Натрийте бебето със сол и го покрийте с листа от рози

Как са отглеждали децата си в средновековна Европа

Попаднахме на една интересна статия за отглеждането на деца в средновековна Европа и нямаше как да не я преведем за вас. Някои обичаи ще ви изумят, други ще ви разсмеят, трети ще ви стреснат, а някъде в подсъзнанието ви ще изникне въпросът - дали след някой и друг век нашите съвременни практики и методики няма да звучат също толкова нелепо на децата на нашите деца.

Когато става дума за грижите за най-малките трябва да споменем, че през Средните векове имало два основни проблема. Първият бил високата смъртност, която можела да остави дори плодовити семейства без наследници. Вторият - „животинското“ поведение на децата, което унижавало Божият образ и легендите за това как е създаден човекът. Препоръките по грижите за децата и практиката се въртели около постоянно прокрадващия се страх от смърт на бебето и стремежа да се укроти и облагороди всичко животинско, което се прокрадвало в почти всяко движение на новороденото.

Макар Средновековието да ни се струва дистанцирано от постиженията на Античността, на практика имало силен интерес към гръцките и римски мислители и много от семействата сляпо следвали техните препоръки. По онова време особено популярни били схващанията на Платон за възпитанието и по-конкретно за детската игра. Според него тя трябва да бъде обвързана с бъдещата реализация на детето и да служи за упражняване. Когато ставало дума за колективни игри с регламент, Платон ставал още по-суров и горещо препоръчвал на родителите да не позволяват и най-малкото отклонение от правилата. Защото когато станат възрастни, такива деца ще поискат да променят закони, обичаи, тъй като са свикнали с мисълта, че това е позволено.

13 ненужни съвета към младата майка
opasni syveti

С какво да натрием детето?

Макар Платон да не е давал препоръки за повиването на бебетата, мислителите от Средновековието били значително по-уверени в себе си и познанията си, затова щедро съветвали майките буквално от раждането. Авторът на трактата „Телесно устройство“ Алдобрандино ди Сиена, живял през 13-и век, съветвал веднага след раждането детето да бъде обтривано със сол и покривано с листа от рози. Обтриванията били много популярни, особено тези със зехтин, поне в районите къде той не бил дефицитен. Франческо да Барберино (14-и век) препоръчвал със зехтин да бъдат намазвани дори ноздрите на детето.

За да прави по-малко „животински“ движения и за да придобие осанката на възрастен човек, бебето било повивано много стегнато, за целта дори било изправяно. Вместо познатите ни от близкото минало пелени се използвали дълги платнени ленти, които били омотавани около новороденото, докато заприлича на мумия. На децата от знатни семейства поставяли и корсети, а шапчиците били използвани, за да придават „благородна“ издължена форма на черепа, затова от вътрешната страна понякога се поставяли дъсчици.

Стремежът да бъде обуздано всичко естествено в детето звучал зловещо дори през Средновековието, затова източниците на подобни препоръки всячески се опитвали да доказват медицинската полза от подобни процедури. На майките и бавачките било обяснявано, че повиването на бебето е много полезно, тъй като костите му са твърде меки и нежни, а органите все още не са стабилно закрепени затова, ако не бъде повито, от хаотичните движения ръцете и крачетата на бебето ще се се изкривят, а органите ще започнат да се движат из цялото тяло.

През 15-и век Бартоломеус Метлингер, друг мислител, твърдял, че през първите две седмици след раждането майчиното мляко е много вредно за детето. Неговата „вредност“ можело да бъде донякъде неутрализирана, ако майката хапне мед преди кърмене. Но е най-добре да бъде наета дойка, на която млякото вече е добро и полезно. Идеалната възраст за дойка била 25 години. Тогава жената била в разцвета на силите си. Колкото до меда, препоръчвали с него да се натрива небцето на новороденото. Друг интересен съвет бил да се следи ушите на новороденото да са винаги прилепнали към черепа.

Доверете се на природата

opasni syveti 2

Хигиената е вредна за децата

Вероятно от простуда са умирали немалко деца, иначе е трудно да си обясним съветите за повиване, забраната да се проветряват помещенията, където са настанени бебетата; препоръката да бъдат скривани с плътна завеса от останалите.

Макар хаотичните движения на ръцете и краката при бебето все още да всявали ужас у родителите, все пак се прокрадвали и разумни съвети като тези на Барберино, който препоръчвал детето да бъде оставяно да рита колкото си иска, докато го мият или сменят пелените му.

Малко били мислителите, които приемали, че къпането на бебето е полезно. Смятало се, че смяната на пелените е напълно достатъчна като хигиенна процедура. В краен случай можело да се обтрие дупето на бебето с кърпа натопена във вино. Пелените се сменяли три пъти дневно (макар един от авторите да препоръчва и веднъж през нощта, това било твърде необичайно).

Ако бебето ревяло твърде много заради мокрите си пелени или прорязването на зъбките, бавачката му наливала малко вино в устата. Тази практика се запазила до началото на 20-и век. Като несериозна била възприемана препоръката на Бартоломеус Метлингер, който предупреждавал, че „виното в тази възраст е вредно, защото изсушава човешкия организъм, а на детето му е нужна влага, за да расте здраво.“

Още две „изпитани“ средства против болка при пробиване на зъбките били много популярни – мазането на венците със зехтин или с пастет от заешки мозък. В краен случай можело да се прибегне до гъша мас или кучешко мляко.

Горещата вода се използвала най-често, за да „напари“ костите и да им придаде „красива“ форма – като да се изглади лицето или леко да се опъне носът. Тя не била популярна като средство за къпане. Въпреки това бавачките пренебрегвали подобни съвети и прибягвали тайно до хигиенни процедури.

7 родителски грешки от "Игра на тронове"

opasni syveti 3

За захранването, гърнето и възпитанието

Италианската лекарка Тротула ни е завещала препоръки по захранването на детето. Когато започнат да прорязват първите зъби например, трябвало да му се дават късчета птиче месо с размер на жълъд, за да може да упражнява дъвкането. Тези препоръки били насочени към децата от богати семейства. Тъй като ежедневното меню на бедните се състояло от ечемик и зеленчуци, захранването децата започвало с варени и сдъвкани от майката зеленчуци и парчета ечемичен хляб.

Не са открити съвети по приучаването на детето към гърнето. Родителите от знатни семейства дори не си представяли, че то може да бъде научено на подобни хигиенни процедури. До 5-7 години майките или бавачките кротко изтривали детето, ако се наака (затова момченцата ходели със специални роклички) или им правели клизма.

За да научи мястото си в семейната йерархия, малкото дете започвало да прислужва на възрастните от момента, в който стабилно проходи. От това задължение били освободени само кралските наследници. Всяко друго дете било длъжно при първо повикване да захвърли играта си и да отиде да помага за слагането на масата или подреждането на дома. Смятало се за нормално децата да се подлагат на плашещи изпитания, за да докажат любовта и почитта към родителите си. Строго било следено да играят само на игри, които подхождат на съсловието им. Не се допускали забавления с връстници, които не са от тяхната черга. Това не било толкова трудно изпълнимо, защото повечето семейства били многодетни, а и много от децата на заможни фамилии били давани за възпитаване и отглеждане в дома на върховния владетел. Разбира се, строго се следяло спазването на „половия“ принцип – момчетата да играят с момчета и момичетата – с момичета.

Източник: Goodhouse


Прочетохте ли

Кой как отглежда децата си по света

 

 

Последно променена в Неделя, 26 Август 2018 22:05
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам