Ninja Editor

Ninja Editor

Днес споделихме една ужасяваща история. Докато съдът не се произнесе, не знаем със сигурност дали обвиненията към бащата са истински. Но възникна въпросът, ако са истински, защо майката не е разбрала по-рано. За съжаление случаите на педофилия невинаги се разкриват бързо. Или изобщо. И всяко дете е изложено на подобен риск. Споделям с вас тази информация, на мен ми беше полезна. Следете децата си за подобни промени.

Посегателства се извършват най-често върху деца от непълни или нещастни семейства, стеснителни, затворени; деца, които имат конфликти с родителите си.

Очевидният признак, че детето е подложено на блудство или сексуално насилие, е промяната в поведението и емоционалното му състояние.

Веселото, енергично и контактно дете изведнъж става затворено, подозрително, избягва да общува с връстниците и с възрастните, уединява се задълго, могат да се появят дори суицидни мисли. Възможно е и обратното – скромното, спокойно и тихо дете да стане импулсивно, агресивно и изискващо внимание. Често при децата, подложени на сексуално посегателство, се наблюдава регресивно поведение: започват отново да се напикават нощем или да сънуват кошмари.

Възможно е да демонстрират сексуализирано поведение: повишена сексуална активност, използване на по-малките деца в семейството със сексуална цел, демонстрация на гениталиите, интерес към еротични филми, повишен интерес към собствените гениталии (честа мастурбация). Не е изключено повторение на сексуални движения при по-малките, имитация на прелъстяване с играчките. В поведението на детето се появяват депресивно настроение, срамежливост, чувство за вина, страх, тревога.

Освен поведенческите и емоционални реакции често има физически симптоми: натъртвания, зачервявания, ожулвания, необяснимо вагинално или ректално кървене (следи от кръв по бельото), ожулвания в областта на гениталиите и устата.

Как "опитомяват" децата ни

и ги превръщат в сексуални играчки

dete ped

Можем ли да разпознаем педофила в обкръжението си?

За съжаление това далеч не са единствено митичните престъпници с автомобилите и по детски площадки. Най-често насилието над децата се упражнява в някой от близкото му обкръжение, дори в семейството. Това е човек, на когото детето има доверие. Той умее да общува с него, обръща му достатъчно внимание, прекарва голяма част от времето си с него, играят заедно, прави му подаръци. Разбира се, не бива да ставаме подозрителни към всеки любезен близък, но бихме могли да обърнем внимание кой и как се занимава с детето, стреми ли се да установи телесен контакт с него. Това може да е боричкане, щипане или гъделичкане, предложение да седне в скута му, да го разходи на раменете си, да го масажира, да го целуне или среше. Така попада в телесните граници на детето и по-нататък е лесно да ги наруши брутално.

Важно е да обясним на детето кои са тези граници.

То трябва да знае, че никой няма право да ги нарушава без негово разрешение. Дори ако става дума за целувка от баба, на която детето се съпротивлява. Това не е каприз, а осъзнаване на телесните граници и е добра профилактика срещу бъдещи посегателства. Доказано е, че педофилите оказват натиск върху деца, които не се съпротивляват на докосванията на възрастните и дори на родителите си.

Добре е да следим за нови хора в собственото ни обкръжение, особено такива, които се появяват с раждането на детето. Да обръщаме внимание на това как то общува с тях, имат ли някакви общи тайни, става ли затворено детето след разговорите с него. Важно е детето да знае, че авторитетът на възрастния не е безспорен - може да го уважаваш, но не е необходимо да правиш всичко, което той ти казва.

Съд дава дете на баща му, обвинен в педофилия

29ffedef01f9134bf81c1f132ad80362 XL

Как да предпазим детето от посегателство

Подкрепата и вниманието на родителя, споделянето и доверието са ключов момент в превенцията срещу този вид насилие. За детето е важно да чувства одобрение дори при неуспех; да не бъде критикувано непрекъснато; да се интересуваме не само от оценките му в училище, от това какво е яло в детската градина, но и от важните за него неща – игрите, общуването с приятелите, постиженията му. А най-важно е да му имаме доверие. Практиката показва много случаи на възрастни, които като деца са преживели подобно посегателство, но родителите им не са им повярвали, взели са страната на обвинения възрастен, а насилието е продължавало. Друг вариант е, когато вземат мерки за защитата му, но го обвинавят за случилото се. За да сподели за блудство или изнасилване, детето трябва да се чувства в безопасност. Всякакви съмнения, агресия, отчуждаване, омаловажаване на случилото се са изключени. Разговорът трябва да протича спокойно, без натиск и без да го прекъсваме.

 

Препоръчваме ни още:

Чат с малолетна

10 видеа за деца и родители за опасните педофили в интернет

От "любов" към децата

 

В скандално дело Варненският районен съд даде родителските права на баща адвокат, въпреки обвиненията в педофилия.

Срещу него има жалба от майката на детето в прокуратурата, на база на която е заведено досъдебно производство за сексуално посегателство върху детето от бащата, както и заведено дело по Закона за домашното насилие. По делото за домашно насилие има издадена Заповед за незабавна защита, с която бащата се задължава да се въздържа от насилие спрямо детето.

Преди да е приключило досъдебното производство обаче, както и делото по Закона за домашното насилие, съдът финализира бракоразводното дело и съдия Геновева Илиева дава правото на бащата да се грижи за дъщеря си.

Въпреки многобройните жалби и сигнали до съд, прокуратура, Агенция за закрила на детето и Социално подпомагане във Варна и София, въпреки становището на клиничен психолог в психологични консултации, че върху 7-годишното дете е упражняван сексуален тормоз, както и участието на психолога като свидетел по бракоразводното дело, въпреки експертиза по същото дело, в която се посочва, че върху момиченцето е имало физическо и психическо насилие, съдът се произнася в защита на колегата адвокат. В решението се посочва още, че детето ще има право да вижда майка си по два часа седмично в присъствието на психолог в ДСП-Варна. Майката разказва, че докато са живели заедно, бащата я е заплашвал многократно, че ще я унищожи и ще й вземе детето с връзките и влиянието си навсякъде, съд, прокуратура, полиция, Закрила на детето, говорил е за роднински връзки в ДСП-Варна, както и за политически натиск. Майката споделя, че не само детето, а и тя самата е жертва на домашно насилие от съпруга си, но не е посмяла да се разведе досега, заради страха и ужаса, че бащата ще направи всичко възможно да й отнеме детето.

За кошмара, през който е минало момиченцето, докато трае съдебната битка между родителите, за страховете и изолацията, в която живее, разказа неговата майка Антоанета Р. Тя предостави документи до отделните институции, части от които са публикувани по-долу.

В обръщение към съдията по делото за домашно насилие майката моли за защита на дъщеря си като излага факти и обстоятелства за състоянието на детето и водените до момента дела.

Когато другият родител е насилник

33702fafe493ac4046540634dd269336 XL

Ето и извадки от текста на една от последните молби на Антоанета Р. до съдията по делото за домашно насилие от 5 ноември, дни преди съдът да се произнесе, че дава детето на баща му. В текста са описани фрапиращи подробности, дадени от детето, които съдът не е взел под внимание:

„Обръщам се към Вас като родител на А.Т. с молба да издадете заповед за незабавна защита и да бъде наложена забрана на баща й Тодор Р. да приближава пострадалото лице на по-малко от сто метра, както и жилището където живее, както и местата за отдих за срок от осемнадесет месеца. Моля срока по чл.5, ал.1, т.2 от Законът за защита от домашното насилие да бъде максималния тъй като съществува пряка, непосредствена, реална опасност за живота, психиката и здравето на малолетното ми дете с оглед следните обстоятелства:

На първо място детето няма нито физическа, нито психическа готовност дори да се срещне с бащата, още по-малко да бъде настанено трайно при него, то категорично отказва всякакъв контакт с баща си, страхува се много от него.

Тя вече е казала какви неприятни неща й е правил баща й с нея на психоложката си. Детето се страхува, че ако разкаже и бъде дадено на бащата, може пак да й се случват лоши неща всеки ден, а аз като майка се страхувам, че може да й се случи най-лошото, за да не проговори повече. Страх ме е за живота на детето си, тъй като съпруга ми ме е бил многократно докато живеехме заедно и знам на какво е способен.

Било е упражнявано насилие върху нея от бащата – приложени са по делото психологични консултации на клиничен психолог, като за насилие е писано в бракоразводното дело и в експертизата на вещите лица.

Налице е Досъдебно производство № 1159/18г. срещу бащата за престъпление по чл.149 ал.1 от НК за педофилия.

Детето ми не желае и не посещава училище и допълнителните школи от миналата година, защото първите седмици беше болна, а след това сподели, че се страхува много, че баща й ще я вземе след училище с полиция и отново вкъщи ще я бие, пипа по „пишото“ и ще й прави пак всички неприятни и страшни неща от миналото, които дъщеря ми споделя сега. Друга важна причина за страха на детето от училище, която разбрах тези дни, е че миналата година в подготвителната група детето е споделило на много от своите добри приятели какви лоши неща й е правил баща й, като тя е очаквала да я защитят, но децата са започнали да я отбягват и да й се присмиват и явно са споделили със семействата си, тъй като спряха да се събират с нас и не ми даваха логично обяснение защо. Сега разбирам, че детето ми е споделяло за насилието от баща си на много други хора и е търсело защита и категорично не желае и тази година да му се случи същото в училище. На детето са осигурени всички учебни материали за първи клас, по които учи вкъщи с помощта на баба си, майка си и позната на семейството начална учителка, но поради факта че се нарушава нормалния му социален живот и аз държа като майка детето ми да се образова и да общува с връстниците си като всяко нормално дете за възрастта си, моля в защита на висшите интереси и права на детето, да му осигурите така нужната закрила и спокойствие, за да посещава училището и школите си без страх и унижение.

Физическото и психическото състояние на детето ми е крайно тежко и плачевно, а именно: почти постоянно боледува и разкрива, че се чувства като в един черен тунел без изход, разказва че иска всичко това да приключи вече, баща й да я остави намира, надалеч, иска да живее с мама и баба, да ходи отново на училище и да играе без страх навън, да има отново приятели, които да не я отбягват и да не й се подиграват заради баща й.

От "любов" към децата

818e63810e93f81a679a5483b2c94bfe XL

В свои рисунки, а след това и пред психолог, детето разказва: че баща й я е слагал върху краката си, на половия си орган, „там откъдето пикае“, седнали пред лаптопа му и е показвал на детето клипчета на сексуална тематика, мъж и жена се срещали, запознавали се, отивали вкъщи, целували се, голи се ближели, търкали си телата, като през това време я е друсал върху половия си орган; баща й си е пъхал неговия език в нейната уста и я е пипал и гъделичкал по пишото; в тоалетната баща й е бъркал с пръст отпред и й е казвал, че й прави хубави неща и й помага; в началото на дъщеря ми й е харесвало и й е било приятно, но по-късно започнало да я боли, започнало да става много често и да й е неприятно, тя каза почти „всеки ден“ и започнала да се крие от баща си. Детето ми припомни случая когато се скрива в детската стая и се заключва, стои там много дълго, бащата й не ми се обажда на работа и след като се прибирам, разбирам от бащата, че детето стояло там с часове, докато дойде фирма да разбие вратата. Детето и бащата нищо не ми обясниха, детето плачеше, не даваше да го измия, стискаше крачета и питаше какво ще му правя. Дъщеря ми споделя че след като е започнала да се крие от него, той е започнал да я удря в унизителната поза с главата надолу, дупето нагоре и да казва че е виновна.

Физическото и психическото състояние на детето се влоши много, след като разбрахме за назначената полицейската закрила от съда за детето, с която ще се попречи за обективни експертизи/разпити както по Досъдебното производство срещу бащата, така и по-това дело. Детето не попада в нито един от критериите в наредбата за полицейската закрила и по-никакъв начин не е застрашено при отглеждане от майка си и баба си. Тя се чувства прекрасно в дома си с мен и майка ми, излиза само с нас хваната за ръцете ни, с чести молби да я нося, защото баща й може дойде и с полиция да я вземе, често плаче от страх от баща си и заспива трудно, като стиска ръката ми и ме моли да не я дам на баща й. Влошаването на състоянието на детето е в следствие на страха и ужаса че ще бъде предадено насила на бащата с полиция, въпреки явното му нежелание и отказ да се срещне с него, както и факта че категорично отказва да посещава училище въпреки голямото си желание да учи със връстниците си, защото появи ли се там ще бъде предадено насила на баща си. Детето отказва да даде показания в каквито и било експертизи/разпити, ако не му гарантират, че няма да бъде предадено на бащата, като твърди че ако аз, баба й или психоложката й не сме до нея, тя нищо нямала да каже. Още повече, че вече детето е било манипулирано в първата експертиза по привременните мерки от вещите лица, на която ми беше заявено да изляза и да оставя детето само, като по негови думи е карано да казва през цялото време, че трябва да обича баща си и трябва да отиде при него, като след разпитите заяви че това е най-страшния й и ужасен ден в живота й и не желае да бъде разпитвана отново, като случая е описан в психологична консултация на клиничния психолог на детето.

По делото сме приложили и документи, че детето ми е правило припадък с гърч и е наблюдавано периодично от невролог и съответните специалисти, а аз съм изключително притеснена за здравето и психиката на детето си, които се влошават с всеки изминат ден и Ви моля да осигурите незабавна защита на детето ми да не бъде приближавано от баща си.

Майка търси помощ от обществото, медиите и институциите

ba568de1c3a873af54a09d87fad6fd24 XL

Моля за незабавна защита за дъщеря си, и поради факта, че ужасът, който преживяхме аз и дъщеря ми по време на съвместния ни живот с баща й, продължава и сега с текущи заплахи, включително и такива за живота ми . Докато живеехме заедно съпруга ми ме заплашваше ежедневно, че ще ме убие, унищожи и ще ми вземе детето с връзки, познанства и влиянието си в съда, полицията, прокуратурата, роднински връзки в Социално подпомагане, както и в Закрила на Детето. След като ми дадоха упражняване на родителските права, ме заплаши, че ще ми вземе детето с Частен Съдебен Изпълнител, с полиция насила, като няма да идва да я търси. Сега се опитва да докаже че съм отчуждила детето от него и затова има страх от бащата. Категорично отричам подобно нещо, твърдя, че той нарочно не идваше да търси детето и пускаше жалби и молби с лъжи и клевети, за да докаже отчуждение, както и твърдя, че не аз, а именно той беше отчуждил детето от мен докато живеехме заедно и после след началото на развода отчужди детето от себе си с собствените си действия на агресия и заплахи, както и бездействия като не идваше да я търси. Всички тези неща могат да бъдат потвърдени от майка ми и детето.

Подала съм сигнал до Висшия Съдебен Съвет за бракоразводното дело, тъй като сме искали многократно отвод на съдията и смятаме че процесът беше опорочен, че има пристрастност и правата и интересите на бащата бяха поставени над висшите интереси и права на детето ми, за което говорят сами по себе си всички факти и доказателства по делото както и факта, че съдията отказа да спре делото, докато текат следствени действия по досъдебното производство, докато тече делото по ЗЗДН и докато бъде изяснено дали има извършено насилие върху детето ми, като не само че упражняването на родителските права беше дадено на бащата, но и беше назначена полицейска закрила за детето ми да бъде дадено насила на бащата. По делото се опитаха да ме изкарат луда и опасна за детето ми, което категорично отричам и за което прилагам психиатрично удостоверение от директор на психиатрия и съдебен експерт в София, както и твърдя че при един разпит детето ми ще разкаже чувства ли се застрашено и как е гледано от майка си, като тази възможност беше осуетена с полицейската закрила над детето ми. Във тази връзка моля за вашата обективност и безпристрастност като съдия, както и моля да защитите висшите интереси на детето ми, да осигурите не само спокойствието и сигурността му, но и да го върнете към нормалния му социален живот.

Подала съм сигнали до Държавна Агенция “Закрила на Детето“ и до Агенция Социално подпомагане при МТСП, като с отговорите им бях препратена обратно във Варна, където бях осведомена за възможностите да ползвам кризисен център, препратена към него и получих отказ да бъдем настанени. Сигналите пуснах, заради отношението на служители на съответните институции, които ме убеждаваха да накарам детето да отиде при бащата на срещите въпреки неговия категоричен отказ и неготовност, въпреки огромните ни съмнения за извършено насилие над детето и досъдебното производство. Впоследствие ми беше обяснено че дори и да бъдем настанени в Кризисен Център с полицейската закрила, бащата има право да вземе насила детето. “

В заключение майката настоява експертизи и разпити да бъдат осъществени в „Синя стая“, в максимално щадяща среда, с запис и предварително дадена незабавна защита на детето й. Но съдията по делото за насилие не само, че не назначава „синя стая“ за детето, в която да се извършат разпит и експертизи на детето обективно със запис, но и отказва да промени вече назначените мерки за закрила-бащата да се въздържа от насилие върху детето, в това бащата да не доближава детето на по-малко от сто метра. Така заплахата детето да бъде взето насила с полиция и предадено на бащата остава, както остават и неосъществени всички експертизи и разпити, които биха довели до разгръщане на процеса и разкриване на истината. 

Майката е твърдо решена да се бори докрай за детето си. В молба нейните адвокати са поискали отвод на целия съдебен район, която към момента е без отговор. Предстои решението на Районен съд по бракоразводното дело да бъде обжалвано на по-горна инстанция, където Антоанета разчита на обективен процес и справедливост. Тя призовава всички граждани и обществени организации, които могат да й помогнат да се свържат с нея на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Източник: varna24.bg


Коментарът на адвоката й Петър Николов в социалната мрежа:

Да, това е моят клиент Антоанета Р. С уговорката, че аз също винаги съм се питал кой е крив, кой е прав в тази история. И най-вече кой казва истината? Тя, от самото начало е решила, че няма да мълчи. И това е нейното желание. Няма да мълчи, че през цялото време по поръчка се опитват да я изкарат луда. Тъй като аз нямам право да коментирам факти от процеса изнесени в съдебно заседание, защото го закриха, да не би да се чуе нещо, ще попитам защо днес са звънили и са искали да се изтрие статията, защо са искали да се изтрие (и е изтрито) името на съдията? От кое ви е неудобно? Да не би от това, което сте написали? Един съдия трябва да може да стои зад постановените си актове. Нека от пресцентъра на съда да отговорят на обществото кой е съдията и защо и как той е преценил, че няма данни да е блудствано с детето! Нека да отговорят защо в целия съд говорят, че клиентката ми е луда. Затова ли заплашиха, че ще я обесят? Затова ли стоят мутри пред блока й? Затова ли пращате прокурори с полицаи? Затова ли? Доктор Цветеслава Гълъбова, директор на столичния Психодиспансер, вече ви отговори в официален документ, че г-жа Р. Е НОРМАЛНА И НЕ СТРАДА ОТ НИКАКВИ ПСИХИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, и че интерпретациите на вещите лица от приятелския ви кръг са НЕКОРЕКТНИ. Написах писмо до съда, за да кажа, че ни преследват, заплашват, обиждат, крещят, пищят, хора, които имат претенциите да са нормални. И знаете ли какво, веднага след писмото ми, на следващия ден, 20 дни по-рано излезе съдебното решение. Сега има обидени и наранени. Сърдете се на г-жа Р., че иска да си опази детето. Сърдете се, че не й дадохте никакъв шанс да се защити. Беше много просто, тя предложи да заведе детето на всеки психолог, ако държавата й даде гаранции за неговата сигурност. Искахте просто тя да предаде детето и после да доказва, че бащата е насилник. Може и да не е направил нищо. Както не е луда майката, но така се говори и това е еднакво укоримо поведение на двама възрастни. Така и не разбрахме истината, благодарение на вас, от Системата. Защото гледате в членовете, алинеите, приятелствата и спокойния живот. Тук-там да прецакате някой с усмивка, тук-там да замълчите, тук-там да наведете глави, тук-там услуга, полза, келепир, да преживеете до следващото дело и някой ден да се издигнете(в очите на слепия). Но трябва да знаете, че вашите жертви на схемата искат да говорят. И те са много повече от "лудата" г-жа Р. С мен лично се свързаха още няколко опарени от справедливите и безгрешни процесуално решения от един и същ съд и един и същ магистрат с едни и същи вещи лица, за да ни предупредят какво ни чака. И така и стана. За мен не е лично. Но да попитам. Как става така? Вече ви питах, но не ми отговорихте. Даже не се и поинтересувахте кои са те…. И тъй като ви казах, че се питам къде е Истината, горните действия ме карат да смятам, че някой наистина е държал ръката си както на снимката и иска да продължи да я държи като използва всички възможни средства и това не е нито първият, нито последният, който го е правил. Иначе това щеше да е един обикновен процес и много лесно щеше да се докаже кой си измисля. Когато човек е чист той не се крие зад закритите врати на съда.

Днес отново с мен се свърза колега, за да ми сподели преживяванията си. Същите вещи лица, същият активен юрисконсулт на Социалните, майката отново е изкарана луда и детето е отнето. Вече имам информация за три подобни случая, т. е. всички лица са едни и същи, и сюжета е един и същ. Луди, с налудни идеи, с психози... Целият спектър на Психиатрията (дори и състояния, които не са болестни, но се отчитат като потенциално опасни в бъдеще време), целият спектър, е вкаран за натиск върху неудобните. Или явно на мен само луди ми звънят. И аз сънувам това, което виждам с очите си.

Позицията на защитата на бащата:

"С протоколно определение от 29.05.2018 г. съдията докладчик по делото ни е предупредил на правно основание чл. 138 от ГКП, че присъстващите на заседанието при закрити врати нямат право да огласяват данни, станали им известни при разглеждането на делото. Ние търпим наказателна отговорност за това, че се разпространява в медиите, както едната, така и другата страна и дамата няма право да огласява данни и факти от това дело, касаещи детето. Интересът на детето е над всичко, затова докато не приключи окончателно съдебния процес няма да се дават изявления. Бащата ще докаже невинността си в съда. Когато делото приключи и има окончателен съдебен акт всеки може да даде своята гледна точка. С това интервю майката се опитва да оказва натиск върху съдебната система."

Припомняме ви, че това не е първият подобен случай, в който майка търси помощ от обществото, медиите и институциите.

Препоръчваме ви още:

Пазете децата

Не си сама

Имаш ли нужда от помощ?

 

Ние, родителите, коментираме книги и текстове за това как разумно да хвалим, педагогично да се караме, активно да слушаме, да развиваме емпатия, да укрепваме самооценката на децата си. Но ако можеха да четат, бихме започнали статия за тях с думите: „Родителите също са хора“. И бихме продължили списъка със следните препоръки:

Не обезценявайте постиженията им

Възрастните много се стараят. Ето например жената, която откликва на думата „мама“, вчера вложи в запеканката душата, любовта, кулинарните си познания и 200 г пресен спанак от фермерския пазар. Размазването на запеканката по масата и пода може да повлияе на самооценката й и дори да стане причина за поява на комплекс за малоценност. „Аз съм лоша майка, неспособна да нахрани детето си здравословно.“ – това си мисли тя, докато стърже зелената субстанция от пода.

Житейските правила на дребосъка

964a78b2d96f3061f52701ec46354cb6 XL

Не забравяйте за ги хвалите

Да, доказано е, похвалата снижава риска от неврози и придава увереност в себе си. Не умеете да говорите? Просто се усмихнете колкото може по-широко и кажете „гуу“. Кутията от играчката ви е по-интересна от самата играчка? Възможно е, но защо да не изиграете малък театър? Засмейте се, оближете придобивката, чукнете я оттук-оттам. Дайте вид, че оценявате тази глупост.

Не игнорирайте базовите им потребности

Първата базова потребност на родителя е сънят. Ежедневният. А още по-добре – еженощният. Не бързайте да се възмущавате – те не са виновни, просто така е устроен организмът им. Отнесете се с разбиране – не ги будете през нощта без нужда, заспивайте след петата приспивна песен.

Втората базова потребност е свободното време. Поне половин час дневно. Да си поиграеш сам с играчките не е сложно, а колко ще са ви благодарни мама и тате!

20 неща, които двегодишните се опитват да ни кажат

d58b452714c2b4589168f99f82630695 XL

Не ги манипулирайте

Може да се проснете на пода и да заревете, искайки своето. Може сърцераздирателно да заплачете. Може 245 пъти да повторите „дай“ и „искам“ или каквото там можете. Но манипулациите пречат на създаването на равноправни отношения между хората. Какво значи „не“?! И станете от пода, ако обичате!

Не ги покровителствайте твърде много

Може и да ви изненадаме, но мама и тате са напълно в състояние да отидат сами в кухнята, за да си направят кафе. Да поседят пред компютъра. Да отидат сами в тоалетната и дори сами да си вземат душ. Разбира се, трудно ви е да ги пуснете сами, толкова големи и несръчни, но ще се наложи да направите усилие. Не бива да стоите и плачете пред врата или да ги дърпате за ръка – хиперопеката повишава тревожността на възрастните. Нека се учат от собствените си грешки и да оценяват последствията от постъпките си.

Майки-калпазанки

703d93d3c8ad167db7f1b3ce62ba6095 XL

Позволете им да бъдат себе си

Нека признаем – родителите не са идеални, нормално е. Ще ви издадем и една тайна – те не са длъжни да отговарят на очакванията ви и да споделят само вашите интереси. Разбира се, иска ви се да виждате пламъче в очите им, когато им предложите да потичат след вас с рулото тоалетна хартия. Безспорно, приятно е, когато близките споделят твоята любов към сипването на пясък в кофичката или по главата на съседа, но хората са различни. Възможно е те да имат други интереси. Позволете им да се реализират, подкрепяйте ги и им помагайте. И ако обичате, не прекалявайте с кърменето на улицата – поставяте ги в неловко положение пред връстниците им.

Източник: n-e-n


Препоръчваме ви още:

Криворазбраното майчинство

10 неща, които са по-интересни от играчките

Не е лесно!

 

Автор: Ина Зарева

Преживели сте най-големите си страхове по време на бременността и раждането. Преодолели сте първите стресиращи дни вкъщи. Неприятните спомени все по-бързо започват да избледняват и остава само радостта от майчинството, безметежието на мечтите и необятността на бъдещето. И точно тогава, в най-прекрасните и безоблачни моменти, връхлита той. Бил е безшумен, незабележим. Дебнел е и се е криел в нищото. Никаква следа, никакво подозрение, никакъв признак за съществуването му. Изведнъж животът спира да е живот, усмивките изсъхват, радостта е изтляла до въглен, очите са застинали в ужас. Мечтите спират рязко и със свирепо скърцане, плановете се оттеглят с пукот, а спокойствието изчезва зад облак страх. За да остане само той - диабетът.

Започва внезапно с познатите симптоми: силна жажда; често уриниране; загуба на тегло; силен глад; раздразнителност; замъглено зрение. Силният стрес или тежката инфекция могат да провокират появата му. Превенция няма. Израстване няма. Билки и лекове няма. Виновни няма. Има само инсулин.

„Спомням момента, когато за първи път видях инсулиновите си писалки. Още първата вечер се научих сама да си слагам инсулина, защото знаех, че детството свърши и че трябва да се науча сама да се справям с наличния „проблем”. Последва обучение и една книжка, която още пазя. На първата страница имаше стихотворение, което започваше така:

„Тихо. Тихо. Никой не е буден/ и от всякога съм по-сама./ Тъжно. Тъжно. Че съм тука,/ че не съм си у дома.”

Точно така се чувствах. Тъжна. Сама. В безизходица. А дори не знаех какво предстои.“ – разказва една много смела и много млада дама, която се среща с диабета едва като ученичка. Спомня си колко уплашено е било семейството ѝ в началото, но и колко бързо са се мобилизирали всички. Майка ѝ започва да следи всяка нейна хапка, а баща ѝ – да отговаря за ежедневните, няколкочасови мотивиращи разговори. Ден след ден, младото момиче се научава как да се храни, как да дозира инсулина, как да живее. Справя се все по-добре, но се чувства все по-самотна. Освен близките ѝ, никой друг не се интересува как е, какво ѝ се случва, как го преживява. Следват дълги дни на депресия и панически страх. Постепенно се справя и с това. Намира нови приятели, които винаги ходят с чанти, пълни с бонбони, ако ѝ потрябват при криза.

Днес вече се е научила да гледа диабета в очите, да разпознава безпогрешно капризите му, да контролира ежедневието си. Нещо повече – чувства се спокойна, смела и уверена. Знае как да оцелява, знае как да благодари за трудностите, които я правят по-силна, знае и как да приема живота си:

„Накратко - това е моята лимонада. Невинаги е вкусна, но пък е по моя рецепта. Аз просто съм влюбена в живота си.“

Апелът на една майка

922b75306b6d02799fa78a183575fe32 XL

Сплотяването на семейството, въоръжаването срещу диабета със смелост, борбеност и дисциплинираност е това, което помага на една майка да се справи с болестта, стоварила се ненадейно над 12-годишната ѝ дъщеря. Диагнозата поставили точно на този ден, преди година. Майката го отбелязала Деня на диабета, плачейки до пресъхване, във фоайето на болницата. Следвали най-кошмарните дни в живота ѝ. Дъщеря ѝ се влошавала, губела тегло, имала припадъци. Редували се прегледи и изследвания, докато не им връчили писалките с инсулин и не изписали момичето от болницата.

„Седнахме в кафенето до болницата и трябваше сами да премерим кръвната захар, да сложим инсулина, да изберем подходяща храна. Премерихме захарта и тя беше ниска. И какво правим сега? Да слагаме ли инсулин? Гледаме се една друга и започваме да плачем. Наплакахме се едно хубаво, сложихме инсулина и се прибрахме.“ – разказва майката за първите минути насаме с болестта.

После напуска работа, за да може да ходи до училище и да мери кръвната захар през междучасията. През пубертета нещата се влошават. „Забравих си сока“, „Не си взех глюкомера“. Всеки стрес, всяка емоция влияят върху стойностите на кръвната захар. Ако пък се намеси и алкохолът – нещата съвсем излизат от контрол.

Днес всичко е нормално. Борбената майка и нейната прекрасна дъщеря живеят в чужбина. Там ТЕЛК-ът е доживотен, а държавата плаща на персонална медицинска сестра за всяко едно дете с диабет.

„Научих се да го обичам вече сме приятели! Имаме и добри и лоши спомени заедно. Хората с диабет трябва да се уважават и подкрепят. Трябва да е ясно на всички - диабетът не е заразна болест, нито си виновен, че си с диабет, защото си ял много сладко.“

Въпрос на оцеляване

4bd6883f84951e6d2d1f98d201ae7ada XL

„В България все още никой не очаква да се появи диабета. Подготвени сме за десетки други опасни състояния, но не и за това. Дори лекар в спешен кабинет не разпозна ацетоновия дъх и симптоматичното дишане. Детето ни беше с опасност за живота и кръвна захар 32.5“ . Това е мнението на майка на детенце с диабет, диагностицирано едва на една годинка.

Никой не е застрахован. Чуваме го десетки пъти на ден. Връзваме червени конци, плюем си в пазвите и ходим да ни развалят магии.

Диабетът не иска ритуали. Той иска информираност, дисциплина и категоричност. Той няма да се оправи със специални отвари, вълшебни смеси и екстрасенси. Той ще се „оправи“ , когато медицината напредне достатъчно.

А дотогава - това, от което имат нужда хората с диабет в България е разбиране, подкрепа и... инсулин.

И си мечтаят за сензори за постоянен мониторинг на кръвната захар, които правят живота малко по-лесен, по-ясен, по-предвидим и по-безопасен. Защото имат аларма! Аларма, която сигнализира, когато нещо не е наред, буди те и ти спасява живота. Имат и дистанционен мониторинг, за следене на кръвната захар на детето. Тези сензори ги няма в България. Скъпи са и не са достъпни за средностатистическо семейство.

Докато чака новите технологии, човекът с диабет побира целия си свят в едно малко пространство – между глюкомера и инсулина. Там той се научава на три много важни неща: как да контролира живота си, как да го обича и как никога да не се предава!

Прочетохте ли Апелът на една майка?


Препоръчваме ви още:

Захарен диабет тип 1

За хипото и за въпросите без отговор

Сборник "Детство" в подкрепа на децата с диабет

За пореден път фондация „За Нашите Деца“ бе одобрена да се включи в благотворителната кампания на Райфайзенбанк „Избери за да помогнеш“, която тази година празнува своя 10-и юбилей.

Проектът „Приемната грижа - сигурност, развитие и щастие за уязвимите деца“ дава възможност фондацията да организира различни надграждащи обучения за приемните семейства, с които работи екипът на Центъра по приемна грижа. Обученията повишават техните умения за създаване на сигурна и безопасна среда за децата, изграждане на позитивна идентичност у тях и справяне с раздялата. Тези дейности сформират общност от приемни родители, които се подкрепят взаимно, обменят добри практики и опит, споделят и се справят с емоциите. С тази подкрепа, приемните семейства са още по-успешни в грижите за най-уязвимите деца и по-мотивирани да посветят професионалния си път на тази нелека мисия. Със средствата от проекта се организират и различни събития за децата в приемна грижа, като работилници за мартенички, празник за Деня на детето, забавления сред природата, които провокират любознателността и разширяват кръгозора им. Тези събития са и повод децата да се срещнат с други деца със сходна съдба, което е силна психологическа опора за тях.

Дарения в подкрепа на проекта на фондация „За Нашите Деца“ могат да се направят по няколко начина:

  • С кредитна или дебитна карта чрез линк от сайта на Райфайзенбанк
  • Клиентите на интернет банкирането на Райфайзенбанк могат да правят дарения чрез Райфайзен Онлайн, директно по сметката на фондацията:

Получател/Титуляр: Фондация ЗА НАШИТЕ ДЕЦА

IBAN: BG32RZBB91551060533767

BIC: RZBBBGSF

При банка: Райфайзенбанк България

Основание за плащане: Избери, за да помогнеш

  • С банков превод от друга банка по сметката на фондацията
  • Чрез SMS с текст DMS DETSTVO на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори

Благодарение на инициативата, миналата година фондацията събра над 7000 лв. за проекта „Подари щастливо детство на деца с трудности в развитието“. Със средствата са подкрепени 6 деца с трудности в развитието, с възможност, според потребностите им, с тях да работят различни специалисти и да посещават иновативни терапии (хипо- и хидротерапия).


Прочетохте ли

47 деца с трудности в развитието
подкрепи фондация "За Нашите Деца"

Преди време бях написала един текст "Пет причини да смените педиатъра", който предизвика доста противоречиви реакции. Това беше моята гледна точка като майка, прекарала месеци, ако не и години от живота пред лекарски кабинети. Когато прочетох тази статия на Фьодор Катасонов,  педиатър, баща на две деца и автор на книгата „Федиатрия“, веднага реших, че трябва да я споделя с вас. В нея той съветва как да изберем добър педиатър за детето си; кога трябва да се пият антибиотици; защо са вредни откашлящите препарати и как да не направим детето си хипохондрик. Не знам дали ще приемете мнението му, но си струва да се прочете. Все пак той е и специалист, освен баща. Очаквам коментарите ви.

Характеристика на лошия педиатър

В професионалната общност има понятие „медицинска етика“, което много често се подменя с едно друго „вътрешнозаводска етика“. Причините за съществуването на тази вътрешнозаводска етика са ясни – професионалистите трябва да защитават представителите на съсловието от външни нападки, защото така е по-изгодно за всички. При лекарите съществуват етични правила, изначално създадени за повишаване на доверието към общността. Не е прието например да се обсъждат грешките на колегите, те да се критикуват пред пациентите. С времето обаче това създаде обратен ефект и у пациентите се формира усещането за заговор на „бялата мафия“. Персоналното доверие към лекарите започна да спада. Лекарят, който критикува други лекари, започна да издига доверието към себе си на фона на своите колеги.

Лично на мен тази „вътрешнозаводска етика“ не ми е присъща, защото не се стремя да се асоциирам с големи и нееднородни групи, за чиито действия не мога да нося отговорност. Признавам, че нерядко критикувам препоръките на другите лекари. Но не го правя, за да изпъкна на техен фон, а за да предпазя родителите от следването на неразумно лечение занапред. В същото време с голяма радост хваля колегите си, когато виждам професионално отношение. Защото според мен предназначението на медицинската етика не е да защитава съсловието, а пациента. Във връзка с това искам да споделя с вас някои признаци, които ще ви помогнат да отличите неособено грамотните педиатри.

Разбирам, че всеки лекар може да се сгреши, когато добросъвестно се заблуждава, и това не означава, че в бъдеще няма да израсне като прекрасен специалист. Но ако упорито и неоснователно повтаря едни и същи грешки имате повод да потърсите друг специалист.

Стойте по-далеч от лекари, които:

1. Поставят следните диагнози

Перинатална енцефалопатия – нищо не значещо съчетание от букви.

Хипертензионно-хидроцефаличен синдром (или вътречерепна хипертензия) – реално съществуваща, но много рядка диагноза, която трябва да бъде потвърдена от клинична картина (повръщане, главоболие, увеличени размери на главата, подута фонтанела) и визуална диагностика.

Хипертонус – това не е диагноза. Мускулният хипертонус е норма за новороденото.

Лактазна недостатъчност – рядко наследствено заболяване. Тази диагноза се поставя при транзиторна недостатъчност на лактаза, която не изисква лечение и не се диагностицира по „съдържанието на изпражненията“.

Дисбактериоза – това не е диагноза, а временно състояние на чревната микрофлора, което няма отношение към дисбактериозните тестове и най-често не изисква корекция.

Вегетативна дистония – диагноза „изтривалка“, с която се обясняват множество симптоми, които могат да съществуват при състояние в норма или при кардиологични и неврологични нарушения.

Препоръките на д-р Масларски

4cbaabc235457a2dc97a1a76ff39c8ea XL

2. Предписват следните препарати

Имуномодулатори – тази група препарати е с недоказана ефективност като цяло и се намира в спектъра от „безполезни“ до „вредни“. Трябва да спомена и групата „индуктори на интерферона“ (интерфероните са вещества, които се образуват от клетките инфектирани с вируса). Хората, които са далеч от медицината, не знаят, че най-силният индуктор на интерферон са вирусите. Вирусната инфекция предизвиква такова повишаване на интерферона, че всички останали препарати са просто чаша вода в езерото.

Противовирусни препарати – съществува много малка група истински противовирусни препарати, които работят срещу следните вируси: херпесвируси, СПИН, вирусите на хепатит В и С и грипните вируси. Препарати против вируси, предизвикващи баналните респираторни инфекции не съществуват.

Хомеопатични средства – изследвания на стотици хиляди пациенти напълно и окончателно доказват, че ефектът от хомеопатията не превишава плацебо ефекта. В общи линии те не са опасни, ако не заменят обичайното лечение и не способстват за формиране на „модела на болното дете“ (мой собствен термин, който използвам, когато обяснявам негативния ефект от твърде честите посещения при лекаря). За съжаление те най-често правят точно това. Във всеки случай назначението на хомеопатия е срам за лекаря. Нека с това се развличат хомеопатите.

Препаратите против кашлица и за откашляне – при деца до 4-годишна възраст са забранени, а останалите могат да минат без тях. Единственото изключение са препаратите потискащи кашлицата при коклюш.

Пробиотици с антибиотиците – няма никакъв повод за предписването на тези препарати. Чревната микрофлора се възстановява сама.

Антихистамини при остри респираторни инфекции – за такова предписание също няма никакъв повод.

Ентерофурил при чревни инфекции – повечето от тези инфекции са предизвикани от вируси, на които препаратът не действа. А бактериалните инфекции се лекуват с по-сериозни антибиотици.

Имодиум при чревни инфекции – да „заключиш“ червата, когато организмът се стреми да се избави от вирусите с помощта на диарията е контрапродуктивно. Той се приема крайно рядко, при обилни воднисти диарии.

Местни антибиотици и антисептици за уши-нос-гърло – ако инфекцията е вирусна (най-често е така) те са безполезни, а ако е бактериална са нужни системни антибиотици (сиропи и таблетки).

Имуностимулатори - да или не?

55a9ec53054b140fa3784d6b9508fcf5 XL

3. Назначават антибиотици без доказана бактериална инфекция

Това заслужава отделно внимание, защото сами по себе си антибиотиците са нужни – по предназначение. Продължилата твърде дълго температура, зелените сополи, негнойният среден отит, негнойния синузит и нестрептококовата ангина не са такива показания.

4. Назначават диета на кърмещата майка при атопичен дерматит, без да е открит конкретният тригер-фактор (отключващ заболяването). Ограниченията в диетата трябва да бъдат обусловени от експериментално доказана еднозначна реакция на конкретен продукт.

5. Назначават изследвания преди имунизация и не предприемат ваксиниране при незначителни промени в тях. Както и при атопичен дерматит, кашлица и хрема.

6. Назначават изследвания и консултации със специалист, чиято цел не могат да обяснят (просто така, за всеки случай).

Родителят има право (и според мен е длъжен) да изисква обяснение от лекаря с каква цел се назначава дадено изследване и как резултатите от него ще повлияят на лечението.

7. При всяка неясна ситуация предписват изследвания за вируси от херпес групата. Откривайки антитела срещу тях, ги обявяват за „основни виновници“ и започват да ги лекуват. Тези вируси са много разпространени, но рядко са причина за заболяване. Освен това антителата, които се откриват при кърмачетата, най-често са на майката.

Моят приятел сополът

e9ade54bcd41c186f40b423e5c4dc324 XL

Всички тези точки се отнасят за чисто медицинските аспекти, но има и психологически.

Веднъж отидох с дъщеря си в болница, да се консултирам със специалист по повод предстоящото опериране на сливиците й. Лекарят ми беше препоръчан от колеги като „златните ръце на отоларингологията“. Когато видях как този лекар се държи с чакащите пациенти, а след това и как прегледа дъщеря ми, си взех детето и напуснах. Скъпи докторе, плюя на златните ти ръце, щом се държиш с хората като с нисши. Истинската медицинска етика е в създаването на комфорт и безопасност на пациента. Емпатия (ако не ти е вродена, можеш да я развиеш), съпричастност, грижа, деликатност, предпазливост и спазване на границите – недостигът на тези качества може да зачеркне и най-задълбочените медицински знания. Най-добре е да се доверим на усещанията си. Не бива да се мъчим да общуваме с човек, който ни е неприятен. Той няма да предизвика пълното ни доверие, а това може да се отрази зле на здравето на детето ни.


Препоръчваме ви още:

Това, което няма да ви кажат...

Лечение на кашлицата с телевизия

Ваксини и автоимунни заболявания

Майка на алергично дете

Автор: Нора Калионска - мениджър комуникации в OLX

Вчера попаднах на публикацията с розовите маратонки и дълбоко се потресох, че тази жена е успяла да измами толкова много хора и има наглостта и безочието да държи подобен език, когато й се потърси сметка.

Пиша основно, за да споделя повече информация относно правилата и политиката на нашата платформа, както и да ви информирам какви мерки сме предприели спрямо подобни случаи към момента.

В OLX всеки може да си направи профил, като задължително се съгласява с Общите условия на сайта. Ако потребителят желае да публикува обява и да продава, тогава е задължително да верифицира профила си с телефонен номер, на който получава смс. По този начин контролираме потребителите да не си правят много акаунти и да злоупотребяват с правилата.

Друг важен детайл е, че обявите в OLX подлежат на т. нар. постмодерация, т.е. преглеждат се от колега след като вече са публикувани, а не преди това. В платформата има регистрирани 2,6 милиона потребители, а към момента има активни близо 1,5 милиона обяви. Сами разбирате, че не е възможно екип от 15 човека да проверява всеки ден подобен обем информация.

В случая с въпросната потребителка, зпоупотребила с толкова много хора, сме получавали няколко сигнала. Всеки път обявата бива свалена, а профилът на жената блокиран. Проблемът е, че тя си прави нови и нови профили, с различни данни като телефонен номер и IP адрес.

В такива случаи разчитаме потребителите да ни сигнализират веднага, за да можем да предприемем съответните действия. Освен на нас, съветваме хората да сигнализират и в полицията, които имат право да изискват лична информация за потребителите от нас.

Розови маратонки за 12 лв.?

56f9425837efc4d90ad0006be3e16952 XL

Тъй като ние не сме онлайн магазин, а платформа за обяви, нашата цел е да свързваме продавачи и купувачи за взаимноизгодни сделки. Не носим отговорност за съдържанието и качеството на предлаганите стоки, освен ако не са в нарушение на законите на Република България или правилата за ползване на платформата.

Винаги съветваме хората, пазаруващи онлайн, да следват правила за безопасност, подробно описани на сайта:

1. Винаги, абсолютно винаги, да се изисква опцията "преглед и тест" от изпращача. Ако той откаже, да си имаме едно наум.

2. Да избягваме да се срещаме лично с продавача, освен, ако не го познаваме. Ако това се налага, да се случва по светло и на оживено място. Никога да не отиваме в апартамента му.

3. Никога да не изпращаме лични данни и копия от лични документи онлайн.

4. Да не предплащаме стоката, а да заплатим след като сме я прегледали и сме се уверили в нейното качество.

5. Да сме подозрителни, когато видим странно ниска цена.

6. Да не пишем и да не отговаряме на обяви и съобщения, написани на чужд език, или преведени с google translate.


Искрено се надявам подобни злоупотреби да спрат да се случват и се надявам да съм била полезна с горната информация.


Препоръчваме ви още:

Как да не ни измамят на Black Friday

Срамната тайна, която научих в Продавалник

 

 

Автор: Невена Митрополитска

Когато, в началото на века, първото ми дете се готвеше да кандидатства в гимназия, получихме дългоочакваните визи за имиграция в Канада. Тогава не знаех на кое повече да се радвам - че се сбъдва мечтата ни за нов живот отвъд океана, или че кандидат-гимназиалните ни занимания приключват преждевременно. Още същия ден се обадих на частните учителки на дъщеря ми - по литература и по математика, и, трудно прикривайки радостта в гласа си, им съобщих, че тя вече няма да ги посещава. И радостта ми не беше преувеличена: за тези уроци давах половината си заплата. А за да получавам тази заплата, и аз на свой ред бях ходила на уроци - и за гимназия, и за университет. Предполагам, че някои са успявали и без такива, но майка ми бе предпочела да не рискува.

Въпреки двадесетгодишния интервал, протичането на частните уроци при мен и при дъщеря ми беше сходно: учителката диктуваше своите бележки, ние записвахме, а вкъщи дооформяхме нейните думи и ги превръщахме в завършена тема. Това, което ме изненада при обучението на моята щерка, беше високият академичен стил, на който й беше диктувано - сложни термини, много нива над тези от учебника й, звучащи абсолютно неестествено за 13-годишно дете, правещи впечатление дори на мен, филоложката. Попитах учителката й защо процедира така. Отговорът й бе, че това "да се изразяват като професори", както самата го нарече, и тя го намира за ненормално, но че оценяващите го очаквали и детето щяло да пострада, ако не възприеме този стил. Повярвах й, защото имах доказателство: познати деца, подготвени от нея, бяха "вкарани" в желаната гимназия. Системата беше такава, а тя я познаваше. Точно заради тези й познания - не толкова по литература (с такива разполагах и аз), а на системата, бях склонна да преглътна и да плащам на нея и на другата учителка половината от моята заплата. Тогава се зачудих как не им омръзва на тези проверяващи да четат едни и същи високопарни академични фрази, при които си личи от километър от кой преподавател са били диктувани. И за друго се запитах: какво става с онези деца, някои от които вероятно много умни, чиито родители не могат да отделят пари за уроци? Кой ще научи тези тийнейджъри да се изразяват като професори, така че да задоволят очакванията на оценяващите?

Родителите са против предстоящите промени в НВО по БЕЛ в седми клас

f663a6ffe5d226618599b83cdedd833f XL

Тези мои терзания бързо секнаха с подготовката ни за емиграция. Кандидат-гимназиалната треска обаче ни затресе отново няколко години по-късно, вече в Квебек, Канада, около по-малкото ми дете. Втората вече не беше прекъсната и приключи успешно, но целият период ми е в мъгла - тогава освен кандидат-гимназист, имахме и новородено. И тази есен, единадесет години по-късно, покрай вече порасналото бивше новородено, нашето семейство щурмува за трети път достопочтената институция.

Каква е ситуацията с гимназиалното образование в Квебек? Тук също има държавни и частни училища. За основното училище повечето родители смятат, че е най-удобно детето да ходи в кварталното държавно. Когато стане въпрос за гимназия обаче, обикновено стават по-придирчиви. Частните франкофонски гимназии са частично субсидирани от държавата и не излизат особено скъпо - детските надбавки, получавани от едно бедно семейство за дете, биха покрили таксата. Не знам какви са заплатите в частните - те, вероятно, варират, но в държавните са отлични. Въпреки това в челната десетка на гимназиите в провинцията през 2017-а фигурираха едва три държавни гимназии; в други години са били и две. Едно е сигурно: тези цифри се следят с особено внимание от отговарящите за публичното образование.

Преди известно време се очерта една неприятна тенденция: най-добрите ученици от основното училище да обръщат гръб на държавните гимназии и да се записват в частни. Появи се опасността държавните училища да се гетоизират, да се превърнат в развъдници на посредственост и проблемно поведение. От друга страна, изследвания потвърдиха, че академичните резултати на едно училище се определят не от това дали е частно или държавно, а преди всичко от подбора: ако на входа приема добри ученици, и на изхода "изкарва" такива. Неслучайно качествените частни училища приемат с изпит - и колкото по-стриктен е подборът, толкова по-високо в класацията се изкачват. И въпреки че държавното училище е еманация на идеята за социално разнообразие - в една и съща общност да съжителстваме и бедни, и богати, и интелигентни, и посредствени, вместо да се капсулираме в собствената си социална прослойка, то започна да се приспособява към новата среда и обърна курса.

Как в Англия стимулират децата да четат

d123cd928db148ba308c66737df848df XL

Как стана това? Като използва печелившата формула на добрите частни училища: приемът - с конкурс. Още отпреди това всяка училищна комисия (административна структура, управляваща държавното образование на част от територията на провинцията) имаше по една "образцова" държавна гимназия, в която приемаха с тест. Именно елитните гимназии от училищните комисии на Монреал и предградията бяха тези, които влизаха в челната десетка на класацията. През последните няколко години нашата училищна комисия построи нова сграда за тази гимназия, за да увеличи броя на учениците. Нещо повече - в обикновените гимназии се нароиха паралелки с обогатена програма, в които също се приема с изпит. Тези училища не стоят високо в класациите, защото "обикновените" класове в тях свалят резултатите, но специалните им паралелки са достатъчно добър вариант за некласиралите се в най-елитното училище. Получи се така, че единадесет години по-късно изборът от прилични държавни училища или класове за третото ми дете беше много по-голям, отколкото беше за батко му. Оставаше само едно: да се представи на изпитите добре.

Какво представляват тези конкурси? Те са сходни за държавните и за частните гимназии - вариации, разбира се, има, но не се изисква различна подготовка. Изпитът се състои от няколко блока с фиксирано време за всеки от тях: математика, логика, обща култура, френска граматика (става въпрос за франкофонски училища) и кратко нелитературно съчинение. Уточнявам: тук кандидат-гимназистите са 11-годишни. Примерни въпроси по обща култура са: "В какво животно се превръща котаракът в чизми в приказката?" (изброени са няколко опции за отговор); "Кой е авторът на "Хари Потър?"; "Кое е главното действащо лице в Руската революция от 1917?" (изредени са Ленин, Сталин, Николай Втори и Достоевски). В частта за логика могат да те накарат да продължиш една поредица от числа, да кажеш колко крака имат 4 прасета и 6 щъркела, да се сетиш коя е сестрата на дъщерята на сестрата на твоя баща, или да определиш колко е половината на четвъртината на третината на 120. На изпита на сина ми се падна и нещо, което никой не очакваше: четене на текст и отговаряне на въпроси по него. А колкото до съчиненията, върху тях бих искала да се разпростра повече. Както пише в учебника за подготовка за кандидатстване (ще стане въпрос за него по-нататък), но и както децата са учили в училище, съчиненията биват разказвателни (за случка) или описателни (за място, личност, ситуация, явление и т. н.). Ако съчинението е разказвателно, се изисква да започне с началната ситуация (като се отговори на въпросите "Къде се случва историята?" "Кой участва в нея?" "Кога?" и "Къде?"). Следва развитие, в което да се представят отключващият момент, перипетиите и развръзката. За финал се представя финалната ситуация: какво прави накрая героят или какви са разсъжденията му. Примерна тема от учебника: "Разкажи история от около 200 думи, която започва с: "Тази сутрин Клотилд си обу чорапи с различни цветове. Разкажи за деня й в училище". Описателният текст трябва да включва увод, в който се представят темата и аспектите, за които ще се говори; развитие на темата, в което се описват три нейни аспекта - всеки по един параграф, и заключение, в което се прави резюме на развитието и се добавя нова идея. Пример на тема от учебника: "Какво очакваш от твоята гимназия?". Дължина - 150 думи. На детето ми му се падна темата "Какво мислиш за тормоза над децата в училище?", дължина - между 80 и 120 думи, времетраене - 20 минути. Това е всичко. Максимално опростена структура, която обаче остава валидна дори за научните трудове. Оттук нататък следва въпросът как детето да се подготви, за да вземе успешно този изпит.

Майка на деветокласник

8f6b7a96f37602316da88ac1922ad388 XL

В Квебек частните уроци за подготовка за изпита за гимназия не са непознати. Доколко са разпространени, ми е трудно да преценя, но според мен по-скоро не са. Сравнително ново явление са частните курсове - някои от моите сънародници дори вярват, че посещението им е задължително, за да успее детето. Предлага се дори летен дневен лагер за подготовка. На тези курсове обаче не се занимават със съчиненията. Има и трети, много разпространен вариант: самостоятелна работа с учебни пособия за подготовка за кандидатстване. Всяка година излизат нови издания, но те се различават незначително от старите, така че могат да се заемат и от библиотека. Учебникът съдържа съвети за родителите, кратки обяснения по материала (нищо извън това, което са учили в училище), много упражнения, като накрая могат да се прочетат правилните отговори с подробни и леснодостъпни обяснения, преговор на най-важното и накрая примерен тест. Също както и при по-голямото ни момче, със съпруга ми избрахме последния вариант.

Не че частните уроци или курсовете щяха да ни разорят - щяха да ми струват далеч по-малко от половината ми заплата. Да не се плати нищо винаги е за предпочитане, но за нас играеше роля и усещането, че имаме контрол над процеса - че когато синът ни се заблее, ще го забележим веднага. Че ако не разбира нещо, ще му го обясним според неговите нужди. Другият важен за нас фактор бе, че в учебника всичко изглеждаше ясно и достъпно обяснено - до степен, че и ние, никога не учили във френско училище, можехме да му помогнем и дори да си опресним знанията по френска граматика. Но за мен и това не беше най-важната причина.

За равен достъп до качествено образование

507172a02821b85089d3dcb57ba79989 XL

Училището подлагаше детето ми на изпит, но в същото време аз подлагах обществото на изпит. Изпит за зрялост - зрелостният изпит на всяко обществото - това е за мен кандидатстването в гимназия. Ще може ли едно дете - отличник в кварталното си начално училище, будно и любознателно, да бъде прието в елитна гимназия, без родителите му да плащат за това? В състояние ли е това общество да обновява елита си; не да го излъчва от един затворен кръг от поколение на поколение, а да дава шанс и на други да стигнат до него? Ще се намерят ли механизми, за да се оползотвори потенциалът на онези, които не могат да си платят?

Е, обществото, в което отглеждам децата си, издържа успешно моя тест. Детето ми беше прието, също както и батко му преди единадесет години, без да отделяме средства от бюджета си. Признавам: експериментът ми не беше абсолютно чист. Ние с баща му имаме привилегията да сме образовани и да живеем в семейство. Дали дете, отглеждано от един необразован, страдащ от зависимости и незаинтересован родител, би имало същия шанс? Не знам. Надявам се да е така. И за негово добро, и за доброто на всички.


Препоръчваме ви още:

Национално външно оценяване 7 клас 2019 - всичко, което трябва да знаете за матурите

Какво искат родителите?

Като чуя за матура, се хващам за кобура

Образова ли ни образованието?

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам