Тя:

• На дивана ми има животно. Пораснало е там. Сляло се е с шарките, впило се е в дунапрена, облакътило е възглавниците, обменило е материя с дамаската. Искам да го вдигна с все цялата мебел и да го разбия в земята. Жал ми е. За дивана.

Той:

• Толкова е хубаво да съм си вкъщи. Спокойно ми е. Тя е в стаята. Тихо е. Ако има нужда от мен ще ми каже. Явно всичко е наред.

Тя: 

• Разговорите ни са се превърнали в списъци – списък за магазина, списък за пътуване, списък за аптеката. Аз цялата съм един списък с булети. Нищо друго не го интересува.

Той:

• Да живеят списъците! Нищо не съм забравил, нищо не съм объркал. Тя е щастлива и спокойна!

Тя:

• Как е възможно да се вдетинява толкова, докато си играе с детето? Та той е неврастеник! Не мога да му имам никакво доверие.

Той:

• Толкова ми е забавно да играя с малкия. Давам всичко от себе си. Тя ни гледа. Не показва нищо, но съм сигурен, че в очите й изглеждам страхотен баща.

Тя:

• Може да прекара с часове на телефона или компютъра. Няма търпение да приспи детето. Няма желание да говори с мен. Аз съм по-скучна от телефон с бутони.

Той:

• Ядосаха ме в работата. Идва ми да крещя и блъскам. Не мога дори да й разкажа. Тя си има достатъчно проблеми покрай детето, само аз й липсвам. Добре, че е тази игра, да не мисля поне малко.

Тя:

• Детето заприличва все повече на него. Прави нещата точно толкова нескопосано и мудно. Не мога да понеса всичко, което ме дразни да е двойно. Карам се на детето, а всъщност крещя на баща му.

Той:

• Защо му се кара сега? Толкова му е тъжно личицето. Гадно ми е, по-добре на мен да вика.

Тя:

• Искам време за нас. За нас. За нас

Той:

• Искам време за нас. Ако й кажа, ще реши, че не обичам детето

Тя:

• Изкрещях му всичко накуп. Тръшна вратата и излезе. Не мога повече!

Той:

• Защо очаква да се сетя за всички тези неща сам? Нали затова всяка свободна минута съм вкъщи, до нея! Да ми каже какво иска! Никога не знам кое е правилно и кое не.

Тя:

• Върна се с роза и билети за кино. Не можах да спра да плача. Толкова е хубаво!

Той:

• Донесох й цвете, а тя избухна в рев. Защо плаче пък сега? Никакви цветя повече. Явно се е обидила, че минавам толкова тънко. Ще я водя на спа, на басейн, на почивка...

Тя:

• Всяка събота и неделя пътуваме някъде. Хотели, спа, басейни. Уморих се. Искам да си останем вкъщи един ден поне. Не мога повече!

Той:

• Това ли било! Защо не ми е казала по-рано? Всеки уикенд сме някъде. Тя си крие ентусиазма, но аз знам, че е щастлива. Вече съм измислил следващата дестинация. Мога и много повече!

Автор: Ина Зарева

Миналата седмица, докато гледах отново "Кралска афера" се замислих за любимите си кино двойки. Много от тях са и литературни такива, което им дава допълнителен заряд.

После се сетих, че февруари, горкият, вече отдавна е известен като любовния месец, така че реших тематично да ги споделя. Ще се радвам да кажете кои са вашите.

1. Скарлет О`Хара и Рет Бътлър (Отнесени от вихъра ) - обичам тяхната бурна връзка. Бях влюбена в Рет, докато четях книгата, струваше ми се толкова вълнуващ и интересен с демоните и благородството преплитащи се в него. Кларк Гейбъл се припокрива идеално с представата ми за Рет, както и Вивиан Лий с тази за Скарлет.

2. Елисавета и Иво (Крадецът на праскови) - нежност, съдба, обреченост и тези двамата, Невена и Раде, в чиято истинска любов е толкова лесно да повярвам!

3. Франческа и Робърт (Мостовете на Медисън ) - само четири дни, само толкова им бяха достатъчни, за да се обичат цял живот без да се срещнат никога повече.

4. Нюлънд Арчър и Елън Оленска (Невинни години ) - неосъществената любов, онази като мигновеното пробягване на слънчев лъч през лицето на жена, жена наситила целия живот на един нежен, деликатен и романтичен мъж с копнеж.

5. Д-р Рос и сестра Хатъуей (Спешно отделение) - ах, как ги обичах тези двамата и връзката им, нестабилна, несъвършена, естествена и реална. И така разбирах любимата ми сестра Хатъуей и подсъзнателната й вяра, че въпреки всички допуснати грешки, раздели и разстояния, това е нейният мъж.

6. Али и Лари (Али Макбийл) - снимката всъщност казва всичко - цветни, различни и така иделано пасващи си , като парченца от пъзел. Не можех да повярвам, че се разделиха - това не беше редно!

7.Катлийн Кели и Джо Фокс (Имате поща ) - харесвам остроумните им диалози, страхотните им писма и уютната химия между Том Ханкс и Мег Райън

8. Шрек и Фиона (Шрек ) - какво да кажа за тях - еталон за връзка :) Идеал за създадени един за друг, естествени, героични и великолепни чудовища! И двамата нарисувани, но и двамата по-истински от някои хора, от плът и кръв.

9. Жулиет и Тарек (Cairo time) - любов в погледите, в неизречените думи, в един жест, казващ повече от хиляди обещания, изповеди и целувки.

10. Джейн Еър и Едуард Рочестър (Джейн Еър 2011) - два характера изпреварили времето си, две сродни души непрекъснато предизвикващи се, вдъхновяващи се, спасяващи се един друг.

11. Уоли и Ийва (Уоли) - ами, просто са вълшебни! Аз съм човек (през повечето време) и съм влюбена в Уоли, как Ийва няма да е!

12. Каролине и Йохан (Кралска афера) - и двамата трагични, несъвършени, но пълни със страст, идеи, жажда за промяна образи, които продължават да вълнуват дълго след финалните надписи.

Извинявам се на всички залепнали за телефоните или екраните на компютрите си от цялата тази сладникавост :) Все пак трябва да се съгласите, че връзките на повечето от тези двойки завършват с раздяла и истината е, че точно тези случаи са ми най-любими.Понякога вкарването на доза реалност в магията действа по същия въздействащ начин като прибавянето на мъничко магия в реалността.

Автор: Стефка Проданова в една от любимите ни фейсбук групи Cinema Lovers

Напомняме за всички седмокласници, които ще кандидатстват в Американски колеж София, че датите за регистрация са 13, 14, 17, 22, 23 и 24 февруари от 2,30 до 5 часа и в събота 18 февруари от 9,30 до 16 часа в Концертната зала в Пета сграда на колежа.

За регистрация са ви необходими:

- Име, ЕГН, адрес и телефон на ученика

- Бележник, който удостоверява, че кандидатът е в седми клас и има успех над пет за първия срок.

- Ксерокопирано копие на първа страница на бележника и страницата с оценките

- Снимка на кандидата 3,5/4,5 см.

- Таксата за кандидатстване е 60 лв.

За родители, които се отказват от кандидатстване по финансови причини отново напомням, че колежът има програма за намаляване на учебната такса за ученици, издържали успешно изпита.

За учебната 2016/2017 г. за стипендии са отпуснати над 683 000 евро.

Намаляването на таксата варира от 5 до 95 процента.

Семейства на ученици извън София могат да кандидатстват и за допълнително намаляване на таксата, което да отразява разходите им по настаняване в София.

Предлагат се и три пълни петгодишни стипендии, които поктиват разходите за целия период на обучение.

Повече за Американския колеж можете да прочетете ето тук.

Любовта е

когато най-после изпиташ умиротвореното усещане,

че можеш да седиш на нечия празна трапеза

и да приемаш като благословия всяка негова трошица,

и да не гладуваш за нищо друго,

и да ти се струва пиршество,

и да си в състояние да направиш всичко

за още няколко момента на тази празна трапеза

и за още няколко трошици...

докато

някой друг ти е приготвил с трепет пищна маса,

сложил е на нея всичко от себе си

и мъчително очаква една твоя трошица,

един твой момент,

един твой поглед,

но ти нямаш очи

за друго.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

"За Безопасни детски площадки" канят всички мами и татковци, които имат възможност на Академия за родители. Моля, прочетете.

На 18 февруари, събота ще участваме за първи път в "Академия за родители". Гвоздеят на програмата ни е лекцията ни „Как да бъдем активни граждани и родители“ от 13,50 часа в Зала „Родители“. Научете към кого и как да се обърнете, когато искате детето ви да играе в по-безопасна, чиста и интересна детска площадка! Ще ви отговорим, ако ни попитате: Познавам ли ли правата си на граждани? Как да сигнализираме при счупени детски площадки или при други проблеми, които виждаме като родители? Какви права и възможности имаме като граждани, когато се обръщаме към общината по въпроси, свързани с инфраструктурата?

Непременно елате и ни потърсете и на щанда ни. Ще ви заредим за предстоящите топли дни на детската площадка с вкусни изненади, тренировка за игри на открито, сериозни разговори как да пазим и да се забавляваме на детската площадка.

Заповядайте на 18 февруари на Академия за родители, за да има защо децата ни да ни пишат само шестици!:) Как иначе да срещнете наведнъж повече от 30 специалисти, да се запознаете с работата на 70 организации и да се научите на нещо ново в 20-те работилници!

Едно двегодишно момченце лежи в Пирогов с опасност за живота, най-вероятно вследствие на побой. Детето е прието със счупен череп и синини по коленете. Според лекарите, които се борят за живота му, травмите са следствие от упражнено насилие.

Като чуеш подобна „новина“, въпреки че не са изключение напоследък, се потрисаш. И за пореден път се питаш: Как е възможно човешко същество да причини нещо подобно на детето си?
Майката е 22-годишна, от ромски произход. Не е нужно да я познаваме, за да преценим, че това е жена, която най-вероятно се е „омъжила“ на 12-14 години, сигурно има още някое и друго дете. Също така е вероятно да живее с вече втори или трети мъж. Мястото, където се развива ужасното действие вероятно е някакво мизерно подобие на къща, в която няма печка, но има телевизор. Така наречената „майка“ със сигурност не е завършила средно образование, спорно е дали има и основно. От безпросветност и скука произвежда нещастници. Да не пропусна – вероятно е била жертва на насилие в детството си.

Покрай тоя случай се сетих и за една друга покъртителна история – на двегодишната Сияна от едно търговищко село. Майка й, с иначе хубавото име Любослава, я беше пребила почти до смърт. Това, което не мога да забравя в тази история обаче е, че според лекаря наблюдавал детето, то било със странно поведение – приучено било да понася тормоз. Да търпи на болка и да не издава никакви емоции. Дори не мога да си представя как двегодишно дете може да бъде приучено на нещо подобно. Мисля си, че вероятно е търпяло издевателствата, без дори да знае, че това е лошо. Може дори да го е приемало за нормално, защото му се случва ежедневно и никога не е предизвиквало реакция като прегръдка например. Как да знаеш, че можеш да бъдеш приласкаван, ако никога не ти се е случвало и как да знаеш, че страдаш, ако никога не си се радвал. И всичко това му се случва в едва двете година живот, откакто е на този свят.

Така децата могат да понасят изтезания много дълго време. Като 7-годишното момиченце, което един озверял „баща“ преби до смърт на Великден. Мъжът бил известен скандалджия, всички в квартала знаели, че тормози децата си, но нито един, поне един човечец, не подал сигнал в каквато и да било институция. Това пък е нашенски феномен – не ти е работа какво се случва в чуждата къща.

Питаш се, какво кара хората да се държат така, както не го прави никое живо същество. Това те подтиква да се вгледаш по-внимателно в историята на насилниците. Има общи неща. Като че ли проектират собствения си живот върху децата, които създават: правят ги и ги раждат в мизерията, в която и те самите са расли; не ги учат на нищо, защото са неуки; бият ги, защото и тях са ги били. И най-вече - мразят децата си, защото и тях никой не е обичал.

Автор: Янка Петкова