Автор: Мария Пеева

Ден на целувката е днес, знаете ли изобщо, че има такъв празник? Е, и аз нямах идея, но след като вече знам, мога да ви почерпя с четири истории с целувки по повода, а ако решите, и вие може да ми разкажете някоя ваша.

Първата целувка

Някога много отдавна едно момче ухажваше упорито, но и малко срамежливо едно момиче. А момичето го харесваше много, но изчакваше първата стъпка да дойде от него, както бе прието в онези времена. И можеше още дълго да се изчакват така, докато накрая се разминат, ако момичето не беше се разболяло от варицела и пропуснало цели две седмици от училище. И съответно момчето като един добър съученик, и доста умен при това, предложи да й помогне да навакса с материала, което тя веднага прие. Редно е да кажа тук, че и двамата учехме в математическа гимназия (разбрахте, че ние сме героите в тази история, нали) и наистина имаше какво да се наваксва, да не си помислите, че толкова лесно съм се дала. 

Така един слънчев октомврийски следобед, веднага след часовете се озовах на гости у Иван, по-точно на урок по физика. Много ни беше строга учителката по физика, казвам ви, смръщена и взискателна. Но ако сега прочете тази история, сигурна съм, че ще се засмее, защото и тя има принос за съществуването на нашето семейство. Та физиката ми разясняваше той, а аз го гледах с широко отворени очи, както и досега го гледам, когато ми обяснява нещо. А той изведнъж млъкна насред задачата и каза:

- Ти знаеш ли, че имаш очи като на котка?

И докато осмисля това сега комплимент ли е, или пак се шегува с мен, наведе се и ме целуна бързо и малко несръчно, къде по устата, къде по носа.

А аз не се отдръпнах никак дори.

Е, после ми каза също и че не мириша много лошо, на мен, която се бях хубаво и обилно парфюмирала с любимия парфюм на майка ми. С времето комплиментите ги понаучи, а и целувките също. Но онази първа целувка ми е най-мила. И досега, всеки път, когато ме целува, виждам онова момче, малко уплашено и повече смело. Моето момче.

По физика изкарах шестица, впрочем, редно е и това да спомена.

Сутрешната целувка

Не си спомням кога се роди този навик с въздушните целувки. Трябва да е било, когато си останах да работя вкъщи, защото преди това пътувахме заедно до работа. Или може би по време на някои от майчинските ми периоди, когато съм била с бебе у дома, а той е излизал рано сутрин. Както и да е, имаме си го от години този сутрешен ритуал - пием заедно кафе, после той тръгва за работа, целуваме се на вратата, след което аз заставам на прозореца, терасата, верандата, според сезона, и започвам усърдно да му махам и да пращам въздушни целувки, все едно няма да се видим месеци наред. Да, знам, че е смешно, но някак това е станало част от ежедневието ни, както някои религиозни хора се прекръстват преди да излязат от дома си.

Хубав ритуал е, но веднъж се получи много конфузно, когато застанала по пижама на прозореца, жизнерадостно махах и пращах страстни въздушни целувки на съпруга си на улицата, докато изведнъж не съзрях на отсрещния балкон провиснал майстор, който ме гледаше с интерес и колебливо ми помаха с мистрията.

Потънах си в земята и мигом избягах навътре в стаята. И докато не привърши ремонта на съседите срещу нас повече не се и показах.

А Иван много се смя, разбира се. Съвсем в негов стил. А като му казах един път, че съм прочела за изследване, според което мъжете, чиито съпруги ги изпращат с целувка всяка сутрин, живеят с пет години повече, заяви:

- Виждаш ли, затова продължавай да мислиш за здравето ми.

Знам, че се шегува, но знам също и че тази сутрешна целувка и нашият смешен малък ритуал му топли сърцето през целия ден. Както и моето.

Изненадващата целувка

Той вероятно не помни тази случка, но на мен дълбоко ми се е запечатала в спомените. Тук ще уточня, че моят съпруг е дискретен човек и дори малко затворен. Той не показва чувствата си много, вероятно дори изглежда студен за тези, които не го познават. Пред хората най-много да се хванем за ръка. Дори като ученици не сме се целували дълго и страстно на публични места, не казвам, че това е лошо, просто ние не го правим.

Затова и така ме изненада онази целувка.

Бяхме на плажа, с бебе, аз с налято и отпуснато целулитно тяло, а той все така строен и стегнат както винаги е бил. Всяка раждала жена може да разбере усещането да не си щастлива в тялото си, толкова си различна от това, което само преди месеци си била. На всичкото отгоре се разхвърляш по бански, почти гола, а около теб изведнъж се оказва пълно с прекрасни, млади момичета с перфектни, сексапилни фигури, дълги бедра и стегнати бюстове, които, разбира се, нищо лошо не правят, но ти имаш усещането, че някакво тайно общество от красиви жени се е наговорило точно в този ден да се появи около теб и да ти покаже колко си отпусната и жалка.

И седя си аз, свита под чадъра, свита в собственото си тяло, ако можете да разберете какво имам предвид, и се срамувам дори да стана и да отида до водата. Още повече се срамувам да кажа на съпруга си какви мисли ми се въртят в главата, защото осъзнавам колко са глупави и не искам за капак на всичко и той да ми се присмее. Всъщност сигурна съм, че в някоя алтернативна вселена на женската суета, комплексираност и следродилна депресия едно тъжно Мими все още седи под един чадър сам-само на плажа и не смее да се изправи, потънало в самосъжаление и целулит.

Но в тази вселена с някакъв странен мъжки инстинкт моят любим съпруг долови какви чувства бушуват в мен. Пак напомням, че говорим за мъжа, който дори на сватбата ни, когато викаха горчиво, ме целуваше съвсем леко и бързо, просто защото не обича публични прояви на страст. Но в онзи момент той ме хвана за ръката, помогна ми да се изправя и пред всички ми залепи една дълга и сластна целувка, от която направо ми се подкосиха коленете. И после ме подкара с една ръка към водата, още замаяна, а с другата държеше бебето.

Целулит ли? Килограми ли? Имам си ги и досега. Но комплексите ги няма и отърсването от тях започна с онази целувка. Много е важно за една жена да се чувства желана и обичана. Всички имаме нужда от това.

А също имаме нужда и от смях. Затова ще завърша с последната ни история с целувка, тя е само отпреди няколко дни.

Ритуалната целувка

Миналата седмица кумувахме на едно мило семейство от Варна. И за кумова срама (ех, как на място дойде този израз), оказа се, че не сме съвсем наясно с ритуалите в църквата. Аз сякаш по-бързо влязох в час и внимателно следих добрия отец Георги, така че в нищо не сбърках. Но милият ми съпруг какво ли не сгафи - и короните размени, и стъпките, но най-смешно беше с чашата вино.

- Опитай, куме, виното и кажи какво е. - тържествено го подкани отецът в края на венчавката, след хубавата проповед и сложния дълъг ритуал. А моят любим мъж близна от чашата и също толкова тържествено и гръмко отговори:

- Ами, добро е.

Отецът, зяпна, цялата църква избухна в смях, а аз, застанала до Иван, скочих и заподсказвах с шумен шепот:

- Горчиво, бе, Иване! Горчиво! ГОРЧИВО!

Ех, слава богу, чу ме накрая и най-после се поправи:

- Горчиво е! МНОГО ГОРЧИВО.

Ех, всички си отдъхнаха, а младоженците най-после се целунаха и всичко свърши. Всъщност по-право е да кажа, всичко започна.

Защото така започват хубавите истории на всяка двойка - с целувка и смях. Дай боже и така да продължат.

Честит ви празник на целувката! Нека има много целувки в живота ни - и днес, и всеки ден.

Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…,” с която всяка седмица отбелязваме различен празник и нов повод да се усмихнем. А тази седмица ще отпразнуваме деня на целувката с шоколад и шампанско, защото всяка целувка е сладост и искра.