Автор: Ина Зарева

Смугла лятна нощ. Светлините в големия град си говорят на морз. Кварталите намигат съзаклятнически, а високите сгради надменно блестят. Тихо е. Дори спорадичният вой на линейките не изтръгва тишината, а само я подчертава. Хората са потънали в сънищата си – трескаво си почиват за предстоящия работен ден или бавно рисуват мечта. Покоят е обхванал почти всички, които са го приютили.

Само в един спешен център тишината никога не е била гост. В него нощта преминава ярко, в силни звуци, бързи реакции и смели решения. Никога няма покой. Има болки, травми, операции, успехи, загуби.

Има и един дълъг коридор, изпълнен с любов. Тя струи от притеснените хора, от широко отворените им очи, които очакват някой да спаси тези, които обичат. Любовта се излъчва от всяка пора на тялото им, смесва се с тревожността им и образува една особена сплав, която насища въздуха с пареща надежда.

Пациентите, които чакат реда си, са вглъбени в неразположенията си или любопитно оглеждат останалите. Изплакват нови болки, изсумтяват стари болежки. Опознават се взаимно, разменят разбиращи погледи, изказват си съчувствия.

Мургавият къдрокоско има епилепсия. Водят го често и коридорът разпознава стъпките му. Той отдавна не се страхува, само му е малко досадно. Но пък всеки път вижда различни лица и се забавлява да изучава особеностите им.

Красавицата срещу него повръща цял ден. Малко се притеснява като го прави в този странно изпълнен коридор и е готова на всичко, за да й мине. Специфичните миризми я дразнят и провокират нови кризи.

Малчуганът, който вдига най-много шум, е стъпил на стъкло. Боли го и плачът му се носи наоколо. Останалите го гледат разбиращо и се впускат в спомени за приключения и белези.

Един възрастен господин е тук за спешна манипулация. Пристъпва от крак на крак и се опитва да се държи мъжки. Не може да се изложи пред тези млади тук, все пак.

В дъното на дългия коридор се ражда нов живот.

А малко по-късно, едно 14-годишно момиче ще се сблъска за първи път със смъртта на някой, когото обича. Ще оцени живота във всичките му форми и дължини, ще осъзнае, че смъртта е евтина, близка и неизменна.

Нощта пребледнява, градът протяга свежи улици и изпъва метални жили. Денят пропълзява и нощното дежурство в спешния център приключва, за да направи път на дневната доза борба не само за живота, но и за онази необяснима, първична любов, която иска да спечели още малко време. Още допири и погледи. Още разходки и споделености.

В този център лекарите разговарят с пациентите повече от всички останали.

Знаят къде ги боли и как да им помогнат.

Знаят какво е да обичаш без очаквания, изисквания, условности и уговорки.

Всеки ден виждат обичта в най-чистата й форма, и я бранят с всичко, на което са способни.

Там – в спешния ветеринарен център, в чийто коридор ежедневно се преподава любов.

Много мъдрост ще откриете в Съветите на Фройд за щастлив живот и Житейските уроци на вашата котка. 
А ако сте любители на съспенса ви препоръчваме Лов на хъскита.