Ninja Editor

Ninja Editor

Свикнали сме да възприемаме родителите си като възрастни, за които смисълът на живота е да ни възпитават. Сложно е да си представим, че преди нашето идване на бял свят те са имали интересен, пълноценен живот. Журналистката Келси Боресен съставя списък с 38 въпроса, които си струва да зададем още сега, за да се запознаем по-отблизо с… майка си.

Преди година аз, сестра ми, майка ни и нейните две сестри се срещнахме в уютен италиански ресторант, за да отбележим важна семейна дата. Дълги години не се бяхме срещали в този състав. На практика, последния път, когато това се случи, беше когато със сестра ми завършвахме училище.

След две чаша вино разговорът стана непринуден. На масата присъстваше стар приятел на една от мамините сестри и те започнаха да си припомнят как са живели в Манхатън през 1980 г.

Заредиха се истории, една от друга по-интересни: за квартирите, за любовните приключения, за първата работа, за това кой къде е учил.

Аз например научих, че когато мама е била на около 20 г. в нея е бил влюбен някакъв богаташ от чужбина. В детството си нито веднъж не съм чувала тази история и дори не си представях, че е възможно да бъде изпратен частен самолет за майка ми, за да бъде отведена на мястото на срещата и после върната обратно.

Тогава си дадох сметка, че преди да се родя аз родителите ми са имали свой живот, изпълнен с приключения и грижи, които не са имали нищо общо с мен.

Разбира се, като деца сме слушали историите, които са ни разказвали за себе си. Това обаче бяха по-скоро разкази колко добри ученици са били, как са помагали на родителите си, отколкото истории за истинските им преживявания, срещи и раздели.

Когато станем възрастни, ние започваме да научаваме много нови неща за родителите си - какъв път са изминали, докато се установят и създадат малкия ни семеен свят.

Някой ден...

3686c670f935683f1d032837862fe505 XL

Ето 38 въпроса, които си струва да зададем на майките си още сега, за опознаем неочакваната им страна:

1. Кой е най-ранният ти спомен?

2. Какви премеждия си имала, когато си била малка?

3. Какви бяха отношенията ти с родителите ти – моите баба и дядо, когато беше малка?

4. Имаше ли нещо, което мечтаеше да направиш, или място, което си искала да посетиш? На какво обичаше да играеш най-много?

5. Какви бяха наказанията по това време? За какво те наказваха най-често?

6. Срещала ли се с някой друг преди да се омъжиш (заживееш) с татко?

7. Случвало ли ти се е да се разделяш с любим човек?

8. Имало ли е случаи, в които страшно ти е вървяло?

9. Как се промени животът ти след като се омъжи (обвърза)?

10. Как успяваше да работиш и да се справяш с домакинството в ония времена? Какво правеше, за да успееш във всичко?

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

88431b5dd05b1e90847e42adef0f6769 L

11. Налагало ли ти се е да търсиш работа или да живееш без средства? Как си се справяла в такива ситуации?

12. Какви прически имахте по онова време? Какво беше модерно в училище? В университета?

13. Кои бяха твоите идоли в младостта?

14. Кое е най-хубавото ти пътуване?

15. Коя беше най-добрата ти приятелка (приятел)? Къде е сега тя/той? Карали ли сте се някога?

16. Налагало ли ти се е да правиш аборт? Защо?

17. Имало ли е в живота ти моменти, които коренно са променили възгледите ти?

18. Помниш ли коя е най-импулсивната ти и необмислена постъпка или внезапно решение?

19. Когато растях имало ли е момент, в който силно съм те огорчила или обидила?

20. Колко пъти си се влюбвала?

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

4d579989f459a06bb4be6c39e1df5046 XL

21. Кога разбра, че си готова да се обвържеш с татко?

22. Кога разбра, че искаш и си готова да имаш деца (или не е било планирано)?

23. Какво трябва да зная за нашето семейство, което все още не сте ми разказали?

24. Разкажи ми за деня, в който се родих. Какъв беше той?

25. Какъв беше денят на сватбата ти (ако е омъжена)?

26. Помниш ли най-сериозния ви скандал с татко? Как се сдобрихте? Какво беше причината за скарването ви?

27. Коя своя снимка си харесваш най-много?

28. Каква беше първата година от майчинството за теб?

29. Как си ме представяше като порасна?

30. Кой беше най-щастливият ти ден на работа? Кое смяташ за свое най-голямо постижение?

Сънувах мама

39ab3435cacf1a08e9825cb605dc66ac XL

31. Когато беше на моите години (днес), каква искаше да бъдеш?

32. С какво и с кого ти се наложи да се бориш в гимназията?

33. Как преминаваше един твой ден, когато беше на 17?

34. Имала ли си здравословни проблеми, за които не си ми казвала?

35. Кой е най-щастливият ти ден?

36. Коя е любимата ти песен и какво означава тя за теб?

37. Някога представяла ли си си времето, когато аз ще бъда на 20, а ти на 40? Какъв си представяше животът ни? Прилича ли на този, който живеем сега?

38. Какво би искала да поправиш в живота си?


Източник: Huffington post


Прочетохте ли:

До дъщеря ми

Повече от 160 изложбени щанда, изключително наситена съпътстваща програма, премиери на най-новите книжни заглавия у нас, десетки срещи с български и чуждестранни автори и издатели, Литературен фестивал с над 80 гости - всичко това ще превърне Националния дворец на културата в притегателен център за почитателите на книгите в навечерието на Коледните празници. За първи път по време на Панаира ще се проведат и професионални „Бързи срещи между издатели и илюстратори“ (13.12, четвъртък), отново ще бъде връчена Годишната награда на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект „Златен лъв“ – 2018 г. (14.12, петък), както специален акцент ще имат ежедневните събития, подходящи за деца и подрастващи. 

На 11 декември, вторник, се откриват две от най-значителните и мащабни събития, свързани със съвременната литература и книгоиздаване в България – 46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал, организирани от Асоциация „Българска книга“. Панаирът и Фестивалът по традиция се провеждат в Националния дворец на културата, на общо шест нива, и ще продължат до неделя, 16 декември.

Официален старт на Панаира ще бъде даден във вторник (11 декември) от 11:00 в Централното фоайе на НДК с гостуването на Софийския духов оркестър, диригент Юли Дамянов. Още през първия ден от изложението ни очакват вълнуващи литературни срещи на сцената на културната програма на ет. 4, западно крило. С пълната програма на Панаира можете да се запознаете тук. 

Немскоезичната литература ще бъде в центъра на 46-ото издание на Софийския международен панаир на книгата: под мотото „Четири страни - един език“, когато заедно с партньорски организации от Германия, Швейцария, Австрия и Лихтенщайн, ще бъде представена разнообразна съвместна програма. Успоредно ще се състои шестият Софийски международен литературен фестивал, като негови участници са някои от най-известните писатели и поети в съвременната литература на Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн, като: Кристоф Хайн, Роберт Менасе, Лукас Берфус, Шерко Фатах, Илия Троянов, Йонас Люшер, Фердинанд Шмац, Марион Пошман и Забине Бохмюл.

Специален акцент на щанда на Почетните гости (№ А1, полуетаж изток), е проектът за виртуална реалност „VRwandlung“ на Гьоте-институт Прага: режисьорът, почитател на Кафка и основател на стартъп Мика Джонсън е адаптирал за виртуална реалност „Метаморфозата“, една от най-известните новели на ХХ век. Посетителите са поканени да се преобразят виртуално в Грегор Замза и да преживят историята на Кафка по нов начин и от собствена перспектива.

Кураторската програма на шестото издание на Софийския международен литературен фестивал ще бъде изградена от няколко основни елемента: срещи с писатели, дискусии и детска програма. Тази година събитията ще се разширят с още три нови формата: Бързи литературни срещи, Софийски международен литературен фестивал представя и Тайно поетическо четене. Сред българските участници във фестивала са поетите и писателите Алек Попов, Владимир Полеганов, Владислав Христов, Георги Господинов, Едвин Сугарев, Здравка Евтимова, Илиана Илиева, Кристин Димитрова, Крум Филипов, Людмила Миндова, Марин Бодаков, Мирела Иванова, Мехмед Атипов, Палми Ранчев, Петър Чухов, Румен Петров, Христо Карастоянов, Цвета Софрониева и Яна Букова. 

panair ok

Пълната програма на СОФИЙСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР НА КНИГАТА И СОФИЙСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ, както Карта на панаира, вижте тук. 

Софийски международен панаир на книгата във Фейсбук:

Софийски международен литературен фестивал във Фейсбук и Туитър:

ЧЕТИРИ СТРАНИ – ЕДИН ЕЗИК на СМПК 2018:

11-16 декември, Национален дворец на културата

всеки ден от 10:00 до 20:00, в неделя до 19:00

***

46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал се организират от Асоциация „Българска книга“ с подкрепата на Министерството на културата на България и Столична община. Събитията се провеждат в партньорство с Франкфуртския панаир на книгата, Гьоте-институт България и с финансовата подкрепа на Министерство на външните работи на Германия. Партньори на Почетната програма са Княжество Лихтенщайн, Посолството на Република Австрия, Посолство на Конфедерация Швейцария, Посолство на Федерална република Германия, швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, а също „Традуки” и фондация „Курт Волф”. Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2018 г. Организатор: Асоциация „Българска книга“.


Прочетохте ли

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

Кой обича приказки? Любими книжки за бъдещи читатели

Мая Дългъчева: "Приказката е "моята стая""

 

             

"Ако й бях предложил малко по-рано, никога нямаше да се стигне до това. Нямаше да ни нападнат, аз нямаше да попадна в болницата и тя нямаше да изчезне завинаги от живота ми. Достатъчни биха били трийсет секунди, може би дори по-малко. Защото понякога е необходимо само толкова, за да се унищожи цял един живот."

Десет години след изчезването на Ева, Дамян е загубил надежда, че ще разбере какво се е случило с годеницата му. Неочаквано на страница във Фейсбук се появява нейна снимка. Качена е от момче, запознало се с нея на концерт предишната вечер.

Скоро същият човек публикува друга снимка, която шокира Дамян. Самият той я е правил дни преди тя да изчезне и не я е показвал на никого.

Кой издирва Ева? Възможно ли е тя да се появи след десет години? Как се е укрила и къде е била през това време? Защо не се е свързала с него?

Изведнъж снимките изчезват, както и профилът, от който са публикувани.

А Дамян попада на следа, която го насочва в неподозирана посока...

***

Кой е Ремигиуш Мруз?

Ремигиуш Мруз е новото голямо име на световната литературна сцена. Едва на 31-годишна възраст, полякът има издадени 30 романа. Сред тях - много популярна серия съдебни трилъри. Книгите му са продадени в милиони екземпляри и задължително оглавяват класациите. Голяма част от тях са адаптирани за телевизионния екран.

Макар да е защитил докторска степен по право, Ремигиуш Мруз се отказва от успешната си кариера на адвокат в името на литературата. Изключителната му продуктивност се дължи не само на дисциплината и писателската му дарба, а и на желанието му да вникне в проблемите и да представи различни гледни точки.

Ремигиуш Мруз е силно социално ангажиран и темите, които вълнуват обществеността, намират място в романите му.

mruz3

Послеслов от Ремигиуш Мруз в книгата "И никога не я откриха" (изд. "Ера")

Статистиката за изчезналите лица в Полша е ужасяваща, но смразяваща кръвта е тази, която се отнася до домашното насилие срещу жените. Оценката сочи, че го претърпяват между седемстотин хиляди и милион полски жени годишно. Три жени седмично умират по тази причина.

Точно това беше причината за написването на тази книга. Чудех се колко далеч би стигнала някоя от тези жени, ако бъде застрашен не само нейният живот, но и животът на детето й. И когато възможността за спасение наистина няма нищо общо с морала.

Подозирах, че търсенето на отговори ще бъде тревожно и работата по тази книга само потвърди това.

Много зависи от това как се държим ежедневно, как реагираме на такива събития, какви нагласи насърчаваме и как се отнасяме към това, което се случва в публичната сфера. Физическото насилие се предхожда от психическото. И това е резултат от модели, които усвояваме през целия си живот.

Опредметяването на жените, дори и като се говори за "хубав задник" или инфантилно се дават оценки от едно до десет, посява семето на неуважение в психиката на младите хора. И презрението, което израства от него, е трудно да се изкорени.

Това не е само наш проблем. По света повече жени умират от домашно насилие, отколкото от автомобилни катастрофи. Отколкото от рак. Отколкото от маларията, която все още вилнее в тропична и субтропична Африка.

"Амнести Интернешънъл" твърди, че домашното насилие засяга една на всеки три жени в света. Все още има държави, в които законът не забранява така наречените брачни изнасилвания – и това е не само в изостаналите страни, защото сред тях е и Тунис. В Лондон, който няма нищо общо с държавите от третия свят, повече от 40 % от жените признават, че са жертви на насилие. А колко си мълчат? Вероятно никога няма да разберем.

Единственият въпрос е дали това е така, защото не можем, или защото не искаме...


Препоръчваме ви още:

Писмо до сестра ми

Оттатък рая

Игрите на глада

 

От 14 до 16 декември в Националния музей “Земята и хората” ще се проведе Коледно изложение на минерали, фосили и скъпоценни камъни – в рамките на традиционните „Дни на минералите”.

Участие са заявили над 60 изложителя от нашата страна, Армения, Афганистан и Румъния. Това са фирми и колекционери на минерали, фосили и скъпоценни камъни, авторски изделия с минерали, природни картини, сувенири. Със свои колекции ще участват 2 университета: Минно-геоложкият „Св. Иван Рилски” и Нов Български университет.

Посетителите могат да видят и да си купят обработени скъпоценни и декоративни камъни и изделия от тях. За колекционерите ще се предлагат разнообразни минерали от български находища, редки и екзотични минерали - образци с изключителна класа от цял свят, от световно известни и наскоро открити находища в: Южна Африка, Заир, Намибия, Малави, Мадагаскар, Танзания, Мароко, Индия, Пакистан, Русия, Боливия, Конго, Бразилия, Мексико, Австралия, Англия.

 Специално за децата ще бъдат организирани:

- Ателие за направа на коледни картички с помощта на художници - през трите дни на изложението от 11.00 до 18.00 часа.

- Ателие за изработване на дребни бижута и декорации с мъниста. Това занимание ще се води от ателие с традиции и опит в обучението на деца в различни техники и дизайн при изработването на бижута.

Вход в музея - с билети от 1 лев за деца и възрастни.

Работното време е от 10.00 до 19.00 часа

Снимка: earthandman


Видяхте ли

Софийски международен литературен фестивал 2018

Автор: Мария Истатков/Witty Mermaid

Имах богато на игри, забавления и ежедневни откривателства детство. Вместо да преобличам кукли и да скачам на ластик, майка ми редовно ме намираше да ритам топка с момчетата, да се надбягвам с тях, да се катеря по дървета и огради и да се измъквам тайно от вкъщи, докато се предполага, че спя блажено следобеден сън. Вечер, изтощена от вълшебствата на деня, заспивах винаги с приказка. Имах огромна колекция от касети и слушах всяка нощ, настръхнала от емоция, любимите си разкази.

Днес, приказките отново са неизменна част от живота ми. А декември е особено емоционален и приказен месец. Има вкус на домашен уют, семейни вечери и сбъднати мечти. Въпреки че съм на 21 (и винаги ще бъда, защото на толкова се чувствам!) продължавам да вярвам в добрия старец с шейната, в доброто, в новото начало, в годишните равносметки, в полета на въображението, в широките хоризонти. Декември е време да бъдем по детски чисти и истински. Да забъркаме в душите си магията на доброто и да я раздаваме щедро. На тези, които обичаме. На тези, които имат нужда от нея.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

st nikolai2

Днес, на Никулден, подготвям празнична вечеря за най-близките ми хора. Трапезата ми ще изобилства от смирение, емпатия, хармония, любов, щедрост и споделеност. Защото това е Свети Николай в няколко думи. Докато търсех подходяща история, която да разкажа като приказка на дъщеря ми, за да я въведа в тематиката на празника, попаднах на няколко интересни легенди за светеца, в чието име ще си кажем наздраве с хубаво вино и домашно изпечена риба. Встрани от покровителството му над моряците, които избавил от сигурна смърт в бурните води край Турция с молитви и вяра, ме плениха други две негови превъплъщения. Това на закрилник на децата и първичният образ на стареца с голям корем, който се спуска през комини и сажди, за да дари най-малките със сбъднати желания.

Историята разказва за трима млади теолози, пътуващи за Атина, за да учат. Нечестив кръчмар ги погубил в хана си, скривайки останките им. Епископ (по онова време) Николай пътувал по същия маршрут и спрял в злочестия хан за отдих. През нощта му се присънило престъплението, станал и повикал ханджията. Молейки се с вяра и надежда в Бога, Николай върнал трите момчета към живота. Така, той се превърнал в патрон и защитник на децата.

Откъде идва коледната традиция

f32ff9eefb43b2acec245bea9b41330e XL 1

А как се е родила приказката за дядо Коледа е не по-малко вълнуваща история. Имало беден човек с три дъщери. Немотията го лишила от зестра, с която да им осигури женихи. Решен да помогне, една нощ свети Николай тайно пуснал торба с жълтъци през комина на къщата. Торбата паднала в чорап, закачен на камината да съхне. Така най-голямата от дъщерите скоро се сдобила с жених. Същото се повторило и с втората дъщеря на бедняка. За да открие човека, който му помогнал толкова много, бащата тайно се скрил до камината, докато една нощ видял свети Николай да пада през комина с торба жълтици. Светията го помолил да не казва на никого какво е направил. Но скоро се разчуло за добрините на смирения Николай и така се родила легендата за чорапите, провесени от камината, които сутрин децата намират пълни с подаръци, оставени от свети Николай в знак на доброта и щедрост. Така в Англия започнали да наричат добрия старец “Татко Коледа”, в Австрия и Германия се появил “Кристкинд”, а в Щатите - “Синтерклаас”, променено впоследствие на познатото и до днес “Санта Клаус”.

Както казах и в началото на разказа си – декември е приказен месец. Време, в което да си позволим да бъдем добри, да подхождаме с вяра към хората, да бъдем щедри, скромни и смирени. Да дариш щастие и повод за усмивки на някого е най-големия подарък за душата и сърцето. Ние сме щастливи тогава и само тогава, когато прескъпите за нас хора са здрави и щастливи.

Затова вдигам наздравица за всички с пожеланието да имаме вяра, да случваме добро и да изписваме страниците от живота си с надежда и поглед, прикован към изгрева.

Препоръчваме ви още:

Коледно джудже

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Коледният град-мечта

Понякога най-истинските, най-вдъхновяващите действия, онези със силата да сътворяват чудеса, остават неизговорени.

Затова в Международния ден на доброволеца, фондация „За Нашите Деца“ с благодарност говори за онези хора, които даряват труда, времето, знанията си за това повече деца да усещат любовта и да имат истинско детство. Запознайте се с един от тях...

Тя е доброволец. С голямо сърце. Тя е пример за всеотдаен, мотивиран и вдъхновяващ човек. Отдадена е със сърцето си на децата и правото им да растат щастливи и обичани в сигурна семейна среда. Тя е Румяна Златкова и е част от екипа доброволци, които подкрепят екипа на Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“ в грижата за бебетата и създаването на усещане за истинско семейство.

Вече трета година Румяна посвещава 3 пъти седмично поне по 2 часа на бебоците. Изключително позитивна, винаги усмихната, готова да гушне и да се погрижи за всяко от децата, за да се чувстват те обичани, спокойни и щастливи. Децата я очакват с нетърпение, посрещат я възторжено и протягат ръчички за прегръдка, търсят топлината и сигурността, която тя носи и им дарява.

Освен че с удоволствие и артистичност чете приказки и приковава вниманието им, Румяна подкрепя колегите от екипа, като ги придружава, когато извеждат децата – на разходка в парка, на пикник, на куклен театър или цирк, или когато се налага, до болница.

165 деца останаха със своите семейства

rumyana

Екипът на фондацията е благодарен, че Румяна е избрала да го подкрепи в мисията му да направи така, че всяко дете да расте в семейство. Тя е пример за това как добротата, съпричастността и обичта към децата се превъплъщават в грижа за най-нуждаещите се от тях, за да имат шанс да живеят щастливи и обичани. Затова и в началото на месеца бе номинирана от фондацията в категория „Доброволческа кауза на годината“ в първите по рода си „Годишни награди за добри практики в сферата на социалните услуги“ на Столична община.

Румяна е пример за истински герой, символ на доброто, а нейната смелост и отдаденост трябва да бъдат възнаградени!

Центърът за настаняване от семеен тип “Детство“ (Детска къща) стартира през 2012 г. с капацитет на услугата - 6 деца от 0 до 7-годишна възраст. Услугата е предоставила до момента възможност за временно настаняване в сигурна семейна среда на общо 41 деца, разделени от семействата си, докато за тях бъде осигурено постоянно и сигурно семейство – биологично, на близки и роднини, осиновително или приемно.

 

Прочетохте ли:

Проект на фондация "За Нашите Деца"
в кампанията "Избери, за да помогнеш"

 

Вася е победителката в Коледното ни предизвикателство. Нейната собственоръчно направена украса хареса на всички ви. Оказва се обаче, че освен сръчна и находчива жена, тя е и изкусен кулинар. Някои от вас може да я познават от страничката й От мама за Нийка – всеки ден вкусотийка. Коя е Нийка и какво още може майка й, разказва Вася.

„Тази Нийка е моето тригодишно остроумно, изключително забавно, нежно и прекрасно зверче, вдъхновението ми за всичко, с което се занимавам. Обичам да творя, да създавам топлина и уют по всевъзможни начини. Един от тях е готвенето... А аз готвя, откакто се помня - правя го с размах и страст и като един истински представител на зодия Овен - не признавам рецепти и правила. Моето момиче пък не яде едно и също нещо два пъти и така капризите ѝ и моят неуморим ентусиазъм родиха нашата фейсбук страничка. Тя е място за вдъхновение; място откъдето може да почерпите идея; място, в което да се посмеем заедно на нетипичния за възрастта хумор на малката дама.

А какво мога да кажа за себе си? Накратко - аз не съм готвач по професия и образование, а по сърце, душа и призвание и затова за мен кухнята не е просто помещение, в което нещо ври, а любимото ми място - кът, където се твори...

От блога на Вася ви подбрахме три лесни рецепти с риба, които децата харесват, и макар да не са традиционни за Никулден, можете да решите да ги пробвате.

Пъстърва в хартия с хумус

29744513 517378895323461 4914161362150105138 o

Продукти:

За рибата:

1 пъстърва

масло

пушен червен пипер, черен пипер, джинджифил, куркума, девесил, сол

стръкче магданоз

За хумуса:

1 ч.ч. сварен нахут

1 печена червена чушка

1 печен патладжан

1/2 авокадо

4-5 стръка магданоз

сок от лимон

сол

зехтин

Начин на приготвяне:

Смесих подправките за рибата с мекото масло - разбърках добре, докато стана еднородна паста. Намазах почистената риба отвътре и отвън, сложих в коремчето магданоза, направих плик от хартия за печене и пекох на 200℃ до готовност. За (не съвсем) хумуса просто сложих всички съставки в чопъра и смлях до хомогенна смес.

 

Крокети с риба

42510123 633984680329548 1952157129607479296 o

Продукти:

1/4 от средно голяма скумрия

1 к.ч. сварена киноа микс

1 картоф

1 яйце

сол

копър

галета

джинджифил

чесън на прах

Начин на приготвяне:

Използвах задната част на една скумрия, която осолих, завих в хартия за печене (като в плик) и пекох на 200° около 30 минути. Оставих да се охлади и отделих половината, обезкостих и накъсах на дребно. Киноата изкиснах, изплакнах и сварих. Излезе ми повечко отколкото ми трябваше, но ще я оползотворя за друго готвене, та... сварена, количеството за рецептата е 1 к. ч. Сварих добре картофа, обелих и настъргах. Оставих всичко леко да се охлади, добавих жълтъка, копъра, джинджифила и чесъна. Омесих добре всичко. Оформих правоъгълни крокети, които овалях в галета, след това в разбития белтък, след това отново в галета. Сложих на хартия за печене и пекох на 200° за около 25-30 минути.

 

Пъстърва с пъстър кускус

29186222 507955642932453 6173375924419952640 o

Продукти: 

пъстърва

кускус

спанак

морков

карфиол

червен лук

чери домати

сока от 1 лимон

масло

сух джинджифил, черен пипер, мащерка, чесън на прах

сол

копър

зехтин

Начин на приготвяне:

Рибката намазах отвътре и отвън със смес от зехтин, чесън, сол, черен пипер и джинджифил, а коремчето напълних с копър. Пекох до готовност, на хартия за печене. Зеленчуците наситних и задуших в масло. Подправих със сол, мащерка и черен пипер. Прибавих сварения кускус с част от водата му и оставих да покъкри леко още 3-4 минути на котлона.


Препоръчваме ви още:

Тиквено предизвикателство

Мечо черпи с копривени топчета

Бързи мъфини и банички

Те са някъде около нас - наши съседи, приятели, колеги. Може би са част от семейството ни. Вероятно не сме забелязали, че имат проблем с алкохола. Или сме забелязали, но извръщаме поглед, за да не ги поставим в неудобно положение.

Ако сред вашите близки има такъв човек, моля, споделете тази история и го окуражете да потърси помощ.

Това може да спаси живота му.

Здравейте, казвам се Д. и съм алкохоличка.

Спомням си, че написах това в един от форумите за взаимопомощ преди около 10 години и за първи път от много време насам бях искрена. Случи ми се някъде месец, след като отидох на първата си сбирка на Анонимни алкохолици. Оттогава животът ми започна да се променя по един хубав начин. Такъв, какъвто никога не съм мислела, че е възможен. И продължава да е така. Нямам очаквания, но като се обърна назад, виждам смисъла, промяната и усещам радост.

Знаех, че алкохолизмът е болест, защото мои близки умряха от нея, но никога по-рано не допусках, че и аз съм болна. В Анонимни алкохолици приех да не търся причините извън мен. Днес казвам, че съм алкохоличка и това просто е факт, както, че съм висока 163 см. или че съм българка. Анонимни алкохолици е мястото, където мога да бъда напълно откровена, това помага на мен, а може да помогне и на някой друг. С тази надежда споделям днес част от живота си с вас.

Първата ми среща с алкохола, която помня и едновременно не помня, стана когато бях на 14 години. С приятелка решихме да опитаме от ракията на баща й. Спомням си, че ми беше неприятно и като я поглъщах направо ме изгаряше. Това не ми попречи да продължавам. Не исках да правя изключение от другите. Продължих да пия, докато не изгубих спомен. Близо 24 часа съм била в съвсем неадекватно състояние. Не помнех нищо. Ужасът и срамът от първото напиване бяха големи. Въпреки този случай в последвалите ученически години продължавах да пия. Залъгвах се, че е рядко и невинно и го правя като всички в компанията. Но интересно защо, още тогава ми бяха измислили прякор, свързан с алкохола? На мен не ми пукаше особено за въпросния прякор, защото открих, че алкохолът ми помага да смъкна притеснителността си, да си бърборя, да се шегувам и примерно, ако харесвам някое момче, да му го кажа. Не пиех ли, посмъртно не можех да го кажа.

Първият купон - правила за безопасност

facbb06d6d18afd30055031c05e0c8a3 XL

Омъжих се рано (на 17 години) за човека, когото обичах. На 21 години вече бях майка на две прекрасни момчета. Обичам децата си! По време на бременностите си не пиех, както и докато те бяха малки, но живеех в постоянен страх и опити да контролирам всичко и всички. Не се доверявах на никого. Трудно приемах помощ за каквото и да било, включително за отглеждането им. Исках децата ми да имат хубаво и здраво семейство. Да са задоволени от всичко - обич, грижи, материални неща... Често вървях по улиците вечер и гледах светещите прозорци на домовете на хората. Мислех си, че зад тях се крият радост, уют и топлина, които бяха непознати за мен. Завиждах им! Никога не харесвах моя прозорец. Изглеждаше ми празен и грозен. Желаех за децата си онзи „уютен и светъл прозорец“. Всячески се опитвах по-късно да ги предпазвам от моя алкохолизъм, но уви - алкохолизмът е по-силен от майчината любов! Той е коварен и неусетно започнах да пия отново. В началото го правех само при излизания. Алкохолът ми позволяваше да се отпусна от работата, от грижите, да се забавлявам, дори да ставам център на внимание в компании, блясвайки с остроумие и весел нрав. Всъщност алкохолът ми е позволявал да се отпусна от контрола и страха, които бяха постоянни мои спътници. 

Неусетно започнах да пия всекидневно - малки количества, но редовно. После количествата започнаха да се увеличават все повече и повече. Твърдо отричах обаче и много се гневях, когато първо майка ми каза, че имам алкохолизъм и започна да прави сравнения. Години не разговарях с нея и със сестра ми. Тогава все още бях убедена, че мога да спра, когато си поискам. Допусках, че понякога малко прекалявам, но оправдавах това с напрегнатото ежедневие, с бизнеса, който не вървеше. Мислех, че имам правото да се отпусна, а аз не знаех друг начин да го направя. Оправдавах се, че всички пият и твърдях, че аз съм като всички и това е нормално. Сега зная, че това отричане и желание да съм като другите са типични за алкохолизма. Може би това е единствената болест, при която човек така упорито отрича, че е болен. В Голямата книга на Анонимни алкохолици пише:

„Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голяма мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта и смъртта.“

Така беше станало при моите близки. Така беше и при мен преди да намеря Анонимни алкохолици.

Дори - колкото по-зле ставах, толкова повече отричах проблема. 

Продължавах през следващите години да пия и да отричам. Да се крия от хората. Те вече не ми трябваха, за да си пия. Правех го сама у дома всеки ден. Стараех се пред другите да пия „нормално“ и те да не разбират за изпитото от мен насаме. По всякакви начини се самозаблуждавах, че е така. Понякога все още успявах да работя на високи обороти и да обръщам някакво внимание на децата и семейството си, но никога не бях доволна от това, което имах и постигах. Не се чувствах удовлетворена от работата, нито от това, че имам семейство, нито от материалната сигурност, която много хора нямаха. Все исках още и още, сякаш гонеща някакъв недостижим, измислен само от мен и в моята глава крив идеал. Исках го онзи – другия прозорец. Не можех да се зарадвам, нито да оценя това, което имам.

Когато депресията седи до теб, на дясната седалка

ae05ff4be8494f612aaf8a5eda886c09 XL

С времето алкохолизмът беше започнал да взема бавно, но сигурно от мен, без нищо да ми дава. Губех. Първо бизнеса, който имахме. После от поредицата от необмислени постъпки се наложи да продавам жилището си и още един имот. Не признавах грешките си. Напротив. Станах брокер на недвижими имоти. Само че в деня преди да сключа сделка, се запивах и не я осъществявах. Всичко свързвах с някакъв малшанс. Сякаш целият свят се беше обърнал срещу мен. Всъщност аз бях срещу него. Неуредиците и провалите в живота, които си създавах сама, заливах с алкохол. Исках да успокоя душата си и да забравя чувства, които бяха предизвикани от мои грешки. С тях наранявах най-близките си хора, тези които уж най-много обичах. 
Преместих се да живея по-далече от роднините си, защото тогава вярвах, че те са причината за начина, по който се чувствам, за скандалите и липсата ми на спокойствие. Обмислях и преместване в друг град и какво ли още не. Все търсех някакво ново начало и спокойствие. Бях поела стремглаво към моето дъно, като продължавах да се самозалъгвам, че нещо извън мен е виновно - обстоятелствата, събитията, хората, а не моят алкохолизъм. 

Белите петна в паметта ми бяха започнали да стават нещо обичайно. С тях завършваше почти всяко мое пиене. После ме заливаха чувство на вина, срам и страх. Спомням си, че отчитах за успех, когато все пак нещо помнех. Казвах си: „Ето на, не се напих до безпаметност. Значи съм като другите."

Толкова много исках да пия и да не се напия, но това не ми се отдаваше! Пиех и на новата си работа, която смятах за унизителна, както и факта, че ми се налага да работя за някой друг. Влизах в чести депресии и търсех причината някъде там, а не в абстиненциите, породени от невъзможността на организма ми да приема повече алкохол. Но аз продължавах да наливам. Спомням си сутрините, в които след 2-3 часов сън чувствах отвратително стягане в гърлото. Спомням си трудността да налея в организма си първата бира за деня. Нататък ставаше измамно по-лесно. Исках да спра да пия, но не знаех как. Така започнаха посещенията ми при врачки, баячки и билкари, за да ми лекуват страховете. Ходих на психиатър след ужасен скандал у дома. Лекарката ми каза, че оттук насетне не мога да пия алкохол без опасност. С нейна помощ и лекарствата, които ми изписа, спрях да пия за кратко. Но скоро започнах отново.

Тогава стигнах до крайност - по време на запой поисках да напусна семейството и децата си.

Исках да отида някъде, където да умра или някъде, където да започна нов живот. Душевното ми раздиране беше страшно и дълбоко. Бях започнала да осъзнавам, че причина да се разпада всичко съм самата аз и моят алкохолизъм. А колко исках да не е така! Тогава пожелах да се махна, да не преча, да не наранявам тези, които обичам най-много. Но нямах сили да го направя. Бях паднала пребита някъде по пътя. Семейството ми беше пред разпад. Работата ми също висеше на косъм след ужасно напиване там. Спомням си, че пияна се търкалях по пода и се молех на Бог някак си да ми помогне, та да свърши всичко това.

Животът е такъв, какъвто си го направиш,... стига да е живот

fe9f389134b872478c99a836d55de88e XL

После, в момент на отчаяние, изписах на клавиатурата на компютъра „анонимни алкохолици”. Спомням си, че останах изумена, четейки в сайта. За пръв път разбрах, че има и други хора, които се чувстват като мен. Идентифицирах се с тях. Продължих да чета и да пия още известно време. Материалните загуби и физическият ужас бяха налице, но нищо не можеше да се сравни с душевната пустота. Ад! 
Четях, че за да има група на Анонимни алкохолици са достатъчни двама алкохолици и една кафеварка и търсих друг човек като мен. Бях готова на всичко! 
Трудно и с отлагания намерих в моя град такъв човек. Спомням си как пиех като за последно и колко смелост ми трябваше, за да отида на сбирка. Спомням си колко неизвестни, страх и предразсъдъци имаше в главата ми. Спомням си ужаса, когато вече намерила Анонимни алкохолици, пропих отново. Пак стигнах дотам – пияна, да не ми се живее. Това вече ми беше познато и се изплаших се, че няма да има „следващ път”. Разбрах, че нямам време!
На 18 март 2008 г. излязох от последния си запой. Хванах се здраво за спасението – Програмата на Анонимни алкохолици. И започнаха да се случват чудеса! 
Първото, най-важно и голямо чудо е, че ден след ден и днес съм трезва!

Бях освободена от дългогодишното криене. Нямам какво да крия. Не ми трябват дъвки, бонбони тик-так или друго, за да прикрия дъха си. Не оправдавам зачервения ми поглед с лошо зрение. Не избягвам чуждите погледи. Мога да гледам хората в очите! Всъщност физическите неразположения отминаха най-бързо. Не мога да кажа, че е било лесно физическото преодоляване на болестта, но пък на сбирките виждах, че е възможно. Още по-интересно за мен е, че завидях на душевното състояние на трезвите хора в Анонимни алкохолици, макар че в началото той беше само един. Но и това ми беше достатъчно. Завидях, както завиждах на онези с уютните прозорци. Тези хора имаха радост. А аз се почувствах разбрана. После си намерих спонсор. В Анонимни алкохолици наричаме спонсор алкохолик, който вече е преминал през програмата и помага на новите също да минат през нея.

Така започнах да прилагам духовната програма за възстановяване. Днес обещанията от нашата Голяма книга са факт и част от живота ми. Намерих много нови приятели - хора като мен, които идваха и идват, за да търсят помощ. Не минава ден без да поговоря с някой от тях. Живея в днешния ден, тук и сега, без съжаление за миналото и с вяра в бъдещето. Помагам и на други да намерят спокойствието и ведрината вътре в себе си. Открих какво означава безкористна любов. Светът се оказа добро място за живеене. Благодарна съм, че съм част от Анонимни алкохолици и от света!

Понякога, когато се прибирам към дома, спирам и поглеждам нагоре. Имам много цветя на терасата. Гледам ги. Радвам им се. И онази уютна топлина и светлина от моя прозореца. Имам я! Слава на Бога! А децата ми вече са големи мъже, които не пият и се радват на живота. Бог ги опази от алкохолизма!

Разделих се с бившият ми съпруг през четвъртата година от моето възстановяване. Три години бях сама с децата. Е, не умрях. След това срещнах човека, когото обичам и с когото живея днес.

Зад прозореца ми днес не е, както си го представях. По- хубаво е! Толкова хубаво не можех дори да си го представя. Също както сълзите в очите ми в момента. Защото днес те са от радост.

Обичам живота си!

Обичам ви и вас! И понеже е хубаво, ви го желая!

Д. алкохоличка, Варна

***

Пълна информация за Анонимни алкохолици–България ще намерите в техния сайт

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим, смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.

Групи на Анонимни Алкохолици в България:

 

София

Група "Заедно можем"

Адрес: ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 31

Сбирки: Вторник: 19:00 - 20:30; неделя: 12-13 ч. тел: +359885336489,

Събота: 18:00-19:00 - English speaking meeting - for english speakers:

 0988 33 45 26

Е- mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Група „Има изход“

Адрес: Национален център по наркомании, ул. „Пиротска“ №117, ет.1, зала 2.

Сбирки: понеделник, сряда и петък от 19:00 ч.

(Открита сбирка: първата сбирка в месеца)

Телефони за връзка: 0888678200;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Всички сбирки успоредно и онлайн по skype на 

skype: imaizhod.aa.sofia

 

Група „Приятели“

Адрес: ул. „Княз Борис 1“ 146 в сградата на Католическата катедрала „Св. Йосиф“, приземен етаж, помещение 2.

Сбирки: вторник от 19:00 ч. и събота от 16:00 ч.

(Църквата се намира на ъгъла на „Княз Борис“ и „Тодор Александров“, до входа за метро станция Сердика, срещу Булбанк. Входът за помещението се намира от лявата страна на Катедралата, по стълбите надолу.)

Открити сбирки на групата: всеки първи вторник и събота от месеца.

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефони за контакт: 0888 477 247 и 0887 467 243

 

Сайт на АА в София: aa-bg.dir.bg

 

Група „Нов живот“

Адрес: София, Лозенец, ул. „Янко Софийски войвода“ 19. Помещението е със самостоятелен вход от към улицата, близо е до пл. „Журналист“, в пряка на ул. „Миджур“

Сбирки: понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък от 19:00 до 20:30 часа

неделя от 18:00 до 19:30 часа.

Телефони: 0888 81 89 62 и 0877 089 050

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. 

 

Група „Само за днес“

Адрес: Бул. „Стефан Стамболов” №34, ет .2, офис 201

(сградата се намира на ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и бул. „Ст. Стамболов”, срещу входа на Женски пазар)

Сбирки: понеделник, четвъртък от 19:00 ч. 

Събота от 18:00 ч.

Всички сбирки успоредно и онлайн по skype

на skype: samozadnes.bg.aa

тел: 0988721546

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Група " Опит, сила и надежда"

Адрес: гр. София, ул. "Шести септември" 37,

"Есенс Център"

Сбирки: всяка неделя от 17:00 часа

(по същото време и онлайн по Skype)

Tел: 0893929740

е-mail: ?subject=Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.%20;&body=Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.%20;" target="_blank" data-mce-href="mailto:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.%20;?subject=Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.%20;&body=Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.%20;">Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Skype:aaopsina2018

 

Група "Младост"

Адрес: кв. "Младост" - 2 ,срещу входа на метро станция "Александър Балан" в народно читалище "Бъднина"

(малка оранжева сграда).

Сбирки : неделя от 16:10 ч.

Tел: 0878 05 08 13

 

Враца

Адрес: гр. Враца, жк. "Медковец", ул. "Теменуга" 16

В сградата на Център за психично здраве - Враца

Сбирки: четвъртък от 10:30 – 11:30

Неделя: 9:00-10:30

Тел: 0897 92 98 83, 0886 94 36 39 0886 03 69 06

E- mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Бургас

Група „Вяра, воля, взаимопомощ"

Адрес: жк. „Славейков” бл.1А.

Сбирки: вторник, четвъртък и неделя от 17:00 ч.

E-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Тел: 0878 524 491; 0895 722 711

 

Стара Загора

Група „Нов Път“

Адрес: гр. Стара Загора на ул. „Цар Иван Шишман“ № 96.

(Превантивно-информационен център по зависимости)

Сбирки: понеделник и петък от 19:00 до 20.30 часа в

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Телефон за връзка : 0892977177.

Skype : aanovpat

 

Група „Пробуждане“

Адрес: ул. „Христо Ботев“ 4,

Сбирки: вторник и четвъртък от 19:00 ч., неделя 16:30 ч.

Skype:aastarazagora

Tел.:0878 892 418

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Web: aa-stara-zagora.com

 

Раднево

Група „12-те стъпки“

Държавна психиатрична болница - шесто мъжко отделение

Сбирки: сряда от 18:30 ч.

 

Варна

Група "Нов живот"

Сбирки: сряда сутрин от 8:00 ч.

Адрес: бул. „Княз Борис 1“ No. 80

(в сградата на католическата църква „Св. Михаил“)

Тел: 0890940335;

е-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

 

Група "Надежда"

Адрес: бул. „Княз Борис 1“ No. 80

(в сградата на католическата църква „Св. Михаил“)

Сбирки: понеделник, сряда и събота от 18:00 ч.

Открита сбирка: всяка първа сряда на месеца

Работна сбирка (инвентаризация на групата): всяка последна сбирка на месеца

Тел: 0890940335;

е-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

 

Група „Доверие“

Адрес: бул. „Княз Борис 1“ No. 80

(в сградата на католическата църква „Св. Михаил)

Сбирки: вторник и петък от 18:00 ч.

Открита сбирка: всяка първа сбирка на месеца.

Работна сбирка (инвентаризация на групата): всяка последна сбирка на месеца

Тел: 0890940335; е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

 

Група „Трезвост“

Адрес: ул. „Преслав“ №41.

(В сградата на католическата църква "Непорочно зачатие на Св. Дева Мария", минава се през дворчето на църквата.)

Сбирки: вторник и четвъртък от 18:30, неделя от 17:00 ч.

Открита сбирка: всеки първи вторник на месеца.

Работна сбирка (инвентаризация на групата): всеки първи четвъртък на месеца.

Тел: 0890940335;

е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

 

Велико Търново

Адрес: ул. ''Гоце Делчев'' № 8, в сградата на католическата църква

Сбирки: в сряда от 18:00 ч.

събота от 13:00 часа

и неделя от 14: часа

В същите дни и часове се провеждат сбирки и на английски език

Тел: 0889425035,

е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Гоце Делчев

Група "Неврокоп"

Адрес: ул. "Христо Ботев" 21 А

Сбирки: вторник и петък от 19.00 ч.

Тел: 0894 735794

Skype: aanevrokop 

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Добрич

Група „Нова свобода“

Адрес: ул."Панайот Хитов" № 24 – Психиатрична болница гр. Добрич. Кабинет 3. Намира се в подземния етаж.

Сбирки: понеделник и сряда от 18:00 ч.,събота от 15:00 ч.

Открита сбирка: всеки първи понеделник на месеца

Тел: 0895264153

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Skype: aa.dobrich

 

Пловдив

Група „Има надежда“

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Арда“ 9 А (офиса на сдружението „Майки срещу дрогата“, до 4 РПУ)

Сбирки: сряда от 18:00 часа

събота от 13:00 часа

Тел.за информация: 0885 63 97 77 и 0889 74 83 64

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Плевен

Група „Възраждане“

Адрес: бул. „Христо Ботев“ 180 -в сградата на католическата църква.

(Входът за помещението е от задната страна на църквата.)

Сбирки: всяка събота от 15:00 часа

Тел :0889398581

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Шумен

Адрес :Цар Освободител 87 (входа е отстрани)

Сбирки: всяка събота от 10:30 часа

тел. за контакт: 0890940335; 

е-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

 

Кърджали

 Адрес: гр. Кърджали, ул." Републиканска” № 47

 в читалище Обединение

Сбирки: всяка събота от 16 00 ч.

Тел: 0876 163 965

 

Казанлък

Група „Светъл лъч“

Адрес: ул. „П.К.Яворов“ 13 (в двора на църквата „Свети Йосиф“ зад РПУ Казанлък)

Сбирки: всеки сряда от от 19:00 часа

Тел:0898448036

 

Сливен

Адрес: бул.“ Братя Миладинови" 10А

(от западната страна на сградата, надолу по стълбите)

Сбирки: вторник и четвъртък от 18:00 часа.

Телефон за връзка -0899363027.

е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Хасково

Адрес: ул. "Цар Освободител" 38, в сградата на църквата "Архангел Михаил"

Сбирки: събота от 11:00 часа.

Телефон: 0884 26 36 16.

Skype:aastarazagora

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Ямбол

Група "Прераждане"

Адрес: ул. Г .С .Раковски 39 вх. Г ет .1 ап. 25

Сбирки: понеделник от 18:30 часа.

Tел.: 0895 23 01 94

 

Сбирки на английски език:

English speaking meeting:

Sofia

Group "Together we can"

Address: 31 "Sv. Sv. Kiril i Metodiy" Str.

Meetings: Tuesday: 19:00 - 20:30 Saturday: at 18:00-19:00 p.m. –

English speaking meeting (phone # for English speakers: +359 988334526)

Sunday: 12:00 - 13:00 Phone: 0886 328 433 e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Varna 

Group Language of the Heart
Big Book Study

Address: St Michaels Catholic Church 80 Knyaz Boris I Str

Meetings: Every Friday at 13.00-14.30

Tel: +359879911006

Сбирки на руски език:

Четверг в 17.30 в помещении Римско-Католической Церкви по адресу гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ 5 089-370-73-35 Александр

Skype сбирки:

Oнлайн сбирки

АА Пшеничево (онлайн ) е в събота, от 21.00 часа.

СБИРКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ГОЛЯМАТА КНИГА

на Skype - p6eni4evo

телефон:0899 323 423;

Е-мail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

онлайн - сбирки за работа по "12 Стъпки и 12 Традиции"

 Skype - "12 stupki 12 tradicii" или

(dvanadeset_stupki_tradicii)

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Тел. за връзка: 0898 462 191

Сбирката се провежда он-лайн всяка неделя от 21.00 до 22.15ч.

Всеки понеделник, сряда и петък, от 19.00 - скайп сбирки

skype: imaizhod.aa.sofia

Всяка неделя от 14.00 до 15.30 ч. - скайп сбирки

skype: АА Вършец-Враца-Монтана Живот в трезвеност

тел. 0886943639 и 0886036906 , 0877215748

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Информацията е актуална към 03.12.2018г.


Препоръчваме ви още:

Децата и алкохолът

Планът Х

Кой може да пострада?

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам