Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Мария Пеева

От няколко дни подготвям статия за пазаруването по интернет. Все пак разпродажбите наближават, както и голямото коледно пазаруване на подаръци. Но се оказа, че трябва да отложим приятната тема, защото получих съобщение от нашата читателка Станислава Иванова, която е видяла една от неприятните страни на онлайн шопинга. Като много други млади майки, тя обича да пазарува по интернет и да търси изгодни оферти. Преди няколко дни обаче попада на неприятна измамница. Помоли ме да споделя историята й с вас, за да имате едно наум, ако попаднете на този профил или на друга подобна схема. Ето какво ми написа Станислава. 

„Откакто се роди второто ми дете, пазарувам 99% от интернет. Много често поръчвам разни неща от олх, базар бг, и разни групи за купуване- продаване във фб. Миналата седмица се случи нещо, което искрено ме потресе и възмути. Поръчах през профила ми в ОЛХ маратонки за една приятелка. Жената, която ги продава, каза, че праща само през Спийди без опция за преглед. И познайте?! Вместо маратонки имаше скъсани мръсни патъци... Тук ще кажете, тя е виновна, да ги е видяла. Прави сте! Но след като качих въпросното лице в групата за некоректни продавачи, се оказа, че това е някаква ужасна измамна схема! Има много излъгани! За една и съща обява имаше поне 3 случая на измамени хора! Слава Богу, една дама успя да откаже пратка от нея, след като е видяла поста ми, и се почнаха едни заплахи, обиди, разпространи й личните данни (което е подсъдно!), поръча от нейно име пратки на стойност над 80 лв.! Ужасена съм! В 21-ви век да се случва това! В районното казаха да подадем онлайн жалби в "Компютърни престъпления", направихме го!"

Ето какво поръча Станислава:

izmami1

Ето какво получи:

izmami2

 

Други клиенти също са пострадали.

izmami7 

Дамата, която е отказала пратката, след като е разбрала за измамата, получи следното съобщение:

izmami9

Ето и още няколко измамени:

 

 izmami8

 izmama12

 izmami6

 izmami5

izmami3

Какви изводи можем да си направим?

1. Внимавайте с оферти, които са твърде изгодни.

2. Проверявайте профилите на продавачите.

3. Искайте преглед на стоката.

4. При измама сигнализирайте на компютърни престъпления.

5. Подайте и сигнал в полицията, независимо че в случая на Станислава, тя е потърсила съдействие в Първо районно полицейско управление в Перник, но там са отговорили, че не поемат такива случаи.

6. Разгласете случая в групите за некоректни продавачи и купувачи.

7. Сигнализирайте в платформата, в която се извършва измамата - независимо дали е ОЛХ или група в социалните мрежи.

Мерките, които Стаси е взела незабавно са следните - сигнал в полицията, сигнал до компютърни престъпления, сигнал до ОЛХ, разгласяване в групите, подали са жалба и в Окръжна прокуратура Перник. ОЛХ не реагираха веднага и до вчера можеше да се поръчат розовите маратонки, обявата за които все още стоеше валидна. Днес профилът на Мариета Петрова Чаркчиева липсва. Не знам колко клиенти са си купили розовите маратонки, но е интересно, че продавачката дори не си прави труда да се извини и да обясни, че е станала грешка. Може би смята, че сумата е малка и никой няма да се занимава да я търси за 12 лв. Ако сте пострадали като Станислава, дори да става дума за малка сума, не махайте с ръка и не отминавайте. Измамниците заслужават да бъдат поставени на мястото им, а така ще предпазите и други клиенти и ще сложите край на една порочна практика. Платформите за продажби също би трябвало да обръщат внимание на подобни сигнали и да реагират незабавно, защото такива инциденти уронват доверието на клиентите в тях. А то се печели трудно и е безценно. И накрая ще си позволя да ви шокирам съвсем с последните съобщения на измамницата, която продължава да заплашва измамените клиенти. 

45611472 289147278474485 6251617309291446272 n

 

Разбрахте ли сега? Никой не ви е виновен, че купувате по интернет. Мързелът ще ви убие.

Не знам да плача ли, да се смея ли или... да си купя розови маратонки. :) :) :) 


Прочетохте ли

Как да не ни измамят на Black Friday

Най-доброто от кулинарните страници на любимото списание е събрано в книга, която свързва поколенията.

Помните ли аромата на печени чушки, който се носеше от кухнята на баба, когато бяхме деца? Магичния цвят на току-що затвореното в буркани сладко от ягоди? Вкуса на лимонови корички в курабийките? Мекиците за закуска и пилешката супа за всеки повод?

А помните ли тетрадката, в която тя си записваше рецептите - задължително с твърди корици и много страници, изписани с продукти и инструкции за туршия и кекс с името на съседката, от която е взета рецептата, а между страниците - изрезки от списания и вестници с кулинарни съвети и домакински хитрини, интересни статии за семейството и отношенията.

Повечето от тези вестници и списания днес не съществуват, но не и най-важното – „Жената днес“.

jenata2

Най-старото българско списание, което излиза без прекъсване и до днес, отдавна се е превърнало в нещо повече от периодично издание. „Жената днес“ е истинска приятелка и домашна помощница на няколко поколения българки, тяхна опора и разтуха в ежедневието, културен справочник и кулинарен гид. Списание институция.

„Готварската книга на „Жената днес“ събира в едно част от най-добрите рецепти, публикувани в списанието от 40-те до 80-те години на миналия век. Тук ще откриете идеи за семейната трапеза в делник и празник, които обхващат всяко блюдо – от салатите и сосовете, през предястията и аламинутите, вегетарианските специалитети и изкушенията с месо, до питките и витите баници, ароматните десерти и традиционните туршии, колбаси и сладка.

jjenata1

На страниците на тази необикновена книга са включени и любимите ястия и кулинарни съвети на известни актьори, музиканти, певци, преводачи и готвачи – така, както са били публикувани в „Жената днес“. Сега имате шанс да запишете и своето име сред тях. На специалните страници, запазени за вашите любими рецепти, можете да съхраните онези детски спомени от кухнята на баба и мама, които ще оживяват и в кухнята на вашите деца.

„Готварската книга на Жената днес“ не е просто книга с рецепти, тя е рецепта за връзка между поколенията.

jenata4


Препоръчваме ви още:

Мечтите и кошмарите на големия кулинар и сладокусник

Илиян Димитров: "Животът има смисъл само ако е вкусен"

Ролята на храната в семейството

Този текст ни прати Дейзи. Осъзнавам колко е провокативен и как ще подразни някои читатели, особено след историята с двете пияни ромски жени и измръзналото детенце. И все пак искам да стигне до вас. Искам да го прочетете и да помислите върху него. Надявам се да стигне и до хората, от които зависи интеграцията.

По повод безумните излияния на един вицепремиер на републиката ни, господин Димитър Димитров (когото не познавам, но заради поста му уважавам) написа на стената си във Фейсбук следното:

„Не разбирам учудването ви. Преди време Валери Симеонов нарече ромските жени "с инстинкти на улични кучки", за ромските деца каза нещо от сорта на това, че си играят с прасетата, а ромите по принцип са озверели човекоподобни. Тогава шепа хора скачахме, викахме и тропахме, че така не може и трябва да си ходи. Не ни достигна енергията обаче. В резултат го направиха председател на Съвета по етнически и интеграционни въпроси.

Сега се изцепи за децата с увреждания и в резултат го правят шеф на съответния съвет. Нищо странно. Нищо ново.

Ако се учудвате, то е защото вероятно сте проспали първия път. Или сте си мислили, че не ви засяга. Или че вашият ред няма да дойде. Сори, в грешка сте. И докато им позволяваме да ни насъскват едни срещу други, няма да стане нищо.

Тука е така.“

Ромките не раждат по-често и по-рано отпреди, само са по-бедни

f0045bbd92708e1770925e94b8398442 XL

Толкова болезнено е прав. Но, за съжаление, аз не се учудвам на „учудването“. Защото в коментара ми във Фейбук под статията при Мама Нинджа „Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил“ аз също сравних отношението към хората с увреждания с това към другите „различни“ - хомосексуалисти, роми. И се изсипа една лавина от линкове към тенденциозни видеа в Ютюб и трета ръка статистики, които трябваше да ме убедят, че ромите не са хора. „Или да не се раждат изобщо“, беше написала една млада жена.

Не ви ли е срам, българи???

Вие хора ли сте???

С какво сте по-добри от онзи вицепремиер???

Защо очаквате другите да ви третират с уважение, да ви третират като достойни хора, ако вие отказвате на една група човеци да ги признаете за такива???

Много ме боли за България, когато чета такива злобоизлияния. Опитвам се да не губя надежда за тази нация, а става все по-трудно.

Затова ви пиша с една молба: позволете ми поне да се опитам да променя мнението ви за ромите. Ще можете ли за целта поне за няколко минути да положите невероятното усилие и да си представите, че сте ром или ромка?

За целта ще трябва най-напред да си представите, че сте израснали в разбита, стара, мръсна и студена къща. Не е толкова трудно – така са живели бабите ни, така живеят и немалко българи по селата в днешно време, че и хора в по-бедни държави, за които събираме помощи по Коледа. Вие сте дете, родителите ви нямат образование и работа, евентуално пропиват и малкото пари, които се появят отнякъде, така че нямате никакъв шанс да подобрите ситуацията. После тръгвате на училище. Ако ви пуснат – защото нямате пари. И ако ви вземат – защото много училища отказват да взимат ромски деца. Ако ви вземат в „ромско“ училище, сте сред други деца в същото положение, така че няма откъде да видите нещо по-добро. Ако пък имате зверския късмет да ви вземат в „нормално“ училище, ще видите „добро“ – но няма да сте част от него. Ще говорите трудно български, но никой няма да ви помогне, така че ще изоставате и можете да отидете в помощно училище. Или пък другите деца ще ви се подиграват, побийват и изолират. Може и някои учители да го правят.

Отпадането

6da0ffe64efea8adc3d091fff742ea31 XL

Хайде сега си представете как ще го завършите това училище. Ако успеете, ще сте нещо като гений, най-малкото от ранга на... Ами не ми хрумва никой, защото май такива няма. И знам, че ще ви разочаровам много, но ще ви кажа, че и вие не сте.

Но да допуснем за целта на дискусията, че успеете – и какво от това? Да не мислите, че някой ще ви вземе на работа? Вие, при вида на когото, или която, в автобуса хората сменят седалката? Че тя кожата не се избелва – даже Майкъл Джексън не успя.

Разбрахте ли за какво става дума?

Става дума за ХОРА. За човешки същества, с човешки чувства, с човешки грижи – понякога повече от вашите, с човешки страдания. Които обичат, надяват се, обиждат се и се разочароват. Това не се променя от факта, че ходят грозно облечени (по вашите стандарти), че говорят смешен български и че не работят (както и много българи между впрочем, въпреки че имат по-добри шансове). На тези хора вие отказвате правото да живеят. Вие, и Валери Симеонов и Хитлер. Пак ще питам: не ви ли е срам?

И знам аргументите ви:

1. Да, ама те крадат и убиват и изнасилват. Ако и вие никога не сте работили и вечно сте на ръба на гладната смърт и се алкохолизирате и дрогирате и нямате никакъв шанс за достоен живот – и даже не знаете що е това - повярвайте ми, и вие ще го правите. И погледнете истинските статистики, не тези на съседката: ромите извършват предимно дребни кражби, но тежки насилствени престъпления извършват по-често българите. Това прави ли ни по-добри?

2. Да, ама те живеят от нашите данъци. На вас обаче ви е вероятно ясно, че както всичко останало в тази държава, и тук не може да се говори за истинска помощ за ромите. И тук само се изливат вашите пари в една каца без дъно. Никой не инвестира в интеграционни курсове, в дрехи и учебници за децата, в обвързване на помощите с посещение на училище, в квалификации и насърчаване назначаването на роми или ангажиране в селското стопанство. То за българите няма, та за ромите ли. Но тогава няма какво да се чудите, че взимат парите и не работят – не е луд тоя, дето яде зелника.

3. Да, ама те само раждат и скоро ще са повече от нас. Ами ще раждат, като не знаят да се пазят. Контролът на раждаемостта не е нещо, на което сме се родили научени. Знаят го тези с добро образование и здравеопазване. Да сте видели много роми с такова?

Райчо, който не стана мой

937d96879d6edd9b329e7774b441a1f4 XL

Възмущаваме се на всеки драстичен случай на примитивно поведение на роми – достатъчно е да посоча само най-актуалните с изнасилването и убийството на Виктория Маринова в Русе или с бебето на двете пияни ромски жени. Но това е върхът на айсберга: безработица, бедност и зависимости са ежедневието на хиляди хора в ромските общности и докато не променим НИЕ нещо, те няма да се измъкнат сами от блатото, а ще стават още повече. Премръзналото недохранено бебе, за което ни се къса сърцето днес, и което е беззащитно човече също като нашите деца, няма обаче шанс и най-вероятно ще стане наркоман и алкохолик като Северин Красимиров.

А ние ще се възмущаваме и тайно ще се радваме, че не сме се родили роми.

Не искам от вас от утре да запрегръщате всеки срещнат ром по улицата. И аз съм била мамена и обирана от роми и наплашвана до смърт. Но докато те не получат шанс да се измъкнат от блатото, в което ги тъпчем с омразата си, аз не ги смятам за виновни. Не и защото са роми.

Затова молбата ми е само една: разберете, че всеки ром е човек, че той като всеки човек има право на достоен живот и уважение. Не мразете ромите по презумция. И протестирайте срещу истинските виновни – тези, на които сте дали властта да решат ромските и вашите неволи, но не го правят.


Прочетохте ли

Как участвах в етническата интеграция

Автор: Ина Зарева

Никой не знаеше на колко години е точно. С младите беше млада, със старите – стара. В дома ѝ винаги бе пълно с хора. Кой за раздумка, кой за помощ. От ръцете ѝ се раждаха най-живите хлябове и пити, които красяха трапезите и в добро, и в лошо. Ако е сватба – ще отчупи някой дъхавото, още пулсиращо парче хляб, ще го остави да се разтопи в устата си, пък ще погледне вече поизхабения, поизносения си любим и ще се влюби наново в него, по-силно и от младоженец.

Ако е за сбогуване – ще се изрони питата на трохи като сълзи в шепите, ще попие горчилката, ще обвие душата като топла пелена и ще я утеши.

Всички искаха нейните хлябове, а тя никому не отказваше. Ставаше по тъмно, покриваше буйната си коса с чиста кърпа, вадеше нощвите, затананикваше и под ангелски облак от брашно, замесваше поредното си чудодейство.

Едно чедо си имаше тя – Павел. Добро момче растеше. Здраво, силно, все с една глава над връстниците си стърчеше. Косата му миришеше на лято, шепите му все някоя момчешка беля криеха, но усмивката му обезоръжаваше всеки. Татко му почина рано и двамата останаха самички. Дружинка ѝ беше. Всички в града му помагаха - кой с каквото може. Пращаха армагани и за него, и за майка му, взимаха го на пътувания и го канеха на празници. Целият град семейство му стана.

Живите се броят през пролетта

5c524010f403cd1cd96d959f003473c7 XL

Уж него да видят, но все искаха при майка му да стигнат. Съвет да потърсят, болка да изплачат. Откъде имаше толкоз мъдрост тази жена, беше толкова чудно, колкото и чудни ставаха хлябовете ѝ. Всеки искаше да я срещне в деня си поне веднъж. Едно „Сполай ти!“ да чуят от нея, като че криле им никнеха и после всичко им спореше. С тъжните плачеше, с щастливите се смееше. Колко да беше голямо сърцето ѝ в слабичкото тяло, че да побираше всичкото. А за себе си не се оплакваше. Как се справяше сама и с женската, и с мъжката работа? Как се бореше с немотията, с бурите, със сушата, със самотата? Така и не продумваше. Като лечебен извор все за другите ромонеше, а за себе си – нищо. Само детето да е добре, отронваше и пак се захващаше за нейните работи.

Детето порасна и се измени. Да помага на майка си искаше първом, но после взеха да му се услаждат - и парите, и силата, и властта. Хващаше се все с някакви хора, дето не му бяха много по мяра. Губеше се с дни, връщаше се разпален, отнесен, оставаше шепа пари на майка си, а тя ги прибираше в едно чекмедже и никога повече не ги докосваше. Казваха ѝ хората – нещо не е наред с Павел. Там и там са го видели. Ще се затрие доброто момче.

Той махваше грубо с ръка и я отместваше от пътя си. Какво разбирала тя?! Нали за нея правел всичко.

Груб стана и с хората. Все ги ругаеше, прости и загубени били, какво ли разбирали. Умрял бил този град, някой трябва да го оправи. Реши кмет да става. Млад е още, душата му кипи, клатеха глави хората, но заради майка му, заради баща му, който беше лекувал семействата им години наред, гласуваха. Да му дадем шанс. Какво като е буен?! Ще раздвижи града, ще върне младите, ще се пооправят нещата.

Цяла нощ празнуваха. Къщата се изпълни с хора – да стиснат ръката на новия кмет, да прегърнат майка му. А тя притихнала като в птиче гнездо – очите ѝ се радват, но в душата ѝ смут някакъв, тревожност и страх я леденеят отвътре.

На сутринта се изправи пред него – до гърдите му едва стигаше вече – устните ѝ пресъхнали, безцветни едва отрониха:

- Само не ме посрамвай пред хората!

Коледата на Донка

416926cb371698fe960375edd64535dd L

Като че обратното му бе казала. Кмет ли е или какво? Никой не смееше да отиде и да говори с него – нито съгражданите му, нито служителите в общината. Крещеше и обиждаше още по-люто от преди. Уволняваше наред. Гонеше хората от кабинета си. Просяци били, какво го занимавали с глупости, той велики дела имал да върши, не някакви си помощи да осигурява.

- Горката! – чу веднъж след себе си на улицата – Каква добра жена, а какво зло роди!

Почти не излизаше от къщи. Не приемаше и никого. Обедняха сватбите без нейните чудни хлябове, оголиха се хората без раздумките и съветите ѝ. Съвсем студен стана целият град. И нейното сърце изстина една нощ. Намериха я на леглото ѝ – като че заспала в ангелски облак.

Видяха катафалката хората и заразпитваха кой си е тръгнал?

- На Павел Злото, бе, на кмета - майка му.

Така се разнесе мълвата наоколо. На Злото майка му си отишла. Не издържала, горката.

На гроба едно младо момиче не спираше да плаче. Като му пресъхнаха сълзите, обърна се към хората с треперещ глас и рече:

- „Човек умира два пъти, чедо. Веднъж като му спре сърцето и втори път, когато някой спомене името му за последен път“ – това ми каза тя веднъж. Ангелина. Така се казваше тя. Ангела ѝ викахме.


Прочетохте ли

Двадесет минути разлика

 

Макар и да не говори, човечето, нарисувано върху лист хартия, може да разкаже много. Чрез него можем да разберем какво става в душата на малкия художник.

Какво представлява методът?

Анализът на детските рисунки е метод от психо-диагностиката, но не може да бъде приеман като единствен източник на информация. Той само дава възможност да правим предположения. И колкото по-малко е детето, толкова по-малки са шансовете ни за успех. Все пак способността на децата да рисуват се определя до голяма степен от възрастта им и когато са твърде малки, лесно можем да разшифроваме „шедьовъра“ неправилно.

Другият важен момент е, че всички предположения се нуждаят от доказателство. Можем да се опитаме да съберем тези доказателства сами. Ако някакъв детайл говори за повишена тревожност, можем да опитаме да анализираме поведението на детето в последно време и да преценим дали е имало сигнали, които доказват това. Ако не можем комплексно да оценим ситуацията, но рисунката силно ни безпокои, е по-разумно да се обърнем към специалист. Той може да съпостави нашата диагноза с разказа на детето, да разпита за ключовите моменти в развитието му, за отношенията в семейството и да добави личните си впечатления. Това отличава професионалния от любителския подход.

Винаги има вероятност една отделно взета рисунка да се получи такава случайно.

Какви са правилата

Ето един елементарен, но достатъчно информативен тест, който можем да проведем сами вкъщи. Трябва само да имаме предвид, че обикновено той се прилага при деца над 6-годишна възраст. Задачата е лесна: детето трябва да нарисува човече, а после да отговори на въпросите ни. Важно е да се спазват няколко правила и ключови моменти. Ако ги игнорираме, няма да успеем да направим дори предварителен извод, по-скоро ще се изплашим излишно.

Ако искаме да скрием от детето, че го тестваме, доверието помежду ни може да се наруши и да се появи тревога. Тогава тестът ще нанесе по-скоро вреда. Детето ще се почувства проверявано и ще му е некомфортно. Трябва да имаме предвид, че ако изпитва тревожност или смущение, детето може да саботира молбата ни. Може да започне и да се шегува, да фантазира и това ще обезмисли правенето на изводи. Можем да кажем: „Това е специална задача, която ще ми помогне да те опозная по-добре.“

Ако детето не проявява желание, не бива да настояваме. Можем да го помолим да направи това друг път.

Когато му предлагаме да нарисува човек, листът пред него трябва да е разположен вертикално. Ако настоява да уточним как точно трябва да нарисува човека, можем да кажем: „Нарисувай го, както искаш.“

Когато детето започне да рисува, не бива да стоим над главата му и да следим ще направи ли второ око или не. Ако много ни се иска да наблюдаваме, по-добре да го правим незабелязано.

Преди да пристъпим към оценката на нарисуваното е важно да сме сигурни, че детето е било искрено в желанието си да изпълни задачата, както сме го помолили, защото може нарочно да е измислило някаква фигура, за да ни впечатли.

Ранна диагностика на психични проблеми

risuva

Ключовите фактори

Съвременните психолози анализират детските рисунки в по-широк контекст, предвид развитието на детето и отношенията в семейството. Това означава, че при анализа на рисунката трябва да се имат предвид няколко фактора: може ли детето да рисува, колко добре си служи с молив; случайно ли се е появил тревожен детайл или той наистина е сигнал за емоционалното състояние на „художника“.

Устен изпит

Човечето върху рисунката е проекция на самото дете, неговото виждане за себе си, за характера и отношенията с околните. Ако обаче е под 6-годишна възраст, то все още малко познава себе си и емоциите си. Тогава трябва да бъдем готови за общи отговори. Все пак вероятно ще можем да почерпим някаква полезна информация. Отговаряйки на следните въпроси, детето ще ни разкаже за себе си. Нашата задача е да го слушаме внимателно.

Кой е това? Момче или момиче, мъж или жена?

Как се казва? Има ли си име?

На колко години е?

Как се чувства в момента? Какво му е настроението? Радва ли се? Защо е тъжно?

Какво е по характер?

С какво се занимава?

Има ли приятели? А врагове? Защо има врагове?

С кого живее?

Как мислиш, ако се срещнете, ще станете ли приятели или не?

Може би ще ми разкажеш още нещо за него?

За да имаме основание да смятаме, че резултатите от теста ще са обективни, трябва да обърнем внимание доколко детето е ангажирано с процеса, интересно ли му е, старае ли се или бърза да се отърве, за да го оставим на мира.

"Странен" или "уникален" зависи от нас

risuva2

Важните детайли

Сега вече можем да оценим самата рисунка. Ако вземем един учебник по психология и се опитаме да интерпретираме всеки детайл поотделно, ще получим една картина. А ако вземем предвид и отговорите на детето и собствените си впечатления, резултатът ще бъде друг. Втория вариант е по-близо до реалността. На кои моменти трябва да обърнем внимание:

Тъмните цветове

Трябва да имаме предвид възрастовите особености. До 5-7-годишна възраст децата рисуват схематично, а за тази цел тъмните моливи са най-подходящи – те създават ярък контраст върху листа. Така че предпочитанието към черния цвят може да е особеност на зрителното възприятие. По-добре е да се ориентираме според това какви чувства провокира у нас рисунката. С по-големите деца е по-лесно: те умеят да изграждат сложна композиция и дори да рисуват фон. Ако небето е мрачно, дрехите тъмни, лицето на човечето тъжно, вероятността детето да е потиснато, нараства.

Ако в рисунката преобладава:

Синьото – детето е спокойно и уравновесено. Не скучае, когато е само, обича да размишлява. Лесно създава приятелства, предпочита да дава, а не да получава. Има едно „но“ – понякога децата избират синьото не защото са спокойни, а защото искат да се успокоят.
Зеленото – детето е независимо, упорито, амбициозно. За него това е цветът на спокойствието и безопасността, към които се стреми.
Червеното – детето е ексцентрично, агресивно, активно и лесно възбудимо.
Жълтото – детето е любознателен оптимист.
Виолетовото – детето обича да фантазира, емоционално е, но е и много чувствително и ранимо.
Кафявото – детето често изпитва отрицателни емоции. Мудно е и физически не е добре развито.
Сивото – това всъщност е отсъствие на цвят. Детето е безразлично към околния свят, стреми се да не забелязва това, което не му харесва и го тревожи.

Рисунъкът

Ако рисунъкът е неравен, това може да е сигнал за слабо развита фина моторика, предвид възрастта. Но ако става ясно, че детето не се е старало и наистина може по-добре от това, имаме повод да мислим за повишено ниво на тревожност. Тогава трябва да се постараем да си спомним дали е проявявало безпокойство и преди.

Натискът на молива

Силният натиск е показател за висок психомоторен тонус, което означава, че детето е емоционално напрегнато. Особено ако цялата рисунка е направена по този начин, а детайлите и линиите са дебело подчертани. Слабият натиск на молива може да е сигнал за липсата на достатъчно сили у детето, ако обичайно не рисува така.

Смуче си палеца, гризе си ноктите

risuva4

Размерът на човечето

Ако фигурката е много малка или човечето е нарисувано в ъгъла на листа, това може да е знак за ниска самооценка.

Позата и изражението на лицето

Ако човечето се усмихва, ръцете са разперени, пръстите и дланите са разтворени най-вероятно това е проява на склонност към екстраверсия (външно изразяване на чувствата) и желание на детето да общува. Едрата фигура, с широки рамене и разтворени крака е знак за същото. Ако човечето се е получило слабовато, изпънато като струна, няма ръце или са незабележими, пръстите и дланите са скрити или плътно притиснати към тялото, вероятно става дума за склонност към интроверсия (затваряне в себе си). Но все пак трябва да сме наясно дали става дума за особеност на характера или за нежелание за общуване в момента. Ако имаме някакви съмнения, можем да предложим на детето да повторим теста след 3 месеца.

Липсват важни части

До 7-годишна възраст много деца рисуват опростено, не спазват пропорциите, пропускат важни детайли. Възможно е да нарисуват човечето без уши, нос, шия, пръсти, ходила. Това не е повод за тревога, по-скоро е норма.

Дребните детайли

Ако детето старателно изрисува малките детайли (копчета, украшения, панделки и особено прически) това може да е знак за ярко изразен стремеж да се открои и да привлече вниманието към себе си.

Агресивният фон

Ако човечето е с големи ръце, очертани мускули, нарисувани зъби, а на картинката има изобразено оръжие, твърде вероятно е на детето да му е трудно да управлява емоциите си.


Източник: Parents


Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме

Детските страхове

12 признака на токсичните родители

 

 

 

Колко често, затънали в работа, се разкъсваме от угризения, че нямаме достатъчно време за децата си? Можем ли да живеем в хармония със съвестта си? Как да го постигнем разказва докторът по психология Сузане Гелб.

- Е, как мина? – попитах приятелката си.

Тя току-що приключи един онлайн семинар. Нейни ученици бяха основно жени-предприемачи, по-голямата част от които се разкъсваха между работата и семейството, опитвайки се да намерят време за всички важни ангажименти.

- Отлично! – отговори ми тя. – Макар че някои от жените се сблъскаха със сериозни трудности.

- Например? – попитах аз.

- Една от тях има малка дъщеря. Сподели ми, че след като стартирала собствен бизнес и започнала да води блог, дъщеря й се почувствала ощетена, лишена от внимание, защото мама отделяла прекалено много време за своя компютър. Детето направо я попитало: „Мамо, кого обичаш повече – мен или блога си?“ - Този въпрос разстроил работещата майка. Тя започнала да се чувства виновна всеки път, когато сядала зад компютъра и това напълно блокирало работата й. Жената се притеснявала, че дъщеря й ще се чувства изоставена.

Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?

93d91a0d9ac8604d953724b139da547a XL

Това е може би един от най-разпространените проблеми при родителите.

Имате добра, успешна кариера, но искате да бъдете и внимателни, любящи родители. И изведнъж се оказва, че не можете да бъдете и едното, и другото едновременно.

Или можете?

Аз бих казала, че това е възможно. Подходът ви зависи от възрастта на детето (2-годишните деца например имат друга представа за реалността от 12-годишните), но тук ви предлагам няколко идеи, които може да ви помогнат да намерите баланс.

Споделете своята радост с детето

Ако работата ви вълнува, ако започвате интересен проект, разкажете на детето, покажете му с какво се занимавате и обяснете защо толкова ви харесва.

„Не е ли чудесно? Току-що разбрах, че мога да водя курсове онлайн! Виждаш ли всички тези имена? Това са хора, които са се записали, за да научат нещо от мен. Много съм развълнувана!“ 

Привличайте детето, когато е възможно

Поканата към детето (дори и към най-малкото) да вземате заедно бизнес-решения му помага да се чувства съпричастно, а не отхвърлено.

„Кое лого ти харесва повече? Това със сините букви или с със зелените?“

Какво е мек преход от семеен към работен режим?

Ако се занимавате с детето и телефонът ви не спира да звъни, не се отдръпвайте рязко, не тичайте в другата стая, за да си прочетете съобщенията, особено ако е съвсем малко. Много родители не си дават сметка, но когато рязко прекъснем общуването си с детето (особено ако няма 6 години) ние го плашим. За него оттеглянето ни от полезрението му е трагедия – „извън погледа – извън сърцето“ или „ако не те виждам, значи те няма“. Когато настъпи време да преминете от семеен към делови режим, правете го без да бързате и обяснявайте какво се случва.

„Това беше весело! Сега тате трябва да се върне към работата си. После ще прочетем още една приказка.“

Децата не са точка, те са двоеточие

41492559 m

Задавайте въпроси (спокойно)

Ако детето каже нещо от рода: „Ти кого обичаш повече мен или блога си?“ или „Защо мислиш за работата си повече, отколкото за мен?“ - не реагирайте бурно, макар че сигурно ще ви заболи. Останете спокойни и попитайте детето си: „Какво те кара да мислиш така?“ - Насърчавайте го да говори свободно. Опитайте се да стигнете до причината за тези твърдения.

Детето ви е разстроено, защото не сте спазили свое обещание (Останали сте пред компютъра, когато е трябвало да излезете в парка?)? Или се чувства пренебрегнато, защото вие винаги говорите за успехите си в работата, за приятелите си, но не споменавате неговите успехи в училище? Слушайте, без да го прекъсвате. Завършете разговора, потвърждавайки пред детето: „Дори когато имам много работа, ти винаги си в сърцето ми. Ти си най-важното нещо за мен! Тъжно ми е, че съм те накарала да мисли иначе. Много те обичам!“

Преди всичко бъдете внимателни, участвайте в живота на детето

Ако го обсипвате с любов, внимание, прегръдки и нежност през целия ден, то едва ли ще се чувства необичано. Неговите емоционални потребности ще са задоволени. И когато дойде време за работа, по-рядко ще се разстройва. Когато ежедневно обграждаме с любов и внимание детето си, участваме в живота му, ние му преподаваме важен урок – че го обичаме. Така то ще бъде уверено, че няма за какво да се страхува. 

Това са само няколко идеи.

Дори да не взаимствате нищо от този текст, показвайте на детето си всеки ден, че го обичате. Независимо от това колко заети се чувствате, намерете време да него, разговаряйте, споделяйте, учете и играйте заедно. Пълноценното време с детето (дори да не е много) го кара да се чувства в безопасност и изгражда доверие помежду ви. Така то едва ли ще се усъмни в любовта ви, дори когато ви се наложи да излезете от стаята или да седнете зад компютъра. Детето ви ще знае: „Мен ме обичат. Мама/татко сега работят, но това е нормално. Скоро отново ще се забавляваме заедно. Те няма да ме изоставят.“


Препоръчваме ви още:

Да работя или да се отдам изцяло на майчинството

Професията на филмовия преводач

За професиите, които работят с хора

 

Автор: Мая Цанева

„Е, поне съм сигурна, че няма да останете гладни!“, това каза майка ми, когато й пратих поредната снимка на внука й, гордо облечен като професионален готвач, пред купа таратор, който сготви почти сам. Да, няма да умрем гладни, а по-важното е, че ще се храним вкусно, защото за разлика от мен, синът ми влиза в кухнята с удоволствие и е готов да експериментира.

Който ме познава, знае, че готвя по нужда, а не с кеф. Аз вероятно съм най-малко талантливата готвачка от поне две поколения жени вкъщи. Научих се да правя основните гозби за едно домакинство, когато се наложи. Случих на съпруг, който си хапва с удоволствие и може да омеси питка, и родих дете, което си поиска кухня, още когато беше на 3 години. Добре че попаднах на семейство, та да не умра от глад!

Нека ви разкажа за chef готвача Митко. Вероятно още преди да се роди, детето ми е било гладно и е обмисляло как ще си готви нещо вкусно. 9 месеца ядох основно краставици и ябълки, пих айрян, почти спрях шоколада, но проядох телешко. За сметка на това гледах и продължавам да гледам с удоволствие кулинарни канали и да „храня“ душата си.

Когато започнахме захранването му, аз отворих отговорно книгите за биомайки и започнах да правя бурканче след бурканче пюре с всички полезни неща, които намерих: чия, елда, авокадо, брашно от рожков, олио от рапица и броколи. Горкото дете едва изчака да го приемат в ясла, за да започне да се храни нормално. Добре че бяха бабите му, за да го захранват редовно със супа, спанак, кюфтета или с домашен сладолед.

Защо за децата е полезно да готвят

72aa7d15b21afd42eb5f4dfd5619fddf XLКогато за първи път го заведохме на детски кът, той се залепи за миниатюрната кухня и започна да готви с удоволствие всички зеленчуци, които вкъщи не докосваше. Веднага след това му купихме собствена кухня, в която скоро започнах да намирам спаружен морков или краставица, луканка, а понякога и шоколадов десерт, скрит от строгия поглед на мама.

Относително бързо chef готвачът вкъщи усвои основното ястие, с което се храних, докато бях бременна – таратор. Вероятно му е било генетично заложено да обича тази студена супа, но се справя дори по-добре от мен. Когато опитва първо краставицата, после задължително и киселото мляко, след това готовата смес със сол и чесън и още веднъж преди да я сервира, е ужасно съсредоточен, а очите му грейват, когато е доволен от резултата: „Ммм, колко вкусно…! Мамо, питай и ти!“, казва.

Аз, разбира се, приветствах неговия кулинарен ентусиазъм и заедно по равно режем зеленчуци, бъркаме смеси… Кухнята е твърде малка за трима готвачи, но засега се справяме. За да не попие твърде много от хаотичното ми готвене по интернет, го записах и на неделни уроци по готварство. Обикновено той се прибира от тях, стиснал гордо рецепта и с неизменния въпрос: „Мамо, кога ще сготвим… крем брюле?“. Аз замотвам някакъв отговор и продължавам да бъркам в тенджерата някоя от десетте манджи, които знам, че мога.

И така, тази година той се изправи пред мен, сериозен колкото може да бъде един гладен 5-годишен мъж, който подбира всяка хапка, и каза: „Мамо, искам шапка като на Реми от „Рататуй“! Искам да готвя в Париж!“.

Аз, моя милост и майката на Митко

00b0509e404d3662ded8b61760745963 XL

Първоначално онемях, а после го разцелувах от радост. Имах невероятната възможност да отгледам мъж-мечта, който готви, иска да ме заведе в Париж и ме обича! Разбира се, веднага поръчах костюм на chef готвач, разпределих му по-безопасните кухненски принадлежности и подадох на бабите и лелите му задача: да му намерят книга с рецепти за деца, която се предлагаше на промоция. Когато тя пристигна в три екземпляра, заедно приготвихме първото смути в семейството ни. Главният готвач не го оцени достатъчно по вкус, но се измъкна деликатно от ситуацията: „Направих го за вас, нали е полезно… “

И така, както се казва, не се притеснявайте за мен. Аз имам chef готвач вкъщи, който за моя радост е наследил апетита към храната и живота на бабите си, точния мерник за подправки на баща си, но все е нетърпелив да готви по-сложни ястия като мен. Но аз вярвам, че един ден ще ям изискана лучена супа в бистрото на сина си в Париж и гордо ще показвам звездите Мишлен на ресторанта му на всички. Дотогава ще се храни колкото може с удоволствие с мама и татко, ще пита за супата на бабите си, а Джейми Оливър ще брои последните си дни на успешен ресторантьор! Chef готвач Митко идва!


Прочетохте ли

Коко в кухнята на шеф Манчев
или най-вкусният домашен бургер

Забавното детство е най-смисленият подарък, който може да направим на децата. По тази причина насочваме родителския компас във вярната посока - " Кино Култура за деца". Основната мисия на организаторите е създаването на съвременно и специално детско сценично пространство, в което да се предлагат образователни програми за деца от 0-13-годишна възраст. Основен акцент в програмата е поредицата "Да поиграем на кино". В неделя сутрин Галина Савова ще дава идеи как децата да направят анимационен филм, как да си играят на "кино на сенки", как да направят анимационни герои от пластилин и др.

Ето и някои събития, които може да намерите на страницата на "Кино Култура"

Ту тук, ту там! @Програма: Кино Култура за деца

Голям талант и още по-голямо сърце са нужни, за да ангажираш крехкото внимание на едно бебе. Една от “избраните” е Галина Савова, завършила актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ. Нейна е идеята за постановката за бебета “ Ту тук, ту там!”. Представлението е динамично, наситено с богата палитра от цветове и с весел музикален фон. Децата правят познати фигури с кубчета, а чрез играта трупат знания и съзнание за обща споделена среда. А безценният подарък е, че от малки се докосват до магията на театъра, а тя е за цял живот.

Постановката е подходяща за деца на възраст от 1 до 5 години.

Режисьор: Галина Савова

Сценография: Стефка Кювлиева

Музика: Георги Красимиров-Герасим

Участват: Ирина Шумелова, Наталия Петкова, Анна Секулова, Мустафа Масърлиев-Мус

Постановка на Куклен театър Благоевград

43712991 474480746393733 3272309284737646592 o„Лолова чете Лалева“ - поезия и фрагменти от „Живот в скалите“

С безпрецедентен интерес още преди публикуването си и дебют в челното място в класациите за продажби на всички големи книжарници в България, „Живот в скалите“ е на национално турне. След гостуванията си в редица градове в страната и срещи със стотици читатели, Мария Лалева отново ще бъде в София, а този път компания ще й прави неповторимата Татяна Лолова. Ще можете да чуете откъси от най-цитираната книга у нас за последните години, както и от двете стихосбирки на Мария Лалева „Личен архив“ и „Не съм ви ближна“, и да вземете дългоочакваните автографи.

Четвъртък, 15 ноември 2018 г. от 19:00 ч. до 20:30 ч., Кино Култура

45167887 1145673922261369 2387364207206072320 o

Да поиграем на кино! / Как да направим кино на сенки

Децата играят “кино на сенките” е новата образователна концепция на Галина Савова и нейния екип. Какво трябва да направи детето? Да нарисува, изреже и сглоби своя герой, а след това да го освети, прожектира и раздвижи на екрана. Креативността и забавлението в тази игра са заразни и със сигурност родителите ще пожелаят да станат част от нея.
Ателиетата са подходящи за деца на възраст 4 +.

Неделя, 18 ноември 2018 г. от 10:00 ч. до 23:55 ч., Кино Култура

Повече информация за събитията можете да намерите тук.

Прочетохте ли

Уроци за сърцето

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам