Автор: Ина Зарева

Пролог

Вие сте психически здрав и уравновесен човек. Имате стабилна и хармонична връзка с партньора и децата си. Знаете как да изразите собственото си мнение, без да засегнете чувствата на любимите ви хора. Комуникацията вкъщи се основава на взаимно уважение, компромиси и толерантност.

Забравете всичко това с изваждането на първия куфар.

Първо действие

Съдържанието на гардероба се изсипва на пода. Оглежда се щателно с опитното око на хирург, който с отчаяно поклащане на глава, сваля ръкавиците си и казва:

- Тук нищо не може да се направи. Затваряйте.

Следва тур по магазините със скоростта на Юсеин Болт, за да се набави всичко животоспасяващо.

Второ действие

Закупеното в края на първо действие се трансплантира в терминалния гардероб и интервенцията започва от самото начало.

В хода на операцията се оказва, че миналогодишната колекция е по-подходяща от закупената току-що, затова е немислимо да не се вземат и двете. Предвиждат се дрехи за апокалипсис, за деня преди апокалипсиса и за отпразнуването на апокалипсиса на следващата вечер. Пълна екипировка за планина (нищо, че сме на море, може да минем през някой връх), водолазен костюм (нищо, че сме на планина, може да има езеро), няколко вечерни тоалета (където и да сме, ще има поне една галавечеря, нали!), съответния брой обувки, шапки и аксесоари към тях.

С това приключва пълненето на три от куфарите. Следва четвърти за козметика (нали си представяте какво причинява един апокалипсис на косата и какво количество парфюм поглъща за минута време), петият е за лекарства (предстоят ни ухапвания от отровни медузи, усойни змии, маларийни комари, катерения на хилядници, гмуркания в дълбини, ветрове, слънца, пясъчни бури, обикновени бури, пътувания, прилошавания, слънчасвания, измръзвания и не на последно място обяд в Китен).

За бебето – количка, кошарка, гърне, корито, шишета, стерилизатор, активна гимнастика, неактивна гимнастика, любими играчки – 17 бр., нелюбими играчки, с които да заменяме любимите – 37бр. Дрехи – 2 куфара – един с тези, които му стават в момента и втори – с тези, които ще му станат след 5 дни – нали знаете колко бързо растат децата в днешно време.

За каката – кукли 14 бр., книжки – 20 бр., други играчки – 32бр., дрехи - 2 куфара.

За таткото – един брой бански, два чифта къси панталони, 4 тениски, шепа бельо, парфюм.

За цялото семейство (ако майката не поеме спасителната чаша кафе сутрин, се съсипва живота на цялото семейство) - кафемашина с достатъчни дози кафе за преди, по време и след апокалипсиса (няма да го проспим, я!)

Трето действие

Куфарите + количката, кошарката, коритото и гърнето се събират идеално в малко, спретнато ремарке. Колата нямала такова?!? Ние на почивка ли отиваме или ще караме градско? Вената върху челото на таткото тупти в синхрон с аварийките, които са пуснати, докато малката уличка пред блока е блокирана в опити да се натовари 7/8 части от апартамента. Не влиза. Дори половината не влиза. Таткото е вдигнал по два куфара във всяка ръка, един държи със зъби, а с крак се опитва да натика останалите в дъното на багажника, с надеждата да се отвори черна дупка и да погълне всичко. Бебето е седнало в коритото, насред тротоара и гребе от близката локва. Каката пищи в истерия, че не може да остави нито една от 14-те си кукли, все едно те да оставят бебето в локвата. Майката си спомня с умиление как я сваляше един шофьор на Зил и колко огромна беше каросерията му. На Зил-а, не на сваляча.

Около колата са се събрали шофьорите на колите, задръстили вече цялата улица и всички се мъчат да помогнат – компютърен специалист се опитва да архивира багажа; фитнес гуру – да го изтласка; месар – да го транжира, а от някаква лимузина бракоразводен адвокат небрежно си подава визитката.

Багажът, останал извън колата, се разпределя между приятели и роднини, пътуващи в същата посока.

Семейството, набутано в колата, се разпределя между куфарите, така че на всяка седалка има по човек и половина и куфар и половина.

Психичната уравновесеност и хармоничната комуникация, които някога са кръжали около семейството, вече са се вселили в колата, която прави всичко по металните си сили, да не се разпадне на първата дупка.

Мълчанието е стегнало пасажерите като въздух в маршрутка през август.

Бащата си представя как ходи пеша по безкрайни брегове, преметнал въдица през рамо и нито молекула багаж.

Майката се насилва до посиняване да си спомни името на шофьора на Зил.

Каката преброява отново и отново куклите си и тихо им шепне, че нищо и никога няма да ги раздели.

Бебето е захапало нечий палец и блажено си припомня колко просторно му е било в утробата на мама.

Епилог

В хотела успоредно с тях пристига и арабско семейство. Ще останат само 3 дни, защото децата им ги чакат вкъщи. Куфарите на съпругата са точно 72.

През цялата почивка нашата майка се опитва да преброи колко нюанса черно могат да се поберат в 72 куфара, сънува камиони и арабски принцове и не проговаря нито дума на съпруга си. 

На връщане багажът е двойно повече – е с какво хубаво ще я запомним тази почивка, ако не с пазаруването?!?

Препоръчваме ви още:

Страстната седмица на една греховна домакиня

Не мога повече 

22 признания на една недоспала мама