- 121. Дъщеря
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Тя е взела от теб най-твърдото, обвила го е с пилешки пух от мечти и е родила пеперуда. Лети наоколо, заслепява с цветове и замайва със свободата си. Тя е взела себе си, вмъкнала се е в теб, посадила е рози и е излязла. Ти се губиш в аромат, залиташ и се убождаш на трънче. Тя се смее и те целува по убоденото. Тя е взела света, увила го е в цветна хартия от бонбон и го е скрила в шепите си. Ако познаеш в коя е, печелиш околосветско пътешествие – обикаля се алеята, среща се с калинка, запознава се с бръмбар, катери се черешата, наговаря се с цветето, запечатва се с камъче. Тя е взела най-тъжното на тъжното и го е скрила в очите си. Постлала му е облак и го е завила със слънце. Отгоре е поръсила с щипка смях. Като срещнеш погледа й – застиваш за миг, а после се оставяш да те вземе и да те води, накъдето си поиска. Тя е взела най-сладкото от захарното, най-хрупкавото от шоколадовото, най-дъхавото от карамеленото и го е втрила в лицето си. Тя е най-вълшебния сладкиш ...
- Добавен на 05 Август 2017
- 122. Коридорът на любовта
- (Любимци)
- Автор: Ина Зарева Смугла лятна нощ. Светлините в големия град си говорят на морз. Кварталите намигат съзаклятнически, а високите сгради надменно блестят. Тихо е. Дори спорадичният вой на линейките не изтръгва тишината, а само я подчертава. Хората са потънали в сънищата си – трескаво си почиват за предстоящия работен ден или бавно рисуват мечта. Покоят е обхванал почти всички, които са го приютили. Само в един спешен център тишината никога не е била гост. В него нощта преминава ярко, в силни звуци, бързи реакции и смели решения. Никога няма покой. Има болки, травми, операции, успехи, загуби. Има и един дълъг коридор, изпълнен с любов. Тя струи от притеснените хора, от широко отворените им очи, които очакват някой да спаси тези, които обичат. Любовта се излъчва от всяка пора на тялото им, смесва се с тревожността им и образува една особена сплав, която насища въздуха с пареща надежда. Пациентите, които чакат реда си, са вглъбени в неразположенията си или любопитно оглеждат останалите. ...
- Добавен на 28 Юли 2017
- 123. Каква баба ще излезе от теб? Да му е мислил дядото!
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Когато дъщеря ми получи първия си цикъл, писах на най-добрата си приятелка, как наред с цялото вълнение и радост, ми се плаче много и не знам защо. - Е, как защо – та ти потенциално вече си баба! – разлюля чата ни тя. Та мен това не може да ме уплаши! Освен това потенциално е едно, но реално - ехее, поне десет години имам още. Не се плаша ли - продължих и на следващата нощ размислите си – как да не се плаша?! Децата са пораснали, родителските грешки са лъснали като златен зъб в ромска усмивка, но никоя не е чак толкова фатална и непоправима, че да се стига до цигании, нали... Личността, тялото, професията, хобитата, мечтите не само са оцелели някак след родителството, но дори радват повече. С таткото все още не сте забравили, че първо сте били един на друг, пък после – родители, правите планове за пътешествия, къща на морето, театрални и концертни маратони, нови открития и покорявания. Оглеждате живота си отстрани и като че ли за първи път от толкова години го ...
- Добавен на 25 Юли 2017
- 124. Илинденски страхове
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Св. Пророк Илия се почита в цели три религии – християнство, юдаизъм, ислям, като светец, извършил много чудеса – предизвикал дъжд след продължителна суша, разделил водите на река Йордан, възкресил мъртвец и пр. У нас, обаче е известен предимно със страховитите си стихии и морето – смята се, че на този ден жертвите му са най-много. Морето ги поглъща и отнася, така както небето е отнесло св. Илия с огнена колесница. Трябвало много да се страхуваме от пророка - да не работим на този ден, да не плуваме, да му принесем нещо, за да не предизвикаме гнева му. Ролята на подобни поверия е да изведат отговорността далеч от нас. Така вината автоматично отива върху свирепия светия, който си иска курбана. Истината, обаче е, че свирепи богове и светии няма. Има свирепи хора, без чувство за отговорност, без уважение към природа, богове, живот. Синът ми тази година ме нарече „страхлива майка“. Почувствах се ужасно. По-добре да ме беше нарекъл лоша, строга, невъзможна... Но страхлива?! ...
- Добавен на 20 Юли 2017
- 125. Къща на морето
- (Истории)
- И ний вървим, вървим, вървим нататък и няма край, и няма край..., и няма море... Автор: Ина Зарева На 5 съм. Москвич 8-ца. Майка един брой – шофира, баща един брой - коментира шофирането, дете един брой – мислено ускорява шофирането с крайна цел – МОРЕ! Багажникът е пълен с дрехи, лекарства, храни, телевизор Юност, малък касетофон, голяма руска кукла, която злокобно изговаря Мама на всяка неравност по пътя, резервни части за колата - колкото могъл да събере. Калофер, 14.00ч. Август. Москвичът въздъхна рязко и умря. Опити за изкуствено дишане (а.к.а смяна на свещи) – неуспешни; опити за съживяване с електрошок (а.к.а всякакви фокуси със стартера) – неуспешни; опити за траурна процесия (а.к.а бутане с прискърбни и изпружени физиономии) – неуспешни. Майката и бащата поставят детето на тротоара до камарата изплюто от багажника съдържание и започват да търсят неволята. Скоро неволята се появява под формата на огромен камион, превозващ праскови, чийто шофьор започва да чудотворства над ...
- Добавен на 15 Юли 2017
- 126. Осиновяването – непопълнената графа в българската душевност
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Митко е изоставен при раждането си. Заживява в един от цинично наричаните през социализма „Дом майка и дете“. Когато става на около 3-4 години, го вземат за осиновяване. Месец по-късно семейството го връща обратно. Митко продължава да живее в единствения „дом“, който има, и до 6-та си година е вземан от различни семейства и връщан обратно цели три пъти. Три пъти Митко е отварял сърцето си за нови Мама и Тате и три пъти са затръшвали вратата след него. На четвъртия път Митко получава новото си семейство. То е загубило единствения си син и отчаяно иска да запълни празнината. Толкова отчаяно, че сменят името на Митко с това на починалото момче и непрекъснато го сравняват с него във всичко. Митко, с новото име и новите родители, прави всичко по силите си, за да оправдае очакванията. Грижи се предано за тях, завършва висшето си образование, като едновременно работи и учи, за да не ги затруднява финансово. Създава семейство и ги дарява с внуци. Въпреки взаимните грижи и обич, ...
- Добавен на 05 Юли 2017
- 127. Багажът – драма в три действия
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Пролог Вие сте психически здрав и уравновесен човек. Имате стабилна и хармонична връзка с партньора и децата си. Знаете как да изразите собственото си мнение, без да засегнете чувствата на любимите ви хора. Комуникацията вкъщи се основава на взаимно уважение, компромиси и толерантност. Забравете всичко това с изваждането на първия куфар. Първо действие Съдържанието на гардероба се изсипва на пода. Оглежда се щателно с опитното око на хирург, който с отчаяно поклащане на глава, сваля ръкавиците си и казва: - Тук нищо не може да се направи. Затваряйте. Следва тур по магазините със скоростта на Юсеин Болт, за да се набави всичко животоспасяващо. Второ действие Закупеното в края на първо действие се трансплантира в терминалния гардероб и интервенцията започва от самото начало. В хода на операцията се оказва, че миналогодишната колекция е по-подходяща от закупената току-що, затова е немислимо да не се вземат и двете. Предвиждат ...
- Добавен на 02 Юли 2017
- 128. Най-тежките 21 грама
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева В прахоляка на делника, в истерията на трафика, в умората на рутината иззад ъгъла неизменно се подава едно от онези магазинчета – оазиси, в които влизаш и потъваш целия. Дали ще са пълни с цветя, сувенири, картини или всичко накуп, те игриво те дръпват за ръка от сивия тротоар и те гмурват в пълноцветието си. В тях никога не работят безлични хора, които са там само, за да продадат стоката си. В тях посрещат вълшебници, с които искаш да разговаряш поне толкова дълго, колкото и разглеждаш изяществата наоколо. При последното ми подобно спасяване, ме посрещна слънчева и одухотворена жена, която простичко каза: - Не може да не се грижим за душите си. Недопустимо е. Всеки трябва да намери какво го радва. От мен си купуват цветя, аз пък си купувам поне по една книга всеки ден. Иначе работя друго, на смени съм. Но веднага щом приключа там, идвам тук. Не печеля почти нищо, обаче душата ми така ликува да е тук. Грижим се за телата си – избираме все по-здравословни и все ...
- Добавен на 30 Юни 2017
- 129. Родителството: Безсънието на един живот
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Всеки новороден родител започва трескаво да отмята с черти на вратата изминалите седмици, в които е оцелял без сън, храна, вода и всякакви жизнеподдържащи функции. Фанатично отбелязва оцеляването си и пресмята колко още остава докато малкото вресливо чудо, яхнало живота му, не стане достатъчно голямо, за да си ляга, става, храни, облича и да си пуска телевизора само. Първата година минава в нещо средно между амнезия, ступор и истерична паника. През втората пак не се спи, но малкото чудо е станало толкова сладко и изобретателно, че замерването с играчки в 3 посред нощ, се отдава на великолепното му чувство за хумор, което е взело от вас или на любовта към нощния живот, по която се е метнало на баща си. През третата година сте като Шива, но клонирана на три - бясно препускате между детски градини, работа, детски площадки, домакинстване, работа, детски градини, безкрайни разболявания, безкрайни болнични, работа от вкъщи, обилно подправени с нощните кошмари на детето, ...
- Добавен на 17 Юни 2017
- 130. Как Цола Ц. отслабна за лятото
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Цола Ц. имаше само две мечти – да работи безупречно и да отслабне до лятото. Но колкото повече успяваше в първата, толкова повече се отдалечаваше от втората. Цола Ц. можеше да работи „под значително напрежение и стрес“, както пишеше в СВ-то й, 24 часа в денонощието. Разбира се и всички удобно се възползваха от това. На бюрото й винаги имаше огромни грамади с документи, мейлът й бълваше нови и нови ангажименти, а телефонът й толкова силно и непрекъснато вибрираше, че Цола Ц. редуваше носенето му в задните си джобове, за да разбива целулита й двустранно. Нищо друго не беше толкова важно в живота на Цола Ц., колкото работата и калориите. Тя непрекъснато попълваше големи екселски таблици със задачи за деня или с погълнатата храна. Изчисляваше, записваше, планираше, но колкото и стриктна да беше, Цола Ц. не успяваше да отслабне нито грам. Може би защото под тревожно светещия монитор, под огромната хартиена грамада и под пъшкащата от работа клавиатура, скрити и невидими ...
- Добавен на 09 Юни 2017
- 131. Защото се заслужавате
- (Добра форма)
- Автор: Ина Зарева Покрай закачките с пестенето и харченето около една жена, се завихриха много интересни и показателни коментари. Някои ме разсмяха, други ме вдъхновиха, а трети истински ме натъжиха. Има ли жени, които дават такива големи суми за себе си? Разбира се, дори и много повече. Ако имахме такъв бюджет, бихме ли го похарчили с кеф само и единствено за нас? Ето тук е мястото, на което ние (независимо че раждаме, кърмим, недоспиваме, плачем, страхуваме се и обичаме по еднакъв начин), се разделяме в множество посоки. Противопоставяме мнения, мирогледи, ценностни системи. Гледаме се косо под строги (рисувани или рошави) вежди, обсъждаме се, укоряваме се, съдим се и накрая просто си завиждаме. Харесвам добре поддържани жени. Уважавам и истински се радвам на всяка стилна дама, която изпълва пространството със себе си. Която излъчва увереност и радост от живота си. Забавлявам се, когато видя жени, твърдо убедени, че точно те ще спечелят битката с времето. С нелепата си маскировка ...
- Добавен на 04 Юни 2017
- 132. За Първи юни и други празници
- (Деца)
- Автор: Ина Зарева Всеки родител, колкото и деца да има, както и където да ги отглежда, рано или късно изрича тайната, древна клетва, предавана само от родител на дете: „Ти ще имаш много по-прекрасно детство и много по-добър живот от мен!“ И, ако това заричане не винаги си личи в делника, то в празниците е неговото истинско развихряне. Рождените дни са едни истински Prêt-à-Porter и Bocuse d’Or и то проведени в Дисниленд. Облеклата са като дизайнерски торти, а тортите са новите Фаберже. Наемат се зали, ресторанти, клубове. Плащат се аниматори, кукловоди, фокусници, диджеи, фотографи. Валят подаръци, конфети, пиняти, балони, фойерверки. Пръскат се пари, колкото за една прилична кола. С всяка следващата година, колата става все по-луксозна. Но какво тук значи някаква си ламарина в сравнение с щастието на едно 3-годишно дете? Нищо, че изобщо не му се гледа куклен театър, не му се играе с играчките, а аниматорът като същински дресьор се опитва непрекъснато да го върне обратно на манежа, ...
- Добавен на 31 Май 2017
- 133. ОбъркАл си сметките, пич!
- (Забавно)
- Ина Зарева отговаря на статията на Ники Тодоров Колко пестим от жената зад мивката: Точно 2112 лв! Жената вкъщи ти излиза изгодно? Мислиш ли? Примерен месечен бюджет, режим „Силно икономичен, екзестенциалум базикум“ Маникюр – 50-100лв. Колкото по-скучен живот предлагате на жена си, толкова повече ноктите й ще приличат на древнокитайска живопис. Последният път в салона беше дошла майка с малкото си бебе. Толкова се трогнахме от жертвата, която тази жена правеше единствено и само за вас, за да докара огненочервения ви любим цвят, че и служителки, и клиентки се изредихме да го дундуркаме и успокояваме това бебе, и май го и кърмихме последователно. Фризьор – 100-200лв. Ми да не сте въздишали по омбрето на Джесика Алба. Превръщането на една истинска прабългарка в холивудска медна девойка струва скъпо. Много скъпо. Но понеже фризьорката ни е приятелка, ни взима наполовина. Фитнес, сауна, масаж – 200 – 300 лв. Има ли смисъл изобщо да го коментираме? ...
- Добавен на 28 Май 2017
- 134. Колко молекули ревност й трябват на любовта?
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Тя беше малка и наивно се доверяваше на целия свят. Той я обичаше и не искаше да й се случи нищо лошо. Тя му вярваше. Той се тревожеше. Още не живееха заедно. Ухажваха я много мъже, тя се смееше, разказваше му и ги наричаше досадници. Беше спокойна, че не е ревнив. Ревнивият човек се съмнява, подозира, измъчва себе си и хората, които обича. Ревнивият човек не обича, той притежава. Той вярваше на нея, но не и на другите. Един ден му каза, че някой й предложил много хубава и сериозна работа. Ще излезе, за да се видят с човека и да обсъдят подробностите. Да започне работа по специалността беше най-важното за нея в момента. Не я спря, само отбеляза, че делови срещи не се правят в бар и в 9 вечерта. Тя отсече, че той нищо не разбира и това бил шансът на живота й. Отиде с подготвена реч - колко добре би се справила, колко лоялно би работила, колко всеотдайна би била. Беше щастлива, окрилена, любопитна, поласкана и решителна. До реч не се стигна. До предложение ...
- Добавен на 27 Май 2017
- 135. Кубрат, Издислав или Скъсана Гумичка
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева В горещия, задушен следобед, въздухът в районния съд трепти в мараня от напрежение. Между хората, снижили раменете си под всякакви проблеми и хората с тоги, от които се очаква да ги разрешат, се откроява едно симпатично семейство с момченце на не повече от 5. Тримата седят тихо и мълчаливо наблюдават суматохата наоколо. Тежката врата срещу им се отваря рязко и имената им огласят пространството. Ред е на тяхното дело. Залата е малка и тясна. Съдията, строга жена с мъдри очи, се усмихва, когато вижда логото на любимия отбор на сина си върху блузката на момченцето. Поглежда родителите и усмивката й рязко се скрива: - Искате да смените името на детето си? - Да – отговаря майката, а бащата кимва и навежда глава. - И искате вместо Иван да се казва Георги? - Точно така! – потвърждава отново майката. - А защо? - Ами защото свекърите починаха и няма причина повече да се казва Иван – напълно сериозно обяснява майката. Изборът на име на бъдещото дете е в състояние ...
- Добавен на 23 Май 2017
- 136. Майките също сънуват
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Първо се докосваш до мама. После цял живот се бориш да се отскубнеш от прегръдката й. Накрая единственото, което искаш, е да се гушнеш в нея завинаги. А тя тъкмо е пуснала бебешката лъжичка, с която те е хранила и хваща друга, за да нахрани собствената си майка. Тази щафета продължава в мъчителна, педантична последователност и хилядите психологически анализи, стотиците филми и книги по темата не стигат и не стигат, за да обяснят как, защо и какво да правим после... Какъвто и да си, каквото и да постигаш, както и да живееш, животът ти неизменно балансира върху пъпната връв, а майка ти върти края й и пламенно дирижира. Редуваш благодарност с гняв, примирение с бунтарство, амбиция с отчаяние. Гордееш се, срамуваш се, доказваш се, отказваш се и при все това я обичаш все повече и повече. Като се започне с "Трябва да поговорим за Кевин" и се проследят историите на маниакалните убийци в историята на човечеството, във всички тях майката е запушила с голям тромб тази пъпна ...
- Добавен на 22 Май 2017
- 137. Животът е такъв, какъвто си го направиш... стига да е живот
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Не спираха да правят планове за бала и след това. Подготвяха всичко до най-малкия детайл. Оттенъкът на роклята й да е еднакъв с този на вратовръзката му, аксесоарите, цветята, дори прическите – всичко да е в хармония. Каквито бяха и самите те. Смееха се за реакциите на тези, които все още не бяха разбрали, че двамата са двойка. И то най-хубавата двойка. Не обръщаха внимание на подхвърлянията, че е рано за големи планове. „Животът е такъв, какъвто си го направиш“, казваха в един глас. Бяха напълно уверени, че ще се справят с всички предизвикателства, които им предстоят – ще ги приемат в една и съща специалност в университета, ще си намерят работа, ще се оженят само след година-две. А светът им ще бъде хем безкраен, хем такъв един съвсем мъничък и техен си. И ще се обичат, обичат, обичат, обичат... Най-накрая големият ден дойде. Тя се събуди рано и се загледа в изгрева – и той изглеждаше щастлив като нея. После графикът я завъртя в бурен водовъртеж – фризьор, гримьор, ...
- Добавен на 19 Май 2017
- 138. 12 правила преди броенето до 12
- (Образование)
- За да бъдеш истинската кралица на бала, а не доведената й зла сестра Автор: Ина Зарева Можеш да имаш няколко сватби, но балът е само един. Затова постарай се да го направиш наистина както трябва. Всичко, което гарантира супер мега якото ти преживяване се събира само в три изречения: Не прекалявай! Не прекалявай! Не прекалявай! Все пак, ако още ти се чете, ето какво ще ти каже една вечна абитуриентка. Вечна, защото балът ми беше толкова епик, че си го празнувам всяка година като личен празник. Естествено, че каквото и да ти говорят, най-важното е да изглеждаш страхотно! Да изстържеш цялата си креативност и да я вложиш във външния си вид. Да направиш нещата, за които досега си била малка или не си имала възможност. Да се чувстваш специална, неотразима, да заслепиш всички. И след всичко това да бъдеш щастлива. И хората, които те обичат – също. За целта: Представи идеите на родителите си и обсъдете бюджета. Искаш роклята, прическата и обувките на Бионсе? Ако ...
- Добавен на 13 Май 2017
- 139. Най-дългият оргазъм
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Той е библиотека. Повечето рафтове се четат по лицето му, след като вече са набраздили ума му. Потъваш в дълбоките очи и искрите им разказват стотици истории. Леко ироничната усмивка разгръща страниците. А ти слушаш, слушаш, слушаш... Може да говори с часове и за всичко, без горделивост и излишно самочувствие. Защото той знае. Знае толкова много, толкова обширно, толкова дълбоко. Знае къде да започне и къде да спре. Къде да раздвижи тягостните факти с бодлив хумор и къде да замълчи, за да вкусиш, вдъхнеш и преглътнеш чутото. Знае и какво не знае. Знае как да попита, как да предизвика ума ти, как да възбуди хумора ти. Знае какво да цитира в този момент и какво да ти припомни в следващия. За да те развълнува. Да заиграе усмивката ти, да препълни очите ти, да изтръгне стон и въздишка. Да изкопчи признание. Да направи свое. Да ти разкаже тайни на велики хора, да се почувстваш силна и могъща, защото и ти споделяш същите. Гласът му ти принадлежи. Кара те да се чувстваш ...
- Добавен на 11 Май 2017
- 140. Кръщенето - договор с Господ
- (Деца)
- Автор: Ина Зарева Ако Кръщенето за вас е само повод: - да спретнете купон след сухия период от раждането; - да покажете на всички колко гръмогласно е детето ви; - да му го върнете тъпкано за безсънните нощи; - да поизстискате богатите си лели; - да преброите роднините; - да угодите на бабите, то следващият текст не е за вас. Обаче, ако сте решили един вид да се споразумеете с Бог: „Ти ми прати това ревливо, инатливо и неспящо бебе, дай поне да си разделим разноските!“ - то добре е да знаете кое как. Първата стъпка е да родите детето. Разберете се за религиите с баща му предварително – най-добре преди създаването, в краен случай между контракциите – за да знаете кой Бог да викате, все пак. Втората стъпка е да изберете кръстник. В Православието, кръстникът е духовен родител на детето и той, а не биологичният създател, отговаря за всичките му избори и действия пред Бог. Добре е да изберете човек, на когото детето ви наистина ще може да разчита. За предпочитане е да ...
- Добавен на 09 Май 2017
