За децата и техните приятели на четири крака

Автор: Мария Пеева

Веднъж, преди доста години, моят малък математик беше объркал само една задача на голямо математическо състезание. Задачата беше да се сметнат крачетата на няколко зайчета и няколко кокошки. Е, имаше и закачка в нея, нещо подвеждащо. Интересното е, че закачката той я беше хванал, но познайте какво бе сгрешил? Крачетата на зайците.

- Ама, мамо, - каза ми тогава - Те на картинка са винаги на два крака!

Разбира се, много се смяхме, но също така осъзнахме, че децата ни, градските деца, имат съвсем бегла представа за истинските животни. Може би дори знаят повече за дивите животни, защото ги виждат в зоопарка, отколкото за обикновените животни на село. А животът във фермата може да е много забавен. Когато от Boomerang ми писаха за новия им сериал Five farmies, който стартира на 23 юни в 13,40 часа, веднага се сетих за историята със зайчетата и си казах - чудесно! Ето една програма, от която децата наистина ще научат полезни и забавни неща и ще се запознаят с истинския живот на фермерските животни. С голямо удоволствие организирахме играта с историите за животни, в която може да се включите, още повече когато разбрах, че първата награда ще е посещение на едно чудно кътче.

Кое е то? Фермата Приятели на четири крака. Беше цяло приключение да я открием в село Хотница, близо до Велико Търново. Както винаги, малко се изгубихме, и за наше огромно изумление за правилната посока ни упъти една англичанка, която се разхождаше по черния селски път сякаш довяна от вятъра като Мери Попинз, елегантна, дългокрака, с чадър и хрътка на каишка, готова за небрежна обиколка из Хайд Парк. Спряхме до нея и я попитахме за фермата за животни, макар че се съмнявахме да знае къде е, предвид факта, че дори не е местна. “Oh”, отвърна тя с акцент, на който би завидяла и кралицата. “The sanctuary?” (Убежището) И на бърза ръка ни насочи. В крайна сметка се оказа, че Убежището, или иначе казано фермата "Приятели на четири крака" е известна по цял свят и тук идват французи, англичани и всякакви хора не само от страната, но и от чужбина да помогнат за животинките.

Позвънихме на вратата и ни посрещна Вяра, една симпатична, висока, слабовата жена с обветрено лице и морскосини очи, а зад гърба й, без никакво преувеличение, незабавно се струпаха и останалите посрещачи - магаренца, кози, кучета, овчици и всякакви други обитатели на животинското й царство. Не ходя за първи път във ферма, но, кълна се, за първи път виждам дворни животинки, които се държат като домашни любимци, като кучета. Толкова любвеобилни, любопитни, мили и изпълнени с обич към човека. Чак малко се стреснахме в първия момент. Беше все едно изведнъж сме се озовали в анимационен филм и всеки миг животните ще ни проговорят. Вера се ръкува с нас и веднага след нея магаренцето пристъпи и ни побутна с глава.

- Не се тревожете - успокои ни стопанката на тази голяма къща. - Това е неговият поздрав. Казва се Мирослав.

Мирослав веднага стана мой личен любимец и до края на гостуването ни остана плътно до мен, като не престана да отърква глава в дрехите ми и да си проси галене и почесване. До такава степен замирисах на магаренце, че когато се прибрах у дома, хъскито ми Цезар само ме подуши на вратата и незабавно ме препика. Изглежда не одобри новия ми приятел. Това са предразсъдъци, Цезаре, недей така. На косъм бях да се примоля да пуснат Мирослав с нас у дома. Почти както в детството ми, когато умолявах тате да ми купи конче, което да си гледам на терасата.

maria miro

С новия ми най-добър приятел

Но историята на Миро далеч не е толкова забавна, колкото финалът й. Преди петнайсет години той изобщо не е бил толкова щастливо и обичливо магаренце. Не, бил е толкова лош и агресивен, че стопанинът му се канел да го даде в кланицата. Вяра и Виктор го откупили и оттогава той е с тях. И по нищо не може да познаете, че някога е хапал и ритал. Това се отнася за много от животинките им, всяко от което има собствена история с щастлив край. На доброто отношение животните се отплащат с любов, ми каза Вера. Абсолютно съм съгласна с нея. Мисля, че същото важи и за хората и колкото по-рано го научат децата ни, толкова по-щастливо ще живеят. Изобщо от тази ферма лъха толкова щастие и обич, че и най-тъжният човек би си тръгнал оттам презареден. Вера ми разказа, че една посетителка веднъж й предложила да води групи на хора с депресия - като терапия. Изобщо не се учудвам. Ние бяхме уморени от пътя, а си тръгнахме презаредени. И твърдо решени отново да се върнем там.

Зададох няколко въпроса на нашите нови приятели от фермата и вижте какво ми отговориха те:

1. Каква е според вас разликата между анимационните и истинските животни?

- С вторите може да пообщуваш на живо и не е необходимо да чакаш дълго време нова серия с любимите цветни герои, а когато искаш – просто отиваш при истинските образи, които те чакат с нетърпение и си създаваш приключението сам/а. Също така, поведението, характерът и подвизите на анимираните образи зависят изцяло от талантливите им създатели и тяхното богато въображение. Докато истинските животни притежават свое собствено усещане за света и нерядко изненадват с галантността си, причудливите си навици, смешните си изяви и приятелското си присъствие, редом до основните неща, които знаем или си мислим, че знаем за тях. Но да не забравяме, че нерядко именно контактът, преживяванията и спомените с истинските животинки ни вдъхновяват да напишем книги за тях и да създадем анимационни техни версии – цветни и интересни, които да споделим с приятели и въобще с целия свят.

34963216 ok

Коко с теленцето Инго, чиято козинка е като кадифе

 

2. Децата радват ли се на животинките във фермата?

- Разбира се, възможно най-много от всички посетители. Има някои по-плахи и срамежливи дечица, но се отпускат като видят основната част на компанията как си общува с животинките. Постоянно протягат ръчонки да погалят някого, неподбирайки винаги дали това, което виждат, всъщност е муцунката или дупето му. Тичат весело с кучетата Нуша, Добо и Сажда, заравят пръсти във вълната на овцете Зуи, Велина, Сашка и питат дали могат да им направят прически. Дават услужливо на магаренцата Мирко, Борко и Кати да си хапват сенце, имитират развеселени прасето Пуки и почти с благоговение галят кадифената козинка на телето Инго. В искреното си и пълно с щастие отношение, понякога забравят и все пак да са внимателни сред животните. Но затова са възрастните - да ги предупредят примерно да не застават зад кончето, да не настъпят случайно нечия лапа или копитце и да не викат много, за да не изплашат новите си приятели, които тепърва ги опознават.

alex kozle

Едното козленце обожава да предизвиква децата на бой с рога, Алекс не отказа.

3. Защо според вас е полезно за тях да знаят повече за животните?

- Най-малкото заедно с тези най-различни и интересни създания живеем на нашата обща планета, а обикновено човек опознава тези, които са около него и ако му допадат, гледа да прекарва време с тях и да им е хубаво заедно. Контактът с животинки, разбирането на техните отличителни черти и навици е едновременно занимателно и интересно, може да послужи в бъдеще - независимо от посоката, която изберат в живота си, някога малките приятели на животните. Може ако са на село при баба да помогнат на магаренце с болки в коремчето, да превържат лапа на кученце в града, да направят в квартала си с помощта на приятели хранилки за птиците – да имат какво да хапват зимата. И разбира се, като обща култура предполагам е добре да отличават козле от агънце, магаре от конче, гъска от патица – особено градските деца, които в ежедневието си най-често виждат предимно кучета и котки.

koko alex

Алекс наля вода на теленцето.

4. На какво ни учат животните?

- Най-много на това, че понякога е достатъчно просто да обичаш. Дори да е някак наивно, но по детски искрено и чисто. Да обичаш истински с цялото си сърце и всичко ще е наред. Както знаем: „Любовта ще спаси света.” и това важи за всичките й проявления. Животните дават с пълни шепи/лапи/копитца от тази любов и заразяват с добротата си всекиго, който е техен приятел и има очи да види, уши да чуе, сърце да усети. Също така ни дават да разберем, че понякога не е нужно да говориш много или да знаеш езици за да се разбирате. Може и просто да си помълчиш в компанията на някого, с когото се чувстваш приятно и пак да си прекарате времето хубаво.

kucheta ok

Кученцата едно по едно се присъединили към стопанството.

5. Лесно ли е да се сприятелиш с животинче?

- Ако се отнасяш добре, знаеш как да подходиш към него и не е било обиждано от други, по-лесно от това няма. Дори ако е видяло лошо от хора, на които им е трудно да обичат - с времето се лекува и научава отново да показва и дава добрина, която няма как да не оцениш. Протягаш приятелска ръка и получаваш здрава лапа и щедро облизване. Черпиш с морковче и те възнаграждава солидно побутване с магарешка муцунка. Гушваш животно и си печелиш другар за цял живот.

kozi ok

Козите са страшни палавници. Не само идват да се запознаят с теб, ами ти крадат и цигарата.

6. Някои родители се притесняват да вземат животинка на детето, защото изисква много грижи и време. Какво ще им кажете?

- Именно понеже изисква грижи и време, това би научило детето на отговорности, които ще му послужат в бъдеще. Сега няма да закъснява за разходка на кучето рано сутрин – в бъдеще няма да изтърва автобуса за работа и ще е навреме за срещи с приятели. Когато полагат успешно грижи за своите домашни любимци, на свой ред се увеличава самочувствието на децата, че знаят това и онова и могат да се справят с всичко. Вероятно безпокойството на родителите идва от това, че не е изключено детето бързо да се насити на емоциите от новия си приятел вкъщи, интересът му ще спадне и грижите за него ще легнат върху самите мама и татко. Затова като големи хора с опит, и познавайки най-добре рожбата си, е хубаво да усетят момента и да не бързат. Дали любимото им дете наистина копнее да си има другар, с когото може да прекарва пълноценно времето си, има нужда да се смее и да спи сладко с него или просто вчера е видяло съседчето със своя екзотична животинка и сега иска също да има такава.

magareta

Не само Миро, всички магаренца търсят внимание. Предупредих децата да не им минават отзад, да не ги ритнат, а Вяра се засмя:
„Може да си оставиш кафето на гърба им, толкова са спокойни. Няма никаква опасност.“

7. Как минава един ден във фермата?

- С първото кафе или чай и още сънен, човек вече вижда наредени търсещи очички и гладни муцунки. Котката Апачи, кобилата Ивайла, кученцето Сажда, телето Инго – заели място до тясната вратичка и търпеливо отброяващи минутите до първото хапване за деня. За кого гранули, за кого окосена предвидливо предния ден трева, за един консерва, за друг трици. За тях всички хора са приятели, но родители и авторитет са си мама Вера и татко Виктор, които с привични движения и за кратко време успяват да отведат всекиго до своята си паничка. Да заредят яслите с трева и да наредят няколко другаря да си делят закуската, да напълнят вода за пиене и т.н. Останалите задачи от деня са почистване на помещенията, където обитават животните – малко по малко, сами или с помощта на доброволци. Поправят се огради, извършват се леки ремонтни дейности, поддръжка.

Най-хубавите моменти са тези на посещения от различни градове в страната, особено когато съвпадат с времето да се изведат Приятелите от дворчетата на паша. Всякакви размери и видове животинки се разхождат или препускат на зелена полянка, под клоните на черници и хората си общуват с тях. Правят се снимки, разказват се истории, въздухът се изпълва със смях и настроението е супер. На стъмване отново папкане и животните в по-голямата си част сами се приготвят за спане на своите привични места. Нощта настъпва с успокояващите звуци на щурчета и славеи, в унисон с кроткото сумтене и похъркване на някой от другарите, понякога нарушавано от нечие несъобразително кихване или звучна прозявка - подсказваща, че денят е бил чудесен, а утрешният ще е още повече.

bira

Кой отказва бира в тази жега?

8. Разкажете най-забавните ви истории.

- При посещение от Варна наскоро, едно момиче бе толкова харесано от овцете Зуи, Денис и Райко, че както си бе приклекнала да общува с тях се озова на земята – обградена от любяща вълна и влажни муцунки. Преживяването се размина само с поизцапани дрехи и точка в полза на рунтавите приятели. Козлето Мая е атракция с любимия си номер, като набере сили и енергия от разходка на поляната – почва да скача като на трамплин върху гърбовете на същите тези овце. Първа, втора – понякога не успява да скочи правилно на следващата и изчезва сред тях. После пак – хоп! Отново се изстрелва козле и сърфира важно отвисоко. Не е ли за анимация? :))

Козичката Зиги-зиги понякога досажда на гостите с острите си рогца, но не от лошотия, а от желанието да почеше нечии меки сгъвки зад колената. Така един едър мъж от посетителите ни обикаляше в кръг около стълб, със Зиги-зиги без да изостава след него - като неприемаща „не” фенка, искаща на всяка цена автограф от любимата си звезда. Ако не се лъжа, именно благодарение на нея преди години бе прекъсната връзката с интернет и на фермата-приют със света. Защо ти е прясна тревичка, като може да си гризнеш старо кабелче? :)) Редовният номер на кучето Нуша освен да показва, че е добро момиче, е да отиде в близката рекичка – хубаво да се изкъпе, на връщане към гостите да се овъргаля в прахта като врабче и след освежаващата процедура да се пъхне сред хората. И се чуди защо милувките рязко секват и само децата протягат ръчички към калната козина, независимо от предупрежденията на родителите, че ще се изцапат.

Разбира се, не на последно място и атрактивният прочит на книгата „Хобит” сред обитателите на фермата-приют, за който смеем да твърдим, че не е правен такъв досега или поне не е бил заснет. Клипчето е от най-гледаните ни материали и май е по-скоро в категория „сладурско”, отколкото „забавно”.

oven

Този впечатляващ овен е на годинка. Осиновен е като полумъртво бебе агънце, болно от сепсис, оставено да умре на пътя.

9. Какво ще пожелаете на децата за ваканцията?

- Пожелаваме им да използват всеки свободен миг да опознават света около тях, да се запознават с нови приятелчета, заедно да търсят и да създават приключения. Движението е здраве. Разбира се, да не забравят между отделните подвизи и да прочетат някоя друга книжка, да изгледат някоя и друга любима анимационна серия – там също има интересни светове и персонажи за откриване. Да не подценяват и спането, когато си трябва – нужно е да имаш сили и енергия за следващите изживявания, иначе има вероятност да заспиш на най-интересния момент и после ще ти е тъжно, че си го пропуснал/а.


Препоръчваме ви още: 

Село за млади хора

Алекса, без която не можем

Забавни и полезни игри с вода

Последно променена в Понеделник, 11 Юни 2018 14:45
Прочетена 3325 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на