Login to your account

Username *
Password *
Remember Me
Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Доника Ризова/lifeofdonika

Сутрин е. Слънцето се опитва да пробие през пухкавите сиво-бели облаци над залива между Тихия и Индийския океан, в морето Флорес. Светло и тихо е. И все още свежо. Морето е кобалтово синьо и спокойно. Рибарските колиби на брега изглеждат безлюдни. Накацали по склона и заобиколени от дива наситено зелена растителност, сякаш са напълно необитаеми. Облегнати по парапетите на кораба пием първото си кафе и се опитваме да разгадаем какво се крие зад леката мъгла, обвила хълмовете. След минути в далечината се появяват десетки рибарски лодки и салове. Приближават ни бавно и спират на тревожно близко разстояние. Туловището на огромния круизен кораб хвърля смазваща сянка върху тях. Погледнати отгоре приличат на детски играчки. Децата, които са на лодките и саловете, са полуголи, рошави, с гердани от кости, зъби и перли. Махат с ръце и подвикват към нас: „Please, please…“. По-старите „морски вълци“ на палубата разбират бързо какво се иска от тях. На бегом донасят храна от най-близката маса. Към водата политат банани, кенчета с кока-кола, чипсове… Децата с радостни възгласи загребват към подаръците и поемат обратно към къщичките на брега. Взираме се дълго след тях и все по-внимателно следим брега с надеждата да видим едно от чудесата на света – комодския варан, за когото легендата твърди, че е кръвен брат на децата, които ни посрещнаха.

1606839 1k

Легендата

На лодката на път към Национален парк Комодо чуваме легендата за мирното съжителство между жителите на Комодо и вараните. Много отдавана на острова живяла принцесата на драконите, която се казвала Путри Нага. Тя заченала без грях и родила близнаци – момче и момиче. Момчето било човешко дете, но момичето се родило варан. Майката й дала красиво име – Орой. Синът, който се казвал Си Геронг, останал да живее при хората, а Орой заживяла сама в гората. След години, вече възрастни, братът и сестрата се срещнали на една поляна. И двамата били излезли на лов. Плячката им се оказала обща – елен, който стоял на средата на поляната и треперел от страх. Братът и сестрата се приготвили за битка. Боговете предупредили майка им и тя успяла да нашепне на децата си, че са кръвни роднини. Така вараните и хората заживели заедно в мир. А еленът? Той и до днес е деликатес и за братята, и за сестрите.

1902735 2kjpg

Легендите за Комодо са се носили през вековете из цяла Индонезия. През 17 век султанът на Сумбава използвал острова за каторга и изпращал там на заточение най-опасните престъпници. Те се оплаквали, че ги нападат дракони, но, разбира се, никой не вярвал на изпечените лъжци. Така драконите си поживели щастливо само в легендите, чак до 1910 г., когато холандска експедиция се среща челно с комодските варани. Моряците са ужасени и ги описват като 7-метрови чудовища, издишащи огън. Тогава европейците и останалият свят научават за гигантските отровни гущери. Очите на страха са големи и явно моряците са доукрасили подвизите си, но все пак научните факти потвърждават част от думите им. Комодските варани са най-големите гущери в света. Достигат до 4 м дължина и възрастните екземпляри тежат между 70 и 100 кг.
Около век след холандците, нашата скромна експедиция акостира с круизен кораб на същото мистично място. Само за да установи, че драконите не издишат огнени кълба, но на вид го докарват на ужасно опасни. И очите на страха си остават големи.

Джурасик парк

За Национален парк Комодо не може да се разкаже без да се използват препратки към Джурасик парк. Приликата с филма е толкова силна, че неволно се оглеждаш за тиранозаври. Такива няма, но по-малките им братя – комодските варани – са си там. Буквално на метър от теб. Между ужасяващата им паст и голите ти глезени има само прашна пътека, гъст треволяк и местен рейнджър с пръчка. Просто двуметрова дълга дървена тояга, разделена като вила на края. Още в началото на разходката из Национален парк Комодо започвам да питам рейнджърите с леко разтревожен глас вярно ли е, че вараните са смъртоносни. „О, да, мадам. Те имат ужасно отровна слюнка, защото жертвите им гният дълго в устата им с криви зъби. И понеже бъкат от бактерии, може да умрете доста бързо. Но няма страшно. Понякога ухапването им причинява само инфекция и тя се лекува. Стига да има хеликоптер, за да ви закара до болницата на някой по-голям остров. Вараните се хранят главно с елени, диви свине, маймуни, кози. Нападат и биволи. Някога са се хранили с малокалибрени слонове. Не нападат хората, мадам. Но ако имате рана с кръв или „женска причина“, по-добре да си бяхте останали на кораба. Кръвта ги привлича“, разказва местният рейнджър. Чудя се дали бягат бързо, виждат ми се с криви и къси крачета. „Развиват около 20 км в час, мадам. Някои твърдят, че достигат скоростта на кон“, допълва човекът. Вероятно не могат да плуват, мисля си аз. „О, не, мадам, по-бързи са от алигатор и плуват дори в открито море от един остров на друг в преследване на плячка…“ Ако се кача на дърво, сигурно ще съм в безопасност. „Там се крият малките, мадам. По върховете на дърветата. Понеже големите ги ядат. До 2-годишни живеят по дърветата.“ „Шегувате се с мен, нали?“, питам, видимо уплашена. „Не, мадам. Само не правете резки движения.“ Човекът изглежда слабичък, но твърди, че не се страхува от вараните, защото с тях са братя и сестри.

20140109 3jpg

В парка не можеш да се разхождаш сам. Строго забранено е. Не само за да минеш през официалния вход и да платиш такса, а защото наистина е рисковано. Дори и да са добре нахранени, вараните наоколо са истински опасни. Дългите им раздвоени езици улавят топлинните сигнали на плячката им от десетина метра разстояние. Люспестите им туловища идеално се сливат с местната растителност и те коварно причакват жертвите си. (Това го прочетох в научен сайт след като се върнах от Комодо. Ако го знаех по-рано, нямаше да ви разкажа тази история. Щеше да има разказ за развлеченията на борда на кораб, докато другите са на брега и джакузито е празно.)

1794679 4kpg

Аборигените

Преди години местните власти решили да изселят хората от острова. Това решение бързо бива отменено, след като вараните започват мистериозно да измират. Легендата може и да не е вярна, но за всеки случай равновесието трябвало да бъде запазено. Така управниците решили да върнат местните жители в колибите им. За да имат препитание и да се задържат на острова, те ги насърчили да се включат в туристическата индустрия. Една част от тях са рейнджъри в националния парк, друга част са рибари и ловци на перли, останалите продават на местния пазар сувенири за туристите – дървени фигурки на гущери, разбира се. Те варират от съвсем миниатюрни до почти еднометрови статуи. Аборигените продават и огърлици с розови перли, които са местната гордост. С различна форма, с леки дефекти, нанизани на корда и често с ръждясала закопчалка, тези гердани са изключително примамливи за туристите. Местните са много зле в пазарлъка. Сърдят се като деца, веднага са готови да отстъпят и понеже има свръхпредлагане, те са готови на примамливи отстъпки. Децата не просят на сушата. Боси, слабички и много усмихнати, те се опитват да ни продадат дребни сувенири и са на седмото небе от щастие, ако им подариш дори една плажна хавлия, както направихме ние.

20140109 5

Местните жители нямат право да строят нови къщи и да придобиват земя. Не могат да отглеждат животни, освен полагащите им се бройки от рогат добитък и кокошки. Това запазва крехкото равновесие на острова. А и вараните не са изкушени да наобикалят селата.
Жителите на Комодо са предимно мюсюлмани. Могат да се женят само с разрешение на властите. Ако си харесат булка или жених от друг остров, трябва да получат разрешение да ги заселят на Комодо. Разрешено им е да ловят риба, но не могат да отдават под наем лодките си. Митническите катери стриктно следят дали не извършват търговия или превоз на пътници извън оторизираните за това служители на парка. На Комодо не можете да си наемете вила или стая. Няма хотели, няма ресторанти, нито летище. Диво е и в това му е чарът.

Плажът

Освен заради срещата с вараните, редките видове птици и дървесни видове, да отидете до Комодо си заслужава и заради още едно уникално преживяване – тук се намира един от седемте розови плажа на света. За него можете да прочетете в почти всички класации за най-красивите и романтични места по света. Цветът на розовия пясък е следствие от смесването на бял калциев карбонат и скелетите на вид яркочервени корали. До плажа се стига само с лодка (от легалните!). Група австралийци имаха авантюристичната идея да платят по-малко и да наемат местна лодка, която освен че изглеждаше отчайващо стара, бе конфискувана от митнически катер и австралийците се озоваха по-рано от предвиденото на рецепцията на парка.

27721544 7kjpg

Розовият плаж е заобиколен от поляна с кротко пасящи елени и стръмни скалисти хълмове. Гидовете ни помолиха да не се разхождаме извън пясъчната ивица, защото не само ние обичаме да се излежаваме на плажа – вараните също. Излежаването на плажа обаче се оказа трудна работа. Няма шезлонги, няма и чадъри, няма и плажен бар. Борбата за единственото по-клонесто дърво се оказа оспорвана. За жалост местните жители явно са доста мързеливи или управата на парка се грижи само за другата част на острова. Романтичната ми идея за кристално чиста вода и девствен плаж се оказа плод на подвеждаща реклама. Водата в залива бе осеяна с туристически отпадъци. Пластмасови опаковки от плажно масло, скъсани джапанки, останки от бутилки, донесени от вятъра клонки и листа… За да стигна до по-дълбоката част и да се гмурна и да разгледам дъното, трябваше да се придвижвам с един плавник в ръка, с който да отмествам цели пасажи от отпадъци.

27721392 8kpg

Въпреки това изненадващо неудобство, туристите изглеждат доволни. Снимат се на плажа, гмуркат се, пак се снимат… и не след дълго се връщат на кораба. По-късно на палубата, докато се отдалечаваме от острова, коментираме, че си е заслужавало да видим поне веднъж в живота си това място. То не прилича на никое друго. Диво е, има своето очарование и единствените скучали са останалите на кораба.

Среща на високо равнище

Ако питате Google колко души са убити от варани годишно, ще разберете, че не сте единствените, които се вълнуват от темата. И ще се натъкнете на интересни истории. Една от тях е за съпруга на Шарън Стоун – Фил Бронстейн, който бил нападнат от комодски варан в зоопарка на Лос Анджелис. Актрисата подарила частно посещение на съпруга си за Деня на бащата. Фил бил голям любител на гигантските гущери и искал да ги снима отблизо. Посъветвали го да си свали белите обувки за тенис, за да не помислят вараните, че това са мишките, с които ги хранят. Веднага след като останал бос, Фил бил ухапан по палеца и изкарал известно време в болница.

Национален парк Комодо

  • Основан е през 1980 г., за да запази популацията на комодските варани в естествената им среда. Биосферен резерват на ЮНЕСКО от 1986 г., през 2011 г. включен в надпреварата за новите седем чудеса на природата.
  • Обхваща територията на трите острова, на които се срещат варани – Комодо, Ринча и Падар и 26 по-малки и необитаеми острова.
  • От май до октомври, по време на сухия период, температурите там достигат до 40 градуса.
  • Едно от най-популярните места в света за гмуркане.
  • Комодо е един от 17 508-те острова на Република Индонезия.
  • На острова живеят над 3000 вида птици, в кораловите рифове наоколо се срещат над 1000 вида риби, делфини и костенурки. Заливите на парка са известни като едни от най-богатите на морски видове – 260 вида корали, 70 вида морски гъби.
  • Над 40 000 туристи от цял свят посещават Комодо всяка година.
  • Популацията на вараните е между 3500-4000 екземпляра. Те се размножават през юли. Мъжките излизат на смъртоносни дуели за сърцето на женските, които снасят яйцата си през август (над 20 яйца заровени в земята).
  • Вараните живеят около 50 г.
  • До Комодо се стига с круизен кораб или с екскурзия от някой от близките острови – Ломбок или Бали.
  • Комодските варани са вдъхновили страховития трилър „Комодо“ (1999 г.), режисиран от Майкъл Лантиери.
  • За последните 30 г. жертви на вараните са 7 души. Бройката е доста относителна, защото местните власти не обичат да се вдига шум около инцидентите. Това би им струвало отлив на туристи.

Този прекрасен пътепис е от личния блог на Доника Ризова за пътешествия и приключения lifeofdonika.com


Препоръчваме ви още:

Море от лалета - Кукенхоф

Мисия "Лондон" - част 1

Леголенд и красивата баварска провинция

 

Този разказ ми прати една съвсем млада, 20-годишна майка. Радвам се, че има такива смели и силни момичета и ми е много приятно да споделя с вас нейната история. Днес нейният Борис навършва точно два месеца.

Докато лежах с моя Борис, четях "Плевел и плява" за пореден път и намирах голяма част от себе си в думите на Яна. Виждайки своите чувства, описани от нея, събрах смелост да разкажа и моята история, за това как се сдобих с малко Бобче. Първо искам да уточня, че се запознах с Мама Нинджа в края на бременността си, когато вече отдавна бях решила, че синът ми ще се казва Борис. И ето че с два месеца разлика две малки човечета на име Борис се появиха в нейното семейство, а след два месеца и в моето. И общото между тях е не само името, а и че са целият свят за своята майка.

Всъщност моето Бобче не влизаше в плана. И въпреки това, когато видях ясните две черти, почувствах такова щастие, каквото никога не бях изпитвала, исках да кажа на целия свят. Но още на другия ден всичко приключи. Осъзнах, че с татко му сме пред раздяла. Преди седмица се бяхме скарали жестоко и оттогава не бяхме си говорили. Даже бях решила, че това не е човекът за мен и че всичко е приключило. Всъщност едва сега започваше. До края на живота си ще съм свързана с този човек, защото каквото и да е, той е баща на детето ми.

После майка ми ме направи на пух и прах. Направо ме смачка безжалостно. Не че нямаше основание за притеснения, но точно в този момент очаквах друго от нея. А тя започна - "Откъде майчинство (работех сезонно на морето)? Къде ще живееш? Какво ще му осигуриш? Как ще го гледаш, като си безотговорна и не се спираш на едно място?" - и куп други неща. Повече не изпитах радост през цялата си бременност. Чувствах или нищо, или страх и тъга. А след 2-3 месеца се разделих с баща му, не издържах психически. Останах сама, бременна, с куче, с апартамент, в който нищо не беше правено и местено от 1993, пълен с вещи, дрехи и мебели от времето на баба ми...

Има ли място за бебе?

548 ok

Къде от безизходица, къде от инат се справих сама с ремонта. Преместих мебелите, махнах мокета, боядисах, освежих. Подготвих гнездото за малкото птиче. И улисана в работа и ремонт, започнах да си мисля, че всичко ще е наред. Работя все пак, а майка ми ми помага, ще ми даде и дрешки, количка, креватче. Някак ми стана светло. Ще ни бъде. Всички това ми казваха. Всички ме подкрепяха. И аз смело твърдях, че мога и ще се справя. Много е лесно да си смел пред приятелите си, но какво изпитваш вътрешно, само ти си знаеш. Някъде под оптимизма се промъкваше един неясен страх какво ще се случи, ако някоя от колебливите основи на щастието ми се пропука... А страховете нерядко се сбъдват.

Останах без работа в 5-6-ия месец. Отново загубих надежда. Затворих се вкъщи и в себе си. Цял месец не мръднах, не разхождах кучето си редовно, а когато го правех, беше за кратко. Не говорех с никого, само лежах, ядях по веднъж или два пъти на ден сандвичи и друга суха и вредна храна. Това беше тъмният период, когато депресията беше на път да ме погълне. Добре че заради Сара, милото ми кученце, си наложих през януари да излизам редовно и се запознах с други хора кучкари в парка. Може би ви звучи смешно, но понякога си мисля, че моето куче ме спаси от дупката, в която бях изпаднала. Макар че дори когато влязох в болницата, си мислех "Е, хубаво ще го родя, а после какво ще го правя?!" Казвах си, че не съм достатъчно отговорна и зряла, за да бъда майка, че няма да се оправя финансово и тем подобни. Всъщност винаги много съм искала да бъда майка, но не си го представях така... Да съм сама.

Никога не съм си помисляла за аборт или да го изоставя. В един момент се чудех само дали ще го обичам, когато се сблъсквам с толкова трудности всеки миг и ден. Усещах се някак празна откъм емоции. Постоянно си мислех, че не го обичам достатъчно. Когато се роди, нещата не се промениха особено. Грижех се за него, посветих се изцяло на това, справях се добре, но се чувствах твърде малко заинтересована, твърде сериозна... Сякаш нищо от това, което правех, не беше достатъчно. Не бях достатъчна, не го обичах истински, а по-скоро по подразбиране - защото майките обичат децата си. Сякаш не изпитвах тази еуфорична обич, това преизпълващо щастие, което другите майки, познати и непознати, описваха.

До днес. Вече изморена, го гледах как си лежи и ритка доволно. Попитах го ще даде ли на мама усмивка и той се засмя, вперил в мен големите си живи очички. За първи път изпитах усещането, че се усмихва не просто така, само от бебешко щастие, заради пълното тумбаче. Не, той се усмихна на мен, сякаш на този свят няма никой друг освен нас - той и аз, ние, двамата, един до друг и един за друг. И се появи най-после онази еуфория, онази преизпълваща те любов, за която само бях слушала. Исках да го хвана и да го стисна силно в прегръдката си. Изпитах най-голямото щастие, по-голямо от това, което почувствах, когато разбрах, че е на път. И най-после осъзнах колко любов изпитвам под пластовете на тревогите и притесненията за утрешния ден. Колко по-истински е животът ми и аз самата, благодарение на това, че го имам. И колко повече ми дава той, отколкото аз някога бих могла да му дам.

Какво ще правя занапред? Ще си го гледам сама, и добре ще го гледам. И кучето ще си гледам. Обожавам ги, те са моето семейство! Отново съм щастлива. Останалото, както казва Яна, е плевел и плява!


Препоръчваме ви още:

Да си самотна майка на 20

Накъде ще поеме порасналото ни дете? Родителите могат да му помогнат за този важен избор, но без да програмират съдбата му.

Да се доверим напълно на 17-18-годишен тийнейджър е лесно, когато сме сигурни, че е достатъчно отговорен и самостоятелен да взима решенията си. Но дори ако не сме, не бива да сме твърде настоятелни. Идеята е да помогнем на детето да намери СВОЕТО решение, а не ние му наложим нашето виждане.

„Исках да уча режисура, но баща ми твърдеше, че с такава професия никога няма да си намеря сигурна работа. Според него инженерството е значително по-надеждна и добре платена професия. Винаги съм слушала родителите си. Постъпих в инженерна специалност. В университета беше забавно, участвах в няколко студентски спектакъла. Така и не напреднах със знанията, а и нямах никакво желание да работя по специалността си. Това беше грешка. Не мога да спра да мисля, че всичко можеше да протече по друг начин. Обвинявам себе си, че не осъществих мечтата си.“

Главното правило е, че детето трябва само да вземе окончателното решение при избора на професия. Ние можем да го посъветваме, да споделим опит, знания, но не и да преценяваме вместо него.

Как да сме сигурни, че тийнейджърът е достатъчно самостоятелен? Това се проявява в най-елементарните неща:

  • знае какво да си облече, обуе, има собствен стил;
  • сам се грижи за себе си и помага на родителите си;
  • решава къде и с кого да отиде, прави го обмислено и правилно;
  • има собствено мнение, което в повечето случаи е логично;
  • знае какво иска и какво не;
  • носи отговорност за действията си.

Това са качества, които се възпитават от ранно детство. Ако имаме проблем с тях, задачата се усложнява. Трябва да положим известни усилия, за да помогнем на детето си да стане по-самостоятелно.

8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен

9b61c9add26ae66de11f78f97af7a160 L

Но да видим първо кои са най-търсените професии

Специалистите по пазара на труда препоръчват да не се избира професия според престижа, а според перспективите да бъде актуална дълго време и да предполага развитие в бъдеще. В последните десетилетия няколко професии са в челото на класацията и не са детронирани до момента.

IT специалисти

Маркетолози

Инженери

Лингвисти, владеещи няколко чужди езика

Специалисти в сферата на здравеопазването - лекари и медицински сестри

Психолози

Педагози

Висококвалифицирани работници в сферата на производството, търговията и обслужването

Можем да проучим актуалното търсене и да проследим тенденциите през последните пет години. След това да определим заедно за коя от посочените професии детето има способности и интерес. Възможно е точно неговата професия да е в този списък.

Ако не е така, не бива да драматизираме – все пак водещо е желанието му.

Каква е подходящата професия за вашето дете

prof 5

Анализ

До този момент детето вече би трябвало да се е спряло на един или няколко варианта. Трябва да открием възможно най-подробна информация, свързана с дадената професия. Можем да разпитаме близки или познати, които я упражняват, и да узнаем всяка подробност за нещата, свързани с нея.

В някои компании вече е прието да има приемни дни, по време на които може да се наблюдава работния процес и да се получи информация за естеството на работа. Твърде вероятно е първоначалната представа на тийна да не се покрие с реалността и е добре това да стане ясно по-навреме.

Важно е да вземем предвид и как се отразява на физическото и психическо здраве даден вид труд. Сложността трябва да съответства на възможността да издържиш. Няма идеални условия, но ако дъщеря ни например се ужасява от вида на кръв може би трябва да се насочи към вид медицинска специалност, която няма да поставя нервите й на изпитание.

Варианти за образование

В последните години много упорито се говори, че професионалната ориентация трябва да се осъществява в много по-ранен период, а не в навечерието на завършването на средно образование. С тази цел, в началния курс, вече има опити да се представят различните професии. Образователната система обаче, не е адекватна на изискванията, които поставя пазарът на труда. Необходимостта от ранно профилиране на децата все още няма реално осъществяване. Все пак можем да помогнем на детето си, когато избира посоката на образованието си след 7-и клас. Професионално или гимназиално образование – това е избор, който трябва да бъде направен много внимателно. При проучване на средните училища е добре да се провери и каква е реализацията на завършилите ги ученици – в какъв профил имат най-много приети възпитаници, какво е по-нататъшната им кариера.

Бизнесът трябва да влезе в училище

58640ok

Да изберем университет

Тактиката не е по-различна от избора на учебно заведение след 7-и клас.

1. Проучваме рейтинга на университетите, които интересуват детето.

2. Добре би било, ако му се осигури възможност да общува с някои от учещите там.

3. Възможно е да има ден на отворените врати, за запознаване с условията в учебното заведение.

4. Можем да проучим заедно кои браншове и компании са дали възможност за развитие на завършилите съответния университет.

5. Ако тийнейджърът все още не може да избере конкретно направление, в което ще се развива, може да се спре на университет, който предлага повече специалности. Това осигурява по-голяма гъвкавост, ако с времето се окаже, че избраната посока не е най-желаната всъщност.

6. Друг важен момент е размерът на стипендиите, които предлага учебното заведение, възможността за специализации и връзки с други университети, наличие на споразумения с компании, които осигуряват възможност по стажантски програми.

Днешните деца - какво ги чака утре

3da8447cc2b0b8dd0833d10bacd40fcc L

Какво е добре да не правим

Да забравим за тестовете по професионална ориентация. Колкото и наивно да звучи, в интернет е пълно с такива и лесно могат да заблудят. Те са непрофесионални. Изобщо този начин за избор на професия е за случаите на безизходица, когато тийнът няма абсолютно никаква представа с какво би искал да се занимава.

Не бива да се прави избор и само на базата на това, кои са били любимите предмети на детето в училище. Добър си по математика – компютрите са твоето бъдеще. Влече те литературата – филологията е твоята специалност. 

Ако все пак детето ни няма окончателно решение за избор на професия, не бива да оказваме натиск да постъпи в университет на всяка цена. По-добре е да отложи този старт с година, за да има време внимателно да обмисли избора си. Твърде вероятно е, той да се окаже съвсем различен от първоначалния.

В периода 18-23 години човек рязко израства, променя мирогледа си.

В някои случаи може да се окаже, че избраната специалност не е тази, в която порасналото дете би искало да се развива, и да прекъсне следването си, като започне отначало. Това е по-добър вариант, отколкото да се сдобие с документ за нещо, което не би искало да бъде.

Това, което детето ни трябва да разбере е, че дипломата не е договор за цял живот. Всичко може да се промени, ако откриеш интересите си другаде.

Абсолютно недопустимо е да налагаме своя избор. Всеки има свой живот и той може да бъде съвсем различен от нашия. Правото да се самоопределиш е основно човешко право, което не бива да бъде нарушавано.

Материала подготви Янка Петкова по идеи от интернет.


Препоръчваме ви още:

Гордея се с труда на моите родители

 

Голяма част от българите прекарват своята лятна почивка в Гърция - близо, удобно, чисто и предпочитано. Повечето почиващи са семейства с деца и за тях сме подготвили малко полезна информация. 

Пътуване

Всяко дете преминава през ГКПП с паспорт, няма друг вариант. Ако родителите са с различни фамилии, е добре да се носи копие от акта за раждане, за да се посочи майката. Ако се пътува само с един родител (или с придружители), е нужно нотариално заверено пълномощно. В Гърция важат правилата за детски столчета и седалки, както в България и Европейския съюз. Глобите за пътуване без столче са големи. Принципно в Гърция плащанията в едноседмичен срок са наполовина от сумата, но не могат да се превеждат по банков път, а в тяхната поща - ΟΠΑΠ. Има нов проектозакон, който гласи, че ако се пуши в кола с дете, директно се отнема книжката на шофьора и се свалят номерата на колата, така че внимавайте.

На път

Пътуването с деца е трудно, затова предвидете лекарства или близалки против гадене. Имайте предвид, че по магистралите не е както у нас – да има често заведения и бензиностанции. Можете да изминете десетки километри, без да срещнете такива и да се наложи отбиване от главен път. Подсигурете се с вода и храна, ако пътувате на далечно разстояние. Близките дестинации в Северна Гърция са на не повече от два-три часа с кола от границите Кулата, Илинден, Маказа и Златоград. Относно лекарства и антипиретици в аптеките се предлагат почти същите марки като у нас - Панадол, Нурофен, Ибупрофен, на почти еднакви цени. Хомеопатичните лекарства са с доста ограничен избор, а нашият любим витамин C на ампули го няма и няма да ви разберат, ако търсите такъв.

На море в Гърция - Палио

Бебешки и детски продукти за хранене

Сред бебешките шишета и биберони преобладават марките Чико и Нук. В Гърция има няколко големи вериги супермаркети, заредени с всякакви хранителни стоки. Цените са близки до тези у нас, често има промоции - при закупуване на два продукта, третият е подарък. Бебешките пюрета са изключително ограничени, на Нестле се предлагат 2-3 вида месно-зеленчукови и още толкова плодови, има и още една местна марка. Гърците нямат манталитета да хранят децата си с готови пюрета. 

От адаптираните млека в супермаркетите ще срещнете Фризолак, Нан, Аптамил, Алмирон и няколко местни. Цените са малко по-високи от тези в България. От бебешките каши има избор предимно на гръцки марки. Хубави са и имат различни варианти на млечни и безмлечни, същите се предлагат и от Нестле. Бебешките бисквити са основно на марката Нутриция.

IMG 0238. 1jpg

IMG 0243. 2jpeg

Пелените и мокрите кърпички се предлагат в изобилие, почти всички са познати марки у нас, като за гърците фаворит са Babylino и се ползват като нарицателно за пелена, както у нас е прието да се казва "памперси". 

IMG 0239.j23g

По заведенията в Гърция рядко се срещат супи, които ние сме свикнали да предлагаме за основно на децата. Ако има някъде пилешка супа, то тя ще е гол бульон с цяло парче пиле. Рибената супа може да е бульон със зеленчуци и в отделна чиния се сервира филето от риба. Тя е скъпа, често с цената на порция риба. По таверните предлагат риба и рибни деликатеси, картофи, ориз с морски дарове, скара, по-рядко готвени ястия. Гърците са известни с гиросите си (като дюнерите у нас), но далеч по-вкусни. Цената им е 2-4 евро. В почти всеки курорт има седмичен пазар, на който се предлагат пресни зеленчуци, риба, зехтин, маслини. Внимавайте с домашния зехтин, някаква българска заблуда е, че като е домашен, и на по-ниска цена, е с по-добро качество, невинаги е така. Фабричният преминава технология на обработка като най-добър е студено пресованият Extra Virgin зехтин. Домашният не минава достатъчно филтриране, остава мътен и с тежък вкус. Марки на пазара много, лична препоръка за качествен зехтин е Колимвари - от местност в Крит с дългогодишна история в отглеждането и преработката на най-високо качество зехтин. 

IMG 0242.j 4peg

Лекари и болници

В района на Северна Гърция болници има в големите градове - Кавала, Драма, Серес, Александруполис, Ксанти. Малките населени места нямат болници, често имат здравен център. Хубаво е да имате някакъв вид здравна застраховка или Европейска здравна карта. Те ще покрият, според условията им, прегледи, манипулации и изследвания. Частните прегледи при педиатър варират около 30-50 € на преглед.
Ако почивате в район с каменисти плажове, е хубаво да имате аква обувки, за вас и за децата, защото убождането от морски таралеж е неприятно. За предпочитане е да не са силиконови, бодлите ги пробиват. 

По сергиите, аптеките и супермаркетите ще откриете много голям избор от слънцезащитни продукти и репеленти. Аутан е често срещан, има също и гръцки марки на био основа. Една от най-известните е Crilen на марката Frezyderm. Тя предлага висококачествена бебешка и детска козметика.

На море в Гърция - Неа Ираклица

 

Лепенките, които се слагат на количка, дрешка или одеяло са удачен вариант за малки деца. В България ги има под формата на усмихнати жълти човечета, в Гърция са подобни, но доста по-скъпи. 

Относно козметиката има такава, която се предлага в аптечната мрежа, и такава - в супермаркетите. Известна и с традиции, е марката Proderm за бебешка козметика. На достъпни цени е.

IMG 0245. 6jpeg

За пране на бебешки и детски дрешки в магазините има Ariel, Proderm и гръцки марки зехтинови прахове.

IMG 0247.j 7peg

Благодарим на Антоанета Матзиари от сайта greobg.com за полезната и изчерпателна информация.


Препоръчваме ви още:

Малко слънце и някой, когото обичаш

Сините флагове на Северното гръцко крайбрежие

На море в Гърция - Перамос

 

 

Автор: Севдалина Георгиева

И така, майка съм и имам цели две деца. Все още са цели.... Живеем в София, България.

Честичко чувам, че майките са виновни, семейството е виновно при някакъв инцидент. По медиите все някой пита къде е била майката на това или онова дете, пострадало, защото майката еди-какво си. Нахапано от кучета дете: Къде е била майката? Защо е тичало? Кой му е позволил да тича? Защо не е било научено, че като тича или рита топка, дразни кучето? Защо е викало, крещяло, смеело се е? Защо? Защо майка му не го е научила, че така пречи на хората или на кучетата? И да не продължавам още за катастрофите на пешеходни пътеки и т.н., и т.н. И все си трая, защото си казвам, че не съм наясно с конкретната ситуация, че може пък майката да е виновна, че може пък наистина да е проявила немарливост, невнимание и даже вътрешно започвам да се чудя каква майка съм аз и дали правя всичко възможно да предпазя децата си от опасностите навън...

 Е, може ли такива работи, как си гледате децата?

velo dete

Източник: offnews

Вчера обаче прочетох случайно излиянията на една Майка, чийто син блъснал с колелото си дете и избягал. Добре, това е инцидент. Никой зад волана на колело, кола, мотор или трактор не е застрахован от такъв инцидент. Ясно е, че всеки ползва тези средства, за да се придвижва, а не с нагласата да мачка хора. Случило се е. Разбирам. Но не схващам защо Майката на мъжа (при това с криминални прояви), блъснал детето, обвинява майката на блъснатото дете?!? Трябвало като разхожда в парка детето, да го държи за ръка! Вместо да се извини за инцидента и да предложи някак да помогне, и да се моли това дете да оздравее без сериозни последствия (все пак кракът му е счупен на няколко места), Майката тръгнала да напада майка му и да я вини, че не го държала за ръка?!?

Е, СТИГА ВЕЧЕ!!!!!! ПИСНА МИ!!! ТИЯ ДЕЦА ПРЕЧАТ! ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ МЕРКИ, КАЗВАМ ВИ!

ПРЕДЛАГАМ:

Не да ги държим за ръка. Не! Да ги връзваме в парка! Най-добре на къс повод, за да не тичат, и да са със залепени усти, за да не вдигат шум! Ако въобще се налага да ги извеждаме. Хубаво си помислете, преди да излезете на разходка в парк с детето. Има ли неотложна нужда? Ако не – по-добре вкъщи пред телевизор, таблет, телефон, компютър... Няма какво да се пречкаме на велосипедисти, мотористи и свободно тичащи питбули. В крайна сметка в България децата ни са на последно място в приоритетите на управляващи, медии и общество, освен ако не е някаква сензация, от която някой ще натрупа дивидент... с децата не се занимаваме. Пречат ни! Кучетата са по-важни от тях.

Предлагам тези, които поради някаква сериозна глупост сме създали деца в България, да направим всичко възможно още тия дни да им купим еднопосочни самолетни билети за далечна дестинация, за да не пречат тук!

 

Препоръчваме ви още:

Я го дайте на мен, щом не слуша!

Аз, майката

Не слушайте чужди съвети

Автор: Мая Цанева

Всяка година, почти по едно и също време, медиите и интернет гърмят със заглавия и коментари-бомби как нацията намалява. Нямало достатъчно бебета българчета, "защо не раждате" и т.н. Миналата година голямата бомба беше предложението за значителни социални облекчения за трето дете в семейството. Горките първо и второ, за тях - нищо. Тази година пак се броим. И ще кръщаваме масово. Е, аз съм против кампаниите за повече деца. Мотивите ми са лични. Преди може би около 10 години един гинеколог ме изгуби като пациент, защото не веднъж, а няколко пъти ми натърти как трябва да забременея, ако е възможно веднага, само защото наближавам 30 години. Предложи дори и да помогне, ако се налага. Спрях да го посещавам и няколко години по-късно, без натиск, родих първото си дете. И съм щастлива, защото имам дете по собствен избор.

Ама вие луди ли сте?

43345910 m

През последната година около мен приятели се сдобиха с първо, второ, трето и четвърто дете, а други продължават да са само щастливо необвързани лели и чичовци. Нито един от тях не промени плановете си за живота заради поредната кампания за масово кръщение, щедрите добавки за втори и трети наследник или заради бонусите във фирмата. Обикновено става дума за планиране и много любов. Вярвам, че изборът "ЗА" и "ПРОТИВ" едно, две, пет деца е по-сложен от една бакалска сметка, както ни се представя. Разбира се, финансовата нестабилност или богатство имат значение, но това не е единственият фактор, за моя радост. Обикновено уравнението включва "здраве" , "любов", "отговорности и радости в семейството", "кариерно развитие", "планове за бъдещето" , "колко стаи имаме" и куп други фактори. Аз не познавам математик, който да изчисли формулата за лично и семейно щастие, но все пак съм филолог.

Детето на държавата

31216687 m

 

Има много домове, в които поради различни причини няма следи от пастели по вратата и стикер на Спайдърмен на хладилника. Често те са болезнената рана зад статистиката за спада на раждаемостта. Те знаят какво и колко им струва да продължат напред без деца, но със сигурност не искат да са сочени с пръст. Намират начини да живеят и продължават да се стремят към щастие. Други са щастливи/нещастни сами, с време за протяжни кафета и вечери гурме с приятели, в търсене на нова/изгубена любов, или пък са си самодостатъчни. Някои имат куче или котка, или папагал. Други колекционират концерти и пътувания. И са щастливи! Защо някой да им навира под носа отговорността да създават или раждат деца... Те имат право на личен живот без смяна на памперси, посещения при педиатри, кандидатстване за ясла и гимназия. Ако не са те, кой ще глези нашите деца, и на кого ще завиждаме тайно и открито? Затова хайде да замълчим и да се концентрираме в преследване на собственото си щастие, а не в калкулации на бакалски сметки за общественото благополучие. Светът е голям и децата дебнат навсякъде, но не на всяка цена.


Препоръчваме и още:

Колко е важно да бъдеш сериозен

Моля, подкрепете многодетните семейства!

Майчинство for sale

Колкото по-големи са, толкова по-сигурен е успехът ви

Децата винаги си остават деца. Дори да са на 20, 30, 40 години, те не знаят как да живеят. Само вашата намеса може да направи от тях истински хора. Колкото по-рано започнете да им го повтаряте, толкова по-скоро ще им се прииска да напуснат бащиното огнище. И не чакайте да ви звъннат. Звънете вие. За да ги държите на нокти - използвайте следните прийоми:

1. Бъдете по-декларативни

 Ултимативният, заповеден тон не е задължителен, но трябва да използвате глаголи в повелително наклонение, при всеки повод и колкото може по-често. Ето например една сцена от ежедневието, за по-нагледно, с действащи лица Родителят (Р) и Детето (Д):

Р: Ядеш ли зеленчуци?

Д: Понякога.

Р: Трябва да ядеш по-често. Яж зеленчуци. Яж зеленчуци по-често!

Ако детето ви е решило да настоява на правото си на собствени чувства и желания, просто продължавайте да използвате повелително наклонение:

Д: Ако искам, ще ям, ако искам – няма да ям.

Р: Добре. Ще поискаш.

Зависимост

O6CIIH0. okjpg

2. „Нищо… “

Използвайте тази дума и нейните варианти, за да подскажете на детето, че сте разтревожени за нещо. Най-добре е да я произнасяте с мрачно изражение и тъжни очи, можете дори да гледате встрани и надолу. Пример:

Д: Отивам да се разходя.

Р: …

Д: Какво има?

Р: Нищо (въздъхвате и поглеждате встрани и надолу).

Всички деца могат да четат мисли, но ако въпреки това са постъпили както искат, значи целта им е била да ви обидят. Тогава идва следващият ход:

 

3.„Ти ме забрави.“

 

С тази единствена фраза, вие ще насадите чувство на вина у детето си завинаги. Няма да могат да го изтръгнат дори опитни психолози. Играейки си с това чувство, вие като кукловод ще държите връвчицата и ще управлявате нищо неподозиращата марионетка (детето ви):

Д: Днес не мога да мина.

Р: Ти ме забрави. Вече не се сещаш за мен.

Воала – детето вече е променило маршрута си и се движи към вас.

 

4. „Аз по-добре знам.“

Не е нужно да използвате аргументи в споровете си. Тази фраза е гарант за истината. Няма смисъл да слушате опонента си. Можете да използвате варианти и допълнения: „не съм вчерашен“, „имам по-голям опит“, „ще съжаляваш, че не ме послуша“.

5. Лайкове и коментари под всеки пост

 

Не забравяйте да демонстрирате своята любов. Първата крачка е лайкът, втората – коментарът. Вие сте винаги до детето и това трябва да стане ясно на всички негови познати – на шефа му или на подчинените, на приятелите, на половинката му или просто на случайните посетители на страницата.

 

6. Винаги сравнявайте детето си с абстрактното „всички“

 

Откъде-накъде ще е недоволно от нещо? Например:

Д: Не искам да ходя да уроци.

Р: Всички не искат, но всички ходят.

***

Д: Не ми харесва работата ми, ще си намеря нещо друго.

Р: На всички не им харесва, но всички работят.

Повтаряйте го по-често. Така ще можете да отгледате поколение от хора, които не можеш да отклониш от набелязания път, защото не знаят къде отиват и какво искат.

Мамо, живей си живота!

4696.j okpg

7. Бъдете сигурни, винаги има за какво да се заядете

 

Винаги трябва да сте нащрек и да сте против. Вие сте родители! Само вие знаете кое е правилно. Следователно всички действия на детето ви са грешни. Непрестанно му повтаряйте тази истина. Да илюстрираме:

 

Д: Облякох се по-топло, отивам с приятели в планината.

Р: Ще се изпотиш в автобуса и после ще измръзнеш навън.

***
Д: Реших една седмица да не ям сладко.

Р: Едно шоколадче все пак ще изядеш. Утре мини, ще направя торта. Не може съвсем без захар.

***

Д: В автобуса ми откраднаха портмонето.

Р: Ами кой да си зяпа телефона…

 

Бонус

Тази стратегия гарантирано ще вбеси не само вашите деца, но и всеки жив човек. Не забравяйте ефекта на натрупването. Ако ви се стори, че някоя фраза не е оказала нужния ефект, хладнокръвно я повтаряйте при всеки повод. Съвсем скоро ще видите реални резултати.

 

Препоръчваме ви още:

7 признака, че децата ни са пораснали

Защо помагаме финансово на порасналите си деца

Може ли да изляза сам?

Източник: mel.fm

 

 

Преди години, когато все още работех в офис, летните ваканции ми носеха колкото радост, толкова и притеснение. Беше недопустимо да оставя детето само по цял ден, а в онези времена нямаше такъв избор от летни лагери и школи. Тогава родителите ми бяха здрави и с удоволствие приемаха внучето си на гости за седмица-две, понякога и повече. Разбира се, имаше някои неща, които ме дразнят в методите им на възпитание, но бях много благодарна за помощта им. Мисля, че ще ви е полезно да прочетете съветите на психолога за гостуването на детето при възрастните ни родители.

Ако имате баба, която макар и далеч от вас, може да поеме грижите за детето през лятото – значи ви е провървяло. Все едно дали е на вилата, на село или в малко градче, тази възможност не е за пренебрегване, особено когато детската градина не предлага грижи през тези месеци, а вие сте на работа. Вероятно за много родители това привидно лесно решение, не идва без сериозно обмисляне. Да пуснем детето при баба, където ще може цял ден да играе на чист въздух, необезпокоявано или да го оставим при себе си, записвайки го в някоя лятна школа?

„Свекърва ми е чудесна жена и много обича внучката си. Никога не съм се притеснявала да я оставя при нея, защото знам, че е под наблюдение, нахранена, чиста, добре гледана. Но детето расте и отношенията между двете стават не точно такива, каквито би ми се искало. Свекърва ми не й отказва нищо. Режимът на детето се пренебрегва, с капризи и хитрост то може да изкопчи от баба си всичко, което му хрумне. Когато я пращам на вилата при нея, предварително се подготвям за това, че после ще ми се наложи да водя продължителна битка, за да върна навиците, които сме успели да й създадем. От друга страна знам, че там се чувства спокойна и целият й ден минава в игри навън.“

Лятото сред природата винаги е за предпочитане през градския смог. Когато детето е съвсем малко, като че ли и грижите не са кой знае колко големи – хранене, разходка, къпане, сън. Това, че бабата има собствена гледна точка за възпитанието на внучето става ясно по-късно, когато детето поотрасне. Тогава възникват споровете.

Най-разпространеното оплакване от родителите е, че баба и дядо глезят изключително много внуците си. Все пак, да признаем, това не е катастрофа. Детето, което се е заиграло, може и да не забележи, че е дошло времето му за дневен сън и режимът му се е нарушил. А опитването на непознати все още плодове и зеленчуци от градината може да обърка процеса на захранване.

Баба, дядо и здравословното хранене

1205.j okpg

Това че баба и дядо обичат да угаждат на внуците си и да изпълняват желанията им, купувайки им лакомства и играчки е относително безобидно. Ако различията във възгледите за възпитанието се свеждат само до тях, бихме могли да се успокоим, понякога това има дори положителен ефект. Детето разбира, че хората са различни, и че могат да имат различни мнения по един и същ въпрос.

Съществува още един проблем – възрастта. По-големи стават не само децата, а и техните баби и дядовци. Колкото по-възрастни са, толкова по-трудно им й е физически да партнират на детето или да му забранят да направи нещо нередно. Възрастните хора психически се изморяват от детето, дори то да не създава особени проблеми. В такава ситуация адекватното отношение и препоръките на родителите за храненето и режима на детето зависят от здравословното състояние на техните собствени родители, а не от желанието или нежеланието им. Можем само да бъдем благодарни, че полагат усилия да са ни полезни, и да се отнасяме с разбиране към това, което не са в състояние да правят.

Друг въпрос е, ако по определени причини на детето му е необходим строг режим или специална диета. Тогава трябва да сме предпазливи. Ако забраним да се дава нещо определено на детето, е добре да обясним защо го правим и какви могат да бъдат последствията, ако изискването не се спази.

Добре е внимателно да помислим с какви трудности могат да се сблъскат възрастните ни родители, оставайки сами с детето. Така ще можем да избегнем ситуации като: „То е с алергия, а тя му дава ягоди от градината.“

В кои още случаи трябва внимателно да обясним какъв режим трябва да спазва детето – съвети от педиатъра

 - ако е със заболяване на бъбреците и отделителната система, особено след период на обостряне, не бива да се прегрява на слънце, да вдига тежки предмети, да яде пикантни храни, пържено и много кисело;

- ако е със заболяване на стомашно-чревния тракт, е по-добре да не се рискува в случаите: „току-що ги откъснах от градината, първите череши за тази година.“;

- ако е алергично, с чести рецидиви, трябва много внимателно да се следи както за храненето, така и за наличие на други алергени в дома – определени растения, животни, домашен прах;

- ако е хипервъзбудимо, трябва строго да се следва хранителната му диета, нарушенията в режима са противопоказани, защото това може да доведе до емоционален срив и истерии.

Как прекарах лятната ваканция

4232 ok
Ако детето се нуждае от прецизно спазване на определени правила, а баба еднозначно ги нарушава, това е сигнал да помислим дали изобщо подобно гостуване е здравословно.


Децата до 3-4-годишна възраст не бива да остават за повече от две-три седмици без мама. Колкото и да са свикнали с баба и дядо, едно е да виждат майка си, макар и само сутрин и вечер всеки ден, друго – да я изгубят от поглед задълго. По-големите деца могат да кажат когато им е мъчно, но малките нямат тази възможност и тревожността им се увеличава.

Ако за първи път оставяме детето задълго при баба, е добре за няколко дни да поживеем заедно там. Това дава чувство за сигурност на детето, а и ние ще имаме възможност да покажем на възрастната жена какви точно грижи очакваме от нея.

Децата, които са боледували наскоро или имат проблемно поведение, изискват повишено внимание. Затова трябва трезво да преценим дали възрастните ни родители ще се справят с грижите за тях.


След гостуването

„След гостуването при баба 5-годишната ми дъщеря се върна друг човек. Когато й откажа нещо, започва да се тръшка и да крещи. Преди не правеше така. Разбирам, че баба й я е разглезила, отстъпвайки пред капризите й, но не знам какво да правя сега. Явно ще се наложи да не я пускам повече на гости сама.“

Подобно поведение от страна на детето преследва няколко цели – да привлече вниманието ни, да получи желаното, да даде воля на емоциите си. Ако успее да постигне своето, ще ползва „метода“ все по-често. И това го знаем. Трябва ни само търпение и хладнокръвие: „Обичам те, но не ми харесва как се държиш. Ако капризничиш и ревеш, няма да те слушам.“ Мигновен ефект няма да има, но опитите за манипулация постепенно ще стихнат. Нужна ни е само последователност. И до седмица-две, детето ни ще възстанови обичайното си поведение.

Може би все пак да ограничаваме общуването между баба и внуче не е нужно. По-добре е да запознаем родителите си с методите си на възпитание, да им помогнем да ги усвоят и да проконтролираме как се справят в наше отсъствие.

Автор: Наталия Барложецкая, психолог, писател

Източник: 7ya


Препоръчваме ви още:

Бавачка или баба

Картинката

Какво представлява бабата

 

 

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм