Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Ninja Editor

Ninja Editor

Често казваме, че ни се иска детето да е послушно. А ако слуша винаги?

Има деца (не са много), които като че ли са родени възпитани. Те са послушни, предпазливи, правят всичко както трябва, дори никой да не го изисква от тях. Едва ли не предчувстват желанията на възрастните и ги изпълняват, преди да са произнесени. Стараят се да се държат така, че да не обидят никого и да не създават неприятности. Първоначалната ни реакция при досег с такова дете е радост, удоволствие, но и леко напрежение.

Дали детето се държи така, защото наистина го желае или твърде добре се ориентира в създаването на добър имидж пред възрастните?

Детето-трофей

9063df0b1b4d9d96fd7fea653ac618e5 XL

Удобните деца най-често са ориентирани не към своите чувства и желания, а към тези на околните. Това може да е знак за високо ниво на съпреживяване – те усещат другите по-добре от самите себе си. Да влязат в контакт със собствените си емоции за тях е по-трудно от съприкосновението с преживяванията на другите. Но когато пораснат, те трябва да могат да вземат решения, опирайки се на собствените си потребности и ценности. Значи все пак по-важно е да опознаеш своите чувства и желания. Иначе може да се окажеш неспособен за самостоятелен живот. Освен това липсата на контакт със себе си обрича вече порасналото дете на потиснати емоции, на податливост към зависимости от различен вид. Удобното дете е свикнало да се доверява и разчита на някой друг, не на себе си.

Може би просто са отстъпчиви?

Възможно е детето да е отстъпчиво по характер и тогава нямаме повод за тревога. Можем да го разберем, ако го наблюдаваме внимателно. Ако изразява емоциите си, говори за желанията си, има любими занимания, значи става дума само за особеност на характера.

Кога детето е тревожно послушно

  • когато не проявява гняв или раздразнение, никога не изразява несъгласие;
  • когато няма свои увлечения;
  • когато непрекъснато се съобразява с обкръжението си и се ориентира към интересите на другите;
  • когато често моли другите да играят с него;
  • когато е усърдно при изпълнение на поставените му задачи, но не излиза от рамките на това, което са му възложили;
  • когато се стреми да прави всичко правилно и говори за това с особена убеденост;
  • когато първата преходна възраст (3-4 години) при него протича гладко, без характерните за този етап на развитие протести, без стремеж да наложи волята си.

Детето има право на всякакви чувства,
но не и на всякакво поведение

udobno2

Послушното дете е повод за тревога. Такива деца имат много задръжки, които впоследствие могат да прелеят в сериозни проблеми.

Ако детето е твърде послушно, вероятно в семейството има проблем.

Удобното дете е човек, който не спори с възрастните, не вдига шум, не се противопоставя.

Удобното дете не крещи: „Искааам!“ и не се търкаля истерично по земята, карайки родителите си да се червят.

Удобното дете е винаги доволно от оценката си и никога не спори с учителя.

Удобното дете не иска джобни, взема колкото му дадат.

Удобното дете не противоречи на родителите си, когато му купуват вещи.

Удобното дете е много удобно за педофила.

Удобното дете пораства като удобен колега, който няма да възрази, с каквито и ангажименти да го товарят, но никога няма да поиска полагащото се финансово обезщетение.

Удобното дете се превръща в удобен партньор, който изцяло се съобразява с половинката си и пренебрегва собствените си потребности.

Удобното дете се превръща във възрастен, който живее съобразявайки се с мнението на околните.

Удобното дете преживява своя бунтарски период не в пубертета, а едва когато напусне родителите си.

За да стане личност, удобното дете трябва да се бори с комплекса си за вина, да отстоява границите си.

Как да си отгледаме жертва

udobno3

Как можем да му помогнем да излезе от „ступора“

Като обясняваме изискванията и правилата си
Послушните деца обикновено не очакват и не искат такива обяснения, но това не значи, че не се нуждаят от тях. За тях е особено важно да разберат, защо трябва да постъпят по един или друг начин. Някой беше казал: „Правилата са ни нужни, за да знаем какво ще се случи, ако ги нарушим.“ Отсъствието на това знание може да дезориентира детето. Не по-малко важно е да му обясним защо понякога правилата се променят.

Като създадем на детето възможност да греши
Това му е нужно, за да престане да се страхува. Ако няма опасност за здравето или живота му, нека му позволим да рискува, дори резултатът да е грешка, падане или обелено коляно. Това ще го научи не само да разбере съотношението между желанията и възможностите си, но и да бъде внимателно.

Като обръщаме внимание върху собствените му желания и цели
При това е важно да му дадем възможност само да влияе върху осъществяването им. На малкото дете му е нужно време за осъзнаване на собствените желания. Не бива да бързаме да дадем играчката, към която е посегнало. Нека само я вземе и да изречем на глас какво прави в момента. Това изговаряне продължава и в по-късна възраст, с акцент върху личния характер на чувствата, желанията и действията на детето: „Ти чувстваш… “, „Ти искаш… “, „Ти направи… “

Като му даваме възможност да прави избори
Нека го насърчим ежедневно да прави някакъв малък избор. Нека само реши какво да облече, къде да отиде да играе, къде да се разхожда… Добре е да обсъждаме с него варианти за съвместното прекарване на почивните дни.

Как разреших на детето да не ходи на училище
и то не подивя

udobno4

Всъщност всички ние искаме да имаме неудобни деца.

Неудобните деца имат собствено мнение и го отстояват.

Неудобните деца спорят с възрастния, който не е прав.

Неудобните деца сами избират какво образование да получат.

Неудобните деца се превръщат във възрастни, които ценят себе си и своето време.

Да бъдеш неудобно дете всъщност е удобно. Това удобство помага на родителите да разберат потребностите на децата си, техните чувства и желания и да отгледат личност.


Източник:www.aif.ru


Препоръчваме ви още:

Я го дайте на мен, щом не слуша!

Кого слушаш повече?

Децата и околните

 

Автор: Нетка Коева

Има истории, които е трудно да бъдат разказани. И то не заради друго, ами заради неспособността на думите да поберат същността им.

И аз имам такава история. История, която нося като лъч светлина в душата си, и споменът за която ме изпълва с щастие.

Попаднах в нея, водена от най-саморазрушителните за човешкото същество чувства и мисли. Тя ме намери в момент, в който аз сама не се откривах. И ме спаси.

Огромна е тази история. Огромна и многопластова. Затова ще я разказвам на порции.

Имате ли страхове?

Убедена съм, че имате!

Дори да сте достатъчно разумни, за да им намирате опровержение или да владеете самообладанието си до степен да не им позволявате да се проявяват, тях ги има. Тези невзрачни и несъстоятелни червейчета се скатават някъде дълбоко и само чакат да им се отвори цепнатина, за да нахлуят.

А случвало ли ви се е да преглъщате и да потискате емоции, случки, думи и какво ли още не до степен да усещате, че всеки момент ще прелеете, та чак ще оплискате стените?

Най-вероятно ви се е случвало.

Така сме устроени, че сме безумно склонни към компромиси, премълчавания, потискане и всякакви подобни инструменти за постигане на заветното „само мир да има“. И си трупаме отрицателната им енергия до безкрай. Или до експлозия.

Какво ще кажете за коктейл от горните две?

Не звучи като най-якият писък на модата по плажните барове, нали?!

И не е.

Е, писък е, не може да му се отрече. Ама от онези - истеричните, които пробиват мозъка ти, карат те да тичаш като обезумял, за да избягаш, но в същия момент са сковали краката ти до посиняване. А сърцето се пръска от паника.

Добре дошли в света на паническите атаки!

Това е едно място, в което попадаш рязко и неусетно. Но не може да се каже, че е неочаквано. Все пак, за да сте тук, със сигурност сте имали достатъчно предпоставки. Предпоставки, на които не сте пожелали да обърнете внимание.

Няма да говоря за причини, симптоми и каквито и да било медицински термини – не съм компетентна. Ще разкажа за своето возене на това скоростно влакче.

Никога не съм допускала, че ще ми се случи да изпадна в подобно състояние. Дори напротив – винаги съм подхождала със снизхождение към хората, които според мен са толкова слаби психически, че позволяват да се сринат. Та аз съм тази, която винаги е била на ръба на разумното! И дори често го е прекрачвала. Аз съм тази, която не пропускаше нелегална гонка (С това въобще не се гордея!). Аз съм тази, която бременна в седми месец вършееше из Странджа с АТВ. Аз съм тази, на която ѝ се уви въжето за бънджи около врата, чу си хрупането на гръбнака и остана без кожа по шията, но пак отиде да скача. Аз съм тази, която вдъхва увереност и позитивизъм на всички покрай себе си. Аз съм толкова безстрашна, силна, с ясна мисъл и над нещата, че е немислимо на мен да ми се случи психически срив!

- ХО. ХО. ХО – както е казал класикът.

Всички си складираме туй-онуй. Кога осъзнато, кога не съвсем. А складът е с ограничен обем.

Дойде ден, когато не чашата, ами бурето ми с потиснати емоции преля. Какво ти преливане?! Избухна! Изплиска се! Разпарчетоса се! Оказах се търкаляща се на пода в хола, не можеща да контролирам тялото и рева си. Пълна липса на контрол. Днес, почти година по-късно, все още не мога да асимилирам това си състояние. И като изскочиха онези ми ти страхове, трупани и потискани. ПУФ! Безумие!

Следващите няколко дни прекарах на балкона. Пушех цигара от цигара и треперех от страх за какво ли не. Водех мислени разговори с всеки, причинно свързан с настоящето ми състояние. Спях по съвсем малко и на запалена лампа, за да не взема да умра в съня си. И не само – за да съм нащрек и да внимавам някой друг да не умре. Споменах ли думата „безумие“? Май да.

За щастие дойде фазата, в която си казах, че не може да продължава повече така. Започнах полека да стъпвам на краката си. Реших, че за да си помогна, трябва да сменя обстановката. Представих си се седнала на тераса. Заобиколена от скали и зеленина. Наблизо има вода. Лаптопът е пред мен и пиша.

Започнах да търся място, където да избягам. Не беше сезонът на планинския туризъм, но въпреки това не успявах да намеря свободно място. Реших, че явно трябва съвсем да изляза от себе си и да потърся противоречащо на същността си място. Най-абстрактното, което ми хрумна, беше да отида в манастир. Раззвънях се по манастирите. Уцелих няколко греди. Когато бях на ръба да се откажа, чух съдбовното: „Разбира се, че можем да ви приемем. Заповядайте, когато поискате!“. Подскочих! За нула време се разбрах с брат ми да ме закара, събрах пет парцала, лаптопа и буркан с мед и тахан в една раница и поех към това приключение.

След два часа бях там. Пристъпих страхливо. Първо, защото лудостта в мен беше просто в кратка почивка. И второ, защото си задавах въпроса: „Какво правя аз, противникът на църковната институция, на това място?“. Игуменът ме посрещна с такава енергия, че някак почувствах, че там ми е мястото. Изпратих брат ми да се прибира и се нанесох в своя дом за следващите няколко дни. Освен мен, в манастира беше настанена още една жена. До днес не знам защо игуменът реши да ме настани в апартамента на владиката, при положение, че целия манастир беше свободен. Въпросният апартамент е огромен, пълен с мебели, натежали от преминалото през тях време и целият окичен с портрети. Портрети! На мъртви хора! Нали знаете онова психясало чувство, че портретът те следи с поглед? Загасяш лампата, а те продължават да те следят, само че вече лицата им крещят в бял цвят. Настръхнах! Уж тръгнах да бягам от страхове, а май се натресох на още. Идея си нямах колко съм права…

Първият ми следобед в манастира беше вълшебен! И как няма да е, когато си попаднал в нова, непозната и интересна компания и си заобиколен от това:

gledka21

Но дойде време за прибиране по стаите… И по зловещите апартаменти - за тези, които са родени с късмет. С осезаемо треперене в корема и жестоки усилия за самообладание преминах през апартамента и се затворих в спалнята. След гореща баня и няколко лъжици мед  се поотпуснах. Облякох топли дрехи и отворих лаптопа. Мисълта ми потече и започнах да пиша книгата, която от години чака да бъде написана. Не усетих как минаха няколко часа.

Изведнъж телефонът ми започна да получава съобщения, че някой се опитва да се свърже с мен. Сетих се, че ме предупредиха, че тук обхватът на мобилните оператори е относително понятие. А мъжът ми, който се опитва да се свърже с мен, е в чужбина и няма никаква представа къде съм и какво се случва! Ако не се чуем, ще се притесни. Започнах припряно да обикалям стаята, да се провесвам през прозореца – обхват няма. „По ягодите! Трябва да обиколя останалата част от апартамента, за да намеря обхват.“ Страх - не страх, започнах да търся обхват. Намерих такъв, надвесвайки се през прозореца към вътрешния двор. Проведох разговора. Успях да не се издам къде съм. Проведох един чат с приятелка. Телефонът се изключи, защото му свърши батерията.

Чак тогава погледнах през прозореца. И рязко се върнах към „себе си“, което бях през последните дни - единственото, което очите ми видяха от целия пейзаж беше манастирското гробище. То беше най-далечната и прикрита част от картината, но аз виждах само него. Тичешком се залостих в стаята. Когато сърцето ми се успокои, започнах да чувам звуците наоколо. А звукът беше само един – натрапчиво чегъртане ВЪТРЕ В СТАЯТА МИ! Направо не знам как успях да се стегна и да потърся източника на чегъртането. Оказа се добре охранен бръмбар, настанил се до крака на леглото. С изненадващо бистър ум и треперещи ръце успях да го напъхам в една пластмасова чашка и да го пусна през прозореца. Затворих прозореца и включих в контактите угасналите телефон и лаптоп. Седнах на леглото и си помислих, че достатъчно емоции си причиних – време е за лягане.

Депресия или емоционално "прегаряне"

И тогава токът спря! Изпаднах в панически страх. Върнах се в положението от предните дни. Започнах да чувам всякакви скърцания, потропвания, летене на духове из коридорите и дори стъпките на идващата към мен (а всъщност спяща на долния етаж) служителка на църквата, която е меко казано „невдъхваща топлина и уют“.  Паника! Нямах никаква светлина, а цветът около мен беше тъмно черен. Намерих пипнешком запалката си и си светех с нея, докато не започна да ми пари пръстите. Нощният влак, който минава през отсрещния бряг на реката, оповести присъствието си. Подскочих сигурно на метър от земята. Това беше не влак за Мездра или където и да е, ами чиста проба оживял влак по Стивън Кинг. Разревах се. Токът дойде. Продължих да рева. Изревах си всичко, дето имах да си изревавам. Заспах на разсъмване.

Събудих се от камбаните. И сякаш с тях се събуди и спящият ми дълбок сън през изминалата седмица живот. Все едно този звън беше добре насочени шамари, чиято цел е да ме освестят. И се освестих. Все едно изминалата нощ беше едно трудно затваряне на хорър книга, а сутринта беше изплуване на озарения от слънце бряг.

Отново бях аз! Че дори и повече – докато белосвах оградата, на ръката ми кацнаха пеперуди и не умрях. А по принцип изпадам в истерия от пеперуди (психолозите свързват този страх със страха от смъртта).

Аерофобия за начинаещи

31230650 10211293070351218 3040784623060647936 n

Това, което исках да извадя като извод с целия този разказ е просто и кратко, ама се отплеснах. Та, всъщност ще кажа две неща:

1. Преодолявайте страховете си! – Страховете ни поставят граници, смачкват ни и подкастрят крилете ни. Изправете се срещу тях, вместо да ги натъпквате на тъмно. Защото рано или късно ще се сблъскате. И по-добре е това да е по ваша инициатива и когато сте подготвени.

2. Не потискайте емоциите! Не преглъщайте! Забравете компромисите за „само мир да има“! – Това е най-прекият път към депресията и редица още по-неприятни състояния.

И бонус от мен: Вслушвайте се в себе си! Вие най-добре знаете от какво имате нужда! Нали ви казах как си се представях в началото - Седнала на тераса. Заобиколена от скали и зеленина. Наблизо има вода. Лаптопът е пред мен и пиша. И това и получих:

Тераса

31189697 10211293071151238 3569501921901281280 n

И гледка

31239552 10211293071671251 6333600087419125760 n

А кое е това вълшебно място, което ми помогна да се върна на себе си ли?

Ето това - Черепишки манастир


Препоръчваме ви още:

Ново начало

Невярната болест

Когато шоколадът загорчи

Инициативата се провежда под мотото „Ваксините действат, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания“

От 23 до 29 април, за пореден път, в Европа ще бъде отбелязана Европейската имунизационна седмица. Инициативата се провежда от 2005 г. насам. Тя е подета и координирана от Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (WHO/Europe) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). По този повод в столицата се проведе семинар "Ваксините действат, за да ни защитят!", организиран от Българското сдружение по иновативна медицина. 

Целта на Европейската имунизационна седмица - 2018 е да се подкрепи стремежът към Европейски регион, свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност. Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне постигането на световните цели за устойчиво развитие. Основната теза тази година е, че всяко лице заслужава да бъде защитено от заболявания, предотвратими от ваксини, и играе жизненоважна роля в защитата на другите, като избере да се ваксинира.

За популяризиране на посланията са създадени и два хаштага #Vaccineswork и #immunizeEurope.

D r Angel Kunchev 1 MZ

Всяка година в света се регистрират повече от 10 милиона смъртни случая при деца под 5-годишна възраст. Голяма част от тях са вследствие на заболявания, за които съществуват действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш спасяват човешки животи и до голяма степен здравето на децата зависи от ангажираността на родителите. Важно е да се знае, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика. Следването на Националния имунизационен календар е от основно значение за поддържане на добро имунизационно покритие при ваксино-предотвратимите заболявания.

Провежданата у нас ваксинопрофилактика е в основата на успешното осъществяване на контрола на ваксино-предотвратимите заразни болести. Съвременният имунизационeн календар в България включва задължителни имунизации в детска възраст срещу 11 заразни болести (туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит). Ключов момент в контрола на едно заразно заболяване с имунизация е достигането и поддържането на висок имунизационен обхват (>95%). Спадането на имунизационния обхват под определени критични стойности е предпоставка за епидемично разпро­странение на съответната инфекциозна болест.

За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове.

У нас съществуват и две национални програми за препоръчителни имунизации - Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка (2017-2020) и Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България (2017-2021). Те осигуряват безплатна имунизация за съответните целеви групи срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст и срещу ротавирусни инфекции за всички деца от 6-седмична до горна възраст според кратката характеристика на ваксината. Ротавирусната ваксина е единствената у нас, приемана през устата.

В България се прилагат и други препоръчителни имунизации, които се извършват срещу заплащане от пациента. Те се разделят в няколко категории:

  • Ваксини от групата на задължителните, когато се прилагат на възрастови групи, различни от указаните в календара;
  • Ваксини от групата на целевите (срещу бяс, кримска-конго хеморагична треска и коремен тиф), когато се прилагат на лица, извън посочените в календара случаи;  
  • Ваксини, които са разрешени за употреба в страната, но на този етап не са включени в групата на задължителните. Част от тях се отнасят само за неголеми групи лица с медицински показания за профилактична имунизация срещу определена инфекция, а други са предназначени да защитават особено уязвими спрямо дадената инфекция възрастови групи от населението. Такива например са ваксините за грип, хепатит А и др.

Deian Denev1 ARPharM

Грипът представлява значителна икономическа тежест за всяка държава, тъй като е причина за високи разходи за здраве, пропуснати дни на работа или в училище, общи социални смущения и загуба на продуктивност. Проучвания във Франция, Германия и САЩ показват, че общите годишни разходи, по време на грипни епидемии, варират между 1 и 6 милиона долара на 100 000 души, а непреките разходи поради грип при отсъствие от работа могат да бъдат 5 до 10 пъти по-големи от преките.

През последния грипен сезон (2017/2018 г.) у нас от грип и ОРЗ са се разболели 23-ма на всеки 1000 човека, по данни на Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ към НЦЗПБ. 80% от констатираните грипни случаи са причинени от грипни вируси тип В и основно от линия Yamagata, чиито антигени се съдържаха само в четиривалентната противогрипна ваксина през изминалия грипен сезон.

***

ПРАВО И ОТГОВОРНОСТ

Имунизацията е право и отговорност. Всеки човек заслужава да бъде защитен от ваксинопредотвратими заболявания и има жизненоважна роля в защитата на другите чрез избора да се имунизира.

Ваксините работят, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания.

Всяко лице заслужава да бъде защитено от ваксинопредотвратими заболявания и с избора си да се имунизира играе жизненоважна роля в защитата на другите.

Когато всички отговарящи на условията хора са напълно имунизирани, те защитават и тези, които не могат да бъдат ваксинирани, благодарение на изградения колективен имунитет.

МОРБИЛИ

Морбили (дребна шарка) е сериозно силно заразно заболяване. То е 6 пъти по-заразно от грипа.

При един на всеки 5 случая може да се развие тежко заболяване или усложнения като ушна инфекция, пневмония, постоянна глухота, енцефалит или дори смърт.

Две дози ваксини срещу морбили осигуряват почти 100% защита срещу заболяването.

Благодарение на ваксината срещу морбили, броят на заболелите в европейския регион на СЗО е спаднал с над 90% от 90-те години на миналия век досега. Но вирусът все още се разпространява, там където има възможност.

Имунизираните хора предотвратяват появата на вируса при тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради отслабена или увредена имунна система.

За постигането на колективен имунитет е необходимо ваксинално покритие сред най-малко 95% от населението.

РУБЕОЛА

Рубеолата е заразна болест, която може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане или вродени дефекти.

9 от 10 жени, заразени с вируса на рубеолата в началото на бременността си, губят бебето или го раждат със синдром на вродена рубеола.

Децата със синдром на вродена рубеола, могат да имат мозъчно увреждане, увреждане на слуха, дефект в очите и сърцето.

Ваксините срещу рубеола са безопасни и ефективни. Те се подлагат на стриктни тестове и имат много добри показатели за безопасност след близо 50-годишната им употреба.

Имунизацията осигурява почти 100% защита срещу рубеола и води до драстични намаляване на случаите на рубеола.

D r Maria Popova IAL

Имунизация на деца

- Всяко дете заслужава равна възможност да води здравословен живот и ваксинацията е една от основните стъпки за това.

- Децата под 5-годишна възраст попадат в особено висок риск от развитие на усложнения или дори фатален край при заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксина. Ваксините, включени в имунизационния календар на всяка държава, дават възможно най-добрата защита на децата и то, когато най-много се нуждаят от нея.

- Блокирайки по-нататъшното разпространение на болестта, ваксинираните деца помагат в защитата и на децата около тях. Това включва братя и сестри, които са твърде млади, за да бъдат ваксинирани, съученици със специални здравни нужди и възрастните баби и дядовци.

- Имунизирайки децата срещу хепатит В през първата им година на живот и срещу HPV в ранните юношески години, ще ги предпазим от бъдещо развитието на някои онкологични заболявания.

- Имунизирайки децата срещу патогени, причиняващи пневмония, помагаме да се намали употребата на антибиотици и по този начин намаляваме и заплахата от развитие на антимикробна резистентност.

- Новата препоръчителна ротавирусна ваксина, която стартира в началото на 2017 г. , осигурява безплатно ваксиниране на всички деца от 6-седмична до горна възраст, съгласно кратката характеристика на ваксината с цел да намали значително честотата на острите гастроентерити при кърмачетата.

Имунизация на подрастващи

- Ваксинирането не е само за деца. Реимунизациите и HPV ваксината продължават в юношеството и защитават децата и в бъдеще.

- Имунитетът срещу дифтерия, тетанус и коклюш може да намалее с течение на времето, и реимунизации с комбинираната ваксина (дифтерия / тетанус / коклюш) е  необходимо да се поставя по време на юношеството и отново в зряла възраст.

- Ранното юношество (9-13-годишна възраст) е препоръчителното време за прилагане на ваксина срещу човешки папиломавирус (HPV), което помага за предпазване от рак на шийката на матката и други свързани с HPV заболявания. HPV е широко разпространен вирус, предаван по полов път, а ракът на маточната шийка е водеща причина за смърт сред жените. HPV ваксината, приложена преди първата сексуална активност на човек, е първата стъпка в цялостната профилактика на рака на маточната шийка.

- Юношеството е времето, в което може да наваксате с всички ваксини срещу болестите, които са опасни за всяка възраст, в това число морбили, коклюш, рубеола, тетанус, дифтерия и менингит. Жените трябва да са особено запознати с риска от заразяване с рубеола на нероденото дете и да са сигурни, че ще получат ваксина срещу рубеола, преди да забременеят.

D r Valeri Tsekov1

Имунизация на възрастни

- Ваксините предлагат защита за всички възрасти. Посредством  ваксинациите защитавате себе си и околните от развитие на сериозни и потенциално фатални заболявания.

- Много хора, без да го осъзнават, са податливи на морбили и други заболявания, предотвратими от ваксини. Имунизационните календари са се разширили с течение на времето и на много от възрастните не са били предлагани наличните днес ваксини.

- Действието на някои от ваксините отслабва с течение на времето. Реимунизациите за дифтерия и тетанус в зряла възраст са необходими за осигуряване на защита през целия живот.

- Няколко ваксини се препоръчват за групи с особено висок риск поради тяхната възраст, професия, начин на живот или здравословен статус. Това включва ваксинация срещу грип, коклюш и тетанус за бременни жени; ваксинация срещу грип и в някои страни херпес Зостер за възрастни пациенти; ваксинация срещу хепатит В и менингококи за здравни специалисти, изложени на риск от заразяване.

- Здрави възрастни носители на заболявания могат да ги предадат на други по-податливи лица като бебета, имунокомпрометирани хора и възрастни над 65 години, като по този начин ги излагат на особено висок риск от усложнения.

- Ако не сме напълно имунизирани по действащия имунизационен календар, или не сме сигурни в имунизационния си статус, трябва да се посъветваме с нашия лекар за това кои са подходящите ваксини.


Препоръчваме ви още:

Още едно "безумно писание"

Природата ще реши проблема, но скъпо

Скъпи родители, лъжат ви!

 

Социално-спортното събитие се проведе в 4-те най-големи града у нас и събра над 600 позитивни колоездачи, които показаха съпричастност към хората с това заболяване!

За 3-та поредна година Българската асоциация по хемофилия организира Велопоход „Заедно“ в подкрепа на хората с хемофилия, който стартира точно в 11:00 ч. едновременно в 4-те най-големи града у нас – София, Пловдив, Варна и Бургас и премина под патронажа на Датското посолство в София и Министерство на Здравеопазването.

Над 200 души караха колело в събота сутрин в знак на съпричастност към хората с това заболяване от Пилоните на НДК до началото на Южния Парк , като част от кампанията „Споделянето е сила!“ и Велопоход „Заедно“ в град София! 

start2

Българската асоциация по хемофилия получи подкрепата на Столична Община, Министерство на Здравеопазването, както  на Датското посолство, като самият посланик Н.Пр. Сьорен Якобсен откри шествието и кара колело заедно с участниците в София. 

Асоциацията получи подкрепата и на множество неправителствени организации, както и на редица публични личности, които споделяха видеа в социалните мрежи, като част от тазгодишната кампания „Споделянето е сила!“ С тази инициатива публичния сектор и здравните институции бяха призовани да станат по-колаборативни с неправителствените организации, които работят в посока подобряване на условията на живот на пациентите с хемофилия.

e2a0429968f60193ed6193b91fd5e0b5 XL


Препоръчваме ви още:

Велопоход в подкрепа на хемофилията стартира на 21-ви април

Децата с хемофилия могат да имат пълноценен живот

Една инициатива на CredoWeb

Всеки, поне веднъж в живота си, е попадал на лекар, който приема проблема му като свой, който се бори, който дава надежда, който връща усмивката на лицето. Това е Лекарят, който никога няма да забрави.

Инициативата на CredoWeb има за цел да назове добрите лекари, да разкаже важните истории, които са белязали положително живота, и са накарали пациентите да повярват в чудеса. 

Споделете онези добри моменти и онези добри лекари, които са оставили ярък спомен в съзнанието ви, за да си припомним, че добрите дела са повече от онези, които оставят горчивина. 

Всеки, който изпрати история и тя бъде публикувана, ще получи малък подарък. Историите ще можете да прочетете на страницата на Инициативата „Добрият лекар“.

Как можете да изпратите своята история:

- на email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.със subject (тема): За инициативата "Добрият лекар"

- като лично съобщение в системата на CredoWeb/ до CredoWeb или CredoMedia: in focus

- като лично съобщение на страницата във Фейсбуксъс subject (тема): За инициативата "Добрият лекар"


Препоръчваме ви още:

Ваксини и автоимунни заболявания

Епилепсията - какво трябва да знаем

Къде да заведа детето на лекар?

 

Автор: Мария Пеева

За 24 години родителски стаж с моите четири момчета научих доста за помощта на бабите и бавачките. Но нека най-напред разсея заблудата, че бавачката е лукс за богати семейства. Някога, във времената, когато жените не са работели, е било точно така. Но бавачката в наше време е преди всичко необходимост за работещата майка, която не може да си позволи да отсъства от работа и няма подръка баба. Или може би разполага с баба, но има своите основания да предпочете бавачка. В моя случай, особено в началото на родителството ни, със сигурност бих предпочела помощта на баба най-вече по финансови причини, но майка ми живееше на сто и петдесет километра, а Теди боледуваше толкова много, че така и не успя да посещава градина. Мама пътуваше често, беше все още здрава и силна, но не можеше да идва всеки път. Наложи се да наема една мила и симпатична студентка, с която петгодишният Теди четеше, рисуваше и решаваше задачи с трицифрени числа. Това момиче беше родено за учителка, надявам се да работи точно това в момента. Впоследствие с втория ми син се върнах на работа след първата година, той беше съвсем малко човече и се нуждаеше от опитни грижи. За него намерих най-уникалната бавачка на света, Валя, с която толкова се сближихме, че и досега децата я обичат и редовно се чуваме по празниците. В живота ни е имало и други прекрасни жени, които са идвали да помагат за децата. Имало е и нетолкова прекрасни, с които бързо сме се разделяли. Много родители се сблъскват с дилемата дали да търсят бавачка или да разчитат на баба, когато мама трябва да се върне на работа. В някои случаи майката няма избор, но сега нека поговорим за случаите, когато разполагате и с двата варианта и се колебаете кой е по-добрият. Да видим кои са плюсовете и минусите във възпитанието на бабата и бавачката.

Баба, дядо и здравословното хранене

baba213

Ако поверим детето на баба

Плюсове

Бабата обича детето не по-малко отколкото го обича майка му и обикновено се отдава на грижите за него като за свое дете.

Бабата помага без определен график и без финансова тежест на семейството.

Детето е свикнало с нея и не се чувства застрашено в присъствието на непознат.

От баба детето ще научи всякакви интересни семейни истории, които ще запомни завинаги и един ден ще разказва с удоволствие. 

Защо е полезно

да познаваме корените си

baba21

Минуси

Бабата възпитава детето по свой начин, който невинаги отговаря на изискванията на майката.

Има вероятност тя да е по-притеснителна от майката и по-често да го ограничава за определени игри, да го изнежва или разглезва.

Ако бабата има някакво заболяване, може да се изморява по-лесно и да не откликва на динамиката на детето и на нуждата му от игри.

Възможно е майката да се чувства неудобно да направи забележка на бабата, ако не харесва начина й на възпитание.

Възможно е да се натрупа недоволство и от двете страни, което да влоши семейните отношения.

С една дума основното достойнство на бабата е, че тя е близък човек, който обича детето и ще му се посвети с цялото си сърце. Основният й недостатък е, че понякога е убедена, че родителите бъркат и само тя знае кое е най-добро за внучето. За да избегнем конфликти или разочарование, е важно от самото начало да поставим ясно изискванията си към баба по всички важни въпроси - хранене, грижи, възпитание.

Нека е ясно, че решенията взимаме ние, родителите и това, че имаме различни възгледи, не означава неуважение към баба, нито неблагодарност за помощта й.

Шестте тайни на работещите майки

detegledach

Ако предпочетем бавачка

Плюсове

Тя следва стриктно изискванията на родителите.

Ако изберете бавачка с педагогическо образование за по-голямо дете, това ще се отрази добре на развитието му.

Може да изберете бавачка, която е карала курс за първа помощ или дори бавачка с медицинско образование, ако се притеснявате за здравето на детето или за рискови ситуации.

Ангажиментите й са ясни и няма да я обидим, ако държим да ги спазва и да следва нашия режим и възпитание.

Минуси

Бабата е константа в живота на детето, независимо дали се грижи за него или не. Бавачката може да напусне по всяко време.

Трудно се намира бавачка, на която да имаме доверие на сто процента за това как се грижи за детето ни. Притеснението винаги е по-голямо отколкото при баба.

Бавачката е финансово бреме за семейството. Ако се наложи да остане допълнително, това също се заплаща. При това тя има пълното право да ни откаже, ако това не влиза в ангажиментите й.

Възможно е детето да не хареса бавачката. Възможно е ние да не я харесваме. Тогава се налага смяна и търсене на нова, което ни коства време и нерви.

С една дума - добрата бавачка е неоценима помощ за отглеждането на детето, но не е толкова лесно да намериш достатъчно отговорен и обичлив човек. 

Как да направим раздялата

с детето по-безболезнена

detegled

Какво е важно, когато наемате бавачка:

Непременно поискайте препоръки. По принцип е най-добре, ако наемете бавачката, която е приключила ангажимента си при ваши познати или близки.

Опитът е важен, но е непременно най-важният. Нашите любими бавачки не бяха имали опит като такива, преди да дойдат при нас.

Важно е бавачката да спазва стриктно изискванията ви, затова бъдете много ясни в поставянето им.

Следете реакциите на детето към бавачката. Дали я харесва искрено или се смразява в нейно присъствие. Ако не я хареса, търсете друга.

Ако нещо не ви допада в нея от самото начало, не е вашият човек, дори да има страхотен опит и препоръки.

Решението дали за отглеждането на детето да помага баба или бавачка не е лесно и за всяко семейство е строго индивидуално. Претеглете добре плюсовете и минусите и направете избора, който е най-добър за вашия случай. Няма да ви заблуждавам, случва се майката да изпита угризения, че не се грижи за детето сама, без ничия помощ. Недейте. Детето ви няма да се чувства щастливо, ако самата вие не сте щастлива и реализирана. 

Препоръчваме ви още: 

Готово ли е детето за ясла

Автор: Траяна Кайракова

Преместихме се в нов апартамент. Бреееей, голяма красота, голяма работа. Кефя си се аз, размахвам метли и парцали, крещя като малоумна (каквато съм, щом децата сгафят) никой да не пипа, да не цапа, да не диша! В техните стаи да развъждат, ако искат скунксове, ама в дневната да не припарват. Може да ядат (айде от мен да мине) ама обувки, прашоляци, с мръсни дрехи на дивана абсурд. Живи ги убивам. Първо се оказа, че бая зор ще видя с шкафовете. Ми аз ги избирах по цвят, не по удобство за чистене. Бе остават едни пръсти по тях само да минеш, камо ли да пипнеш, не ти е работа. Айде пак парцали, бърсалки, пришки и мазоли ми излязоха. Не ще и не ще. Мъжо се подсмихва и направо чувам какво си мисли: „На ти сега бордо и сиво! На ти сега модерна кухня, бърши като луда до края на живота си, щото друг ремонт йок за тоя век“. Тоз препарат, оня, трети, ракия, бира, амоняк, лимон, оцет, вино, хляб, пържоли, салати. Пфу, тука се отплеснах, то от толкоз бърсане ми премалява от глад. Като се развидели, лошо да ти стане. Слънцето се облещи срещу шкафовете и домашната картинка е мила и мазна - пръсти, капки, вадички, ама засъхнали, че още по зор да ми е. Накрая турих едни външни щори и кът блесне слънце, пукам си ги и нищо се не види, братче. По 2-3 месеца не чистя. Пък и то кво да чистя, новичко, още мирише на боя, освен при децата (туй го казах), като мухляса, ще го мисля. Тоз проблем се реши.

Сетне следващият. Не ща килими. Няма цял живот да тупам и пера. Аз съм родена за принцеса, ама пусто не уцелих века! Паркетец, сиво-бял, кът стъпиш и с кални обувки не си личи. Туй за мене важи. Ако децата и баща им стъпят, там не гледам, подушвам и стрелям! То хубаво, ама всеки ден валма и влакна. Бреййй, ай пак прахосмучи, бърши, реви, кихай. Пак щорите спасиха положението и много чехли за всички, плюс за гостите, да не се оплетат в косми и влакна. От мен да мине, на децата турих по едно килимче 50/50, та да обира, квото има, и сами да си го тръскат през джама, докато го изтърват и яхна метлата. То аз не слизам от нея, ама все пак по-лесно да я запаля.

Айде сетне стъклен гръб на плота. Видяла жабата вола, че и тя… Знаете лафа. Хиляда снимки в нета изгледах, хиляда пъти мери мъжо и пустосва (да не кажа псува, че някак си не е интелигентно). Разгеле, харесах. С орхидеи ще е. Не да се хваля, не, че нещо, обаче имам къде 30 броя. Цъфтят, та се пукат. Все ме питат как ги гледам. Ми само ги гледам с гьозове. Кът се сетя, ги поливам, кът не се сетя, не поливам. Гледам ги кът мушката. Нито торя, нито им бая. Сигурно им е ясно, че трябва да оцелеят, иначе си отиват и засега се държат прилично. Тъй де, че за гърба на плота, пак се отплеснах, ама пусто тя една ли е? Викам детето за справка, ама то каза, че тоз цвят нямал да отива на бордото. Бе айде бе, то ще каже. Далтонистка съм била. Може, но ще стане квот кажа! Поръчвам и се сещам, че май е право детето. Рекох да го сменя, ама – тц. Ще струва колкот целия ремонт. Тогиз ще преживея цвета. Иде гърбът, аз се потя и отварям осторожно. Ха съм го счупила или одрала, ще се самообеся безкрайно и ще счупя тоз телевизор! Идат едни красиви орхидеи, баш с моя цвят, мда, ама не са като шкафовете, Бе аз на гръб падам ли? Абсурд! На всички разправям, че е умишлено, кът акцент. Няма всичко да един цвят я! Детето се смее, ама като ми видя зверската физиономия, каза, че таман пасват, хеле кът акцент.

Тъй де, ама сега друг проблем. До тях горещо не се слага, че стъкларията ще се счупи. Мда, ама по сериалките съм гледала едни контакти, дето влизат в плота и само ги подигнеш и излизат. Пък една красота, не ти е работа! Мрънкам, мрънкам за тия ми ти контакти, от време на време пускам по една сълза или сопол, както дойде, и съпругът клекна. Де ще иде, само при мама си, ама май не му е твърде благоприятно. Реже новия плот, изрежда наум родата ми през вековете, ама станаха ажур! Гърбът е в капки, ама лесно се чисти. Духнеш с уста ху-ху, удариш един парцал и айде, Минке, толкоз. Има ли орхидеи? Има. Има ли контакти (не ги ползвам)? Има! Амин!

Сетне пердетата. Няма да са кви да е. Тез гледах, онез гледах – тц. Няма да са тия. Римска ли беше сега тъз щора, от Венеция ли беше не знам, ама чудна. Беличка, прозрачничка, само с орхидеи нямаше, ама карай. Пак нямаше да уцеля цвета, затуй не се циганих много. Чаках 250 дена, вече ми се изчака чакалото и дойде заветният ден! Както „Три деня младите дружини прохода бранят… “, аз браня джамовете, че са прясно измити. „Пристъпи ужасни, дванайсетий път“ младежът се качва и слазя, мъкне перделъци, платове, пръчки метални, залепващи ленти. Най-сетне превзе заветния таван. Майкооооо, 2 часа закачане, намушване на пръчки, залепване и квот се сетиш. Накрая той изпотен, аз в кома. Два часа сваляне, два слагане. Накрая единият край виси. Въх! Жива да бях, щях да умра! „Ми госпожа, има два варианта. Или тъй да си ги гледате, то е малко висенето, или да връщаме в цеха.“ Тия хора побъркани ли са, или сега ще полудяват? Хем не ща да ги връщам, че пак чакане 250 деня, хем съм дала хиляда - хиляди лева. Сваляй, младеж, и бегом в цеха. Ай пак два часа пот, пък мене ми иде с „нов дъжд куршуми, камънье и дърве“ да го бастисам. И него, и цялата им фирма с цеха барабар! Сетне се замислих с русата си глава. Понякога имам просветления, обаче винаги след сгафеното. Бе туй нещо как се пере сетне, бе? Намерих веднагически решение. Докът не окапят и пожълтеят сами, нямат мърдане от таваня! Да няма да се обръщам на Тарзан и без туй съм Годзила. Обаче красиво стоят да им се не знай. Мъжо се прибира и чуди що са тъй прозрачни и що няма да пазят от слънце. Алоуууу, туй е за красота бре, кво слънце, кви пет лева? Щори тъмни нали има отвънка, кво се чудиш? Ей, хептен ме взеха за мезе. Аз може да съм проста, ама добре, че не съм тъпа. Дето вика моя любимец Камен Донев: „Много е лошо да си прост. Ама още по-лощо е да си прост и бит!“. Не съм бита, засега туй е добре. Нататък не смея да прогнозирам.

Страстната седмица на една греховна домакиня

30825822 10214398262084122 1557446988 o

Сега за банята. Сещате се – китки-митки основно. Не цялата де. Тук-таме пана. Едните не се виждат, че са зад вратата, ама аз нали знам, че са там. Точка! Кът си навих на ината стъклена преграда да има, значи ще има! Хем няма да пръска, като си миеш туй-онуй, хем красота ви казвам. Ходих, зяпах и в един магазин и открих баш моята. Прозрачна и не задържа вода. Хем прозрачна, хем не задържа вода. Хем не задържа вода, хем прозрачна. Показват ми в едни шишаци как става. Въх! Чудничко! Поръчвам пак за хиляди левове, монтират я (добре, че няма да я демонтирам, кът я чистя). Едно къпане, второ, пето. Брееей! Бе ква вода не задържа бе, хора? Бигур и ужас ужасен. Десет препарата и няма очистване. Само за препарати дадох пари за половин ремонт. Накрая се отказах. Сега преградата е бяла от бигур, на черти и направо стои като декоративна! Хич не я пипам. Ще взема да й махна бигура, сетне как ще го слагам пак. Пак реших задачата. Ей, ако не съм аз в тъз къща, живи са умрели.

При децата пердета не сложих. Така е по-икономично и стратегично. Спестявам за рокли и обувки основно, чат-пат за кафета-мафета и цигари-мигари, пък децата стават с първи петли. Таман се развидели и блести в очите им, не ти е работа. Завиваха се с чаршафите, ама аз ставам преди изгрев и ги обирам. Завивайте се, де! Джук! Ай ще ви се не знай! Ако не съм аз, по 125 отсъствия ще надрънкат. Сетне проста съм била. Гадна съм, но проста никогиж! Да си сложат пердета, като се оженят, да не им пречат на интимния живот.

И тъй, остана терасата. Китки ли не щеш, теменужки, сакъзчета – бря, бря, цяла ботаническа градина. Таман покараха и бая се раззелениха – ята от гълъби! Серат гадовете, кълват китките ми, жива да не бях! Прането сиво-зелено. Ама аз съм оптимист. Поне омекотител, оцветител и мирисител са ми безплатно. Почнах да пера с нафта, ама й свикнаха, пък ний взехме да търсим дрога, че и ний свикнахме да ходим кът замаени. Сетне сложихме едни детски въртележи, дето се въртят на вятъра. То всичкото хубаво, ама като няма вятър, не се въртят. На цирк замязахме, пък пустите гадини и с тях свикнаха и като клончета ги ползват. Емен-емен и ще вземат гнезда да вият върху тях.

 Почвам да чета из нета, да ровичкам и решения, колкото ти душа сака:

„Стреляйте с въздушна пушка.“ Бе, аланкооолу! Аз живея баш на центрото. Ще ме опандизят дорде река „бум“!

„Отваряш частна поща или търсиш син гълъб.“ Туй не ми стана ясно кво е. За пощата светнах, ама за синия – не.

„Слагаш жив орел на терасата да ги гони.“ Ба, че и него да храня и да ми сере. А и де ще го ловя?

„Звукови апарати някакви.“ Аз на муха не спя, та на звуци ли? Абсурд!

„Провесени дискове, дето светят.“ И с тях свикнаха. Пък комшиите свикнаха да ме гледат покекерчена на терасата с развени гащи.

„ Отглеждай щъркели. Хем са готини, хем се плашат от тях.“ Айде сега и други да завъждам. Не, мерси“.

„Вземи си котка, ама може да падне от терасата.“ Бе вий луди ли сте? Баш на новия паркет? Йок.

„Сготви ги пълнени с много лук или на супа. Много са вкусни.“ Не мога да готвя, няма как, пък не ща да ги моря, само да ги няма.

„Инсталирайте градинска пръскачка, не обичат вода.“ Бе аз да няма басейн, че и къща. Само скромен апартамент от 300 квадрата.

„Сложете мрежа.“ Тъй де, ама китките ми де ще се пускат надолу и де ще търся алпинисти да я закачат?

„Сложете къщичка на сокол-скитник и край.“ Ми кът е скитник де да до диря, че и него, че и къщата му скитаща?

„Намерете жена, която крещи силно. Плашат се.“ Ако някоя ме надмине по писъци, да заповяда. Ще я храня безплатно!

„Намерете и сложете умрял разчекнат гълъб на терасата за няколко дни, те имат страшна памет и няма да дойдат повече.“ Сега де ще го търся, че и да го разчеквам не знам.

В интерес на истината, като ме видят, панически бягат. Знам, че съм плашило, ама не стоя вкъщи много, много. Кафенетата ще фалират, а това не е хубаво за бизнеса.

В крайна сметка, сега търся умрял разчекнат гълъб или друга, дето вие повече от мене!


Препоръчваме ви още:

Ужасен ужас

Никога вече домакиня

Трудът е силно прехвален

Автор: Яна Пеева

Имам безброй спомени от детството си. За ваканциите винаги ходехме някъде - или на вилата, или някъде на почивка с приятели. С другите деца имахме книжката “100-те национални туристически обекта” и се състезавахме кой ще събере първи всички печатчета. Имам бегъл спомен, че може би е имало някаква награда за това, но не помня каква точно. Като се замисля, с всичко е така. Не съм страдала от липса на подаръци, но помня много малко от тях (концертите и книгите главно). Вместо това имам много ясни картини в главата си на случки и емоции. Как стоя на прозореца в кухнята и гледам как мама прави вечеря или мие чиниите, докато слушаме музика от тумбестия сребърно-жълт CD плейър, който местехме от стая в стая. Как съм стъпила върху стол в хола и с баща ми гледаме снежинките на светлината от уличните лампи, докато чакаме мама да се прибере от работа. Първият ми концерт (на Щурците) и как мама и тати ме посрещат вкъщи след това и нямат търпение да им разкажа. Дядо, който ме е гушнал пред кайсиите на вилата, за да се снимаме - аз съм облечена в синьо-бяло костюмче, а той е със загоряла от слънцето кожа, заради постоянната работа в градината. Детството ми има вкус на препечени филийки, домашна лютеница и компот от праскови. Благодарна съм им, че са ме научили, че преживяванията и емоциите с близките хора, са много по-важни от това колко Барбита и конструктори имам. И точно чрез тези преживявания са ми направили най-хубавите подаръци:

1. Оптимизъм. Мама е съвършен оптимист. Аз не чак толкова, но има много малко неща, които могат да ме разклатят. Вкъщи Теди е песимистът, а аз съм тази, която повтаря, че всичко ще се оправи. Винаги. Не знам дали е полезно качество, но определено ме кара да се чувствам сякаш имам контрол над нещата и способността да ги направя по-добри.

2. Любопитство. Дядо ми беше много любознателен човек. Сигурно с часове е разказвал на мен и на Ники за инките, маите, древните египтяни. От него ни е любовта към енциклопедиите и към различните култури. Щеше да е най-гордият човек на света, ако беше тук, за да види жаждата на брат ми за нови изживявания и опознаване на различни хора.

Отговорът на Вселената

30776660 10214398031078347 160760386 n

3. Време заедно. Винаги сме се хранели заедно. Дори и някой да не е гладен, всички сядаме на масата. Винаги са ми били странни семействата, които ядат поотделно, когато могат да го правят заедно. Това ни е времето за разговори, за споделяне, за заедност.

4. Любов към природата. Въпреки че съм градско дете и не си представям (все още) да избягам на село, изпитвам едно страхопочитание към природата. Семейството ми не е на сериозни планинари, но винаги когато сме имали възможност, сме се радвали на зеленината около нас. Дали легнали под крушата на вилата, или докато сме на почивка в планината и сме решили да се разходим. Знам колко е красиво да си сред чистата природа, затова и винаги се опитвам да пазя чисто около себе си.

За стереотипите във възпитанието

31165617 10209573797141888 3773033730499674112 n

5. Възможност. Като малка постоянно съм се записвала на различни неща. Още от детската градина. На английски, на танци, на карате. Вярно, танците продължиха около 4 урока, а каратето ми омръзна за не повече от месец. Но нашите никога не са ме спирали и винаги са насърчавали любопитството ми и са ми давали възможност сама да реша какво искам да правя. Плуването си остана моето нещо. Както и четенето на книги с часове, загубила връзка с останалия свят.

6. Внимание. Невинаги са имали време за мен, случвало се е да са заети и да ми кажат “по-късно”. Но когато това “по-късно” дойде, винаги съм имала цялото им внимание. Дали за да ми помогнат с домашното по география или за да им се оплача от нещо - това си е било нашето време, непрекъсвано от нищо.

7. Поощрение. Малките (и големите също, естествено) ни успехи винаги са били награждавани. Едно простичко “браво” върши чудеса с несигурно дете (или възрастен).

8. Целувки и прегръдки. Няма нищо по-хубаво от това мама да те прегърне и да те целуне по челото. Или баба. Или татко. Или брат ти. Като цяло няма нищо по-хубаво от прегръдките и целувките!

На мама, която винаги мисли за другите преди себе си

30776281 10214398084199675 376278447 n

9. Обич. Винаги сме знаели, че сме много обичани. И че в крайна сметка това е най-важното нещо.

10. Надежда. Знам, че се случват гадни неща в живота. Хората си отиват, понякога ни боли, понякога нищо не се получава такова, каквото ни се иска да бъде. Мама, която винаги е усмихната, ни научи, че няма нищо лошо в това да се надяваш, защото надеждата ни помага, когато е трудно.

Странно е как се замисляш, когато вече имаш собствено дете. Иска ми се да го научим да е безстрашен, обичащ и добър. И точно защото нашите родители са ни научили ние с Теди да бъдем такива, си мисля, че ще се справим… или поне ще дадем всичко от себе си.


Препоръчваме ви още:

Не случи на семейство, Яна!

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

Последните хора на света

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Плевел и плява

Плевел и плява

19 Апр, 2018 Отношения

Добрата снаха

Добрата снаха

03 Апр, 2018 Отношения

Ама вие луди ли сте?

Ама вие луди ли сте?

12 Апр, 2018 Отношения

Сами пишем себе си

Сами пишем себе си

25 Апр, 2018 Истории

Въпрос на оцеляване

Въпрос на оцеляване

25 Апр, 2018 Здраве

Удобното дете

Удобното дете

25 Апр, 2018 Възпитание

Майката не е само "инкубатор"

Майката не е само "инкубатор"

25 Апр, 2018 Добра форма

Бавачка или баба

Бавачка или баба

25 Апр, 2018 Възпитание

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on