- 21. Да си признаем греховете от старата година, за да си трупаме спокойно през новата
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова - Здравейте, казвам се Анелия и съм кофти майка! - Здравей, Анелия! Ще ни разкажеш ли повече за това? Помня ясно, че на невръстната възраст от 7 години, се кълнях във всичко свято, че някога, когато дойде моят ред да имам наследници, ще бъда най-прекрасната майка на света. Е, дойде ми редът... и се кълна във всичко свято, че аз прекрасна майка не съм, не мога, не искам и никога няма да бъда! Скъпите ми наследници явно не са слушкали, папкали и спинкали в миналите си животи и в този са застигнати от много кофти карма, под формата на родителско тяло! От друга страна обаче „Школата на стария фелдфебел“, както снизходително наричат живота ни заедно, им е донесла опит, какъвто и в джунглите на Южна Америка не биха могли да придобият. Лъжа, крещя, наказвам, манипулирам, дебна, мрънкам, обяснявам и пия вино. Бесете ме, стреляйте ме, съдете ме колкото искате, но ще направя хора от това полудяло котило, каквото и да ми струва това. Лъжа! Често! Не че ми харесва, но ...
- Добавен на 02 Януари 2018
- 22. Традициите не са това, което бяха
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова Спомням си баба ми – корава, съсухрена, мъничка - най-безстрашният човек, когото съм познавала. Когато бях малка, задължително празнувахме Коледа на село, при нея. Останала вдовица съвсем млада, с две бебета на ръце, тази жена не познаваше думи като „не мога“, не познаваше безнадеждността, пазеше свирепо вярата и следеше за спазването на традициите до последния детайл. Помня, че седяхме на земята върху слама, покрита от черги, тъкани от моята прабаба. Помня също суетнята на жените около приготвянето на храната, смирените усмивки на мъжете, докато пийват греяна ракия. И нетърпението на децата за скъпоценната пара. Всички сядахме в кръг. Най-възрастният и най-малкият вземаха хляба, разчупваха го, вдигаха го към небето и с висок глас повтаряха три пъти: „Слез, Боже, да вечеряме!“, целуваха хляба и го оставяха обратно на мястото му. Най-малкият казваше молитвата, а баба разкъсваше питата и подаваше по едно парче на всеки. Никога не съм чувала някой да каже „не искам“, ...
- Добавен на 28 Декември 2017
- 23. In vino veritas
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова In vino veritas, както е казал Веселин Маринов! Прибираме се с Тервел, след адски изнервящ ден в работа, детска градина, кой където отбива служба. Прекарахме един час в заведение от „питеен“ тип, да се видим с дядо му. Там дивото ми зверче се огледа, набеляза потенциални жертви, почуди се малко и се почна – „Искам сок, вода, картофи, супа, катми, свобода за Палестина, а даааааа... и да ви пъхам клечки за зъби под ноктите!“ Смела жена съм, винаги съм била и никога повече няма да бъда... 1 час и 28 минути издържахме там, което си е личен рекорд и се кълна в психичното си здраве, че няма да го подобря! Бях с колата, което напълно ме лишаваше от възможността за една приказно-лековита чашка вино, инак можех и повече да издържа. Слава на Бога, тръгнахме си, натоварих Тарзан в детското столче, овързах го с колани, въжета, сезал, вериги и няколко катинарчета, колкото да е зает 5 минути да се отвърже, а аз да мога да пристигна до вкъщи. Спирам с колата пред блока и ...
- Добавен на 20 Декември 2017
- 24. Кошмарите на многодетните майки
- (Татко Калоян)
- Автор: Анелия Икономова Да имаш три деца, както ще ви потвърдят моите вдъхновения - Мариана Колунчева и Калоян Явашев – моите братя по тегоба, не е съдба, това е социално значимо заболяване, което уврежда психиката и голяма част от физиката на родителите! Да си многодетен родител не е като да си нормален човек! Да започнем с елементарни неща, като кошмарите например... нормалните хора сънуват, че ги преследват убийци, че ги обладават зли демони (това прозвуча много греховно, хареса ми), сънуват кукли, които оживяват; духове; сънуват, че си губят работата; че половинката им изневерява... неща, които лично мен ме карат да се смея доста невъзпитано! Моите кошмари се свеждат до три-четири сценария – бременна съм и/или раждам – тоя е най-гадният. Номер ДВЕ - опитвам да си преброя децата и все забравям по някое, в най-лошия случай успявам и бройката им ме довежда до не толкова тиха лудост. Оня ден сънувах, че раждам близнаци, раждането мина добре, благодаря. То е лесно като трима вече ...
- Добавен на 14 Декември 2017
