- 61. До дъщеря ми
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова До всички читатели Благодаря на няколко, които ме нарекоха злобно, гадно, обсебващо, лошо, авторитарно, незнаещо, неможещо и т.н. майчище, което хич не е трябвало да ражда, след като прочетоха разказа „До моя син“. Ценя Вашата критика, веднагически я приемам като градивна и конструктивна! Ако някой от всички читатели е негативен, песимист, няма чувство за хумор и не знае що е метафора, епифора, мезофора, художествена измислица и разни други сложни думи, Вашето място не е тук. Недейте да четете и да се ядосвате, че съвсем ще Ви падна в очите. На останалите 2 896 543/ извинете, не помня бройката/, които се посмяха къде на истини, къде на измислици, пожелавам приятно гледане, пардон четене! До дъщеря ми Друго си е женско да родиш ей, дручко си е. Кеф ти панделки да му вържеш, кеф ти ластички, че фустички, роклички, обички. Пък за брат ти едни тиранти и един каскет, дето още на излизане от магазина го загуби, и толкоз. Такова дете беше ти че още ...
- Добавен на 25 Август 2017
- 62. До сина ми
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова „Сине, сине, ти си ангел мой...“ Тъй пееха едно време. Ангелите ми излязоха, майка, додето ти решиш да излезеш. Не стига, че зарита и заблъска още от третия месец в корема ми, ами и десет дена след термина се чудеше колко още да останеш вътре. Ходех като Моби Дик, ама не бях във вода, а от мене хвърчеше вода. Все пак изчака да станат 41 градуса навънка, че тогава да се закучиш да излизаш. Добре, че ти няма да изпиташ това, че мъжкият праг на поносимост е бая нисък. След почти десет месеца бременност, раждането ми се видя като песента“ ... и се моля на всички богове – уволнение!“, считай раждане. Началник ще е тоз юнак – вика акушерката, гледай как си е подложил ръката под бузката. Чудя се аз що не бързаш да излизаш, пък то ти си се намествал като голям шеф. Че като ревна, до втори клас не спря. Не ставай певец, майка. В таз фалшива тоналност, дето я подкара, няма и с уста свястна мелодия да докараш. И лекар не ставай. Три години по три пъти пневмонии те халосваха ...
- Добавен на 17 Август 2017
- 63. Ах, морето...
- (Истории)
- Автор: Траяна Кайракова Ако не отида поне три пъти на море, направо не го броя. Какво да се прави, още след раждането пъпът ми е хвърлен там. Ясла там, градина там, на почивка там, после и на работа пак там. Дядо ми, лека му пръст, беше ТРЗ в комплекс „Албена“. За младото и грамотно население пояснявам абревиатурата – труд и работна заплата. През него минаваха заплатите и разни други бумаги на комплекса. И тъй като бях златната внучка на дядо, няма хотел, в който да не съм била, пък за заведения да не говорим. И досега този курорт ми е любим. Зеленината, спокойствието, голямата и подчертавам чиста плажна ивица са представата ми за почивка. След като съпругът ме измъкна от равна Добруджа, за която твърди, че хората вода оттам не вземат, щото бобът им не увира, а той жена домъкнал/ тук се усмихва под мустак, че да не повдигна аз накриво моя/, Албена си остана бая далеч, но все пак веднъж годишно се посещава – със съпруг или без. Останаха ми два варианта – южното или чужбинското Черноморие. ...
- Добавен на 10 Август 2017
- 64. Автобусно
- (Образование)
- Автор: Траяна Кайракова 5:00 Сряда сутрин – мрачева. Нарамвам бохчата с дрехи и се отправям към кухнята, зъзнейки и стремейки се да не събудя домочадието. Днес съм дежурна на автобуса, дето кара децата от селата. Безплатен, новичък автобус – всяка сутрин ги води в училище, стоварва ги пред входа и ги праща ум и разум да получат/ за последните две не съм убедена/. Все ме питат защо ходим с автобуса целогодишно, всеки месец. И сами ще се сетите. Туй да не е Америка или някоя друга държава, дето виждаш красиво жълто училищно бусче, усмихнати дечица усмихнато се качват, поздравяват шофьора и чинно сядат по местата си. Махат на родителските тела и бусчето само дето не изсвирва весела мелодийка за раздяла. Това съм го гледала само по филмите. Ние нашите деца си ги пазим, а освен тях вардим и шофьора. В началото пътуваха сами, ама след боища и караници, пречещи на цялото движение, взехме спешни мерки и ей ме на и мен на поредното дежурство. Докато бяхме във ваканция що народ си изтърва графика, ...
- Добавен на 27 Юли 2017
- 65. Пети клас – ура!
- (Образование)
- Автор: Траяна Кайракова Ей, като се зададе тоя пети клас, цяло лято ме свива коремът. Бе ха нови програми ще има, бе ха нови учебници щели да са, бе едни топове хартия изписват колегите на първолаци и петокласници – ужасен ужас. Моят наследник бесней цял ден навънка с тайфата, хич не му е на акъла (то и колко ли акъл на тия години) пък аз умирам и оживявам и пак почва да ме присвива под лъжичката. Ей, жлътнах се ви казвам, ама пък грам телесна маса не свалих. Поне, като ще бера ядове, да съм тъй една слабичка и красива. Но не би. Накупихме по списък сума ти помагала, прилежно опаковахме тетрадки и учебници и хайде с песен към училище. Той с песен, аз с рев, ама както и да е. Като разбрах коя ще е класната, направо ми светна. Единият камък от купчината на гърба ми падна. Преподаваше на дъщеря ми. Строга, професионалист и гък не смеят да кажат. То на родителска като свъси вежди, всички се свиваме на чиновете, пък учениците не смеят да мръднат. Ей такъв човек им трябва – строг, но и справедлив. ...
- Добавен на 13 Юни 2017
