Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Нейно Величество Майка му

Дамата, която ми прати този текст, пожела да остане анонимна. Мисля, че всички ще я разберем. Тъжно е, че толкова много от нас могат да се разпознаят в историята й. Още по-тъжно е, ако някои се разпознаят в ролята на свекървата. Моля се моите момчета да пораснат живи и здрави, и да създадат собствени семейства някой ден. А ако по някаква причина им се наложи да правят избор между това да са добри бащи, или добри синове... По-добре да е първото.  

Тя… уж жена и майка, но всъщност е от онази специална порода, която върви с тежка длъжностна характеристика и почти никой не я харесва.

Имала съм много гаджета през годините - е, като се замисля бяха само три и все сериозни, но още от малка усетих, че нещо не е наред с този вид персонаж в живота ми - с Нейно Величество Майка му.

Не знам точно кога започнах да НЕ я харесвам истински - дали когато ми се наложи за първи път да се пречупя и като малко послушно дете да изям онези гнезда от кайма с почти сурово яйце върху тях, борейки се да не ги повърна, докато ги преглъщам или когато отварях хладилника и там гордо седеше сготвената от майка му пача, която миришеше на чесън и зловещо се поклащаше, сякаш за да ми напомни, че моята сила върху НЕГО никога няма да бъде ката НЕЙНАТА. Онази пача, която тя мислеше че му е любима, седеше там дни наред като забравен багаж на соц автогара и накрая винаги й се налагаше безславно да извърви пътя до боклука – естествено, този на улицата, а не вкъщи… Може би тогава осъзнах - Нейно Величество Майка му не ми харесва.

Минаха години, гаджетата се смениха, майките също и винаги положението беше зле. Като да ги отглеждат някъде като онези малки сладки жълти пиленца, които после стават еднакви и с еднаква мисия, само че не са сладки и мисията им няма нищо общо с нечий доволен стомах.

И така всичко някак го предъвквах и преглъщах със завидно спокойствие и достойнство до момента, в който се роди нашата дъщеря… тогава нещата се промениха, ТЯ се промени и разбира се, стана много по-лошо. Започна да се меси ежедневно, да дава мнение как да гледаме нашата дъщеря и да се налага пред сина си, да злоупотребява с влиянието си, а то се оказа голямо, или другояче казано - стана истински тегаво.

Изведнъж жената, гледала бебе преди повече от 50 години, се оказа на пътя ми в моята най-важна житейска мисия - да отгледам собственото си дете и разбира се, тази жена не беше моята майка, а неговата. И сякаш не искаше да помогне, а да ме измести и ако може изцяло да ме няма, за да може да гледа детето на сина си, сякаш тя му го е родила. Звучи абсурдно, но не е - беше го постигнала с единствения си внук, син на моя мъж и дете на разведени родители, чиято майка живееше далече и майчинството с него не й беше особено любимо, но пък със следващите си две деца се справяше прекрасно.


Помня, когато дъщеря ни се роди и животът ми придоби онзи специален смисъл
, в който бяхме само ние тримата - тя, той и аз. Беше вълшебен и... прекалено кратък момент. После всичко придоби онзи дух на борба да опазиш детето си от чуждото и много компетентно мнение, борба с мъжа си, който говореше с думите на майка си, която не спираше да живее чужд живот, поради липса на собствен свой и така до днес, когато пиша в 4 часа сутринта и чакам да нахраня бебето си, което оказа се, не харесва баба си. И да, вътрешно се радвам, защото така мъжът ми спря да ми натяква, че не оставям новороденото си достатъчно често на близо 70-годишната му майка и защото вариантът да й го оставя само по време на нощното спане и да излезем с него ми дава спокойствие. Спокойствие, че детето ми няма да бъде променяно от някой, когото всъщност вътрешно силно не харесвам, защото моето дете е мое (наше) и то е онзи бял лист хартия, върху който искам аз да рисувам, бавно, обмислено, без тя да го нарича „лошо бебе”, защото плаче...

Какво има в тази порода майки, на нашите мъже, питам се? Защо цял живот трескаво се борят за първото място в живота на порасналите вече синове, станали големи мъже, съпрузи и бащи и кога най-накрая ще изтече срокът на годност на този пуст Едипов комплекс!

Вселено, дай ми сила!

Препоръчваме ви още: 

26 неща, които свекървата мисли, но не казва

На мама синчето 

Не удряй момиченцето, ще се изпотиш

Свекървище


Последно променена в Вторник, 05 Декември 2017 12:34
Прочетена 19791 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Как да отровиш Мария

Как да отровиш Мария

18 Фев, 2018 Отношения

Искам по-често…

Искам по-често…

18 Фев, 2018 Истории

Да поиграем на война?

Да поиграем на война?

18 Фев, 2018 Възпитание

Какво представлява бабата

Какво представлява бабата

17 Фев, 2018 Забавно

Нашите любими манипулатори

Нашите любими манипулатори

16 Фев, 2018 Възпитание

Учителката на Хари Потър

Учителката на Хари Потър

16 Фев, 2018 Истории

Facebook