„Отче наш, ти който си на небесата“… 10 пъти… 20 пъти… 30 пъти

Вече не плачех. След осъзнаването на реалността: „той ще ме убие“ вече нямаше сълзи. Отдавна мина полунощ. А той се събуждаше от време на време и продължаваше...

Ще ви разкажа, как стигнах дотук.

Родена съм в щастливо семейство. Единствено дете. Завърших училище и започнах работа. Там го срещнах. Бях на 20 години, когато се омъжих за него. Знаех, че характерът му е труден, но смятах, че любовта ми ще му изглади „ръбовете“. Колко съм била наивна. Записах университет задочно. А мъжът ми междувременно се занимаваше с моето превъзпитаване. Защото моите родители явно не се бяха справили добре. Сега го казвам с ирония. Но той успя да ми внуши, че е прав, затова искрено му вярвах и се стараех с всички сили да се променя, потисках себе си. Четири години аз бях виновна за всичко. Научих се да готвя, да чистя, да поддържам домакинство. Носех си вкъщи „мизерната“ си заплата, „бездействах“ на работа, не подкрепях мъжа си, не го масажирах добре, заемах цялата спалня (при все, че съм 46 кг, а той - 90), не можех сама да направя ремонт, учех задочно за сметка на семейството и… просто го дразнех. А най-важното - не можах да му родя сина, за който мечтаеше и разказваше на всеки срещнат, колко би искал да го има. И когато най-накрая забременях и родих, се оказа, че отново не съм се справила добре – не е това полът, не е това външния вид, който го устройва, не се грижех за детето както трябва, преструвах се на ангажирана с него, за да не си гледам домакинската работа. Освен това бях против, че пие. Той го правеше за удоволствие, а аз със забележките си му развалях настроението.

Навярно ще кажете: „Знаела си с кого се свързваш, а сега се оплакваш!“.
Бързам да ви разочаровам. Не се оплаквам – всички мои мисли и действия описвам само, за да обясня поведението на насилника. Когато потърсих  групи за взаимопомощ в мрежата от типа: „Как да се защитим от домашно насилие?“ ми писаха много жени. Интересувах се от поведението на насилниците. Установих, че всички са еднакви. Разбрах, че ние жените, не сме направили нищо, за да ги спрем и сме позволили да се държат по този начин с нас.

Ето кои са признаците за подобно отклонение – извела съм ги от собствения си опит и от общуването с жени, които са имали моята съдба:

Първо. Такива мъже назовават много предмети с умалително-нежни имена: креватче, детенце, краченце, стаичка, хлебче и т.н.

Второ. Присъща им е рязката смяна на тона. Докато говори спокойно и меко, може веднага да стане рязък и груб и… да продължи със същата нежна интонация като преди.

Трето. Когато коментира другите хора, по подразбиране става ясно, че те са лоши, а той е добър. При това мнението му е непробиваемо.

Четвърто. Много често такива хора умеят да създават прекрасно впечатление у околните.

Кои са моите правила за самопомощ, които биха ви били полезни

Най-важното – уважавайте и обичайте себе си!

Никой няма право да ви унижава, да ви заставя да правите нещо против желанието си, още повече - да упражнява насилие над вас. Освен, че е нечовешко, е и незаконно. „Бие ме, значи ме обича!“- е фраза измислена от насилник.

Никой и нищо не може да промени мъжа ви. Това трябва да запомните веднъж завинаги. Ако ви е унизил веднъж, а вие сте му простили, нищо не може да ви спаси от неминуемата физическа разправа.

Вашият мъж не ви уважава. Това е меко казано. Не ви обича. Това също е меко казано. Той смята, че сте парцал, ежедневно си изтрива обувките във вас, смята ви за прислуга и всячески ви използва за свое удобство. Случва се да ви казва, че ви обича. Не вярвайте! На него му харесва да ви „дресира“. Знае, че след подобно изявление можете да му простите всичко.

Забелязали ли сте, че всеки следващ скандал е все по-жесток от предишния? Това расте в геометрична прогресия. Представете си какво ще бъде накрая. Всеки път ви се струва, че нещата ще се нормализират, но психолозите наричат това „цикъл на насилието“.

В първия стадий нараства напрежението. Всичко го дразни. Вие все още успявате да удържите агресията.

Във втория стадий агресията изплува. Вас ви обиждат, унижават, бият.

Третият стадий е „меден месец“. Вие се сдобрявате. Чувате уверенията в безграничната му любов, извиненията, че за всичко е виновен тежкият му живот. Но все пак вие си оставате виновни за случилото си. После всичко се завърта отначало.

Запомнете: Вие не можете да промените този цикъл!

Много съм мислила, защо бившият ми съпруг беше толкова разточителен на любовни обяснения след всяко унижение, на което ме подлагаше. И разбрах, че така ме е управлявал. Той ме смяташе за малоумна, която не може да мисли самостоятелно.

Защо жените стоят при насилника си? Ще ви кажа моите причини.

В продължение на няколко години търпях унижения. В началото дори не осъзнавах, че ме унижават. Беше ми болно, обидно, но търпях. Бившият ми мъж ми внушаваше, че сама съм си виновна, че съм неспособна, че трябва да се променя. Непрекъснато изтъкваше, колко много е направил за мен и каква неблагодарница съм. Всеки път, след подобен разговор, аз полагах усилия да се променя към „по-добро“, според неговото виждане за това. Когато нямах сили да търпя и се заричах да си тръгна, той ме убеждаваше, че се плаша от трудностите, с които се сблъсква всяко семейство. Отново намирах сили и оставах, за да продължи с превъзпитанието ми.
После настъпваше „меденият месец“, за който ви споменах. Имаше уверения в неземната му любов към мен, разсъждения за това колко тежък е животът и колко търпелива и добра съм аз.

Насилникът винаги действа по една и съща схема:

Създава дистанция между вас, близките и приятелите ви. Казва, че не може без вас, когато им ходите на гости; обижда се, когато споделяте семейни проблеми; отнася се неуважително към роднините ви; когато му правите забележка, отговаря, че те искат да развалят отношенията помежду ви и че той си е такъв какъвто е; измисля си несъществуващи конфликти и обиди, в които уж са замесени близките ви; когато вземате тяхна страна твърди, че го предавате.

Непрекъснато подчертава, че не сте идеални. Заставя ви да признаете, че винаги е прав и не можете да го критикувате.
После започва да ви внушава, че за нищо не ставате, но той даже и ТАКИВА ви обича. Внушава ви, че сте ненужни, неспособни, че само той е в състояние да ви изтърпи, а вие сте неблагодарници.

След тази системна обработка вие се превръщате в неуверена истеричка, която няма право на глас и е нормално да бъде непрекъснато критикувана.

Познахте ли някъде себе си дотук?

Ситуацията се обостря в периода на бременността и раждането на детето. Мъжът разбира, че вие вече „няма къде да ходите“ и ще го търпите ако не заради самия него, заради детето. Много често такива мъже ви манипулират с изявления, че никой няма да обича детето ви както родния му баща и че ще му нанесете морална щета, ако напуснете „създателя“ му. Плаши ви, че ще ви вземе детето. Но на практика забравя за него веднага след раздялата ви.

Ако все още не сте осъзнали, че сте жертва на насилие, ето кои са  основните му проявления, преживени от мен:

Физическо насилие (не е само боят)
специално ви подлага на риск
не ви пуска да излезете от дома
заключва ви в някоя от стаите
оставя ви на опасни места
отказва ви помощ, когато сте наранена или бременна, когато сте болна
не ви позволява да потърсите медицинска помощ
не ви позволява да спите
отказва да купува храна и други необходими за семейството ви неща
руши нещата, които са ваша лична собственост
обижда децата
заплашва да причини неприятности на вашите близки и приятели.

Сексуално насилие
въздържа се от секс и не проявява нежност
принуждава ви да се събличате пряко волята ви
извърша сексуален акт с особена жестокост
насилва ви, против волята ви
заставя ви да правите секс след побоищата
проявява силна ревност и ви обвинява в изневери
заставя ви да гледате порно филми и да проигравате кадрите с него

Емоционално насилие
критикува ви постоянно, крещи, обижда
игнорира чувствата ви
присмива се на възгледите ви
не обръща внимание на вашите ласки – като наказание
манипулира ви с лъжи и несъгласие
забранява ви да работите
не ви „показва“ пред хора
не ви разрешава да общувате с близки и приятели
не ви позволява да ползвате телефон
унижава ви публично
преследва ви на работа
заплашва да ви напусне или да ви изгони от вкъщи
заплашва да ви отнеме децата
наказва децата и не ви допуска до тях

Финансово насилие
Лишава ви от достъп до семейния бюджет, от  възможността да разполагате със средства, да се разпореждате с тях, както намерите за добре.

И последно – как да избягате

Това трябва да направите тихо и бързо. Не споделяйте с никого намеренията си. Насилникът може да разбере и ще стане по-лошо. Ако ви бият, бягайте веднага. Звънете на съседите. Ако не ви помогнат в момента, поне после ще свидетелстват в полицията. Бягайте там, където има хора. Пред свидетели нищо няма да посмее да ви направи.
Ако не си е вкъщи, съберете личните си документи, документите за жилището, ако имате отношение към него. Можете да вземете документите за подаръци, скъпоценности, семейни покупки, защото после няма да можете да докажете изобщо, че сте ги имали. Вземете вещите от първа необходимост за вас и детето. Извикайте такси и отидете някъде, където той няма да има достъп: при родители, близки, приятели.
Напълно възможно е веднага да дотърчи с нещастен вид и да ви уговаря да се върнете. Ще има цветя, молби, любовни обяснения, ще ви звъни настоятелно, ще заплашва. Не вярвайте! И в никакъв случай не се връщайте! Прекратете с него всякакъв вид общуване. Безсмислено е!

Всички уговорки се правят заради тези две причини:
- защото се страхува да не го осъдите;
- защото не може да преживее мисълта, че неговата „собственост“ му се е изплъзнала.

Първо потърсете медицинска помощ, прегледайте се, снимайте следите от побоя, направете всички необходими изследвания, които ще ви препоръчат. След това се обърнете към полицията. Добре е да ви придружава близък. Следвайте установените процедури, не очаквайте съчувствие от никого, възползвайте се от възможностите и правата, които законът ви дава. Бъдете готови, за ответен удар, осигурете си свидетели навреме. Без тях шансовете да го осъдите са минимални.
Ако няма на кого да разчитате, обърнете се към някой центровете за защита. Вече има такива в много градове. Там ще ви окажат подкрепа, психологическа и юридическа помощ.

Когато минете през всичко това ще започнете живота си отново.

Отначало ще бъдете самотни, потиснати, без средства, без жилище, без работа. Ще превъртате в главата си случилото се и ще ви е мъчно за загубените години. Но постепенно всичко ще се нареди. Детето ще ви стимулира да сте активни и ще ви обича. Ще си намерите работа, ще започнете да се грижите за себе си, ще се обикнете такива каквито сте и някогашните ви проблеми ще ви се струват само жизнен урок, за който сте благодарни.

Авторът е анонимен.

Ако темата ви интересува, препоръчваме ви да прочетете и тази статия.
Горещият телефон за жертви на домашно насилие е 080018676. 

Материала подготви Янка Петкова