Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Много обичам месец септември! Не защото съм склонен да се прехласвам по пейзажи от паднали жълто-кафяви листа, а защото не понасям жегите и предпочитам меланхоличната есен, пред хаотичното и динамично лято! Започвам почти всяка сутрин да се будя в добро настроение и почти винаги го запазвам, поне докато не се събудят и децата, въпреки че "има дни, има дни, във които не върви!".
Днес станах с особена лекота в душата, а мрачното време вън ми затвърди усещането, че ме чака един приятен и безгрижен ден. Приготвих закуската на децата, пуснах каната, за да си стопля вода за кафе и гледайки през прозореца, тайничко си помечтах за малко дъжд. Сложих кафе и мед в чашата, добавих вода и накрая сипах задължителния пръст мляко. Отпих и почти повърнах в мивката. Кафето беше кисело като потен задник на автобусен кондуктор, а понеже съм много разсеян, първо погледнах дали не съм сложил кисело вместо прясно мляко, което си признавам, че се е случвало и преди! Започнах отново да си приготвям кафе и резултатът от първата глътка беше още по-отвратителен. Веднага се сетих какво става. Чувал съм или пък съм чел във Фейсбук(значи е вярно!), че когато получаваш инфаркт или инсулт вкусът в устата ти се променя! Започнах да се сбогувам със света и погледнах навън, защото не исках последната гледка в живота ми да е пълна мивка с чинии и две наръфани кебапчета. Чаках около три минути, изкарах си примирен още едно кебапче от фурната и тамън да си отворя бира, децата станаха и аз реших да отложа инфаркта поне до обяд.
Направих трети и последен опит да си приготвя кафе, но резултатът бе отново кисел. Когато Росито се появи в кухнята, аз й посочих пълната чаша и я помолих да вкуси, за да се убедя, че не полудявам. Тя отпи предпазливо, изплю се в мивката и след кратък размисъл ми каза:
- Абе, май забравих да ти кажа, че снощи сложих лимонтузу в каната, за да се изчисти!
Твойта ма……., ..……….,…………,…………………., ДА ………………….,…….,……….,…….!
Задъхан седнах на дивана, а тя още по-задъхана се превиваше от смях. Погледнато от различен ъгъл, трябваше да се радвам, защото винаги чистеше каната с веро, но аз трудно преглътнах (буквално) пропуска й да ме уведоми.
Решихме да ходим в Морската и започнахме дългия процес по обличане, хранене, преобличане, обуване на децата. Изглежда лесно за изпълнение, но не и с нашите деца. Боримир и Микаела са почти на 4 и живота им е изпълнен с Макуин Светкавицата (Коли) и Елза и Ана(Леденото кралство). Докато се хранят възникват интересни спорове, които бързо прерастват в ръкопашен бой. Кой е по-бърз - Ана или Макуин? Кой е по-красив - Елза или Макуин? Кой е по-кафяв, кой пее по-добре, кой на кого е по-голям приятел…дълъг и разнообразен списък. Габриел (почти на 2), все още не разбира защо са тези скандали, но охотно участва в тях като удря и крещи срещу този, който му е по-близо.
С цената на много ултиматуми и крясъци успяваме да ги накараме да си довършат закуската и да започнат да се обличат и обуват. Викам Габриел да дойде при мен, за да му сменя памперса, но той директно тръгва в другата посока. Това е нещо, с което трябва да свикнете. Децата никога не правят това, което искате от тях от първия път и без да им го изкрещите поне 7,8 пъти заплашително! Габи се качи на другия край на дивана, скочи ухилен на земята и приземявайки се по задник, памперсът му се пръсна и той се озова в центъра на голямо кафяво петно. Това предизвика аплодисментите на батко му, смехът на сестра му и повръщането на майка му. Баща му прегракна, докато му миеше задника, гърба и косата!
Някакси излязохме и стигнахме до алеите на Морската градина. Тук трябваше да си отпусна гласа и да дам всичко от себе си, понеже бяхме на открито и звукът се губеше. Основно крещях това - " Хайде бе, хайде по-бързо!" ; " По-бавно бе, ще претрепеш някой!"; " Върни се тук/махай се оттук!"; "Не ме интересува дали Макуин е по-силен от Елза!" и други смислени фрази.
Има моменти, в които някое от децата влиза в серия от издънки и съсредоточавате цялата си енергия в него. Боримир си опика гащите, блъсна няколко човека с колелото, мрънкаше постоянно с досаден глас и аз трудно се удържах. Чашата преля, когато с престорено жалостив глас започна да вие с молба някой да го бута, вместо той да върти педалите. Побеснях и се развиках:
- Я тръгвай бе, дрисльо! Нали искаше колело да караш, сега ще караш или ще го хвърля на боклука, ясно ли е?!
Детето тръгна пред мен, а Росито започна да ме упреква, че съм бил твърде рязък със сина ни. Трябвало спокойно да му обяснявам и с овладян глас да го убедя, че не трябва да се държи така. Моляяяя?! Абе няма да ми се лигави тука и да му уйдисваме на глупостите! Започнах още повече да крещя:
- Внимавай къде караш, момченце! Къде отиваш там бе, върни се обратно! Само да те видя, че пак гониш някое куче!
Някаква жена се приближи с решителна крачка до мен и ме попита възмутена:
- Извинявайте, господине, кога ще спрете да викате на детето ми?!

Случвало ли ви се е да си търсите ключовете и да погледнете сто пъти на масата, докато преравяте целия апартамент и когато погледнете за сто и първи път, да ги видите на същата тази маса. Това е защитна реакция на мозъка, който се предпазва от блокиране поради увеличени нива на стрес.

Погледнах момченцето с колелото пред мен и сякаш се събудих от дълбок сън. Моят син необезпокоявано газеше с колелото си някакви цветя в тревните площи на 50 метра от нас, а пред мен стоеше непознато детенце и ме гледаше със смесица от страх и любопитство. Започнах да се извинявам на майка му и да я уверявам, че сме нормални, но тя не поиска да рискува и бързо се отдалечи. Е, важното е да не обръщаш много внимание на подобни случки и ние продължихме разходката.

Микаела се спря пред две възрастни дами, които седяха кротко на една пейка и ги попита:
- Искате ли внучка?
Явно и двете баби използваха добро лепило за зъбни протези, понеже долните челюсти им виснаха доста рязко. Дъщеря ми реши, че не са я чули и повтори:
- Внучка бе! Искате ли ме за внучка?
Едната жена се престраши и каза:
- Добре, ще те взема.
Микаела отвърна:
- Куче имаш ли?
- Нямам.
- Сладолед?
- И сладолед нямам.
- Ми ко имаш?
- Едно внуче колкото тебе и ще си играете като братче и сестриче.
Да предложиш на дъщеря ми още един брат е все едно да предложиш на котка да започне работа като кучешки зъболекар. Микаела се обърна възмутена и си тръгна.
Стигнахме до една поляна, на която общината организирала някакъв рибен фестивал. Имаше детски куклен театър, димящи скари и студена бира. Избрахме си маса, отрупахме я с тарелки и започнахме едновременно да се храним, да ги разтърваваме, да крещим и да се извиняваме на съседните маси. Микаела обърна мидите върху краката ми, а Габриел събори бирата върху майка си. Слънцето взе да напича и аз бях на предела на силите си. Боримир си тъпчеше скумрия в носа и тъкмо, когато посегнах да я изкарам от там и да му я натъпча в устата, една смътно позната жена се приближи към мен. Изглеждаше изнервена , а дрехите й бяха изцапани с лютеница и супа. Усмихна ми се и каза:

- Здравейте, помните ли ме? Ще дойдете ли пак да повикате на сина ми, за да си изяде супата?!

Погледнах изключително победоносно Росито, наврях два картофа в устата на Микаела, за да не проговори и да ми развали момента и тръгнах да помогна на бедната женица.

Още от Калоян:

"Като ти казах да не ставаш наркобарон..."

Фабрика за мечти "Светлина" ни представя нова програма за дигитално-медийна грамотност за деца.

В заобикалящата ни технологична среда е необходимо да отговорим на нуждата от развитие на дигиталните умения при децата, както и тяхното здравословно използване. Всички виждаме как интересът към технологиите неконтролируемо расте и заема все по-голяма част от ежедневието на деца и възрастни. Можем ли да предложим образование, което да отговори на нуждите на децата, като им помогне да развият компетентности необходими за професиите на бъдещето?! 

Ние, от Фабрика за Мечти Светлина вярваме, че най-важното в образованието е децата да се учат да развиват своите силни страни и да бъдат успешни не само в обучението си, но и в живота като цяло. Стремим се да насърчаваме учители и родители да развиват уменията си в разбирането на децата, да вдъхновят детското любопитство към актуалните предизвикателства. Образованието на 21-ви век е неизменно свързано с дигиталната грамотност. Как да научим децата да прилагат дизайнерско мислене и изчислителни подходи към реални проблеми гарантирайки автентично учене?! Как да помогнем децата да са подготвени за бъдещето и да използват максимално съществуващите технологии?

Представете си глобална обучителна програма с най-новите курсове за деца в областта на дизайна, информационните технологии и програмирането, провокиращи креативността и способността им да създават! 

Фабрика за мечти Светлина представя цялостна холистична визия за това какво може и трябва да бъде образованието в съвременния свят. За разлика от другите технологични образователни програми, подходът е фокусиран в разпознаване на разнообразните интереси на учениците, както уменията за взаимодействие и екипност, които водят до успех във всяка една дисциплина.

Подход към ученето, основан на проекти, предизвикващи любопитство, изграждащи доверие и насърчаване на работа в екип. Предоставяне на възможности учениците да търсят решения на реални проблеми в ролята на дизайнери, програмисти, инженери, аниматори, музиканти, режисьори и творци. 

Програмата е основана от университета в Станфорд през 1999 г. с цел предлагане на иновативно технологично образование. Призната е в Stanford, Harvard, Oxford, UCLA, Duke, NYU и още 10 престижни университета. Преподавателите и специалистите, разработили програмата, са професионалисти в бранша с изключителни познания в областта на технологиите, с движеща страст към вдъхновяването, преподаването и наставничеството. 

Създадена и съобразена с нуждите на всяка възраст от 1-ви до 7-ми клас, курсовете предоставят необятно технологично разнообразие според интереса и целите на развитие. Всеки един курс е разработен и се състои между 4 и 7 модула в зависимост от уменията, които е необходимо да бъдат усвоени.

В предлаганите курсове децата се сблъскват с предизвикателства, свързани със света на анимацията, криптиране и шифри, машините на бъдещето. Очакват ги пътувания от основите на моделирането и дизайна до проектирането на градове и места за игра, разработване на апликации, както и много други вълнуващи преживявания, провокиращи желанието за учене.

Посещавайки курсовете учениците изграждат умения и увереност да бъдат създатели с технологии, което ще им помага да посрещнат предизвикателствата на бъдещето.

Всички курсове включват дейности и проекти, които насърчават груповото сътрудничество, творческото експериментиране и обучението въз основа на интереси.

Побързайте и изберете заедно със своето дете курс, който да посещава с нетърпение през новата учебна година! 

cover svetlina logo high quality

За ученици от 1-4 клас Фабрика за Мечти е подготвила следните два класа:

1.КРИПТИРАНЕ, ШИФРИ И ДИГИТАЛНИ ДЕТЕКТИВИ

Област: Програмиране и компютърни науки

В този курс децата ще се сблъскат с Декодирането на символи, Шифри и криптиране, Шпиони и секретни кодове, Защита на информацията, Криптовалута и дигитална сигурност

2.АНИМАЦИИ! КАК ДА СЪЗДАДЕМ СВОЯ СОБСТВЕНА АНИМАЦИЯ

В този курс предизвикателството за дигиталните творци ще бъде да се запознаят подробно и да научат какво точно е анимацията, ще преминат през всички процеси от създаването на сториборда до анимацията - такава, каквато я познават.

Design Challenges 2

За учениците от 5-7 клас са подходящи следните курсове:

 1. ДИЗАЙНЕРСКО СТУДИО ЗА ПРИЛОЖЕНИЯ

В този курс децата ще подобряват своите дизайнерски умения, ще разсъждават върху нещата, които ги вдъхновяват и на тази база ще могат да проектират свое собствено приложение, което след това ще се научат как да промотират.

 2. ВЪВЕДЕНИЕ В 3Д МОДЕЛИРАНЕ ПРЕЗ TINKERCAD

Класът по 3Д моделиране през TINKERCAD позволява децата да положат основите на моделирането в глобалното общество, ще разберат как се става 3Д дизайнер и ще създават свой собствен 3Д модел.

design play space


Атанас Атанасов - лектор на курсовете от програмата „Дигитални компетенции на 21 век“ - отговаря на най-честите въпроси на родителите:

От каква възраст е подходящо за децата да придобиват дигитални умения?
 
Между първи и четвърти клас е перфектното време за поставяне на основи. Децата виждат технологиите навсякъде около тях и трябва да знаят от рано как да работят правилно и безопасно с тях.
 
Как можем да ги подготвим от малки за предизвикателствата на новите технологии?
 
Ще се повторя, но първо трябва да научим децата да използват технологиите правилно и безопасно. Това естествено изисква време, за да се превърне в навик. От опит виждам, че чрез смесица от интересни нови знания и повтаряне на действия (като пращане на файлове и влизане/излизане от профилите си заради практическа причина) е оптимален вариант за предаване на знания и навици.
 
Какво ще научат те в дигиталната академия?
 
Децата ще научат много за дизайн и програмиране/логика. Имаме много практически упражнения, но отделяме и време да си говорим защо трябва да действаме точно по този начин. Важното е децата да започнат да мислят как да направят нещо свое, а не как да копират "нещото от дъската". Упражненията, които децата ще правят, са, за да се научат сами да изграждат своите идеи. Например сами определят какво мобилно приложение да направят. Ние само канализираме идеите им.
 
Под каква форма протичат занятията?
 
Започваме с новите неща. Например как да направим и използваме меню в приложение. След като веднъж го направи само с преподавателя, той помага и на всички деца. После се отдаваме само на упражнения за затвърждаване на знанията. Между всичко това може да прочетем/видим клип с нещо допълнително и полезно. 

 

Колко пъти в седмицата има занятия?

Веднъж в седмицата.

Как преминават самите занятия?

Ще учим 2 предмета. Един от тях ще е свързан с дизайн и един с програмиране/логика. Всичко, което вземаме ще бъде свързано за да могат да правят завършени проекти и в двете направления.

Защо имате два предмета в учебния си план?

Нашата програма е изработена, за да могат децата да учат и изпробват знанията си директно. По този начин ако имаме да направим игра то ще могат в един час да изпробват дизайн уменията си и тези в програмирането.

Колко време продължава обучението по дадени предмети?

Един учебен срок, което означава около 15-16 посещения.

Теория или практика включват предметите?

И двете. Ще отделяме време за теория и практика при всяко занятие. Това означава, че може дадено занятие да мине без работа на лаптоп, но може да работим заедно, да рисуваме, сглобяме неща или какво ли още не.

Повече информация ще получите на телефон 0897 811 453 или направо да посетете академията в зелената част на квартал ”Лозенец”, ул”Свети Седмочисленици 23”.

Разберете повече на www.fabrikazamechti.svetlina.net

Наскоро споделихме с вас статия за кредитите и как да ги ползваме разумно, в която експерт ни разясни какво е кредитен рейтинг, как да изчислим какъв кредит можем да вземем, така че да не нарушим начина си на живот, защо е важно да изискваме от работодателя си да ни осигурява на целия ни доход и други важни въпроси. 

В тази статия ще се фокусираме на потребителските кредити - как да изберем най-подходящият за нашите нужди и на какво да обърнем внимание в договора. 

Потребителски кредити са кредитите, които можем да изтеглим за всичко, от което в момента имаме нужда и средствата в брой не достигат - като почнем от образование в чужбина или такса за школата по математика, и стигнем до покупка на автомобил. Oбикновено са с по-голяма лихва, спрямо ипотечните, но имат редица предимства:

1. Не е необходимо да се обвържат с ипотека на имот.

2. В повечето случаи не са необходими гаранти или поръчители.

3. По-лесно и бързо се кандидатства и усвоява кредит при одобрение.

4. Има възможност за избор на фиксирани условия за целия период на кредита.

5. Документите при кандидатстване са по-малко – често става само с лична карта.

Потребителският кредит може да бъде целево разпределен така:

1. За лични планове и събития - ако планирате сватба или ви предстои кръщене, можете да вземете кредит за лични цели. Този вид кредит често се ползва и за финансиране на пътувания или за обучение в чужбина.

2. За покупка на автомобил или друго превозно средство – мотор, скутер или една каравана за разходка в планината или на море. Да, могат и те да бъдат финансирани. Експертите на БНП Париба Лични Финанси споделиха, че отскоро техният кредит за употребяван автомобил, включва опция и за подобни МПС.

3. За ремонт на дома - този кредит вероятно е най-често тегленият. Винаги ще се намери какво да ремонтирате – кухнята може да е  за освежаване, или детската да има нужда от нови мебели, а банята след известен период чака за основен ремонт. В такива моменти потребителският кредит за ремонт е най-подходящото решение. 

4. За обединяване на задължения - когато имате нова идея, но изплащате други кредити, това е вариант да финансирате новия си проект и да оптимизирате плащанията по кредитите си.

5. За покупки на стоки -  влизате в някой магазин за техника, мебели или спортни стоки и искате да си купите няколко неща, но нямате достатъчно пари в брой. Попитайте търговеца дали  работи с някоя банка и можете да ги вземете на кредит. Пак ще имате потребителски кредит, но той ще бъде за покупка на конкретни стоки на изплащане. Доста популярен е този вид кредит и дори първият кредит, който ползвах беше такъв – купих си лаптоп на вноски.  Удобно е за семейния бюджет и често лихвите са много приемливи. 

30730254 mКакво е важно да знаете при избора на потребителски кредити:

• Преди да се обвържете с договор за кредит, трябва да бъдете сигурни, че можете да го изплащате. Напомняме ви, че експертите съветват вноските по кредити да не надвишават 30 % от месечния ви приход.

• Проучете пазара — сравнете различните оферти. Първата оферта, която ще получите, може би не е най-добрата; 

• Информирайте се за всички тaкcи и комисионни, които кредиторът ще начисли върху кpeдитa Bи; 

• Обърнете внимание на периода на изплащане – съобразете срока, така че да можете да покривате без затруднение вноските си. 

• Преди да подпишете договора за потребителски кpeдит, прочетете внимателно съдържанието му, за да сте запознати с условията, които съдържа той; 

• Задължително проверете коректността на данните — кaктo Вашите, така и тези на кредитора; 

• Aкo потребителският кpeдит е предназначен за покупка на стока, в договора трябва задължително да бъде упомената стокaтa, кaктo и нейните марка, модел и цена; 

• Обърнете специално внимание на погасителния план, според който ще правите плащанията си и следете падежните дати, до които трябва да се правят вноските.

• Ако имате сключена застраховка във връзка с договора, запознайте се много добре с условията по нея – това е част, която много често се пренебрегва от потребителите, а в даден момент нейното действие може да Ви бъде от полза. 

87297433 m

За експертната информация от тази статия благодаря на финансовите консултанти от БНП Париба Лични Финанси. Повече съвети на финансова тема можете да намерите в техния блог. В статията съм добавила и линкове за отделните видове кредити, които предлагат. Надявам се да ви е била полезна. И не забравяйте да четете договорите си много внимателно, дори и малките букви, най-вече тях.

Автор: Мария Пеева

Моята снаха е готова да издаде наръчник "Как да спечелиш сърцето на свекърва си". Първата глава в него ще се казва: Пращай ѝ всеки ден снимка на сина и внучето. Вчера например получих ето тази.

Но това далеч не е всичко. Разказвала съм ви, че у нас обичаме да четем, особено аз и тя (всъщност, когато разбрах, че Яна е страстен читател, вече бях спечелена, но не ѝ го казвайте). И в тази връзка, едно от нещата, които правим заедно е да ходим на пазар за книги. Имаме различен вкус, но често тя открива нещо в моя списък, аз - в нейния, пием кафе и изобщо просто прекарваме време заедно, което ме прави много щастлива. Надявам се, нея също. Тази година обаче не мога да отида на Алеята на книгата, за което много ме е яд, защото ми е любимо книжно събитие, заедно с коледния книжен базар. Не е само заради намаленията, просто там винаги цари една такава "книжна" атмосфера, която ми пълни сърцето. Освен това откривам книги, които иначе бих могла да пропусна в огромния избор от заглавия, има и представяния на автори, изобщо усещам го като "моето нещо". Е, тази година ще го изпусна, в Банско сме по друга важна задача - показваме България на нашия чичо Митко, който 15 години не се е връщал на родна земя и затова сега сме му организирали програма "Опознай родината, за да я обикнеш".

Но да си дойда на думата. Оплаках се на Яна, че тази година ще изпусна събитието, а тя веднага предложи да отиде и да накупи книжките, които съм си избрала. И при това не сама, а със специален помощник. (Да имаш бебе в количка си има известни предимства, когато пазаруваш за книги, с бебе на гърба обаче не е толкова лесно).

Възникна обаче проблем, не всички книги ги имаше налични. Казах ѝ да не се притеснява, ще ги търся в книжарниците. И ето тук идва най-милата част. Яна реши да ме изненада и ми е избрала други книги, които на всичкото отгоре са точно по моя вкус, не по нейния. Избрала е книга за всеки от семейството. Така че ето какво ще четем у дома тази есен, благодарение на снаха ми, която знае как да спечели всяко сърце, не само моето.

За мен и за Иван - "Децата на войната" на Варужан Восганян. Зад художествените детайли се крият истини, които иначе трудно могат да бъдат казани. Авторът е румънец с арменски произход, бил е два пъти министър на икономиката, това е вторият му роман. Разказва за истински човешки съдби, за избора да простим или да търсим отмъщение. Мисля, че няма да останем разочаровани.

"Почти нормално семейство" на Матиас Едвардсон е за мен. Тя е от списъка ми - не мога да устоя на трилъри от този тип - скандинавски автор, тайните, които ни мотивират да постъпим по един или друг начин, бавното и постепенно вникване в психиката на героите, най-вероятно ще започна от тази, още като се приберем у дома.

"Времето на жените без часовник" на Мамен Санчес също е за мен. Бях ѝ чела ревю в "Аз чета" и образът на главната героиня ме заинтригува.

"Да дочакаш утрото" на Лиз Мъри също беше в първоначалния ми списък. Авторката е отраснала в семейство на наркомани, живяла е на улицата, но някак успява да оцелее, да се съхрани и в крайна сметка се измъква от улицата, печели стипендия и завършва "Харвард". Ще бъде тежка книга, но такива истински истории са много вдъхновяващи. Мисля, че всички имаме нужда от такива понякога.

"Пазители на наследството" е за нашия чичо Митко, който е страшен приключенец, а също и за Иван. По книгата има филм, който също мислим да гледаме. 

"Вещерът" е за тийновете у дома, цяла поредица е, надявам се да се запалят, защото е точно по техен вкус - страхотии и фантастични чудовища. Коко получи и манга, защото си пада много по този тип комикси, че даже и сам рисува.

За шестгодишния Алекс също има книжка - той е много запален по всякакви истории за миналото на света (чета му "Кратка история на света за млади читатели", страхотна книга, много препоръчвам). Отделно обича филмчета за животни, затова Яна му е избрала тази прекрасна книга "Големи и малки истории за изчезналите животни" с великолепни илюстрации.

Бебе Борис получи две книжки - "Дърветата" с прекрасни илюстрации, за която още е малък, но ние ще му я четем, както и едно "Малко патенце", което да си мачка на воля. Клетият му татко Теди има един куп техническа литература на английски със заглавия, които дори не мога да произнеса.

А за себе си Яна е избрала "Девет цикъла сезони" на Надежда Максимова. Не е ли снаха за обичане, вие кажете!

Автор: Вени Николова-Миронова

Една година. 

Преди година по това време усещах... страх. Сковаващ страх.

Егоистът в мен беше в паника, че трябва да се грижи за нещо по-живо от кактус (с който не винаги се беше справял добре).

Бохемът в мен ронеше горчиви сълзи над чаша безалкохолна бира, като рисуваше апокалиптични картини на тъмен зандан, от който нито ще излизаме, нито ще ни дават да пием вътре.

Пътешественикът беше стегнал два куфара до вратата и не спираше да мърмори -" И как така бебе, и кой ме е питал, и къде ще ходим с това бебе?!? До парка? Напускаааам".

Поспаливото ми аз направи няколко ритуални опита да проспи бременния си живот, докато беше в дълбок шок и истерия, че ще спим пак след… 18 години.

Философът в душата ми не спираше да блъска глава над въпроса защо и как ще се наложи да пораснем. 

Четящото ми аз отказваше да си пълни главата с бебешки глупости. 

Изобщо ни една част от мен не беше нито готова, нито съвместима с идеята" бебе".

До майката, която се крие в банята

А после... 

После се оказа, че нищо не сме разбирали от бебета :) 

Оказа се, че сме пропуснали най-важната част, която всичките ми аз вкупом осъзнаха - че всъщност не раждаме, всъщност прераждаме част от себе си. 

И в ръце държахме не просто бебе, от тези, дето хората говорят за тях, а нашето бебе.

Поспаливото ми аз се влюби в това спящо и топличко създание и се гушкаше с него до обяд. 

Пътешественикът намери в новия пасажер много нови поводи за приключения и причини да посетим и нови, и стари места, и с кеф стяга още един малък куфар (само куфарът му е малък, не целият багаж:). 

Бохемът беше в еуфория, че не спря да излиза, срещна нови страхотни хора и си пие винце на терасата. 

Егоистът се научи да сменя памперси и да бърка домашни пюрета, но беше щастлив, защото това не беше просто бебе, беше си егоистично нашето бебе. 

Оптимистът си приписа заслугите, че нашето бебе е едно такова усмихнато и яко. 

И не, не се наложи да пораснем, напротив, нашето бебе ни даде 1001 причини и извинения да се връщаме в детството, да гледаме през неговите очи и да откриваме всеки ден заедно. 

Та всъщност, вероятно още не съм готова за бебе по принцип… 

Но дефакто съм егоистично влюбена в нашето позитивно, усмихнато, поспаливо, пътуващо, обичащо малко бохемче, защото се оказа, че ТО всъщност съм АЗ, и АЗ всъщност е ТО.

Вижте още:

Синът на моя син

Плевел и плява

Автор: Мария Пеева

На снимката виждате Алекс, който на 4 години си спретна собствена гаражна разпродажба. Обясни, че му трябвали пари и не може да чака Феята на зъбките още две години.

В нашето семейство се говори за пари.

Може би някои родители предпочитат да не разговарят с децата си за пари. Сигурно мислят, че са твърде малки или искат да ги държат по-далеч от материалното в света около нас. Но аз вярвам, че за тях е добре да имат отношение към парите - да ги ценят, да имат представа за стойността им, но и да боравят с тях без притеснение, разбира се, според възрастта си. А и да не забравяме, че децата имитират абсолютно всичко от света на големите и нашите дела са им много интересни. Нека използваме любознателността им, за да им създадем полезни навици, които в бъдеще ще улеснят живота им.

Защото парите не растат по дърветата.

Скоро момчетата ми тръгват на училище. Септември е тежък месец за всяко семейство с деца, разходите за подготовка на ученика не са никак малки. Купуват се дрехи и обувки, раници, учебни материали, учебни помагала, заделя се бюджет за курсове, школи и какво ли още не. На всичкото отгоре, като повечето деца, и моите синове обичат разни екстри, по-специални марки, нови технологични джаджи и непременно им се иска да се явят с всичко това на първия учебен ден. 

Затова с всеки от тях както обикновено изготвихме списък със стоки и услуги за новата учебна година. В него включихме:

Такси училища и курсове

Разходи спортни занимания

Учебни пособия

Учебници

Дрехи

Обувки

Раници

Книги

Всички тези разходи момчетата се съгласиха, че са абсолютно необходими и без тях не може. Освен това така придобиха ясна картина за средствата, които семейството заделя за ученика и им стана ясно защо моментът за нови джаджи и играчки трябва да се отложи, колкото и да им се иска “подарък за първия учебен ден”. Но аз им предложих друго. Да си направят личен бюджет.

Това видео ми помогна да им обясня концепцията за личния бюджет и как може да се планира успешно.

После предложих на тийнейджърите да си изберат финансова цел - единият поиска нов телефон, другият лаптоп. Направиха си списък с приходите и разходите спрямо джобните и установиха, че ще трябва да чакат поне година, което доста ги обезкуражи.

Тук обаче родителското тяло излезе с изгодна оферта - предложихме им да съберат половината пари, а останалите ще ги получат като коледен подарък от семейството ни и така само след четири месеца мечтите им ще се сбъднат. А най-хубавото е, че те ще са ги постигнали и със собствени усилия.

Вече се радвахме тайно, че няма да се чудим какво да избираме за Коледа, когато момчетата излязоха с контраоферта. Направиха списък с ненужни вещи, които могат да продадат на приятели и се оказа, че може и да не се наложи да чакат до декември.

Изобщо, оказва се, че децата са много предприемчиви, когато им се дадат правилните насоки. Няма да се учудя, ако накрая съберат повече пари, отколкото са очаквали.

Междувременно си имам и малък ученик, който сега ще е в предучилищна и задава всякакви въпроси, за парите включително. Някои са лесни за отговор, други - не толкова. Ето и някои от тях:

Може ли да си вземем от банкомата колкото пари си искаме?

Защо в различните държави парите са различни?

Колко пари трябва да има човек, за да му стигат?

Кой изобщо е измислил парите?

Тук отново ми дойдоха на помощ видеата от сайта “Уча.се”. Споделям с вас две от тях, които отговорят на някои от тези детски и не толкова детски въпроси. И двете са само по 4 минути, а освен това са поднесени по интересен и достъпен начин, който ще ги заинтригува независимо от възрастта им. Принципно са предназначени за тийнейджъри, но 6-годишният ми също ги изгледа с интерес, а 11-годишният не само ги изгледа, ами и направи тестовете след тях без грешка.

Първото видео е за произхода на парите в древността. По много достъпен начин е обяснено как в началото хората са си произвеждали всичко нужно, после са започнали да разменят стоки, впоследствие са се появили и парите, и как целият този процес е направил живота ни по-лесен и е помогнал да се развием като общество. Може да го гледате тук, а ако се хареса на децата ви, отворете го в сайта на Уча се и после им помогнете да направят теста.

Второто видео е за парите в наши дни - как монетите са се превърнали в банкноти, защо се е случило това и за какво изобщо служат парите. За него също има видео и тест.

От всичко това момчетата толкова се въодушевиха, че освен краткосрочната финансова цел, си измислиха и дългосрочни, доста по-амбициозни. А аз ги гледам и си мисля, че няма нищо невъзможно. Ние с баща им сме живото доказателство за това.

А у вас говори ли се за пари?

Още по темата: 

Как уча децата да взимат решения

Бързи пари

Стояна е бременна!

Звучи като реплика от латиноамерикански сериал, но не е. Стояна е българка и това не е истинското й име. Макар историята да е истинска, имената ще заменя. Няма да заменя фактите, защото историята е и тъжна, човешка и близка.

Стояна е млада жена и е неспособна да се грижи нормално за себе си. Има медицински проблем, чиято точна диагноза не ми е известна. Ходи по улиците като „пет за четири“. Мръсна, оръфана, неориентирана. Обикновено бута бебешка количка, пълна с разни неща, или просто държи боклуци в ръцете си. Разговорлива е – винаги поздравява и подхваща някакъв неин си разговор. Все търси нещо или някого, с поглед зареян някъде в нищото. Стояна е добра жена с умствен капацитет на 3-годишно момиченце.

Стояна живее с Петър. Пешо Цигането. Така го знаят всички. Коефициентът на интелигентност на Пешо се доближава до този на кокошката. Няма медицински проблем, явно е случил на лош късмет и е попаднал в среда, която не му е позволила да развие възможностите си на по-високо ниво. Работлив е – чисти дворове, кърти, мете. Всякаква обща работа е добре дошла за него. По цял ден го няма вкъщи. Липсата на интелигентност е компенсирана със сила и желание за работа. И той е добро момче. Нищо че през вечер от тяхната къща се чуват женски писъци и рев.

43271807 m

Тяхната къща е стара и запусната. Дворът е обрасъл с бурени, отрупан с боклуци. Оградата е порутена, портата виси на една панта и никога не се затваря. Свети винаги само в една стая.

Със Стояна и Петър живее и баща й. Казват му Георги Крушата. И той е българин. Не знам дали е добър човек. Историите разказват, че някога семейството му било от най-заможните в града. Какво се е случило, не ми е известно, но днес поминъкът му се равнява на няколко шишета ракия дневно.

Стояна има и майка, и още две сестри, които водят нормален живот и се радват на здрави семейства. Очаквано, не живеят заедно.

Стояна също така има и четири хубави деца. Две момиченца и две момченца.

Стояна е непогледната от мъж, неглижирана от баща, непотърсена от майка и сестри. Стояна е оставена на произвола на съдбата. Децата също.

А те скитат по улиците като зверчета. Мръсни, сополиви, облечени с дрипи, непрани. В летните жеги обличат кожуси, а в януарския студ шляпат боси в снега. Понякога носят чорапи, често различни и с дупки. Ако имат обувки – те са наопаки. Понякога гризат зрънчо, намерено някъде. Те бъркат по кофите и вадят кашони, с които играят. Обикалят площадката и просят храна. Катерят се по 4-5-метрови огради без надзор. Скачат пред колите – не за да изнудват шофьорите за пари, а защото така им харесва. Те разговарят само с псувни. Тичат по улиците, без да знаят къде отиват. Броят жълти стотинки в магазина и се пазарят с продавачките за близалка, а те ги прогонват, когато не им достигат – не защото продавачките са лоши и нямат сърца, а защото децата го правят непрекъснато.

Днес ги видях – момиченцето и двете момченца . Момичето е най-голямо, може би има 12. Едното момче е на 6, а другото вероятно на 10. Насред улицата. Сами. Боси, но затова пък с три ката дрехи в септемврийската жега. Пищяха. Момичето бе хванало по-малкото си братче за качулката и го влачеше по асфалта. То риташе и се бореше. По-голямото момче плюеше кака си и я удряше. 

Факт! Когато Пешо се прибере и има пари, им купува салам и солети. И хляб. Понякога им купува близалки. А те се радват за кратко и хукват обратно на улицата сами, непогледнати, като диви животни.

Факт! Те ходят на училище и градина. Отново мръсни, некъпани, скъсани. Но ходят. Преди месец снимах групата на малкото момченце в градината. Той беше сериозен, намусен, мълчалив. Той не говореше с другите деца, седеше сам и встрани. Когато го снимах, ръцете му бяха отпуснати, главата наведена. Стойката му излъчваше апатия и несигурност, а в очите му се четеше агресия. Гледаше ме злобно и подозрително. Виждали ли сте истинска злоба в очите на 6-годишно дете? Страшно е. Все едно бях демон, а апаратът – чудовище. Дали знае какво изобщо е фотоапарат? Дали някога е виждал своя снимка?

43271793 m

Най-малкото дете на Стояна е момиченце и скоро трябва да стане на четири. Още като бебе, социалните се пребориха със „сплотената й рода“ и й го взеха. Сега е в приемно семейство и сигурно се радва на всичко, което може да й осигури щастливо детство. Беше на седем месеца и тежеше 6 килограма. Майка й я хранеше с половин кисело мляко на ден - ако й стигнат стотинките или продавачките й дадат. Разнасяше я под мишница полугола в най-кучия студ и й говореше.

Сигурна съм, че в наивното детинско сърце на Стояна се крие много любов. Сигурна съм, че обича дъщеричката си и много й липсва. Преди време седна до мен на площадката и проговори:

- Ше си я взимам. Мхм. Ше си я взимам…

- Кой ще взимаш ма, Стояно?

- Ми, детето. Мънечкото. Утре ше хода да си я взимам.

- Как ще я гледаш, Стояно?

- Ми, кък, кък… Ей така… - А погледът й остана отново зареян някъде в нищото.

С грях на сърцето, че рожба е откъсната от майчината прегръдка, си мисля – слава богу, че й я взеха. И се питам – а останалите кога?

Майката на Стояна се появява само когато научи, че социалните ще идват на проверка. Къпе я. Облича я. Сресва я. Ех, че хубаво и приветливо момиче била тази Стояна! Кварталът не може да я познае. А децата! Децата - картинки! Като рисувани ангелчета.

Социалните идват и виждат едно спретнато хубаво семейство, живеещо скромно, но обгрижвано от обичта на баба, която помага. Децата изглеждат добре, ходят на училище и всичко е точно. Слагат чавката за свършена работа и си заминават. Бабата – също. И Стояна отново остава сама. Децата й също.

Живеем в малко градче и всички се знаем. Всеки знае Стояна и нейните диви деца. Определението „стоянините“ е станало нарицателно за лошо и мърляво дете. Дори аз се улавям, че казвам на моите „Мязате на стоянините!“, когато са мръсни и се държат като зверове. А после съжалявам и се срамувам от себе си. И се натъжавам. Защото, повярвайте, децата са хубави – като всички деца. Сигурна съм, че могат да се усмихнат, могат да играят нормално с другите деца, да се радват, да бъдат добри. Могат, но някой им е отнел тази възможност. Защото живеят в мизерия – материална и емоционална. Живеят с майка, която не може да се грижи за себе си. Тя се тътри на няколко преки след тях, зареяна в собствени мисли, докато те скачат пред колите и катерят високи огради; докато се влачат по асфалта и се плюят. Понякога удрят и нея, псуват я, бутат я, а тя говори на някой невидим. Живеят с баща, който не може да върже две смислени думи. Който понякога им купува близалки, но през вечер пребива майка им. Живеят с дядо, който не забелязва нищо, освен пълната чашка пред себе си. Имат баба и лели, които всъщност ги няма.

Много въпроси изникват у мен след тази човешка и тъжна история. Да ги задавам ли? Май няма смисъл. Сами направете изводи за състоянието на гражданското ни общество и най-вече на социалната ни система. Щом в малкия град, където картинката се разиграва пред очите на всички и за никого не е тайна положението на „семейството“, социалните работници повдигат рамене, какво ли се случва в големия град, където всички истории са анонимни и тайни? Колко други деца живеят забулени в мизерия и невъзможност да бъдат нормални деца? Кой е виновен? Системата ли? Обществото ли? Роднините ли? Не знам. Но съм сигурна, че в тази история Стояна не е виновна. Защото и тя, като собствените си деца, е едно пораснало само на ръст детенце, което има нужда от помощ. 

Докато пиша това, Стояна остава непогледната от мъж, неглижирана от баща, непотърсена от майка и сестри. Игнорирана от системата. На произвола на съдбата. Децата също. 

А днес Стояна отново е бременна.

Авторката реши да запази анонимност, защото семейството на Стояна е от малко градче и много бързо ще бъде разпознато. Публикувам историята й, не защото е разтърсваща (колко да е разтърсваща - всъщност всички познаваме някоя Стояна, макар че предпочитаме да не я забелязваме). Публикувам я ей така, да ви напомня, че НЯКОЙ трябва да мисли и за тези хора. Ако питате кого имам предвид под "някой", ще ви дам жокер. Не е държавата, не са социалните, не са дори само близките и семействата на хора като Стояна.

Говоря за този НЯКОЙ, когото виждаме в огледалото всяка сутрин. Когато този "някой" се замисли за Стояна, за децата й, за хората като нея, ще имаме шанс да бъдем общество. Дотогава сме просто електорат и потенциални емигранти.

Препоръчваме ви още: 

Букетче надежда 

25 добрини, които можете да сторите не само по Коледа

Автор: Траяна Кайракова

Да ви кажа честно, никак не ми е в природата да ходя из природата. Абе явно такава ми е породата. Тая година обаче половинът рече, че ще ходим на почивка семейно.

- Ама и ти ли ще идваш? – викам аз.

Не разбрах що се разсърди. То ние семейно на почивка ходим от десетилетка на десетилетка, та съм отвикнала. Както и да е, зарадвах се, че ще идем до морето. Блажени са глупците! Той цял ден се пече на къра и по улиците, ха познайте дали иска да се пече чилякът въобще някъде. Ще се ходи на планина. Обаче семейната ваканция винаги започва с трескаво търсене на място от днес за вчера. Хората от 6 месеца имат резервации, ама ние сме баровци бе, търсим за веднага. И то кой търси? Ама аз, разбира се. Ако не е хубаво, нали трябва да има виновен. На 67-ия разговор се оказа, че има места, че има и ваучери даже! Запазвам и няколко пъти повтарям, че искам гледка. Отговарят ми любезно, че вземаме последния апартамент с гледка и лягам да спя и да сънувам планински гледки. Хотелът е гранд на всичкото отгоре и от цената на ваучера съдя, че лично собственикът ще идва сутрин да ми носи кафето и да ми пали цигарата. Ма нали е веднъж на десетилетие, ще го преживея. На снимките има красив басейн, кеф ти външен, кеф ти вътрешен, спа и ол инклузив, разкошни гледки, бе не ти е работа – рай!

29239743 m

Тръгваме сабахлям, барабар с децата и каруца, пълна с куфари. Тая другарка, дето електронно ни навигира, без малко да ни прекара през морето към планината, ама се оправихме. След 6 часа път вече съм рошава, потна, дива и крива. Най мразим да не шофираме, ами да ни возят. Разгеле, влизаме в нещо като селце, градче и аз не знам какво. Караме по една оживена улица и пред нас пресичат хора по гащи, без гащи, по бански, по хавлии, пояси и шнорхели. Бе какво е туй чудо? Насред града голотии. В този момент другарката вика:“ Спрете тук, дестинацията е достигната.“ Ма къде тук? Насред улицата ли? Планините се синеят бая надалеч, пък аз, който ме знай, там отивам баш. Поогледахме се, поогледахме и наистина! Те ти гранд хотелът! Насред улицата вдясно. Значииии сви ме под лъжичката. То, че за всичко аз съм виновна, за кризата в Корея също, ама тоя път направо щяха да ме бият. Слизаме и се отправяме към рецепцията. Персоналът любезен, любезен, ще се разтопи. Дават ни ключа, помъкваме талигата с багажи и се отправяме към апартамента. Две стаи, две бани, дневна и още една стая 2 на 3, чисто празна. Тъй и не разбрах тя за какво е. Само се молех домашните любимци да не ме затворят в нея до края на почивката от бяс. Хуквам към терасата и о, Боже! Гледка, ама гледка – гранд гледка! Терасата ни стърчи над оживено кръстовище с пиукащ светофар, планини се мержелеят нейде в мъглата и голи хора продължават упорито да пресичат под носа ми. Нали съм си късогледа, бая се позверих и кво да видя? Срещу нас е басейнът на гранда. Куцо и сакато бяга към него под клаксони на коли и бесни шофьори. Майкооооооо, жива да бях, щях да умра! В едната стая се чуват всички тези звуци и затова решаваме децата да спят в нея. И без това спят като заклани. Аз обаче, а комар е кихнал, а съм скочила. А който ме познава, знае колко нехранително е да ме будиш, когато спя. В другата стая няма коли, дето да се чуват, обаче…Точно до прозореца минава абсорбаторът на хотела. Ама гранд абсорбатор. И тъй като офертата е с ол инклузив, ха познайте дали тоз шум някога спира.  Други стаи няма! Точка! Разхвърлихме багажите и хукнахме към басейна. Сега нас всички коли ни гледат като смахнати, щото сме по гащи и организъм, ама се свиква, няма страшно. Пак едни любезни девойчета ни посрещат с пухени хавлии. Вижте кво бе, хора! Аз нося три куфара с плажни хавлии, щото съм коджа жена, има-няма 200 кила. Ама казвайте ги по-рано тия работи бе! Де да знам аз, че предлагате хавлии, багажникът щеше да гръмне от нашите. Поглеждам басейна. Ми той е с размерите на пощенска марка, даже детският е по-голям. Майната му, пари са се дали, няма какво. Моите наследници и мъжо се повъртяха, посукаха и отпрашиха към СПА-то. Благодаря ти, Боже, тишина! Дано не се върнат скоро. 

78977471 m

Отварям книжката, запалвам блажено цигара и оглеждам терена. Дано не ми се приходи до тоалетна! Плочките са през една – една се хлъзга, една не. А съм паднала, а съм им отворила дупка за нов басейн, че и по-голям. Плацикат се хората, радват се. Забелязвам наперен младеж, татуиран от върха на ухото до косъма на големия пръст на крака. Тъй чупи стойки, иначе вири перки, но има нещо, което ме притеснява. Пусто късогледство, някой ден ще ме умори. Ааааааа, ето какво било. Ходи, де що ходи тоз културист дибидюс бос. Засилва се към тоалетната и тук нежното ми тяло не издържа.

- Извинявайте, забравихте си джапанките!

- Какво викаш, лелче?

Ей ся вече чайникът ми прекипя!

- Майка ти е лелче на тебе! Ха си влязъл в тоалетната без джапанки, ха съм те фърлила в басейна лично да го изпуснеш и почистиш! Бе ти за хигиена чувал ли си? 

Пълна тишина. Татуираният се осефери, огледа ме добре, явно разбра, че не ми е в категорията, и с презрително завъртане на ръка, с разперени 5 пръста в моя посока, се отказа от нуждите си. Спонтанни ръкопляскания от народа моя възраст и тъпи погледи от по-младото поколение. Ама да стана, да ти отвъртя два шамара, че да ти окапят татусите! Сложили хората душове, да се преплакнеш преди басейна, няма, майка. Половината народ се чуди що са там тия душове. Сложили и табели, да не ходиш бос тук и таме, ама то трябва и да можеш да четеш, не е само да се надуваш. След като спасих всички от зарази, се запътих към гранда. Бях огладняла грандиозно. Тъкмо цялата фамилия се бе прибрала и с нетърпение очакваше вечерята…

Очакваме продължение на историята на Траяна.

Още от същия автор:

Ах, морето

Ужасен ужас

Ти да видиш ремонт и красота

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Жена в колата

Жена в колата

28 Авг, 2019 Забавно

Митичният чичо Митко

Митичният чичо Митко

01 Сеп, 2019 Блог

Бърборкото

Бърборкото

05 Сеп, 2019 Истории

Стояна е бременна

Стояна е бременна

10 Сеп, 2019 Истории

Летни истории

Летни истории

06 Сеп, 2019 Блог

Гранд хотел

Гранд хотел

08 Сеп, 2019 Забавно

Записки от терасата

Записки от терасата

27 Авг, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам