Автор: ЯнаПеева
На Априлци сме. С Теди седим и си говорим, кучетата ни лежат кротки, както никога, в краката, а мама обикаля близката поляна и се опитва да приспи Борис, който се хили като ряпа. Зелено е, реката шумка до нас, а в ромоленето й долавям и всякакви други, неразличими за градските ни уши, звуци. Идилично ми е, гледам и него и гората около нас с влюбени очи.
- Хайде да си построим село!
Теди ми се смее.
- Да, ще си съберем приятелите, ще си направим по една къща, едно магазинче, едно ресторантче и сме готови! Ще си отворим и един офис, където да работим. Кучетата ще тичат на двора и ще вият на воля, без да пречат на съседите, Борис ще си играе на тревата, аз ще се опитвам да гледам нещо в градината, а ти ще си имаш басейн за плацикане. Ще си намерим и други хора с малки деца, за да си има Бобчето приятели.
Теди продължава да ми се смее. Аз обаче съм запалила и няма спиране. Градско дете съм си и много обичам София. Цял живот мечтата ми е била “и на "Руски" започва ...
... е константа в живота на детето, независимо дали се грижи за него или не. Бавачката може да напусне по всяко време.
Трудно се намира бавачка, на която да имаме доверие на сто процента за това как се грижи за детето ни. Притеснението винаги е по-голямо отколкото при баба.
Бавачката е финансово бреме за семейството. Ако се наложи да остане допълнително, това също се заплаща. При това тя има пълното право да ни откаже, ако това не влиза в ангажиментите й.
Възможно е детето да не хареса бавачката. Възможно е ние да не я харесваме. Тогава се налага смяна и търсене на нова, което ни коства време и нерви.
С една дума - добрата бавачка е неоценима помощ за отглеждането на детето, но не е толкова лесно да намериш достатъчно отговорен и обичлив човек.
Как да направим раздялата
с детето по-безболезнена
Какво е важно, когато наемате бавачка:
Непременно поискайте препоръки. По принцип е най-добре, ако наемете бавачката, която е приключила ангажимента си при ваши познати или близки. ...
Автор: ЯнаПеева
Имам безброй спомени от детството си. За ваканциите винаги ходехме някъде - или на вилата, или някъде на почивка с приятели. С другите деца имахме книжката “100-те национални туристически обекта” и се състезавахме кой ще събере първи всички печатчета. Имам бегъл спомен, че може би е имало някаква награда за това, но не помня каква точно. Като се замисля, с всичко е така. Не съм страдала от липса на подаръци, но помня много малко от тях (концертите и книгите главно). Вместо това имам много ясни картини в главата си на случки и емоции. Как стоя на прозореца в кухнята и гледам как мама прави вечеря или мие чиниите, докато слушаме музика от тумбестия сребърно-жълт CD плейър, който местехме от стая в стая. Как съм стъпила върху стол в хола и с баща ми гледаме снежинките на светлината от уличните лампи, докато чакаме мама да се прибере от работа. Първият ми концерт (на Щурците) и как мама и тати ме посрещат вкъщи след това и нямат търпение да им разкажа. Дядо, който ме е гушнал ...
... пазете децата си. В рамките на два дни е видяна в Южния и Западния парк,да се опитва да отвлече деца… избира ги предимно до към 2-3 годишна възраст,без значение пола на детето..
Впоследствие майка 2 обясни, че й е писала жена, която се представя за съседка на описаната “крадла на деца” и й пратила снимки. Съседката твърди, че я познала по описанието. “Слаба, средна на ръст, прошарена коса вързана на къса опашка, с малка раница на гърба, мургава, невзрачна жена, чието присъствие повечето хора не биха забелязали.” Намирате ли прилика между описанието на майка 1 и жената от снимките? Може би само “слаба и средна на ръст”. Описание, на което отговарят хиляди жени в София.
На този етап жълтите медии вече подхванаха историята. Обърнете внимание, че в споделянията и в жълтите медии жената вече се появява на снимки като неотделима част от историята на майка 1. Независимо че майка 1 изрично обясни, че жената не прилича на описанието и изобщо не е сигурна, че е същата.
Интересна подробност ...
Автор: ЯнаПеева
Борис след 5 дни става на 3 месеца и се замислям за някои неща. Замислям се колко много неща съм си казвала, че няма да правя, когато се роди. Спомням си паническия ужас, който изпитах, когато видях бледата втора чертичка. Помня, че Теди още тогава беше на седмото небе, а аз не успях да го стигна до края на бременността.
Спомням си, че не исках да съм бременна. Борис не беше плануван, но никога не е имало и за секунда съмнение дали ще го задържим. В онази топла майска вечер, когато разбрахме за него и започнахме да се чудим какво ще правим, имаше много неща, в които не сме били сигурни, но това, че него ще го има беше напълно сигурно. Помня, че не исках да казвам на никого, защото не се радвах. Помня колко ме беше срам, че не се радвам. Стояла съм с часове в спалнята, докато Теди е на работа, сгушена в кучетата и съм се чудила какво ще правя. Какво мога да му дам аз, смотлата, още незавършила университет, без работа, на това дете? Бях сигурна, че никой няма да се зарадва. ...
... че светът не се върти около децата и няма нужда вие да го въртите около тях, защото те много добре си намират местенцето и посоката в него сами.
2. Когато спрете да се обвинявате всеки път, когато нещо не се получи както сте си го представяли.
3. Когато престанете да се измъчвате от мисълта дали сте най-добрият родител. Вие сте! Питайте детето си, ако не вярвате на мен.
4. Когато позволите на детето да прави своите грешки, да поема известни рискове и не треперите постоянно за него.
Нека се опари
5. Когато престанете да се впрягате за всяка дреболия. Няма нищо фатално, ако къщата ви е разхвърляна и ако от време на време ядете салата със сандвич или поръчвате пица.
6. Когато спрете да се тревожите дали детето ви не изостава спрямо гениалното дете на съседката и да се тръшкате при всяка настинка.
7. Когато престанете да се ядосвате за несъществени неща като скъсани панталонки, изцапана рокличка, двойка по математика, изгубена обувка (да, една! Как човек губи една обувка, ...
... с нежелание у дома в София. После разбрах, че шумът и присъствието на много хора ги притеснява. Случваше се татко да изглежда твърде разсеян, да изпуска нишката на разговора. Ние си мислехме, че недочува. Мама започна да сменя настроенията по-често от обикновено, да се сърди без причина за дреболии. Отдавахме го на възрастта, а то пак е било от заболяването - безпричинна тревожност и гневни изблици.
В сайта на Сдружение Алцхаймер България намерих тези 10 симптома. При моите родители се оказа деменция, но признаците ги имаше. Ще ви напиша под всеки от тях в какво се изрази при родителите ми. И защо въпреки че сега изглежда толкова очевидно, тогава не го разбрах.
1. Загуба на паметта Един от най-честите признаци за наличието на болестта на Алцхаймер. Отнася се основно до краткотрайната памет и непосредствено научена информация. Типични прояви са още забравянето на важни дати и събития; задаването на един и същи въпрос отново и отново. Нормална промяна, свързана с напредване на възрастта: Забравяне ...
Автор: Мария Пеева
Опасността от Трета световна война се отразява деструктивно на нашето семейство. Путин и Тръмп си мерят… ракетите, (щях да напиша “са се хванали за косите”, но не успях да го визуализирам) а ние, обикновените хора от семейство Пееви се чудим какво да правим сега, да копаем ли бункер под гаража, да бягаме ли по пещерите или както ни учиха вицовете от времето на Студената война - “При ядрено нападение взимате един бял чаршаф и старателно се увивате от глава до пети, а после бавно и без паника потегляте към гробищата.”
Най-големият ми син Теди е фен на Тръмп. Подозирам, че се прави, за да ни дразни двете с Яна, които силно недолюбваме този ярък образ от съвременната световна политическа сцена. Но нищо, така е далеч по-интересно, когато подхванем някой разговор на политическа тема. Обикновено те протичат в следния вид, най-често след новините, които всеки път си обещаваме, че гледаме за последно.
- Дано се успокоят тези двамата, че накрая ще стигнем до Трета световна. ...
Автор: ЯнаПеева
Алекса не беше бездомна, когато ни намери, но не беше и СЪСдомна. С Теди бяхме на море, току-що решили, че няма да се връщаме в Англия, в един такъв ваканционен делириум, в който ни се струваше, че можем да направим всичко. Когато се чу с техните и те му казаха, че една от сестрите на Чара си търси нови стопани, малко на шега казахме, че ще я вземем. После два дни го обсъждахме, приятелите ни ни обясняваха, че сме луди да си вземем куче, а Мими и Иван казваха да го мислим още. И все пак я взеха у тях, докато се приберем.
Тук Алекса все още тежи 15 кг и не иска да излиза сама на терасата
Спомените ми от първата ни среща не са кой знае колко ясни - помня само че дълго време обсъждахме четиримата дали ще можем да я гледаме, дали ще се справим, те дали са съгласни, защото все пак живеехме отделно, но в техен апартамент. Помня и че когато всички станаха от масата и останахме само аз и Косьо, се разплаках със сълзи, а може би и с глас, а той изтича нанякъде. Не знам ...
Автор: ЯнаПеева
Мама беше добра снаха, докато беше все още женена за татко, смятам, че сега продължава да бъде, въпреки че са разведени вече почти 8 години. Не си спомням някога да е казала нещо лошо за баба ми, да е погледнала накриво, да е измрънкала. Но тя, мама, така или иначе нищо лошо никога не казва, никога не мрънка и не мисля, че е способна да гледа лошо. Баба също винаги се е държала с нея добре, уважавала е мнението й и никога не е правила нищо на своя глава - винаги е било каквото мама каже (като изключим един инцидент с чушки бюрек, но тогава беше, “каквото тати каже”, така че баба е невинна!). По тази причина никога не съм ги разбирала историите за страшни свекърви и проклети снахи. Всички такива двойки в моя живот са си в супер отношения. И до ден-днешен с мама понякога ходим да видим баба ми и прабаба ми по бащина линия и те продължават да си говорят като приятелки, а прабаба ми да я целува по бузите и да й стиска ръката, сякаш й е внучка.
Надявам се аз също да съм ...
... носи Алекс, а ние с Яна и бебе Борис сме единствените без никакви, АМА СЪВСЕМ НИКАКВИ претенции, стига да минем съвсем набързо през два-три-четири магазина за обувки/чанти по пътя, и то не заради друго, а защото има намаления и е грехота просто. (Бебе Борис не държи на магазините, но той върви прикачен към майка си, което ни прави управляващо мнозинство).
Тъй като целият този весел хаос ми е пределно ясен, не настоявам за повече от едно-две събития на ден. Знам си хората, а и самата аз не издържам да обикалям по 12 часа църквите и музеите. Понякога, в онези редки случаи, когато пътуваме само с Иван, дори не правим планове. Просто обикаляме улиците пеш, уважаваме всяко трето кафене и всяка пета кръчма, влизаме спорадично в някоя църква (Иван обича катедрали) или интересна сграда (аз си падам по галерии), или хващаме някой туристически автобус и слизаме където ни хрумне. Така сме намирали възхитителни кътчета и сме попадали на уникални събития, които не влизат в програмите за туристи. ...
... също както прави Фройд у дома.
Не само заради уникалната колекция грамофонни плочи, които възнамерявам да изслушам до края на престоя ни.
Не е само заради уютния и удобен дом в прекрасен, небрежен урбан стил, с високи тавани, огромна библиотека, безброй картини и декорации, и всякакви арт елементи.
Просто за първи път имам чувството, че домакините ни са сред нас. Вече ги опознахме. Майката е елегантна, небрежна, много слаба, фен на здравословното хранене и соул музиката, артистична, малко разхвърляна, любител на финия порцелан със син рисунък, билките и… чесъна (из цялата къща има малки купички с цели глави чесън), с бледи лунички и рошави руси къдрици. Трите момиченца - едната математичка, отговорна, с безброй листчета със записани задачи в стаята, която учи испански. Другата - художничката с плюшения еднометров жираф в стаята и рокличките с воланчета, окачени по стената, обожава Париж. Цялата й стая е с рисунки и снимки на Париж. Бебето на семейството с руси къдри като на ...
Автор: ЯнаПеева
Мими онзи ден ме помоли, като тръгна да оправям багажа на Борис, да споделя какво съм сложила вътре и какво смятам, че е абсолютно задължително за едно такова (София-Лондон за десет дни) пътуване с бебенце на два месеца. Добре, казах, но предупреждавам, че вероятно няма да е най-полезното четиво.
Защо ли? Защото съм изключително неорганизиран и разхвърлян човек. От много малка си оправям сама багажа и не се е случвало да не забравя нещо. Пътувала съм с 10 блузи и 0 гащи, 10 гащи и нула блузи, 5 бански и 0 гащи и 0 блузи. Не си спомням кога за последно съм се сетила да си взема шампоана И балсама (едното винаги успявам да го бутна в някоя от т о р б и ч к и т е с неща, за които се сещам, преди Теди да ми заключи вратата под носа), а четки за зъби и паста редовно се купуват като пристигнем. Лекарства за последно съм си слагала в куфара може би в трети клас и то защото някое родителско тяло ги е предложило. Да не ви говоря за чорапите. За сметка на това много обичам ...
Автор: Мария Пеева
За мен идеална свекърва беше моята баба по бащина линия - свекървата на мама. Разказвала съм ви за нея в Баба Миче и Кафка. Баба беше природно интелигентна жена, но освен това бе и спокойна, овладяна и търпелива. Всъщност мисля, че тя притежаваше дълбока емоционална интелигентност - качество, което по нейното време не се наричаше с този сложен термин, а с простата думичка човечност. През всичките години на детството ми, в които имах щастието да се грижи за мен, а и впоследствие на всичките ни семейни събирания, нито веднъж не я чух да нагруби някого или да каже лоша или критична дума за човек, независимо дали пред него или зад гърба му. Тя не съдеше. Беше дълбоко вярваща и морална, но не си позволи да отсъди по своите високи критерии за друг, освен за самата себе си. Не знам дали има по-висша форма на етичност в отношенията ни с близките и с обществото от това. И може би защото уважаваше всекиго, независимо дали е съгласна с мненията и начина му на живот, и снахите, ...
Автор: Мария Пеева
Миналата година рожденият ми ден беше щур купон. Човек има нужда понякога точно от това, независимо на каква възраст е, а както Ина написа тогава - след 40 дори е задължително. :) Но тази година бях в друго настроение, не само аз, ами цялото ни семейство. Знаете, че отново сме с бебе в семейството, а много исках да сме всички заедно. Не само заради Теди и Яна, а и заради родителите ми. Истината е, че се надявам да имаме още много празнични поводи заедно, но те все повече се губят и при всяка раздяла ги прегръщам със страх, че може би другия път няма да си спомнят коя съм. Така че за този ми рожден ден без никакво колебание реших, че ще е много различен, много спокоен и най-вече много семеен. Докато обсъждахме как точно да направим организацията, в София ли да бъдем, или някъде извън града, и кой да докара родителите ми, на Теди и Яна им дойде тази щура идея да се вдигнем всички и да отидем в Пловдив. И така, в петък спретнах една бърза резервация за много приятно хотелче ...
или Как да превърнем кърменето в кошмар
Автор: ЯнаПеева
1. Хигиена на майката преди всяко кърмене - миене на ръцете и гърдите с топла вода и сапун
Само си го представете… в болницата сте, бебето е гладно и никой не е набутал в устата на бебето ви шише с АМ или вода с глюкоза, а вие хващате сапуна и отивате да си четкате гърдите. Бебето се изнервя и започва да плаче, което прави засукването неприятно, изнервящо и абсолютно кошмарно. И за двамата участници. Да не говорим за горките ви гърди…
3. Да се спазва стриктно режима за хранене на децата - на 3 часа (07:00ч.; 10:00ч.; 13:00ч.; 16:00ч.; 19:00ч.; 22:00ч.; 01:00ч.;)
Ако случайно режимът на бебето не съвпадне с режимът на болницата - лошо. Ще чакате. Ако пък случайно сте се объркали и сте решили, че ще кърмите на поискване - още по-лошо. Ще плачете. Бебето - от глад, вие - от яд.
4. АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО е изнасянето на децата от стаите и слагането им по леглата при майките
Какъв ти “първи контакт”, каква ти “кожа до кожа”. ...
Автор: ЯнаПеева
С Теди задачите ги вършим ударно и винаги в последния момент - чакаме да се съберат повечко, отделяме си един ден и правим всичко накуп. Та си бяхме отделили петък за обикаляне по институции и за първа консултация на Бобче при педиатър.
Аз съм абсолютен заплес. Не ме е срам да си призная, работя по въпроса, полагам усилия, но съм си заплес. На телефона си имам 4 планера, ползвам два календара, както и едно приложение, което ми напомня да пия вода, но пак забравям. Затова започнах да се подготвям отрано. В понеделник следобед, когато Борис най-накрая заспа, а кучетата спряха да се гонят из хола и ми се свиха в краката, започнах голямото проучване “Първата консултация - какви въпроси да зададем?”. Смейте се, колкото искате, но аз или си ходя със списъка, или всичко забравям. За цялата бременност може би съм задала общо 10 въпроса и то не на консултация, а по телефона. Та направих си аз един импровизиран списък (Прекалено ли е дебел?; Защо му хрипти носът?; Сигурно ли ...
... други хлапета бяха на градина. Аз бях единственото дете, което гостуваше в малката им къщичка. И двете с майка й ме чакаха с нетърпение. Не си спомням много на какво си играехме, след като единодушно решихме, че гоненица и криеницата не са ни любими, но лицето й светеше от щастие, че сме заедно и това никога няма да го забравя.
Няма да забравя и една ужасна случка, която ме кара да се червя от срам и до ден-днешен. Лятна привечер, ние сме на поляната до нас, няколко хлапета, клечим на тревата и си играем. Ралица и майка й минават покрай нас, аз ги виждам отдалеч, махам й с ръка, викам я. Раличкааааа! Тя ме забелязва и посяга към мен, дърпа майка си, иска да дойде при децата. Майка й се усмихва малко неуверено, но тръгват двете - изящната красива майка и дребничкото, слабичко момиченце, преплитащо крачета, което бърза, бърза да дойде при мен, при нас. И изведнъж всички хлапета скачат, разпищяват се и побягват. А аз, глупачката, не разбирам от какво са се стреснали, не ми хрумва, че ги ...
Автор: ЯнаПеева
Днес празнуваме женската сила и постоянство и факта, че преди около 100 години едни феноменални жени (и мъже) са седнали и са си казали “стига толкова”. И са се събрали, и с много усилия са сложили началото на живота ни такъв, какъвто е сега. Живот с право на избор, с право на глас, с право да бъдеш такава, каквато пожелаеш. Отбелязваме и това, че все още има страни, в които момичета и жени нямат това право.
Преди няколко дни някой (не помня кой наистина) ми каза, че тази година най-накрая ще мога да празнувам 8-и март, все пак съм майка. Но аз и преди това си бях жена. И преди това бях заобиколена от силни, страхотни жени, които ми дават пример, и ме учат как да се справям с живота.
Нека бъдем вдъхновяващи и силни, и добри. Нека се подкрепяме, а не да се критикуваме напразно. Да подаваме ръка, когато някой има нужда, когато няма кой да му помогне, когато е сам. Да се вглеждаме в страданието на другите, да не го причиняваме, да го лекуваме. Да се борим - за щастието ...
... смеех да попитам Теди. Искаше ми се, но не събрах смелост. Как, за бога, майка задава подобен въпрос на сина си. Как точно да го формулирам, без да проличи, че се притеснявам? Нали рискувам да напрегна и него? Той е толкова спокоен, толкова непресторен и освободен. Току-виж, без да искам, взема да го заразя с моите тревоги и да го подтикна да се прави на някакъв, какъвто не е, само и само, за да го харесат.
И така, когато най-после дойде денят на ГОЛЯМАТА СРЕЩА, знаех само, че сватята се казва Петя и е счетоводител.
Беше абитуриентският бал на Яна, а Теди беше канен за кавалер. Цялото семейство Пееви, включая двумесечният Алекс се изтърсихме в китното ресторантче, докарани, смутено усмихнати, силно притеснени. Запознаха ни с всички и ни настаниха. А Петя… Само я погледнах и все едно видях Яна! Само че пораснала с двайсетина години. Същата усмивка, същото благо излъчване, същото ведро спокойствие. Не само се успокоих, ами дори ми стана смешно, че съм се притеснявала. След което, преди ...