Ninja Editor

Ninja Editor

Майка на деветокласник ми прати това писмо. Споделям го с вас, защото и аз като авторката мисля, че нещо трябва да се направи.

Поводът за това писание е много банален, но с всеки изминал ден попадам на все повече текстове по темата и си давам сметка, че не само според мен нещата са сбъркани.

Причината – учебниците за 9 клас!

Вчера прочетох историята на майка на момиче в 9-и клас, която е самотен родител и отива да купува учебници, заделяйки „само” 120 лв... В близката книжарница до нас вчера друга майка беше приготвила 100 лв. и се чудеше кое е най-важното, за да купи само него...

Сегашните деветокласници са първите по новата програма, първите с 2 гимназиални степени, и първите, които са потърпевши от поредните идеи на някакви велики умове. Учат по нова програма, с нови учебници, не могат да си купят нищо „втора ръка”. По думите на собственик на книжна борса сега цените са нагоре с 40% спрямо миналата година. Учебниците са дебели като телефонен указател. Сега се разбра, че т.нар. елитни училища с езиков 8 клас трябва за 2 години да изучат разказвателните предмети за три години и в края на 10-и клас да приключат с тях. Големият обем информация води до увеличен брой часове – към 15 часа седмично. Български език и математика, по които ще се държи матура догодина, имат часове колкото физическото. Самите учители се чудят колко точно информация да преподават и как ще успеят да я задържат в главите на тинейджърите, така че тя да не изпадне през някое от ушите. В някои училища гледат да не искат много допълнителни помагала, но някъде изобщо не се съобразяват.

Какво искат родителите?

9 godishni

Сметката към момента върви над 300 лв само за един деветокласник, и то само за учебници и помагала. Повечето майки край мен (включително и аз) в последния момент купуваха нови раници-самари, които да поберат камарата учебници. А тези родители, които имат по 2 деца в гимназиален курс и трябва да им купуват учебници? Помагалата за по-малките също не са безплатни. Колко родители сега ще купуват дрехи, анцузи, обувки, маратонки, защото децата им са пораснали и имат нужда от нови? А децата с един родител? А семействата с по-ниски доходи как точно да си приготвят учениците?

За хаоса с програмата, за двата вида учебник по всеки предмет във всяко едно издателство (в зависимост дали 8 клас е бил езиков или не), за липсата все още на част от помагалата сега изобщо няма да отварям дума, това е друга тема...

Новите промени вкараха всяка една оценка в някаква диплома: от 4-ти клас в свидетелството за начално образование, 5, 6, 7-и клас – в дипломата за основно, 8, 9, 10-и клас – диплома за 1 гимназиална степен, а за 2 степен още не сме разбрали дали ще са само 11-и и 12-и клас или всичко след 8-и. Има учители, за които това е добре дошло и то няма да донесе на учениците им нищо хубаво.

"Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма"

9 klas2

Миналата година също се купуваха всички учебници, нали е нова програма. Учебниците и тетрадките по английски никак не бяха евтини. Оказа се, че в края на учебника е залепена тънка учебна тетрадка, в която се пише. Няма как после да продадеш такъв учебник.

Бележка на редактора:

Миналата година (2017) едно от издателствата предложи черно-бял вариант на новите учебници, който поевтинява изданието средно с около 3 лв. Аргументът му бе, че това ще облекчи финансово родителите, които не разполагат с нужните средства. Последва остра обществена реакция и черно-белите учебници бяха обявени за „учебници за бедни“, а министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че „деленето на деца е недопустимо“. Така издателството оттегли предложението си и цветните варианти останаха единствените възможни.

Какви са реалностите в момента?

Средната заплата в България е малко над 1000 лв.

С две деца в учебна възраст толкова излиза подготовката за училище - дрехи, обувки, учебници, пособия.

Минималната заплата в България е 510 лв. С такава сума самотен родител на едно дете не може да го подготви за училище, освен ако не гладуват два поредни месеца. Ето една задача за МОН. Колко месеца трябва да гладува самотен родител на две деца, за да купи учебници и да ги облече за училище?

Ето и задача с повишена трудност. Майката, която написа това писмо, има трима ученици...

Какво може да се направи, за да се облекчи родителят и наистина ли е толкова сложно?

  1. Учебниците да са собственост на училището и да се използват в няколко поредни години. При изгубване да се заплащат в двоен или троен размер.
  2. Учебниците да са достъпни в електронен вид безплатно.
  3. Да се избере програма, която да не се променя всяка година, за да може учебниците да се продават или да се използват от по-малките братя и сестри.

 

Препоръчваме ви още:

Колко точно са големи 9-годишните?

Защо това трябва да се казва

Глупости на килограм

 

В началото на октомври третото издание на Детския приключенски фестивал в Музейко - Adventure KIDS -  ще запознае малките авантюристи с най-вълнуващите екстремни спортове в поредица от ателиета и работилници. Филмови прожекции ще покажат живота на парапланеристите и необитаемите кътчета в дивата природа. 

От 5 до 7 октомври Музейко ще посрещне всички малки приключенци, които винаги са мечтали да тренират екстремни спортове или да опознаят дивата природа отблизо. Тридневната филмова програма ще ги отведе в Монголия, Антарктида, Индонезия, Исландия и Алпите, а тематичните работилници ще ги пренесат обратно в Детския научен център, подготвил както винаги невероятни преживявания.

Рафтинг, парапланеризъм, колоездене и други спортове, които изпитват предела на физическите ни сили и психологическа издръжливост, ще предизвикат децата. Професионални спортисти и опитни приключенци ще водят специалните ателиета, готови да споделят своите най-лични истории за спортните успехи, загуби и открития. Всеки, който приема бягането за удоволствие и предизвикателство, ще може да се включи в отворената тренировка на ултрамаратонеца Красимир Георгиев. С помощта на инструктори децата ще научат нови техники на осигуряване при катеренето на стената на зеления покрив в Музейко. Тези, които мечтаят да се спуснат в земните недра, ще научат какво е да си пещерняк и колко дълбоки са местата, на които не е проникнал дори и един фотон!

Детският приключенски фестивал ще разкрие на малките посетители кои са животните, за които дори мама и татко не са чували и какво трябва да знаем, за да се справим и оцелеем в дивата природа. Филмовата програма на Adventure KIDS ще включва продукции, посветени на живота на Земята, на необитаемите от човека природни кътчета и на любовта на парапланеристите към необятното небе.

Вълнуващата програма на Детския приключенски фестивал е разработена в партньорство с Банско филм фест - международния фестивал на планинарското кино, водещи спортни клубове и природозащитни организации.

Програмата на Детския приключенски фестивал е включената в цената на билет за Музейко.

Повече детайли за любопитната приключенска програма ще откриете на: www.muzeiko.bg


Вижте и

Часът на Музейко

 

 

Автор: Мая Цанева

Здравей, о, моя есен дългоочаквана! Толкова се радвам, че те виждам! Щом първият кестен ме удари по главата или под краката ми зашуми на листа, вече се чувствам по-добре, отколкото през август.

Сбогом, удоволствия на екс! Сбогом и „ухание на лято и още нещо… “ Време е за дълги страсти, топли прегръдки, аромат на печени чушки, чай с ром и ябълков сладкиш…

Обичам те, есен, защото с теб се връщам към обичайния си гардероб. Сбогом, къси панталони, които са или твърде къси, или твърде тесни. Добре дошли, рокли и поли, които скриват целулита и пухкавите бедра, които се правя, че не забелязвам. Извинете, ако дискриминирам стройните красавици, но… и на моделите, и на сервитьорките на плажа им писва да ходят „по крака“, нали… И те искат да сложат закачливи поли в шотландско каре, малки черни и цветни рокли, които показват повече качествена плът, отколкото дупе. Цяло лято гледах новите кралски дрехи на Мегън Маркъл и си мислех колко са есенни, извинете, елегантни… Поли до коляното, елегантни деколтета, от които няма как да изпадне нещо непредвидено, наметки, които подчертават раменете… Това е да си принцеса! Вярно, тази година британците видяха повече слънце от нас, но американската снаха смени безотказно калифорнийските скъсани дънки и джапанки с есенен европейски шик. Това се случва, „когато Мегън срещна Хари“.

Обичам те, есен, защото си естествена. Не си като фукливото лято, в което показваме с нужда и без нужда прегорялата си и оскубана кожа. Панталоните са дълги, ръкавите – също и познайте какво… ежедневното бръснене или редовна епилация не са задължителни! Някой сигурно ще каже: „Тази жена не се поддържа.“ Не точно. Всеки обича идеално гладки крака и подмишници, но реално това не е задължително, за да се чувствам красива. Есента ми позволява да дам почивка на кожата си, и да спестя някой лев от козметични процедури за сметка на други. Изгорялата коса и цъфтящите краища лекувам с нова прическа и боя, а белезите от слънчево изгаряне лекувам с много крем. Есента е сияние, което се оглежда в локвите, слънцето флиртува, а не те изгаря яростно, и вятърът те кара да се чувстваш като героиня от старомоден любовен роман – танцува с полите, вплита се в косите в страстна прегръдка.

esen2

Обичам те, защото си вкусна. Хрупам ябълки и круши, обожавам лучена супа, а тиквата, пащърнакът и морковът са ми първи приятели. Казвам „сбогом“ на последните домати, расли на слънце, и с удоволствие ги правя на сос или лютеничка. Откривам есенния кулинарен сезон с т.нар. „супа на Йода“. Това е супа от всички налични кореноплодни зеленчуци, които намеря на пазара. Кухнята ухае невероятно, а мъжът ми яде с апетит, само защото знае, че следват и мусака, джолан на фурна, свинско със зеле и всички познати есенно-зимни ястия. За негово съжаление идва сезонът и на праза, който не слагам единствено в кекса. Не разбирам как можеш да устоиш на баничка с праз например… Или салата с праз и ябълки, сиренце…

Голямата любов на съпруга ми са печените чушки… Той ги готви така, все едно извършва свещен ритуал. Пуска скарата на терасата, сипва си ракийка, пуска си скандинавски джаз, и започва да ги обръща на точно време, с прецизност на хирург. После ги чисти внимателно и си ги гарнира с чесън,оцет и магданоз. Аз не обичам печени чушки и само му се радвам, но ароматът е заразителен.

Моята трудна кулинарна любов през есента е с лучената супа. Готвя я с усилие и сълзи, но я хапвам с голямо удоволствие. Знам триковете да беля лук, без да плача, но досега никой от тях не е спрял мъката ми. Затова се мъча и режа лук, съща като във филма за Джулия Чайлд, в който тя ревеше над килограми лук в кухнята си. И двете носим перли, и ревем на лук… Класика! Но после е толкова хубаво и вкусно! И върви с вино.

Така стигаме до моите любими есенни десерти – печена тиква и ябълков сладкиш. Тиквата обаче не е лесна… Преди две години баща ми донесе вкъщи огромна оранжева тиква. Аз започнах да преглъщам с удоволствие, но преди това хванах горкия си мъж да я разсече като един истински Голиат. Сече той и ме гледа лошо… Реже, развива мускули, и пак ме гледа лошо… А аз искам само да сготвя нещо вкусно. Оттогава тиквата идва вкъщи само нарязана и обелена. И бързо влиза във фурната.

esen5

Обичам те, есен, защото ме обичаш такава, каквото съм – с коремчето, което не мога да прибера напълно, с пухкавите бедра и кестеняви коси, които не блестят непременно в злато. Косата ми се крие в шапка, когато не й е ден. После я пускам да се завърти  в любовен танц с острия вятър. Краката ми изглеждат по-дълги и слаби с панталон и на ток. Роклите с жакет или сако ме карат да се чувстват женствена. Коремчето смила вкусните манджи, удобно скрито в пуловер. И пак съм аз, и пак съм щастлива. Есента е времето да съм себе си, без да се оглеждам в стройните мацки от плажа, и да помъдрея, докато изпитвам удоволствията от живота – хубава компания, вкусна храна, пивко вино.

Обичам те, есен, защото ти ми даваш време за мислене. Преди години сестра ми казваше, че изглеждам като стара мома, щом почти се завия с любимата си жилетка, когато си налея ароматен чай и се настаня мързеливо на дивана с книга в ръка. И тогава, и сега, това ми носи удоволствие, което не се описва.

Време за спокойни вечери вкъщи, за книги, на които не подразбираш края от втората страница, за любов, която те насища бавно – със семейството и приятелите. Скоро ще извадя пухкавите одеяла, които цяла есен и зима ни топлят на дивана. И ще стопля детето си, докато двамата четем история или гледаме филм. Мъжът ми ще заспи на дивана и ще го завия. После ще ме прегърне, за да се стоплим. Ще се обичаме. Също както обичам теб, есен моя. Добре дошла!


Препоръчваме ви още: 

Какво ще четем у дома тази есен

Облачно с думички

 

Както е известно, всички имаме мускули, но при културистите те са свръхразвити. Тази аналогия ви идва наум, когато се сблъскате с непреодолимото упорство на своето свръхактивно дете да направи каквото е решило.

То не разбира думите „престани веднага“ и изобщо не се интересува от безсмислените ви съвети и изисквания.

Представете си средностатистически човек, който се състезава с културист в тежка категория. Това е изтощително. А вие само опитвате да накарате детето да си облече якето, ако навън е студено или да се „държи прилично“, там където останалите деца демонстрират възпитание, а вие сте принудени да крещите: „Можеш ли най-накрая! Просто! Да изпълняваш! По дяволите! Каквото ти се каже!“

Активните, любознателни деца променят границите, те не приемат статуквото. Тези момчета и момичета поставят всичко под съмнение и питат „защо“ тогава, когато други на тяхно място биха казали „добре“. Не се поучават от чуждия опит и предпочитат сами да проверяват теорията, дори ако за това е нужно да преодолеят немалко трудности.

Това, разбира се, е изтощително и безумно, но тяхното безстрашие е достойно за уважение – не се боят да рискуват, учат се от собствения си опит и не разчитат на „стара и съмнителна“ информация.

Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?

deca harakter

Енергията на тези деца като че ли е безгранична - от момента, в който отворят очи сутрин (понякога навън е още тъмно) до минутата, в която ги слагате да спят, дори да не са изморени (според тях). Светът е в техните ръце (или поне така им се струва) и им се иска да са будни колкото може по-дълго, заставяйки света да се върти около тях. Това е забележителна черта, но е трудно да се възхитиш, особено ако вие сте същият този човек, който трябва непрекъснато да ги усмирява. Послушанието не им е присъщо, но не защото умишлено искат да ви изкарат от кожата ви. По-скоро защото се подчиняват само когато вашите изисквания съвпаднат с тяхното мнение.

Когато активните деца не виждат смисъл в това, което изискваме от тях (или им се струва неправилно), те просто не го правят. Разбира се, понякога послушанието е задължително, например когато им говорим за безопасността: „Не пъхай пръста си в контакта“ или „Погледни наляво и надясно, преди да пресечеш улицата.“

Знаят ли децата ни как да се държат на улицата?

Понякога децата са длъжни да правят това което искаме от тях, независимо дали им харесва или не. В такива моменти трябва да се запитаме наистина ли си струва нервите. Да принуждаваш активното дете да изпълнява заповеди, само за да е послушно, е постоянна борба. Но което е още по-лошо, ако успеем да разрушим тази желязна воля и да постигнем послушание, ние го учим, че да се подчинява е по-важно, отколкото да взема собствени решения.

Детето, което следва безропотно всяко указание, е съсредоточено само в това да прави всичко, което искат от него и престава да забелязва това, което му е интересно.

Погледнете нещата от този ъгъл: упорството на децата да вървят по собствен път сега ви разстройва, но това е фантастично качество за възрастта, когато другите ще се поддават на натиск от връстниците си, а вашето дете ще остане вярно на убежденията си.

Сложно е да отглеждаш и възпитаваш активно дете, но още по-сложно е за него самото. Това е като да се опитваш непрекъснато да вкараш квадратно кубче в кръгло отверстие. Силните му чувства и стремежи невинаги се подчиняват на сценария, според който трябва да си послушен и да спазваш изискванията.

На такова дете може да поставят клеймо „проблемно“, когато единственото, което то наистина иска, е самостоятелност и възможност да прави нещата по свой начин.

Това не означава, че правилата за него не важат. Но има деца, които от раждането си са готови да следват свой собствен път, затова предоставянето на известна независимост има решаващо значение за щастието им (и за вашето също).

Правилата не са по-важни от детето

deca harakter2

Нека сами изберат закуската си за училище, дори да не е това, което вие самите сте им приготвили. Нека избират сами дрехите си, на тях им е все едно дали шотландското каре и райето си подхождат, важно е че им е удобно. Възможно е да забележите странните погледи на околните, но това е само защото те не знаят с кого си имате работа.
Ако прекарат два дни с детето ви, бързо ще разберат защо вие не можете да се борите със зъби и нокти срещу желязото.

Да, възможно е да ви осъждат. Това трудно може да бъде понесено. Непоисканото мнение на околните се сипе от всички страни:

Опитвали ли сте да изключите глутена или продуктите с червен цвят?

Може би детето ви прекарва твърде много време пред компютъра?

Трябва да намерите добър остеопат или иглотерапевт!

Един добър бой ще помогне!

Не обръщайте внимание на купищата коментари, вземете пример от собственото си упорито дете. Предстои ви дълъг път, но в края на тунела има светлина. Защото тези качества, които са карали мозъка ви да се взривява неведнъж, ще бъдат в услуга на енергичното ви дете, когато порасне.

Вие възпитавате успешен предприемач, откривател. Неговата вътрешна мотивация и огънят, който носи в себе си, след време ще му помогнат да покори много върхове.

Неуправляемото дете не е проклятие, във вашите ръце е мощна сила, която трябва да насочвате. Тези деца се превръщат във възрастни с качества, които всички бихме искали да имаме. Това са лидерите, които ще променят света.

Източник: scarymommy.com


Препоръваме ви още:

Моето трудно дете

Помагаме или пречим?

Нашите любими манипулатори

 

 

Автор: Антоанета Матзиари

Какво е най-важно за отглеждането на внуци? Е, иска ли питане? Зодията на бабата, разбира се.

Овен

- Те тебе те кръстиха Робърт, ама за баба си Гошко.

Телец

- От малко шоколад нищо няма да ти стане, майка ти прекалено се притеснява. Татко ти колко шоколад изяде, виж какъв голям мъж стана!

Близнаци

- Каква усмивка само! Същият красавец си като тати - умен, чаровен, силен, висок, добър, мил. Като плачеш, тогава приличаш на майка си.

Рак

- Дай, бабо, да ти сложа хубавите терлички, които ти изплетох, махни ги тези найкове-майкове.

Бавачка или баба

baba vnuche

Лъв

- Хайде, бабе, по-бързо да изпреварим на площадката Гинчето и Станка, че ще ни вземат люлката.

Дева

- Да сложим чорапките и шапката, моето дете, може да е август, ама подухва. Да не те върна болен на майка ти.

Везни

- Да ти го дам ли сега това адаптирано мляко, или да ти сипя от на баба хубавата боб чорбица?

Скорпион

- Мене, баби, повече да ме обичаш от другата баба! Виж цели две Барнита съм ти взела.

6 типа баби, вредни за здравето

baba vnuche2

Стрелец

- Мите, виж каква хубава панделка ти е купила баба!

Козирог

- Я да видим какво е написала майка ти - “5 гранули в 8 часа с малко вода, 3 гранули в 8:30 ч. под езика, 10:30 прахчето в млякото, 10:40 сироп 2.5 мл.” Дай баба всичко сега да ти даде, че може да забравя после нещо и майка ти да се сърди.

Водолей

- Ела, бабе, удобно на дивана да си гледаме сериалчето. Аз ще ти разкажа. Той много я обича, ама тя един друг иска, а майка й....

Риби

- Наобратно съм била слагала памперса, да бе да, виж колко хубаво залепва на дупето!


Прочетохте ли

Как остаряват различните зодии

 

Автор: Янка Петкова

В Съвета за електронни медии са постъпили сигнали по повод участието на рап певеца Ванко 1 в риалити формата VIP Brother, съобщи dir.bg. Пред медията Вирджиния Савова от регулатора е потвърдила наличието им, без да уточни колко на брой са и на какъв етап е проверката. По-рано пред „Дневник“ председателят на СЕМ София Владимирова е заявила, че съветът ще се концентрира върху участието на Ванко 1 в предаването, но не и върху изказванията му в къщата.

В Мама Нинджа първи публикувахме отвореното писмо на Клуб „Не си сам(а)“, в което бе изразено възмущението от показването в прайм тайма на националния ефир на доказан международен престъпник, с противозаконна дейност в България, Франция, Белгия и Испания.

ВИП престъпници в националния ефир

41827813 10156342497602605 4885885402142998528 n

Припомняме, че провъзгласеният за VIP Иван Главчев бе задържан и обвинен в сводничество, организиран трафик на жени и незаконно притежание на оръжие през 2003 година. Присъдата му бе 12 години затвор. След поправка на чл. 155 от Наказателния кодекс (внесена от тогавашния депутат от БСП Татяна Дончева), с която са намалени наказанията за сводничество, Главчев излежава само 4 години и половина. Според въпросната поправка, наречена от председател на Народното събрание по онова време Георги Пирински „парламентарен гаф на 2006“, сводниците получаваха до 3 години затвор, а присъдата от 10 години беше само за случаите, когато склоняването към проституция е осъществявано чрез употреба на наркотици. Година по-късно парламентът отмени поправката.

По-рано тази година, 24 часа написа, че скандалният рапър отново е в затвора, където излежава 3-месечна присъда за шофиране в нетрезво състояние. През ноември 2017 година Главчев бил е спрян за рутинна проверка от полицаи в Студентски град. Химическата експертиза е показала наличие на 1,3 промила алкохол в кръвта му. Задържан е за 24 часа и му е отнета шофьорската книжка. Месец по-късно той и адвокатът му Виктор Михайлов (бивш вътрешен министър) се споразумяват с прокурор Елица Василева да няма дело по същество. Така Ванко 1 едно се оказва в Пловдивския затвор, където трябва да излежи 3 месеца, а книжката му е отнета за една година. Решението буди недоумение, тъй като по закон за шофиране с над 1,2 промила алкохол в кръвта се полагат затвор от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева.

Прясно излязъл от затвора рапърът влиза в къщата на VIP Brother, където с охота споделя възгледите си за мястото на жената: “Женско царство съществува само по книгите. Искат изкуствено да ни наложат, че половете трябва да се изравнят. Аз не виждам нищо срамно в това жената да стои по-ниско от мъжа. Нека всеки да си знае мястото в крайна сметка. Всеки да си знае ролята в живота.”

Рапърът, според чийто житейски опит мястото на жената явно е на магистралата, се ползва с най-гледаното време в национален ефир, за да популяризира имиджа си. Единственият логичен въпрос е - какво изобщо търси там?

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Участвам активно в отглеждането на децата откакто се родиха, но не защото се прояви някакъв дълбоко скрит бащински инстинкт, а защото чисто физически беше много трудно за майка им да се справи сама. Сменям памперси, мия задници, крещя, пасирам супи, давам антибиотик и пробиотик, крещя, правя инхалации, водя разследвания и дела, а накрая и присъди издавам, крещя, къпя, подсушавам, обяснявам, крещя, чета приказки, крещя, водя на градина, крещя, крещя... всички родителски задачи не са ми чужди и няма проблем да обслужвам сам децата. Останеш ли сам с тях обаче, в един момент се изморяваш чисто психически, понеже ти си единствената жертва, която им е под ръка, и цялото им токсично внимание е съсредоточено в теб. "Ти баща, ти майка" е израз, който усещаш твърде реалистично и болезнено, а към теб се прокрадват зловещи нотки, които предвещават неизбежни житейски неволи. Казано по-простичко - вероятно много кофти неща ще ти се случат.

Аз съм с близнаците и бебето вече няколко часа (8 часа, 19 минути, някакви секунди) и съвестно изпълнявам обещанието си да ги гледам сам цял ден, което поех пред майка им. Изнервен съм, мръсен съм, гладен съм, но съм си така от раждането им, така че не обръщам внимание. Напротив, ако някога се почувствам наспан, нахранен и чист, ме обхваща необяснима и силна параноя. Майка им се обади да пита дали всичко е наред и дали сме ходили скоро в Спешното. Ха, ха, ха (към 5 декара сарказъм и презрение), много се дразня като ме подценяват така! Обясних й, че много ме слушат, спали са като къпани, чисти са, още не съм изгубил никого и на обяд сме яли варени броколи на пара с безглутенови моркови и киноа (тук май малко прекалих!). Попита ме дали ми трябва помощ. Пфффф, на мен ли, бе?! Алоооооу, мойто момиче, когато батко ти Калоян е гледал деца, ти си бляла "Бенджи, Закс и звездния принц" по "Хиляда и едно желание" на телевизор "Велико Търново" с осем канала! Всъщност докато обяснявах всичко това на скептичната ми съпруга, зад гърба ми Микаела клекнала и се изпикала, но забравила да си свали пликчетата. Боримир нахранил бебето с пръст, а то будалата се мръщи, но мляска. Бебетата опознавали света около тях като пъхали всичко в устата си. Е, благодарение на брат си, Габриел опозна състава на почвата в градинката, урината на котки и кучета, малко листа от слива и доколкото успях да видя един или два фаса. Като го заведа в болницата за инжекция против бяс, тетанус и чума, дали да нося проба от градинката или ваксинациите му са достатъчни, за да го предпазят?! Много беше хубаво, че майка им не поиска да включа камерата!

Децата най-лесно се приспиват с крещене

zoo gradina

Стоим долу пред входа и отново трябва да мисля къде да ги заведа. Минава ми набързо през главата мисълта за посещение на зоологическата градина в Айтос, но набързо се осъзнавам след като се сещам за последния път. Тогава в безумен изблик на добро настроение, аз и Росито оставихме Мегито и Робърт (съседите) да ни убедят, че това е добра идея и всички заедно отидохме в зоопарка. Съвсем очаквано децата първо се залепиха на клетката със себеподобни, тоест при маймуните, а диалогът протече така:

- Тоз мамун много голям, бе! - дъщеря ми се впечатли.

- И Болито е голям! - Борето се подразни от забележката.

- Ти си неголям, мамуна е голям! - дъщеря ми забива още един пирон в ковчега на самочувствието на брат си.

- Аз съм голяяяяям, щото си ядох куската и имам мускулиииии! - познавам сина си и щом крещи така, боят е съвсем близо.

- Мамунът е голям и има опашка - Микаела му се озъбва доволна.

Край! Липсата на опашка, която Боримир осъзнава, че не може да компенсира колкото и закуски да изяде, го вбесява и нанася първото кроше. Тя отвръща с добре насочен шамар, но той я издърпва за косата и тя губи равновесие, изтървайки пакета със солети. Това я разярява (малка е, но мрази да се прахосва храна) и с мощен фронтален шут го уцелва в коляното. Ревейки, той вдига ръка за техничен ключ през рамото, но тя се усеща и се просва на земята в защитна партерна поза, предоставяйки задните си части незащитени и удобни за атака. Забелязва разсипаните солети и това я разсейва за момент. Боримир е опитен състезател и със светкавичен шут й намества глистите, а маймуните отдавна са спрели да се занимават с друго и са наредени по оградата да гледат. Усетила мощния удар в тила, Микаела бързо се изправя и с великолепна контраатака в областта на стомаха, събаря брат си по гръб. Той се изправя бързо и по погледа му разбирам, че е готов да изпълни заучена комбинация, чийто резултат ще бъде осем счупени ребра, три изкълчени глезена, изкарано око (впоследствие вкарано в ухо), усукан гръклян, дискова херния, обикновена херния, цистит, вода в лакътя и прехапан език. Независимо че пораженията ще са и за двамата, познавам добре сина си и знам, че е готов да рискува. Обичам да ги гледам как си играят заедно, но прекъсвам вълнуващата битка, признавайки майсторството и на двамата бойци. Със строг тон ги наричам говеда, маймуни и прасета без да съобразя, че някои животни ще ме чуят и ще се засегнат.

Обичам лятото по ред причини

zoo gradina2

Продължаваме нататък, но ситуацията не се подобрява особено. Диалогът е абсурден и съм склонен да виня затова илюстраторите на детски книжки. Съгласен съм, че децата трябва да правят разлика между рисуваните герои и реалния живот, но някои грешки бяха фрапиращи:

- Тате, тате, тате, тате, тате, тате - от първото "тате" го гледам с очакване, но той си има норма от петнадесет "тате"-та и докато не я изпълни не продължава изречението – тате (14), тате (15), виж космата овца!

- Абе, тате, не знам как да ти го кажа, но това е щраус - ококорен съм и за всеки случай пак поглеждам да не съм в грешка и някоя овца да се е качила на кокили. Вярно, пилето не е виждало баня откакто се е излюпило, но да го сбъркат с овца! Пикасо на бутилка абсент щеше да го нарисува по-правдоподобно!

- Тате, тате... виж мишка.

- Ама, тате, това е овца - аз ли съм зле, децата ли се натровиха от нещо?!

- Тате, тате, тате... плоститулка!

В този момент усетих натрапчив поглед да опипва гърба ми, а собственичката му беше омъжена за мен и вероятно живо се интересуваше откъде са чували децата тази дума. Аз много старателно взех да чета табелата за муфлоните, имитирайки проблем с възприятията и говора. Обаче децата захапят ли една тема, не пускат докато не покажеш, че си ги разбрал. Само че аз упорито не исках да ги чувам, виждам или разбирам:

- Татеееее, татееее, татеееее, бе - Микаела е на път да изпадне в истерия, че не я чувам - виииииж, плоститулкаааааа!

- Ела тука, тате! Ела да видим муфлончето как си играе с еленчето - опитвам се да възбудя интерес към рогатия добитък.

- Татеееееееееее - Боримир крещи отчаяно към мен - ела да видиш плоститулкатаааааа!

- Значи, Боре! Ти знаеш ли, тате, че муфлонът е вид овца. Дааааа, тате! И аз не знаех. Могат да се срещнат в свободно състояние, а също така се развъждат и в дивечовъдни стопанства - четях отчаяно от табелата и се молех да им стане интересно - мъжките се бият помежду си, за да установят право на харем над женските.

Тук млъкнах за момент, защото не ми хареса накъде отива разговора. Трябваше да продължа, но предвидливо не исках да се задълбавам в темата с харема и чифтосването. Обаче:

- Тате, то тия животни не са хубави. Как така харем?! Да не живеем в Средновековието все пак? Виж пингвините са друга работа! Сериозни животни, отговорни. Мъжките пингвини също мътят и помагат на женските. Моногамни са и не поглеждат други женски, камо ли проститу... такова де, пингвинки. И папагалите са моногамни, тате! Това са интелигенти животни, умни същества, а не като тия рогати чукундури. Нали знаете, че тате има папагали? Бял папагал, червен папагал, син папагал... - май успях да замажа положението и да продължим нататък. Ако пък някой пингвин или папагал имаше наоколо, щях окончателно да ги омая.

- Татееееееееее - Боримир се вкопчва в ръката ми и опъва назад - искам пли плоститулкатаааа!

- Тате, остави я леличката сега! Какво ще правиш при нея? Ела тука да видим другите животни - последните ми думи ги изрекох с подчертан баритонов тембър и работата отиваше към скандал.

- Искам пли плоститулкатаааааа - Микаела ревливо започваше да вие и няколко вълка наостриха уши.

Обичам лятото по ред причини - продължението

zoo gradina3

Писна ми! Ядосах се и стиснах зъби от яд. Каква е тая жена, дето е дошла да работи в зоологическата градина? Няма ли магистрали, клубове или барове където да си търси клиенти? Та това е зоологическа градина и тук идват семейства, а не разгонени и похотливи мъже. То и такива идват, но са с жените си (прекрасни и сексапилни същества) и... в смисъл, че... не бе, не говоря за себе си... май не се разбира както трябва! Искам да кажа, че е абсурдно и нелепо да се предлагат подобен тип услуги на такова място. Все едно да продаваш бутилирана минерална вода на риби. Не стига това, ами и най-вероятно ще трябва и да обяснявам откъде я знаят тази дума и напълно да отричам разговора с Робърт, който (не)проведохме докато бяхме в колата с децата и минахме покрай няколко магистрални труженички. Обърнах се ядосан и смятах да я навра в кучи гъз тая... Опааа, грешка! Първо, трябва да се замисля за речника, който използвам пред децата и въобще. Все пак писател ще ставам (издателство " СОФТПРЕС " са виновни, книгата е редактирана и очакваме корица всеки момент) и вече не ми подхожда да показвам толкова очевидно пропуските във възпитанието ми. Второ, не трябваше така бързо да се паникьосвам и да се оправдавам като ученичка. Та аз съм мъжът в това семейство! Голяма работа като съм изпуснал някоя дума и децата са я запомнили. Не може да ги гледаме в саксия и да не им показваме нещата от реалния живот, такива каквито са! Трето и много важно! Трябваше да се уверя, че жена ми наистина е чула, а не се беше заплеснала по някакъв паун, който си разпъваше самодоволно опашката пред нея. Беше на около петдесет метра и изобщо не даваше вид да е чула или разбрала за душевните ми терзания. Аз се огледах предпазливо, а щом децата ме видяха, че най-накрая се обърнах, ревнаха в един глас:

- Татеееее, ела пли плоститулкатааааа!

- Добре, тате, но само за малко и после си тръгваме.

Така те ме заведоха пред една клетка и щастливи взеха да подскачат пред нея. Аз погледнах и гузно им се усмихнах:

- Браво, деца! Това е костенурка - отдъхнах си, че не съм развратил невръстните си деца и не съм замърсил невръстните им умове. Нещо, което вероятно ще направи телевизията, когато пораснат.

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

zoo gradina 4

После ми стана криво, че всеки хранеше животните, макар и да имаше навсякъде знаци да не го правят. Солети, чипсове, вафли се подхвърляха към клетките без да се съобразяват и дори една баба се ядоса, че не донесла от домашното кьопоолу за мечката. После осъзнах, че е нормално да не се зачитат правила и забрани по тези географски ширини. Представете си как прабългарите прекосяват Дунав и виждат табелите на траките - " Забранени са палатките, къмпингуванено и паленето на огън" или " Чадър - 10 лв., чадър + шезлонг - 20 лв., чадър + шезлонг + мохито - 30 лв. ". И какво да направят, да се върнат ли? Смело потъпкват правилата и започват да строят комплекси затворен тип, магистрали и спортни зали. Светлооките и светлокоси траки са първоначално шокирани от брадясалите и тъмни прабългари, но после решават да ги интегрират и да им дадат шанс. Днес виждаме резултатите, а гледайки хората, които се появяват във "ВИП БРАДЪР", можем безусловно да заключим , че кръвосмешенията и содомията са били честа практика при формирането на нацията.

Не ми се ходеше отново там сам, а и нямах достатъчно време за шофирам до Айтос.

Реших да отидем отново в Морската градина. Разтоварихме се от колата и след кратко, но интензивно минискандалче, целящо да възпре имотните претенции на сина и дъщеря ми спрямо количката с бебето и концесията за бутане, тръгнахме по алеите. Навлизах в последните часове на самотното ми бащинство и каквото и да се случеше щях да издържа. Сега си представете мен и децата, а над главата ми е нарисувано бяло балонче като в комиксите или карикатурите. Аз изглеждам тъповато-оптимистичен, а в балончето пише: "Останаха няколко часа. Какво толкова може да ми се случи?! ". Представете си и една огромна женска фигура, с неясни контури и очертания, която е надвиснала над мен. На гърдите й виси лента на която пише "СЪДБА" и гледайки ме, тази жена се смее истерично и ме сочи недвусмислено. Явно имаше различни планове от моите, но това не бива да ви изненадва, тъй като съдбата рядко се съобразява с вас, а моята дори открито ми се подиграваше.


Препоръчваме ви още:

Децата се приспиват най-лесно с крещене

Когато жена ти е делфин

 

Алфа мъжкар

Автор: Мария Истатков/Witty Mermaid

Случвало ли ви се е да направите нещо механично и изведнъж да си дадете сметка, че сте реагирали нетипично? Не нетипично лошо. Просто различно. Магията на майчинството отвори цветна кутия с изненади и честичко ме кара да се чувствам като вълчица не просто сменила прическата си, а претворила нрава си. Нрав, който подобно на феникс се отърсва от прахоляка и блясва под светлините на прожекторите с нови неподозирани качества, несъвършенства и обаяние. Кой каза, че човек не се променя?!

28.11.2015. Денят, в който животът ми се рестартира. Върнах се на детската площадка. Както когато бях дете. Когато несломимо ставах всеки път, щом паднех; усмихвах се на всяка калинка и локва, в която цопвах; когато рисувах мечтите си с флумастер по бялата стена в хола и жадно разучавах света.

Като майка се преоткривам всекидневно. Също както когато отварях дългоочакваното шоколадово яйце и отвътре изскачаше нещо вълнуващо и ново. Сякаш цял живот в мен е живяла и друга жена, очакваща своя миг да се събуди и прояви. Намирам сили в себе си в тайни кътчета на душата. Откривам страхове, които не съм подозирала, че съществуват. Но най-вече живея в любов, за която не съм мечтала.

Днес се виждам различна. Особено, когато съм ядосана. Когато вътрешно крещя и троша, но вместо това притаявам дъх, заключвам поглед в очите на най-голямата си любов и със спокойствие, сякаш изсипано ми от друга вселена, разяснявам с грижа и любов защо да се яде сладолед, когато навън е студено и мокро, не е добра идея или защо да се рови с фиба в монитора на лаптопа ми изобщо не е добра практика.

Виждам се различна и в момента, когато умората надделява, а аз отивам за 4636281364564128932 път да се спусна по спираловидната пързалка в парка, минавайки с неясно откъде облял ме ентусиазъм през няколко тънки процепа в стената, лазейки по въжен мост и прескачайки неколцина препятствия по земята само и само от другата страна да ме посрещне най-прекрасната усмивка.

Със сигурност си млада майка, ако...

blagoslovia

Виждам се различна, когато е едва 6.15 сутринта, а любимото човече ме изважда от смарагдовите води на Малдивите, където се припичам под жаркото слънце и пия коктейл в кокосов орех, за да ми каже, че иска да гледа Peppa Pig. Сега. В сънен делириум като по команда напипвам лаптопа под леглото и настойчиво вкарвам парола Peppa Pig, недоумявайки защо по дяволите не работи. Няма проблем. Ще опитам още хиляди пъти – все пак е за любовта на живота ми.

Виждам се различна, когато душата ми плаче и буря стене в гърдите ми, а едни малки ръчички обгръщат врата ми и ангелско гласче ме пита дали съм щастлива – в душата изгрява слънце, защото обичта ми е по-силна и дълбока от всичко друго.

Преди почти три години време гневът и разочарованието напускаха храма на съзнанието ми и се изливаха в хаплив коментар, пренебрежителен поглед, недвусмислено мълчание или едва прикрит фалцет. Днес емоционалността живее в мен, но под чехъла на някакви супер сили, които контролират импулсивните изригвания на характера ми свише.

Умората е трайно настанил се неканен гост, но волята ми винаги намира начин да държи тялото и духа ми будни.

Сянката на тревогата някога вгорчаваше дните ми, изпиваше силите ми и ме изпълваше със страхове. Днес тревогата отстъпва пред разума и вярата.

Някога бях белязана от нетърпение. Бързах, исках, случвах на момента. Днес намирам търпение в нетърпението си. Дори когато за 53472986102 път повтарям, че е време за лягане и миене на зъби – безрезултатно.

Някога разполагах с всичкото време на света. За мен. Сега рядко разполагам с време. Изобщо. Затова 10-те минути покой под душа са миг на божественост и отмора.

Прошката никога не е било моето нещо. Днес мога да прощавам. Дори на себе си. Че невинаги съм идеалната майка и съпруга, че правя грешки и се уча непрекъснато.

Ако преди трябваше да правя едва 2-3 неща едновременно, сега правя двеста с лекота – готвене, пране, преобличане, говорене по телефона, рисуване, гушкане, писане на блог и събиране на играчки в един и същ момент са ми като първо ниво на Супер Марио. Всекидневно. Ежеминутно.

Обожавам всяка промяна. Защото поводът за нея е най-великото чувство на света. Това да бъда майка.


Препоръчваме ви още:

7-те мантри на щастливите майки

Клише ли е съвременната майка?

Майчинството е като маратон

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам