“ и в какво е добре да инвестирате, за да подобрите благосъстоянието си. 

Влиянието на тази Луна ще е свързано и с практикуване на дейности, които увеличават енергията ви. Не се спирайте да се впуснете в неща, които ще ви заредят позитивно. Всички имаме нужда от това в края на годината.

Риби

Силна седмица, в която главно действащо лице на сцената ще бъдат Рибите, уважаеми представители на мъдрата страна на зодиака! Нека да обясня за какво говоря...

Първо, на 24 ноември, сряда Меркурий ще излезе от Скорпион и ще влезе в Стрелец. За вас това означава, че до 13 декември зоната ви на амбиции и фокус ще е заредена и ще работи на пълни обороти. Добре дошли отново в полето на действие и резултати, Риби! Изберете най-впечатляващите си визии за този период, защото от където минете, ще искате хората да работят за вас и да спомагат за проектите ви. И имате всички шансове наистина да ги печелите на ваша страна. Пригответе си няколко мотивиращи речи за всяка ситуация и не се свенете да ги изнасяте всеки път, когато искате нещо да се свърши. Периодът до 13 декември е много подходящ за вас, да поставите целите си за новата година. Сега Вселената е настроена да чува желанията ви и да подрежда обстоятелствата благоприятно. От вас се иска да си поставите правилните цели и ясно да ги заявите, за да ги чуят вселенските сили.

В събота Луната ще е в последната си четвърт в Дева и ще окаже благотворно влияние на връзките ви. Под въздействието на тази Луна ще можете да заздравите тези партньорства, които малко са пострадали в последно време. Или пък да внесете яснота, там където се е промъкнало неразбирателство. Ключът е да бъдете проактивни в отношенията си и да подхождате с разбиране. Има и още едно влияние, свързано с партньорствата и ще трябва мъдро да го вплетете в програмата си за поправяне на връзки. На дневен план излиза вашата автономност и доколко трябва да сливате личността си в партньорствата. Отстояването на здравословни граници е ключово за балансирането на връзките и този въпрос никак не ви е маловажен сега. 

Надя Брайт се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! И не, тя не е за астрология, макар че има и зодии в нея. 

Вече можете да я откриете и в книжарниците, на полицата с бестселъри :). Нека и скептичните се уверят в това, което ние отдавна си знаем. Надя може да пише не само хороскопи :) А снимките на Борис Мутафчиев с "Миша" са колкото красиви, толкова и забавни. Можете да ги разгледате в албума Миша обикаля България. 

Автор: Иво Иванов

Денят на истинските парижани или les vrais parisiens (VP) започва, разбира се, със секс à la française на фона на музика от акордеoн. 

Следва традиционна френска закуска с кафе et croissants в типично парижко кафене в le quartier Latin, със столове, обърнати към улицата и усмихнати, млади, красиви и très aimables сервитьори, които много се харесват на Мadame la parisienne и тя им хвърля лакоми погледи. 

Тъй като Monsieur е интелектуалец до мозъка на костите си, той прекарва свежата ноемврийска сутрин в Jardin de Luxembourg, comme chaque jour, където чете книга, докато около него потни граждани търчат по шорти. 

Madame la parisienne позира пред камерата на Monsieur с прилепнала блузка с надпис ‚Paris, je t’adore‘ около фонтана, за да повдигне духа на войничетата, стоещи на стража с автомати около двореца Luxembourg, седалище на френския Сенат. 

След тази ободряваща утринна фотосесия, les VP посещаваt църквата Saint-Sulpice, станала популярна от романа на Дан Браун, за да проверят какво действително се крие под шахтите нa пода. Светлината в храма в ранната неделна утрин е приглушена, тайнствена и много подходяща за целта. Събралото се в храма за неделна служба малобройно паство обаче осуетява намеренията им, защото е застанало върхи шахтите, затова les VP излизат, минават покрай Сорбоната, след което се спускат към Hôtel de ville – кметството на Париж на брега на Сена, за да подадат заявление за почетни граждани на Paris. Оф, ма то пък е неработен ден. Нищо де, в понеделник. 

Религиозни до мозъка на костите си, les VP влизат в храма Saint-Gervais за неделната меса. Красивите витражи, органът, акустиката в храма и ангелогласните песнопения на облечените в бяло монахини могат да обърнат всеки във вярващ, отбелязва Madame. Monsieur е толкова съпричастен със случващото се, че грабва един от разпечатаните листове с текста на псалмите и а-ха да запее с хора, но Madame e нежно го смушква в ребрата да не се прави на по католик от папата и деликатно го хваща под ръка, за да го извлече навън и да не се излагат пред паството. 

Сигурно една такава служба е още по-величествена в Notre Dame, но легендарната катедрала е оградена отвсякъде с плътна ограда и изглежда много потискащо след пожара, à vrai dire. Тъжна гледка. 

Светски дела отклоняват les VP към квартала Le Marais – старият еврейски квартал на Париж, днес модерно и шикозно място за живеене, с баснословно високи цени на апартаментите. Маре е очарователен микс от архитектурни стилове, с изникващи неочаквано площадчета, градинки, вътрешни дворчета, симпатични малки галерии и магазинчета, бохемски кафенета и артистични гей барове. Там е и кварталната перла - красивият Place des Vosges.  

Подмамени от миризмата на прясно изпечени кифлички, les vrais parisiens прекрачват прага на една boulangerie-patisserie и си тръгват с топли кифлички и опакован в красива картонена кутия изкусителен сладкиш с бял шоколад и засукано име, който по-късно ще хапнат на слънце в градините на Тюйлери. 

Разходката из Маре завършва на площада на Бастилията. Там les VP хващат метрото (входовете на старите парижки метростанции са в стил Art Nouveau – и този вход е такъв) и слизат на метростанцията под Лувъра в търсене на тоалетна, защото дори и истинските парижани имат естествени нужди, naturelement!

Таксата за тоалетна, заради топ мястото и многото туристи, е евро и 10 цента при стандартни 50 цента навсякъде другаде в Париж. Това определено е най-скъпото пикане в живота на Monsieur. За тия пари би трябвало да му го изтръскат и забършат, а вместо това половината тоалетни кабини са с развален сифон и hors service, поради което опашката е огромна. На всичкото отгоре и държачите за хартия до умивалниците са повредени и хартия се раздава на ръка от служителките на входа. Alors Monsieur по-добре да си беше свършил работата зад едно дърво, както беше видял да прави предния ден друг истински парижанин на quai François-Mitterrand – улицата край Сена, на която е разположен Лувъра.

Quelle impudence! Monsieur e възмутен и вдига скандал на чист френски на служителките, които седят като на трон и събират таксата. Една елегантна френска бабетка-аристократка от опашката го подкрепя веднага и двамата провеждат диалог в стил „Съсипаха я тая държава!“. Останалите на опашката мълчат и Monsieur загрява, че това е защото са туристи и не разбират френски. Затова Monsieur започва да изразява шумно недоволството си и на английски, за да получи подкрепата на международната общественост в тоалетната, и успява! 

‚Свобода, равенство, братство и безплатни тоалетни!‘е лозунгът, с който Monsieur напуска „модерната“ обществена тоалетна на Carrousel du Louvre и щеше да затръшне вратата след себе си, ако тоалетната имаше врата.

Опашките пред Le musée du Louvre са огромни и добре, че les VP посетиха обекта вчерашния ден, още след отварянето му в 10 сутринта. След около 3 часа и половина двамата бяха вече толкова преситени от изкуство и предозирали с култура, и толкова изтощени от неспирния поток от туристи от всички краища на света, че вече им беше все едно дали на картината е изобразена сватбата в Кана Галилейска, Тайната вечеря или абитуриентския бал на Мис Тигрова. 

Това, което определено впечатли Monsieur бяха Веронезе и Ботичели. Също гръцките скулптури и секцията с изкуството на Древен Египет. За Лувъра си трябва поне около седмица, по груби сметки на Monsieur. Но трябва времето да е лошо. При хубаво време Monsieur et Madame не се завират по музеи и галерии définitivement. 

Направи им впечатление, че елинските статуи на жени са някак доста плоски, с малки цици и увиснали дупета, докато мъжете бяха издялани с великолепни пропорции. Само дето пишките им малки, но Monsieur има обяснение на това, защото е образован и е чел книга за сексуалните практики в Древна Гърция и Древен Рим. Просто такъв е бил стандартът за мъжка красота. Отклоненията от нормата са се приемали за варварски белези. И все пак, докато идеалът за женска красота се е променял неколкократно през вековете, то моделът за хармонично мъжко тяло като че ли е константа, n'est-ce pas?

След разходка в Jardin des Tuileries, където les VP се натъкват на истински кози (!) и на коледен пазар (apropos, коледният дух вече е завладял Париж и градът вечер грейва празнично украсен и осветен), двамата огладняват и е тъкмо време за френска лучена супа от коледните павилиончета. Цената й е като в заведение, ако не и по-висока. Продавачът, un vrai Francais с огромни мустаци, слага вътре филийки сухар и настъргано сирене Gruyère. Monsieur няма големи очаквания, но супата се оказва адски вкусна. Не си е представял, че може да се направи такава вкусотия от лук и вино. Madame си избира супа с леща, която продавачът й препоръчва, и остава très contente aussi.

Следобяд les VP правят един тегел по стъргалото – прословутото Avenue des Champs-Élysées. Madame дори пуска на телефона си песента на Joe Dassin Champs-Élysées и двамата весело припяват, докато крачат по улицата с най-широките тротоари в света. След Монте Карло обаче вече никаква гъзария не може да впечатли Mаdame et Monsieur. Обръгнали са на лукс, така да се каже. 

Madame, разбира се, би искала да разходи по авенюто най-хубавите си рокли, вместо този раздърпан спортен панталон. Monsieur предлага да се отбият до магазина на Louis Vuitton – Дай да влезем за малко и да се държим като претенциозни ексцентрични богаташи. Ще питаме – а това имате ли го в цвят корал? - А в цвят сьомга? Не?! Quel dommagе! И ще си излезем скандално възмутени. Madame обаче не се съгласява. - Аре бе, ще го изиграем великолепно! - Ама аз не говоря френски, няма да съм убедителна! – Ти само ще кимаш с глава и ще казваш NoNo, C'est ridicule!

Пред магазина обаче има огромна опашка. Да няма промоция бе? 2 потника на цената на 1?

Madame refuse да се реди на опашка заедно с некви хора, които дори не са vrais parisiens evidement. Les vrais parisiens не се редят на опашка във Louis Vuitton, dit Mme et elle a bien raison. 

Искам парфюмче, искам парфюмче! – категорична е обаче Madame. 

Monsieur я завежда на Place Vendôme - там са бутиците за парфюми в Париж. И други бутици има, та си напазаруват разни дребни неща от Cartier, Dior, Patek, Vuiton и Philippe Plein. Да не се разкарват само заради некъв площад с колона по средата, нали...

Привечер M&M се строяват на опашките пред la tour Eiffel. Кой ще им повярва, че са истински парижани, ако никога не са се качвали на Айфеловата кула! Monsieur се заприказа свойски с охраната и му проверяват раницата отгоре-отгоре и го пускат много бързо, за разлика от други туристи, чийто багаж бива щателно проверяван. Изобщо, навсякъде Monsieur използва възможността да побъбри с местните на френски и е за отбелязване, че всички франсета са много любезни и отзивчиви с него и на много места минава метър. Ако им се говори на английски, не откликват по същия начин на въпросите ти. А понякога хич даже по никакъв начин не откликват, а те подминават с Je ne comprends pas. Madame протестира срещу това дискриминационно отношение, но Monsieur ехидно потрива ръце -все пак тоя френски трябва да се капитализира.

На опашката двете девойки пред les VP говорят странен френски и Monsieur предполага, че са канадки. Оказва се прав – от Монреал са. Освен по странния акцент, можеш да познаеш, че са от Канада и по това, че всички наоколо са се забулили в шапки, шалове, качулки и ръкавици срещу студения вятър, а тези двечките са с тънки якенца и кецки и студът не им прави впечатление. 

M&М изкачват пеша стълбите до 2-рия етаж на кулата. 

Доста стълби. 

Много стълби. 

Адски много стълби! 

Madame е доста по-пъргава и бърза от Monsieur, който се задъхва и трудно я следва с това темпо. 

Гледката си струва и les VP прекарват доста време там горе – докато се мръкне и светлините на големия град грейнат. Усещането да си на Айфеловата кула – това наистина забележително за времето си инженерно съоръжение – е страхотно, sans doute. Каквото и да си говорим, това е най-разпознаваемата туристическа забележителност в света, а май и най-посещаваната. Тази година кулата - символ на Париж навършва 130 години. A в началото истински парижани като Мопасан и Викто Юго дори не са я харесвали и са събирали подписка против построяването на тази ‚грозна купчина желязо‘. И са си пиели кафето под кулата, понеже това било единственото място в града, от което тя не се виждала. 

Време е за вечеря. Les vrais parisiens избират типична френска Brasserie в квартала Beaubourg, близо до центъра Pompidou. В Париж масите в ресторантите и кафенетата са миниатюрни и доста гъсто разположени една до друга. Бихме могли да кажем, че е възтясно и сгъчкано, но пък така се постига една интимност и задушевност. Monsieur си поръчва стек Тартар, а Madame – печено патешко. И вино, bien sûr. Порциите са големи и всичко е delicieux. Сервитьорът – жизнерадостният испанец Педро – е приказлив и приятелски настроен към всички посетители. Педро решава че M&M са руснаци заради странния език, на който си говорят. 

На съседната маса сяда странна двойка – възрастна леля с анцуг и стара плетена жилетка и мускулест млад красавец в яркорозов панталон. М&М са леко озадачени – тия сега vrais pariesiens ли са, не са ли?

Сити и доволни, М&М си пожелават bonne soirée с всички на масите наоколо и си тръгват. Отвън на улицата продават печени кестени в картонена кесия. Madame купува една кесия печени топли кестени, които двамата изяждат на улицата. 

Ça, c'est tellement parisien!

Всички приказки за много опасния нощем Париж за щастие не се оправдават. Виж, предния ден Monsieur беше леко притеснен, когато пътуваха в метрото за романтичния Montmartre, a също и когато слязоха от метрото в квартала на хълма. Толкова страховити и подчертано неромантични субекти Monsieur досега e виждал само в Брюксел. 

Вчера привечер М§М се завъртяха и около Place Pigalle – център на сексклубове, стриптийз барове, кабарета като Moulin Rouge и още нещо...

Късно вечерта les vrais parisiens се прибраха в свойта тясна парижка квартира 18 квадрата, пиха вино, слушаха шансони, правиха любов, после заспаха уморени и сънуваха Сена, Pont-Neuf и Juliette Binoche.

FIN

Разбира се, в оптималния случай най-прекрасно би било да осиновим всички безстопанствени животинки, да им осигурим дом, обич и да ги превъзпитаме. В повечето случаи това е неосъществимо. Затова благодаря на Диана Димитрова и Анита Георгиева, които си направиха труда да напишат този своеобразен наръчник какво да правим, когато има проблем с агресивни и безстопанствени животни.

На първо място начинът НЕ Е да се снима животното и да се качи във фейсбук с какъвто и да било призив.

Това, разбира се, може да бъде направено, но на по-късен етап и с друга цел – ако се търси дом на животното, или искате да дадете гласност.

Ако наистина искате да направите нещо, първото ви обаждане задължително трябва да бъде телефон 112. На 112 трябва да обясните каква е ситуацията, дали ще изчакате на място, или предприемате нещо друго. Ако случаят е т.нар. класически – безстопанствено куче, или изоставени малки кученца/котенца, следвате следния алгоритъм:

1. Ако случаят касае вероятно престъпление, животното е в тежко състояние, или застрашава сигурността на гражданите: обаждане до 112 (Ако от тел. 112 Ви откажат съдействие, просто кажете, че екипите са длъжни да реагират съгласно чл.13 /Инциденти и събития с животни/ от Националния класификатор на спешните повиквания към МВР. В конкретен случай от миналата есен, 112 и местното РПУ се опитаха да откажат съдействие при мое обаждане за безстопанствен кон на пътя, но след настояване от моя страна и уверението, че чакам на място да дойде екип и следващото ми обаждане ще бъде до медиите, екип на МВР пристигна в рамките на 7 минути. )

2. Ако случаят е безстопанствено куче, което видимо не е агресивно, не е обработено (няма марка), или сте намерили изоставено куче, малки кученца/котенца: Обаждане на дежурен телефон на Община ХХХХХХ, където уведомявате дежурният за намереното животно и местоположението му, както и за самата ситуация. Задължително искате дежурния да се идентифицира и по възможност записвате името му, и часа в който е уведомен. Ако ви каже, че няма кого да изпрати, уведомявате го какво ще предприемете по – нататък.

3.В най – кратък срок, подавате ПИСМЕН сигнал – можете да го направите по имейл ( отнема точно толкова време колкото би ви отнел пост във фейсбук) на следните имейл адреси: екология, център за работа с граждани, кмет (всички телефони и мейли са налични в сайта на съответната община - просто напишете в гугъл община еди-коя-си и излизат контакти).

4. Задължително изисквате входящ номер, който по Закона за електронния документ и електронния подпис трябва да ви бъде изпратен по имейл от деловодството на общината.

5. При липса на реакция от страна на Деловодство в рамките на 24 часа ( в работни дни, разбира се), можете да препратите сигнала си към Областна дирекция на sofoblast Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. /или където е вашата община/откъдето веднага изпращат вх.номер.

6. При отказ на дежурния да изпрати екип веднага по каквато и да било причина и ако решите, имате желание и възможност да поемете временно грижата за животното, следвате стъпките описани по – горе, като добавяте задължително към сигнала си, че поемате временно грижата и очаквате обратна връзка от общината кога и къде да предадете животното.

7. **По силата на ЗЗЖ, всички безстопанствени животни, без изключение са задължение на общините. **По Закона за задълженията и договорите, т. 6, **Водене на чужда работа без пълномощие,**чл.61 общината ***е длъжна да възстанови всички разходи направени по обгрижването на безстопанствено животно, до момента на поемане на собствените си задължения спрямо него. ***

Знам, че се получи дълъг пост, но мисля, че е важно от една страна да поемем гражданските си задължения спрямо бездомните животни, които най – малкото са наоколо точно заради нас, от друга мисля, че наистина е време да започнем да реагираме на присъствието им адекватно и грамотно, така че да ограмотим и накараме и тези, които трябва да извършват дейността по грижата за бездомните животните и контрола върху популацията им да го правят не по-малко адекватно и грамотно.

Препоръчвам ви и тази полезна статия: 

Въпросите, чиито отговор трябва да знае всяко дете

Автор: Надя Брайт

Овен

Седмицата ви почти изцяло е посветена на мисълта за финансите и работата ви, Овни. Подредбата на планетите ви влияе по различен начин тази седмица, но все в тази посока.

Започваме със сряда, когато Марс и Уран се срещат в немного приятелски формат и ви вдъхновяват за нови идеи свързани с изкарване на пари. Подходящи са инициативи с онлайн продажби и подобни. Трябва да бъдете внимателни обаче за конфликтността на планетите в този ден. Ще искате (типично за вас) бързо и експанзивно да развиете идеята си и ще ви се струва, че околните не ви разбират и по някакъв начин ви слагат прът в колелата. Най-вероятно просто се налага да обмислите още малко, преди да избухнете.

В петък мислите ви се успокояват, защото Венера идва при Уран и го приласкава. Ще можете много по-ясно да видите ситуацията си и как да действате в името на бъдещите си планове. Знаете – не можете да накарате никой да ви сътрудничи, но можете да „съблазните“ някой за идеите си. Венера ще ви помага за това и нещата ви ще потръгнат.

Друго важно събитие в петък е мощното пълнолуние и лунно затъмнение в Телец. Денят е подходящ за поставяне не само на крактосрочни цели за печалба, но и за дългосрочни планове. Мечтайте на едро в този ден и си записвайте мечтите. Нищо чудно някои от тях да се превърнат в цели и след шест месеца да виждате вече как сте изградили поне основите на нещо голямо.

В неделя Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец и най-вероятно ще усетите желание за пътуване, почивка и интересни преживявания далеч от дома. Не виждам защо да се противите на тези пориви :) Бъдете креативни и си организирайте интересно пътуване!

Телец

Очаква ви седмица изпълнена с разнообразни преживявания, Телци! Първо в сряда, когато Марс и Уран ще имат конфликтна среща, за вас на преден план ще излезе въпроса за баланса между „аз“ и „ние“ във връзката ви. Ще усетите нужда да заявите лично пространство и повече независимост. Това не е лошо, особено ако не го направите рязко и не оставите партньора си с объркани чувства. Обърнете се към себе си, призовете емпатичната и щедра натура на Телеца и през тези свои качества обяснете на любимия си човек от какво имате нужда. Това ще бъде здравословно и за двама ви.

