На 15 май, за първи път в България, ще бъде отбелязан Световният ден на кенгуру-грижата. За ползите от въвеждането й като практика в нашите родилни домове говори Надя Дренска. Трябва да ви кажем нещо за Надя. Тя е двигател. Благодарение на хора като нея и Нина Николова се случват и невъзможни на пръв поглед неща. Заради тези упорити жени, през декември миналата година, в България се събраха световни експерти в областта на грижите за недоносени деца на Трети глобален форум. В страна, в която оборудването в повечето интензивни неонатологични отделения е от миналия век, а кенгуру грижата екзотика, това е несънуван успех. Успех и за фондация „Нашите недоносени деца“ и за родителите на недоносените бебета.

Все по-малко са родителите, които не знаят какво представлява кенгуру-грижата, но все пак обяснете какъв тип грижа за бебето е тя.

Както се казва – всичко ново, е добре забравено старо. Всъщност кенгуру-грижата не е някакво съвременно революционно откритие. Напротив, тази практика е известна много отдавна и историята й започва от далечна Колумбия. В миналото не са разполагали с модерни кувьози и децата, които са се раждали твърде рано, с ниско тегло и незрели за външния свят, не са имали големи шансове. Въпреки това историята познава много документирани случаи на оцелели недоносени деца, независимо че медицината тогава не е била на нивото, на което е в момента. Някои от тези деца са оцелявали именно благодарение на метода "кожа-до-кожа", известен още като кенгуру-грижа. Децата, родени твърде рано и с ниско тегло, били поставяни върху гърдите на майките и те ги носели непрекъснато със себе си. Практиката е възникнала като възможност за оцеляване на тези деца при липса на животоспасяваща апаратура, но впоследствие е установено, че тези деца се развиват много по-добре в сравнение с децата, които са отглеждани единствено в строга медицинска среда, дори и да са имали достъп до най-скъпата апаратура.
  

Защо тази грижа е важна за недоносените бебета? Бихте ли изброили ползите от нея?

Редица научни изследвания документират и потвърждават ползите от кенгуру-грижата.

Недоносените и болни бебета се развиват по-добре, когато имат възможност да са в непрекъснат контакт с майката и/или бащата. Всеизвестен факт е, не само за недоносените бебета, но и по принцип, че децата имат нужда от човешки контакт и грижа, за да се развиват правилно. Недоносените бебета обаче са принудени да прекарат месеци в отделенията за интензивна грижа, където биват подложени на цял куп медицински процедури, които безспорно спасяват тези деца, но са и изключително травмиращи за тях. Идеята на инкубаторите е, че наподобяват условията в утробата на майката от гледна точка на топлина, и храна, но те не осигуряват човешки контакт за тези бебета. Освен това е доказано, че високите нива на шум и силна светлина 24 часа в денонощието оказват изключително негативно влияние на тези деца. Защото в утробата на мама е топло, тихо, тъмно и уютно. Поради тази причина строгата болнична среда, в която родителите не са активно включени в грижите за бебето, е стресираща за него и е възможно да окаже негативно влияние в развитието дори в дългосрочен аспект.

Безспорно и научно доказано е, че кенгуру-грижата има строго медицински предимства пред кувьоза.

Доказано е, че тялото на майката регулира температурата на бебето. То се затопля точно до 37,4 градуса. А след това се нагажда спрямо температурата на бебето – охлажда се или се затопля при нужда. Гърдите на майката, които произвеждат кърма, са с температура над 36 градуса, а при нераждала жена температурата на кожата в тази област е около 32 градуса. Майката на практика е естествен инкубатор.

Проучвания доказват, че сърдечната честота на бебетата е по-стабилна, когато са на гърдите на майката. Транспортирането на недоносени деца е изключително рисков – новородените в критично състояние често умират по време на междуболничен транспорт, особено ако пътуването е по-дълго от 30 минути. Кардио-респираторната стабилност, която осигурява кенгуру-грижата, би могла да спаси живота на бебето.

Кенгуру-грижата благоприятства качеството и организацията на съня при бебетата, а те са от съществено значение за развитието на мозъка. Това оказва влияние на неврологичното и психо-моторно развитие на бебето.

Въпреки че едно от най-честите съображения против кенгуру-грижата са инфекциите, поради факта, че недоносените деца имат незряла имунна система, всъщност се оказва, че методът намалява броя на вътреболничните инфекции.

Кенгуру-грижата благоприятства в огромна степен кърменето, а знаете, че кърмата е най-добрата храна за тези деца. Ползите от храненето с кърма за недоносените деца са неизброимо много, но една от основните е предпазването от инфекции и по-конкретно развитието на некротизиращ ентероколит, който е една от честите причини за смърт при тези деца.

Кенгуру-грижата помага в огромна степен за изграждането на връзка между родителите и бебето и в този смисъл може да се разглежда дори като превенция на изоставянето. Здравословните рискове за тези деца са големи и ако родителите не получат адекватна подкрепа и информация в първите дни след раждането, а бъдат наплашени, че “от това дете човек няма да стане”, което за съжаление не е изолиран случай, е възможно детето да бъде изоставено. Ако родителите имат възможност да получат адекватна подкрепа, изчерпателна информация и най-вече възможност да развият връзка с детето си – рискът от изоставяне е минимален.

Също така е доказано, че кенгуру-грижата намалява чувството за безпомощност, стрес, безизходица, вина. Майките, които са имали възможност да практикуват кенгуру-грижа със своите деца са по-спокойни и удовлетворени от себе си като родители. Случаите на депресия и посттравматичен стрес са много по-редки. Кенгуру-грижата намалява стреса и болката и у бебето. Намаляването на болката при практикуване на кенгуру-грижа е установено категорично в множество проучвания. Това е важно, тъй като недоносените бебета са подложени на редица болезнени интервенции, а стресът и болката имат връзка с неврологичното и психо-емоционално развитие на бебето.

От форум, организиран от фондация „Нашите недоносени деца“, научихме, че този тип грижа е с родина Южна Америка. Как си обяснявате това? Оказва се, че по отношения на тези медицински грижи ни превъзхождат.

Там не са разполагали с модерна апаратура. В същото време с появата на скъпа техника, медицинските специалисти някак се успокояват, че щом разполагат с тази апаратура, човешкият контакт не е от голямо значение и се разглежда дори по-скоро като пречка. Истината обаче понякога е в простичките неща.

Колко далеч сме от първите във въвеждането на кенгуру-грижата у нас?

Правим много малки, плахи стъпки. За първи път в България ще отбележим Световния ден на кенгуру-грижите, по инициатива на фондация “Нашите недоносени деца”. За наше огромно щастие в инициативата вече се включиха близо 15 отделения в цялата страна. На 15 май, когато е Световният ден, те ще отворят вратите си за родителите и ще поставят началото на тази практика и у нас. Това за нас е уникален момент, защото всички ние във фондацията сме родители на недоносени деца и само сме мечтали да имаме подобна възможност. За това и случващото се ни радва толкова много. В същото време си даваме сметка, че имаме да извървим дълъг път, за да превърнем това в установена практика, а не просто нещо, което се случва на определен ден. 
 

Как се осъществява тази грижа по света? Предполагам имате достатъчно примери.

Тези грижи са наложени не само в отделенията, в които липсва модерна апаратура, но и в тези с най-скъпа и модерна техника. В много държави е въведен семейният модел на неонатологична грижа, което означава, че отделенията са отворени 24 часа в денонощието за родителите. Има места, където са осигурени семейни стаи за родителите и те могат да прекарват с децата си максимално време, без да се чувстват неудобно. Целият медицински персонал е добре обучен и оказва подкрепа на родителите във всеки момент. Няма да забравя никога реакцията на нашите чуждестранни гости, които имаха възможността да посетят отделения у нас след провеждането на Третия глобален форум за подобряване на грижите за недоносените деца. “Къде са родителите? Защо всички тези бебета са сами?” - бяха въпросите, с които ни засипаха. За тях това е необичайно и крайно неприемливо.

Има ли положителни практики в страната и къде?

По наша информация кенгуру-грижа се практикува само в Плевен. Доколкото ни е известно, това се прави както в неонатологичното отделение, така и в Дома за медико-социални грижи, където се преместват децата след като биват стабилизирани. Изказваме нашето най-искрено възхищение към тези хора и се надяваме повече техни колеги да вземат пример. 
 

Какви конкретни стъпки предприехте за популяризирането на кенгуру-грижата като фондация и хора, съпричастни на проблемите на родителите с недоносени деца?

Ние непрекъснато говорим за това. Стараем се да информираме хората за ползите, организираме информационни кампании в интернет пространството. Включили сме информация по темата и в нашия специално разработен наръчник за родители “Всичко за недоносените бебета”. По повод Световния ден на 12 май, от 18 часа в Кино Влайкова в София сме организирали прожекция на филма „Животът, който предстои” (La vie a venir) на режисьора Клаудио Капана, който разказва за живота на две недоносени близначета, Еден и Леандро, родени в 28-ма гестационна седмица и прекарали повече от 100 дни в неонатологично отделение. През тази година планираме и организирането на обучение за нашите специалисти, което ще бъде проведено от чуждестранни обучители. 
 

Какъв всъщност е основният проблем тази практика да се възприеме масово в нашите родилни домове – техническото оборудване, резервираността на медицинския персонал, нежелание на родителите да се възползват (макар че последното е просто абсурдно)?

Най-важното е, самите медицински специалисти – лекари, сестри, акушерки, да получат достоверна и медицински обоснована информация за ползите от тази практика. Част от тях са запознати с ползите, но други дори не са чували и вината не е тяхна. Очевидно е, че това е информация, която тотално липсва на родните специалисти още на ниво обучение, което е жалко и плашещо. В същото време условията в нашите болници, както и условията за работа на медицинските специалисти, имат нужда от подобрение. Техническо оборудване не е необходимо – нужен е просто един стол за родителите. В същото време липсата на достатъчно пространство в отделенията е реален проблем. Разбира се, че има и известна резервираност – родителите се възприемат повече като пречка, защото специалистите са фокусирани върху медицинската част от спасяването на тези деца. Но бебето не е собственост на болницата, то е дете на родителите си и ако те бъдат въвлечени в ежедневните грижи за него, това ще се окаже от полза и за самите специалисти.

Колкото до желанието на родителите – дори и да има подобни случаи, те не са правило. А фактът, че има родители, които не желаят да имат контакт с децата си, в огромната си част е предизвикан от липсата на адекватна подкрепа и информация, както и възможност да бъде изградена връзка помежду им. Вината не е на родителите, а на системата, която е абсолютно дехуманизирана.

Какво предстои да бъде направено в тази посока?

Готови сме да подкрепим отделенията по всякакъв начин. Желанието ни е те да припознаят в наше лице партньори и приятели, защото си даваме сметка, че самите те са изправени пред редица трудности в работата си. В момента работим усилено, както в посока организиране на обучения, така и се надяваме да намерим финансиране за изпращането на родни специалисти в чужбина за обмяна на опит. Насреща сме и за да ги подпомогнем в изграждането на подходящи условия – семейни стаи, специални столове за кенгуру-грижа и т.н. Ролята на институциите също не е за подценяване, така че имаме много работа и на този фронт.

Надя Дренска e член на Управителния съвет на фондация „Нашите недоносени деца“. Майка е на момиченце, родено преди 7 години преждевременно в 32-ра гестационна седмица с тегло 1440 г,прекарало 3 месеца в неонатологично отделение. Надя Дренска е активен застъпник за правата на недоносените деца и техните родители.