Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Ваканцията – урок по самостоятелност

Лятната ваканция е идеалното време, да позволим на детето да придобие повече самостоятелност, а ние, родителите, да се избавим от страховете си (или поне от някои от тях). Как да се научим да „отпускаме юздите“ на контрола?


Страхът е нещо нормално

Страхът е постоянно присъствие в ежедневието ни. Ако е в рамките на разумното, той може да защити детето; да го предпази от опасности; да формира у него понятие за риск; да изгради чувство за самосъхранение (не се надвесвам над прозореца, защото ще падна, не поставям пръста си в контакта, защото ще ме „удари“ ток).

„Фактът, че детето развива способността си да оцелява предизвиква повишения родителски страх – обяснява психологът Никол Бианки. - При това възрастта му не е от значение. Главният въпрос все пак е свързан с отношенията „родители-деца“, независимо дали става дума за новородено или подрастващ. Мени се обектът на страха, но не и неговата природа.“

Време за експерименти

По време на ваканцията навиците се променят, разполагате със сериозен запас от свободно време, можете да изследвате заедно нови хоризонти. Можете да изградите близост с децата си,  ако не сте го направили, или просто да я задълбочите. Вярно е обаче, че невинаги (много често) желанията ни съвпадат с желанията на децата и заради това почивката може да се превърне в поредица от скандали и разочарования.
Може би синът ви иска да се занимава с уиндсърфинг или дъщеря ви мечтае да пътува с приятели за няколко дни. Чули това, вие автоматично започвате да се притеснявате.

 

Да се научим да отпускаме юздите

От една страна трябва да се разделим с идеята за идеалното дете, за да го опознаем реално, от друга ние сме хората, които трябва да му дешифрират понятието „опасност“.

„Истинските опасности не са толкова много – твърди психологът Киара Ферарио – нужно е да умеем да ги оценяваме, изхождайки от възрастта на детето. Често родителите имат твърде анахронична представа за способностите на отрочето си (което може и отдавна да не е дете…) и не му дават възможност да се изправи пред опасността. Децата са наясно с нея. Това е причината, от която водят началото си много семейни конфликти. Детето иска да покаже на останалите колко е пораснало, а родителите трябва да му позволят да направи това. Как да стане? Като развиваме собствената си вяра в детето.“
422639

Растежът не е линеен процес

Правилното отношение към поведението на детето изисква внимателен подход – ние трябва да му позволим да се развива. Процесът на развитие на самостоятелността не е линеен, малчуганът прави големи крачки както напред, така и назад. Благодарение на изследването на британските психоаналитици Джон Боулби и Мери Ейнсуърт стана известно, че малките деца изследват околния свят напускайки „базата“, която за тях са възрастните. Те бягат от нас (буквално), искат да бъдат самостоятелни, после се връщат в прегръдките ни и търсят убежище, отново се отдръпват и крачка по крачка усвояват територията си.

На 10 години децата скачат в морето, посрещат вълните и превъзбудени тичат при родителите си, за да разкажат за приключението си. На 11 могат да прекарат нощта на палатка в двора на къщата. На 16 отиват в най-популярното заведение на плажа и на следващия ден, споделят впечатления с родителите си, следейки внимателно тяхната реакция. На 17 могат да заминат за няколко дни с приятели, при условие, че родителите познават тези приятели и са запознати с маршрута на пътуването.
Ваканцията е идеалният момент за проверка на силите и възможностите на хлапетата.

Правилно отношение във всяка възраст

Да признаем, че това е сложна задача – да знаеш винаги какво да направиш и да отговориш, ако детето изисква определена свобода. Ето как можете да подходите в такава ситуация, отчитайки възрастта му:

 

2-4 години: първите открития

А ако се загуби на плажа? Ако влезе само във водата?

Наблюдавайте детето, но едновременно с това му позволявайте да разшири изследваната от него територия, да поема риск адекватен на възрастта му. Децата между 2 и 4 години още не разбират какво е опасността, затова използват всеки момент да се откъснат от родителите си, водени от естественото си любопитство. Не се страхувайте. Нека експериментират. Да, може някое мъниче да падне, тичайки към морето, но това е пясък, нищо драматично няма да му се случи. Бъдете наблизо, но му оставете пространство, за да се чувства откривател.
Както казва Доналд Уиникът (английски педиатър и психоаналитик): „Майката споделя с детето си неговото малко парченце от света, което се увеличава пропорционално с растящото му желание да изследва всичко наоколо.“

ezda

6-10 години: време за спортни и екстремни забавления (парапланер, уиндсърфинг, езда)

А ако детето не е достатъчно внимателно, ако пренебрегне правилата за безопасност и му се случи нещо?

Инструкторите или треньорите, по принцип, имат нужната за упражняването на дейността им квалификация. Ако сте неспокойни, поговорете с тях или поискайте документ, който удостоверява, че човекът има необходимата подготовка. Все пак, трябва да признаете, че не можете да предпазите детето си от всичко. Рискът е част от процеса на обучение: децата трябва да се изправят срещу опасностите, за да могат да ги разпознават в бъдеще и да знаят как да се справят с тях. Най-доброто средство за това е спортът.

 

5-12 години: първият лагер без родители (езикови, спортни или тематични лагери).

А ако там не наблюдават достатъчно добре децата? А ако, не дай Боже, се разболее?

Вярвайте в детето си! Възможно е да не сте в състояние да си представите, че без вас то ще се справи в непозната ситуация. Но не бива да смесвате реално опасните ситуации, с такива, в които проектирате собствените си страхове. Доверието не идва даром, то се извоюва. Да растеш, означава да се отделиш.

10-14 години: рожден ден на приятел (на плажа или басейна, в дома или в заведение). 

 

Кои са тези приятели? С какво се занимават родителите им?

Информирайте се. Един от най-големите страхове на всеки родители е „лошата компания“. Запознайте се с рожденика и с родителите му, установете разумен час на прибиране. За да порасне тийнейджърът трябва да се отдели от родителите си, които трябва да му го позволят, без да губят авторитета си. Да отказвате определени рискове на тази възраст, означава да се страхувате или дори съзнателно да отлагате момента, когато вашето дете ще стане самостоятелно.

podrostki 02

 

16-17 години: първият купон далеч от родителите

Как ще се прибере? А ако опита наркотици? А ако прави секс и не се предпази?

Да забранявате вече е невъзможно. Договаряйте се. Основният принцип на възпитание се колебае между риска и способността на юношата да се срещне с него лице в лице. Необходимо е да му се обяснят какви са реалните опасности: смъртоносните (свързани с нещастен случай, алкохол, наркотици) и свързаните с правенето на секс. Споразумейте се: „Имам ти доверие, но все пак трябва да установим някакви рамки.“ Какви да бъдат рамките? Всяко семейство си създава собствени. Ако не желаете да се доверите на непознат шофьор, организирайте на детето алтернативен превоз, с който да се прибере; ако е пренебрегнат вечерния час – накажете за закъснението.
Когато правилата се спазват и уважават, всички са спокойни. Родителите се отърсват от ненужна тревожност, а децата се чувстват защитени.


Материала подготви Янка Петкова


Препоръчваме ви още:

Да познаваш корените си повишава самооценката

8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен

Уроци по безопасност за най-малките.

Последно променена в Сряда, 07 Юни 2017 15:11
Прочетена 2677 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook