Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Яна Пеева

Продължавам с кулинарното предизвикателство! Тази седмица темата беше Ямайска кухня - нещо, което никога не бях приготвяла, нито опитвала. 

Ямайка е островна държава на Карибите, завладяна от испанците през 16в, а след това колонизирана от англичаните през 17в. Европейското влияние, съчетано с местното разнообразие на продукти и кулинарните методи, които африканските роби са пренесли със себе си, се смесват в една интересна и богата на вкусове кухня. Кухня, която на мен ми е абсолютно непозната. Всъщност единственото, за което се сещам, когато си помисля за Ямайка, е Боб Марли!

Сдобих се с две готварски книги, едната от които е от 1893г. Четенето и беше много забавно и доста объркващо, защото повечето рецепти са просто - “Вземете месо от ххх, овкусете го с подправки, после го сгответе по традиционния начин. Готовото ястие сервирайте със бяла салфетка в основата на блюдото.” Има цял раздел, посветен на овнешкото месо!  За първи път от много време ми се наложи да търся плодове и зеленчуци в Google, защото никога преди не ги бях чувала. Любими и най-често срещани продукти са: морските дарове - омари, раци, различни видове риба, специално осолена такава; кокоси, ананаси, банани, plantains (вид банани, които са зелени на цвят, имат по-високо съдържание на нишесте и са по-малко сладки, използват се в солени рецепти), ackee, което е националният плод на страната; лютата чушка Scotch bonnet, която е в сърцето на много рецепти. Най-голямата изненада за мен обаче беше, че бахарът е една от основните подправки в Ямайската кухня, а едно от имената му е именно ямайски пипер. Видът и мирисът му са ми добре познати, защото винаги е присъствал на зърна в чекмеджето с подправки на мама, но за първи път го използвах смлян и определено ми хареса!

Може би най-емблематичните за Ямайка рецепти, които открих: 

Jerk chicken - пиле, мариновано в суха или течна марината, в която има scotch bonnet, бахар, индийско орехче и други подправки. Освен пилешко по този начин се приготвя и свинско, дори зеленцуци. След това месото се готви на барбекю. 

Ackee and saltfish - Eто го съчетанието на местни продукти и английско влияние - плодът ackee и осолена риба. Националното ястие на Ямайка. Честно казано дори не мога да си представя какъв вкус има, но определено съм любопитна и ако някой ден попаднем в Ямайка, със сигурност ще го опитам. Ето тук може да прочетете повече (статията е на английски). 

Rice and peas - В ориз с грах изобщо няма грах, просто така казват на боба. Оризът се приготвя с кокосово масло, подправки и червен боб и е традиционна гарнитура към Jerk Chicken. 

Jamaican Beef Patty - Печива от маслено тесто с къри и пълнеж от овкусено телешко. 

Goat Curry - Къри с козе месо. 

Gizzada - Джизада са тарталети с кокосов пълнеж. Обещала съм на Мими да ги приготвя. 

Аз първо се ориентирах към лесното - печивата. Още в четвъртък спретнах beef patties. Не знам дали ги докарах традиционни на вкус, но определено ги докарах на вкус. Борис изяде 4 на вечеря и още толкова на закуска. Направих повече тесто, отколкото ми трябваше за пълнежа, и на втория ден ги приготвих и със зеленчукова плънка - вариация на тази, с която правя самоси. Рецептата е изключително лесна и сполучлива и определено се котира добре, така че ги препоръчвам!

През цялото време обаче ми се въртеше, че искам да сготвя и още нещо. Обмислях да направя Jerk Chicken, но все пак готвя и за едно 2-годишно хлапе, а основната част от jerk подправката са ужасно люти чушки. Затова се спрях на ямайско къри с пиле. 

Jamaican Beef Patties

Тестото:

500г брашно

250г масло студено

1чл сол

2чл къри 

1 чаша ледена вода

Забележка: Ямайското къри е различно от индийското къри. Основни съставки в ямайското са кориандър, кимион, синапено семе, анасон (семена), fenugreek (google твърди, че българското му название е тилчец), бахар. Ако не можете да намерите ямайско къри, може да добавите допълнително смлян бахар към наличното.

Започнете като нарежете или настържете маслото. Разбъркайте брашното, солта и кърито, след което го смесете с маслото. Най-лесно става на ръка, като ги втривате едно в друго. Сместа трябва да заприлича на трохи. После постепенно започнете да добавяте вода. Аз използвах около половин чаша, съжалявам, че не измерих точно какво количество беше. Трябва да получите гладко тесто. Не го работете прекалено много, когато е готово, го разрежете на две и го приберете в хладилника за поне половин час. 

Плънка:

500г телешка кайма

1 глава лук

3 скилидки чесън

Прясна мащерка (аз използвах два стръка)

1чл смлян бахар

Черен пипер (колкото прецените)

Сол 

Една ситно нарязана люта чушка (традиционно се използва scotch bonnet)

2сл доматено пюре

2-3 стръка зелен лук

Забележка: Тази плънка няма да стигне за цялото тесто! Удвоете я или експериментирайте и напълнете останалото с нещо друго. 

Яйце за намазване

Каймата се овкусява с бахар и черен пипер. Лукът се запържва в зехтин. Когато омекне и стане прозрачен, се добавят чесънът, лютата чушка и мащерката. Посолява се и се добавя каймата. Когато месото се позапържи, се добавя доматеното пюре. Оставя се да къкри, докато течността се изпари. Моята кайма пусна доста вода, затова не добавих, но ако вашата е по-суха, може да сложите чаша вода заедно с пюрето. Когато е готово, добавете зеления лук. Сместа трябва да изстине напълно преди да започнете да сглобявате!

Сглобяване:

Извадете едната част от тестото и я разточете. С купа или форма с диаметър ~12см изрежете кръгове. Сложете около 1сл от плънката и захлупете, така че да се получи полукръг. Може да намокрите ръба, за да се залепи по-лесно. С вилица притиснете, за да се запечата (и за да е красиво). Когато сте готови, може да приберете напълнените “банички” в хладилника, докато загрее фурната. Точно преди да ги сложите вътре, ги намажете с яйце. Пекат се за 30 минути на 180гр върху хартия за печене.

Останалото тесто напълних със зеленчукова смес от картофи и грах, подправени с къри. Сварих картофите, после ги запържих заедно с грах и къри. Изчаках да изстине и сглобих. 

Ямайско къри с пиле

 

1 глава лук

3 скилидки чесън

1чл накълцан пресен джинджифил (това са ~2 сантиметра от корена, в зависимост от това колко е дебел)

1 люта чушка scotch bonnet, нарязана на ситно (аз я пропуснах, защото кърито, което имам, съдържа лют червен пипер, а и вече споменах наличието на Борис, който не би понесъл лютото) - можете да я смените с обикновена люта чушка, но няма да е ТОЛКОВА люто

3-4 сл ямайско къри - вижте забележката по-горе. Ако нямате ямайско къри, добавете бахар - аз счуках 5-6 зърна, което е около лъжица.

500г пилешко, обезкостен бут, нарязан на кубчета

2-3 картофа

1 консерва кокосово мляко

1 чаша пилешки бульон

1сл сос Worcestershire

Нарежете на ситно лука, чесъна и джинджифила. Задушете ги в зехтин в тенджера или касерола. След 6-7 минути, когато лукът омекне, добавете чушката. След още 2 минути, добавете кърито и разбъркайте хубаво. Подправете пилешкото със сол и черен пипер и го добавете. След десетина минути, когато пилешкото вече не е розово, сложете и картофите, разбъркайте хубаво и изсипете кокосовото мляко, бульона и соса Worcestershire. Намалете температурата и оставете да къкри около половин час, докато сосът се сгъсти, пилешкото е напълно сготвено и картофите са меки. Аз сервирах с обикновен бял ориз и резен лайм. Не бях предвидила, че ще приготвям това и имах само една консерва кокосово мляко, иначе щях да направя и ориз с боб… Може да гарнирате с листа кориандър!

Беше много, много вкусно! Борис изяде почти цяла порция, което е голямо изключение на вечеря. 

Като цяло беше забавна седмица и определено бих повторила и двете рецепти, които приготвих, също така бих пробвала и други! Обещала съм на Мими да й направя Джизада и ще се отчета и с това в близкото бъдеще. Соня, чиято рецепта за ориз ви споделихме миналата седмица, отново се присъедини към мен с чудесна рецепта за Gem Fish Eschovich, която можете да видите в блога й

Следващата седмица ще търсим рецепти, които залагат на техниката braising. Braising означава, че първо запечатваме на тиган, а след това готвим в затворен съд с течност. Поставям си за задача освен да готвя да намеря и по-адекватен превод на думата или поне хубава дефиниция. 

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите предварително!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Braising. Това е начин на приготвяне на месо или зеленчуци, който включва първо да се запечатат, а след това да се готвят на фурна или на котлон в затворен съд с течност. 

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня

Прочетете още:

Три рецепти с мляно месо

Месечна сбирка на шестте етърви

Автор: Любомир Аламанов

Миналата година ми се скараха, че късно давам съвети. Затова да започнем рано. Днес е 10-и февруари. Четири дни преди 14-и, Денят на влюбените. И да, пак ще се обърна към българския мъж. Да му дам малко време за подготовка.

Да, точно така. Към теб ще се обърна. Знаещия всичко. Разбиращия всичко. Можещия всичко. Имащ мнение по всички теми. От финансовата политика на Тръмп до честотата на пулсациите на квазарите. Българския мъж.

Планирал ли си вече нещо за 14-и? Нещо за своята жена/гадже/приятелка/любовница/любима? Не си? Е, закършил си го. Не защото Свети Валентин е някаква институция. А защото, мой непознати приятелю, явно вече си приел нещата за даденост и си започнал да се държиш зле. Да, точно така, държиш се зле. Не си ли се замислял, че докато ти я питаш какво ще ядете, някой друг ѝ предлага да ѝ приготви вечеря? Или че докато си сипваш биричка, някой друг ѝ предлага чаша вино? Или че докато ти се оплакваш, че си изморен, някой друг ѝ предлага да ѝ разтрие краката, за да ѝ отпочинат? Или че докато ти говориш само за своята работа, някой друг ѝ предлага да ѝ помогне с нейната? Не си се замислял? Е, замисли се! Виж, тя сигурно те обича, все пак е с теб. Засега. Но, ако горните ситуации се случват ден след ден, накрая ще ѝ писне от теб. По-скоро от твоето нехайство. Да, тя е с теб, а ти си станал нехаен. Спрял си да правиш всичко, което я кара да се усмихва, което я кара да те иска, което я кара да е с теб. И тя ще спре. И ще си тръгне. И нали знаеш какво остава след това? Нищо не остава. Само една дупка.

Стреснах ли те? Ако не съм, няма смисъл да четеш нататък. Отиди и хвърляй салфетки. Или давай банкноти на танцьорки. Или каквото там смяташ, че е мъжко поведение.

А ако поне малко съм те стреснал, супер. Значи все още може да се направи нещо. 14-и февруари е скоро. Действай! Ама тя ти била казала, че не празнува този празник? И мислиш да отидеш с приятели на по бира??? А, бе, ти идиот ли си? Всяка жена, абсолютно всяка, иска нещо малко от мъжа/приятеля/любовника/гаджето си. Малко, но лично. За нея си. И ако се провалиш или забравиш, ако не покажеш отношение, край. Виж по-горе.

Добре, спокойно, не се отчайвай. Ето няколко бързи идеи. Дано са ти в помощ.

1. Кога за последно си ѝ написал нещо? Ама нещо мило. Нежно. Неочаквано. Например, че ти липсва. Или че я обичаш. Или че мислиш за нея. Нещо такова. Не си го правил скоро? Е, направи го. Още сега. Всички ще го направят на 14-и. Ти го направи днес.

2. Не са важни парите. Важно е отношението. Направи нещо лично за нея. Да знае, че е за нея. Да чувства, че е за нея. Да е сигурна, че е за нея.

3. Може сутринта да я изненадаш. Още докато спи. Или преди да я е завъртяло ежедневието. С нещо малко. Чаша кафе. Чай. Закуска. Картичка. Бележка. Ръчно написана. Лична. Ще си мисли за това през целия ден. Ще се усмихва.

4. Отмени я в нещо. Задача, задължение, работа. Отмени я във всичко. Надали ще можеш, но поне опитай.

5. През деня ѝ напиши пак нещо мило. Изпрати ѝ емотикон, гифче, нещо. Картинка на нещо мило. Което само тя ще разбере. Не казвай, че си зает. И че нямаш време за едно съобщение. Щом имаш време да обсъждаш мачовете за уикенда и да редиш виртуален отбор, все можеш да отделиш няколко секунди.

6. Накарай я да се усмихне. Ако можеш това, то всичко можеш. И после пак я накарай. И после пак. И цял ден така. Да, има шанс да те помисли за луд. Супер. Какво по-хубаво от това. Всяка жена иска нейния си мъж да е луд по нея. Не бъди скучен. Бъди луд.

7. Цвете. Задължително. Даже да ти се скара и да го изхвърли, с цвете е по-добре, отколкото без. Може и да мърмори, че всички подаряват цветя, не ѝ обръщай внимание. Нали помниш, тест е. Вземи едно цвете. Показва отношение. Показва, че си помислил.

8. Ако не знаеш кое е любимото й, пробвай с роза. Розата е универсалното цвете на любовта. За да го направиш специално за нея, измисли история. Че тази роза е кръстена на арабска принцеса, която се самоубила от любов. Например. Или друго. И двамата ще знаете, че си измисляш. Но ще я зарадваш. Ще се усмихне. Поне вътрешно. Защото си си дал труд.

9. Вземи я от работа. Да, знам, може и сама да се прибере. И да, май го прави всеки ден, забрави ли? Затова я вземи. Чакай я долу, чакай я наблизо, чакай я някъде. Няма значение къде. Няма значение колко. Просто я чакай. Тя ще го оцени.

10. Храна. Вечер е все пак, и то края на работната седмицата. Не мисли, че тя иска скъп ресторант (може и само това да иска, де, ама тогава помисли дали е правилната за теб жена). Тя иска да е с теб. Заведи я някъде, където имате спомени. Или където искаш да си създадете спомени. Или където тя ти е казвала, че иска да отиде. Няма значение дали е изискана винарна или хипстърска кюфтерия, измисли го за нея. Само за нея.

11. Или може да ѝ сготвиш нещо в къщи. Не можеш да готвиш? Нищо. Опитай. Разпитай колежките и наизусти рецепта. Нали си мъж, един алгоритъм ли няма да запомниш? Приготви нещо, направи го част от преживяването. Мислиш, че се правиш на маймуна? Супер! Няма нищо по-хубаво от това да се правиш на маймуна заради жена. Културна маймуна, все пак. Каквото и да сготвиш, тя ще го оцени. Даже да се окаже, че си уцелил нещо, което мрази или е алергична към него. Ще го оцени, защото си се опитал заради нея.

12. Подарък. Повечето ще подарят играчка. Бъди различен. Подари книга. Специална. Като за нея. С лично послание. Ще ѝ покаже, че я уважаваш като човек. А не е просто забава за теб.

13. Може да я заведеш на кино. Каквото тя иска. Или избери ти. Ама не някоя фантастична ужасия. Или Кървав спорт 18, който се опитваш да гледаш от няколко седмици. Добре де, може и нещо такова, но само ако си изключително убеден, че тя много иска. По-добре не рискувай. Нещо романтично. Романтично казах, не 50 нюанса смях. Романтично, хубаво, трогващо. Нали знаеш тези думи? Питай колежките, ще те насочат. Те знаят всичко. Да, филмът може да не ти е интересен. Ако попаднеш на него по друго време, може да ти се иска да си прегризеш гръкляна и с писъци да побегнеш в четири посоки едновременно. Но това е за нея. Не си там за филма. А за нея. Хвани я за ръка, гледай я нея, а не тъпия филм. Ще ѝ хареса.

14. Или я заведи на театър. Каквато и постановка да избереш, направи го с мисълта за нея. С мисълта, че тя трябва да се почувства специална.

15. Или я заведи на люлка например. Люлката е романтична. Няма люлки през зимата и е студено? Ми мисли, бе, нали си мъж. Вземи две палта. Или три. Или ти се съблечи. Само и само да ѝ е топло и да я качиш на люлката. Или намери люлка на закрито. Или направи.

16. Или отидете на пързалка. Има много пързалки вече. Даже до нашия офис има. Не можеш да караш кънки? Какво от това. Какво значение има, ако тя се забавлява. И да паднеш, понеси го като мъж. Засмей се. Накарай я да се смее. Или просто се разходете. Макар и малко. За да видиш блясъка в очите й. Точно така, направил си го за нея. Ще има блясък.

17. Измисли нещо различно. Място, посока, изживяване, ситуация. Припомни си какво сте говорили, какво ти е споделяла, какво е искала, какво е мечтала. През цялото време ѝ говори, забавлявай я, разказвай ѝ смешки, карай я да се усмихва, да се смее щастливо. И тя ще се включи. Лесно е. Просто показвай отношение.

18. Прибрали сте се. Или сте приключили с вечерята. Покани я на танц. Да, точно така. На танц. Може в хола, може в коридора, може в банята на отворена врата. Не знаеш как се танцува? На кого му пука, не става дума за акробатичен рокендрол. Става дума за лек и нежен блус. По-скоро даже за поклащане. За да може да те усети. Да се отпусне. Да намери опора в теб. Нямате музика? Пей, бе, тъпчо. Не можеш да пееш? Никой не ти иска да изнасяш концерти. Тя знае, че не си Павароти. Пей тихо, на ухото й. Даже може и само да ръмжиш. Пей за нея. Ръмжи за нея. Ще го оцени.

19. Какво ще правите после си е ваш проблем. Но не бързай. Не се прави на герой. Нали помниш, това е за нея. Покажи отношение. Даже само да целуваш връхчетата на пръстите й, направи го така, че да се разтопи.

20. И да не забравиш, през цялото време ѝ казвай, че е единствена за теб. Да, тя сигурно го знае. Да, ти сигурно го знаеш. Но го казвай. Не спирай!

21. Последно. Не чети само каквото аз пиша. Мисли. Ти я познаваш. Измисли нещата, които ще ви направят щастливите моменти. И които ще ви карат да забравяте всичко друго.

И да не забравиш. Идва денят след 14-и. Eжедневието ще ви погълне. Направи всичко описано по-горе пак. И през следващата седмица отново. И отново, и отново. Не спирай да го правиш година след година. Не спирай да я караш да се усмихва, да я правиш щастлива. И тогава ще си единствен за нея.

А на вас, прекрасни дами, не смея да давам съвети. Вие си знаете. По-добре от мен. И най-вероятно вече сте проиграли десетки планове. И сте ни обсъдили по сто пъти в общите чатове (ах тези женски чатове)… Само искам да ви благодаря от името на всички мъже. Ние се правим на силни, но без вас сме загубени. Ама тотално загубени. И ако вашият мъж/приятел/гадже забрави някоя от горните точки, не се сърдете много. Все пак сме обикновени, едноканални мъже. Той ви обича, само малко е глупав и забравя как трябва да показва отношение. Припомнете му и ще бъдете щастливи…

Още по темата: 

10 неща, които щастливите двойки не правят

5 подаръка, които жените не харесват

Нещичко за любовта

Автор: Йоана Боянова

Когато бях малка ми казваха Йоанка калпазанка, на вид бях добро дете, а все белята си търсех. Мама и тати рано-рано са се събрали, макар че за онова си време точно навреме е било, тя на 18, а той на цели 22 години. А аз да си призная, на 18 още имах нещо като вечерен час, за гаджета, семейство и деца направо дума не би могло да се издума. Както и да е.

Та мама и тати, млади неопитни родители, са ме захранили с боб и шкембе чорба. Баба ми веднъж дошла на гости, баща ми ми приготвя обяда. Как ли? Пасира шкембе, слага го в шише с биберон и в момента, в който прибавя оцет и чесън, баба ми си е тръгнала с гръм и трясък. Още няколко пъти така е изпадала в ужас от действията на младите родители. Мама ме е къпала на чешмата. Няма корито, няма специална подготовка. Пуска чешмата и готово. Ужас на ужасите е бил това. Добре, че тогава норвежците ги е нямало. 

Но и аз не съм останала длъжна на родителското тяло. В резултат на това закаляващо отглеждане, станах калпазанка и половина. Спомням си, когато бях на 4-5 години, висша форма на просперитет беше да имаш вила. Та и ние, проспериращото семейство, сме на вилата един ден, имаме гости, веселба, деца. А аз в пристъп на ентусиазъм със засилка хвърлям ключовете от колата в копривата. Представете си огромен двор, неокосен, пълен с коприва. Четири семейства цял един ден търсят ключ от кола. Незабравим уикенд съм им спретнала. 

Баба по онова време работеше като вещо лице в съда. Спомням си, че носеше пролетно време бежов шлифер. Модерен, не бабешки, с огромни джобове отпред. Много красив. С кой акъл реших, че ще е много весело да напълня в джобовете ѝ всичките щипки от простора. Щеше да е много весело наистина, ако в съда не правеха проверка. На входа караха всички да си отворят чантите и да извадят съдържанието от джобовете. Представете си я как вади щипки, много щипки от тези ми ти дълбоки джобове.

Не остана доволна баба, но на мен номерът толкова ми хареса, че същия го спретнах и на тати, но с тежести от гири. Баща ми по онова време, та и до ден-днешен, е лекар в болница в съседен град. Тогава пътуваше всеки ден с рейса и от спирката до болницата имаше доста ходене пеш. Та една вечер се прибра и казва: “Много тежка тази чанта.”

Ах, като видя тежестите… Апартаментът ни изведнъж отесня. 

Най-странната шега, която съм правила и после съжалявах, беше една вечер, когато видях, че мама и тати се прибират. Загасих лампите и се скрих под масата в кухнята. Мама и тати ме търсиха, търсиха и много се притесниха защо ме няма. И тогава, тогава изведнъж протегнах ръчичка изпод масата и хванах крака на мама. После много съжалих, защото наистина я стреснах.

А веднъж бях напоила всичките дамски превръзки на мама да проверя дали рекламата казва истината. С научна цел беше. После грижливо си прибрах всички на място и не си и личеше даже. Поне докато не й потрябваха.

Та така, калпазанка си бях. Дано не ми се връща.

А вие бели правили ли сте?

Още забавни истории от Йо: 

Мъж в магазин

За риба 

Излагаме се на слънце и не само

Автор: Светла Чимчимова

В годините на ранната демокрация и големите раменни подплънки, моя приятелка се омъжи за британски финансист. Момъкът си беше направо съвременен принц - оператор на престижна дейност, финансово подплатен и добре възпитан, но и доста лицеприятен, което за британец си беше постижение. Не само че не приличаше на мистър Бийн, ами направо напомняше на Юън Макгрегър. Но най-голямото му достойнство беше, че смяташе наша Мера (моята приятелка и негова съпруга) за осмото чудо на света. Мери верно си беше момиче за чудо и приказ. Ще ме извините за клишето, ама силно наподобяваше в дизайна на майска роза. Красива, умна, учеща в престижен университет и оправна като всяка българка. Можеше да избере подходяща рокля за коктейл, да спре такси в Лондон от раз, и без да и трепне окото да попари и оскубе кокошка и да спретне на любимия така харесваната от него българска бяла пилешка супа.

Не че скубеше кокошки в Лондон де. Тази дейност се осъществяваше на българска територия когато младото семейство Гордън (Джеймс и Мария) посещаваха нейните родители. Противно на произхода си, професията си и снобското си име мистър Джеймс Гордън, за приятелите в България просто Джими, страшно си падаше по българските гозби. Туй баници, бюреци, мусакички и шопски салати бяха добре дошли за трапезата, небцето и стомаха Джимеви. Най-любимото му ястие обаче беше нашенската дробсърма.

Сега, ако на Мериния ореол имаше драскотина, то това беше неумението ѝ да приготвя въпросния кулинарен артикул. Затова главен завеждащ по стъкмяването на дробсърмата беше леля Донка, майка на Мери и тъща на Джимито. При всяко идване в България иначе уверения британец плахо замолваше да бъде гостен тъкмо с туй ястие и тъщата, като една същинска мисис Потс изпълняваше това негово желание.

И така в един топла утрин към края на май, младото семейство, пребиваващо към момента на територията на Републиката, Бургашка околия, Баневски вилает, седяло на беседката в градината на родителите на булката. Наоколо картина живописна и пасторална - цъфнал гюрлюк, зелена тревица, множество представители на орнитологията извиват любовни трели, бели агънца, далечни роднини на бъдещата дробсърма, подскачат по полянката - същинска реклама на селски туризъм. Освен Мери, облечена в една по-стара риза на мъжа си, опънала боси краченца с червен педикюр, събираща витамин D за лондонската зима и Джими четящ ,,Файненшъл таймс" хвърлящ по едно око на нозете на жена си и предвкусващ предстоящото угощение с дробсърмата, там била и баш мастършефката леля Донка, свещенодействаща върху въпросното ястие. Демек чистеща ориз.

52 седмици готвене: ориз

За по-младите домакини термина ,,чистя ориз "не означава нищо, защото сега оризът се бухва направо в яденето, без да се мие даже. Но в онези праисторически времена пакетът с ориз се изсипваше на масата и един или повече членове на домакинството от женски пол се заемаха да отделят свестните зърна от камъчетата, просото и прочие зъботрошачи.

Това правела в момента и тъщата. Пъргавите ѝ пръсти се стрелкали към основната купчина ориз и с чевръсти движения отделяли зърното от плявата. Озадачен от тези ѝ действия зетят оставил настрана данните от финансовия свят и се втренчил в ръцете на тъща си. След като я наблюдавал така известно време Джеймс се навел към жена си и с тих развълнуван глас попитал:

- Мери,толкова ли е специална рецептата на майка ти, че тя брои ориза зърно по зърно?

Мера отначало не разбрала какво точно я пита мъжът ѝ, после се посмяла и накрая се опитала да обясни на британец що е то да чистиш ориз. Джими неубедително казал, че разбира.

От тогава минаха много години. Мери даде на света две британчета, направи леко британска снага и се научи да прави фамозна дробсърма. Джеймс обаче винаги казва, че нейната не е съвършена като на майка ѝ, защото не брои ориза.

Още от Светла: 

Ако Толстой имаше фейсбук

Близо 85% от българите са съгласни, че повечето заболявания, които се предотвратяват чрез ваксини, са заразни и опасни. Това показва проучване на „Института по обща медицина“, „Поликлиника България“ и „Първа детска консултативна клиника“ за нагласите към задължителните ваксини у нас. 

3

80.3% от участвалите в допитването са поставили всички задължителни ваксини на детето си (против туберколоза, хепатит Б, коклюш, полиомиелит, морбили, рубеола, паротит и др.), като от тях 67.7% са били подсетени от личния лекар, а 32.2% сами следят имунизационния календар. 7% все още не са поставили всички ваксини, но планират да го направят. 11.2% обаче не възнамеряват да ваксинират децата си. 

4

„Децата, които не са имунизирани и се разболеят, може да заразят други, с които се срещат или си играят, както и хора с по-слаб имунитет“, коментират от Института по обща медицина. „Първата ваксина срещу морбили например се поставя на 13-ия месец – преди това всички бебета може да се заразят.“ Децата под 5-годишна възраст са изложени на особено голям риск от развитие на усложнения и дори фатален край при заболявания като хепатит Б, туберколоза и коклюш. Полиомиелитът (детски паралич) пък води до трайно инвалидизиране. 

Отказът от ваксини създава сериозни предпоставки за поява или разрастване на епидемии. От януари до ноември 2019 г. Националният център по заразни и паразитни болести у нас регистрира над 1000 случая на морбили. За първите 4 седмици на 2020 г. има 59 нови случая; за сравнение, през цялата 2018 г. те са били едва 13. 

52.2% от участвалите в проучването, които са ваксинирали детето си, са го направили, защото считат, че ваксините предотвратяват заразни и много опасни болести. 17.7% са на мнение, че ползите са в пъти повече от вредите, а за 9.6% водещият мотив е, че ако не ваксинират детето си, няма да може да го запишат на детска градина и на училище.

1 1

Ваксините са задължително условие за постъпване в детска градина или училище в Италия, Франция и Австрия например, коментират от Института. Неотдавна и Германия прие закон, с който направи ваксината против морбили задължителна за детска градина. 

Почти всеки втори, участвал в проучването (48.6%), е на мнение, че ваксината се прави, когато детето, семейството му и хората, които се грижат за него, са здрави. 45.3% смятат, че една ваксина може да се отложи само от лекар. При някои противопоказания поставянето на ваксини на бебета и деца наистина може да бъде отложено, поясняват от Института. До 3 месеца това става по преценка на личния лекар, а след това – на комисия, която разглежда всеки случай индивидуално. Световната здравна организация (СЗО) публикува препоръки за това кога най-късно може да бъде поставена всяка една ваксина.

6

Най-голям процент от анкетираните (39%) смятат, че и родители, и лични лекари носят отговорност и трябва да бъдат санкционирани, ако откажат имунизация. 37.4% са на мнение, че на наказания подлежат най-вече родителите. На въпроса Трябва ли държавата да налага по-стриктен контрол при задължителните ваксини?, 48.4% отговарят с „Да“, 23.4% с „Не мога да преценя“ и 28.2% с „Не“. Световната тенденция е да се увеличава броят на задължителните и препоръчителни ваксини, както и налагането на финансови глоби за нарушителите.

По данни на ЕС всяка година имунизацията в света предпазва 2.7 милиона души от заразяване с морбили, 2 милиона - от заразяване с тетанус при новородените и 1 милион – с коклюш. СЗО обяви отказът от ваксиниране за една от 10-те най-големи опасности за здравето на човека през XXI век.

Проучването за нагласите към ваксините е проведено сред 730 мъже и жени от София и по-големите градове в България. То е част от национална инициатива под надслов „Защити хората, които обичаш“. Целта е предостaвяне на достоверна информация за имунизацията и ваксините.

Още по темата: 

Какво трябва да знаем за морбили 

10 опасни мита за ваксините

„Обичай ме бавно“ на Добромир Банев през погледа на фотографа на книгата – Ивелина Чолакова

Обичам стихове. Обичам хубавите строфи, с правилните думички, които те бодват право в сърцето и се разпознаваш в тях. Именно такива са стиховете на Добромир Банев. За втори път правя фотографии за негова книга и усещането всеки път е невероятно. Все едно съм част от сюжета на стиховете.

Емоциите, които се преживяват, от момента на идеята, до момента на реализацията, са на абсолютно чисто щастие. Чувстваш се късметлия, че си в аурата на Добри. Да видиш фотографиите си в книга е като сбъдната мечта. А когато книгата е на такъв любим автор и приятел се чувстваш особено специален!

Снимането на поезия е като самата поезия. Вълнуващо, докосващо правилните бутончета на емоциите вътре в теб, точно като обичането бавно. Дали ще се получи, как ще се получи, дали фотографията ще допълни по правилния начин тези прекрасни стихове...

Това ще оцените вие, когато дойдете на 6-и февруари, в Националната библиотека  “Св. св. Кирил и Методий”, да чуете Добромир, който ще прочете за вас част от тези страхотни стихове на “Обичай ме бавно”, ще си вземете автограф и освен с него, ще се запознаете и със страхотната Маргарита Петкова, която е негов редактор.

„Обичай ме бавно“ събира на едно място най-емблематичните стихотворения на Добромир Банев, както и някои съвсем нови.

D B

Аз ги обичам всичките, но ще споделя с вас едно, което ми е особено любимо:

***

Аромат на мастило.

Хладен мирис на дъжд.

Ягодово червило

по яката на мъж.

Ти си див отпечатък

за света на любим.

Луд живот.

Див и кратък –

вечност.

Като във филм.

Д.Б.

Вижте още:

Любов до синьо

Автор: Яна Пеева

Както ви разказах тук, започнах 52-седмично кулинарно предизвикателство. Вярно, пропуснах първите 2 седмици, но все някога ще се върна към тях. Всяка кулинарна седмица ще споделям с вас преживяванията ми покрай конкретната тема, какво съм сготвила, а може и някоя допълнителна рецепта. В момента сме накрая на седмица 5 - ориз. В края на публикацията ще сложа и списък с обявените досега теми.

Мляко с ориз, пълнени чушки, сарми, ризото, пилаф, паеля, суши, биряни, оризови нудли… това са само няколко от стотиците, да не кажа хиляди, превъплъщения на ориза. На английски има една хубава думичка, “versatile”, която според мен е най-точното му описание - нещо, което може да се използва по много различни начини. 

Няма да навлизам в големи подробности за историята на ориза, въпреки че миналата седмица започнах да чета една книга специално за това, за да съм подготвена. Ние хората ядем и използваме ориз за много други цели от хиляди години. Разпространението му започва в района на Китай около 2500 пр.Хр, преминава през Азия, а след това стига и до Европа през Гърция и Средиземноморието. Този ориз, който повечето от нас познават, обичат и консумират редовно, носи официалното име Oryza sativa или по-неофициалното Азиатски ориз. Той обаче не е единственият ориз, който сме яли през историята. Независимо от неговата култивация и разпространение в Африка се култивира и още един вид - Oryza glaberrima или Африкански ориз. Африканският ориз стига до Америка заедно с търговията на роби през 17в и се разпространява там. Към тези два вида ориз принадлежат няколко различни сорта, като основните, които се използват за готвене са:

  • Арборио - Името му идва от региона в Италия, където се отлежда. Зърната на този ориз за средно дълги и богати на нишесте, поради което, когато се сготви, оризът става лепкав и кремообразен. Идеален е за ризото, оризов пудинг (мляко с ориз по нашенски), както и за супи.
  • Басмати - Басмати е дългозърнест ориз. Зърната му остават разделени след готване и не са лепкави. Идеален е за приготвяне на дал, пилаф, като акомпанимент към къри, както и с различни подправки като шафран, кокосово мляко, със зеленчуци. 
  • Кафяв ориз - Кафевият ориз има приятен ядков вкус и е пълнозърнест, което значи, че зърното не е обелено от обвивката си. Богат е на витамини и минерали. Не слепва при готвене, а остава лек и пухкав. Подходящ е за приготвяне на пълнени зеленчуци, пилаф, различни печени ястия.
  • Ориз Жасмин - Този ориз е култивиран в Тайланд и има специфичен мирис и вкус на жасмин. При готвене става влажен и мек, идеален е към къри, stir-fry, както и други Тайландски ястия.
  • Черен ориз - Още познат като Forbidden rice (Забранен ориз). Става тъмно лилав при готвене, богат е на антиоксиданти, желязо и витамин Е. Има специфичен ядков вкус и мека текстура. Идеален е за пудинг, каша, както и за печене.
  • Сладък/лепкав ориз - Glutious rice. Използва се предимно за сладки ястия, защото става лепкав и сладък при готвене. Също така се прави на брашно. 
  • Червен ориз - Още познат като Хималайски ориз, червеният ориз е дългозърнест и богат на антиоксиданти, желязо и витамин Б. Остава сравнително твърд при готвене, затова е подходящ за ястия, които разчитат на текстурата. 
  • Ориз за суши - Японски ориз с къси зърна, който става лепкав при готвене и се използва за суши.
  • Бял ориз - Белият ориз е обелен и полиран, откъдето идва цвета му. Той може да се съхранява дълго, но е беден на нутриенти.

Към момента повече от половината население на Земята разчита на ориза като основен източник на храна и калории. На много места той се яде просто сварен с малко подправки, на други пък се използва като компонент в сложни ястия с много други съставки.

След това кратко и в никакъв случай пълно въведение в ориза е ред да кажа, че аз лично обожавам ориз и мога да го ям във всякакви форми. Вкъщи обикновено имаме поне 3 различни сорта, а запасите ми от арборио никога не се изчерпват. Обичам го на дал, обичам го с домати на тиган, обичам го и пържен от китайския в блока на мама. С Теодор имаме известни различия в предпочитанията си откъм текстура, но какво да се прави… 

Имах грандиозни планове за тази седмица, разгледах десетки рецепти (запазила съм ги голяма част от тях), проверявах на няколко пъти какви са ми запасите от подправки вкъщи, за да съм сигурна, че съм подготвена без значение от посоката, в която реша да поема. Понякога обаче е по-добре да не правим планове - имах толкова богата на емоции и задачи седмица, че почти не стигнах до готвене. Все пак успях да направя една бърза бурания. Не пилаф, не паеля, не биряни, не дори мляко с ориз. Най-обикновена не особено фотогенична бурания, нещо, което майка ми прави цял живот и което обичам много, а Борис яде с огромно желание и пълни бузи. 

Бурания

Image may contain: food

1 стрък праз

Кисело зеле 

1 чаша ориз

Черен пипер

Кимион

Червен пипер

Празът се запържва, а след това се добавя и нарязаното кисело зеле. Не съм дала точно количество, аз използвах около две чаши кисело зеле. Когато то се сготви, се добавя оризът, както и 3 чаши вода, сок от зеле или комбинация от двете, в зависимост от солеността на зелето и това колко е кисело. Подправя се щедро с кимион, червен и черен пипер. Аз не слагам допълнително сол, защото зелето обикновено е достатъчно солено, но може да опитате и да прецените. Готви се до готовност, около 20-30 минути общо.

Каква рецепта, а! Обратно пропорционално на маниакалността ми, когато става въпрос за печене на тестени изделия, тук изобщо нямам никаква идея кога колко слагам от различните неща. Понеже в петък вечер не очаквах да се представя точно с това, не ги и премерих, та ще ме извинявате. В предишната публикация обаче може да намерите малко по-точната ми рецепта за ризото с гъби и грах и последвалите аранчини. 

Ето и една рецепта на Соня Симеонова, която изглежда толкова добре, че непременно ще се изпробва!

Arroz con gandules 

Image may contain: plant and food

1,5 ч.ч дългозърнест ориз

1 глава лук, нарязан на ситно

2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно

1 с.л. сушена червена чушка, стрита без семките

1 ч.л. сушен кориандър

1 ч.л. сушен бял риган

1 с.л. смляна нигела

10-тина испански маслини /тези са от консерва, пълнени с аншоа/, нарязани на колелца

7-8 нишки шафран 

400 гр. консерва сварен черен боб /240 гр. нетно количество/

3-4 с.л. каперси

около 200 гр. суров свински бекон, нарязан на мънички парченца 

3-4 с.л. зехтин

1/2 ч.ч. бяло вино

сол на вкус

В голям тиган се загрява зехтина, запържват се парченцата бекон, прибавят се чесъна и лука, всички подправки - шафранът, кориандъра, ригана, нигелата и стритата чушка. Посолява се с 1 ч.л. сол, после се прибавя още, ако е неоходимо, на вкус. Слага се ориза и се налива виното. Като остане наполовина течността, се налива гореща вода в съотношение 2,5 към ориза. Котлонът да е на 1/3 от максималното. С бъркане отвреме навреме се готви до готовност на ориза. Ако е нужно, се добавя още гореща вода. Малко преди да се свали от котлона, се прибавят боба, каперсите и маслините. Оставя се до абсорбиране на течността.

Това е за тази седмицата. Следващата тема е Ямайска кухня и определено ще е голямо предизвикателство, защото никога не съм я приготвяла, нито пък опитвала. Ето и обявените теми досега:

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Braising. Това е начин на приготвяне на месо или зеленчуци, който включва първо да се запечатат, а след това да се готвят на фурна или на котлон в затворен съд с течност. 

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Прочетете още:

52 седмици готвене: кулинарно предизвикателство

Бързо, лесно и вкусно домашно суши

Печена агнешка плешка с листа от лапад

Автор: Иво Иванов

С развитието на технологиите редица работни позиции не изискват физическо присъствие на работното място. Работата от вкъщи или т. нар. ‚хоум офис‘ става все по-популярен и търсен модел и у нас, и вече доста работодатели предлагат тази ‚екстра‘ на служителите си. 

Предимствата са безспорни – не губиш часове в пътуване, не висиш в задръствания, можеш да вземеш детето от училище по-рано, да отскочиш до лекаря, зъболекаря, банката, да уговориш някакъв ремонт с техник, доставка от куриер и въобще, да отметнеш редица дребни, но важни ангажименти, така че това безспорно e ценна придобивка в днешно време, допринасяща за добрия work-life баланс. 

Компанията, за която работя, успешно прилага този модел от години и може да се каже, че съм врял и кипял в провеждането на работни срещи от вкъщи. 

Затова тук искам да споделя от първа ръка някои особености на онлайн коловете от дома и да сигнализирам за какво трябва да бъдем нащрек в подобни ситуации. 

Въпреки че думата е придобила гражданственост у нас, може би е добре все пак да изясним, че под ‚колове‘ ще имаме предвид разговори. Пояснявам, защото една позната ми разправяше за случка с нейна приятелка, която започнала нова работа в кол център и когато баба й се поинтересувала какво работи, девойчето й отговорило: 

„Ми бабо, кво да ти кажа – по сто кола ми влизат на ден!“ 

Можете да си представите какви очи опулила бабата при тоя отговор и как едва не получила инфаркт. Стават езикови недоразумения, нали...

Интернет, разбира се, предлага изобилие от съвети как да направим коловете си по-продуктивни и по-интерактивни. Когато започнем да адаптираме тези добри съвети към конкретната работна среда обаче, трябва да се съобразим с фактори като културни различия и да не забравяме, че в крайна сметка всички сме човеци, а не роботи и нищо човешко не ни е чуждо. 

Когато си в офиса, малко неща могат да се объркат, но когато работиш от вкъщи, си подложен на въздействието на редица непредвидими фактори и можеш да се изложиш по много и разнообразни начини.

Ето някои примери:

Дрескодът

Едно от най-хубавите неща на работата от вкъщи е свободата да обличаш дрехи, в които се чувстваш комфортно. Сега, някои се чувстват най-комфортно в развлечена пижама, други в стара избеляла тениска на дупки, трети само по боксерки, четвърти само по чорапи, затова трябва да се внимава, особено когато е включена камерата на лаптопа. Добре е за екипната работа да се опознаете по-отблизо и колегите ви да ви видят в непринудена домашна обстановка, ама не чак пък толкова непринудена. 

Същото важи и за прическата. Желателно е да сте горе-долу сресани, да не си личат следи от снощен алкохолизъм и да не сте с гурели на очите. Прическа в стил „гръмнал бойлер в тръстика“ може и да не се изтълкува като работохолизъм и изключително вълнение от работната задача. 

Трябва да се внимава също така да не сте се окапали и да нямате лютеница около устата и айрян по брадата, или децата да не са ви залепили някакъв етикет някъде, или да не са ви сложили нещо на главата без да разберете. 

За господата аз имам много добро стилистично решение: чиста делова риза за горната видима част от тялото и любимите стари удобни боксерки отдолу. 

Това работи отлично до момента, в който някой внезапно и настойчиво зазвъни на входната врата и рипнете да му отворите, но в бързината забравите да изключите камерата...

Обстановката

Когато работим от вкъщи, улисани в работата сме склонни да игнорираме обстановката около нас и да не я отчитаме. Обаче колегите ви отчитат всичко – и неоправеното легло зад вас, и камарата мръсни чинии отзад на шкафа (ако работите на кухненската маса), и многото празни бутилки от алкохол, и увисналото перде, което котката ви ползва за тренировки по катерене, и ред други подробности от личния ви живот, които не бихте искали да излагате на показ. 

Понякога човек трудно намира спокойно местенце вкъщи за провеждане на разговор и съм имал случай с една дама от чужбина, която се включи от седалката на тоалетната чиния. Разбирам я напълно! И жена ми там обича да се усамотява и да чете книги. Какво по-добро място за провеждането на конферентен разговор. И хем едно такова интимно усещане създава. А и по стената отзад няма неща, които да те разсейват. 

Един колега винаги се включва седнал пред шкаф с колекция от бутилки алкохол и аз се разсейвам, докато зяпам по етикетите. 

Страничните дейности

Трудно е да устоиш на изкушението да си похапнеш нещо по време на конферентен разговор, но все пак е добре да се въздържаме. Може най-неочаквано някой да ни зададе въпрос и тогава трябва суперекспресно да сдъвчем и преглътнем храната, освен ако не сме развили хамстерски умения да я задържаме в бузите си, но и да сме, би било добре камерата ни да не е включена в тоя момент. 

За препоръчване е също така да не се включваме на кол от пералното помещение, особено ако работи центрофугата, от гарата, докато потегля влака и т.н.

Някои хора са толкова ефективни, че даже спортуват по време на кол, което е похвално, но също крие рискове – пъшкането и ускореното дишане може да се изтълкува като друго занятие, а не като проява на силно вълнение и интензивен трудов ентусиазъм. 

Професията на филмовия преводач

133564621 s

Прекъсванията

Етикетът за онлайн митинги изисква да вземем предварително мерки и да не бъдем разсейвани и прекъсвани от домашни любимци, деца и възрастни членове на семейството. 

Да бе да! Лесно е да се каже! Какво да направим, да ги заключим в килера ли?

Една колежка от UK има стара боксерка, която хърка като дъскорезница. Кучето обича да стои до нея, докато тя си провежда коловете и всеки път на горката жена й се налага да обяснява, че хъркането не е от нея, а от кучето й. “Come on, Joan! На всички ни е ясно, че си задрямала от отегчение, не се прави!”. 

Моята балдъза има френски булдог – чаровният мосю Пиер. Той иначе е много мил и благовъзпитан, ама как само пръцка! Добре, че камерите не предават миризми...

Възрастните хора са много любопитни към новите технологии. Имахме случай с една баба, която шеташе нещо в кухнята и преминаваше напред-назад зад гърба на говорещия, като на всяко преминаване се опулваше в камерата да ги види кои са, аджеба, тия на екрана отсреща. По едно време започнахме да се обзалагаме с колегите по вътрешния чат, че пак ще се появи на екрана и тя наистина гастролира, и то няколко пъти до края на работната ни среща. Естествено, всички участници в кола ни напуши неистов смях, а горкият човечец не можеше да разбере какво ни е толкова смешно – все пак представяше финансови отчети. 

Все пак, колкото и да се старае, човек не може да предвиди всички комуникационни ‚шумове‘. Моите съседи например имат навика да започнат да пробиват стената с бормашината в момента, в който започна да говоря и спират, когато се сложа на Mute. Perfect timing! ‚Та какво казваше, Иво, може ли да повториш?‘ ‚Да, извинявайте, казвах, че според мен е много важно да брррррррр“

Разбира се, разсейващ фактор номер едно са децата. Нали помните онова световноизвестно видео с горкия американски професор, дето децата му нахлуха жизнерадостно едно по едно в стаята, докато даваше на живо интервю за BBC от дома си. И жена му се изстреля като балистична ракета с наземно базиране, за да ги извлече през вратата. Професорът остана завидно хладнокръвен – де да можех и аз така. Ето видеото:

 

Не е като да не се е случвало по средата на дълго обсъждане на клаузите по даден договор, когато всички сме зациклили в сухи юридически препирни, изведнъж да се чуе освежаващ детски крясък: „Мамооооо, готов съм. Ела да ме избършеш!“. Е, някой поне си е свършил работата и е готов. 

Оня ден имах подобна ситуация. Тегава работна среща с белгийски телеком оператор. Всички говорим един през друг, надвикваме се, обстановката е леко изнервена.
Бобо 12 пъти влиза в стаята, за да провери дали не съм приключил, което допълнително ме напряга. Не че не е инструктиран да не чувам ни дума, ни вопъл, ни стон от него, докато съм на кол. Трябвало веднага да дойда за малко – шепне ми настойчиво. 
Викам си, леле, кой знае какво е направил пък сега! Изчаквам момент, в който не трябва да говоря и отивам да видя какво, аджеба, е толкова спешно и не търпи никакво отлагане. Една от количките, с които играе, е паднала зад дивана и трябва НЕЗАБАВНО да я извадя.
Прекъсвам важните корпоративни дела, сгъвам се в йогийски пози (не подозирах, че съм толкова гъвкав) и протягам дъъъълга ръка като в „Том и Джери“ (все пак добре, че не се сецнах в такава поза). Вадя количката.
Радост. Аплодисменти.
Леко задъхан се включвам отново на кола: ‚Така, докъде бяхме стигнали?‘

Абе, аз количка от Hot Wheels мога да извадя иззад дивана ей с тия голи ръце бе ееей, та едни тегави преговори ли ще ми се Опрат!

Още истории от Иво:

Ода за госпожите от детската градина 

Следваща станция: взаимно уважение и толерантност

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам