Ninja Editor

Ninja Editor

Авторът на този текст Никеш Шукла е писател, автор на романи и сборници с разкази, многодетен баща. Надяваме се много мъже да прочетат разказа му, защото в наши дни ролята на таткото наистина се променя и е съвсем нормално бащите да проявяват нежност и загриженост, както и да споделят с майката грижите за детето от първия му ден. 

Тя плаче. Оставям я и излизам на улицата, чувствайки се ужасно. Трябва да призная, че началото на ясления живот е тежък етап. Неотдавна дадохме по-малката си дъщеря на ясла и макар че там й харесва, ми е много сърдита. През последната година между нас се изгради особена връзка. На първо място заради слинга. През първите два месеца след раждането дъщеря ми спеше на гърдите ми, от 8 часа вечерта до 4 сутринта, ако имам късмет и до 6. Това лято в Бристъл беше доста горещо. Всяка вечер я слагах в слинга и тръгвахме на разходка из града, да изследваме новите улички и кътчета. Тя спеше, а аз слушах онлайн радиостанции. Смисълът на тези разходки беше да осигурим възможност на останалите членове на семейството да поспят, а и тя самата се нуждаеше от сън.

Великото завръщане на татковците

291936 P6RE ok

Разбира се, случваше се да не ни провърви, ту дъжд ще завали, ту малката ще изцапа любимата ми тениска така, че да се наложи да я изхвърля и да тичам към къщи полугол… Особено забавно беше, когато се натъквах на колеги, които бяха излезли да пообиколят пъбовете. Гледаха изумено към мен полуголия, придържащ към гърдите си спящото дете с пълен памперс. А имаше и забележителни дни, в които дъщеря ми се запознаваше с шведската певица Нене Чери или се натъкнахме на концерт на Jonny and the Baptists.

С времето, щом заплачеше, беше достатъчно само да я взема на ръце и да я гушна, за да се успокои. Дотолкова беше свикнала да спи на гърдите ми. После разходките ни спряха. Но особената връзка между нас се запази. До момента, в който не я дадохме в ясла.

За да облекча адаптацията й, реших да спазвам един и същ ритуал при воденето и прибирането. Например сутрин идваме винаги в едно и също време, първо отвеждаме по-голямата дъщеря в нейната група, после отиваме в стаята на малките, където предавам дребосъчето на възпитателите. Винаги й казвам "довиждане", за да знае, че сега тръгвам, но после ще се върна, и че тя може да се довери на възрастните, с които я оставям. За вечерта имаме специална процедура по прибирането. Тези ритуали в крайна сметка работят и й помагат да се адаптира в яслата. Ходи с удоволствие, както и по-големите ни деца, които приучих по същия начин.

Откритията, които правиш, когато станеш баща

189498 ok

Но откакто сме разделени по цял ден, връзката ни в някаква степен отслабна. Може би така и трябва да бъде. Дъщеря ми прави първите стъпки към независимостта си. Но, дявол да го вземе, толкова тъжно ми става, когато тя се отскубва от мен, избутва ме и побягва. Разбира се, невинаги е така. Но все едно промените са забележими.

Точно така беше и с по-голямата ми дъщеря. Спомням си, че когато я заведох за първи път в яслата и я оставих, плачеше така силно, че я чувах чак на улицата. Тежко ми беше да мисля, че я оставям там сама. Възпитателките ме успокояваха, че това няма да продължи дълго и наистина, когато дъщеря ми си намери приятели, тичаше в групата си преди да съм свалил якето й. Трудностите бяха зад нас.

Разбирам, че после децата ще тръгнат на училище, ще имат свой собствен живот, ще се формира тяхната неповторима личност, ще създават приятелства, ще отстояват независимостта си. Но докато най-малката все още се адаптира и приспособява към новата обстановка, аз имам усещането, че съм я изоставил.

Знам, че всичко се променя. Знам, че вече никога вече няма да правя своите походи из Бристъл с малкото вързопче на гърдите, нашепвайки му своите монолози. И все пак, и все пак… За мен тя винаги ще си остане такава.

 

Препоръчваме ви още:

Бащите, които пълнят морето

Момичето на тати

Баща на тийнейджърка

 

Този текст публикува в социалните мрежи Владислав Живков, бившият съпруг на Галя Дойчева, която призова за съдействие от обществото, медиите и институциите, за да запази децата си. Тъй като считаме, че е редно да прочетете и неговата гледна точка, след като наскоро публикувахме нейната, споделяме я с вас без никакви корекции и съкращения.

Здравейте, ето ме и мен, таткото, който спечели родителските права и се бори да си вземе и на практика децата. Както знаете, в последните дни, бившата ми съпруга Галя Дойчева, е подела кампания в социалните мрежи, с която прави всичко възможно да ме дискредитира на основата на множество лъжи и клевети, не осъзнавайки, че така основно унижава и дискредитира децата. Въздейства на емоционално ниво, знаейки, че така ще привлече внимание и казва само, че разполага с доказателства и че щяла да ги предостави, с ясното съзнание, че няма такива. Всички нейни твърдения са абсурдни – аз Галя Дойчева не съм я виждал и чувал от началото на 2013 г. и никога не съм го правил, и никога не би ми хрумнало да заплашвам нея или децата.

Тя изнася случая в публичното пространство, без да се интересува от последствията за децата. Уви, аз нямам начин да спра това, въпреки че направих опити – писма и какво ли не до разни институции. Явно държавата няма механизъм, да спре подобна вредна публичност, въпреки че тя се отразява много зле на децата, и децата няма как да бъдат защитени, въпреки формалните рамки. Отделно като резултат от това нейно настройване на определен слой хора, има откровени заплахи в нета по мой адрес. Получила е и множество „съвети“, например да фалшифицира документите на децата и да избяга с тях в чужбина.

Ситуацията на децата ми при бившата ми съпруга е много тежка – има упражнено насилие над децата, включително и сексуално такова, отчуждаване, манипулации, принуда, наказания и т.н., всичко надлежно доказано, от множество различни специалисти от различни институции. И всичко това е в силно влошена форма в момента, поради което, е необходимо децата да излязат час по-скоро от там. Дефакто, живота на децата ми е съвсем буквално застрашен.

Не е случаен фактът, че децата й са отнети и на 3-те съдебни инстанции, което означава, че 7 съдии, са категорични, че децата не трябва да останат при нея. И е сигурно, че всички нейни „аргументи“ и „доказателства“ са разгледани подробно и на трите инстанции и въпреки това, решението е децата да не са при нея. Сигурно има важни причини за това, нали? Делата са с номера 11745/15 (СРС), 12502/16 (СГС) и 1072/18 (ВКС). От тук нататък, ще давам номерата на всички дела и документи, за да може всеки който желае да провери.

35921989 10214794800837343 6301302040727388160 n

Както вече споменах, и Софийска Районна Прокуратура е завела наказателно дело срещу Галя Дойчева, за това че не дава на децата да се виждат с баща си. В постановлението се казва „От субективна страна обвиняемата Галя Дойчева е действала виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и пряко е искала настъпването им”. Делото е номер 18003/2017 г. А такова дело си е направо прецедент, колко такива дела има? И за да се стигне до него, бяха разпитани множество свидетели – може-би над 20, и от моя и от нейна страна. И всички „аргументи“ и „доказателства“ от нейна страна са били представени там също. И въпреки това СРП образува наказателно дело срещу Галя Дойчева. Значи има нещо, нали?

Реакцията на бившата ми съпруга е паническа, тя прави всичко това, с цел да отклони вниманието от определени неща, за които знаят съд, прокуратура, социални служби и всички други, които трябва да знаят, и тя се надява го скрие, укривайки децата... Тя няма намерение да ги предаде, тъй-като това представлява буквална опасност за нея и съпруга и Георги Дойчев. Детайлите за момента оставям на страна.

Принуден съм, в отговор на тази злонамерена и изпълнена с клевети и неверни твърдения кампания, да отговоря със фактите, такива каквито са в същност. Аз нямам намерение, да се крия като мишка и да се правя че всичко това не се случва. Излизам с името си и с лицето си и с истината, и съм готов да излезна навсякъде и винаги. И вярвам, че здравия разум в хората, които следят случая, ще надделее.

Никога не съм искал всичко това да става публично достояние, винаги съм считал, че семейните неща следва да си стоят в семейството. Но поведението на Галя Дойчева не ми остава никакъв избор. Ще се постарая, да бъда максимално кратък и структуриран, въпреки че ситуацията е сложна и изисква време и писане за да се обясни.

И благодаря, на всички за подкрепата, която ми давате, в момента ми е много важна! И стискайте палци, децата скоро да излезнат от тази буквално застрашаваща ги среда.

В следващите постове, ще изложа достатъчно подробно, цялата история, нямам какво да крия и ще я заявя открито. За съжаление, известно време няма да публикувам интересни снимки от пътуванията ми, но се надявам в скоро време, нещата да се решат, и да започна отново, този път и снимки с дечицата ми.

Всеки който пожелае, може да споделя този и която и да е от следващите свързани с това публикации.

Майка търси помощ от обществото, медиите и институциите

35930088 10214794826077974 6507633317599248384 n

Истината – Част 1 – Блудството

Започвам. Както и в предишния пост, така и сега, отново наблягам на факта, че никога не бих споделил подобно нещо, ако не бях принуден от описаните действия на бившата ми съпруга Галя Дойчева.

С Галя Дойчева (тогава Живкова) имахме чудесен брак –приятелите казваха, че сме за пример. Запознахме се през 2001 г., оженихме се през 2004, и около края на 2011 стана ясно, че на латино танците се е запознала с лицето Георги Дойчев. Както се казва – „случва се“, и на 02.10.2012 се разведохме по взаимно съгласие. Споразумяхме се, не е имало никакви проблеми.

Лошото за децата започна от следващия ден – 03.10.2012, когато лицето Георги Дойчев беше нанесено да спи в спалнята с тях. Галя беше купила едно двуетажно легло от ИКЕА – горе единично (където е сложен да спи сина ми), долу двойно (където са спали Галя Дойчева и дъщеря ми) и до тях са залепили още едно легло, на което са позиционирали лицето Георги Дойчев. Синът ми започна да ми се оплаква от нощно напикаване. Попитах го защо, тъй-като той никога не е имал подобни проблеми. Отговора беше – Като ми се допишка през нощта тате, не смея да сляза от леглото да не събудя „чуждия човек“.

Това е момента, в който започна отчуждаването на децата ми – на следващия ден след развода. Започнаха да принуждават децата ми, да наричат Георги Дойчев „татко“. Синът ми и дъщеря ми, като идваха при мен се разплакваха и казваха – мама защо ни кара да наричаме „чуждия човек“ „тати“? Помня го като бял ден. Галя не си даваше сметка, какво им причинява. Аз разбира се като разбрах, веднага й звъннах, и й казах – недейте така, тия деца си имат баща, наричайте Георги Дойчев по име или както искате, но не и „татко“. Отговора беше пределно ясен – „Ти вече не си им баща, те си имат нов баща и това е Георги, намери си друга жена и си прави нови деца“. Разбира се за мен, този неин отговор беше напълно неприемлив.

Постепенно Галя Дойчева, започна да откъсва все-повече и все-повече децата от мен, докато през април 2014 г. спря напълно да ги дава, и на практика ги лиши от мен. Така е и до сега, въпреки наказателното дело, за което споменах в уводната публикация. Аз вече имах индикации, за нещо много нередно от децата, но не знаех какво е точно. Докато не дойде 05.01.2015, дата на която разбрах какво е станало. Има разбира се, много важни и показателни детайли в периода от развода до тази дата, но на тях ще се върна друг път.

На 03.01.2015 г. майката и бащата на Галя Дойчева – Майя и Петко Михайлови, внасят в полицията жалба за упражнено блудство от страна на новия съпруг на Галя Дойчева – Георги Дойчев основно над дъщеря ми, но и над сина ми (номер 22600-9/05.01.2015). Спомням си когато я прочетох, или по-скоро когато се опитвах да я прочета. Четох я на 15 пъти с паузи, защото не можех да издържа повече от половин страница на веднъж. Жалбата се състои от 8 страници, в които има подробности относно това какво бабата и дядото на децата са видели лично и са разбрали лично от внучката си.

Обърнете внимание, не аз го обвинявам, а собствените родители на бившата ми съпруга, като преки свидетели. А два дена след това, те внасят същата жалба и до социалните служби с придружително писмо от още 2 страници.

Това е и момента, в който Галя Дойчева прави и най-голямата от множеството си грешки. Като майка. Тя избира да защити съпругът си, а не децата си. И в отговор на тази жалба, познайте какво прави? Завежда жалба срещу собствения си баща в полицията (номер 22600-55/06.01.2015), отново за упражнено блудство над дъщеря ми. Дъщеря за пример. И чудесна майка…

35898638 10214794800357331 2872774431678136320 n

А защо Галя Дойчева спря да ми дава децата точно през април 2014 година? Отговора се крие на 3-та страница от жалбата на майка й и баща й в следния абзац, цитирам:

„През март или април същата година двамата съпрузи решиха да не пускат децата при Боби и майка му, защото децата се завръщали в лошо настроение оттам. Аз бях категорично против този опит да се отделят децата от Боби. Двамата си бяха втълпили, че нещата ще се получат както при Георги Дойчев. Той е дете на разведени родители и е споделял, че един или два пъти е виждал баща си. По-късно разбрах защо искат да отделят децата от биологичния им баща, когато установих, че Георги Дойчев е блудствал с малката xxxxxxxx. Това нямаше как да не бъде разбрано от Боби, децата щяха да споделят рано или късно, както xxxxxxxx споделяше с мен макар и това да ми костваше големи усилия. Тя не обичаше да споделя нищо, нито с майка си нито с мен и баба й Майя беше се затворила в себе си.“

Какво чудесно и валидно оправдание на Галя и Георги Дойчеви – „децата се завръщали в лошо настроение“… Вероятно може-би защото като видят къщата на майка си и то им се разваля.

Заради тези две насрещни жалби, заведох едно дело по ЗЗДН и една прокурорска преписка. Прокурорската преписка в момента е на етап „досъдебно производство“ и последното по нея е, че следва да се изпълнят едни препоръки от съда. Понеже още се разследва, не давам номера. А по делото им беше издадена и заповед за незабавна защита.

Стискайте палци на децата. Следва продължение.

krai

Източник: Владислав Живков, фейсбук

Най-големите жертви в семейните войни са децата. 

Версията на Галя Дойчева (бившата съпруга) можете да прочетете в Майка търси помощ от обществото, медиите и институциите.

Препоръчвам ви и Щастливо разведени, където разказвам историята на познато семейство, което успя да запази добрите си отношения и след раздялата.

Това прекрасно писмо ни изпрати една млада жена, която с болка и обич изразява тревогата си за възрастната си майка. Споделяме го с вас, не само защото е толкова красиво и искрено, но и защото това е сериозен проблем за много възрастни хора в България, които сякаш губят волята си за живот. 

Вече съм пораснала и съм мама, а моята мама е златна баба. Това писмо е до нея и до всички, които смятат, че да се грижиш за себе си има давност...

В България се наблюдава една ужасна и тъжна тенденция хора, след определена възраст, да неглижират здравето си до степен да идат на лекар, когато вече няма накъде. Да казват – „закога да се оперирам, лекувам, глезя, променям начина си на живот“. Да смятат, че времето им е минало, че са стари и не може да им се помогне. Да чакат да си идат...

Знам, че те е страх, мамо. Знам, че те е страх от старостта и това, че ще си по-слаба, по-малко можеща. Но ти си ценна, защото те има, това стига!

Страх те от диагнози, лекари, промени. Мен също ме е страх. Но да намериш причината е половината решение, нали!? Ще се справим заедно.

Страх те да не тежиш на децата си... Но как ще тежи Мама? Позволи ми да съм до теб и да се погрижа, както ти си се грижила и грижиш за мен.

Страх те е, защото пред някои неща си безсилна. Безсилна съм и аз, но няма да те дам, не и без борба.

Уроците, които научих от мама

old

Казват, че детето трябвало да се погледне през очите на майка си, за да види колко е прекрасно.

Може би майките трябва да се погледнат през очите на децата си, за да видят колко са важни, ценни и обичани - завинаги.

Грижете се за себе си, майки, независимо дали сте на 50, 60, 70 или 100, защото възрастта е само цифра, когато има толкова много обич за споделяне!

Обичам те, мамо!


Препоръчваме ви още:

Господи, колко си хубава, майко!

Майките също сънуват

Земните ангели са с образ на жена

Автор: Валентина Вълчева

Учили са ме да бъда състрадателна. „Малките чавдарчета са добри другарчета.” А аз в това отношение съм поне двойно обременена, защото съм била не само чавдарче, но и пионерче, преди да ми се натресе демокрацията, която да ме уведоми, че това са пълни дивотии. По-лошо – социалистически дивотии. Срам значи!

Все едно. Казват, че е похвално да си състрадателен и бях съвсем доскоро. Тоест, докато не изчислих, че тази ми остатъчна соц-добродетел не е започнала да ми влияе зле, да не кажа пагубно дори. Във финансов аспект имам предвид. Една простичка сметка показва, че ако преди излизането „на кафе” ми е струвало около 3 лева, то днес същото това излизане плюс необходимостта да съм състрадателна ме вкарват понякога в двойно по-голям разход. А цените на кафето и кóлата не са се повишили особено.

Какво имам предвид? Излизам на кафе. Разбира се, останалите 2/3 от „Тройната коалиция” закъсняват. Не много – само с някакви си 15-ина минути, – но това време е напълно достатъчно да се пробват трима социално по-слаби от мен да ме уверят, че просто съм длъжна да подпомогна житието-битието им с 20 до 50 стотинки и/или цигара („не пуша” не е оправдание, ако правилно разчитам невербалните сигнали), и/или вафла (?). Веднъж са ми искали и яйце.

Последна си пробва късмета една бабка, която познавам почти като член от семейството си, защото от има-няма десет години все събира от хората по улиците пари за риванол за един порязан пръст. И винаги показва въпросния пръст, дебело бинтован. Подчертавам – от десет години! Правилно сте прочели.

Общо взето за това време отношенията ни са навлезли в някаква рутина, която и двете сме довели до съвършенство – тя се пробва, аз я отсвирвам. Без драми, без обвинения и неизяснени аспекти… Простичко и ясно. (Иска ми се и отношенията ми с някои други хора да бяха също толкова изчистени, но… няма пълно щастие.)

На няколко маси зад тази дебне следващата, която (ако не ме лъже паметта) е наред здравословно и обикновено предпочита цигари вместо пари. С добре отработена физиономия, някъде между зверския поглед и неизречената закана за физическа саморазправа, ако наруши границите на личното ми пространство, я отказвам от идеята за милионен път да ме пита дали все пак не съм пропушила междувременно и дали няма да ѝ услужа с една цигара. А на онази с перманентно пострадалия пръст давам непоискан съвет – да отиде най-накрая да го ампутира. Така и двете ще мирнем… Евентуално… Може би… Всъщност едва ли. Може и да съм лошо чавдарче, но съм добър реалист.

Умора на съчувствието

prosi2

Не ме разбирайте погрешно! Мисля си, че все пак съм добър човек. (И ако чуя нещо друго, ще грабна тризъбеца!) Нямам нищо против да жертвам някой лев в полза на някой наистина закъсал. Нито аз ще обеднея, нито той ще забогатее. Но когато виждам, че го очакват, просто защото така е по-лесно… Хайде, нЕма нужда! В тези географски ширини за почти никого не е лесно, в това число и за мен. На когото това му се струва непоносимо, може да потърси обяснение на жълтите павета. Според родните дипломати в България всъщност не е чак толкова зле като цяло… (Не знам с какво се друсат тия хора, но искам от същото!)

Докато аз удържам позициите, „Тройната коалиция” пристига, плътно следвана от три рошави и необяснимо мърляви хлапета на видима възраст между 5 и 8 години. И тези ги знам. Те са гърмяни зайци вече. Никога нищо не искат в прав текст – просто застават на метър-два от теб и те зяпват дружно с погледа на изпаднал Гаврош. Особено гаврошовски става погледът, ако случайно държиш нещо за ядене. Идеята явно е да се почувстваш като последната презряна буржоазна въшка и да прежалиш някаква скромна лепта в замяна на чиста съвест.

Тц! Не на мене тия! Аз когато съм се учила да гледам така, тези са били още в Планов отдел. И аз го мога, бе. Царица съм! Особено пред таксиметрови шофьори, инкасатори и продавачите на съботния пазар. Нямате представа какви отстъпки можете да си изпросите, ако се научите да докарвате достоверно влажния поглед на видра, пипнала тежък грип.

Една от „коалицията” ни не издържа на психоатаката и посяга към чантата си. Знам как да я спра.

- Нали помниш! Ако имаш за тях, плащаш сметката!

Неписано правило, което сме наложили отскоро в опит да спасим една на друга бюджета поне отчасти.

- Ама те са…

- Пие ми се бърбън!

Не ми се пие, ама ако се изръси пред гаврошовците, ще си го викна, пък каквото ще да става!

Тя обаче преценява, че чистата съвест не струва чак колкото двоен бъбрън. Не точно днес де. Умно момиче!

Усетили, че им спъвам бизнеса, тримата рошльовци започват едно интензивно ръчкане в ребрата едно на друго. Явно вариант А не сработва. Минават на вариант Б. Излъчват най-голямото (момче ли момиче?!) за говорител на групата и то ни атакува фронтално. Изглежда гони ефекта на изненадата.

- Како ма, гладни сме!

Какво съвпадение! Аз също. Но предпочитам да само да попитам:

- И аз какво да направя?

- Ми… дай дваЕсЕ ст`инки, к`во! – свива рамене то, все едно ми казва: „Абе ти наистина ли си толкова тъпа, или го постигаш с тренировки?!”

- Защо не ви дадат майка ви и баща ви?

- `Щото нЕмат.

- А защо нямат?

- `Щото нЕмат работа.

- А защо нямат работа?

Шах и мат!

Явно съм задала безкрайно сложен въпрос, защото отговор няма. Следва нова серия ръчкане в ребрата и шушукане, след което ме обливат още по-влажни погледи. Със сигурност в тях се е давила безславно съвестта на далеч по-състрадателни от мен бивши чавдарчета.

Добре де. Объркана съм. Аз имам ли вина за положението на тези хора? Длъжна ли съм по някакъв начин да си купувам чиста съвест от тях на цени от 20 до 50 „ст`инки”? Една по-лоша част от мен твърди, че не съм задължена, освен ако не изпитвам необходимостта да го правя. Казва ми, че дължа съчувствие, но не и пари. Че чистата съвест няма цена или поне не в „ст`инки” и левчета, които да раздавам по улиците на хора, които просто така са свикнали да съществуват.

Не, далеч не е същото като да дадеш за благотворителност – за болен човек, за добра кауза, за нещо полезно и градивно, за нечие здраве и бъдеще, но истинско бъдеще, човешко. А да просиш си е бизнес, при това доходоносен, ако са верни градските легенди. И ако предметът на този бизнес е чистата съвест, аз определено не мисля, че имам нужда от нея на такава цена.


Препоръчваме ви още:

Райчо, който не стана мой

 

Струва ни се, че на детската площадка или в парка децата ни са сравнително защитени и не ги грози опасност, защото са под контрола ни. Но лятото е време за удоволствия, които могат да създадат неприятности. За какво трябва да внимаваме?

Батутът

На пръв поглед това е едно безобидно забавление. Мек, без остри ъгли и опасни механизми. Но силният вятър може да го превърне в летяща заплаха. Затова първото, за което трябва да се огледаме, е дали е добре заземен и надеждно ли е обезопасен. Твърде високите батути също не са добра идея, защото детето лесно може да се прехвърли през борда им и да падне там, където вече няма да е толкова меко. Това, че наследникът ни се забавлява в любимата си атракция, изобщо не ни освобождава от грижата за наблюдението му. Знаем колко опасни едно за друго могат да бъдат неконтролируеми хлапета, които скачат в затворено пространство. Вероятността да се сблъскат и наранят е много голяма.

Люлките

И това удоволствие не бива да бъде използвано, преди да го огледаме внимателно. Първото, на което трябва да научим детето, е да се пази от съседните люлки при слизане и качване. Обърнете внимание и на връзките, които закрепват люлката към лоста. Друга важна подробност е възрастта, за която са предназначени. Обикновено това е указано на табелка пред площадката, ако разбира се, тя отговаря на техническите изисквания за подобно съоръжение. Важно е основата върху която е изградена люлката да е мека, защото това ще предотврати ужасните последствия при евентуално падане. В един идеален случай, площта около тях е заградена и достъпът на деца, които не ги ползват, е ограничен. Но както знаем реалността у нас е друга. Затова трябва да внимаваме не само за детето, което люлеем, но и за всички останали дребосъци, които кръжат неконтролируемо около люлките. 

atr3

Въртележки

Едва ли някой би си помислил, че тази атракция може да е опасна. Но тъй като много малка част от тези съоръжения са с бордове, някои по-чевръсти хлапета могат да решат да се пораздвижат и да напуснат въртящото се удоволствие, защото им е омръзнало. Други решават да слязат от кончето или слончето, което е много красиво, но неподвижно и твърде високо за едно тригодишно дете. Подобни маневри са изключително рискови, а бързата реакция е затруднена от факта, че набралото инерция съоръжение има толеранс на въртене, който изключва внезапното спиране. Това от само себе си налага извода, че докато малкото дете се върти, трябва се въртят и родителите.

Футболни вратички

В сезона на Световното първенство по футбол този спорт се радва на огромна популярност и сред малките. Историята обаче помни случаи, в които недобре закрепеното съоръжение е падало и нанасяло травми на дете. Безопасността изисква да се провери устойчивостта на вратичките и здравината на метала, който може да бъде нападнат от ръжда и по тази причина неособено надежден.

Блъскащи се колички

Тези малки, декоративни електромобилчета всъщност развиват респектираща скорост. Опасността нараства и от факта, че детето я контролира чрез педал, чиито възможности не осъзнава. Друга опасност е възможността от късо съединение. Все пак всички колички се движат с ток, а мрежата е точно над главите на пилотите. Известни са случаи на инциденти вследствие на токов удар. Затова е най-добре преди да пуснем хлапето да пори арената с количката си да огледаме внимателно къде точно сме се озовали. Макар тези автомобилчета да са с гумени бордове, при по-висока скорост силата на удара не се омекотява особено. Затова трябва да сме проверили и надеждността на предпазните колани. Това по принцип е грижа на аниматорите, които обслужват атракцията, но както знаем, изключенията по-скоро са правило.

285720 okjpg

Стена за катерене

Да, има обезопасяващи колани. Да, в основата има и инструктор, който направлява катеренето на детето и може да реагира бързо в случай на нужда. Но ако то изпитва ужас от високото е по-добре да му спестим екстремното преживяване. В паниката си децата могат да си навредят много повече, отколкото предполага съоръжението. Това е повод да напомним, че е добре да проверим, ако има такава възможност, дали подобни развлекателни центрове имат застраховка при инциденти и да пазим билетите или електронните карти, защото това е начинът да докажем, че сме използвали въпросното съоръжение в случай на инцидент.

Влакчета на ужасите

Въпреки че тези съоръжения имат възрастово ограничение, по-екстремно настроените родители пренебрегват забраните. В негативната хроника за инциденти с такива забавления има случаи на дерайлиране, на падане вследствие дефектни предпазни колани. И да не забравяме основното предназначение на тази атракция е да ужасява. Наистина ли детето ни иска това?

atr

Зорбинг

Едно от най-популярните развлечения в морските курорти. Огромните надуваеми топки, в които можеш да се търкаляш по водата категорично не са забавление за малки деца, дори да виждаме подобни примери наоколо. Въздухът в едно такова кълбо е недостатъчен и силно замърсен. Освен това никога не знаеш кога полиетиленовото изделие ще се спука отнякъде и дали разгорещеното дете няма да се окаже във водата преждевременно.

Въжени атракции

Те са едни от най-рисковите. Ако решим да пуснем детето си да играе по тях, трябва да сме го обезопасили. На повечето такива места, инструкторите предлагат предпазни колани. Не бива да пренебрегваме тази застраховка срещу инциденти, дори детето ни да е ветеран в подобен род забавления. Хлапетата не са най-концентрираните същества, а въжените атракции изискват много внимание и предпазливост.

Водни пързалки

Всяка година четем за инциденти във водните паркове и пързалки, а някои от тях за съжаление са фатални. Когато пускате детето на такава атракция, задължително проверете дали аниматорът, който отговаря за нея, следи децата да изчакват предишния, който се е спуснал. Инцидентите обикновено се случват, когато едното дете падне върху другото, затова ако забележите, че участниците не се изчакват, по-добре не пускайте детето си. Освен това спазвайте препоръките за позволена възраст и килограми.

Материала подготви Янка Петкова.


Препоръчваме ви още:

Да действаме веднага! 6 екстремни ситуации с малчуганите

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

Как да съхраним летните спомени

 

 

Някои от нас все още изпитват носталгия по времето, когато тичахме боси по двора, та дори и на улицата, и скачахме в локвите да се разхладим. Сега боси деца можем да видим само по плажната ивица или около басейна.

Както обикновено се случва, когато нещо стане масова практика, в началото винаги има един специалист, който някога някъде се е произнесъл, че ходенето бос е вредно за малкото дете. Чуха се твърдения, че подобна практика не бива да се упражнява дори вкъщи. Затова с прохождането започнахме настойчиво да обуваме пантофки с висок борд и ортопедична стелка, за да е фиксирано крачето и да се формира правилно ходилото му. След време обаче специалистите преразгледаха собствените си препоръки.

Как се отразява босото ходене на детското краче

Мнението на специалиста

Наистина честият досег на ходилото до равна повърхност може да причини плоскостъпие. Но децата рядко се задържат на едно място, през цялото време ходят или тичат. Така подпомагат развитието на мускулите си, затова обезателно трябва да имат възможност да го правят. Обувките, които фиксират позицията на крачето и крепят глезена, могат да бъдат ползвани при разходка по улиците.

Колкото по-рано детето започне да ходи босо, толкова по-добре.

Активното формиране на стъпалото започва с първите крачки и завършва към 7-та година. Важно е да не се пропусне този момент, защото след тази възраст вече ще е късно. За да победим физиологичното плоскостъпие, което се смята за нормално при децата в доучилищна възраст, трябва редовно да се натоварва крачето с ходене по неравна повърхност. Тя принуждава мускулите да работят, укрепва свода и има много важна роля при правилното формиране на ходилото.

Детето ходи на пръсти. Нормално ли е?

bosi2

Важните препоръки

През лятото излизайте сред природата по-често и оставяйте детето да ходи босо. Нека бяга по тревата, дори по леко каменливи, неравни пътечки.

През зимата използвайте ортопедични килимчета. Те чудесно имитират твърдата или мека повърхност на тревата и пътеките, камъчетата, издатините на естествения път.

Ако имате възможност и място, купете малък батут. Когато детето скача мускулите се натоварват и извивката на свода се увеличава.

Оставете детето да ходи босо по дивана или спалнята. Това са меки, неравни повърхности, които също тренират мускулите на ходилото.

Не обувайте с пантофи детето вкъщи. Според ортопедите ходенето бос дори по равна повърхност е за предпочитане пред ходенето с обувки.

Всъщност тези препоръки са актуални и за деца с ортопедичен проблем. Тези, които имат изкривено ходило и ползват специални обувки със стелки, коригиращи посоката на стъпалото, също трябва да имат възможност да ходят боси. Защото това е единственият начин да тренират мускулите на ходилото, които са пасивни в обувката.

Децата трябва да имат възможност да натоварват ходилата си. И най-качествената обувка не може да разреши проблемите им, по-скоро ще ги задълбочи. При плоскостъпие мускулите на стъпалото се пренапрягат и се увеличава натоварването върху ставите (коленните, тазобедрените, кръстните и на гръбначния стълб). Затова по-късно, в периода на пубертета, детето може да страда от главоболие, остеохондроза и др. За такива деца разходките пеш са препоръчителни, както и тичането с боси крачета и носенето на ортопедични обувки. Но при плоскостъпие ходенето вкъщи по равна повърхност на бос крак не е препоръчително.

Закаляването през първата година

bosi

Закаляване

Другото много важно преимущество на босото ходене е естественото закаляване, с минимални усилия от страна на родителите и без неприятни усещания за детето.

Когато сте сред природата, в течение на деня температурата на въздуха се променя, макар и слабо. По обяд може да е 25-30 градуса, привечер да падне до 20. Този контраст е от полза.

Не бива да се страхувате да оставяте детето босо вкъщи. Не бива да бързате да обуете чорапките, ако ходилата ви се сторят студени. Те обичайно са по-хладни от която и да било друга част на тялото. Полезно е да насърчавате босото ходене не само през лятото, но и през зимата, вкъщи. Така детето бързо се адаптира към ниските температури, укрепва и боледува значително по-рядко.


Източник: Wdayday


Препоръчваме ви още:

Как да научим детето да не боледува

 

 

 

Автор: Мая Цанева

„Money makes the world goes round….“ , щом чуя тази песен, винаги се сещам за един кадър от филма „Мама мия“, в който трите приятелки гледаха през един счупен прозорец към яхта в морето.

Ще ви разкажа една история, в която три приятелки (не) говорят за пари, защото знаят колко е важно да уважаваш чуждите пари.

Имало едно време три приятелки. Две от тях се знаели от по-дълго време, отколкото си спомняли, а третата влязла в компанията по-късно, но бързо си станали близки. Първата имала хубава работа, деца и банкова сметка, която управлявала като кораб в бурно море. Често била на ръба на корабокрушение, но някак успявала да удържи руля. Втората също имала работа и семейство. Тя управлявала финансите като платноходка в малко по-спокойни води. Разбира се, попадала и в бури, но успявала да не хлътне в плитчините на бързи кредити и тежки липси. Третата приятелка имала работа, семейство, но се била возила и на яхта, и била плавала в далечни води. Децата и на трите ходели в държавни градини и се обличали както с дрехи от намаления, така и с подарени от близки.

Трите жени ценели приятелството си. Те знаели, че то е по-скъпо от великолепен диамант и може лесно да се изгуби като пластмасова, но скъпа на децата ни играчка, която струва три дни рев. Затова ценели времето си заедно и подкрепата, която не струва пари или пък много пари: имало кой да вземе децата от градина и да ги остави да създадат в къщата му безпорядък, друг да сготви неустоими мъфини и да донесе млечен грах от село, или да подари уикенд извън града в къща със собствен басейн, да сподели нов модел плейстейшън или да купи скъпа книга. Подаръците по Коледа били предварително уговорени по стойност, а излизанията на коктейли – съобразени със заплатата или хонорара на една или комисионната на друга.

Всяка била наясно кога на едната й изтича срока на кредита, на другата й трябва спешно ски екип за детето, а третата се готви за скъпа почивка, но няма кой да наглежда къщата или да разхожда кучето. Количките на наследниците, дрехите им, играчките циркулирали между тях, без капка притеснение, защото всички те имали/са имали финансови корабокрушения и безоблачни дни в океана. Най-трудните им моменти били, когато се опитвали да управляват кораба си в море от бурни пари. Тогава си припомняли, че парите са средство, а не цел… и „все ще ги изкараме, а после и изхарчим тия пусти пари“.

Мамешката мафия

mafia

Веднъж трите инвестирали неблагоразумно и след това си изпатили, разбира се. Отнело им време да възстановят приятелския си баланс, а после да върнат и корабите си в относително спокойни води. Затова се разбрали да не си мешат финансите, особено семейните. И се научили да казват „не“, когато е необходимо.

При спешни случаи си помагали с дискретност и точност, на която биха завидели и швейцарски банкери. Целта била никой да не затъва сериозно или потъва, защото това щяло да разруши и отношенията им. С „чисти сметки, добри приятели“ влизали в бурите, а с малките разходи се справяли с хитрост. Децата им знаели, че храната, която майките носят, е за всички им. Приятелките пазарували с мисълта за вкусна, а не гурме кухня. И нито едно дете не оставало гладно, зле облечено или на тъмно.

И трите обичали морето. Искали най-доброто за себе си и за семейството си. Но „Money makes the world goes round….“ А светът е нещо повече от пари. Те са средство, което ни позволява да живеем така, както ни се иска или както се стремим. Именно убеждението, че парите са средство, а не цел, спасявало приятелството на тези жени. Те се грижели никоя да не остане без средства, които да я свалят от борда. И някак успявали да се спасяват, да живеят в относителен мир и най-вече, никоя да не остане сама. Защото, ако си сама, и с пари, и без пари, все си зле. Те уважавали собствените и чужди пари, но също така и приятелството си: затова не говорели за пари. Само ги инвестирали умно - в отношения, които нямат цена.


Препоръчваме ви още:

Имаш ли приятели?

Всичко знам, сестро

Диана, ти си страхотна жена!

 

Читателка на популярен сайт изпрати следното писмо до редакцията му с молба да го публикуват за повдигане на духа на всички жени, които и в отпуск по майчинство продължават да работят.

Често в социалните мрежи може да се прочете следния съвет: „На децата до тригодишна възраст категорично не трябва се пускат филмчета и да им се включва телевизор.“ И услужливо се цитира статия, която налага извода – майките, които пускат филмчета, са безотговорни, егоистични и убиват децата си. Иска ми се да запитам авторите: „Вие някога оставали ли сте поне за минута с малко дете? Предавали ли сте отчети? Провеждали ли сте конферентни разговори? Заработвали ли сте нещо повече от няколкото сребърника майчински?“

Работя от първия месец в майчинство, „отпускът“ ми продължи три седмици. Три седмици, които прекарах в болницата. Искам да споделя какво е да си работеща майка с малко дете. Този текст е в подкрепа на жените, които съвместяват майчинството с работа.

Шестте тайни на работещите майки

bach4

Не вярвай на това, което виждаш

Инстаграм прелива от снимки на идеални работещи майки. Ето тук тя прави йога, заедно с бебето, и стяга задника си. На следващата снимка строи басейн с балони от хидрогел. А тук е при козметичката. На другата снимка готви органична вечеря. А, ето тук е на кафе с приятелки. На тази снимка изнася презентация на конференция. Във всеки пост въпросната майка пише, че отпускът й не е повод да забрави за себе си, а време за личностно и физическо развитие и усъвършенстване.

Тази майка беше мой кумир. Всеки път се питах, щом тя може да работи и да гледа детето си, аз по-некадърна ли съм, че не мога като нея? И всеки път, отменяйки часа за маникюр заради поредния майстор вкъщи, се чувствах неспособна да се справя, чувствах се като жена, която вече не се грижи за себе си. Докато заради един маркетингов проект не ми се наложи да работя с майки-блогърки и не се запознах с кумира си лично. Наистина беше свежа, с маникюр, в отлична форма, с фалшив "Луи Витон". Но фалшива се оказа не само чантата. Оказа се, че „истинската работеща майка“ не работи по кой знае какви проекти, ангажиментите й отнемат час-два седмично най-много, цялото останало време посвещава на блога си.

А за да си освободи време за фотосесиите и редките работни срещи, привиква едната от двете баби, които за щастие живеят в същия град. Парите ги изкарва мъжът й, а тя работи, „за да не ми е скучно и да не се превърна в една от мамите“. Тази среща подкопа вярата ми в социалните мрежи. Жалко, че нямах много време да се разстроя истински, защото ме чакаха четири незавършени презентации, недописана статия и две писма, на които трябваше да отговоря до сутринта.

Аз съм майка и още нещо

bach5

Прости им, Боже

Наскоро се чух с приятелка, която ме покани в един проект. Често си споделяме разни неща извън работата. Връстници сме, около 30-те. С тази разлика, че аз имам дете, а тя - още не. И ето че колежката ми казва: „Не разбирам жените, които се оплакват, че отглеждането на дете е сложно и тежко занимание. Да работиш по пет проекта едновременно – ето кое е тежко. Звънят клиенти, снимки, клипове, съвещания, отчети! “

В живота ми има и от едното, и от другото. И да си призная, майчинството ми се отдава много по-трудно, изтощава ме много повече и изисква много повече ресурси. Клиентите не се втурват при теб, когато си в тоалетната, не ти късат бельото, когато търсят да сучат, не те отвличат от подготовката на презентация в три през нощта, за да им дадеш цица или да ги погладиш по дупето.

Нито една майка не казва, че да работиш в офис и да изкарваш пари е лесно, защото знае, че това не е така. Тогава защо жените, които все още нямат деца, си позволяват да разсъждават по темата как се отглеждат те? Ние все пак знаем колко далеч от теорията е практиката.

Криворазбраното майчинство

bach

Ти винаги ще се чувстваш недостатъчно добра майка

Добрите майки приготвят безглутенова каша за закуска, която всичките им деца ядат с удоволствие. Добрите майки знаят 150 развиващи игри. Добрите майки слагат на гърне детето, преди да е навършило и два месеца. И, разбира се, добрите майки не пускат анимация на децата си.

Работещите майки слагат чинийката и лъжичката на масата и ако детето не яде, решават, че не е гладно. Работещите майки устройват занимания по ранно развитие по време на разходка, показвайки как изглеждат истинските кученца, вместо да ги разглеждат с детето по картите на Глен Доман. Работещите майки пускат филмчета, за да изкарат парички, които после ще изхарчат за детето и може би една много малка част за себе си.

Аз съм мързелива майка

bach7

Приспи вътрешната си богиня

Всички знаем, че най-важно за жената е да канализира ведическия поток уникална хармония в себе си. Каква е основната й „работа“ – постигане на хармония, удовлетворяване, съзидание и захранване на вътрешния енергиен поток. Задачата на жената е да подкрепя мъжа и да се занимава с това, което наистина й е интересно, а ако това не е така, тя не е истинска жена и не използва потенциала на чакрите си. За това ни предупреждават всички успешни основателки на ведически онлайн училища с тригодишен опит; модни гурута с цели две собствени линии и, разбира се, коучи, които са напуснали незадоволителната си работа след 30-та си година, за да просвещават другите.

Естествено, всяка работеща майка би искала да се занимава с нещо прекрасно. Да пече сладкиши или да изработва красиви кутии за изписване. Но кой знае защо за подготовката на франчайза на тракторния завод или маркетинга на магазина за авточасти плащат повече, а ведическите биткойни, които канализират потоците вътрешна енергия, още не са стандартизирани по ICO. И това, като се замислиш, е много хубаво.

Да е умна, но не много!

bach6

Сънят е за слабаци

Настъпва нощ. Градът заспива. Майките се будят. Най-популярният съвет, който чуваш, когато си в майчинство, е да спиш, когато спи детето. Когото и да попиташ, ще ти го каже. Но ако питаш кога да работиш, всички ще започнат да те омайват с витиевати разсъждения за приоритетите и тайм мениджмънта, за това колко удобни са графиците. Без да съм толкова компетентна мога категорично да заявя: без детегледачка или баба, можеш да работиш, само когато детето спи. За целта се налага да се будиш в пет сутринта или да си лягаш по същото време. Но съветът да спиш с детето не е за теб.

P.S. Скъпи работещи майки! Това, което правите, е прекрасно. Това е отлична инвестиция за времето, когато отпускът ви ще свърши. Освен това е възможност да осигурите на детето си повече. Знам, че работата по време на майчинство не е отдаване на 200 процента. Но не забравяйте, че това не е завинаги. А дотогава – усмихвай се и бачкай!

 

Препоръчваме ви още:

Да работя или да се отдам изцяло на майчинството

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на