Автор: Мая Цанева

Най-дългите минути, които помня и прекарвам относително често, са тези пред кабинета на мамоложката ми. На всеки шест месеца ходя на контролен преглед и за мое щастие засега няма проблем, който да изисква преглед за повече от 5 минути.

Но минутите, прекарани в очакване на моя час при лекаря, са най-тягостните, които преживявам и то редовно, без някой да ме кара насила.

Кабинетът на лекаря ми се намира на приземния етаж на един медицински център. Логично няма прозорци, през които да зяпаш я дърветата, я колите и това засилва тягостната сива тишина на пациентките.

Всички седим почти мирно, без да си говорим за рецепти, последните сополи на децата или за промоцията за месо. Всички мълчим и наум се молим прегледът ни да продължи 5 минути, а не 30. Една от нас стиска в ръка наръч изследвания и запаметява данните от тях. Друга зяпа с надежда да види нещо красиво или цветно, но погледът й все се забива в тюрбана на съседката или в изрисуваните вежди. И настръхва, без да й е студено. Трета стиска ръката на приятелка, майка, някой, който е дошъл с нея за кураж. Четвърта се надява да не е следващата в семейството, сред приятелките си, която ще чуе лоша новина. Пета излиза от кабинета с щастлива усмивка и ни зарежда с надежда. После взима стълбите на бегом.

Всички се страхуваме, че нещо може да се обърка и аз, или тя да е следващата жена с тюрбан, или лечението да не е подействало, или още по-лошо - новините да са лоши.

Аз си причинявам този стрес всеки 6 месеца – не само от страх, а защото това е отговорност, която нося към себе си, към близките ми. И винаги се моля за 5 минути преглед. И съм щастлива, щом изляза.

В момента се провежда кампания за безплатни прегледи, инициирана от известна козметична компания. Идете на преглед сега, или си поискайте и настоявайте за направление от личния лекар. Ако не ви даде, платете си прегледа, но не го отлагайте за след година например.

5-те минути за добра новина или половин час време надежда и лична отговорност не е като да търкаш талонче от лотарията. В тази лотария печалбата е нашето здраве и има начин да станем милионери.

Прочетохте ли

Един много личен разговор

Идеите са на Шантал Къркланд, майка и блогър, която дни наред, всяка вечер се готвела за битка, щом дойде време за миене на зъбите. „Децата довършваха вечерята си, идваше ред на ваната, а после настъпваше времето на сраженията ни за чисти зъби. Елементарната двеминутна задача се превръщаше в 20-минутна война между майка и деца. Трябва да призная, че няколко пъти децата печелиха. А аз, победена, но горда казвах: „Много добре! Зъбите са си ваши и проблемът е ваш!“ Не ми беше все едно, разбира се, но е много неприятно да се чувстваш победен от децата си. За щастие, оттогава насам вкарах в употреба 7 хитрости, благодарение на които децата ми мият зъбите си с удоволствие и вечерите ни станаха много по-спокойни и много по-чисти.“ – разказва Шантал, която споделя какво е проработило при нейните деца.

1. Тествайте пастата за зъби

Купете детска паста с невероятен вкус и разкажете на децата, че са ви накарали да я опитате. Мийте зъбите си с нея, хвалете аромата й, наслаждавайте се. Децата веднага ще поискат да я пробват. Само не преигравайте, всичко трябва да е естествено, вие опитвате пастата, а децата… по изключение може също да я пробват.

2. Снабдете се с детски таймер

Моите деца обожават състезанията. Нагласете таймерът да звънне след 2 минути, за които хлапетата трябва да успеят да почистят всяко зъбче. Състезателното начало е велико изобретение :)

3. Купете електрическа четка за зъби за себе си и за децата

Покажете как четката приятно гъделичка зъбите ви и децата също ще поискат да пробват това забавление.

4. Насърчавайте ги

Аз съм против подкупите, но в случая става дума за мотивация. Може по време на миенето на зъбите да пуснете любимата им песен. Така, докато трае песента, те трябва да чистят зъбите си. Използвайте прийоми, които работят при тях.

5. Купете четка с изображение на любим герой на детето

Още един метод, който е ефективен при нас. Децата обожават всичко свързано с любимите им персонажи от анимациите. Четката със Спайдърмен или Елза могат да вдъхновят дребосъчето да я ползва с удоволствие.

6. Поискайте помощ от таткото

Сериозно, децата често отказват да слушат единия си родител (например мама), но на другия нямат смелост да противоречат. Ако вашият случай е такъв, помолете таткото да поеме мисията „Миене на зъби“.

7. Система от награди

Отново става дума за насърчаване. Направете табло на чистите зъби и всеки път, когато детето се справи без намесата ви, лепете стикерче или рисувайте нещо. Когато събере достатъчно стикери или рисунки (например 10), може да получи награда.

Знам какво разочарование е, когато децата отказват да мият зъбите си, но може би някоя от идеите ще помогне да очакват този момент с нетърпение. Дайте воля на въображението си и вероятно ще измислите свои методи, които са още по-успешни. Никой не познава децата ви по-добре от вас.

Прочетохте ли

За апетита и усмивката на всяко дете

Необикновена среща с екстремните спортове в компанията на инструктори от водещи клубове, приключенски работилници и спортни демонстрации ще поднесат на детската публика в Музейко вълнуващи преживявания между 5 и 7 октомври. Екип от отговорни приключенци ще научат малчуганите как да се грижат за околната среда, а кино програмата ще ги телепортира в най-различни кътчета на планетата. 

Остават броени дни до Детския приключенски фестивал Аdventure Kids, който ще срещне малките почитатели на екстремните спортове и опитни приключенци с вълнуващи истории. От 5 до 7 октомври Adventure kids 2018 ще разкрие на децата защо спортовете на открито са толкова важни и кое кара човекът да изпитва отново и отново своите физически възможности.

Вълнуващата среща с екстремните спортове ще бъде проведена от представители на водещи клубове по парапланеризъм, рафтинг, сърф. Децата ще могат да се включат в специалните приключенски работилници – скално катерене и техники за осигуряване, първи стъпки на стартиращия водолаз, любопитния живот в пещерите, отворена тренировка по бягане и първа помощ при преходи в планината. Чудесата на подводния свят ще бъдат разкрити от водолазът Александър Киров, а катерачът Виктор Варошкин ще запознае посетителите с необходимите осигуровки и покоряването на високи стени. Отворена тренировка с ултрамаратонеца Красимир Георгиев ще предложи възможност на всички млади бегачи да изпитат сили и скоростта на собственото си движение. Как да бъде в безопасност в дивата природа преподавателят по спортна медицина д-р Любомир Младенов, а биологът и пътешественик Ния Тошкова ще поведе младите приключенци към земните недра с любопитни истории за живота на пещерняците. Детският приключенски фестивал се реализира в партньорство между Музейко и Банско Филм Фест, които предлагат среща със света на приключенията и дивата природа в сърцето на града. 

Всеки, който уважава околната среда и се грижи за нея, ще може да се впусни в образователни игри за опазването й заедно с различни специалисти, обединени от любовта към природата.

Филмовата програма на Adventure kids 2018 ще предложи на децата  да се гмурнат в „Кораловият рай“, да изследват „Царството на вулканите“, да разкрият „Тайните на ледовете“ и да се отправят на пътешествия до далечни земи. Приключенски маршрут на Nissan ще поведе всички авантюристи из разнообразни пътеки в Детския научен център Музейко.

Фестивалът Adventure KIDS е съфинансиран по Програма за изпълнение на Общинска стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта на Столична община и се реализира в подкрепа на кампанията „София - Европейска столица на спорта – 2018“.

Програмата на Детския приключенски фестивал е включената в цената на билет за Музейко.

Повече детайли за любопитната приключенска програма ще откриете на: www.muzeiko.bg

Препоръчваме ви още:

От приключенци за приключенци - Adventure kids 2018 в Музейко

Веднъж латвийският писател и кинодраматург Михаил Димов предложил на учениците от рускоезичните училища в Рига, на възраст от 6 до 10 години, да напишат писмо на Бог, в което да му зададат най-важните си въпроси. От тези писма създава цяла книга, която е публикувана през 1997 година.

"Книгата „Деца пишат на Бог“ е адресирана до всички – до възрастните и до децата – пише Михаил Димов в предисловието й. - Тя е над всякаква възраст. Защото е адресирана до Бог, значи до душата на човека. Усмихвайте се, възрастни, над мислите на децата, настръхвайте, плачете. Ако това ви се случи, значи имате душа. И слава Богу. А вие, деца, обръщайте се по-често към Бог и запазете най-човешкото в себе си."

Здравей, Господи! Как си? Как е здравето ти?

Женя, 2 кл.

Защо наказваш добрите хора?

Феля, 3 кл.

Къде отива времето? В белите коси?

Юля, 3 кл.

Хората толкова страдат на Земята. Наистина ли в Твоя ад е още по-лошо?

Радик, 4 кл.

Разбрах, че ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. Ще те преизберат ли?

Сеня, 1 кл.

Аз, разбира се, Те обичам, но мама и тате обичам повече. Нали това не е проблем?

Зоя, 3 кл.

Може ли да не умирам?

Юля, 1 кл.

Защо през пролетта, когато се свечери и ти включиш звездите на небето и духаш върху Земята топъл вятър, а наоколо е тихо-тихо, понякога ми се иска да заплача?

Наташа, 2 кл.

Какво значи "всичко е Божия воля"? И лятото, и болестта на мама, и войната ли?

Марат, 2 кл.

Харесва ли ти това, което се случва на Земята?

Андрей, 4 кл.

Хубаво е, че ти си създал първите двама души на Земята. А как се е появил третият човек?

Владик, 4 кл.

Знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?

Катя, 2 кл.

Господи, благодаря ти за всичко, което си направил за мен преди, но те моля да ми помогнеш сега. Баща ми не е направил нищо лошо, а е в затвора вече 8 месеца. Аз го чакам всеки ден. Много те моля да ми помогнеш. Това е най-голямата ми молба. После няма да те притеснявам никога повече. Дори ако се случи да умра.

Ира, 4 кл.

Защо още във втори клас много момчета са такива женкари?

Олег, 3 кл.

Да не би на Земята да има толкова беди и страдания, за да не им е жал на хората да умрат?

Игор, 4 кл.

Ние ли сме твоите играчки?

Саша, 2 кл.

Старците уморени деца ли са?

Андрон, 4 кл.

Аз ти пиша, а отговор нямам. Мързелив си.

Ларик, 2 кл.

А когато на Земята стрелят, ти не чуваш ли, Господи?

Валера, 2 кл.

Добре, Христос е страдал заради хората, а заради кого страдат хората?

Гриша, 4 кл.

Ти имаш ли ум или целият си направен от душа?

Женя, 3 кл.

Ако ми намериш ръкавицата, ще ми я върнеш ли? Ама честно!

Аня, 3 кл.

Аз също всичко ти прощавам.

Натан, 4 кл.

А ако хората не те обичат, а се страхуват от теб, какво ще стане?

Руслан, 2 кл.

Защо му е на човек да расте години наред, а после хоп – и е мъртъв?

Вася, 2 кл.

Пусни, ако обичаш, баба за Нова година!

Рая, 2 кл.

Изпрати сина си на Земята. Няма да го разпънем на кръст.

Павлик, 3 кл.

В църквата продават свещи. Това ли е Твоят бизнес?

Толик, 2 кл.

На каква възраст човек вече е голям? Когато не го е страх от инжекции или когато започне да харесва Светка?

Марик, 3 кл.

Господи, къде е Христос в момента и с какво се занимава?

Стелла, 2 кл.

Значи първи са започнали да раждат мъжете – спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса, че прехвърли този труд на жените?

Зоя, 4 кл.

Ти пишеш в Библията, че в началото е словото. Кое слово?

Руслан, 1 кл.

Защо просяците най-често са около църквата? Отбелязваш си кой им дава милостиня ли?

Ира, 2 кл.

Значи, ако правилно съм разбрал еволюцията, Ти първо си създал Адам и Ева,  а после човекът е произлязъл от маймуната.

Сергей, 3 кл.

Господи, а ако съм му дала да отхапе от моя сникърс, това любов ли е?

Рая, 2 кл.

Хайде да си поговорим като мъже. На теб моята Ленка харесва ли ти? Ако „не“, защо правиш така, че да я гледам през цялото време,, ако „да“, защо тя не ме поглежда?

Вова, 4 кл.

Мога ли с нещо да ти помогна?

Света, 2 кл.

Източник: izbrannoe.com

Прочетохте ли

Когато мама беше още маймуна

Автор: Янка Петкова

Днес, 2-ри октомври, майките на деца с увреждания излизат на 9-ия си протест. Опънаха се на статуквото за първи път през 2015-а. Надживяха две правителства (едното служебно). Нарекоха ги „кухи лейки“, организираха им контрапротести, охулиха ги за черните тениски и ги изгониха от парламента. Те направиха палатков лагер пред Народното събрание и останаха там, да „дразнят“ погледа на депутатите, които тръгваха и се връщаха от ваканциите си.

Сега протестират отново, защото Системата, която искат да променят, е блокирала. Доказа го и резултатът от заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Пред журналистите социалният министър Бисер Петков съобщи, че вариантът на Закона за хората с увреждания, предложен след приключването на общественото му обсъждане, не е приет.

Майките, от които нищо не зависи

След поредица от срещи с протестиращите майки министър Петков пое ангажимент законопроектът да бъде готов до началото на октомври, за да може да се разгледа със Закона за държавния бюджет. Според него това все още може да се случи, ако на следващото заседание на съвета получи одобрението на по-голяма част от членовете му. А има и едни 150 милиона лева за МТСП, в рамките на новата бюджетна процедура, които по думите на омбудсмана са обещани от правитeлството и лично от премиера. Мая Манолова беше по-категорична от социалния министър. Нарече законопроекта „осакатен“ и потвърди, че от него са извадени „всички предложения за реформа“. 

Реформата забуксува и след като Министерството на финансите не одобри финансовата обосновка на законопроекта, не подкрепи създаването на двата фонда ("Достъпна среда и лична мобилност" и "Трудова заетост"), изиска по-добра аргументация за финансирането на Центровете за защитена заетост и обосноваване на финансовата подкрепа, свързана с линията на бедност.

Сред малкото предложения на майките на деца с увреждания, които бяха приети и засега не са отхвърлени, е помощните средства да преминат към Министерство на здравеопазването и да се предоставят от НЗОК според конкретните нужди на човека с увреждания. Това обаче е обвързано с разработването на индивидуална оценка на всяко лице с увреждане и въвеждането му в електронен регистър, какъвто в момента не съществува.

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

Протестиращите се обявиха и против категоризирането на степента на инвалидност от ТЕЛК. Според тях това може да се прави в здравните заведения, където се лекуват хората с увреждания и не е необходимо да го решава комисия, която не е запозната със спецификата на увреждането и не следи промените в състоянието на човека получил определен процент инвалидност. Темата за ТЕЛК обаче, бе отклонена от министър Петков, тъй като няма отношение към разглеждания законопроект.

Най-горчивата хапка сред предложенията на протестиращите майки продължава да бъде Законът за личната помощ. Приемането му би означавало лицето с увреждане да бъде изведено от унизителната позиция на „чакащо помощи“. С този закон може да му се даде възможност да разполага със средства, които управлява (самостоятелно или чрез настойник), както сметне за целесъобразно, според нуждите си. А това вече го превръща от просещ в потребител, което несъмнено е негово право. Дава му възможност да планира и развива потенциала си въпреки увреждането. Връща му достойнството.

Майки, за които няма празници

Има обаче един сериозен довод против приемането на този закон – написан е от група майки, с експертната подкрепа на екипа на омбудсмана. Мисълта за това е достатъчно скандална, за да задейства спирачния механизъм на всеки народен представител и държавен чиновник. Откъде-накъде някакви граждани, ще развиват законотворческа дейност? Само си представете какво би станало, след подобен прецедент. Ами ако майките на деца с увреждания бъдат последвани от родителите, недоволни от образователната реформа? Или пък пациентските организации (поне тези, които още са будни) решат да се включат по-активно в осъществяването на здравната реформа?

Всъщност всяка сфера на живот е „застрашена“ от подобна гражданска инициативност. Особено, ако тези, които търсят реформите, са упорити като майките на деца с увреждания. Тяхното постоянство е може би най-неприятната изненада за институциите. Едва ли някой си беше представял, че ще доживее 9-ти техен протест.

Тези жени създават история и това никак не е преувеличено. Те ни демонстрират възможностите на гражданския натиск и активност, на гражданското общество – един термин-дъвка, който отдавна нищо не значи. Да ги подкрепим означава да подкрепим себе си. Защото Системата трябва да съществува не въпреки нас, а заради нас.

Девети протест на майките на деца с увреждания „Системата ни УБИВА – Системата е блокирала“. Елате!

Протестите по градове: 

Прочетохте ли

Хайде, Кухи лейки, на протест!
Защото те всички са наши деца!

Автор: Любов Даскалова

Помните ли как предния път си мечтаех да разчиствам ежедневните си тегоби и да развивам трудовите си навици посредством метла и лопата? Е, вече не е така! Сега лопатата я виждам като чудесно оръдие за масов побой, а метлата – за нея древните кунг фу майстори са ме изпреварили малко, защото някой учител й е включил дръжката в разчистване на различни видове сметки с неуки личности.

В училището кипи денонощен труд в попълване на дневници, справки, разпределения, статистики от входни нива и декларации, чрез които нашето министерство развива широкообхватна книжовна дейност почти като Охридската школа едно време. Сигурно някой ден поколенията ще учат за Монската просветна дейност, чиято мащабна политика е влязла в корелативна връзка с изчезването на една трета от горските масиви на Балканите, за да има на какво да се напечата нужната документация на българските училища и детски градини. И докато в този електронен свят хората спряха да си купуват химикалки и вестници, дето се вика и пръстите останаха неоплюнчени днес, на писмата им викат имейли, чувала съм и емайли дори, Илон Мъск сигурно вече си е изпратил прахосмукачката в космоса, за да дръпне малко звезден прах, с който да поръси алеята пред къщата му, ние, обикновените даскалугери, ще продължаваме да изписваме и прошнуроваме, да търсим папки, които да тъпчем в кашони, които старателно да прибираме в шкафчета… където има шкафчета, де. От МОН ни обещаха пак, ама за учениците. За нашия архив са ни необходими нови постройки, не мебели…

Оня ден съм си преписала осем пъти списъка на класа. Що осем ли? А сега като се почне отмятането на това кой ми е донесъл декларация за защита на лични данни, за раздадени учебници, за прибиране от възрастни, за запознати с правилника, за здравно-профилактични карти, за настоятелството… и вече се сещам, че поне още три списъка трябва да препиша. Обаче чистачката минала в голямото междучасие и ми напъхала манифактурата, достойна за зората на Възраждането, в чувала с боклуците. Влизам аз в класната стая, летят разнообразни листи, предимно 80 г бяла хартия А4, тук-таме и някой кариран за кадем, обаче списъците ми липсват! Питам Цецка, чистачката, дали знае нещо по въпроса, а тя троснато ми отговаря, че не ми била ученичка, за да я изпитвам. Аз й казвам, че моите ученици ходят по престижни състезания като „Таралеж“ и „Кенгуру“, където мерят мозъчни клетки и естествен интелект въз основа на собствени знания и възможности, и леко съм унесла поглед с неопределена траектория, когато Цецка изсумтява вокализирано и се измита от стаята.

Любов Даскалова и лятното дежурнство

Ей, хвана ме яд, бе! Не може този къртовски труд да иде в металния казан за смет, в който дори няма как да издрънка, да даде нишан за съществуването си! Аз, когато наливам акъл в детските манер… опс! главици, това винаги си личи по естествената логорея, с която учениците ми напускат учебната сграда и отиват по домовете си да рецитират пасажи от моя епичен труд. Как така аз ще преписвам във времето, когато размножителната техника, известна още и като копирна, присъства редом до телевизора и лаптопа в една къща? А Цецка да нахлуе неочаквано в моя тих пристан на трудовата хармония, за да ми затрие усилията с един замах!

Това се случва, защото в училището ни няма необходимата техника и всичко живее на принципа „Няма устройство, няма проблем“. И докато някакви училища ми се хвалят с 3D принтери, други – с виртуална реалност, трети – с облачни технологии и роботика, нашето си е задрямало някъде в периода между появата на парния локомотив и дъската за гладене.

Всеки обед чистачката трябва да хигиенизира класната стая. Тежката и отговорна задача се свежда само до това – да разходи метлата между редиците с чинове, да изсипе кошчето в един черен чувал с хладнокръвието на Декстър и да се огледа като агент на тайните служби за нещо ценно изпуснато, забравено под чина или паднало по земята.

Тази изследователска роля приключва моментално, когато цялата стая е сканирана, но не е намерено нищо интересно. Тогава се започва с монотонния танц на овехтялата метла, чийто работно-контактен край наподобява прическата на двамата от Роксет. Ако не се сещате кои са тези, вижте снимка на Борис Джонсън или на Тръмп по време на ураганен вятър.

Откакто се помня, в моята класна стая чистачките не са бърсали прах, не са мили врата, не са почиствали вълновидните натрупвания под ученическите шкафчета, а на повечето равни повърхности човек може не само да пише с пръст, но и да дълбае с длето, без да нарани лаковото покритие на конкретната мебел.

Съвсем отделна тема са прозорците. Светът напредва стремглаво с Windows. През моя скромен живот минаха версии като 3.11, 95, 98, XP, Vista, 7, 8 и 10, процесорите на компютрите станаха с повече ядра от апартаментите на нормален жилищен блок, но в нашето училище чистачките все още не са се престрашили да измият друг прозорец, освен този на директора. Дето се вика – Microsoft ще се откажат от името Windows, нашите чистачки още ще ги е страх да стъпят на перваза и да изтъркат с препарат и гюдерия или стари вестници два прозореца.

Стъклата, през които се очаква малките любопитковци да гледат света, имат разнообразни двустранни наслоявания, които съставляват естествено матиране, за което иначе по магазините се продава фолио за облепване. Това от една страна е хубаво, защото от близкия блок всички жители следят зорко учебния процес и целият квартал знае учебната програма. Аз съм чувала преди години, когато през зимата на 2008 г. имах измити прозорци благодарение на три съвестни майки, кои деца от моя клас вдигат най-много ръка, аз как се разхождам между чиновете и как четири пъти съм закъсняла за час преди пролетната ваканция на същата година. Мръсните прозорци, разбира се, не позволяват да се обрисуват толкова детайлно работния ми ден и трудовите ми навици, нито да се прави анализ на ангажираността на учениците в учебния процес. От друга страна, тази естествена завеса, полепнала исторически по гладката повърхност, не позволява да се визуализират в детайли някои обекти от учебния процес, които са неразделна част от урочната единица.

Искам си камерите!

Цецка е с чепат характер и трудно приема нормите за чистота такива, каквито са при вас, примерно. За сметка на това е изключително компетентна по всички въпроси. Един ден влиза да чете съобщение от директора, а аз преподавам тънкостите на множественото число. Цецка винаги чете информацията, написана на дъската, а веднъж дори забрави да прочете това, заради което беше влязла.

Изчитам аз съобщението, защото сричането на Цецка дори самата нея я дразни. Докато се подписвам, чистачката ми заявява – „Тука си сбъркала, госпожа! Пише се ей така – с чертичка отгоре – ютий!“. Половината ми клас замълчава сковано с мисълта, че госпожата им е допуснала грешка и те са я пропуснали. Другата половина стрелят с погледи в мен и Цецка и чакат да видят дали няма нещо да гръмне или кой пръв ще извади револвера от кобура. Каня Цецка да седне на последния чин, за да изслуша докрай урока, па да поправим на късен етап този така важен пропуск в живота й. Казвам го бавно, но вътрешно едва се сдържам да не прихна да се смея пред учениците, защото няма да съм добър пример. Обаче децата започват да се смеят, при което Цецка си тръгва обидена, защото модернистичната й теория по правопис се оказа неособено вярна. За мен, де. За стотици хиляди българи това си е точно така, както Цецка го казва.

Цецка обича да пренася информация из училището и живее като един същински рутер, един неповторим аксес пойнт от плът и кръв. Тя обожава да мие коридора на етажа предимно пред вратите на класните стаи. Ако не миеше с парцал, а с телена четка, то пред самите врати щяха да зеят естествени отвори за долните етажи.

Всяка дочута реплика от нея бива предадена на ръководството, на другите чистачки, на домакинката, на АСД-то и на племеницата й. На последната, защото е чистачка в съседното училище и обменът на всякаква конфиденциална информация по тази линия е двупосочен и носещ взаимен просперитет и задоволство.

Онзи ден Цецка ме спира във фоайето и ми вика „Даскалова, гледам, че си си купила препарат за прозорци от ония, скъпите. Ще мина да ми пресипеш малко, за да измия на директора прозорците.“

Тогава настъпи моментът да гледам за метла и или лопата.

И двете имат дръжки.

Препоръчваме ви още:

Любов Даскалова е квестор

Денят на един учител някъде в България

Дайте я тази телевизия!

Костенурките нинджа вече не са актуални. Засенчиха ги котките, които японският фотограф Хисаката Хироюки дебне и снима в най-невероятни пози. Фотосесията плъзна из социалните мрежи и донесе на автора световна известност. Във възможностите на опасните четириноги бойци можете да се убедите от галерията по-долу. Спарингът им изглежда като истинско бойно изкуство.

Може да разгледате още творби на Хироюки в Twitter, Instagram и Facebook. Освен това той има публикувани и две фото книги.

Прочетохте ли

Сезонен наръчник за начинаещи коткари

Елена Андонова говори за плетенето така, както говори за семейството – с обич, вдъхновение и грижа. Вероятно точно този е начинът от една традиция да създадеш успешен бизнес. Елена е инженер-технолог по образование, дизайнер на прежди Стенли и съосновател в семейната фирма Статекс ООД заедно със съпруга си Ставри Андонов. Майка на две деца, привърженик на християнското възпитание и семейство, българските традиции, история и култура.

Защо според вас плетенето е занимание за съвременни хора? Какви са ползите от него?

Да умее да плете с кука, шишове, на пръсти или с малък уред, отваря пред човека цял един свят на възможности да покаже своята индивидуалност и да се открои. Да сътвори със собствените си ръце красота, топлина за някой друг или уют в дома. Да подкрепи семейния бюджет и дори да изгради свой бизнес. Да сътвори дизайн като от световния моден подиум или артистична инсталация. Да последва съветите на психолози и терапевти, които препоръчват плетенето като сигурен лек срещу депресии и травми, защото укрепва вярата в личните способности, тренира ума и възстановява фината моторика на ръцете. И най-ценното за мен е, че затвърждава семейните и родствени връзки, основани на близост, топлина и грижа. Неслучайно най-харесваните подаръци по света са ръчно изплетените шалове, шапки и ръкавици, бебешки дрешки, защото всяка бримка носи послание за любов и грижа. Плетенето може да бъде символ и на кауза, защото фокусира вниманието и изразява принадлежност. Заниманието с ръчно плетиво е силен контрапункт на индустриализацията. Звучи ли ви съвременно ?

Как се създава успешен семеен бизнес в България? Какъв път извървяхте?

Няма формули, само добра мотивация, постоянство и увереност, че може да се живее нормално и в България, сред близки по род и разбирания хора, в любимия роден град. Това те кара да търсиш възможности, да изпробваш новости, да не спиш от вълнение за утрешния ден. Компанията ни Статекс ООД стартира в далечната 1990 година, когато семейство млади инженери остана без доходи, с отговорности към новородено бебе и възрастни родители. Обърнахме се към корените си, какво е помогнало на нашите деди да оцеляват и изградят достоен живот? Започнахме с дребна търговска дейност и един приспособен миксер за навиване на първите гранки прежда на семейния таван.Така развихме първия цех за производство на ефектни прежди на територията на България, с български суровини по наша технология, постепенно спечелихме доверието на плетачи, малки цехчета за трикотаж и дори най-голямата европейска търговска фирма за прежди. До март 2004 година, когато пожар унищожи основния ни цех, новозакупените машини и цялата продукция за износ. За щастие никой не пострада физически. Само душите ни. Но се съвзехме и събрахме остатъците от знания, опит и с подкрепата на верните служители и клиенти започнахме отново. 14 години по-късно българската марка за прежди СТЕНЛИ е позната на 5 континента и радва любителите на ръчното плетиво с иновативен дизайн, качествени материали и уважение към опазване на природата.

Защо решихте да развивате точно този вид дейност?

Елемент на случайност, подкрепен с инженерно и технологично мислене, интерес към дизайн и мода, предприемаческа находчивост.

Семейният бизнес предполага и семейна атмосфера за работещите в него. Как я постигате с 30 души персонал?

Както в семейството – цяла палитра от чувства и емоции, ярки индивидуалности, различна мотивация, но обединяваща обща работа, подкрепа в трудни моменти, споделяне на любови, бременности, отглеждане на деца, грижи за болни близки. С нас са още всички първи служители – повече от 25 години. В колектива имаме и няколко семейства съпрузи, родители и деца. Как да не чувстваш отговорност към тези хора ?

Какви традиции има компанията ви и защо ги създадохте?

Уважаваме българските традиции, стараем се да ги пазим и популяризираме. Използваме основно български суровини и материали, правим модерни и полезни прежди, които да доставят удоволствие.

Как популяризирате плетенето сред днешните българки?

Разчитаме на всички възможни съвременни средства за комуникация – онлайн платформата ПЛЕТА.БГ, която стартирахме като магазин преди 14 години, се разгръща с помощта на Фейсбук в една открита общност за обмен на теми, идеи, модели, прежди и дизайни. Във фирмения ни магазин Стенли в гр. Пловдив на бул. „Васил Априлов“ 11 организираме курсове по плетене на една и две куки 2 пъти седмично. Напълно безплатно за начинаещи. Няколко пъти сме гостували на телевизионни предавания по БНТ да разкажем и демонстрираме нашата работа.

Как се оказахте сред хората, които „плетат топлина“?

Участието на фирма Статекс във Фестивала Шарена плетеница бе един преломен момент за нас, когато преодоляхме вродената си скромност и християнско разбиране за тайната на дарителството. Да, ние сме дълбоко и отдавна въвлечени в идеята на създаване и даване на топлина, защото преждата е проводник на доброта и любов, която с плетене можем да дадем на нуждаещите. Топлина не само в студените или предпразнични дни, но и човешка топлина от споделяне на грижите и болките на ежедневието.

Какво предстои?

С голямо удоволствие представям нашата „Сладкарница за прежди“, която се превърна в хит из цяла Европа и дори Австралия. Преждите с приканващи имена – Мъфин, Донът, Тирамису, Суфле, Кенди са изработени от високачествени материи в нашата база в Пловдив. Богатите цветови комбинации плавно преливат една в друга по дължината на "кейка" и дават възможност за полет на въображението на плетачите.

Може да разгледате канала ни в YouTube , където качваме видео уроци и интересни клипове свързани с нашата дейност като например урок по плетене с ръце на мериносова лента, която за първи път предложихме на нашия пазар.

Прочетохте ли

Кой плете за българските деца?