Люси Рикспуун, доктор по клинична психология и терапевт в САЩ, българка по произход, написа тази статия специално за мама нинджа.

Нарцистичното личностно разстройство често е криворазбрано. Някои го смятат за фиктивно или поне съществуващо само из филми и книги, а други го разпознават само у околните, но не и у себе си. То си е съвсем истинско и ако живеете с човек, който го има, животът ви не е от най-лесните.

Трите групи симптоми, с помощта на които се диагностицира, са грандиозно мислене, егоцентризъм и липса на емпатия. С други думи, „нарцисите“ (за кратко) не виждат лимити в мечтите и целите си, умеят да извличат полза за себе си почти от всичко и всички, и са неспособни да разбират как се чувства или какво преживява другия. Важно е да се отбележи, че има и функционален нарцисизъм, при който тези черти са сравнително гъвкави и не вредят на околните. Това е здравословен вид нарцисизъм, който помага на личността и по-важното, не вреди на другите. Иноваторите, актьорите, хирурзите, журналистите, мениджъри от висок ранг обикновено имат такива черти. Нещата придобиват патологичен характер, когато има експлоатация на други хора. За яснота тук ще се съсредоточим върху нефункционалния нарцисизъм, който вреди.

Хората с това разстройство смятат себе си за по-важни от другите и очакват и останалите да ги гледат с възхищение. Те са склонни да преувеличават способностите и постиженията си („аз какви неща съм правил на твоите години!“, „аз ако бях на твое място, досега Х да съм станал“). Често фантазират за успех, власт и всичко свързано с тях. Често смятат, че правилата не се отнасят за тях, понеже те са „различни“. Не пропускат шанс да се възползват от другите, за да постигнат целите си. Този тип хора завиждат на другите и вярват, че и останалите завиждат на тях. Те са особено чувствителни към критика и я приемат като лична атака.

След горното описание е малко трудно да си представим такъв човек като родител, затова ще дам примери. Родителят-нарцис приема детето си като естествен израстък на себе си, а не като отделен индивид. Той не обича детето си заради самото него, а заради определени характеристики, които то притежава, например защото е „умно“, „добро“, „хубаво“. Поради тази причина детето усеща огромна разлика в отношението на родителя, когато не се прояви като добро, умно, или хубаво. Тогава родителят става студен и се дистанцира от детето. Обикновено използва определения за характер, а не за поведение, когато критикува („ти си глупав“, „ти си лош“). Показността е много важна за този тип родител, тъй като тя храни всичкия му глад за възхищението на другите. Едно време такива родители носеха купища снимки на децата си, днес ги публикуват във Фейсбук. Това са хората, които никога не публикуват „случайни снимки“ в социалните мрежи, напротив, всичко е планирано и премерено. Родителят-нарцис е изградил измислен съвършен свят, в който детето (и други близки) имат определени функции („хайде, сега да изпееш една песен на гостите“, „я, си покажи бележника на гостите“, „я, се виж на какво приличаш, какво ще си помислят хората“, „да не се излагаме пред хората“). Ако не изпълнят тези функции, родителят се разгневява в разочарованието си („не те е срам, да ме излагаш така!“). Поради собствения си егоцентризъм, родителят си присвоява успехите на детето си, омаловажавайки неговата собствена роля. Понякога това е изразено много ясно, но друг път несъзнателно може да бъде предадено с фраза като „приеха ни в университета“, когато става дума, че детето е прието в университета. Родителят-нарцис не обича провалите, затова анатемосва детето си при най-малкия неуспех, „казах ли ти аз да учиш?“, пренебрегвайки факта, че една лоша оценка на контролно е само една лоша оценка на контролно, а не белег на ниска интелигентност (примерно!). Родителят-нарцис не може да понесе, че може да има нещо „несъвършено“ в отрочето, тъй като то в крайна сметка то е негово отроче, затова проблемите се пазят далече от хорските очи. В екстремни случаи дори здравословни проблеми се третират като „несъвършенства“ и се прикриват с огромни усилия. Родителят-нарцис е много чувствителен към всички форми на оценка на другите, затова коментари от странични хора, оценки в училище на децата, служебни отношения се приемат с висока емоционалност. Приклещен между грандиозното мислене и егоцентризъм, родителят-нарцис понякога показва двойнствена природа – напада учителя за лошите оценки на детето си публично, защото не може да приеме идеята, че проблемът е в детето, а по-късно се нахвърля с гняв върху детето, защото не може да приеме провала като част от неговия съвършен мини-свят.

Горните редове вероятно са ви убедили, че да бъдете дете на „нарцис“ изобщо не е лесно. За съжаление това има и дълготрайни последици. Дори порасналите деца на родители-нарциси често страдат от тревожност и ниско самочувствие. Те изграждат зависимост от другия в интимните си връзки и са склонни на много компромиси, за да удовлетворят партньора си. Наскоро чух как някой обяснява публично как жена му е прекрасна, такова добро същество, символ на съвършенство, а той почти недостоен за нея. Вече сте се сетили, че това не е добра равностойна връзка. Децата на родители-нарциси изпитват трудности да открият себе си, тъй като са припознали нахлузена насила идентичност. Те са склонни да пренебрегнат собствените си нужди в името на нуждите на другия, както добре са обучени от родителите си.

Можете да прочетете и статията на Люси Рикспуун за ранна диагностика на психични проблеми.

Да, студено е, снежно е, сополиво е, дъхът ни замръзва, кожата ни изпръхва от студа, шапките ни развалят прическата, децата излизат в дървена ваканция и ни объркват плановете. И въпреки всичко имаме поне осем причини да обичаме зимата. Защото зимата е…

1. Сезонът на греяното вино. Кажете честно, има ли нещо по-благо на небцето от греяно червено винце със сок от портокал и ухание на канела. На всичкото отгоре имаме сериозно оправдание да го пием по цял ден без никакви скрупули. Все пак – за здраве е.
2. Сезонът на любимите ни плетени пуловери. Вълнени или акрилни, ярки, светли, тъмни или пъстри, къси, вталени, широки или рокли (моят личен фаворит), с поло яка или остро деколте, плетените пуловери са истинско плътско удоволствие. Обгръщат ни като втора кожа, красиви са, стоят великолепно на всякаква фигура и винаги напомнят за ваканция, камина и уют.
3. Сезонът на шоколада. Признавам си – зимата е единственият сезон, в който ям шоколад без угризения. Тоест, да не ме разберете погрешно – ям го и през другите сезони, само че с угризения. Но зимата… зимата някое килце, дори и две не ме притесняват ни най-малко. Освен това шоколадовите изкушения изскачат отвсякъде – от коледните ботуши на децата, новогодишните подаръци, празничните десерти и почерпките за безбройните имени дни. Дори самият снежец ми прилича на бял шоколад, посипан щедро върху иначе неугледния сивкаво-кафяв блат на градските улици.
4. Сезонът на киселото зеле, сланинката и другите вкусни „просташки“ манджи. Има ли някой да не обича зелеви сармички? Странно, през лятото никога не се сещам за тях, но замирише ли на сняг, веднага ми се прищява да напълня големия пръстен гювеч със сармички. Или с капама, ама от тази истинската – с трите вида мръвка, беконче и зеле, както я правеше свекърва ми. Ами сланинката? Слава богу, вече дори диетолозите я позволяват, че даже и я препоръчват. Хапвайте си смело, полезно е.
5. Сезонът на ски-ваканциите. Моята скромна, неатлетична особа не кара ски, но няма нищо против да я помъкнат на ски-ваканция. Чайната на ски-пистите е прекрасно местенце за четене на книга, пиене на чай с коняче (боже, вече ще ми излезе име на алкохоличка). А когато от време на време вдигнеш поглед, пред теб се простира безкрайна бяла чистота, в която с шеметна скорост се носят твоите весели, шарени момчета, и никой няма неотложна необходимост да му готвиш, да го переш и обгрижваш. Щастие!
6. Сезонът на високите ботуши. Ако на мъжете им се струва, че този сезон прикрива женските прелести твърде много, нека обърнат внимание на дамските ботушки. Аз съм жена и все пак се обръщам, когато видя някоя великолепна кобилка със стройни крачета, изпънати в чизми. Пък ако някоя от тях вземе, че се подхлъзне, подайте й ръка, господа кавалери. И от дума на дума… знае ли човек? 
7. Сезонът на топлите юргани. Най-сладко се спи, когато в спалнята ти е студено, а ти се свиеш на топло под юргана с любимата възглавница… и любимият човек. Чат-пат и любимите деца, кучета и коте, но… Важното е юрганът да е достатъчно широк за всички.
8. И накрая, но не на последно място. Колкото и да ви е студено, снежно и сополиво, зимата трае само два-три месеца.

А после идва пролет.

Юлита, поетеса по душа и математичка по любов, реши да вдъхнови ленивите и неспортивни мами като мен да се престрашат и да яхнат снежната вълна. И така като я чета… Може би си струва усилията. Дали да не опитаме?

 Аз не съм особено физически активен човек. Никога не съм спортувала нищо сериозно поради всевъзможни причини. Като отговорен родител обаче държах децата ми да играят колкото се може повече и да спортуват активно. Чудесно, но с първо дете Рак това си е приключение! Всичко се пробва – от айкидо и плуване, до танци, кънки и баскетбол. Много време вложихме, за средствата и висенето по зали, писти и арени да не говорим.

В крайна сметка като че ли най-доволен и щастлив е нашият младеж, когато е на ски. Същото бих казала и за татко му. С прекъсване от 10 години, имаше да си наваксва човекът. 

Решена да осигуря жадуваните ски на цялото домочадие и предвкусвайки малко свободно време за себе си, аз – една подредена Дева – организирах ски ваканция още от ноември. Препоръчано и проверено ски-училище за децата, денонощна карта за татко им, а за мен – сауна, топла стая и няколко книжки. Малката Дева беше най-ентусиазирана, таткото – леко притеснен, но натоварихме багажа и „Живот, здравей!”.

 Всичко изглежда чудесно, докато не се размине с действителността. Пишеше, че има училище за 5-годишни, ама не съвсем! Предложиха ми 1 час на детския парк и цял ден занимания в хотела на прашния килим. Не, благодаря! Дошли сме на ски, а не да виси в импровизирана занималня. Отидохме на детския парк и какво? Цял час слушам внимателно теория и гледам още по-съсредоточено практика от ски-учителите там. След което мама се превръща във влекче по наклона в края на пистата. Едно тичане падна, едно теглене, едно крещене „Габи, натисни канта, хубаво рало!” На втория ден един гравитиращ ски-учител ми каза: „Госпожо, много добре учите детето, ама що се мъчите – качете го на влека”, а като му казах, че не карам ски, не ми повярва. Ски-батковците в детския парк и те повтаряха: „Тя е готова за пистата, не я мъчете тук”, а аз тихичко и любезно просъсквах, че това е единственият час, в който не тичам по пистата като простинала кобила.

 Така изкарах една седмица. Сутрин лежерна разходка до пистите със задължителен елемент – сергии с всевъзможни шарении по тях. Задължително на 89% от тях спираме и гледаме с интерес. За да се движим, подкупвам с десертче Габи, която е много уморена, докато не се качи на ските и после хвърчи като колибри. Аз отслабнах 2 кг, докато я теглех нагоре и тичах надолу /което си е бонус след коледното преяждане/, кафе на припек и накрая вечер заспивах преди всички. Всички книжки си върнах непрочетени. Любимият ми мъж гузно ме съжаляваше, но аз бях решена да го оставя да си се кефи през цялото време. Е, последните два дни по два часа караше с нея на паничката, а аз бях много горда с ученичката си. С две думи толкова активно си починах, че чаках с нетърпение да отида на работа, да отдъхна.

 Противно на логиката обаче, вместо да бягам с двеста от пистата, веднага направих план за следващия уикенд и за да е по-интересно на две различни писти – една за начинаещите и една за напредналите. Габи бързо се присъедини към татко си и батко си, а за мен остана или да дремя в чайната или да се престраша. Мечка страх, мен не страх! Сериозно натрупала теория и увереност от обучението на Габи, отидох при ски-гардероба и си взех ски. За ски учител на тази писта трябваше предварителна заявка, но това не ме уплаши. Беше си въпрос на чест – петгодишната Габи се научи за пет дни, колко пък да е сложно? Мале, като се качих… Ами ските не те слушат, както твърди теорията! Всеки крак си знаеше своя посока… Тих ужас ме обзе, но адреналинът явно ми подейства мотивиращо! Няколко падания и му хванах цаката, даже успях и на паничката да се кача.

 Е, друг е въпросът, че слязох твърде бързо от нея първия път, но и това овладях.  Като дете се радвах! Цял ден слънце, сняг и удоволствие от постигнатото, но дойде време да се кача до върха на пистата, защото затваряха. Един много симпатичен господин с моторна шейна ми предложи да ме закара, ама аз – упорито магаре! Хванах се за паничката и тя тръгна нагоре. До средата добре, бях овладяла как да стоя и кога да се пусна. Дойде първата височинка, оп, успях! Дойде следващата и познайте… Ските тръгнаха накъдето си искат. Паднах, а снегът бе станал мек и под стълбовете на влека потъваш половин метър. Тогава се започна едно сизифово изкачване, пъшкане, мъка! Скиор-доброжелател ме съжали и ми взе в движение от влека поне ските, а в израз на женска солидарност една професионалистка многозначително ме изгледа и даде най-логичния коментар: „Тук е опасно да се кара”. Дето се казва, вече изглеждам като любител на екстремните преживявания! Та газя си аз преспите по наклона, рева си тихо зад слънчевите очила и се проклинам за ентусиазма си.

 Тъкмо вече видях началната станция на лифта и ето го моето любимо момче тича срещу мен:

– Мило, какво стана?

 Ей, като ревнах с глас, а той ме успокоява:

– Тихо, тихо! Тръгнах да те търся, а един човек ми казва – готината мацка със слънчевите очила ли търсите? Падна на средата, сега катери хълма.

 Е, поне са забелязали, че съм готина! Ще кажете: „Момиче, луда си, че другата събота пак си отишла, пак си падала и ставала“. Но има нещо магично, нещо безкрайно свободолюбиво в снега и студа, в движението и в усещането, че сам контролираш нещата. Сигурна съм в едно – няма как да го усетите, ако не се качите и не пробвате. Може да е вашият спорт, може да не е, но човек трябва да опита, защото аз никога не съм мислила, че е моят, но сега съм пристрастена. А когато го правиш с любимите хора, е още по-хубаво.

Автор: Юлита Гърбева

Много хубаво пише това момиче. Може да прочетете още от нея тук и тук.

Аз не съм обсебваща майка, на моменти съм по-скоро отсъстваща. Все още не мога да разбера това благотворно ли влияе на девойката, която расте покрай мен или ще заложи някакви психологически проблеми в бъдеще. В последните години отвсякъде ни съветват да сме съпричастни родители, да се интересуваме от вълненията на децата, дори ако не искат да ни ги огласяват, да сме в крак с интересите им, да сме си най-добри приятели. Това с „приятелството“ ми е любимо сред заклинанията на новите семейни шамани. Аз на приятелките си не им давам джобни, не им простирам бельото, не ги „храня и обличам“,

щях да кажа и че не им определям вечерен час, но се сетих, че не съм определила и на дъщеря си. Не за да не преча на нощния живот на детето, просто още не се е налагало да го правя.

Казват, един от първите симптоми на обсебване е да водиш детето за ръка, дори когато отива от една стая в друга. Имало и други сериозни признаци:

• тотално обезопасяване на дома, което превръща дори рутинно действие като готвенето в поредица от сложни стъпки, за да си осигурите достъп до ножа или тенджерата;
• избягване на места, в които има струпване на повече деца – това е огнище на инфекции, както и да го погледнеш;
• купуване само на игри и играчки, които ще спомогнат ранното детско развитие;
• целодневно препускане от една форма към друга – спорт, изкуства, чужди езици  и посещаване на всички събития от културния календар прецизно изготвен от майката за месеци напред;
• прескачане от специалист на специалист, ако не дай Боже, най-скъпото ни се разболее, и колекциониране на диагнози и рецепти, защото една компетентна майка никога няма да се задоволи само с едно мнение – в краен случай ще й свършат работа две, но ако е направила и проучване в посещавания от нея форум и в социалната мрежа. Търсенето на съвети, с които да не се съобрази, си е вид зависимост при нея.
• …и най-вече натрапчивата мисъл, че тя е единствената, която се грижи за детето си както трябва.

Без да се поддаваме на приложна психология, подхождайки абсолютно аматьорски, ние просто оставихме детето да живее с нас. Нямаше как да бъде иначе – непрекъснато сме заедно, по стечение на обстоятелствата, не че ни е любимо да сме неразделни. Няма баби и дядовци, които биха могли да осигурят разнообразие в семейната клетка, няма и кой знае колко активен социален живот, което е престъпление.

Когато се вземат важни решения – детето присъства, защото няма къде да отиде. Когато се водят спорове – детето пак е там, по същата причина. Когато питам и търся мнение, го отправям към „всички тях“ – бащата и дъщерята. По-рано дори се учудвах, ако детето отговори преди бащата, сега вече не ми прави впечатление, че „малкото“ дава съвети, вслушвам се… или поне давам вид. Макар да се ползва с някои преференции, е абсолютно наясно какво преодоляваме, какво ни тревожи или вбесява, какво планираме да се случи…утре. Не е преднамерено, а резултат от съвместното съществуване. Затова ми се струва, че опитът да се следва предложен модел на възпитание е насилие над природата ни – или ни идва отвътре, или не. Още по-трудно ми е да разбера жени, които превръщат майчинството в заветна цел и смисъл на живота. Не че не е тържество на женската ни същност, не че не се осъществяваме (в някаква степен или напълно) чрез него, просто „майка“ не може да бъде единствената дума във визитката ни. Няма лошо в проповядваната всеотдайност, стига да не ни заличава до степен, да ни е трудно да си спомним какви сме били преди „новата ера“.
Вие от кои майки сте?

От д-р Травис Бредбъри

Психолог и автор на бестселъра „Емоционалната интелигентност“

Превод: Яна Пеева 

На всеки се е случвало да работи със или за човек, който чисто и просто е токсичен – изпива енергията ни, пречи на продуктивността ни и определено не ни помага да се чувстваме добре. Според последното проучване на университета Джорджтаун 98% от хората се оплакват от лошите взаимоотношения на работното място, които влияят по 9 различни начина на служителите и на мероприятието.

1. 80% губят време в притеснения за дребни грешки
2. 78% твърдят, че губят мотивация.
3. 66% се оплакват, че нивото им пада.
4. 63% си губят времето в опити да отбягват човека, който ги притеснява.
5. 47% нарочно намалят времето, прекарано в офиса.
6. 38% съзнателно са влошили качеството на работата си.
7. 25% си признават, че отношението им към клиентите се е влошило
8. 12% напускат работа, заради подобно отношение.
9. 48% нарочно спират да полагат усилия в работата си.

Въпреки че не можем да променим това как другите хора се държат с нас, можем да променим собственото си отношение. Преди това да се случи обаче, трябва да осъзнаем какво точно прави едни взаимоотношения „токсични“. Токсични са тези отношения, при които нуждите на едната страна остават неудовлетворени или някой нарочно се опитва да попречи на взаимоотношенията. Ако разберем различните видове “токсичност“, можем да се справим по-лесно с токсичните хора в живота ни.

1. Пасивно-агресивни отношения.

Случва се често на работното място – шефове, които нямат отношение към нас, или колеги, които препращат всяка кореспонденция и до супервайзъра ни.Характерно за пасивно-агресивните е видимата липса на усилия. Пасивно-агресивните хора не понасят никаква критика или коментар по работата си, често си тръгват по-рано и постоянно клинчат от работа. Поради тази причина въпросният тип хора е много опасен за продуктивността и безпроблемната работа.

Ако някой се държи пасивно-агресивно с нас, трябва да се опитваме да разберем какъв е проблемът и да го обсъдим. Този тип хора обикновено се опитват да избегнат проблема, защото не обичат конфронтации. Ако няма диалог, в един момент може да се окаже, че и ние започваме да се държим като тях. Важно е да помним, че пасивно-агресивните хора са чувствителни и не обичат спорове, затова трябва да сме конструктивни и да подходим внимателно към проблема.

2. Липса на доверие и прошка.

На всеки се случва да направи грешка, неизбежно е. Някои хора обаче твърде много се впрягат заради чуждите грешки, без да признаят, че се случва и на тях. Често са злопаметни, мнителни, очакват някой да им навреди, дори може да се опитат да ни изместят от важни задачи. Ако не сме внимателни, могат да навредят на развитието ни, като ни пречат да участваме във важни проекти.

Най-лошото в тези отношения е, че една грешка стига, за да бъдат забравени всички добри неща, които сме направили. За да спечелим доверието им отново, трябва да обръщаме внимание и на най-малките детайли и да приемем, че ще наблюдават всяка наша стъпка. Ще отнеме много време и усилия, за да излезем от опасната зона. Търпението ни ще бъде изпитано докрай, но помнете, че Рим не е построен за един ден.

3. Едностранни отношения.

Отношенията са двустранни, нормално е да даваме и да получаваме. В работата това се отнася до хората, които работят за нас (те изпълняват задачи, а ние ги учим), както и за хората, за които работим (те ни учат, а ние допринасяме за работата). Токсично става, когато някой дава прекалено много, а друг иска само да взима. Може да е мениджър, който дава прекалено детайлни наставления, или служител, който върши цялата работа.

Най-доброто, което можем да направим, е да спрем да ‘даваме’. За нещастие това не винаги е възможно, затова понякога се налага да проведем откровен разговор с другата страна и да уравновесим отношенията.

4. Идеалистични отношения.

Понякога виждаме човека отсреща в перфектна светлина и забравяме, че никой не е идеален. Това вреди на работата, защото се случва да не обърнем толкова голямо внимание на грешки или на неморални отношения, само защото наистина харесваме човека и по презумция смятаме, че е прав.

Важно е винаги да има граници, както и да останем обективни, без значение колко близък ни е някой. Ако ние сме обектът на идеализирането, трябва непременно да кажем нещо и да настояваме останалите да се държат обективно с нас.

5. Наказателни отношения.

Това се случва, когато едната страна ‘наказва’ другата, заради действия, които не съвпадат съвсем с вижданията или очакванията й. Големият проблем е, че това е инстинктивна реакция и често се случва без адекватна комуникация, критика и разбиране. Тя унижава човека отсреща и създава конфликти и лоши чувства.

За да се справим с това, трябва внимателно да подбираме споровете си. Няма нужда да задълбаваме във всеки конфликт, защото така ще ни сложат етикет на прекалено чувствителни.

6. Отношения построени върху лъжи.

Някои хора толкова искат да изглеждат добре, че забравят какво е истина и какво не е. Лъжите се трупат и скоро осъзнаваме, че това е основата на отношенията ни. Хората, които не ни отговарят честно, не заслужават доверието ни. В крайна сметка, не можем да разчитаме на някого, който постоянно ни лъже.

Една връзка е нищо без доверие. Най-доброто, което можем да направим, е да продължим напред.

Токсичните хора ни опъват нервите, защото действията им са нелогични. Няма никакъв смисъл да слизаме на нивото им, защото нещата, които правят, често са безмислени. В офиса е важно да сме спокойни, все пак това директно се отразява на работата ни. Проучванията доказват, че 90% от най-добре реализираните хора, имат умението да контролират емоциите си, когато са под стрес. Най-полезното им умение е да правят разлика между токсични и конструктивни взаимоотношения и да се пазят от първите.

Колкото по-ирационален е някой, толкова по-лесно е да спрем да му се вързваме. Няма нужда да участваме в игрите му. Трябва да се отдалечим емоционално от този вид хора и да комуникираме с тях, сякаш са научен експеримент – няма нужда от отговаряме на нападките им, а само на фактите.

За да има емоционална дистанция, трябва да сме наясно със ситуацията. Понякога може да се наложи да си дадем малко време и да помислим, преди да предприемем действия. Това е напълно нормално, и в дългосрочен план е по-добре за работата ни.

Някои хора мислят, че когато живеят или работят с някого, не могат да контролират хаоса, които създава. Това не е вярно. Когато вече знаем, че някой човек е токсичен, е много по-лесно да предвидим действията му и да ги разберем. Така можем да решим за какво си заслужава да спорим и за какво – не. Можем да поставим граници, но трябва да го направим съзнателно и конструктивно. Важно е да отстояваме позициите си и да не се оставяме на първосигналните си емоции.

Със сигурност все някога ще ни се наложи да работим или с токсични хора, затова е важно да мислим преди да действаме и внимателно да оценяваме ситуацията.

Снимката е от „Шефове-гадняри“. Надявам се да не сте го пропуснали!

Снощи бяхме със Светлана и Доника на откриването на No Gravity – новият спортен клуб на Ернестина Шинова. То че Ернестина е главозамайващо красива и талантлива е ясно, но и с клуба се е справила страхотно.

Има всички суперзабавни женски спортове, които можете да си представите, а инструкторките са прекрасно подбрани. За моя огромна радост видях и Бояна, писала съм за нея и преди, тази девойка прави чудеса. Много ми хареса, че клубът е само дамски, защото на повечето момичета им е трудно да се отпуснат, когато някой постоянно наднича. Освен това преди всяка тренировка се прави загряване, а инструкторите се съобразяват с предишните ви травми и слаби места. Което лично за мен е много важно, защото в последния спортен клуб, който посещавах, една мила девойка на 22 години в идеална форма, беше много възмутена, че 50 коремни преси и 20 лицеви опори ми идват в повече, постоянно вдигаше критично вежди и присвиваше устнички и общо-взето положи неистови усилия да ми направи фитнеса неприятен. Е, накрая успя. Интелигентният инструктор би трябвало да прави разлика между клиентите, които искат да разпуснат и да се позабавляват и тези, които гонят атлетична форма. А най-добре е да ги мотивира да постигнат второто, без да превърне спорта в мъчение. Такава цел са си поставили момичетата в No Gravity и може би затова се почувствах наистина добре дошла там.

Ернестина представи спортовете, които предлагат.

1. POLE DANCE
POLE DANCE е изкуство, с елементи на акробатика, сила, сценично поведение и танц. Чрез него тялото се извайва хармонично. Трупа се сила. Горят се излишни калории. И всичко това се постига чрез много забавление.

2. AERIAL YOGA – Това мисля да го пробвам задължително. Полетът над земята чрез хамака-люлка е едновременно релаксираща ,полезна за цялото тяло и невероятно забавна тренировка. Чрез въздушната йога по по-лесен и интересен начин се осъществява целта на всеки тип йога – живот без болка. Практиката е подходяща както за тренирали, така и за абсолютно начинаещи, защото дори и по-сложните йога-асани чрез люлката-хамак се изпълняват с лекота.

3. PILATES
Пилатес е метод, система от упражнения за разтягане и сила. Подобно на йогата, пилатес укрепва и тонизира мускулите, подобрява стойката, дава гъвкавост и равновесие и прави фигурата по-стройна. Разглежда тялото като едно цяло, не изолира група мускули и не работи само върху опредена област. Крайната цел е постигане на равновесие, подобряване на кръвообръщението, облекчаване от стреса, повишаване на издържливостта.

4. STRETCHING
Стречингът е най-доброто средство за постигане на завидна гъвкавост, чрез разтягане и укрепване на мускулатурата на фона на приятна и релаксираща музика.

5. TRX
TRX-Total resistance Exercise(общи упражнения със съпротива) е ефективна, революционна и забавна програма за компактен фитнес, която печели все повече последователи в целия свят. При TRX-упражненията чрез система от специални колани, тялото се натоварва само от собственото си тегло. Резултатите от тренировки с TRX водят до премахване на стреса, повишаване на концентрацията, премахване на излишните килограми и извайване на мускулатурата. TRX може да се практикува освен като спорт, така и като физиотерапия при различни травми.

6. Club Dance
Танцът дава на тялото пластика, богата двигателна култура, грация, правилна стойка и зарежда душата на емоционално ниво, особено, когато музикалното оформление, атмосферата и компанията предразполагат към това.

7. Kangoo Jumps
Интензивен метод за справяне с излишните килограми чрез няколко основни стъпки в различни разновидности.

8. Гимнастика за отслабване
Гимнастиката за отслабване развива скелетната мускулатура, връзките и ставите. Физическите упражнения са дейност за подобряване и поддържане на физическата форма, както и за цялостното здраве и благополучие. Те спомагат за укрепване на мускулите и сърдечносъдовата система, усъвършенстване на атлетичните умения, загуба на тегло или поддържане на форма за удоволствие. Честите и редовни физически упражнения стимулират имунната система и помагат за предотвратяване на различни сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване. за сила, подобряват физическата сила за гъвкавост , подобряват гъвкавостта на ставите за бързина, подобряват експлозивността на мускулите за издръжливост и координация, подобряват баланса на тялото.
Тя включва :
упражнения с гири, елементи от тае-бо , фитнес г-ка, стречинг.

9. Гимнастика за бременни
Положителни ефекти от упражненията по време на бременност:
* поддържане на функцията на кардиореспираторната система и мускулите.
* предпазване от прекомерно напълняване.
* подобряване на външния вид и самочувствието.
* намаляване на болките в гърба и кръста.
* намаляване на риска от развитие на разширени вени.
* намаляване на риска от развитие на диабет през бременността.
Освен тези ефекти, научно е доказано, че физическите упражнения влияят положително и на плода. Децата на активно упражнявали се майки са по-малко податливи към заболявания и затлъстяване. Трябва да се има предвид, че аеробните упражнения, освен на майката, увеличават пулса и на плода с около 5 удара в минута. Гимнастиката включва упражнения за цялото тяло , без коремната област. Тя трае 35- 40 мин.

Можете да разгледате страницата на клуба във фейсбук, там има и график. Не се заблуждавам, че някога ще имам краката на Ернестина, то нейното е… Господ давал, давал, та се забравил. Но този път твърдо съм решила да надвия природния мързел и да направя нещо за себе си. Хареса ми това място. Пробвайте и вие.

С Пеев в мола през почивните дни… Само да уточня, че Пеев мрази мол. Молът му е като наказание, независимо дали е с децата или само с мен. Първо, мрази да харчи пари. Второ, мрази да обикаля магазини. Трето, мрази навалица. Четвърто, мрази да харчи пари. Това казах ли го вече? Не знам как реагират другите мъже, обаче аз като реша да си отмъщавам за нещо, предлагам да отидем в мола. Момчетата подскачат от радост, Иван обръща очи. Добре че не съм отмъстителна душа и обикновено ходя сама. Обаче миналата събота се случи така, че се връщахме от обеден рожден ден и на Околовръстното се присетих, че котешката храна е свършила. И му викам на Пеевчето:

– Мило, хайде да минем през мола, а? Само до зоомагазина, че Фройд вече втори ден е на кучешки гранули. Може и кафенце да пием на слънце. Хайде де.
И направих пеперудките. На всички млади момичета и не само – ако не сте се научили, веднага да поправите този пропуск. Действат безотказно пеперудките, ето след почти 25 години брак, още ми се връзва, като го погледна мило и припърхам с мигли. Та в крайна сметка, завихме към мола. Може ли да откаже Пеев на такава добра жена?

Паркираме и аха, да хванем ескалатора към първия етаж със зоомагазина, когато ми хрумва, че така и така сме без децата, може мъничко да се поразходим, колкото да се пораздвижим малко. Ми полезно е за здравето, нали? Поразхождаме се и случайно забелязвам, че в Бенетон заредили есенна колекция. Придърпвам го Пеев само да разгледаме набързо, нищо специално не търсим. Мила продавачка веднага почва да ни предлага разни пуловерчета, роклички, блузки. Естествено, аз скромна жена, само разглеждам и ей така между другото премервам три-четири-пет парцалки. Просто да видя как ми стоят, нищо няма да купувам. Много мразя да обикалям магазини, не знам дали съм споменавала. И да пазарувам не обичам, то ние жените всички мразим да пазаруваме. Пеев обаче се заглежда в една черна кожена рокля на закачалката.
– Меро, я пробвай тая рокличка.
– Абе, Иване, ти луд ли си? Кожена рокля не съм носила от двайсет години.

Спомням си, едно време имах една такава. Не само кожена, ами чак лачена, с цип, дето я облякох на първото си интервю за работа. Боже, колко съм била откачена да отида на интервю, докарана като за нощен клуб. И с едно яркочервено червило отгоре. И досега се чудя как ме взеха на работа. Та роклята я поглеждам пренебрежително, но все пак нахлузвам и нея. Пеев ме гледа с оня поглед, закачливия. Възмутена съм.

– Значи, аз такова нещо не мога да облека и да изляза на улицата. Все пак съм сериозна жена, с четири деца. Може да живея на Околовръстното, ама не работя там.
– Тази най-хубаво ти седи. – човекът е категоричен. – Другите, където си ги взела, са за лелки.

Зарязвам роклите и обидено напускам магазина. Кожена рокля няма да си купя, обаче вече съм си навила на пръста, че трябва да си взема нещо. Поразхождаме се още малко, не повече от половин час. Хайде, нека е един. Пеев почва да пръхти, видимо е отегчен.
– Хайде, избери си нещо и да пием кафе.
Е, може ли човек да пазарува, като някой му дава зор. След петия магазин с празни ръце и навирен нос потропвам с токчета към кафето. Пеев доволен, че сме приключили, изобщо не подозира как плаче сърцето ми. Сядаме на кафе, но душата ми е неспокойна. Поглеждам, Икеа насреща.
– Мило, чудя се дали Икеа е отворена днес.
– О, забрави, да си прекарам почивния ден в Икеа.
– Ама аз нищо не съм казала. Просто си разсъждавам на глас.
– Моля те да си разсъждаваш наум.
Сега вече съм наистина обидена. Допиваме си кафето в мрачно мълчание. Тръгваме към асансьора.
– Знаеш ли, аз размислих за кожената рокля. – Пак пеперудките. Пеев изобщо не знае какво му се пише. Доволен, че съм го послушала, ме повежда към „Бенетон“. След половин час не е толкова доволен, но пък е добре натоварен с три огромни чанти. Кожената рокля и тя е някъде там.

Вкъщи се сещам, че сме забравили храната за котето. Ей затова мразя да пазарувам с мъж. За пет пари работа не може да свърши човек.

Водя Алекс на градинка, той с чадър на самолетчета, аз с чадър на калинки, помотваме се и си бъбрим под дъжда. Подминава ни съседка в розов анцуг и яке, устремена напред в енергичен джогинг. Алекс: „Мамо, тя що бяга?
– За да е здрава, мамче.
– Болна ли е?
– Не.

Кратко мълчание и въпросите продължават.
– Мамо, ти бягаш ли?
– Не, мамче.
– Болна ли си?
– Не.
Още минутка мълчание и тогава.
– Начи няма бягаш, мамо.