В петък е твърде вероятно да постъпите по нехарактерен за вас начин и или да направите нещо извън обичайната ви рутина. Това се дължи на флирт, който Венера ще има с Уран в този ден и всъщност, ще ви се отрази много благотворно. Промяната, смяната на перспективата и раздвижването дават нова енергия и мотивация на всеки, дори и на стабилните Телци. 

Много важно за вас е пълнолунието и лунното затъмнение в Телец, което ще се случи в петък. Това влива в знака ви мощна енергия за изпълняване на плановете и за откриване на нови хоризонти. Не бъдете безразлични към нито една мисъл, която ви минава през главата в този ден. Дори от случайните ви хрумвания може да излезе нещо важно за следващите шест месеца, че и за по-дълъг период напред.

В неделя, с преминаването на Слънцето от Скорпион в Стрелец, ще дойде и проясняване къде точно се намирате в отношенията си с важен за вас човек. Приемете истината такава, каквато е (надявам се все пак да е приятна), защото да имаш ясна отправна точка е доста ценно. Това може да постави началото на бъдещи развития.

Близнаци

Очертава се здравословно забавяне на темпото за вас, Близнаци! Напоследък Марс влияеше много силно на ентусиазма, мотивацията и продуктивността ви. Доста се бяхте развихрили. Сега ви се дава знак да намерите по-балансирано темпо. 

В сряда Марс и Уран ще се срещнат по не много ласкав начин. Ако искате не само да избегнете сътресения, а и да вземете нещо добро от ситуацията – влезте в средната лента (образно казано). Не карайте бясно и не се бутайте да изпреварвате, но и не позволявайте да забавяте твърде много. Просто намерете един стабилен ход, с който да си вършите работа. Ще имате склонност да се разсейвате с маловажни дейности, така че – следете се за това и не го позволявайте.

В петък пък Венера съблазнява Уран и това ще изостри много силно вашата интуиция. Използвайте този ден за да общувате с хората, с които имате съвместни планове и проекти – може да достигнете до важни прозрения. Просто имайте предвид, че не трябва да си поставяте предварителни очаквания, защото така може много бързо да се разочаровате, а просто наблюдавайте и преценявайте обективно.

В петък се случва още едно важно астрологично събитие – пълнолуние и лунно затъменение в Телец. Това поставя началото на шест месечен период на балансиране на работното ви темпо. Вашата задача ще бъде да не прегаряте, но и да не забавяте и да не си позволявате непродуктивни периоди. Устойчивият ритъм на работа обикновено води до добри резултати, стига да имате ясни цели. Така че – набележете си какво искате да постигнете и търгнете към него със стабилни крачки.

В неделя Слънцете влиза от Скорпион в Стрелец и обръщат фокуса ви върху връзката, партньора и любовта. Ако сте обвързани – отдайте се на тези чувства, защото най-вероятно ще ви донесат много хубави преживявания през периода. За необвързаните е подходящо да се впуснат в осъзнато търсене на партньор, а не само на неангажиращи флиртове.

Рак

Предстои седмица на социализация, Раци! Първо в сряда, когато Марс и Уран се срещат (в не много приятелска среща) за вас денят ще е подходящ да се съберете с хора, с които споделяте общи интереси. Ако все още нямате планове за този ден – огледайте се около себе си или в социалните си мрежи и вижте дали някъде не се организира нещо интересно. И не говоря просто за купон или някаква сбирка, а за тематична среща за нещо, което ви вълнува. Шансът не само да прекарате добре, а и да се обогатите и може би да намерите нови приятели е много стабилен.

Тази тенденция ще продължи и в петък, когато пък Уран ще се срещне с Венера и ще имат кратък флирт. В този ден дори и да нямате планове да се съберете с хора – хората ще идват при вас! Добрата новина е, че това ще ви хареса и ще си изкарате много добре. Ако не сте планирали да излизате някъде – разтребете дома си, възможно е на вратата ви да почукат усмихнати гости.

Другото важно събите в петък – пълнолуние с лунно затъмнение в Телец, за вас носи тенденция на работа в екип, особено в сферата на иновациите и технологиите. Тоест – отново ще сте в компании и ще се събирате с хора по признак на интереси. Просто този път в името на работата и целите си. Пълнолунието носи влияние за следващите шест месеца, така че не си мислете, че говорим само за моментни неща. По-добре в петък се замислете къде може да намерите най-добрия кръг от съмишленици, с които да вървите напред.

В неделя Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец и на вас ви се отваря желание за купони и да си угаждате в следващите 4 седмици. Мисля, че това си е много добре... Заслужили сте да се радвате на весел живот. И то точно преди да влезем в периода на повсеместните празници, който за много хора е малко изтощителен. Единственото предупреждение, което мога да отправя към Раците купонджии, е да внимават с вредните храни. Всичко друго е топ!

Лъв

Положението е „Лъвът се готви за скок“, скъпи Лъвове! Първо, заради Уран ще усетите едно леко забавяне на ритъма и несигурност какво всъщност ви се прави. Още в сряда, когато Марс се противопоставя на Уран, няма да е много ясно, дали искате да си седите по пижама вкъщи или да работите. Най-дразнещото е, че може да искате и двете едновременно. Това ще ви държи до петък включително. Тогава пък Венера ще има среща с Уран, но това няма да ви подобри баланса. Даже напротив – май ще наклони везните към седенето по пижама. Не знам какво да ви кажа... Струва ми се, че ще е по-добре вместо да се терзаете, да си дадете 2-3 дни почивка. Едва ли това ще се отрази фатално на задачите. А и ако нещо не става – да го напъваме да се получи е по-скоро хабене на излишна енергия.

Сигурна съм, че ако видите какво ви готви пълнолунието и лунното затъмнение в Телец в петък, ще се съгласите с мен, че няма да ви навреди да си починете два-три дни преди това. Пълнолунието сега ще ви донесе шест месечно влияние на засилване на амбициите, мощна мотивация за работа и много енергия за целите ви. През този период ще се наместват ситуации, в които нещо ви е липсвало и като цяло – късметът ще бъде на ваша страна. Възползвайте се от това и се насочете към задачите, които ви носят истинско удовлетворение, а не към нещата, които сте си наложили, че „трябва да се свършат“.

В неделя Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец, а пък вие влизате в една своя много естествена роля – на душата на компанията и най-привлекателния човек в района. Флиртове, купони, забавления – в следващите 4 седмици никак няма да ви уморява този режим. А ако сте обвързани пък, може да се окаже, че сте напът да предприемете следваща стъпа във връзката с партньора си.

Дева

Седмицата е вълнуваща за вас, Деви! Започвам от сряда, когато една среща между Марс и Уран може да провокира вашите духовни търсения, да изостри интуицията ви и да ви донесе неочаквани мисли и прозрения. Може да пробвате нещо любопитно в този ден – пуснете си първата песен, която ви хрумне и си запишете фразата от нея, която ви е впечатлила най-много. Или пък отворете някоя книга напосоки, вижте кое изречение ще ви хване окото и си запишете него. Проверете какво сте си записали след седмица – може да се окаже знак :)

В сряда за вас се случва нещо много важно под влиянието на новолунието и лунното затъмнение в Телец. Това е началото на шестмесечен период, в който да изпълните целите си, дори и тези, по които все още не сте започнали да работите. Ако имате проект, който просто чака да бъде завършен – дайте газ. Ако смятате, че за някое ваше начинание ще ви трябва повече подкрепа – било то от шефове или пък да го направите публично – това е подходящият период. Изобщо – имайте предвид, че Луната ще се опитва да разчиства и осветява пътя ви в следващите месеци и се възползвайте максимално от това влияние. Имате благословията ѝ и за пътувания, които ви се е искало да осъществите, но не сте го направили досега.

Петък е подходящ ден да се отдадете на забавления в леглото, защото Венера и Уран се съюзяват да ви дадата енергия именно за това. Надявам се да имате партньор или бързо да си намeрите такъв, защото този шанс не е за изпускане.

В неделя Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец и това ви дава четиири седмици за да балансирате ежедневието си и да си отпочинете. Имате нужда от това време, за да се заредите с нови сили и творческа енергия. Използвайте го – бъдете релаксираната Дева.

Везни

Седмицата е много хубава за вашия знак, защото ви носи влияния за любов и за изпъкване сред другите, Везни.

Първо обаче трябва добре да си поставите нещата. В сряда Уран и Марс се срещат и е много важно да бъдете внимателни в заявяването на интерес към обекта на чувствата или привличането ви. Едновременно имате добри аспекти, да се заявите, но и не трябва да се втурвате стремглаво. Мисля, че това няма да е проблем за знак като вашия, който умее да флиртува изискано и да внася романтика дори в дребните жестове. 

Ако си изиграете добре картите в сряда, в петък, когато Венера ще се завърти в танц с Уран, е твърде възможно да бъдете възнаградени. Може би нещата няма да се получат напълно и докрай в този ден, но ще получите достатъчно знаци, които да задоволят романтичните ви трептения. Което пък ни води до следващото (и най-силно) влияние в любовния ви живот – пълнолунието в Телец. То ще се случи в петък, както и лунно затъмнение. Това ще сложи начало на шест месечно благотворно влияние върху вашата зона на романтика и еротика. Ако вече имате партньор – периодът ще е много вълнуващ и за двама ви. Възможно е да се преоткриете и да освежите връзката си по здравословен начин, който да ви направи по-устойчиви в бъдеще.

Необвързаните имат шансове да намерят някой, с когото да си допадат не само във физически, но и в духовен план. Знам, че последното за вас е много важно, така че използвайте влиянието на Луната. Отваряйте си добре очите и сърцето, за да видите подходящия човек и да го привлечете.

В неделя Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец и за вас ще започнат четири седмици на социализация и изяви като душата на компанията или пък директно под светлините на прожектора. Вашият свързващ знак ще бъде в апогея си и от всичко това може да излезете по-богати на нови приятелства и преживявания.

Скорпион

Уау, каква седмица само, Скорипиони! Виждат се направо чудесни перспективи, но нека първо започнем с едно леко предизвикателство. В сряда, когато Марс и Уран се срещат, сте поставени на изпитание да прецените точно колко време за себе си е здравословно да извоювате във връзката си. Специално за вашия знак мисленето трябва да е в посока, да не се изолирате прекалено много. Поговорете с партньора си, чуйте как се чувства и обмислете също вашите нужди и желания. Целта е постигане на баланс, в който да се усещате комфортно, но и да давате достатъчно за връзката си.

Ако се справите с това, в петък ви очаква приятно възнаграждение. Отново Уран, но този път в танц с Венера, ви носи влияние за спонтанност, споделени забавления и в общи линии – преживяването на хубавите страни на това да си във връзка. И това е само една лека подготовка за друго по-важно и по-влиятелно събитие, което ще се случи в петък. Пълнолунието и лунното затъмнение в Телец, които ни очакват в този ден, носят за вас дългосрочни и положителни развития в любовен план. Немалко Скорпиони ще поставят годежни пръстени на своята ръка или тази на партньора, немалко ще решат, че искат бебе. Тези с по-дългосрочните връзки също няма да бъдат подминати – просто ще направят важни крачки с партньора си, които отговарят на етапа, на който са.

За необвързаните периодът ще е много добър за намиране на сериозен партньор. Оглеждайте се  бъдете активни в търсенето.

В неделя Слънцето излиза от вашия знак, влиза в Стрелец и се готви да ви посипе с благодат в следващите 4 седмици. Работата ви определено ще дава резултат. Препоръчително е, ако имате добри и неосъществени досега идеи за бизнес, да се заемете с тях. Имате добри аспекти за пари, не ги изпускайте!

Стрелец

Много хубави неща се виждат на хоризонта, Стрелци! Обаче първо ще започнем с едно леко предизвикателство в сряда, за да можем да продължим начисто след това. В този ден Марс и Уран се срещат в по-скоро конфликтна среща и на вас това ще ви се отрази по подобен начин. Ще имате проблем с хора,  които се опитват да прекрачат границите ви и да обтягат търпението ви. Не се ядосвайте излишно, това е просто Марс... Вашата цел в този ден трябва да бъде да не се разсейвате с излишни пререкания и да си гледате вашата работа. Ако се справите с това, петък ще ви донесе награда.

В петък Венера успокоява Уран и ако не сте влезли в конфликти, ще имате възможност да отметнете много задачи. Просто възможностите ви за мултитаскинг ще са много повишени и ще сте много доволни от себе си.

Друго прекрасно влияние в работен план ще се случи отново в петък. Тогава има пълнолуние и слънчево затъмнение в Телец. Това ще активира продуктивността ви почти двойно за следващите шест месеца. Периодът е добър както за затваряне и обиране на плодовете от вече започнати проекти, така и за стартиране на нови. Не се ограничавайте в целеполаганете – мислете на едро. Само не забравяйте, че имате склонност да пренебрегвате детайлите, а това никога не остава ненаказано. В общи линии – ползвайте максимално енергията си, но не оставяйте да ви опиянява, а бъдете последователни и старателни.

В неделя Слънцето се мести от Скорпион в Стрелец и с месеца на рождените ви дни идва и месец на публични изяви за вас. Не пестете чара си – изявявайте се сред хора и ползвайте влиянието си, за да помагате на проектите си.

Козирог

Седмицата ще е много добра за вас, Козирози и ще постави началото на чудесни развития. Само първо трябва да преминете успешно през сряда. В този ден Уран и Марс имат конфликт и вие ще го усетите с една лека тревожност. Изведнъж ще ви стане много важно какво мислят другите, дали се представяте в добра светлина и как всъщност трябва да се държите, за да ви разбират и подкрепят. По принцип такива мисли не са вредни, ако се отървете от лекото чувство на драматизъм и от свръх критичността. Гледайте по-скоро спокойно на темата и може да откриете важни неща. А може и нищо да не откриете, но поне положете усилия да не се напрягате.

В петък Уран ще се успокои от присъствието на Венера и в главата ви ще се заселят доста по-приятни мисли. Ще ви се прииска да се поглезите и честно казано – защо пък не? Нали Веенра е за това? Да ни покзва хубавите страни на живота. Подарете си някоя СПА процедура или пък излезте с любимия си на романтична вечеря. Дайте релакс на душата и тялото си – заслужавате го.

В петък се случва още нещо важно – има пълнолуние и лунно затъмнение в Телец. Това за вас означава, че в следващите шест месеца ще бъдете особено креативни, ще можете да привличате славата и ще искате да се отдадете на романтика. Не знам за вас, но на мен ми звучи много добре! Фазите на Луната обикновено са свързани с целите ни и сега периодът ще е добър да приключите проекти, по които работите, за да оберете плодовете на труда си и да отворите място за нови.

В неделя Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец и през следващите четири седмици вие ще сте стабилни, отпочинали и щастливи Козирози (стига да ползвате влиянието и да не чакате да се случи от самосебе си, разбира се).

Водолей

Време за успокоение и съзидание, Водолеи. Но първо – време за малко избухване. И по-точно – в сряда, когато Марс и Уран влизат в конфликт и вие просто не можете да се въздържите да взривите някаква ситуация, която е в застой. Най-вероятно това ще се случи в работата ви и и ще има еквивалент на експлозия. Но... резултатите ще са позитивни, а жертвите – малко. Най-важното в цялата работа с експлозиите е, когато ги правите, да внимавате да не изгорите вие самите.

И след това силно начало, за късмет, ще дойде време на успокояване. Венера ще приласкае Уран в петък и вие ще се вмъкнете в удобната си пижама, меките си чехли и кротко ще си пиете чая вкъщи. Както само Водолей може да е невинен, след като е разклатил света на няколко човека (за добро).

В петък се случва и друго важно събитие – пълнолуние и лунно затъмнение в Телец. Настъпва шестмесечен период, в който ще сте фокусирани над семейството, дома и поколенията. Свързването с тях ще ви донесе душевен мир, от който се нуждаете, за да се развивате. Семейството ви също ще го оцени. Заздравяването на тези връзки ще ви накара да се чувствате по-стабилни и да стъпвате по-уверено по земята.

В неделя Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец и в следващите четири седмици е най-добре да не лишавате никой от чара си. Излизайте, социализирайте се, забавлявайте се. Общуването с хора по този начин ще отвори нови хоризонти пред вас.

Риби

Седмицата започва малко объркващо по отношение на комуникацията ви, но не се притеснявайте, Риби – предстоят ви много хубави неща! На първо време ще имате някои ситуации, в които ще се чудите „Защо казах това, за Бога?!“. Най-вероятно, подвластни на чара ви, околните ще ви прощават тези моменти. Понякога може да изглежда, че не присъствате духом там, където сте физически. Истината е, че сте се отдали на прекалено обмисляне на различни проблеми и рискувате наистина да загубите пряка връзка с действителността. Уран ви играе този номер и срещата му с Марс в сряда. Просто вашата обмисляща натура става малко тревожна и така се завъртат нещата.

За щастие, в петък Венера съблазнява Уран и успокоява ситуацията. Вие отново блестите като върха на иглата – точни, привлекателни и малко опасни. Не е нужно да ви казвам, че този ден е много подходящ да излезете сред обществото и да пръснете от чара си, нали?

В петък се случва още нещо важно – пълнолуние и лунно затъмнение в Телец. В следващите шест месеца се пригответе силната ви страна да са комуникацията и социализацията. И не само се пригответе да е така, а ползвайте това влияние. Популяризирайте работата и талантите си сред хората, изявявайте се, изпращайте послания. Думите ви ще бъдат чувани – от вас зависи какво и на кого ще искате да кажете. Както и какъв резултат търсите. Дейсности свързани с публикуване, интернет и социални мрежи, както и телевизионни изяви имат „Да“ от Луната.

В неделя Слънцето влиза от Скорпион в Стрелец и в следващите четири месеца силно ще покровителства професионалната ви зона. Успехите ви чакат, просто трябва да натиснете педала в тази посока. Презентирайте работата си, гонете активно резултатите от нея. Ще имате успех и в създаването на полезни контакти. Човек никога не знае, дали усмихнатият непознат в магазина, не е изпълнителният директор, който имате нужда да познавате. Така че – обръщайте внимание на всеки, който преминава през живота ви в този период.

Надя Брайт се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! И не, тя не е за астрология, макар че има и зодии в нея. 

Вече можете да я откриете и в книжарниците, на полицата с бестселъри :). Нека и скептичните се уверят в това, което ние отдавна си знаем. Надя може да пише не само хороскопи :) А снимките на Борис Мутафчиев с "Миша" са колкото красиви, толкова и забавни. Можете да ги разгледате в албума Миша обикаля България. 

Надя можете да разгледате на живо във Варна, където ще представи романа си "Миша" на 17.11. 

Ето и линк за събитието. 

Автор: Валентина Толина

Имаше време, когато мислех, че щастието е даденост. Може да расте, да, но само в някои конкретни моменти. Да намалява, надали. Мислех, че имам всичко и това е достатъчно. Живеех си на свой собствен облак и никога не си давах сметка, че може всичко да се преобърне в един единствен момент. Момент, който няма да остави небелязан нито един аспект от бъдещето ми. Може някога да забравя денят на сватбата ни, раждането на детето ни, но смъртта ѝ, никога!

Катя беше моята сродна душа. Нали, често сте го чували и надали някога сте вярвали наистина в тези думи. Аз също не бях, докато не я срещнах. Беше много студена януарска вечер, на рождения ми ден. Бях се родил преди двадесет и шест години и в тази вечер отново. Тя дойде като компания на своя приятелка. Беше с поруменели от студа бузи, рошава и мокра от снега коса, трепереше, но от очите ѝ излизаха пламъци. Големи, буйни пламъци, които изгориха из основи цялата ми самоувереност и самочувствие. Чак малко преди да се разотидат всички, събрах смелост да я заговоря. А тя! Tя все едно цял живот ме е познавала. От устата ѝ излизаха думи като пеперуди, кацаха нейде из пространството и оставаха да си тежат там, разпръсквайки аромат на нежност и сияние. Почти нищо не помня от онази вечер. Бях буквално хипнотизиран и рано сутринта, когато я изпратих до таксито, казах на брат ми, че аз ще се оженя за нея. Разбира се, той ме сметна за абсолютно хахо, но аз знаех, че няма да допусна тази среща да е всичко, което ще имам от нея.

