Компромисите, които превръщат зимите ни в лято

Автор: Ина Зарева

Пътувам в снежна пелена през април и не вярвам на очите си. Това е все едно да стигнеш до Бургас и тъкмо да вдъхнеш морето, някой рязко да обърне и да подкара обратно към сухия, прашен град. Шофьорът на таксито умело маневрира между дръзките и засичащи го автомобили. Клати тъжно глава:

- Много лоши ставаме хората. Никой не отстъпва и не прави компромиси вече.

И зимата не иска, мисля си. Прегърнала е страстно пролетта под плътната си, бяла хавлия и не й дава да се влюби в лятото.

- Никой не прави компромиси вече - повтаря шофьорът – нито хора, нито природа.

Спомените ме връхлитат спасително и ме отвеждат от студения, безкомпромисен град.

- Много порасли! – възкликва на развален български лъчезарна жена с дълбоки сини очи. На около 60 е, усмихва се широко и от нея грее доброта. Запомнила ни е от миналото лято. Колко малък е бил синът ми тогава и как плачел само за две неща – море и храна. Колко грижовна била кака му.

Смеем се и се сприятеляваме с лекота. Очите й следят децата, а усмивката й ликува с игрите им от достолепна дистанция. Двамата съвсем скоро я обгръщат с любопитството си и я завихрят в забавленията си. Смее се звънко и дълго. После влиза в морето и плува много и страстно.

През цялото време съпругът й стои под чадъра, плътно завит с огромна хавлия. Чете, решава кръстословица, спи, отново чете. Не помръдва от сянката. Само понякога проследява смеха на жена си с поглед и после отново се връща към книгата си. Колкото по-симпатична е тя, толкова по-странен е той.

С нея продължаваме да си говорим между плуванията. От Сърбия са. Идват повече от десет години тук. По едно и също време. В един и същи хотел. Харесва им. Спокойно им е. И напълно достатъчно. Сами са. Нямат деца. Опитвали са много, докато са били млади. После се примирили и останали двамата. Очите й стават по-тъмни и дълбоки. Поглеждам към него, хавлията се е смъкнала и е оголила бледото му рамо. Докато се обърна, тя вече е скочила и отново го е завила.

Връща се при мен и отговоря на въпроса в погледа ми: Имал много тежка слънчева алергия. Забранили му да ходи на море преди много години. Но той настоява да идват всяко лято заради нея. Знае, че освен него, на този свят обича само морето.

Вечерта излизаме заедно. Силуетът под хавлията се оказва изключително забавен и мил човек. По нищо не личи, че е прекарал целия слънчев ден в своеобразния си изолатор. Разказва истории и дълги сочни вицове. Държат се за ръка. Гледат се в очите и се усмихват.

На другата сутрин плажът е пълен. Улавям се, че ги очаквам напрегнато. Най-накрая се задава слънчевата й коса, а зад нея се поклаща и неговата шапка. Настаняват се леко и въздушно под чадъра си – техният малък свят в света. Той я маже с плажно масло, тя го завива старателно. Подава му книгата, усмихва се и влиза в морето. Плуването й е силно, ритмично и дълго.

Като русалка е – казва синът ми, когато я вижда да излиза сияйна и щастливо уморена.

Тя го хваща за ръка:

- Идемо да се пошетаме.

Връщат се с големи сладоледи, синът ми й подарява най-ценната си мида, а тя го целува по слънчевата главица и морето бушува в очите й.

Глъчката наоколо се блъска във вълните и се връща обратно към нас. Деца пищят за една и съща играчка, съпрузи спорят, мъже се карат за играта на карти, млади жени обсъждат трета. Във въздуха се носи невидима, но непрекъсната надпревара между всички – хора и природа. Светът е като едно голямо, шарено стрелбище, на което всеки премерва силите си, за да си тръгне с трофей. Докато бърза да отстреля още и още, животът се изсипва като шепа пясък, а трофеите бързо отплуват далече зад шамандурите.

Под техния чадър няма глъчка и спорове. Няма дуели на егото, няма битки на суетата. Няма завист и горчивина за имането на другите и за личното нямане. Под техния чадър се е настанила тишина на съгласието. Тишината на споделеното. Тишината на благодарността. Тишината на съвършеното, кръгло и топло значение на сплашващата всеки брак дума - „компромис”.

Тя пуска слънчевата си коса, той я разресва с усмивка.

После плътната хавлия покорно прегръща любящия мъж, който дели обичта на жена си само с морето.

 

Препоръчваме ви да прочетете и този разказ на Ина.

Последно променена в Четвъртък, 20 Април 2017 21:19
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам