Умеем ли да се сдобряваме с децата си

Конфликтите са неизбежна част от живота ни. На работа, у дома, дори на почивка, възникват ситуации, когато сме принудени да спорим, да доказваме правотата си, да противоречим някому. Макар сред възрастните конфликтите да имат някакъв здравословен елемент, доколкото изясняват недоразумения и уточняват позиции, с децата е по-сложно. Колко пъти се е случвало, натрупали гняв и недоволство през деня, да излеем всичко върху детето си? Или да се наслаждаваме на нищожната, но все пак реална власт върху малкия човек, който не може да ни навреди, както би го направил шефът?

Внимателният, любящ родител винаги признава кога не е бил прав, кога е прекалил с реакциите си. В такъв момент, потънал в неудовлетворение от себе си, се гневи на собствената си невъздържаност и се моли неутешимия плач на мъника или леденото мълчание на тийнейджъра да не продължат дълго. Не е лесно да намерим пътя към помирението, ако искаме да запазим и достойнството си на родители. Правилната реакция ще ни подскажат сърцето и няколко съвета от психолозите. Но преди всичко трябва да имаме предвид възрастовите особености на детето. Едно е да се сдобряваш с малко дете, друго – да възстановиш отношенията си с тийнейджър.

Родителите също "прегарят"

До 3-годишна възраст

Причините за тези конфликти (ако изобщо могат да се нарекат така) са свързани най-често с упорството на детето по някакви битови въпроси. Дори не става дума за помирение, а за умението на родителя, без излишно напрежение, да накара детето да прави това, което очевидно точно в този момент не желае – да се храни, да спи, да се къпе и т.н.

Класическата препоръка в такива случаи е – играйте. Всяка, дори най-неприятната процедура, може да се превърне в забавна, ако мъникът бъде заинтригуван да се включи в нея. „Омразната“ каша може да се превърне в магическо езеро, което трябва да бъде пресушено. Къпането може да е възможност за забавна игра със сапунени мехурчета или плаващи във водата корабчета. Добре би било съчинените истории да търпят продължение. Така интересът към даден процес ще е по-траен и дори ще предизвика нетърпеливо очакване. Да фантазираме заедно с детето, неговите пристрастия, формиращият се пред очите ни характер, ще ни подскажат какво да измислим в един или друг случай.

konflikt2

4-7-годишна възраст

Това са децата в доучилищна възраст. Определението говори само за себе си – имаме работа с малко човече, което осъзнато се вглежда в света наоколо, самоидентифицира се, започва да възприема себе си като самостоятелна личност. В тази възраст вече не е достатъчно да отвлечем вниманието с игра. В редки случаи тази уловка все още върши работа, но колкото по-голямо е детето, толкова по-бързо разбира подтекста на действията ни.

Точно в този период ние започваме да избухваме, да губим самообладание и да излизаме от кожата си, използвайки възрастовото и физическото си превъзходство. Много лесно е да сгрешим и да свикнем да замаскираме пропуските си във възпитанието с подаръци и подкупи.

Това сработва веднъж или два пъти, след това детето свиква да получава бонуси от нас и често дори несъзнателно провокира конфликти. Това ни отдалечава един от друг, а то реагира на нашия „възпитателен“ метод като на неизбежно приложение към подаръка.

В тази възраст е достатъчно да кажем, че обичаме своето „слънчице“ и че избухването ни е било от умора, от това, че сме се чувствали зле. Можем да си спомним някоя забавна случка от ежедневието, от филм или книжка – нищо не помирява така бързо и ефективно като смеха. Можем да похвалим детето за работата, която е свършило, затова че ни е помогнало. Нека не го напуска усещането, че ни е скъпо, въпреки недоразуменията, предизвикали скарването.

konflikt3

7-11 години

Вече имаме работа с ученик, макар и в начален курс. Авторитетът ни като родители все още е достатъчно силен, а думите ни все още са безусловна истина. Но и в този случай конфликтите, със своята специфика, имат място. Житейският опит на детето в тази възраст го прави по-внимателно към емоциите, настроението, поведението ни. То все по-отчетливо долавя кога сме несправедливи и затова е по-трудно да намерим път към помирението.

Това е моментът да започнем да използваме „активното слушане“ и „аз обещавам“. Първият термин означава, че при конфликт трябва да слушаме и осъзнаваме какво иска да ни каже детето. Малко по-сложно е с „аз обещавам“.

Гневът ни е отшумял, осъзнали сме, че не сме прави – нека не се боим да го признаем на детето си. Можем да му опишем какво изпитваме, колкото по-голямо е, толкова по-подробно трябва да го направим. Можем да разкажем, какво сме чувствали в момента на скарването, какво сме преживели и как сме се притеснявали за него. Добро начало на разговора са репликите: „притеснявах се“, „беше ми трудно“, „надявам се“. Не бива да се страхуваме, че ще се покажем непоследователни или слаби. Това са искрените ни чувства и ние ги споделяме с близък човек. Когато говорим с детето си, трябва да го правим на неговия език. Да си спомним вълшебната сила на непосредствения контакт – нежното докосване от време на време, прегръдката, ласкавото разрошване на косата. Те ще кажат на детето ни повече от 10-минутен монолог. Няма нищо притеснително в това да изразяваме любовта си.

besedy

Конфликтите с тийнейджъра

12-17 години са трудната преходна възраст. В детския организъм се извършва активно пренастройване, хормоналните сътресения променят не само външността, но и характера на детето. Милото, кротко зайче, става неуправляемо и от ден на ден ни сервира все по-неприятни изненади. Ето ти безкрайно поле за разгръщане на безспорния ни авторитет: “аз, на твоите години… “, „как смееш… “, „внимавай как ми говориш“ – безкраен поток от банални упреци и обвинения. Вярно е, имаме основание да се възмущаваме и тревожим, защото точно в тази шантава възраст една грешка може да промени съдбата на детето ни. Но как да убедим в правотата си без да обидим, без да нараним или да се сблъскаме с тотално игнориране?

Работещият в този случай подход психолозите наричат активно сътрудничество. Отношенията с децата ни трябва да преминат в този етап. Ние не наставляваме, а подсказваме, не заповядваме, а препоръчваме. Нека изглежда така, сякаш нашият тийнейджър сам е стигнал до вярното решение, а ние сме били само насочващата сила.

Аналогичен подход се препоръчва и при помирението след конфликти. Нека предложим да обиденото си пораснало дете да сменим ролите си – да се постави на наше място, в момента, когато емоциите са избухнали. Би ли се държало по друг начин? Нека предложи своя модел за поведение в дадената ситуация. Да му помогнем да почувства това, което сме изпитали ние.

И още една препоръка от специалистите – по време на разговора за сдобряване да използваме собственото име на детето. Не пълното му име, което прави обръщението ни хладно-официално, но не и умалителното, което използваме, когато изразяваме обичта си (защото няма да ни вземе насериозно). Обичайната, кратка версия на името ще свърши добра работа, защото звучи доверително и предразполагащо.

Мамо, не прави така

Няколко общи препоръки, които са приложими във всяка възраст

Започнете разговора за сдобряване с подобен епизод от вашето детство. Тези истории предизвикват интерес у децата ни. Можете и леко да коригирате сюжета, за да го доближите максимално до случката с вас и детето ви. Нека то разбере, че и вие сте преживели нещо подобно с вашите родители, но сте ги разбрали и най-важното – сте им простили.

Понякога, ако детето е много обидено и не желае да установи контакт, можете дори да изиграете леко неразположение. Съчувствието, състраданието, които изпитва към вас, неговата загриженост и желанието да ви помогне, ще са своеобразен мост помежду ви. Това ще ви помогне да възстановите отношенията си. Важно е обаче да не преигравате и да използвате този метод в много редки случаи.

Много помага и „огледалното поведение“. Забележете с какво е ангажирано обиденото ви дете, как се държи и копирайте поведението му. Но не в комичен, пародиен стил, а максимално естествено, като че ли е съвсем случайно. Твърде възможно е това да го предразположи към контакт и впоследствие към – сдобряване.

И нека не забравяме – само нашата чувствителност, внимание и безкрайна любов към детето могат да ни помогнат да постигнем успех в изпитанието - възпитание.


Източник: 7ya


Препоръчваме ви още:

Крещите ли на детето?

Как се отглежда дете с труден характер - 10 съвета

12 признака на токсичните родители

 

Последно променена в Сряда, 04 Април 2018 11:52
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам