Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Детето не чува!

Автор: Мария Пеева

След статията "Крещите ли на детето?" имаше много коментари от родители, които споделиха, че детето им не чува, когато му говорят и обикновено това е причината да повишават тон. Една майка дори ми писа: “Много хубава статия и крещенето наистина не помага, но искам да прочета нещо, което работи, защото моят 9-годишен буквално не чува, когато му говоря! Споделете някакви съвети как да накараме децата да ни чуват.”

Моят личен опит абсолютно потвърждава това, което ми разказвате. Децата чуват избирателно. Пробвайте да им кажете да си приберат играчките и те ще го пропуснат покрай ушите си. Но ако със съвсем тихичък глас подхвърлите: “Кой иска сладолед?”, познайте дали няма да чуят, дори да са ангажирани с най-любимата си игра. Също като моите две хъскита, ако ми простите сравнението. Най-вероятно няма да помръднат от мястото си, ако влезе крадец, но в момента, в който някой отвори хладилника, скачат, дори да са дълбоко заспали. Избирателен слух… Понякога ми се иска и аз да можех да го развия, за да пропускам всички неприятни неща, които ми се налага да чуя понякога.

24312822 10213297347321941 4636614169801915115 n 1

Всъщност имаме една много смешна история с втория ми син, настоящ тийнейджър. Когато беше на 4 годинки, така се вглъбяваше в игрите си, че никога не чуваше какво му говоря. Бях се притеснила сериозно и един ден просто го заведох на специалист УНГ. Той го прегледа внимателно, после попита имаме ли конкретни оплаквания, аз споделих тревогите си, а докторът много се смя. Всъщност Косьо не остана особено доволен, защото на този преглед откриха, че третата му сливица е проблемна и след няколко месеца я оперираха. Не че това повлия особено на слуха му. И до ден-днешен се случва да не ме “чуе”.

Но все пак прилагам някои методи, които работят добре в повечето случаи.

Нека започнем оттам, че крещенето наистина не работи. Може би ще спре едногодишното дете да бръкне в контакта, ако извикате с все сили “Не!”. Но ако не обезопасите контакта след това, втори път може и да не го спре. Затова, по възможност, нека запазим виковете наистина за ситуации на живот и смърт. :) А когато се случи да си изпуснем нервите и да се разкрещим, после да се извиним. Родителят също греши и няма нищо срамно в това да си признае грешката. Напротив, по-лошо би било, ако научим детето, че да се извиняваш е позорно и че проблемите се решават само с крясъци. Нали не искаме това?

А какво работи тогава?

Първото и най-лесното за прилагане - името на детето. Когато искате детето да ви чуе, започнете с името му. Дори да сте само двамата в стаята. Всеки човек обича да чува името си, това се отнася и за децата. Когато кажето името му, може да добавите и нещо мило към него. Така приковавате вниманието му. Ако детето е свикнало, когато сте недоволни от него или му се карате, да използвате цялото му име, а иначе да го наричате с галено, непременно започвайте с галеното. Иначе ще очаква забележка и автоматично ще изключи. “Константине, приключвай с играта, ще вечеряме” е много по-трудно за чуване от “Косьо, ела да хапнем и да ни разкажеш докъде си стигнал с играта.”

Тук стигаме и до втория метод - морков вместо тояга. Когато искаме да ни чуят, по-добре да предложим добрата новина вместо лошата. Ако обърнахте внимание на горните реплики - искам от сина ми да приключи с играта. Но на него му е много по-приятно да чуе, че проявявам интерес към виртуалните му успехи. Винаги, когато имате възможност, пробвайте с добрата новина. В повечето случаи това е съвсем лесно. “Коко, нямам търпение да завършиш домашното, за да ти покажа какво смешно видео намерих. Алекс, утре си на карате и трябва да си много силен. Хайде в банята, за да си легнеш навреме и да си отпочинеш добре”. Всяка неприятна задача, която детето не чува, обикновено може да бъде представена така. Ние самите често го правим със собствените си ангажименти. Обещаваме си малки награди и приятни моменти след всичко, което не ни доставя голямо удоволствие, но се налага да свършим: “Ох, само да приключа с тази работа и ще си направя едно хубаво кафе.” Спокойно можем да го прилагаме и с децата.

Може би ще ви се стори странно, но когато говорим много тихо, почти шепнешком, детето внимава много повече в това, което казваме. Затова, ако искате детето да ви чуе за нещо много важно, прошепнете му го в ухото. Работи и за малки, и за големи. Онзи ден наши приятели дойдоха на гости и Алекс отказа категорично да даде тротинетката си на момиченцето им, колкото и да го убеждавахме, че тя ще я пази и ще му я върне. Обърна ни гръб и се заигра с нещо, все едно не съществуваме, докато ние всички повтаряхме всякакви аргументи на висок тон един през друг. Тогава го извиках, поканих го да седне у мен и на ушенцето му прошепнах всичко, което преди това обяснявах на глас. И той ме чу. Не само ме чу, ами дори и се съгласи.

Когато детето е много увлечено в някакво занимание и отговаря “Да, добре”, но нищо не прави, можем да отидем до него и да го хванем за ръката. Това е нещо, на което можем да научим и него. Когато разговаряме с възрастен, вместо да ни прекъсва с “Мамо, мамо”, можем да го помолим просто да ни хване за ръка или да сложи ръката си върху нашата, за да му обърнем внимание при първа възможност.

Още един добър вариант да накараме децата да ни чуят, е да им предложим избор. След като съм извикала “Хайде на вечеря” три пъти без никакъв отговор, защото всички са увлечени в нещо по-забавно, пробвам така: “Коко, искаш ли кисело мляко на мусаката?” Коко всъщност не обича кисело мляко на мусаката, затова бързо дотичва на масата, преди да съм сложила “по погрешка”. Малките хитрости на майките… Коко, ако случайно прочетеш тази статия, извинявай, маме :)

Когато разговаряме с тийнейджъри, рискът да не ни чуят, е още по-голям. В момента, в който преминем към “лекция” и назидания, диалогът се превръща в монолог, който никой не слуша. Някои от най-важните разговори, които съм провела с децата си, са се случвали съвсем между другото, на масата или на разходка, докато правим нещо забавно или коментираме филм, случка, книга, дори докато готвим. За да бъдем чути, разговорът трябва да е двустранен и интересен и за тях. Не само децата трябва да чуват нас, но и ние трябва да се научим да ги слушаме.

Надявам се тези идеи да ви помогнат, а ще съм благодарна да споделите и вашите. 


Препоръчваме ви още:

Грежданската война на семейство Пееви

Да се научим да ги слушаме

Крещите ли на детето?

Последно променена в Вторник, 20 Март 2018 10:03
Прочетена 11579 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Сами пишем себе си

Сами пишем себе си

25 Апр, 2018 Истории

Въпрос на оцеляване

Въпрос на оцеляване

25 Апр, 2018 Здраве

Удобното дете

Удобното дете

25 Апр, 2018 Възпитание

Майката не е само "инкубатор"

Майката не е само "инкубатор"

25 Апр, 2018 Добра форма

Бавачка или баба

Бавачка или баба

25 Апр, 2018 Възпитание

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on