Да те напиня кихане по време на йога

Да те напиня кихане по време на йога

01 Фев, 2021
0 коментар

Автор: Виктория Бешлийска/По дирите на думите

Сестра ми е най-смешният човек на света. По много причини е смешна и те са свързани главно с характера, но тук ще опиша нейно главно отличително смешно качество - кихането. За нея да кихне, е събитие от изключително значение, цял сюжет с всичките му главни части. Ето как протича:

Въведение: Качваме се от четвъртия етаж в асансьора, а той е най-бавният на планетата, вратите му се затварят около 20 секунди, а разстоянието между два етажа взема по 10 секунди. Кихавицата й е в зародиш. Разпознавам това, защото лицето й се облива в лека руменина, а очите й се навлажняват - обикновено така изглеждат майките, когато са на тържество на децата си в детската градина, вълнуват се и трептят, но се държат да не се разплачат. Само че в нейния случай вълнението бързо се изменя в тревожност и навлажнените очи изведнъж се наливат със сълзи. В този момент тя говори, но рязко спира.

Завръзка: Устата й остава зяпнала и лицето се смразява като препарирано. Думата е останала неизказана, ей тъй, спряла се е по средата, и примерно едно "Е" напиня да излезе от устата, но уви. Очите вече са червени като фарове и тревожно предупреждават, че бурята иде. Тя поема дълбоко въздух, за да я пришпори.

Кулминация: В този миг кихавицата тръгва от вътре навън. Понеже е много хитра и умела, старата вещица, започва да гъделичка сестра ми по носа и ноздрите й застрашително се разширяват като два кратера, от които ще блъвне огнена лава. Устата и тя започва да притреперва и се разширява още повече, беззвучна и обла като рибешка паст. Гадната кихавица я гъделичка, сестра ми започва да размахва ръце бързо, движи само китките, лактите са прибрани към тялото, ако ги разтвори достатъчно, съм сигурна, че ще литне. Уви, асансьорът е тесен и не позволява. Все още сме на втория етаж.

Развръзка: Накрая кихавицата, като е събрала целия й гъдел отвътре, раздула е гръдния кош и той повече въздух няма накъде да поеме, избила е ярка червенина по бузите, излиза с триста километра в час:

ИииииХяяяя!

След нея остава пустош, тишина и тежки сълзи на облекчение.

Епилог: Асансьорът отваря врати.

История с мухла

А сега си представете, че у дома идва сестра ми, същата, дето киха така, и ми казва, че ще правим йога в неделя сутринта. Няма искам - не искам. Йога не съм правила никога в живота си и ще ми е за първи път. Положително съм настроена, тъй като ми е интересно да разбера дали това занимание е като за мен и ще има ли някаква файда за схванатото ми тяло. Постиламе си чердженцата в хола и пускаме видео урок през телефона. Още в началото усещам, че тялото ми така се е вдървило, че ми иде да вия от болки тук и там, но пък нали в това е идеята - малко да се поразтегна и да ми потече правилно енергията.

Започваме с лесни движения, които се разбират и само от думи. Към петнайсетата минута обаче ръце, крака и дупе трябва да застават във все по-сложни линии и конфигурации. Не ми стига да следвам само гласа на инструкторката, трябва да видя позата, за да разбера какво да правя. Телефонът ми се пада високо, понеже съм си "потопила сърцето" и не мога да сверя дали съм застанала правилно. Отварям едно око да зърна какво прави кака и виждам, че тя ме гледа с половин око, за да е сигурна, че всичко е точно. Позата, в която е застанала, е неприлично смешна, а аз съм направила нещо съвсем различно и си представям колко нелепо изглеждам, г*знисана към тавана. Ако не бяхме на йога, досега да сме се пукнали от смях, но само леко се подсмихваме и удържаме фронта.

"Повдигни сърцето!" - инструктира дамата от телефона и нарежда нещо за лява пета и дясна длан, за гърба и за лопатките. Нищо не разбирам и пак гледам кака. А тя като една птица е разперила ръце и ще хвръкне всеки момент. Смехът така ме напиня отвътре, че не удържам, почвам да се хиля, размива се и тя. Цялата йога отива на вятъра - нито лявата, нито дясната половина на тялото си почувствах, не успях да ги изравня и грам не се свързах със себе си. Криво-ляво стигаме до медитацията. Проснали сме се по гръб, затворили сме очи, уж сме се отпуснали и трябва да регистрираме звуци от стаята, от улицата и накрая от вътрешния си свят. Чувам пералнята да центрофугира, коли бибипкат отвън, а отвътре в мен - нищо. Ни вопъл, ни стон! Само една картина регистрирам - как сестра ми е легнала по гръб, прегърнала с две ръце колената си, клатушка се настрани "в собствения си ритъм" и вика:

- Ох, ще се прекатуря и ще падна от постелката!

/Пиша това, след като сме се върнали от плаж. Сестра ми не ме оставя на мира, докато не изпия ампула колаген, за да си опъна бръчките - след излагане на слънце било от жизнено значение. После ме заплашва, че вечерта преди лягане ще си правим маски на лицата с алое, а утре сутрин - пак йога. Казах ви, че е смешна./

Може да харесате също:

Приятелките на Хан Аспарух