Супер мама
С риск да разваля репутацията си на добра майка, която градя от години, ще споделя следната случка. Значи, като ме ядосат момчетата, понякога реагирам как да се изразя… спонтанно. А момчетата са като Господ, прощават, но не забравят. И така, в момента всички са на вълна супергерои вкъщи, включително Алекс се разхожда с една зелена маска, която понякога нахлузва и на горкото Чаре или с костюм на Спайдърмен, не знам как го издържа в тази жега.
Ролите са разпределени, всеки си има супергерой и момчетата ме питат кого ще си избера аз. Чудя се какво да кажа, пробвах с Еластина, те са забравили филмчето, отхвърлиха я. Пробвах с Жената Котка, тя нямала суперсила, заяви Коко. „Добре, казвам, тогава вие ми определете супергерой. Каква е моята суперсила?“ И самодоволно очаквам да кажат, че съм много мъдра или добра, или поне че готвя много вкусно. А те се хилят насреща ми като зелки и Коко отговаря:
– Мамо, твоята суперсила е, че ни улучваш с чехъл от другия край на стаята. Направо не знам как винаги успяваш. Много си добра.
