Какво вбесява децата ни

Трудно се забравят обидите и несправедливостите от детството, казани или извършени най-често неволно от родителите ни. Те, разбира се, искат най-доброто за нас, но понякога просто не могат да разберат какво мисли и чувства детето им. Парадоксално е това, че когато ние самите станем родители, започваме да правим същото. Когато хлапето се цупи, че го карат да ходи на училище с "бебешка" тениска (а то е вече 5-и клас) родителят откровено не може да разбере къде е трагедията и възприема ставащото като проява на инат и капризи: „Голяма работа, една тениска, кой да помисли за домашните си!“ А детето може да запомни това за цял живот, ако стане обект на присмех от съучениците си.

Ако се върнем в собственото си детство, ще се сетим поне за 5 ситуации, в които собствените ни майки и бащи са ни дразнили зверски.

1. Родителите мислят, че лъжеш, дори когато им казваш истината. И не можеш да ги убедиш по никакъв начин, че не е така.

Убедеността на родителите в собствената им проницателност може да се превърне в обида за години наред. Понякога ни се струва, че детето просто ни се противопоставя, за да избегне наказание. В крайна сметка не може брат му да омаже с бои целите тапети в хола. Сигурно батко му го е направил и сега иска да прехвърли вината върху малкото, защото знае, че наказание няма да има. Въпреки това не пречи да се задълбочим в историята и да се запознаем с обстоятелствата. Това може да предотврати допускането на голяма несправедливост, която детето ни ще запомни задълго и много трудно ще може да заличим.

Кажи ми истината!

697b315ac0f25223659a0195d65f6405 L

2. Когато просто споделяш с родителите си гледната си точка, а те твърдят, че спориш с тях

Ние сме толкова уверени в собствената си правота, от висотата на положението на създатели, че и през ум не ни минава, че детето ни може да има наистина различна гледна точка. Затова, дори когато то спокойно изрази мнението си, може да ни се стори, че спори с нас. Но защо да започваме разговор, след като всичко ни е ясно? В такива ситуации често прибягваме до репликата: „Ти недей да ме учиш мене!“ Ясно е, че детето има право на мнение, и че ако го пренебрегваме, не помагаме за изграждане на доверителни отношения помежду си.

Детето не чува!

019bc5d33dccc9531c78434d586e08fe XL

3. Когато искаш нещо с аргумента, че и другите ти връстници го имат, родителите ти казват, че не е нужно да гледаш другите. Но това не им пречи да те сравняват с тях, когато им е изгодно: „А другите колко имат на теста?“

Наистина, ако забраним на детето си да носи скъсаните джинси или да боядиса косата си в лилаво, въпреки че „другите така правят“, не е много разумно след това да се интересуваме защо то не учи като еди-кой си. Безполезно е да му обясняваме, че това е нещо съвсем различно, защото то безспорно е право. Проблемът е, че сравнението с другите винаги е неправилен ход, както от наша, така и от негова гледна точка. Да, ако целият клас ходи с пиърсинги, това не е причина да си сложиш и ти. Но и причината да учиш добре не е, че така правят другите.

Прибра се с пиърсинг на пъпа

4b41d8402a855349daa868762863cbe9 XL

4. Родителите побесняват, когато не са прави

В годините, когато все още носим наследника си на ръце, ние свикваме да бъде негов основен източник на знания за света и затова винаги сме прави по подразбиране. Но когато той започне да мисли самостоятелно, често сме неприятно изненадани. Когато се научи да търси информация и да прави изводи е напълно възможно да стане по-компетентен в някоя област от нас. Разбира се, често ни е трудно да приемем подобна ситуация. Довчера пълзеше, а днес ни дава акъл. Такива прояви ни е много удобно да приемем за предизвикателност и заядливост, опит да подрони авторитета ни. Ако се държим по този начин и възприемаме казаното от детето като "глупости", можем трайно да унищожим желанието му да мисли самостоятелно.

Пубертетът и лъжите

e53c2c9f4d6761de9122d72eac64a0cc XL

5. Родителите винаги искат да сме честни с тях, но когато им кажем истината, започват да крещят и наказват.

Всички сме чували подвеждащата фраза: „Ако ми кажеш истината, няма да има последствия.“ Но последствия има и това е страшно несправедливо от гледна точка на детето, а и от всяка друга гледна точка. Въпреки това, ние продължаваме да я използваме, да изискваме откровеност, като обещаваме насреща разбиране и подкрепа (напълно искрено). Но когато научим неприятната истина, реагираме не така, както сме обещали. А подобно поведение накърнява доверието между родители и деца. Накрая те просто престават да споделят с нас и започват да ни лъжат, за да си спестят сцените.

Ако сме обещали да сме съпричастни родители, които приемат детето си такова, каквото е, трябва да следваме думите си с действия.

Материала подготви Янка Петкова.


Препоръчваме ви още:

Когато стана майка, никога няма да...

Умеем ли да се сдобряваме с децата си

Крещите ли на детето?

 

Последно променена в Събота, 21 Април 2018 13:17
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Теб те е страх от мен

Теб те е страх от мен

22 Окт, 2018 Истории

За Валери и Креслите

За Валери и Креслите

22 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам