- 201. Следсватбено
- (Блог)
- Сватбата беше точно както си трябва – имаше и смях, и сълзи, и ритуали, и танци, и целувки, и горчиво вино, и сладка торта. Булката беше прекрасна, младоженецът щастлив и леко смутен, кумовете млади и горди с отговорността си, шаферките и шаферите – красиви и сияйни. Майките малко си поплакаха и повече си потанцуваха, бащите се радваха на порасналите си деца и тайничко си потъгуваха, че заедно с децата са пораснали и те. Гостите се забавляваха и опознаваха, тук-таме може би пламна и някоя искрица между младите. Коко не можеше да свали очи от Яна: – Това е моята булка! Пееви сме щастливи, че вече има още една г-жа Пеева. Дай боже да има и г-ци Пееви някой ден. Алекс беше хипнотизиран от булката. Той трябваше да е сред шаферите, но предпочете да гледа ритуала на сигурно място в ръцете на татко. А някъде в малките часове Теди ни каза, че и да беше избирал, не би могъл да намери по-добри родители от нас. Не е нещо, което чувам всеки ден, нито всяка година. Благодаря ти, Теди! ...
- Добавен на 15 Август 2016
- 202. Свекървище
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Подготовката за сватбата на Теди и Яна тече с пълна пара. Да правиш сватба, особено голяма, е тотална лудница. Понякога тайно ми се ще младежите да не бяха поискали такова всенародно увеселение, ами като едно време да бяхме си откраднали булката. Малко щеше да е сложно предвид факта, че те си живеят заедно от три години. В смисъл как се краде нещо, което вече е в дома ти? Хрумват ми разни сценарии все пак. Можехме да я откраднем, докато разхожда кучето навън. Представям си, върви си Яна, с обичайния си замечтан, леко отнесен вид, Алекса опъва каишката с всичка сила, все пак хъски ли е или пудел. И изведнъж иззад шубрака изскача Теди заедно с тримата му братя, облечени в черни дрехи и нинджа маски, с боен вик на подивели хуни, и хвърлят едно одеяло върху главата на Яна. Алекс крещи с пълно гърло: – Аз съм Спайдамен! Пускам паужина! Сега ще те убия! Косьо следи дали планът е спазен точно и се разправя. – Теди, бяхме се разбрали аз да хвърля одеялото върху нея! Защо ...
- Добавен на 10 Август 2016
- 203. История с телешки опашки
- (Блог)
- ... от всевъзможни щуротии – като почнем от синдром на Тюрет и стигнем до мозъчен тумор – защото бях ужасно раздразнителна. Толкова бях избухлива, че веднъж на родителската среща на Теди се нахвърлих на учителката по физическо, която си позволи да се оплаче как момчетата си събули шортите в час в знак на протест, че не им дала да играят футбол. Ама така побеснях, че чак ми излезе пяна на устата и сълзи от очите, а тя избяга в ужас от стаята, след като не пропусна да заяви, че с такива родители, от децата може да се очаква всичко и пак леко се е разминала. И с оглед на предните ми бременни ексцесии, осени ме едно такова смътно съмнение, но с минимална правдоподобност, и просто го подминах. Симптоматиката обаче продължи, а се появи и още един много показателен признак, така че в крайна сметка реших – отивам до аптеката и си взимам тестове за бременност – два броя. Първият ми каза голата истина, вторият не я опроверга. Без да губя време, звъня на Пеев и изстрелвам: – Ванка, искам да седнеш ...
- Добавен на 26 Май 2016
- 204. Лека нощ, татковци
- (Блог)
- ... както съм с дрехите, мие банята и обилно полива котето и кучето, ако имат нещастието да влязат. Следва кратък спор за пижамата. Обикновено се търси тази, която точно в момента е за пране. После мием зъбите, което нерядко води до смяна на пижамата и нов кратък спор, който винаги губя и не знам защо изобщо си правя труда. После четем или разказваме приказка. После още веднъж я преговаряме. В добрите вечери приключваме до три пъти. В тежките се стига и до пет. Последните прочити ги попретупвам и прескачам страници или незначителни сюжетни обрати. Номер, който минава до към четиригодишна възраст. После лампата се загася, но краят е още далеч. Алекс се присеща, че е жаден. Пием водичка. Ако не одобрим чашата, търсим такава, която харесваме. Поне веднъж седмично разливаме чашата и се налага да сменяме чаршафи. После коментираме още малко приказката. После Алекс иска да пишка отново. После пак пие водичка. Има периоди, в които пеем. Веднъж бях преброила, че знам трийсет отделни детски песнички. ...
- Добавен на 13 Май 2016
- 205. Джентълмен
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Моят Коко е роден джентълмен. Не мога да припиша заслугата на доброто му възпитание. Просто отвътре му идва на това дете. На 4 годинки веднъж ми каза: – Мамо, много хубаво ми'ишеш на „'омат“. – На домат ли? – Не, мамо, на „Аомат“. Вече по-голям, дъвче риба, най-противното му ядене, и едва преглъща. Поглеждам го аз тъжно, а той ми се усмихва насила: – Много е вкусно, мамо. Чак ми е жал да го ям. Подтичваме към детската градинка да вземем Алекс. Коко напред с тротинетката, с пълна пара, аз се опитвам да го настигна запъхтяна. Коко се обръща и ме изчаква. – Мамо, ти вземи тротинетката, аз ще тичам. – Много ми се иска, мамче, но тя е до 50 кг, ще я счупя. – А ти колко килограма си, мамо? – 52, – лъжа безсрамно. Коко ме прегръща утешително. – Няма нищо, мамо. За възрастта ти изобщо не си дебела. Такова си ми е детето, все да ти каже добра дума. Момиченцата го обожават, момченцата искат да са му приятели. Защото ей така, по-детински ...
- Добавен на 23 Април 2016