Последваха няколко месеца срещи, любов, знаете ги тези неща. В една ранна юлска утрин, на нейния рожден ден, аз ѝ подарих пръстен. Забравих подходящите думи и просто изтърсих „ Ще се оженим“. Тя се засмя гръмко, после започна да плаче, а накрая ме прегърна и отвърна „Да, ще се оженим“. Не ни отне повече от месец подготовката, която така или иначе включваше само запазване на дата и купуване на дрехи. В денят присъствахме ние двамата, брат ми и най-добрата ѝ приятелка, които ни бяха кумове и родителите ни. Не смятах, че е възможно да бъде по-красива от преди, но в този ден се добави едно ново, сладко усещане в цялостния ѝ образ. Засия още по-ярко и убиваше всяка наченка на тъмно в душата ми. Боже, боготворях я! Сигурно отстрани е била просто едно слабо момиче с къса до раменете тъмна коса и лунички по носа и бузите. За мен…за мен не беше така. Превърнах се в истински мъж. От онези, които бързат да се приберат след работа, но не, защото са уморени, а защото знаят кой ги чака вкъщи. И един ден тя ми каза, че е бременна! Ето тук ме свари леко неподготвен. Не бяхме никога обсъждали идеята за деца. Ясно беше, че някога ще имаме, но не бях мислил кога ще се случи това. Трябваха ми няколко дни да осъзная всичко, но един ден тя ме нарече „тати“ и краката ми се подкосиха. Представих си малко момиченце с едва няколко зъба, тъмна коса и лунички, което се люлее в скута ми и ме нарича тати. Тогава се разплаках, прегърнах я и очакването на този ден започна.

Всичко беше прекрасно. Бебето се развиваше чудесно, Катя засия още повече, накрая ѝ тежеше и честичко сядаше да си почине, нежно галеше корема си и пееше детска приспивна песничка за малко бяло коте, което се правило на болно и лягало на дивана да се топли под юргана. Денят дойде, тичах като ненормален да взема багажа, да я настаня в колата и да стигнем навреме, а накрая докторите ми се смяха, защото смятах, че ще роди в колата, а десет часа по-късно, още нямаше бебе. В един момент излезе един доктор. Гледаше свъсено и си личеше, че ще казва нещо лошо. Катя я нямаше! Получила кръвоизлив в мозъка и край. Толкова. Моето Катенце! Прекрасното ми момиче, което осмисляше всеки миг на тъпото ми и напълно безсмислено съществуване. Катя, която ми беше абсолютен пристан, където и каквото да се случи покрай мен. Момичето, което прегръщаше тъй силно и се усмихваше тъй жарко, че сега сякаш някой скри слънцето и ми се закле, че повече няма да го пусне да се качи на небосвода. Докторът ме попита дали искам да видя бебето, а аз бях забравил за нея. Разбира се, бебето! Катя искаше да я кръстим Ана, на баба и, която е обичала толкова много. Аничка беше три килограмово червено и сбръчкано човече, което в рамките на няколко дни се превърна в прекрасно ококорено и начумерено бебе. Очите ѝ ме поразяваха. Сякаш ме питаха всичко само с един поглед и пак с него даваха по-смислен отговор на тези въпроси, отколкото аз бих могъл да дам през целия си живот.

Катя си я прибрах първа. Разписах документите за донорство и помолих да ми спестят повече информация. Не бях съгласен, но Катя така искаше. На следващия ден си я изпратих. Няколко буци пръст и всичко онова, което имах беше заринато на два метра дълбоко под земята. Истината е, че не помнех нищо от преди нея. Сигурно, ако бях доктор или психиатър, щях да дам някакво логично обяснение за този сигурно не нов вид амнезия, но за сега си оставаше просто нежелание да помня нещо друго освен нея. Бях в абсолютен ступор. Не плаках. Нямах сили дори за това. Нямах и желание да се махна от там. Исках просто някой да дойде и да ме пренесе директно вкъщи, където да легна в леглото ни и да не се събудя повече. Само че имах причина да живея.

На следващия ден си прибрах и Аничка от родилното. Светкавици от фотоапарати, музика, потно и ухилено множество, което се буташе и създаваше суматоха. Не за нас. Ние двамата минахме тихомълком. Качихме се в колата и се прибрахме. В този момент осъзнах нещо страшно. Присъствах на купуването на всяка мъничка дрешка, на всяко чорапче, шише, на легълцето, на количката, на всичко! И нямах ни най-малка идея как се ползват всички тези неща. На теория ми беше ясно. Памперси, мляко, оригване. Практиката излезе съвсем друго нещо. Оказа се, че имало два вида спирт за пъпчето, прахчета също, сигурно двайсет вида капки за колики и нито едни ефективни. Нощите ми минаваха в непрекъснато разнасяне на малкото човече, а тя си плачеше ли, плачеше. През деня гледах да наваксам, като четях всичко възможно, което намерих в близката книжарница. Почти на всяка страница ме хващаше една невидима ръка за гърлото. Всички книги бяха за майчинството и се обясняваше какво да направи майката, как да гушне детето, как да го закърми, как да следва майчинския си инстинкт. Какво да прави таткото, никъде не пишеше. Представих си другите семейства. Майката прави всичко сама, а бащата се прибира и ляга да спи. И как да е иначе, като дори в книгите така го описват сякаш е някакъв неписан закон. Сигурен бях, че аз нямаше да съм такъв.

Сега, вече три месеца след раждането на Аничка, смея да твърдя, че се научих на много неща. Мога да различавам колики от глад, мога да промивам хъркащо носле, знам какво се дава при разтройство, при запек също. Научих се да я успокоявам, да я люшкам. Научих се! Само как да живея без нея не можах.

Днес времето е много приятно. След два дни дъжд, слънцето се показа, температурите се покачиха поне с пет-шест градуса и смятам да изкараме целия ден в парка. Взимам си кафе и тръгваме по южната алея. Предпочитам по-пустите места, защото ми дойде до гуша да чувам учудените шушукания на непознатите какъв прекрасен баща съм, че съм взел бебето, за да може жена ми да си почине. Истината е, че вървя в абсолютна безтегловност. Просто живея за малката. Може да се каже, че тя ми вдъхна нови сили, но същият човек определено не съм. Всички познати го виждат, затова страня от тях. Виждам се често само с родителите ни и брат ми. Аничка е будна и ококорено наблюдава дърветата над главата си. Жадно попива всяко едно листо, пътя на вятъра, всяко птиче, което прелита. Телефонът ми. Един и същ непознат номер от няколко дни не спира да ми звъни. Не вдигах до сега, защото няма кой да ме търси, но това вече ме дразни.

– Ало. Кой търсите? – казвам троснато и се моля да е просто телефонна грешка.

– Ало? Здравейте, търся Тихомир – момиче. Млада е, може би още тийнейджърка.

– Аз съм, казвайте по-бързо.

– Ами аз, може ли да се видим? Темата е деликатна и така по телефона…. – личи си, че е притеснена. И така трябва. Аз съм на близо тридесет години. В някои общности можех да съм и баща с тази разлика в годините.

– Ама как така ще се виждаме? Кажете за какво става дума.

– Добре. Аз получих сърцето на жена ви! – тук се спрях, ококорих се и съм сигурен, че тя продължи да говори, но аз бях абсолютно неспособен да я чуя. Стараех се да не мисля за донорството. Достатъчно трудно ми беше, че я загубих, а да мисля за това как я режат и вадят органи… Ако тя изрично не ми беше казала, че ако някой ден се наложи, иска да ги дари, аз нямаше да се съглася.

– Чакайте малко. Защо ми звъните? – първо мислех да и се развикам, но нямам сили за такива неща.

– Исках да ви благодаря. Исках да ви видя, да усетя това, което тя е усещала преди. Има и още нещо. Едни усещания. Може ли да се видим? По телефона трудно се говорят тези работи. Нищо не искам от вас, а ако ви е страх, аз съм на четиринадесет, все още зависима от един куп лекарства и задъхваща се при стрес и физическа активност, така че надали ще ви нападна.

Не знам кога, но се съгласих и си уговорихме среща за следващия ден. Цяла вечер не спах. Нямах време да мисля за странното момиче, защото Ани имаше жестоки колики. Плака много. Боля я, присвиваше се, по някое време направо се дереше. Заспа чак на съмване, но изключително неспокойно. Час преди срещата, двамата се оправихме, приготвих млякото за в парка, взех няколко допълнителни играчки и с надеждата, че поне навън ще поспи, тръгнахме натам. Срещнахме се. Тя е малка, с къдрава руса коса, огромни сини очи и заразителна, но уморена усмивка. Разказа ми за целия си път до трансплантацията и как е хванала буквално последния влак. Слушах я и се чудех какво правя тук. Какво правя с това момиче? Такъв вид среща би трябвало да ми даде някаква утеха, но аз просто стоя в парка, бутам бебешка количка и си говоря с едно дете за болести.

– Чакай малко, ти каза, че има и още нещо. За какво говореше? – сетих се аз.

– Ами, не знам как да го обясня. Близките ми ме смятат за луда. Майка ми даже ме замъкна при психолог. Това е едно усещане. Сякаш не ми стига въздухът. Сякаш съм забравила нещо. Една тревожност усещам, почти непрестанна. Понякога сърцето ми ще изскочи. Звучи нормално за само три месеца след операцията, но в книгите не се описват такъв вид странични ефекти. Психологът смята, че всичко е подсъзнателно и просто имам нужда от среща с вас, за да се отърва от чувството за вина.

– Вина? Каква вина? Какво си направила?

– Взех сърцето на жена ви. – казва тя с наведен поглед. Каква вина е това? Как може да се чувстваш така, когато от това е зависел животът ти? Да не говорим, че докторите решават кой отговаря на условията, за да получи съответния орган. И тя ми разказа всичко онова, което се въртеше в главата ѝ . Да си призная, имаше много истина в думите ѝ. Това момиче е само на четиринадесет, а е видяло повече от мен, но по-малко то връстниците си. Игрите до късно на улицата, скачането в калните локви, звъненето по всички звънци на входа, срещите с момчета, всичко ѝ е било отнето заради болест. И сега тя започва нов живот. Ще има време да навакса всичко онова, което е мислела за безвъзвратно загубено. Да си кажа честно, това ме радва. Да, това не връща Катя, но придава някакъв макар минимален и далечен лично за мен смисъл на смъртта ѝ.

Изкарахме почти целия ден в парка заедно. Купих ѝ сладолед, смяхме се, макар и леко сподавено от неизказана мъка. Малко преди да се разделим с момичето, малката заплака. Страшно силно! Хората започват да се обръщат след нас. Мъча се да направя млякото, но разливам вода навсякъде. Ана продължава да реве и то още по-гръмко. Ще я взема в ръце, първо да я успокоя. Има цял час до следващото хранене и не мога да разбера дали е гладна или е нова порция колики. Ана не спира, дори се разстройва още повече. А сега и телефонът ми звъни. Разливам вода навсякъде другаде, но не и в шишето.

– Искаш ли да я взема, за да и направиш млякото? Ще седна, за да си спокоен, че няма да я изпусна.

В нормална ситуация бих отказал. Тя е малка и не знам дали въобще може да държи бебе. Но в момента нищо нормално не се случва покрай мен и аз просто и я подавам в скута. Наливам вода в шишето, добавям млякото и започвам да го друсам, за да се разтвори добре. Ана гледа втренчено русокосото момиче с големите сини очи. Спира да плаче, но хлипа. Момичето бавно я прегръща и долепя главата и до гърдите си.

– Ела тук, миличка. Ела и чуй какво има да ти казва мама. Чуй това, което ти е говорила със сърцето си през целия ти престой в корема ѝ.

Онова, което се случи не би могло да бъде описано тъй искрено и чисто, както се рисува пред очите ми. Ана свежда глава, долепя я до гърдите на момичето, усмихва се за пръв път, като разкрива една малка сладка тръпчинка и затваря очички. За няма и минута се унася в здрав и спокоен сън. Този път аз съм този, който плаче. Това момиче само с една прегръдка даде на дъщеря ми онова, което ѝ беше отнето още с първата глътка въздух. Онова, което аз се мъча от три месеца да ѝ дам. Онова, което никой друг освен майка ѝ не може да ѝ даде! Това малко създание е искало просто да усети това, което е усещало девет месеца. Бях ѝ пускал звуци, които имитират тези от утробата, бял шум, биещо сърце дори, но онзи ритъм, който е следвало сърцето на майка ѝ, явно е бил различен. Аничка, моята малка Аничка си спомни какво е на топло при мама и само в един миг пое всичко, което ѝ беше поднесено – топлина и любов. Катя, тя беше отново тук. Какъв глупак съм бил да мисля, че е изчезнала. Да, никога нямаше да мога да я прегърна, да я целуна, да погаля румените ѝ бузи, но имам едно малко умалено нейно копие, което има нужда поне от баща си. А сега има и частица от майка си. Момичето се разплака, въздъхна тежко и каза:

– Спря. Тази тревожност, това треперене спря. Явно и трите сме имали нужда точно от това. Спинкай, мила моя, спинкай.

После се облегна, целуна я по челото и запя нещо толкова познато.

– На дивана, под юргана

коте бяло се е свряло.

Хърка, мърка недоволно,

прави се на болно.

Минаха дванайсет години. С русокосото момиче и родителите ѝ станахме приятели. Гостувахме си редовно, видях я на бала ѝ, после и на дипломирането ѝ, превърна се в много важна част от семейството ни. Не скрих нищо от Ана, но още преди да разбира какво точно ѝ казвам, тя вече беше свикнала да търси прегръдките на момичето. Прие я като своя сестра и всяка вечер се чуваха преди лягане. А аз? Аз заобичах отново, но никога не се ожених повторно. Онова, което обещах пред Господ, нямах намерение да руша. Толкова дълбоко в сърцето ми можеше да стигне само една жена. Цял живот не ми стигна да я прежаля, но ѝ бях безкрайно благодарен, че ми остави една малка частица от себе си. Едно малко съкровище, което да ми показва, че тя е още тук, че ме гледа, подкрепя ме и се радва колко красива, всеотдайна и упорита расте дъщеря ни. Когато Ана стана на годинка, аз официално подписах разрешение за трансплантация, ако някой ден се случи нещо с мен. И както в онази мразовита януарска среща, аз си обещах, че няма да позволя само запознанството ни да ми остане като спомен от нея, така сега имах две момичета, които всяка по собствен начин ми напомнят, че аз съм жив, обичал съм и съм бил обичан силно, искрено, пламенно! И слънцето отново се качи на небосвода и засия, ако не по-силно, то поне толкова ярко, колкото, когато Катя беше с мен!