Свекървище

Подготовката за сватбата на Теди и Яна тече с пълна пара. Да правиш сватба, особено голяма, е тотална лудница. Понякога тайно ми се ще младежите да не бяха поискали такова всенародно увеселение, ами като едно време да бяхме си откраднали булката. Малко щеше да е сложно предвид факта, че те си живеят заедно от три години. В смисъл как се краде нещо, което вече е в дома ти?

Хрумват ми разни сценарии все пак. Можехме да я откраднем, докато разхожда кучето навън. Представям си, върви си Яна, с обичайния си замечтан, леко отнесен вид, Алекса опъва каишката с всичка сила, все пак хъски ли е или пудел. И изведнъж иззад шубрака изскача Теди заедно с тримата му братя, облечени в черни дрехи и нинджа маски, с боен вик на подивели хуни, и хвърлят едно одеяло върху главата на Яна. Алекс крещи с пълно гърло:
– Аз съм Спайдамен! Пускам паужина! Сега ще те убия!
Косьо следи дали планът е спазен точно и се разправя.
– Теди, бяхме се разбрали аз да хвърля одеялото върху нея! Защо всички забавни работи все Коко ги прави! Нали обеща да я сложим в багажника!
А Коко, добрата душица, пищи в ужас:
– Внимавайте! Ще й развалим прическата!
През това време доброто куче Алекса радостно скача наоколо и ближе похитителите, без грам намерение да спаси клетата си стопанка, на която междувременно й омръзва да бъде крадена, сваля с рязък жест одеялото от главата си и смъмря Теодор:
– Ти няма ли най-после да вземеш да пораснеш?
След което всички отиват дружно на сладкарница и ядат шоколадов сладолед.

Подхвърлих им бегло този сценарий, но децата го пренебрегнаха и заявиха, че винаги са искали голяма сватба и смятат да си я организират съвсем самички. „В крайна сметка, те ще се женят, не ние“, казахме родителите и одобрихме.

И всичко беше наред, докато вчера не попитах между другото Яна за подаръците на гостите и в ступор изслушах някакъв невероятен план, в който Теди и Яна, двамката самички приготвят домашно сладко, наливат го в бурканчета, запечатват ги и ги украсяват и собственоръчно ги надписват за всеки гост. И това трябва да се случи в събота, ден преди сватбата, защото дотогава всички дни са им ангажирани. На бърза ръка направих една много елементарна сметка наум – 200 гости, по 100 гр сладко са едни 20 КИЛОГРАМА ДОМАШНО СЛАДКО. Представих си как младежите палят огън на кучешката, евентуално детската площадка пред блока, стоварват един огромен казан с 20 кг плодове (какви плодове има в момента за сладко не се сещам, сезонът на малините, ягодите, и черешите приключи, евентуално сини сливи, но там имаше някаква обработка с гасена вар? Може би сладко от зелени домати? Или конфитюр от портокали?) и цяла събота бъркат конфитюра, а после се почва едно наливане в буркани, изобщо страхотия с огромен риск да натровим всички гости. На всичкото отгоре се оказа, че нито Теди, нито Яна някога са правили сладко и това ще им е сефтето, но все някоя от родата – майки, лели, баби – ще знае как се прави сладко и ще им даде едно рамо. Преглътнах и премълчах. Щом децата са решили…

Обаче вечерта сънувах ужасяващ кошмар, в който варим сладко от боровинки на детската площадка, а аз кой знае защо съм облечена в прекрасната си официална рокля за сватбата. И както варим сладкото, изведнъж падам в казана, цялата ми рокля става черно-синя, почвам да се задушавам, но течността не пари, ами е една такава пухкава и някак вибрираща. Събудих се цялата потна, с котката върху лицето ми.

Сутринта едва изчаках да стане 7 часа и се обадих на Теди да му съобщя, че домашно сладко за гостите няма да се прави и планът е тотално неосъществим, категорично отказвам да участвам в него и съм възмутена, че може да измислят подобни щуротии, уж са големи деца! Освен това заявих, че аз поемам подаръците на гостите, макар че до сватбата остават само 4 дни. Слава богу, имам си една страхотна сладкарница, от която поръчвам редовно тортите за рождените дни, и хората се съгласиха да ми приготвят сватбени лакомства за подаръчета, така че всичко е наред.

Но когато разказах историята на приятелка по телефона и се наоплаквах от младежите, тя се разхили шумно отсреща и ми каза:
– Същото беше и на моята сватба. Свекърва ми за всичко се бъркаше и даваше акъли, ужасна жена. Я да ги оставиш младите да правят каквото си искат. Това си е тяхната сватба, не твоята.

Ей така готините мами като мен се превръщат в свекървища. Обещавам да не се повтаря, деца. Сега остава само да реша какво ще правим с масите, осветлението, видеото, цветята, диджея и снимките, и повече изобщо няма да ви се бъркам. Ама моля ви се, аз не съм такъв човек!


И като съм почнала, специално предупреждение към той си знае кой! Никакви прасета, намазани с олио на сватбата на децата ми! Въоръжена съм с обувки с много остри токчета и няма да се поколебая да ги използвам не по предназначение!

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 11:37
Прочетена 14566 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на