Възмездието на майките
Човек, и добре да живее, пораства. И тогава Възмездието го връхлита с пълна сила.
В групата ни една майка попита какви номера бихме направили на децата си някой ден, когато пораснат и си имат свой дом и семейство. И ни поканят на гости. Писахме, смяхме се, писахме, смяхме се. И решихме да споделим с вас.
„Когато децата ни пораснат и си тръгнат, е добре да им отидем на гости. Да си хвърлим най-напред палтото в коридора, да се събуем в кухнята, след това да изядем всичко сладко от хладилника, после да нарисуваме с флумастер чаршафите, да изсипем шкафа на земята, а накрая да изиграем двучасова истерия.“
„Да разсипем кафето/виното, да поискаме нещо по-така за хапване и като го получим да се тръшнем, че тази гадост няма да я ядем, да мрънкаме, че не знаем къде ни е това или онова... „
„Ще я събудя в 3 през нощта и ще крещя с цяло гърло в продължение на половин час и ще повтарям упражнението на всеки 2-3 часа.“ – „Оохоооо, ти си ентусиаст - ще оставаш с приспиване!“
„Чорапите може и в коша за играчки. Веднъж така открих къде отиват липсващите чорапи.“
„Да си оставим стаята разхвърлена, дрехите по земята и хартийки от вафли, бонбони навсякъде.“
„И чорапите хвърлени зад леглото, вместо в коша за пране.“ – „Нали? И мръсните чорапи задължително на средата на стаята!!!!“
„Скрийте им чорапите. Всичките! Кажете им, че сте си изпълнили заплахите и сега нямат чорапи.“
„Ще се тръшкам по магазините и ще пищя с пълно гърло.“
„Е, аз ще остана с преспиване... в неговото легло. Ще го ритам цяла нощ в бъбреците и ще го будя на равни интервали от 3 часа до 6, когато ще запеем заедно детски песни!“
„Да почнем да крещим и да лягаме по земята, ритайки с крака, да ги целим с храна, да ги плюем.“
„Ще направя наводнение в банята, като особено ще се старая по тавана да няма сухо място и да капе по главите им, докато бършат гьола долу. А като им писне от мен, ще си събера 5-те куфара и ще кажа, че искам те да ми ги носят, докато носят и мен самата, щото не ми се ходи.“
„Ще настоявам да играем "Не се сърди, човече" и после като изгубя, ще рева неутешимо и с пълно гърло.“
„Ще се съблека чисто гола по средата на стаята, ще си потупвам коремчето и ще се хиля идиотски. И после ще скрия под масата, за да не може да ме стигне и да ми облече "тъпите" дрехи. И ще гледам да е през най-лютата зима т`ва гости.“
„Пикането по средата на спалнята върху току що сложените чаршафи ще е прекалено, нали?“ – „Моят направи нещо по-долно. Държа го аз 30 минути на гърнето. Правя всякакви маймунджулъци, индиански танци играя, пея. Нищо не прави. Пораженчески вземам памперс. В тоя момент той става от гърнето, по спалнята избягва в гардероба. Докато го стигна, смъкна една моя рокля и се изпика върху нея.“
"Ще омажа с храна себе си, тях, стените, масата, пердетата и каквото още видя и после ще я бутна и ще кажа, че тая гадост няма да я ям.“
„Като им дойдат гости ще попитам: “Вие сега защо дойдохте?”, после ще ги наобикалям и с погнусена физиономия ще констатирам, че “тука ми мирише на гадно... на АКО”.“
„Ще надраскам всички стени, ще правя дупки в изолацията ей така, за кеф.“
„Ще им почистя секцията с четката за тоалетна, после ще я намажа с крем против бръчки. Дано имат по-скъп. Мога и котката да подстрижа, като ме питат защо, ще вдигам рамене невинно.“
„Ще се тръшкам на улицата, ще крещя, че са гадни деца, че не са ми шефове и не ги обичам.“
„Не, аз няма да ида сама в тях на гости, а с приятелки. Ще им облека всички дрехи, ще ги метна на земята и много ще заспя на дивана, за да не прибирам аз. Ще си изсипя всички шампоани на главата. ЩЕ МИ Е МНООООГО СКУЧНО!!!“
За мамнезията и други отклонения
„Направо ще се пренеса в дъщерята и ще рева всяка нощ в продължение на 2 години и 8 месеца.“
„Ще се кача на масата, за да се въртя като пумпал. И ще се кача на поставката за телевизора, за да гледам от по-близо.“
„Ще им счупя таблети, телефони, ще наплювам няколко пъти дивана докато дъвча шоколад и ще си тръгна, като им пожелая приятен ден, но няма да забравя да им кажа, че ги обичам.“
„Мисля да се тръшкам по улиците и ако има по-големи локви да лягам в тях. Ще искам да пазаруваме от магазините стоки, които не им трябват в момента. Няма да си пазя дрехите, все ще ги късам и цапам и ще искам нови да ми купуват. Когато получа подарък, няма да го харесвам и ще искам друг. А когато имам внуци... Отсега си правя списък на какво да ги науча, за да направят живота на родителите си "весел".“
„Ще си хвърлям дрехите и чантите навсякъде, ще гледам детски до късно и ще ям многооо сладко. И няма да слушам.“
"Ще бъркам в носа на дъщеря ми докато спи. И в ушите. И в устата. След това ще я шамаросам два, три пъти. Когато отиде до тоалетна, ще влизам с нея, ще я държа за ръката и ще викам: „Айде, аййде, айдеееее! ”. Ще плача, че не ми е сложила шапката или че ми я е сложила. Ще вадя абсолютно всичките ѝ дрехи от гардероба поне по 16 пъти на ден.“
„Ще спя в леглото на баткото и жена му (между тях двамата, разбира се) поне 4-5 години; ще им накъсам щорите, нарисувам стените, мебелите и пода с перманентен маркер, ще изпочупя някои и други мебели и посуда и още куп неща ще направя като да рева и мрънкам непрекъснато и за всяко нещо.“
„Ще седна на вечеря и ще кажа, че ми се ака.“ – „Да не поискаш после и да ти правят компания в тоалетната?!“ – „Не, само ще викам оттам: Готова съм!“
„И по средата на магазин също е много приятно. Намираш се на средата на някой хипермаркет и ти се приаква, въпреки че допреди 5 минути си имал възможност да акаш преди да влезете.“ – „Оооо, да, когато са напълнили количката точно. И задължително на ресторант. Задължително!“ – „И когато поне половин час са ме навличали за зимна разходка, веднага след като излезем ще кажа, че МНОГООО ми се ака.“
„Сетих се за история, която майка ми разказва за мен. Била съм в яслата, била болна и най-добрата ѝ приятелка отишла да ме вземе. Яслата била в „Редута“, живели сме на „Хр. Ботев“ и „Сливница“. Взела ме тя, качили сме се на автобус 11 и на всяка спирка, щом се отворели вратите, аз съм казвала: „Како Ели, ака ми се!“ - Тя се притеснила и като дошла нашата спирка, на бегом взела разстоянието до вкъщи, изкачила 5 етажа и казала на майка ми: „Бързо, че на детето му се ака!!!“ - И почти припаднала. А майка ми само махнала с ръка и казала: „О, забравих да ти кажа, това ѝ е номер, защото не обича да се вози в автобуса!“
„Ще им оценявам манджите по 10-балната система.“
„И плейтването също!“
„Много ясно, че нищо от това, което са сготвили, няма да хапна, а ще поискам пица/спагети/това-което-го-няма-точно-в момента-на масата. И ще чопля чинията, ще пухтя, че точно така аз не си го готвя и те така...“
„Ще го издебвам да му събуя пантофите и чорапите и ще почна да го гоня лазейки из стаята да го дера и хапя по краката!“
„Ще си легна чак в 1 ч. - между тях.“
„Ще сменя 7 тоалета и 15 чифта чорапи за един ден и ще ги хвърля "пред" коша за пране.... Ще си изсипя манджата с хапките в мивката.“
„Ще ги затворя навън в студа и когато звънят и тропат отчаяно по вратата, ще кажа: „Оооо, не! Не ви вярвам! Вие не сте мама! Вие сте Кумчо Вълчо!“
„Ще рева в несвяст за нещо „Дай!“ с 10 реда сополи и 20 сълзи в 30-те секунди, докато ми го дадат, после демонстративно ще го хвърля с яд на земята!“
„Всеки път ще питам за подарък, ще изстрелвам думите като калашник, няма да им позволя да се целуват с половинките, ще им искам телефоните, ще им скачам върху леглото, ще седя в гардероба и няма да си тръгвам преди полунощ.“
„Когато имат гости, ако може шефове, нещо по-така, ако някой от тях отиде до тоалетна шумно ще обявявам къде е отишъл, какво прави, кога е приключил и че тоалетната мирише на àко... "
„Всеки път ще настоявам да ми дават 1 лв. за това, че съм си отсервирала, 2 лв. за измита чаша и т.н...“
„За финал, тайно ще изяждам всички бонбони, до които се докопам след ровене в шкафовете и хладилника.“
„Преди да си тръгна ще скрия ключове, портфейли, дебитни карти на невъзможни места и като ме питат ще казвам: „Не съм аз, забЛавих!“ - и ще им гледам сеира!“
„Още с влизането ще се съблека по гащи и ще се просна на пода.“
„Ще поискам вечеря. Ще кажа: „Аз това не го ям! Направи ми друго! Не знам какво друго!"
„Аз ще донеса всички яйца от кухнята и ще ги счупя едно по едно на масата е хола.“
„И ще ползвам десерта за маска за коса.“
„Ще имат деца и ще им ги правят същите. Защо аз да се занимавам, след като мога само да се подсмихвам доволно и заговорнически да давам и други идеи.“
„Може да даваме идеи на внуците! Примерно аз ще разкажа на Борис как баща му, като беше в девети клас, ми каза, че някой ден, когато си има дете, ще му разрешава да седи на компютъра по 24 часа на ден!“
„Ще изчакам дъщеря ми да пусне една прахосмукачка, ще изсипя един пакет солети и без да искам ще ги настъпя, ще направя най-миловидната си физиономия и ще кажа: „Беше инцидент.“ Ще украся стените за Коледа и мисля да започна май-юни!
Да са ни живи и здрави, един ден ще търся кой да цапа, ама няма да има...“
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
