Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Доверете се на природата

  • 28 Сеп, 2016

„Да забелваме или не“ е тема, която постоянно се дискутира в бебешките форуми. Наскоро в един от тях мама зададе следния въпрос:

Моля, препоръчайте ми лекар за забелване на пишле. Благодаря предварително.

Както обикновено, майките веднага се разделихме на два лагера. Едните твърдо против, другите твърдо за. Вторите са късметлийките, които са приложили забелване и не са имали проблеми. Първите, сред които бях и аз, цитирахме статии и мнения на лекари. Копирам моя отговор.

Не е препоръчително да се забелва. Пускам статия на професор Бранков, който е НАЙ-ДОБРИЯТ СПЕЦИАЛИСТ ПО ДЕТСКА ХИРУРГИЯ в България. Цитирам: Насилственото забелване в бебешка възраст води до травма на кожата, нарушение на нормалното клетъчно срастване, увреждане на сетивните нерви на гланса, гъбично или бактериално възпаление (баланит) и деформация на кожата (склерозит). При това възниква нарушаване на нормалната лигавица и настъпват склеротични деформации и хронично възпаление, което води до вторични рецидивиращи слепвания. Подобна процеси се наблюдават и при проходили деца, които все още стоят с памперси (амониев дерматит).

След няколко дни майката пусна следното съобщение в темата.

А сега да ви споделя какво се случи: Изплаших се, по-точно наплашиха ме, педита, роднини, близки, познати. Размахваха ми пръст заканително как може да го оставя така и аз склоних. Заведох го да го забелят. Първо мислих да е Миленков, но след коментарите за него се отказах и избрах Хирургии. Незнам как се казваше лекаря, блокирах просто в онзи момент. Направих го с идеята, че ще се случи нещо добро. Уви, както каза една мама по-горе настъпи Ада. В буквалния смисъл. Получихме възпаление. Въпреки лидокаина и крема с който мажех. Поду се страшно, детето отказваше да уринира, от това получи силни болки в корема. Члена му стана огромен, едва успявах да му направя промивка със смрадлика, ревеше неистово и сам не искаше да си го докосне. Наложи се една вечер да го заведа отново в Хирургии в спешното обаче. Казаха ми, че щом е забелван три-четири дни ще е така. Положението обаче се влошаваше. През това време, той съвсем престана да пишка, не осъзнато, а се изпускаше в гащите и после следваше истеричен рев. (Без памперс сме от август, миналата година, малко преди да навърши две, т.е. сега е немислимо да сложа.) Наложи се повторно да посетим спешното и там един много мил лекар, ни обясни, че ще извика колега от детска хирургия, защото не му харесва и е вероятно да се наложи обрязване. Миг преди да припадна от притеснение ми обясниха, че не сме единичен случай и понякога настъпват усложнения. Другият лекар погледна и назначи някакъв антибиотик, отделно и някаква инжекция му сложиха, стояхме там до малките часове, но слава богу избегнахме обрязването (поне за сега). Все още имаме проблем с пишкането и стискането. Може би отново ще се учим от начало. И естествено не ми дава да го забелвам и правя промивки. И тъй като въобще не мога да го убедя да го забелим, очаквам да залепне отново. Кожичката се цепва много отгоре и сега стои като клъцната. Ако трябва да обобщя всичко до момента адски неприятно нещо. Откровено казано съжалявам, че си причинихме всичко това. Не съм сигурна, че имаше смисъл този кошмар, които още реално не е свършил.

 

Ужасно съжалявам, че е преживяла всичко това. Вярвам, че детето ще забрави, детската психика видимо се възстановява по-бързо. Но тя няма да го забрави и съм убедена, че занапред твърдо ще е враг на забелването. Но въпреки горчивия опит на много майки като нея (самата аз съм била свидетел на тежките последици от забелване при познато дете), все пак много други майки ще продължават с тази практика, само и единствено защото са я правили нашите майки и баби. Радвам се, че аз устоях на натиска на роднините преди време и никой от момчетата ми не е минал през тази неприятна процедура. На майките, които все още се колебаят, ще кажа само едно. Ако детето ви беше момиченце, щяхте ли да му отстраните девствената ципа? Защото това, което смятате да направите с момченцето си е същото. Не бихте, нали? Въпросът ми ви изпълва с негодувание. А знаете ли, че има държави по света, където и това се практикува – обрязват и момиченца. Само защото така са правили техните баби и майки. Помислете дали е редно да се следват сляпо практики и ритуали, които освен че са болезнени за вашето съкровище, могат да са и опасни за здравето му. Погледнете тялото на вашето детенце. То е съвършено, защото природата го е създала такова. Няма нужда от хирургична намеса, човъркане, дърпане и бърникане, за да стане по-здраво и по-хубаво. Всичко, което искате да му причините сега, ще се случи съвсем нормално и безболезнено, когато му дойде времето. Ако пишлето трябваше да се забелва на тази възраст, то щеше да се роди без кожичка. Доверете се не на мен, не на препатилите майки, нито дори на лекарите-специалисти като доктор Бранков. Просто се доверете на природата. Вашето дете е прекрасно, здраво и всичко си му е на мястото. Нека си остане такова.

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 11:24
Прочетена 956 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook