Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Детето е в мрежата? А ние къде сме?

Децата ни като че ли се раждат с естествено влечение към технологиите. Да признаем, че им помагаме да заздравят това познанство. Да видиш дете, което играе в количката си със смартфона на някой от родителите, вече е обичайна гледка. Ние използваме тези устройства, за да го усмирим, да го отвлечем от някакъв каприз, да си осигурим време, за да свършим нещо, или просто за да ни остави на мира. Когато поотрасне, и вече може да чете, го пращаме да търси отговори на въпросите си в интернет – има гугъл, той ще свърши това вместо нас.
Купуваме телефони на децата си, за да не губим връзка с тях, но устройството, което би трябвало да улеснява комуникацията ни, съвсем скоро ни измества като събеседник. В началото нямаме нищо против, защото не се налага да правим усилие да поддържаме този контакт. Мислим, че възможността да позвъним ни дава някакъв контрол. Заблуждаваме се. Ние всъщност сме пуснали детето в пространство, което не можем да обхванем и контролираме. С времето ставаме все по-рядко търсени, защото светът на мрежата ни е изместил трайно и убедително. Той е по-интересен. Дава отговори веднага. Не съди, не критикува, не изисква, не налага ограничения, забавен е – всичко, което ние не сме.
После изведнъж става нещо, което доказва колко опасни могат да бъдат технологиите с неограничения достъп до информация и контакти, който дава. Стряскаме се. Правим опит да контролираме процеса. Не сме успешни. Сблъскваме се с една зависимост, за която нямаме терапия. И изведнъж виждаме проблема, който сами сме създали, бил е през цялото време пред очите ни, но ни е било по-удобно да не го забелязваме. Затова обучението в дигитална грамотност трябва да започне в най-ранна възраст и никога да не спира.
Как можем да го направим?
0bdfe84a 6143 4f01 9f6b 014c9e4edeb4

Да покажем разликата между виртуалния и реалния свят
Експертите ни съветват да започнем от компютърните игри. Да изберем разпознаваем предмет от тях и да използваме същия (или подобен) от действителността, за да поиграем с детето. Играта трябва да включва различни действия и движения с предмета. Така, още не проговорило, детето ще може да направи разлика между виртуален и реален предмет.
До навлизането в училищна възраст основното занимание на децата в интернет са игрите и видеоклиповете. Може би има интерес към музиката? Можем да му осигурим някакъв музикален инструмент, подобен на видения в клиповете, да го научим да възпроизвежда звуците, да участва в създаването на мелодия реално, за да не бъде само консуматор на музика и да усети разликата между виртуалния и реалния свят. Това изисква повече усилия от негова страна, но пък ще научи първия си важен урок – нещата се случват, защото някой е направил усилие за това. По-трудно е, но е по-удовлетворяващо.

Пак наша задача е да подготвим детето за онлайн общуване.
Обикновено първата комуникация е свързана с някаква игра. Във виртуалната среда детето се превъплъщава в свой компютърен аватар. Той се движи, играе и извършва различни действия сред тълпа от други компютърни „приятели“. Всяко действие, което е интригуващо и завладяващо, предизвиква реакция на другите около него,. С времето детето се научава да чете и пише. Игрите стават по-сложни, играчите могат да общуват помежду си с чат и да изразяват емоции чрез емотикони. Ние трябва да обясним на детето, че зад компютърния персонаж има истински, жив човек. Можем да си помогнем, ако разберем, кое от децата на наши приятели се интересува от същата игра. Да създадем условия малчуганите да влязат в контакт. Да сме до детето, когато прави първото си онлайн запознанство, дори да предложим да си организира среща на живо. Така ще разбере, че зад думите и емотиконите стоят реални хора. Те може да са ти приятели, но е възможно и да са съвсем непознати и недобронамерени хора. Затова трябва да провериш. Как може да стане това? Можем да подскажем на детето да попита приятеля си отсреща за нещо, което би трябвало да знае – свързано с със случка в училище например. И да му обясним, че ако отговорът е грешен или липсва, значи човекът отсреща не е този, за когото се представя. Така ще го научим да задава контролни въпроси, с които лесно ще се ориентира в многолюдния свят на социалните мрежи по-късно.
627В света на забранените удоволствия
За да попаднеш на порнографско съдържание в интернет, вече дори не е необходимо да го търсиш. Страхът ни от подобни „срещи“ на детето в мрежата е напълно оправдан. Статистиката показва, че на практика, до 14-годишната си възраст, повечето тийнейджъри са виждали онлайн порнография. Можем ли да ги предпазим  от вредните въздействия? Казват, че можем чрез технологиите и разговорите.

Технологиите срещу технологиите

Технологиите ни помагат да установим родителски контрол над уеб съдържанието, до което има достъп детето ни. Има стотици програми за родителски контрол – безплатни и платени. Достатъчно е само да направим съответното търсене в интернет. Съществува и европейска платформа, която позволява да се избере подходяща за възрастта и възможностите на семейството програма. Там са подбрани програми, на които специалисти са направили оценка за ефективност и за подходяща за ползване възраст. Но дори и без специална програма, всяка операционна система, която ползва нашият компютър, лаптоп, таблет или смартфон има настройки за блокиране на неподходящо за деца съдържание.
d9d38aa7801919adb168d00dbe8b14b3

Какви възможности ни дават програмите за родителски контрол

- можем да изберем какви настройки да се активират;
- можем да задаваме времеви ограничения за ползване на компютъра; да задаваме часове за влизане и автоматично прекъсване на сесията при излизане;
- можем да управляваме достъпа до игри, да избираме игри, подходящи за определена възраст, и типа на съдържанието, което да се блокира; да разрешаваме или блокираме неоценени или конкретни игри, според рейтинга, който други потребители са дали за тяхното съдържание;
- можем да разрешаваме или блокираме конкретни програми;
- можем да определяме в какви сайтове да влиза детето и в какви не;
- можем да наложим ограничения за сваляне на игри и приложения;
- можем да ограничим приложенията, които могат да бъдат инсталирани в профила на детето;
- можем да имаме достъп до информацията за ползването на компютъра;
- можем да получаваме седмичен доклад за всички дейности от профила му.

Противоотровата отново е в технологиите. Стига да сме инициативни, да проучим внимателно опциите на различните програми за родителски контрол. Всички те имат достъпно обяснение на процеса на инсталиране и възможностите за „надзор“, които ни дават. На практика могат да бъда прилагани на всяко устройство – телефон, таблет, лаптоп, ноутбук, дори телевизорите са с опция за родителски контрол. Стига да искаме да го упражним.
66

Най-важният момент обаче е разговорът за това с детето.
Експертите са единодушни, че трябва да предупредим детето, преди да инсталираме програмата за родителски контрол. Това е един от онези сериозни разговори, които обикновено се опитваме да избегнем. Но трябва да проведем. Ще ни е значително по-лесно, ако това се случи в по-ранна възраст. Тогава и въпросите, и претенциите на отсрещната страна са по-малко. Можем да обясним на детето, че по този начин го защитаваме. Да, в интернет има безброй интересни и вълнуващи неща, но някои от тях могат да нанесат вреда. Освен това много от тях не са истински, не съществуват в реалния свят, невъзможни са. Всъщност с инсталирането на филтъра на родителския контрол ние му даваме самостоятелен достъп до устройството. Даваме му възможност да влиза в сайтове, да играе игри, без да сме непрекъснато до него; спестяваме му директния родителски надзор, защото му имаме доверие. Това е едно приемлива обяснение, което поставя акцента върху самостоятелността. И, разбира се, обещаваме да спрем програмата, когато детето вече е усвоило правилата за безопасно ползване на мрежата. Това също е задължително, според специалистите.

И все пак „родителският контрол“ е илюзия. Детето ни може да попадне на вредно съдържание чрез телефона или лаптопа на приятел. Затова то трябва да е сигурно, че може да сподели видяното с нас, без да има неприятни последствия за него.
Излиза, че най-сигурната "програма" за родителски контрол са разговорите с детето. Не трябва да позволяваме на технологиите да ни отнемат тази възможност, въпреки че много често е удобна за нас. Точно в разговорите се „филтрира“ полезното и вредното съдържание. Точно разговорите са това, което няма да допусне дефицитът на внимание и грижа, да запрати детето в чатове и групи с опасна комуникация. Точно разговорите създават близостта, която ни прави по-важни от всяко устройство.

Материала подготви Янка Петкова

Източник: safenet.bg

Препоръчваме ви:

6 съвета за родители на бъдещи програмисти 
За дигиталните деца и... аналоговите им родители 
Онлайн защита за деца

 

Последно променена в Четвъртък, 24 Август 2017 11:52
Прочетена 3051 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Сами пишем себе си

Сами пишем себе си

25 Апр, 2018 Истории

Въпрос на оцеляване

Въпрос на оцеляване

25 Апр, 2018 Здраве

Удобното дете

Удобното дете

25 Апр, 2018 Възпитание

Майката не е само "инкубатор"

Майката не е само "инкубатор"

25 Апр, 2018 Добра форма

Бавачка или баба

Бавачка или баба

25 Апр, 2018 Възпитание

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on