Внимание, приказки!
Разказването на приказки може да е опасно за здравето на мама!
Ето какво ми се случи в един отвратителен зимен ден.
Излизам да хвърля миризливия памперс в кофата, вратата се хлопва зад мен и се заключвам отвън в ужасния студ, без яке, без телефон, по чехлички. Тоя филм вече съм го играла преди време, като беше малък Алекс. Тогава още не можеше да ходи и тичах боса да прескачам през задния двор, където за късмет вратата беше отворена.
И повторението съм го играла, когато нямаше никой вкъщи и вече се канех да викам ключар, но Ванката се върна от работа, покатери се до втория етаж и влезе през отворения прозорец като един истински супермен.
Слава богу, сега Алекс е вкъщи, вече е голям и вече може да отваря вратата. Звъня на пожар. Чувам тропот на детски краченца по коридора.
– Кой зъни?
– Алекс, отвори, мама е.
Кратко мълчание и…
– Нееее, ти не си мама. Ти си Кучо Вучо!
След известно количество убеждения, обещания и заплахи ми отвори, обаче аз си имам вече обеца на ухото.
Повече никакви приказки за Седемте козленца преди лягане.
