Един ден те ще са ни благодарни

Човек и добре да живее, децата му порастват и влизат в пубертета - стара поговорка, наследена от поколенията преди нас. 

Няма го усмихнатото, добронамерено хлапе, което ни е благодарно само заради това, че съществуваме. Ние вече не сме източник на радост, ние сме хората, които пречат, влизат в прословутото „лично пространство“, не разбират страданията и проблемите на пубера, които никой преди него не е преживявал. Превръщаме се в натрапници, чието единствено предназначение на този свят е да пречим на детето да се саморазрушава.
Изглежда, че нямаме полезен ход.

Би трябвало да сме подготвени. Стотици пъти сме чували и чели, колко важно е да изградим доверителни отношения с тийнейджъра и вече сме наясно, че това е едно от най-трудните неща, с които трябва да се справим. Не можем да върнем времето, а и казват, че не е необходимо. Дори по-радикално настроените психолози твърдят, че трябва да разрушим всичко, което сме изградили до момента и да започнем да строим отношенията си наново. Това е твърде крайно, разбира се. Но, че ще трябва да започнем работа на почти „голо поле“, не е далеч от истината.

Независимо от факта, че насреща си имаме мрачен, неразговорлив тийнейджър, не трябва да забравяме, че това вечно недоволно същество е в „най-нежната възраст“. Нито е възрастен, нито е дете, не дава да го прегърнеш, но има неистова потребност да го направиш. Иска да започне живота си на „възрастен“, но едновременно с това все още не е готово да носи отговорност. Има нужда от насърчаване, успокояване и прегръдка, но за нищо на света няма да го признае. Ние стискаме зъби и си напомняме, че това е етап и ще отмине. Но междувременно трябва да имаме предвид някои важни моменти в сложната комуникация помежду ни.

680x452 1 d4fec5108d1bba5061bfafcb038c1783727x484 0xc0a8392b 746623301441362280

1. Сивата зона

Важно е да дадем на тийнейджъра възможност да прави дори това, което не одобряваме. Но не и преди да сме изразили собственото си отношение. Пуберът е опозиционно настроен: той прави всичко напук, изпитва нашата издържливост, изследва границите на допустимото. Какво да правим ние в подобна ситуация – да се погрижим да има баланс между забранено и разрешено. На собствените ни родители е било по-лесно – ясно установени правила – това може – това – не. Сега обаче трябва да се търси компромисен трети вариант в „сивата зона“. В нея са нещата, които не одобряваме, но сме готови да разрешим – да носи скъсани джинси и да си направи пиърсинг например (последното е особено трудно). Всяко семейство има собствена „сива зона“. Защо трябва да разрешаваме? Защото преходната възраст е време, в което е позволено да се експериментира. Дори да забраним експериментите, детето ни все пак ще извърши своите грешки, но ще ги избере от „черния списък“ ( с абсолютно недопустими неща). А ние ще сме изгубили доверието му и ще трябва да се справяме с последствията сами.

2. Личното пространство

Нищо ново. И макар често предъвквано, да признаем, че не се съобразяваме с него. В тази възраст потребността от лично пространство се усеща особено остро. Нуждата от усамотяване е насъщна, дори и само заради възможността да „медитираш“, гледайки тъпо в една точка. Нуждата от изолация - също. „Тийнейджърът се дистанцира от околния свят и осъзнава своята „отделност“, повтаряйки кризата на 7-та година“ – казват психолозите. За да останеш насаме със себе си, обаче не е достатъчно просто да имаш собствена стая. Важни са и „дребните“ неща – да почукат преди да влязат в нея, да не ти налагат мнението си за това колко често трябва да я чистиш и как да я „декорираш“.
Щом сме отделили персонална територия на тийнейджъра, ще трябва да уважаваме границите й. В крайна сметка това възпитава – ако ние почукаме на вратата му, той ще направи същото на нашата. Особено ако има да ни сподели нещо важно.

 
3. Уважаване на чувствата

Грешка е да поставяме под съмнение ценността на преживяванията в тази възраст. Това може да разруши доверието ни един в друг много успешно. Да си спомним, че в пубертета и на нас ни е била много важна оценката на околните. С детето ни е същото. Ако шестокласникът ни страда от любовна мъка, не е смешно, сериозно е. Несподелената любов на тийнейджъра боли не по-малко от тази на възрастните, а споделената те изстрелва в орбита и на 40 и на 50 и на 89 години. Искаме ли детето да ни се доверява като възрастен? Тогава трябва да започнем да разговаряме с него, като с равен на 12.

4. За нежности е нужно настроение

Какво се случи с мъничето, което се залива от смях, когато го гушкаме? Порасна и вече не е на разположение всеки път, когато ни се иска да го целунем или прегърнем. Не че няма такава потребност. Напротив. Ние обаче трябва да преценим точния момент. Тийнът не е винаги готов за това. Той няма да дойде и да се сгуши в нас, колкото и да ни се иска или да му е нужно. Да бъдеш приласкан за него е право, не задължение. Затова не бива да се обиждаме, ако в отговор на ласката ни мърмори недоволно: „Не съм дете.“ Просто не сме улучили момента. Ако сме наблюдателни и познаваме добре детето си, ще сме по-успешни в избора му. Ще ни дойде реда. Една прегръдка може да замени хиляда думи, ако е предложена в точния момент.

 vospitanie uverennosti v sebe

5. Обсъждане, без критикуване

По принцип критиката рядко е успешен ход, дори при възрастните. А с тийнейджъра е напълно загубено време. Ако искаме все пак да изразим мнението си, можем да го направим с обсъждане. Обидите са недопустими, защото възрастните хора не се обиждат един друг, а детето ни вече е в тази група, поне според него. Как разговаряме с колегите си? Коментираме, сравняваме гледни точки, защитаваме своята с аргументи и изслушваме другия, водим диалога равнопоставено, без чувство на превъзходство над събеседника. И с порасналото дете тази тактика е успешна. Ако искаме то да споделя проблемите и притесненията си, ще трябва да забравим критикарството. 
Естествено, иска ни се да учи повече и да се взира по-малко в компютъра или телефона си, но не трябва да забравяме, че пред нас вече не стои петгодишния мъник, който ни гледа в очите като божества. Сега ще се наложи да убеждаваме, че сме прави да изискваме това.

Ако ще делегираме отговорност, ще трябва и да помогнем на порасналото си дете, да се справи с нея. Никой не е роден научен на това. И ние, като родители, продължаваме да усъвършенстваме това си качество. Има, разбира се, сфери, в които тийнът би трябвало да се справя сам – ученето и домашните задължения. Тук намесата, дори поискана, е нежелателна.

Не изглежда сложно – да уважаваме чувствата, желанията и границите на тийнейджърите си; да се вслушваме внимателно в това, което ни казват в редките моменти на откровение. Това е начинът да изградим доверие помежду си и да им помогнем да преодолеят сложните моменти на преходната възраст. Ще са ни нужни само безпределно търпение, желязно хладнокръвие и много, много обич. Нищо по-специално.


Материала подготви Янка Петкова.

Как пишат тийнейджърите за доброто можете да прочетете тук.


Още за трудната възраст и изпитанията пред родителите можете да откриете във

Внимание! Родител в социалната мрежа!

Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си

Планът Х.

Последно променена в Вторник, 20 Юни 2017 17:35
Прочетена 12146 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Има ли място за бебе?

Има ли място за бебе?

15 Май, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Когато не става, не става

Когато не става, не става

28 Апр, 2018 Отношения

Село за млади хора

Село за млади хора

05 Май, 2018 Истории

Не яж, поти се и обличай!

Не яж, поти се и обличай!

14 Май, 2018 Забавно

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм