Татко Попинс или ежедневието на един баща в майчинство :)

Жената в майчинство е обичайна гледка, но бащите в тази роля са рядкост, макар че се намират и такива смелчаци. Един ирландец с псевдоним Татко Попинс е особено популярен в социалните мрежи. Блогът, в който споделя възгледите си по грижите и възпитанието на децата, бързо стана популярен заради свежото чувство за хумор, с което коментира ежедневието си с хлапетата. Всички снимки, които виждате отдолу, са от блога му и доказват неговите открития.

Редът вкъщи може да бъде запазен само два часа и 20 минути. Два часа за следобеден сън на децата и двайсет минути за разсънване.

Не е важно колко старателно почиствате с прахосмукачката. Все едно, вашето хлапе ще намери какво да пъхне в устата си. Това е научно доказано.

Детето може да включи телевизора с дистанционното! Толкова е мило… първия път.

Детето иска да яде, само когато няма нищо за ядене.

Малкият е опитал шоколад? Връщане назад няма!



Запасите от мокри кърпички никога не са достатъчни.

Ако децата са много тихи, значи ядат тебешир в стаята си.

Децата не правят разлика между котешката тоалетна и пясъчника.

Ако оставите купата с вода на кучето на достъпно място, детето винаги ще си устрои предизвикателството с кофа лед.

Децата не ближат пода, те каляват имунната си система.

Ако днес детето е харесало определена храна, това не означава, че няма да я мрази утре.

Никога не допускайте децата да ви хванат, когато ядете бонбони.

Ако нещо може да се побере в детската уста, то непременно ще попадне в нея.

Няма никакво значение колко пъти се е изпишкало детето, преди да седне в колата. В момента, в който сложите крак на газта, то ще изпищи: „Имам пиш.“

Вашата вечеря вече не е само ваша.

Децата наистина са спирачка, особено когато висят на единия ви крак.

Когато станете баща, никога повече няма да си наливате пълна чаша кафе.

Никога не е рано да купиш първата дамска чанта на дъщеря си (Бела, 1 година).



Minecraft не е игра, това е начин на живот.

Децата са отлично оправдание за това, че гледате анимация.

Винаги ще се намери някой, който да ви донесе мръсната си блуза, след като сте пуснали пералнята.

Да настаниш всички пътници в колата отнема повече време, отколкото да стигнеш до мястото, за което си тръгнал.

За правилното развитие на децата е полезно да се обличат сами. За вашето собствено спокойствие е полезно да го правите вместо тях.

Вашият плейстейшън сега е плейстейшънът на детето ви. Вие вече нямате достъп до „Отмъстителите“ на LEGO.

В изречението: „Ако я събудиш, ще те убия!“ – няма нищо смущаващо.

Съдържанието на памперса никога не престава да ви изненадва.

Детската кухня е всъщност барабан и скала за катерене.

Най-вкусното нещо на света е маминият ключодържател.

Ако някой от социалните служби прочете всичко това – ще дойдат да ви приберат децата.




Прочетохте ли историята на този български татко в "майчинство"?

Препоръчваме ви още:

Внимание! Млади татковци!
Желязната детска логика
Семейният живот калява

Над 2000 лева в подкрепа на Детска къща на фондация „За Нашите Деца“ успя да събере RockSchool с концерт под открито небе!

В „Борисовата градина“ в София се събраха любители на рок музиката и приятели на фондация „За Нашите деца“ и RockSchool. Имаше разнообразни изпълнения от малки и по-големи музиканти любители. Чуха се кавър версии на любими песни на the Clash, Michael Jackson, Steve Vai, Сигнал, Red Hot Chili Peppers, Sublime, Nightwish и the Police. Най-малките музиканти показаха таланта си с изпълнения на класическа китара, цигулка и електрическа китара. Част от по-големите ученици на RockSchool разтресоха дърветата в парка с по-тежко звучене от репертоара на Pantera, Slipknot, Led Zeppelin и Godsmack! Над 40 изпълнители минаха през сцената по време на рок маратона, който продължи над 4 часа!

Фондация „За Нашите Деца“ благодари на всички участници в концерта - на екипа на училището, на талантливите изпълнители и на всеотдайната публика! С дарените средства ще бъдат закупени храна и консумативи за децата. Детска къща е място, където бебета лишени от родителски грижи, могат да получат необходимите грижи и внимание в сигурна, близка до семейната среда. Целта е престоят им да не надвишава 6 месеца, до намирането на трайно решение за бъдещето – връщане отново у дома, настаняване при близки и роднини, осигуряване на приемно семейство или осиновяване.

Надали някой би искал да научи децата си на това. И няма родител, който поне веднъж да не е казал на детето си, че лъжата е най-лошото нещо. Ще ни се да не ни лъжат, но ние си позволяваме да го правим, уж за тяхно добро. А понякога просто предизвикваме лъжата, водени от най-добри подбуди. 

5 истории – от нищо - нещо

Проверената раница

Майка силно се притеснява за успеха на детето си в училище. Често пребърква раницата на сина си, за да види какво са „взели“ и да прегледа бележника му. След известно време става ясно, че детето прави същото с раниците на съучениците си, не го смята за нередно и дори си присвоява някои от вещите им.
Естествено, също като майка си, детето не признава, че върши това, докато не го хващат с открадната вещ. И когато се случва, се измъква с обяснението, че химикалът му е паднал в чуждата раница и затова я търсило там.
Майката не може да намери връзка между собственото си поведение и това на своя син. Тя смята, че подбудите й са благородни, но се възмущава от постъпката на детето си.

Непознатата буква

Дете пита майка си как се пише буквата „ж“. Вместо да обясни, жената казва възмутено: „На осем години си, а не знаеш как да я напишеш!?“ На въпроса на детето си тя така и не дава отговор. Но успява да устрои скандал по този незначителен повод. След време обаче жената установява, че синът й изобщо не пише домашните си работи, а междувременно обяснява на майка си как госпожата му непрекъснато го хвали за правописа. Това дете вече се е научило да лъже. Помогнала му е майка му.

Да откраднеш собствената си вещ

Друг родител намира в чантата на детето си чужда играчка (която всъщност се оказва подарена на сина му) и устройва мощен скандал, заради „крадената“ вещ. Следва наказание. Детето обаче превръща инцидента в практика и носи вкъщи вещи, за които твърди, че са му подарък. Бащата е изумен и огорчено признава, че синът му вече не само краде, но и лъже. „Аз никога не съм посягал към чужда вещ“ – кълне се родителят.

Злоядото дете

Майка споделя, че винаги, когато отива да вземе дъщеря си от детската градина пита възпитателките й дали е яла на обяд, защото детето й имало проблем с храненето. След това провеждала същия разпит и с него и откривала несъответствията в информацията. Така установявала кога детето я лъже. Важният въпрос е защо въобще прави това? Ако детето е гладно ще яде, ако не е – ще откаже и ще се възползва от следобедната си закуска. И затова не е необходимо да се провежда „разследване“.

Най-добрата в класа

Майка разказва, че дъщеря й непрекъснато й обяснява как всички деца искат да са приятели с нея, защото е най-добрата в класа. Родителката се възмущава: „Знам, че това не е истина! Защо ме лъже за такива неща! Казвала съм й, че лъжата е единственото, което не мога да простя!“
В същото време ден след ден и месец след месец тя не е преставала да пита детето си: „Твоето домашно най-добро ли беше? Какво ти каза учителката? А кой пръв си направи теста?“. Дъщеря й се оказва предприемчива и бързо се научава да говори това, което майка й иска да чуе.

Примерите могат да бъдат безкрайни. Начините да възпиташ лъжец са много и разнообразни. Но вредните практики могат да се обобщят.

Как учим детето да лъже

1. Като не му вярваме и поставяме под съмнение всичко, които ни казва. При първа възможност го изобличаваме в лъжа. Дори да става дума за малки неточности: от малкото се тръгва към голямото!

2. Като не му позволяваме да фантазира: разликата между фантазията и лъжата е много тънка. Но дали е така? За децата фантазията е реалност, а не лъжа. Когато фантазира, то не лъже, а си създава приказен свят.

3. Когато нашето поведение и поведението, които изискваме от детето са две много различни неща. Принципът на двойния стандарт е най-лошият пример, който даваме на детето си и то ще го усвои бързо и ще го прилага навсякъде - в училище, на лагер, на улицата и най-вече у дома, пред нас.

4. Когато контролираме всяка стъпка. Така допускаме у детето да възникне усещане, че ако иска да има собствен живот, трябва да го открадне от родителите си.

И тъй като е сезонът на летните лагери, вижте какво НЕ Е ДОБРА ИДЕЯ, докато децата ни са на лагер:

Два типични случая от лагерния живот

Момченце играе с приятелите си. Телефонът му звъни: „Мамо, извинявай, сега не мога да говоря, ще ти се обадя по-късно.“ – казва детето и продължава да се забавлява. Видимо обаче, на другия край на линията следва дълъг монолог. Детето започва да се извинява. След малко излиза от стаята. Когато се връща е разплакано. На въпрос какво се е случило отговаря: „Мама ми се обиди, че не искам да говоря с нея.“ Няма и намек за недоволството на родителката, няма коментар по думите й, само огорчение: обидих близкия си човек. Денят на детето вече е провален.

Скоро то ще разбере, че неговата радост и неговите занимания не са важни. Важно е подчинението. След време то ще се научи да манипулира родителите си. После ще настъпи пубертетът и ще започне да си връща „дълговете“.

Друг случай
Момиченце разговаря с майка си: „Непременно ще си прочета книгите от списъка, когато се прибера. Сега имам друга работа.“ Детето се опитва да разкаже за новите си приятели, за нещата, които учи и прави в лагера, за успехите си и за новите емоции. Шансовете да бъде разбрано или чуто обаче са нищожни. „Мамо, обещавам, че ще си прочета всичко…“ За мама това няма значение, момичето завършва разговора с обещание да направи това, което са му наредили по телефона. И неговият ден е провален. Вече е разбрало, че с родителите не трябва да се спори. След време ще си спестява подобни разговори лъжейки, че е направило всичко, което искат от него.

Защо да звъним на детето, когато е на лагер?

В много детски лагери, които са със специална програма, мобилните телефони на децата са или забранени, или на съхранение у възпитателите. Достъпът до тях е ограничен с позвъняване в случай на нужда. Родителите, които контролират всяка стъпка на детето дори от разстояние, не приемат подобна практика. Педагозите, с дълъг стаж в организирания летен отдих обаче твърдят, че детето без телефон е щастливо дете. Нормално и напълно достатъчно е родителят да има връзка с детето си веднъж на ден, за да е спокоен. Най-важното е да изслушаме това, което има да ни сподели за новите си преживявания. Не да контролираме и да даваме съвети за неща, които така или иначе не знаем. Не му помагаме с реплики от сорта на: „Аз съм най-близкият ти човек, по-близък от приятелите. По-добре знам кое е важно за теб. Знам много добре как се почива на лагер. Знам кое е по-добре да правиш, вместо да се занимаваш с глупости.“

Този стремеж към тотален контрол може напълно да опорочи идеята за отдих и забавление, с която сме изпратили детето на лагер. Нещо повече – ще го научи да избягва казването на истината, защото просто иска да си спести нравоученията. Може би е най-добре да оставим детето да се забавлява на воля, а от нас да чуе само...

Обаждам се, за да ти кажа, че те обичам. 
 
Материала подготви Янка Петкова

Прочетохте ли Три фрази, които не работят?

Препоръчваме ви още:

Пубертетът и лъжите 

Ценности 

Защо децата не слушат

Познат ли ви е онзи момент, когато най-после успявате да издирите всичките си съученици и да организирате среща по случай годишнината от дипломирането? С някои поддържате връзка (добре че са социалните мрежи), с други сте си останали близки приятели, а някои виждате за първи път от 5-10-20 години. И винаги го има онзи момент на "сравняване". Първо сравняваме кой как изглежда, после кой колко се е развил и, разбира се, кой вече е родител и кой не е направил тази стъпка. Защото, каквото и да си говорим, родителството е най-променящото живота решение, което някога можем да вземем. А може би и най-разделящото ни - ако го допуснем.

Ето какво споделя с нас Мая Цанева за емоционалния расизъм на родителите. 

Преди няколко дни се събрахме със съучениците 20 години по-късно. Всички сме живи и здрави, познахме се (новото "как си?" е "изглеждаш добре") и се забавлявахме.

20 години по-късно две трети от нас сме женени с деца. Е, родителството не винаги е причина и за брак, но хлапетата са факт, който променя всичко. Но една лятна вечер без деца не те прави необвързан. След първия час кой какво, момичетата и момчетата отпреди 20 години се върнахме в ролята на родители. Репликите: "Коя детска градина?", "А близо ли е училището?", "Кой ви помага?", "И имам цели 15 минути сам  в тоалетната! (понякога)"  "хапеха" съучениците ни, които споделят банята си по избор с гаджето си или са само любими леля и чичо, повече от комарите в горещата вечер.

Получи се тъпо. Също като в онази сцена от Бриджит Джоунс, в която женените й приятели весело я подкачаха: "Как е любовният живот?". На думи е лесно. Любовният живот не води непременно към "брак" и  деца, а "бракът" невинаги е любовна игра. Важното е да си щастлив, както намираш за добре. Няма рецепта за щастие.

Аз твърдя, че съм толерантен човек. Когато съм поединично с някого, който не вади от чантата си първо стики, количка или опаковка от солети и мокри кърпички, водя нормален разговор или поне се старая. Когато сме глутница, ставам класически пример за "женени с деца". Децата променят всичко и това невинаги е за добро. Понякога се превръщаме в емоционални расисти, които отблъскват малцинството свободни, небракувани хора с приказки за пелени с ако и варицела. Не се гордея с това. Но децата са прилепчиви и се изисква много самодисциплина, за да не си комедиен герой от "Женени с деца". Аз обещавам да не съм расист. Ще опитам.

Препоръчваме ви:
Компромисите, които превръщат зимите ни в лято
Моля те бе, Боже!
Мъжете са примати

Лято е. Време за почивка. Кога, ако не сега, е времето да си доставим удоволствието да се храним навън. Ресторантите са привлекателно място да съчетаем отдиха и вкусното хапване. Но ако ние сме изпаднали в приятна леност, за представителите на този бранш е най-активното време от годината. И те са се подготвили не само с вкусна храна, но и с някои малки трикове за привличане на интереса. Да надникнем за малко в кухнята им.

Ресторантското меню не е просто списък с ястия. То се прави от професионалисти, което следят за това да изглежда адекватно на стила на заведението и да е лесно за четене. А най-важното е да помага за увеличаване на приходите. Журналистът Джесика Халингер разкрива някои от прийомите, с помощта на които ресторантите се опитват да влияят върху избора ни. За да не станете жертва на манипулации по време на вечерята или сутрешното си кафе, и да разчитате наистина на собствения си вкус трябва да знаете към какви хитрости прибягват съставителите на менюто. Как го правят?

1. Ограничават вариантите за избор

При съставянето на ефективно меню се взема предвид теорията наречена „парадокс на избора“. Тя се състои в това, че колкото повече варианти за избор имаме, толкова по-трудно вземаме решение. Идеалното количество ястия във всяка категория е 7 – 7 салати, 7 основни блюда и т.н.

„Ако включим повече варианти, гостите ни започват да се колебаят и тогава обикновено си поръчват стандартно ястие, което вече са пробвали.“ – обяснява съставителят на менюта Грег Рап.
Няма нищо лошо в това да се отдава предпочитание на проверено и познато ястие, но добре направеното меню може да подтикне клиента да опита нещо ново, по-скъпо.
Някои ресторанти пренебрегват това правило. Известна верига за бързо хранене например, която първоначално е предлагала само няколко вида храна, значително разширила портфолиото си и сега вариантите са над 140. Това обаче довело до спад на приходите на компанията с 11% от 2015 година насам.

„Усложнявайки менюто, ние затормозяваме клиентите си“ – казва консултантът Арон Алън – „В резултат от това те напускат ресторанта ни неудовлетворени. Отчасти това се дължи и на факта, че започват да се съмняват, че може би е трябвало да си поръчат нещо друго.“ А ако обядът или вечерята не са им харесали, едва ли ще посетят заведението отново. Отчитайки, че постоянните посетители осигуряват средно 70% от приходите, главната цел на всяко заведение е да направи така, че клиентът да пожелае да се върне.

2. Добавят снимки в менюто

Ако менюто е илюстрирано с красиви снимки на ястията, посетителите поръчват средно с 30% повече. В университета на Айова бил проведен следният експеримент: деца, на които е показано изображение на салата си поръчвали 70% по-често такава храна. „Ние реагираме на изображението на ястието като че ли е пред нас. Ако сте гладни, вашата реакция е: „Ще си поръчам това, което е на снимката“ – казва доцентът от катедрата по информационни системи Брайън Менеке.
Ефектът е още по-силен, ако изображението е анимирано – например ако се върти на екран, разположен в ресторанта. Някои заведения за бързо хранене вече внедряват подобни технологии. „Колкото по-ярка е картината – като движение, цветове и реалистичност, толкова по-силно е въздействието й върху посетителите.“ – твърди Менеке.
И тук обаче е нужна умереност. Излишъкът от снимки се асоциира от клиентите с по-ниска категория на заведението. Ресторантите от висш клас се стараят въобще да не включват анимирани изображения с менюто си, за да не подбиват имиджа си.

3. Стараят се да направят така, че цените да не се набиват на очи

Още един начин да подтикнат гостите да оставят повече пари в заведението е да направят цените по-незабележими. „Ние премахнахме знака на долара от менютата си, защото предизвиква неприятни емоции и напомня на клиентите, че губят пари.“ – казва Алън.
Изследване на Корнуелския университет показало, че цени, в които паричната единица е написана с букви, а не със специален знак, подтикват посетителите да харчат повече.„Форматът, в който ще бъдат посочени цените, задава и общия тон на ресторанта. Цена от 9,95 долара изглежда по-дружелюбно от цена - 10 долара.“ 
Една от грешките при съставянето на менюто са пунктираните линии от названието на ястието до цената му. „Този формат беше измислен с появата на съвременния типографски печат. Това се правеше, за да изглежда правилно форматирана страницата. Но какво се случи? Клиентът първо гледа вдясно, където са посочени цените, а едва след това поглежда вляво, за да разбере какво точно поръчва, изучавайки това, което е по-евтино.“ – казва Алън.
Какво е решението? Цените да се поместват не вдясно, а под съответното ястие, с шрифт, който не поставя акцента върху цената.

4. Вмъкват в менюто скъпи примамки

Всяко нещо се опознава, когато бъде сравнено с друго. Един от триковете е да се постави в началото на менюто много скъпо ястие, в сравнение с което всички останали изглеждат по-достъпни. В крайна сметка вашият сервитьор не разчита да поръчате омар за 200 лева, но в сравнение с него стек за 50 ви изглежда напълно в реда на нещата.
Ястията с леко завишени цени (но не излизащи от рамките на това, което клиентът е склонен да плати) се възприемат като по-качествени. В резултат гостите напускат ресторанти сити и доволни.
В един експеримент с две групи клиенти предложили една и съща шведска маса, но в първия случай за 4 долара, във втория за 8 долара. Макар и в двата случая храната да била напълно идентична, тези, които платили повече, я оценили като по-вкусна.

5. Привличат вниманието ви в нужната посока

В супермаркетите печелившите стоки се нареждат на нивото на очите. Аналогично и в ресторантите съставят менюто така, че определени ястия да привличат погледа веднага. Грег Рап обяснява, че „златното“ място е горният десен ъгъл.
„Когато гледаме абсолютно празен лист хартия, погледът ни попада най-напред горе вдясно. Затова там се позиционират ястията, които носят на ресторанта най-голяма печалба. Горе вляво обикновено поставяме салатите и предястията. Важно е менюто да се чете правилно.“
Друг трик е да се отделят най-изгодните за заведението ястия в рамки или по някакъв друг начин, с който се привлича вниманието.

6. Използват цветово оформление

По думите на Алън, използването на различни цветове позволява да бъдат предизвикани различни емоции у клиентите. Синият цвят има успокояващ ефект и много често се използва с тази цел в менюто. Ще забележите, че много от заведенията използват като фирмен цвят червеното или жълтото. Според някои изследвания, червеният цвят предизвиква апетита, а жълтият привлича вниманието. „За хранителни оцветители тези два цвята в комбинация също са най-предпочитани.“ – твърди Алън.

7. Дават на ястията причудливи описания

Дългите подробни описания на ястията повишават количеството на поръчките – по някои данни с почти 30%. „Колкото по-подробно описание на ястието предлагате, толкова по-евтино изглежда в очите на клиента – като че ли получава повече, за парите, които струва.“ – обяснява Грег Рап.
Затова „салатата на шефа“, съпроводена с подробно колоритно описание, може да бъде предпочетена пред другите, не защото е най-вкусна или качествена като съставки. Интересно е, че ястията с по-подробно описание са определят от клиентите и като по-вкусни.

„Клиентите ви ще усетят вкуса, който вие им наложите.“ – казва Рап. В едно изследване учените предложили на две групи дегустатори едно и също вино с различен етикет. Първата група знаела, че виното е произведено в северна Дакота, макар да не е известно дали изобщо там някой произвежда вино. На втората група предложили виното като произведено в Калифорния – района с най-качествени вина в САЩ. Тази група оценила виното като по-добро, независимо от това, че всички опитали едно и също вино по 2 долара бутилката. Интересно е, че тези, които били сигурни, че пият калифорнийско вино консумирали и 12 % повече храна от другите.
Фрази от типа на „ръчно омесен хляб“ или „приготвено с продукти от еко ферма“ са много привлекателни за клиентите. „Подобно описание веднага вдига качеството на ястието в очите на клиента.“ – твърди Алън.
Този трик е толкова ефективен, че в много щати в САЩ със закон е забранено ресторантите да посочват недостоверна информация за произхода на продуктите в менюто.

8. Стремят се да предизвикат у вас носталгия

Всеки от нас има любимо ястие от детството си. Ресторантьорите са напълно наясно с това и се възползват максимално. „Препратките към славното минало могат да предизвикат асоциации със щастливи спомени от детството, традиции и национална гордост.“ – сочи анализът на изследване, посветено на тази тема. На клиентите им е приятно да мислят, че ядат „традиционни ястия“, каквито вече не се предлагат навсякъде.
Спомнете си за това, когато решите да си поръчате вкусна баница като на баба.

Материала подготви Янка Петкова

Прочетохте ли От гурмето до кюфтето?


Препоръчваме ви още:

Винените страсти на Балканите
Рицарят в доспехи - артишокът 
Животът има смисъл само, ако е вкусен

Автор: Анастасия Миронова

За вредата от злоупотребата с ранното развитие на децата, всички тези безкрайни занимания за повишаване на интелекта и усвояването на езици от шестмесечна възраст започна да се говори на висок глас в последните години. Но обикновено специалистите водят този разговор с предпазливи, уклончиви аргументи: детето не прекарва много време с родителите си; губи връзката си с тях; изморява се; губи мотивация и навици за самостоятелност. Междувременно проблемът със свръхзаетостта на децата е много по-сериозен. И увличането в „ранно развитие“ може да бъде не само вредно, но и опасно. Да ядеш преди лягане е вредно, но да ядеш гъби, които не познаваш, е опасно. Така е и с ранното развитие.

Според мен, първата и главна опасност на тези занимания е в прекрасния им маскировъчен ефект. Един пример от реалния живот. Познавам семейство, в което детето на година и половина научи названията на много екзотични животни: познава жирафа, хипопотама, кашалота; знае марките на различните автомобили и дори прави опити да познае различните видове динозаври. На всичко това го учат по специална програма, откакто е навършило 6 месеца. В свободното време родителите му го занимаваха с обучителни карти, водеха го по различни форми. Стана ясно обаче, че то има тежки нарушения на мозъчната дейност. Оказа се, че познава животните само на конкретни карти. Когато му подариха няколко книги с авторски илюстрации, не можа да разпознае дори котката. При прегледа се установи, че има трудности с абстрактното мислене и въображението.

Този пример илюстрира един често срещан проблем: родителите смятат, че ключът към успешното развитие на детето е неговата заетост. Занимават се с него непрекъснато, възхищават се на отличната му памет. И един ден стигат до извода, че е гений. Но всъщност то изостава в развитието си.

Забелязали ли сте например, че напоследък ерудитите са повече от интелектуалците? И че добрата памет при скромния по възможности ум е по-често срещана, отколкото при блестящия? Така е защото да помниш е по-лесно, отколкото да мислиш.

Да научиш 100 съществителни е по-лесно, отколкото да се научиш да използваш един глагол.

Да усвоиш глаголи обозначаващи действия – „ходя“, „стоя“, „седя“, е по-лесно, отколкото да усвоиш такива, които изразяват потребности – „пия“, „ям“, „пиша“. Още по-сложно е да запомниш „не“, а най-трудно е с „да“. Благодарение на стремежа към ранно развитие има двегодишни деца, които знаят наизуст целия животински свят, но не са способни да кажат, че са жадни или да кажат „не“.

Срещала съм и двегодишни деца, които не могат да помиришат или да духнат горещо ядене. Явно не им бяха давали крайче пресен хляб или красиво цвете, казвайки: „Помириши какъв аромат!“ Мама не ги е научила, че трябва да духнат, ако храната им е гореща. Срещала съм и деца, които не познават думата „боли“. Сред тригодишните има малчугани, които знаят няколко десетки, дори стотици чужди думи, но не могат да се облекат сами, да си сгънат дрехите, да измият лицето и ръцете си.

Игрите са насъщно необходими

Хората поглеждат с недоверие, когато им казваш, че децата се учат чрез игрите. И от близките си. Не вярват, че за едно дете на година и половина е по-важно да играе с домашния любимец, да търкаля топчета по пода, да се омаже с кал, да направи първата си снежна топка. Не вярват, защото никой просто и достъпно не им го е обяснил, а да се доверят априори на твърдение не им е в природата.
През 2013 година ООН беше принудена да добави правото на игра в Декларацията за правата на детето. Основната цел на тази добавка е противопоставянето на комерсиализацията на детството, свръхнатовареността на децата и некомпетентността на родителите.

Защо играта е жизненоважна за детето?

Добре би било прекалено амбициозните родители да почетат малко за работата на зоолозите и етолозите (специалисти по поведението на животните). Тези, които изучават фундаменталните поведенчески закони на всички живи същества. Тогава ще разберат, че не можеш да пуснеш на свобода хищник, който от младенческа възраст е расъл сам и не е имал партньор за игрите си.  Известният зоолог Ясон Баридзе, в хода на своите проучвания по поведението на вълците установил, че тези, които като малки не са имали контакт с други вълци не могат да ловуват. Освен това, за играта на тях им е нужен просторен ландшафт. Вълчетата отглеждани от Баридзе, в пусти кошари не се научили да ловуват и съответно да се изхранват. Не умеели да предвидят по каква траектория ще побегне еленът, с каква скорост трябва да го преследват, за да го уловят. Не били в състояние да  организират колективен лов, защото нито едно от не се научило да разчита правилно силите си. За разлика от тях вълчетата, които играели едно с друго в среда, която успешно имитира естествената, израснали като пълноценни хищници и успели да овладеят лова. Колкото по-интелигентно е животното, толкова по-важна е играта в детството.

Много хора са скептични и отказват да приемат теорията, защото е основана са проучвания сред вълци. Като че ли сме много отдалечени от животните като вид. Всъщност не толкова, колкото ни се иска.

Затова в детството игрите са много важни. Нужна е възможност не просто да играеш, но и да се наиграеш. До пълно изтощение, докато бъдеш удовлетворен. Това важи в особена степен за децата с творчески потенциал.

И вместо художник отглеждаш войник

Вторият опасен ефект от заниманията по ранно детско развитие е техният режим. Изключително депресиращи са всевъзможните организирани „творчески“ занимания по моделиране и рисуване с пръсти за децата на година –две. В тази възраст подобни дейности трябва да са свободни. Не ограничени в някакви фиксирани времеви отрязъци. Неотдавна в една група посветена на ранното развитие родителите обсъждаха следния проблем: как да накараме детето да стои до края на часовете по моделиране или рисуване. Децата още са на година и половина и вече ги превръщат във войници с режим. Творчество по разписание няма.

Днес творческите професии се радват на сериозен престиж, най-вече заради това, че свободният труд е особена ценност.

Ако искате да развиете творческите способности на детето не ограничавайте порива му да рисува. И всеки друг порив. Въпреки всеобщото мнение, добри художници стават не тези, които от пелени са се занимавали редовно и организирано, а тези които са имали възможност да играят и опознават света наоколо на воля, да месят фигурки от кал или да ловят щурци в тревата. Защото при тези деца е развита моториката, работи въображението и им е познато чувството да си нетърпелив, защото си увлечен в нещо.

Кой работи с децата ви

Третата опасност, с която се сблъсква заведеното в школа за ранно развитие дете е невинаги компетентният преподавател. Като правило в такива групи работят студенти или току-що завършили педагогически или психологически специалности. Правилото е следното – ако сте родител с добра кариера и солидни финансови възможности и искате детето ви да се занимава в секция за ранно развитие, най-вероятно вие сте по-образован от аниматора, който поема детето ви няколко часа седмично. И едва ли ще са толкова полезни за детето, колкото бихте могли да бъдете вие самите. Друг проблем е и качеството на материалите, с които се работи. В стремежа да не оскъпяват услугата много често в такива клубове пестят от качеството на материалите и помагалата, които се използват.



Фрустриращо обучение

Западният свят вече преживя бума на развиващите видеоигри и телевизионни програми да деца. Още през 1999 година Американската педиатрична академия препоръча на деца до двегодишна възраст да не бъдат показвани никакви филмчета. Война на развиващите видеофилми обявиха и Канада и Великобритания, където обемът на тези стоки на пазара към 2000 година се оценяваше на милиарди долари.
Филмчетата за деца на възраст „0 плюс“ се правят на принципа на клипа: ярки картинки, които бързо се сменят, и силен звук. Това заставя малкото дете да следи случващото се на екрана, без да откъсва поглед. Установено е, че в едно такова филмче, в рамките на 30 минути се предлагат между 70 и 90 сюжета и 5-6 теми. Това е невъзможно да бъде обхванато от детското съзнание, но е напълно възможно да го затормози сериозно.

Как да поставим основите на успешно бъдеще на детето, без да му навредим?

Британската педиатрична асоциация нарече развиващите видеа за деца особено опасни, защото фрустрират детето, влияят негативно върху развитието на мозъка му, увреждат зрението и най-важното - лишават детето от полезното общуване с възрастните. Според асоциацията тези филмчета потискат психиката на детето, неговата фантазия и способността му да се концентрира.

Правото на уединение

Да, още в първите години от съществуването си детето трябва да има възможност както да играе до насита, така и да се уединява. Това за него е особено важно. Защото именно в уединение започва да работи фантазията. Дете, което през цялото време е заето и е в компанията на деца, възрастни или педагози няма възможност да помисли, колкото и абсурдно да ни изглежда това. Може да не ви се вярва, но по-зле говорят и по-бавно съобразяват, по-малко мислят деца, които не са били оставяни насаме със себе си.

Един от главните врагове на детето е митът за необходимостта от социализация

За това, че то трябва колкото може по-рано да започне да разширява кръга си на общуване. В стремежа си да осигурят тази социализация родителите започват да водят детето на курсове по създаване на навици за общуване, да ги учат на етикет и др. подобни. Ако му е провървяло и не е тръгнало на ясла, задължително тази липса се компенсира с някакъв вид занимание. Кажете честно, кой от вас има потребност осем часа дневно да е в компанията на 20-30 души, колкото е една яслена група? Колко часа дневно имате желание да общувате с приятелите си? С детето е същото. Колкото по-малко е детето, толкова по-малка е потребността му от общуване с кого да е. Още повече, че за него е много важно да бъде само в обичайната си обстановка.

Претоварването с общуване, заниманията по разписание може да се отразят на способността на детето да мисли, разсъждава, да фантазира. То ще познава флаговете на всички държави по света от картинките, но няма да знае какво да прави, ако се изгуби в магазина.

Ако искате да отгледате творец дете, дайте му време за свобода. За мързелуване. За нищоправене. Поне до десетата година.

Препоръчваме ви:
Игри с бебето през първата година; 
Умните деца;
Малки полиглоти.

Материала подготви Янка Петкова

Анастасия Миронова е филолог, журналист, публицист и родител. Блогър, чиито текстове свързани с отглеждането и възпитанието на децата добиха широка популярност в последните години.
Оригиналната статия можете да видите тук.

Автор: Мария Чалиева

Ако се интересувате от вино, все някога ще попаднете и на винена дегустация, фестивал или друго събитие. Там ще срещнете много приятни хора с интереси, сходни на вашите, ще намерите много нови приятели и със сигурност ще си прекарате страхотно. Бъдете готови обаче да се срещнете и със странната порода на винените сноби, които колкото и да сме позитивни, могат да бъдат доста вбесяващи. Ето кратки указания как да се справите с тях:

Всезнайкото – говори високо, независимо дали е събрал публика около себе си или не. Освен това информацията, която държи да сподели с нас е съставена предимно от глупости. Но затова пък, казани с апломб. Може да ви развали удоволствието, като непрекъснато се опитва да натрапва мнението си и да ви съветва.

Работеща тактика: Игнориране. Ще ви бъде много забавно да гледате как отчаяно се стреми да привлече вниманието ви. При много тежки случаи може да се стигне и до изказване на възмущение: “Кой е пък този, дето си позволява да не ми обръща внимание,…” Оставете го и продължете нататък.

Дамата с достъп до тайни дегустации – тази дама е много елитна, най-вече в собствените си очи, но все пак много… Тя ще ви разкаже снизходително за вината, които е опитвала по света и у нас и… О, ужас, ама как може да не сте ги чували…а онзи ресторант в Сан Франциско? И него не? Е, как може, какъв винен любител сте вие?

Работеща тактика: Измислете си вино и я попитайте дали е опитвала онова … как беше …южноафриканско каберне… казва се… (хайде де кой беше последния филм който гледахте? Великият Гетсби? става), а да, казва се Нелсън Гетс. Дали го е опитвала? Разбира се, а вие не сте ли? Ако не можете да сдържите смеха си, престорете се, че много съсредоточено помирисвате виното си.

Виненият мърморко – знаете го, непрекъснато мърмори, че няма достатъчно хубави вина, подхвърля фрази от рода на: “Това не е точно каквото аз търся в моето вино” и така… Понякога си мисля, че аз най-много се доближавам до този тип. Е, надявам се да съм го преодоляла.

Работеща тактика: Проявете съчувствие, човекът има нужда от внимание. Пийте си виното и го оставете да си мърмори.

Ако сте прочели текста чак дотук, има бонус за вас:

Виненият хулиган – за него и винените профита казват, че “чува” вината. И наистина е така. Ще го намерите към края на дегустацията, когато повечето хора си тръгват с клатушкаща се походка, а той все още е в добра кондиция. Обикновено опитва всичко наред и не се съобразява с такива дребнави неща, като първо бели, после червени вина. Има си и гениалното оправдание: “Аз пия професионално.”.

Работеща тактика: Прикрепете се към него и опитайте колкото можете повече вина.
 

Прочетете още Винените страсти на Балканите.

Препоръчваме ви и чудното италианско кулинарно пътешествие с Тамара.

Блогът на Мария Чалиева може да следите ето тук.

Особености на семейното пътешествие с кола

Идеята да тръгнем към морето с автомобила, без да сме обвързани с конкретна организация, е примамлива за много семейства. Не се ограничаваме с обема на багажа, можем да планираме времето си както намерим за добре, няма ги границите на организираната почивка. Но пътешествието, с деца в колата, все пак не е отдих в чистия му вид. Дори подготовката да е протекла гладко, все ще ни се наложи да се съобразим с някои негови особености.

Независимо от факта, че ние самите пътешестваме не за първи път, когато сме с деца се застраховаме и натоварваме багажа от вечерта. Пространството е уплътнено, остава местенце само за играчки на малчуганите за из път. Планираме сутринта в седем да поемем към заслужената си ваканция. Вярно, представата ни за нейното протичане е малко романтична, украсена от разкази на приятели и семейни филми. Но утрото настъпва.

Следва една класическа ситуация.

В шест сутринта се сблъсквате челно с реалността, защото на голямото дете му става лошо от вълнение и повръща върху чантата с хранителните запаси. Тази чанта сте я приготвяли особено старателно, в нея е било подредено здравословното меню на семейството за седмица.
Докато се суетите около голямото и багажа, малкото решава, че в никакъв случай не може да тръгне към морето без очилата за подводно плуване. Но не помни къде ги е виждало за последен път. Понеже таткото бърше чантата и изхвърля съдържанието й в кофата, майката се отправя с малкия да търсят задължителните очила. Покрай това търсене откриват отдавна загубената лопатка, един чорап и ябълка, чието присъствие досега не е било подушено. Очилата обаче не са намерени.

Дребният плаче, на големия отново започва да му се гади, в този момент възрастните решават веднага да натоварят децата в колата и да тръгнат. Вече са изостанали с половин час от разписанието си, при това ще се наложи да се отбият да напазаруват, защото продуктите са изхвърлени, а хладилникът вкъщи празен.

Хипермаркетът е на километър от дома. Запасите с храна са осигурени, фамилията ентусиазирано се качва в колата и вече нищо не може да я спре по пътя и към почивката. 20 метра след магазина, бащата спира на първия светофар. И в този момент за пръв път прозвучава въпросът: „Кога най-после ще стигнееем?“ – задава го по-малкият с отегчен тон.

„О, има още многооо!“ – наивно отговарят родителите. И пропускат идеалния момент за малка лъжа в името на спокойствието. „Дълго“ според представите на най-малките е една минута, за тези, които ходят на детска градина е пет минути. За учениците в начален курс – 10 минути. Приблизително. Не повече. Къде е морето?

„Тате, защо караш толкова бавно? Защо тази кола пред нас спря? Кога най-сетне ще стигнеем? Защо свети червено? На магистралата ли сме вече? Защо още не сме пристигнали?“

Спасението идва под формата на детска приказка, но за съжаление родителите са взели със себе си само mp 3-ката с един от разказите за Франклин. В продължение на 15 блажени минути на задната седалка е тихо. Историята обаче не е особено интересна и по-малкото дете започва прави балончета от слюнка по стъклото. В този момент по-големият започва възторжено да крещи: „Ура! Пристигнахме!“ Но пясъкът на пътя е всъщност част от ремонтните дейности на магистралата. Родителите изостават от разписанието си вече с три часа. Пътниците от задната седалка се смълчават и заспиват уморени от чакане да пристигнат. По някое време малкият се събужда и дава указания: „Тате, карай по-бързо! Защо още не сме стигнали?“

За да не крещят на децата, родителите си крещят един на друг, за кратко, и през следващите десет минути мълчат в ремисия. Понякога мълчанието може да продължи и час. И докато чакат в крайпътно заведение, понеже големият трябва да отиде до тоалетна, а на малкия му е даже още по-спешно.
Две големи задръствания, четири отбивки по неотложни нужди, 2365 пъти зададен въпрос: „Кога най-сетне ще стигнем?“ и ето – показва се морето. Двама възрастни и един батко са във възторг, но най-малкият крещи: „Искам вкъщи!“

Сега да чуем психолога
Преди всичко изпуснете парата. В самото начало на пътуването. Ако сте стресирани от първия ден на отпуска си, това не значи, че сте лоши родители – в краен случай сте лоши организатори. Може да успеете с общи усилия да противостоите на този стрес и да укрепите семейната сплотеност. А това е добро начало за почивката ви.

По време на едно такова дълго пътуване родителите не разполагат с много опции, но влизането в положение на малките помага. Затова е важно не само по време на пътешествие, но и по всеки друг повод, майката и бащата да разчитат добре както своите емоции, така и тези на децата си. Тогава малчуганите ще чувстват, че ги разбират и на свой ред по-лесно ще усещат какво изпитват родителите им: „Сърдиш се защото още не сме пристигнали? Аз също се ядосвам, защото закъсняваме и ще попаднем в ново задръстване“
Добре е от време на време да питате децата какво очакват от вас и да установявате визуален контакт. Да се постараете да бъдете точни: „Облечи блузата и се обуй!“ се оказва по-ефективен израз от командата: „Приготви се!“
Много родители очакват, че децата ще забележат притесненията им и ще ги подкрепят. Но малчуганите усещат, че нещо с възрастните не е съвсем наред едва, когато те избухнат. Затова е добре да се успокоите, да поемете дълбоко въздух , а защо не и да направите малка пауза. След това да разберете какви са вълненията на децата. В края на краищата в отпуск сте – защо да не се поотпуснете?
Какъв е идеалният отговор на въпроса: „Кога най-сетне ще пристигнем?“ Лошата новина е, че такъв отговор можем да дадем само в края на пътуването и той е: „Пристигнахме.“ - Но за всички ще е по-леко, ако все пак опитате да обясните достъпно как ще протече пътешествието и колко дълго ще продължи. Можете заедно да проследите маршрута по картата и да отбелязвате всяка спирка по пътя си.

Изобщо въпросът: „Кога ще пристигнем?“ не е свързан с продължителността на пътуването, той просто е знак, че търпението на детето е изчерпано.

Не пречи да съчувствате: „Скучно ти е, нали?“ и да предложите някаква игра: „На какво ти се играе? На футбол? А с кого?“.
Няма защо да се притеснявате, че тръгнал в тази посока разговорът още повече ще засили разочарованието на хлапето: когато чувствата са изказани, напрежението се „разрежда“, защото родителите проявяват солидарност с детето си. Всеки цени проявите на разбиране. Изобщо методът на съчувствието е приложим при всички отегчени пътници, независимо от възрастта.

Спри-тръгни
Ако искате да намалите поводите за недоволство, трябва да се погрижите да осмислите всички етапи на пътешествието с много почивки и да приспособите своя план към ритъма на децата. Тогава те ще успеят и да поспят и да похапнат в обичайното за режима си време – скуката, съчетана с глад не води до нищо добро. Трябва и да сте по-снизходителни, можем да разрешите игра на таблета или повече лакомства.

Най-хубавото време в годината
Обикновено имаме големи очаквания за отпуската си: ще разполагаме с много свободно време, две седмици на абсолютно щастие. Но знаете, че не се случва така. Е, има изненадващи, приятни събития, които семейството преживява заедно. Децата ги помнят дълго. Но за да има хубави спомени, трябва отрано да решите какво очаквате от семейната ваканция - не е зле да определите и някой от дните, в които мама ще може да се наслади на почивката в усамотение и в друг - таткото.

Материала подготви Янка Петкова

Още по темата можете да прочетете в С дете на път.