5 тийн фрази, които ни вбесяват

Всеки родител на тийнейджър е наясно, че желанията на пуберите и техните родители много често се разминават, което води до недоволство и гняв. Едва ли порасналото ни дете иска да ни причини болка, а и ние не мечтаем за постоянни скандали. Възможно ли е изобщо да водим нормален диалог с тънкообидния и вечно сърдит тийнейджър, който само преди някоя година е бил толкова мило и усмихнато дете?

Защо най-скъпият ни човек, когото сме отгледали от напълно беззащитно същество, когото сме учили да яде с лъжица и да не се напишква, изведнъж започва да се държи отчуждено? Защо се нахвърля върху нас с повод и без повод? Защо в стаята му сякаш е паднала бомба? Защо изпада от една крайност в друга и защо не дава пет пари, че можем да умрем от притеснение, когато закъснява и не вдига телефона си? Всички тези въпроси се блъскат из главата ни без отговор и обясненията на психолозите звучат съвсем разумно, но не намаляват усещането ни за обида и несправедливост, нито успокояват засегнатите ни чувства. Истината е, че тийнейджърите и родителите не само имат различни приоритети, но и говорят за тях на различни езици. Затова и комуникацията става толкова трудна. Ако, да речем, родителят иска детето му да се прибира навреме, да има добър успех и да си слага дрехите в пералнята, то за един 14-годишен пубертет това са незначителни и скучни задачи. Неговите топ три желания могат да са примерно последен модел кецове, да го поканят на купона на най-полулярното хлапе в училище и да мине поредното ниво на играта си. Нека добавим към това разминаване и бурята от хормони, както и разликите между поколенията. Как изобщо смеем да очакваме да се разбираме лесно с тийновете си? Та ние се държим с тях като с деца, а те с нас - като със старци. Кауза пердута :)

За да преодолеем този разрив в комуникацията, който може да се превърне и в истинска бездна, първо трябва да се въоръжим с огромно търпение. Може би сте попадали на статията ми за пубертета - неизбежното зло, в която споделям колко нереални са очакванията ни тийнейджърът да бъде детето, което познаваме до този момент.  За да станат децата ни силни и независими личности, те ще трябва да преминат през своя период на бунтове и протест, на търсене на себе си. И ще го направят по-лесно с наша помощ. В интерес на истината, и без нас ще се справят добре, но няма да е полезно нито за отношенията ни с тях, нито за собственото ни спокойствие. Затова е хубаво да сме подготвени какво можем да очакваме и да не хабим излишни нерви. Вижте например как тези пет фрази, които често чуваме и вероятно ни изкарват от равновесие, всъщност не са чак толкова заядливи, обидни или скандализиращи, ако се замислим какво всъщност ни казва с тях детето ни.

1. Знам какво да правя

Родителите искат да предпазят децата си от собствените си грешки, да им помогнат по-лесно да намерят мястото си под слънцето и да ги опазят от всички ужасни неща, които биха могли да им се случат. Децата осъзнават всичко това, но от друга страна, за тях е важно да намерят сами пътя си и да се поучат от личните си провали и грешки.  Когато ви казват, че знаят какво правят, те всъщност имат предвид, че искат да опитат сами, по техен начин. Няма смисъл да се ядосвате и да оспорвате компетентността им. Най-много да спрат да споделят с вас. Изчакайте бурята да отмине и поговорете пак. А ако няма да е чак толкова фатално, оставете ги да направят каквото са си наумили по своя начин, дори да е грешният. Така следващия път сами ще изберат вашия. Четохте ли Нека се опарят? Там засягам по-подробно темата за провалите и защо всъщност са толкова полезни.

2. Не ме занимавай с глупости

Нещата, които на нас ни се струват много важни, за децата може да са напълно несъществени. Това не е чак толкова за чудене. Може би за вас е важно дали детето ви ще вземе матурата с висока оценка, но всъщност то се терзае от много по-съществени въпроси. Умен ли съм? Красив ли съм? Популярен ли съм или не? Какъв човек съм - добър или лош, смел или страхлив, решителен или колеблив? Дали някое момиче/момче ще ме хареса? Когато тийнейджърът ни каже някоя реплика от този сорт, това не значи непременно, че не ни уважава и ни смята за хора, които говорят глупости. Просто на фона на екзистенциалните проблеми, които го разкъсват, наистина звучи малко абсурно да го питаме защо има петица на теста, защо не си е сложил дрехите в пералнята или защо е забравил да купи хляб. 

Вижте Защо тийнейджърите смятат
своите родители за идиоти

3. Ти изобщо не ме разбираш!

Тийнейджърите не искат от нас съвети, а внимание. Най-добрият начин да се комуникира с един тийнейджър е да изслушате внимателно това, което има да ви каже, дори да ви звучи безинтересно и незначително - примерно постиженията му в някоя компютърна игра или кое момиче от класа с каква рокля ще е на купона, или кое студио прави по-добри филми за супергерои. Напълно е безсмислено е да го заливаме с поучителни и важни лекции при всяка възможност, той просто ще изключи и няма нищо да чуе. Тъжната истина е, че ние наистина не ги разбираме, по простата причина, че сме пораснали и помъдрели и нещата, които за тях са толкова интересни, за нас вече отдавна не са. Но ако искаме да ги разберем, ще се наложи да забравим, че сме възрастни и да се върнем 20-30-40 години назад, за да станем отново деца и да изслушаме на пръв поглед не особено забавните истории за съученици, футболни мачове, влогъри, приятели и неизвестни за нас звезди от Дисни Чанъл или МТВ. Там някъде в тирадата, изпъстрена с понякога неразбираеми изрази, нечувани имена и чуждици, ще изплува и нещо важно, което ще ни помогне наистина да разберем децата си и да не се чувстваме безсилни да общуваме пълноценно с тях, на техния език.

4. Все ми е едно/Не ми дреме/Все тая

Забелязали ли сте как тийнейджърите сякаш живеят с усещането, че са безсмъртни и че разполагат с цялото време на света? Те не се тревожат ни най-малко дали ще изкарат добра оценка на някое класно, дали няма да настинат ужасно с тези неподходящи за сезона дрехи, дали няма да им се случи нещо лошо, като се срещнат с непознато момиче/момче от социалните мрежи. Всъщност те са по-склонни да се тревожат дали непознатото момче/момиче ще ги намери за достатъчно красиви/забавни/популярни, а не дали няма да се окаже сериен изнасилвач. Така че вместо да се скандализираме от тази фраза и да изразяваме възмущението си от подобно безхаберие, може би е по-добре да насочим усилията си в конструктивна посока. Да градим отношения на доверие, в които детето ни да се чувства спокойно, че може да ни сподели, ако Павката от неговия клас взима амфети или дизайнерски хапчета, ако Люси си е хванала гадже от друго училище и пуши с него наргиле, или ако съученик го заплашва, че ще пусне негова снимка по гащи във фейсбук. Трите случки, които споменавам, са от реалния живот на тийнейджъри, и за жалост сте чували за тях в новините, защото завършиха фатално. Така че никак не е все едно какво ще стане, нито за нас, нито за тях. Но за да не става наистина, ще трябва да посветим известни усилия и доста време, за да изградим отношения на доверие с детето си, както и самоувереност в него да взима правилните решения и да ги отстоява. Тук мога да ви препоръчам филмите за тийнове, които понякога са по-красноречиви и запомнящи се от родителските лекции.

teen pob

5. Това си е моят живот

Според психолозите, ако възрастта преди пубертета е огледална и в нея подражаваме на близките си и се опознаваме чрез тяхната реакция към нас, то в пубертета настъпва периода на счупване на огледалото. По тази причина и нерядко тийнеджърите правят точно обратното на това, което винаги сме ги учили. Те буквално искат да се откъснат от нас, да счупят нашия модел и да отхвърлят всичките ни ценности, вкусове и интереси. Ако в по-ранна възраст не сме ги контролирали твърде много, то този период на счупване е много по-кратък и безболезнен. Затова и децата, които не са възпитавани много строго в ранните си години, стават по-спокойни тийнейджъри в сравнение с тези, които са били на много "къс повод".

Точно по тази причина не бива да се чувстваме засегнати от тази фраза, макар че звучи малко неблагодарно. Всъщност чрез нея детето ни казва само, че иска да намери себе си, а не да прилича на нас и да живее по нашия модел. Не е чак толкова страшно, нали? А ако това ще ви утеши, мога да ви уверя от личен опит, че когато пубертетът премине, изведнъж ще се окаже, че въпреки всичките си бунтове, все нещо от вашите ценности и възпитание е намерило благодатна почва в детето ви и някогашният безотговорен и неуважителен тийнейджър като по чудо се е превърнал в смислен млад човек.

Прочетете

Те са толкова различни

Накрая ви напомням златните правила на родителя. Не винаги е лесно да се спазват, но нека поне се опитваме.

Да спрем да говорим и да започнем да слушаме. Внимателното слушане ще ни помогне не само да узнаем повече за тях, но и да ги предразположим. В една статия ви споменавам за успоредното говорене, което работи много добре при тийнове. Разговаряте за важните неща, докато правите нещо друго заедно - примерно да разходите кучето, да сготвите вечеря, да поиграете монопол, да вечеряте или да гледате мача. Така детето не се чувства застрашено и споделя много повече.

Да уважаваме границите им и точно да обозначим своите. Ако не знаем къде са границите на детето ни или не сме уверени, че правилно ги разбираме, време е да ги обсъдим с него. Стаята на тийнейджъра например си е негова територия и е съвсем нормално да почукаме, когато влизаме за нещо. 

Да се отнасяме с внимание към интересите му. Не е нужно да изпадаме във възторг от новата му компютърна игра, но нека поне веднъж го уважим и погледаме, докато разбива грозноватите малки човечета на противника.

Да измислим общи занимания и традиции – нека имаме време, което прекарваме заедно. За децата това е много важно и ще се учудите, че го приемат с готовност, особено ако им предложите нещо, което ще им е интересно. Може в мола да вървят на две крачки встрани от вас, но нямат нищо против да гледате заедно Стар Уорс.

Да критикуваме по-малко. Не. Въобще да не критикуваме. Да търсим и подчертаваме плюсовете и постиженията на детето си. Достатъчно ще ги критикуват другите хора. И тук не става дума да ги засипваме с безумни похвали за елементарни неща, а просто да признаваме успехите им, както бихме похвалили и свой приятел, който се е справил добре.

Да обсъждаме и търсим решение на проблемите на семеен съвет. И не само проблемите на детето, такива имат и възрастните, а по-младите понякога могат да дадат добър съвет, защото виждат ситуацията от съвсем друг ъгъл.

Ясно да договорим задълженията на всеки член на семейството. Човек трябва да знае какво очакват от него и да се съгласи предварително.

Да сме винаги до детето си, да го приемаме и подкрепяме, и да не забравяме тази велика мисъл на Харпър Ли от "Да убиеш присмехулник":

Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат. 

 

Препоръчваме ви още:

Осемте свещени права на тийнейджъра

Децата и алкохолът

Вашият тийнейджър може ли го?

Последно променена в Понеделник, 18 Декември 2017 15:34
Прочетена 11536 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на