Деменцията е прогресивно развиващо се заболяване, което засяга паметта и мозъчните функции, като мислене и говорене, и постепенно води до объркване, смяна на настроението, пространствена и времева дезориентация. На всеки 3 секунди някой по света се разболява от деменция. 

Тя не признава граници, възраст и религия.

Тя не означава край. 

Кампанията  на Фондация „Състрадание Алцхаймер” ще помогне за по-добър живот на 60 възрастни с деменция от Дома за пълнолетни лица с деменция в град Разград.

Може да помогнете чрез дарение в Платформата до 29 юни.

За тези хора са изчерпани възможностите за извършване на услуги в общността и за полагане на грижи в домашна среда. В дома се грижат за потребители, които сами не могат да живеят в домашна среда. За част от тях, няма кой да полага грижи, защото семействата им са в чужбина, където работят, за да се препитават. Настанени са и няколко човека, които са надживели близките си.

Резидентната услуга има недостиг от средства за обезпечаване на неотложни нужди от хигиенни материали, дрехи и спално бельо. 

Необходимата сума възлиза на 4000 лева:

• 1000 лева от събраните средства ще бъдат използвани за следните неотложни нужди: почистващи препарати, прах за пране и хигиенни материали, дезинфектанти за повърхности, инструменти и ръце (като латексови ръкавици).
• 3000 лева са необходими за облекло (анцузи, чорапи, тениски), спално бельо (чаршафи, калъфки, олекотени завивки).

Фондация „Състрадание Алцхаймер” е неправителствена организация, създадена през 2004 г. от болни и техните семейства в град Варна. Мисията на организацията е повишаване качеството на живот на болните от Алцхаймер и деменция чрез промяна на съществуващото отношение, политика и практики към тези хора в страната и осигуряване достъп до лечениe и ползването на социални услуги.

Организациятa е член на  Международната Алцхаймер организация. През януари 2012 г. Фондацията получи европейска награда „Добър живот на хората с деменция в общността”, а през 2018 г. - европейска награда „Да оценим опита на хората, живеещи с деменция” от Мрежата на Европeйските фондации (Инициативата на европейските фондации в областта на деменцията). 

Дейностите и проектите се осъществяват в сътрудничество с широк кръг от заинтересовани институции. Екипът й се състои от специалисти: психолози, юристи, политолози, експерти по връзки с обществеността, биолози, лекари, учители, икономисти. Работи с широк кръг доброволци. До момента са успешно изпълнени над 15 проекта.

Ние винаги пътуваме от миналото в бъдещето, от стария живот в новия. Ако мислите за всичко положително и се настроите за по-добро, ако близките знаят как да ви помогнат и подкрепят в труден момент, то този преход ще бъде спокоен и няма да е страшно.

Още за деменцията:

Защо не разбрах по-рано?

Бих я закарала навсякъде

Автор: Радина Бисерова

От деца ни учат да отговаряме на въпросите: „Как се казваш?“, „На колко годинки си?“ и „Къде живееш?“. После порастваме и всеки се представя посвоему: „Аз съм Ива". Възрастта с времето все повече се премълчава, а „Къде живееш“ се шлифова в „От къде си?“.

Аз съм Радина и съм родена в столицата на България в последната четвърт на миналия век, но родителите ми са родом от Балкана – това каква ме прави – софиянка или балканджийка, вие определете?! Ярките ми детски спомени от детството започват именно там - в малкото българско градче в Балкана, където прекарвах всяка ученическа ваканция. И не, не бях на отглеждане при баба и дядо (не бях късметлийка като брат ми и братовчедите ми да бъда глезена с бабините манджи и галена с дядовата блага дума), а родителите ми и най-вече майка ми съумяваха да организират отпуските си така, че да се насладя на чистия въздух, свежата зеленина, свободата в играта, прохладните речни вирове и още много всяка пролет и цели два месеца всяко лято. Детските игри бяха безгрижни – на улицата – без притеснения, че някой ненормалник ще се появи. После дойде прогимназията и детската дискотека с първите танци – голяма тръпка и безкрайна емоция. Отново свобода – ходехме на летен плаж до речните вирове на „стоп“ (сега като си помисля тръпки ме побиват, но в онова време – края на миналия век – нямаше притеснения, страхове и грам тревога). Всяка ваканция се събирахме голяма тумба деца – някои си бяха местни, други – като мен – бяха пришълци за ваканциите. Имах си приятелки от София с баби в същата махала, имаше деца от всички краища на България – повечето на ваканционно отглеждане при бабите и дядовците и разбира се местните, но понеже не може всичко да е розово – имаше местни, които недоволстваха на тема – от къде сме се пръкнали ние – софиянките. Бяха ни заклеймили, че гледаме надменно – именно момичета, които извръщаха погледи винаги, когато срещнеха нашите. Пускаха се лъжли клюки по наш адрес. Но опиянението от свежия въздух и чувството да си свободен не позволяваха да бъдат помрачени от нечии пошли съчинения.

Все още помня как си тръгнах от пролетната ваканция през първата ми гимназиална година, която изкарах в китното планинско градче – плачейки. Сълзите се стичаха неспирно и давейки се в тях хълцах. Питах се защо не можем да живеем там – толкова ми харесваше. Бях изкарала една от най-прекрасните си ваканции. Любимата ми част беше лежането на пейките на стадиона в очакване да падне някоя звезда. Бях успяла да покоря и един от върховете заобикалящи града. Най-прекрасната ваканция не се свеждаше само до купони, а до разходки сред природата, нови приятелства и споделени емоции. Обожавах вечер да се взирам в пламъчето, отразяващо се на тавана в спалнята (нещо, което не можех да имам в панелния апартамент в София – там имахме екстрата - ТЕЦ) и да преповтарям случките и спомените от изминалия ден.

През онези години на миналия век все още формата за общуване беше в писане на писма и чаках всяко едно такова от двете ми близки приятелки, живеещи в родния град на майка ми, с огромно нетърпение. С още по-голяма тръпка бързах да им отговарям. Годините се нижеха… Сега вече децата – моите и на брат ми изкарват своите ваканции там и се моля и им пожелавам и те да усещат свободата, да се наслаждават на красотата на планината и да се вслушват в песента на реката. Времената се менят. Малките български градчета обезлюдяват и ако по мое време играехме десетина деца на нашата улица, то сега са на половина. Но величието на Балкана, ромона на водата и волността на душата не могат да бъдат намалени, нито отнети.

Чувала съм реплики през годините: „Родена си да ходиш по жълтите павета“, „Вие, софиянци...“ и други подобни, но винаги съм ги подминавала, защото за мен не е определящо къде си роден, а какъв човек си.

Наскоро се случи да опиша мои познати – за него казах, че е израснал в средно голям град в България, а тя – в столицата. Последва заключение, че понеже той е от провинцията, а тя от София – това ги определяло и се питам – как по-точно?! Как, съобщавайки един факт, хората си правят заключения?! Има хора, които дори смятат думата провинция за обидна, а аз я асоциирам с романтиката на френския Прованс. Има хора, които дори в профилите си в социалните мрежи не попълват родните си градове или дори лъжат за това, но същевременно споделят много по-лични и интимни неща за себе си там - публично. Ако ви предложа, на вас читателите да се преброите – за колко ли от вас се отнася – едва ли бихте били откровени и в този момент, но... Как може някой да се срамува да сподели къде е роден?! Това е просто един факт – не те определя какъв си.

Все пак, когато станеш гражданин на определено населено място се предполага, че приемаш тамошните правила, традиции и разбирания. Живях в Америка и си спомням как всеки Божи ден там се опитвах да усъвършенствам говора си – акцента. Работейки в обслужващия сектор, ми се налагаше да общувам с много хора. Питайки кой вкус шоколад предпочитат, някои просто отговаряха, други изнервено неразбиращи ме караха да повтарям въпроса, а други успяваха да ме разпитат от къде съм, докато опаковам поръчките им. Всеки път разказвах с въодушевление за красивата ни България.

В сегашното ежедневие се сблъсквам с хора дори на ръководни позиции в големи корпорации, които си „шпрехат“ с родния акцент. Чувам думи, чието значение не знам. От една страна има хора, които премълчават или лъжат в родилното на коя болница са поели първата си глътка въздух, а от друга – същите или други, които не полагат и минимално усилие да се приобщят към гражданското общество на населеното място, което обитават. Забелязали ли сте колко автомобили в многолюдна София - водещ град в страната ни по мръсен въздух са с „чужда“ (РВ, А, В, Т, ЕН и т.н.) регистрация? Защо, мили съграждани, отглеждате децата си или планирате да го направите; изплащате ипотечни кредити, за да се сдобиете с жилище тук; консуматорствате в този град; оплаквате се от дупките по софийските улици, но избирате да не плащате данъците на колите си тук? Не, не съм част от кметското управление на столицата ни, нито от някой общински съвет, но ако бях, то бих отправила такова предложение. Щом си избрал да живееш в определен град – не бъди просто поредния консуматор – дай и ти нещо, допринеси. Все пак да отдам и поклон на инициативните доброволци из някои столични квартали, които сами облагородяват детските площадки, пейките, на които възрастните ще споделят мигове от съвместното си остаряване или тийнейджъри ще разменят първите си целувки.

Един приятел ме изненада с въпроса си дали съм забелязала кои хора питат „От къде си?“. Не, не бях... Не след дълго бях на пътуване с любимия човек до прекрасен крайбрежен град в Италия и посетихме free tour, на който по традиция екскурзоводът моли всички участници да се представят как се казват и от къде са. Не за първи път участвахме в подобен формат на кратка екскурзия, но за първи път ни се случи да попаднем на водеща (гайд) – българка. И познайте – след като ни разпита кога сме пристигнали, за колко време сме и къде сме отседнали – последва въпроса: „От къде сте?“. Тя сподели, че е от Димитровград.

Друг приятел пък ми сподели, че има свой формат на въпроса, а именно: „От къде си родом?“. Явно се беше сблъсквал с онези, които живеейки в даден град забравят или още по-лошо искат да скрият или се срамуват къде са се родили.

В Канада и САЩ, където се славят с най-разнообразно население, сигурно на всеки местен се пада по един емигрант, ако не и повече. Какво би било, ако хората премълчаваха от къде са… Точно обратното е, доколкото са ми разказвали познати, живеещи там – всеки се представя и разказва за родината си. Сигурно и там има, но са единици – тези, които твърдят, че са канадци или американци, само защото са взели вече гражданство, например.

Живеем в модерни и съвременни времена и не искам да приема, че преобладаващото население е тесногръдо, напротив – вярвам, че сме интелигентно общество, което е поело по пътя, но с миши крачки. Затова когато другият път ви кажат, че еди-кой си е еди-кое си средно голямо градче (провинцията) – не осъждайте, не избивайте собствените си комплекси, а просто бъдете човеци с главно Ч – разбиращи, великодушни и подкрепящи, пък дано и този „еди-кой си“ полага достатъчно усилия да подпомага, подобрява и обогатява обществото, на населеното място, което е решил да обитава.

Още от Радина Бисерова:

Една мъжка изневяра

"ESNAF toys" е марка за дървени магнитни играчки за деца и възрастни, създадена с много любов и грижа от пловдивските архитекти Бистра и Атанас в семейната им работилница. 

Пъзелите са подходящи за най-ранна детска възраст. Те развиват въображението на децата като ги възпитават да се концентрират, да оценяват добрия дизайн и устойчивото използване на материалите. 

Всички играчки са ръчно изработени от висококачествена дървесина.

Това са играчки, създадени да ви провокират да поиграете с децата си, да се състезавате в сглобяването им и да създавате истории заедно. Те са страхотен начин децата да учат за животните, тяхното местоположение, еволюция и видове.

Game of dinosaurs е предстоящата колекция на ESNAF, която ще бъде представена за първи път на Кикстартър.

С тази кампания искаме да допринесем още повече към нашите продукти като им дадем допълнителна стойност, разказва Бистра Попова.

Искаме да създадем образователни видеа с нашите герои, които да разкриват любопитни факти за животните. Ние вярваме в ученето чрез игра. Подкрепата на кампанията ще ни помогне да израснем до следващия етап от нашето развитие и да продължим да развиваме един изцяло устойчив, местен, семеен, малък бизнес. И не на последно място всички продукти по време на кампанията ни ще бъдат намалени.

Препоръчваме на всички наши клиенти, които искат да купят играчки, да използват платформата на Кикстартър, където продуктите ще бъдат намалени в периода до 24 юли.

Вижте също:

С деца у дома

За какво са ти книги, нали си имаш таблет?

Автор: Весела Георгиева

След близо 15 години брак господин Георгиев влезе в критическата. И прояви неподозирани качества, с неуспешно прикрити задни мисли.

- Гоги, мисля, че е време отново да вляза в сватбения костюм!
- Ти да не си решил пак да се жениш, серсемино?!?

Гледа ме изпод вежди и с тънка усмивка процежда:

- Ти пък, няма такова нещо! Да сваля 30-40 килца, да се разхубавя, да се подмладя, да си спомня какъв хубав левент бях на сватбата.
- А бе, решил си ти пак да се жениш, ама да видим.
- Дай сега някоя от твоите диети да се вталя!

Той не е капризен, всичко яде. За закуска хляб и половина и казан супа от биволски бивни оправя, за вечеря омита два хляба и тава пилешки човки. И тестис от смок съм му готвила. Всичко си хапва, грам не подбира. Само яхния от сини сливи каза, че не обича, ама и такова е ял - обърках веднъж сливите с патладжан. Вкусно му беше. Месце и хлебец щом има марулята минава за телешки бургер, а карфиола поглъща като свински крачка.

- Значи, Георгиев, ще бъдеш модерен! Минаваш на кето диета!
- Ко туй? - гледа ме странно.
- Ядеш само мръвки и сваляш корема.
- Ухаааааа!
- Ама хляб не ядеш.
- Еееееееее.... А макарони?
- Не.
- А понички?
- Тцъ.
- И черно ли хлебче не може? - в очите му проблясват първи сълзички.
- Месце, рибка, яйца, салатки и разни засукани манджи, когато си слушал. Всичко, без въглехидрати.
- Ама какво ще закусвам тогава? - сълзите вече поливат прясно подстриганата му брада.

Ставам сутринта с първи петли. Пържа яйчица на очи в краве масло, гарнирам с доматки и сиренце. Правя кафенце и чакам жениха.
Идва доволен и всичко омита.

- Ох, много добре ми дойде! Богата закуска.
- Ха, така! Да те държи до обяд.
- Даже мога и да го пропусна!

Започва денят и се захващам със задачите. Минавам през магазина и стриктно купувам продукти, които може да хапва, съобразно наложената му диета от мен! Взимам шунка, 300 грама бекон, сиренце фета и чедър, разни брашна, дето до вчера ги свързвах само с тропически плодчета.

Легендарни са уменията ми в кухнята. Кажа ли, че ще готвя яхния, от печката излиза руло Стефани. Макарони варя ли, хапваме пица. А веднъж пекох четири часа месо на 90 градуса и много се разстроих, когато центрофугата му свали маринатата. Но съм твърдо решена да задоволя напълно нуждите на страдащото ми все още настояще съпружеско тяло. Ровя рецепти, цъкам с език и избирам най-безопасните. Ще готвя гриловани тиквички с гъби, лукче, печени чушки, кашкавал и беконче. Връщам се в магазина и набавям необходимото. Подминавам месата, беконче съм купила. Пътьом минавам покрай едно заведение, за да нахраня децата. Имат миш-маш в обедното меню. Обаждам се на гладуващия дали иска да му взема за обяд - миш-маш може. Иска, разбира се, има си хас!
Прибирам се нахъсана и разпищолвам торбите. Пека тиквички, задушавам гъби и лук, чушки препичам. Нашият набива миш-маш. Отварям хладилника - беконът го няма!

- Къде е беконът бре, куче такова?!?
- Ами изядох го. Много беше вкусен с доматче и сиренце.
- Целият ли?
- Целият, та! Колко беше? Една хапка.
- 300 грама! 300 грама бекон!
- Виж ся, ще сготвиш манджата с шунчица, нея не съм я подкарал. Освен това тази диета много ще ми хареса! Прочетох, че в уискито няма никакви въглехидрати.

Сипа си нашият чаша диетично уиски и активно отслабва. А аз седя и си мисля: Отслабвай, пиленце шарено, слабей! Аз костюмът от сватбата го изхвърлих преди 8 години.

Весела Георгиева е майка на четири момчета, автор на стихове, забавни истории, фотограф и копирайтер. За разказите си от пълната къща обича да казва: „Ако имаш четири деца, четири котки, куче, татко и баба, не чети. В останалите случаи – не пропускай!"

Още от Весела:

За имената, кармата и бъдните невести

Шатрата и сръчните помощници

Автор: Мария Пеева

Роси и Калоян Явашеви са двама твърде необикновени хора, както знаят всички, които са чели забавните истории на Татко Калоян. Но днес искам да ви разкажа малко повече за тях. Ще започна с Росито, защото тя е двигателят на семейството. Калоян е този, който бърбори много, децата вдигат големия шум и веселба, но душата на това весело племе е дребничката синеока жена с тих глас и мила усмивка.

Росица е майка на три деца, като първите две са близнаци - Микаела и Боримир. Роси говори открито за трудностите, които са преживели, затова ще си позволя да открехна леко тази тема и тук. Двамата близнаци са заченати инвитро след дълго чакане и безуспешни опити. Нито тя, нито Калоян са изгубили надежда и в крайна сметка съдбата ги е дарила с двама палави сладури, които са неизчерпаем източник на вдъхновение за забавни истории. Но голямата изненада идва няколко месеца по-късно, когато Роси открива, че е бременна отново, този път съвсем непланирано и неочаквано, и скоро на бял свят се появява малкият Габриел. Дори само фактът, че тази майка отглежда близнаци и породено трето детенце, е достатъчен да се изпълня с възхищение към нея, но това далеч не е всичко. След раждането на най-малкия Роси реши, че трябва бързо да влезе във форма и с обичайната си тиха упоритост се захвана със спининг, за няколко месеца направи фигура на модел, след което започна да води тренировки и си организира собствена зала, където помага на един куп жени и мъже да заживеят здравословно и да влязат във форма. Ако питате мен, тази млада жена е способна да постигне всичко, което си науми. Добре че фокусира огромната си енергия в съзидателни занимания като раждане на деца, поддържане на домакинство и спорт. 

А Калоян е дресьор на папагали. Когато ми каза с какво се занимава, веднага реших, че се шегува в обичайния си стил. Но този път беше сериозен. Не само си изкарва с това хляба, а на всичкото отгоре е и много добър в тази професия. С питомците си прави невероятни шоута в България и по света, и дори стигна до финала на престижно състезание за таланти.

А с каква любов говори за тях, почти все едно са му деца. Но освен да дресира папагали, той умее и да пише - толкова забавно, че историите му в социалните мрежи стигнаха до хиляди българи и впоследствие се превърнаха в тяхна любима книга. 

Да, те наистина са необикновени хора и такива са и щурите им хлапета. Но причината Lidl да ги изберат за посланици през месец юни е не тяхната необикновеност, а точно обратното – това, в което приличат на хиляди други български семейства. А именно – обичта, която ги свързва, грижата един за друг, взаимната подкрепа в малките и големите житейски битки, умението да правят живота си хубав чрез малките споделени удоволствия. В това те изобщо не се различават от всички останали, които се радваме и забавляваме с историите им.

И за финал ще споделя какво ми разказа Калоян, когато го попитах как са минали снимките за брошурата на Lidl. Винаги се смея с историите му, нека се посмеете и вие.

Сутринта Роси излезе някъде с децата, аз отидох да поиграя тенис и когато се върнах вкъщи, видях, че се е прибрала преди мен и заедно с фотографа и стилиста се подготвят за снимките. Погледнах я скришом и моментално се ядосах. Подстригала се е! Знае, че не обичам къси прически и нарочно е отишла сутринта на фризьор. Защото тези дни се скарахме - ей така заради принципи и пържени тиквички се скарахме, и се заредиха едни дълги дни на тягостно мълчание, в които се чудех как се случва така, че хем не съм виновен, хем на мен се сърдят. Обаче й отива късата коса! Ох, много даже й отива и отдавна не бях обръщал внимание колко е красива! С върховни усилия отмествам очи, защото аз съм сериозен мъж и сериозно смятам да й, че с мен не може да се шегува и да ми отказва пържени тиквички!

И после какво?

Всички сме облечени, декорът е подреден и идва време да започнат снимките. На рамото си имам папагал, в ръце държа Габриел, Микаела прави нещо, Боримир крещи друго, а Росица пече онези чудесни ущипци на домашния ни грил. И напук на папагала на рамо и Габриел в ръце, усещам как не мога да отвърна поглед от нея и ущипците, които прави. Едно язвително гласче се обажда в главата ми: „Ти май забрави, Калояне, че трябва да покажеш характер, а вместо това тя смени прическата, нагласи се за фотосесията, опече ти месо, и ти вече си омилостивен! Бъди силен и извиси духа над материята!“

И тогава, в този миг на двоумение ТЯ МИ СЕ УСМИХНА!

Колко му трябва на един мъж, за да прости всичко? Една нова прическа, един хубав грил, една усмивка…

В крайна сметка снимките се получиха добре и се сдобрихме. Поне до следващия път.

П.П. Впрочем Росица ми призна, че нарочно се е подстригала, за да ме ядоса! Видяхте ли? 

Да, това е семейство Явашеви от Бургас. Необикновено забавни  и в най-обикновените моменти от семейния живот. Те са юнските посланици на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. През юли очаквайте следващото усмихнато семейство. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Ако сте пропуснали новинарския поток, ето най-важното от седмицата в едно изречение:

Спазвайте противоепидемичните мерки, бъдете отговорни и толерантни, забавлявайте се в социалните мрежи и си купете много книги. А ако не може да запомните всичко – отидете на бар и изпийте една бира.

Лошата новина

Епидемията продължава. През последните дни броят на заразените с COVID-19 у нас бележи значителен ръст. Бяха открити и няколко огнища в страната. Епидемиологичната обстановка бе удължена до края на месеца. Това позволява да се въвеждат мерки като временно затваряне на граници, налагане на карантина, задължително носене на маски в градския транспорт и глоби при неспазване. 

Безотговорност на седмицата

Лекарка от „Пирогов“, скрила положителния си резултат на PCR тест за COVID-19 и заминала за град Кърджали, за да започне работа в местна болницата. В резултат - лечебното заведение се превърна в коронавирусно огнище с 12 заразени за един ден.

Оптимистично

От понеделник врати отварят нощни и пиано барове и дискотеки. Изискването е да бъдат спазвани въведените в страната противоепидемични мерки. Много страни в Европа също отварят границите си за свободно преминаване.

Миналото се повтаря

400-годишна пандемия. Така нарече расизма актьорът Джордж Клуни, когато светът настръхна от убийството на Джордж Флойд. Антирасистките протести продължават из целия свят и тази седмица, а цензурата обхвана дори класики като „Отнесени от вихъра“.

Добрата новина

Намаляването на ДДС за някои продукти.  Намаляването на данъка върху книгите е дълго чакана новина. Ставката бе намалена до 9 % също и за ресторантите и бебешките стоки.

Забавления

Къде се забавляват политиците? Във Фейсбук, разбира се. Поне това сподели премиерът Бойко Борисов по повод публикуваните от бизнесмена Васил Божков компромати в социалната мрежа – че го забавляват.

Откритие на седмицата

Бирата помага срещу загуба на паметта. Според учените хмелът намалява стреса и подобрява настроението. Той е полезен за мозъка, защото подобрява концентрацията и ускорява мисловния процес.

И ние се забавляваме с компромати, записи и словесни двубои. Хляб и зрелища да има.

Прочетете също:

5 правила за живот по време на пандемия

Новото нормално - живот след карантина

Темата за наркотиците днес е по-актуална от всякога. Според доклад на Националната мрежа за децата, българските юноши са на първите места в Европа по употреба на алкохол, цигари и наркотици.

Експертите са категорични, че разговорът по темата трябва да започне в семейството възможно най-рано, независимо от възрастта. Понякога обаче думите и предупрежденията ни не са достатъчни.

Ето защо селектирахме най-въздействащите филми и книги, които могат да подпомогнат разговора за зависимостите.

Доза щастие

Изключително въздействащ български филм, базиран на книгата „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“ на Весела Тотева. Главната роля се изпълнява от нейната дъщеря. Разказ за живота на една жена, в който има всичко - наркотици, падение, страх и избавление, и за безмълвния наблюдател – нейната малка дъщеричка.

Бен се завърна - Ben Is Back

Джулия Робъртс е отчаяна майка, която се опитва да помогне на зависимия си син. След връщането му вкъщи от клиника за лечение на зависимости, Бен продължава борбата с наркотиците.

Beautiful Boy  - Красиво момче

Изключително болезнен филм, основаващ се на биографичен разказ за неистовата борба на един баща да спаси сина си от наркотиците. Сценарият е базиран на книгите на баща и син Дейвид Шеф и Ник Шеф и разказва за оцеляването и подкрепата по пътя от наркотиците обратно нагоре.

Кристине Ф. - Christiane F.

Филм, основаващ се на реални събития. Заснет по дневника на младо момиче, той е един от най-откровените и шокиращи разкази за наркотиците. Филмът е с ограничение до 16 години.

Хлапета - Kids.

Филм за празния живот на група хлапета, поели по пътя на дрогата, безразборния секс и престъпленията. Теми - дрога, секс, СПИН. Задължително да се гледа. Според мен трябва да им го прожектират и в училище.

Тринайсет - Thirteen

Филм за тринайсетгодишно момиче, което попада под опасното влияние на приятелката си и бива въвлечено в света на дрогата, секса, престъпленията. Теми - влияние на средата, дрога, секс, престъпления, групички в училище.

Реквием за една мечта - Requiem for a dream 

Брутален филм за дрогата, която съсипва тотално четири живота. Много, много жесток филм. Препоръчвам го, само заради ето този коментар - “За тийн не би бил първи избор, но аз като скорошен тийн, идващ от лоша компания, мога да кажа, че след като го гледах, твърдо започнах да отказвам да погледна каквито и да е наркотици.”

Баскетболни дневници - The basketball diaries

Мечтата на Джим да стане баскетболна звезда се проваля, след като наркотиците стават част от живота му. Филм за лошото влияние, отчуждението, наркотиците, упадъка на едно дете с потенциал, докато стигне до затвора.

Предимствата да бъдеш аутсайдер - The Perks of Being a Wallflower

Филм за сътресенията на тийнейджърството, самотата, загубата, новите приятели, секса и наркотиците.  

Ето и книгите, които да прочетат децата ви по темата за наркотиците:

„Kpoнoc. Тoя нeщacтниĸ!“ 

Една oт нaй-пoпyляpнитe бългapcĸи дeтcĸo-юнoшecĸи пиcaтeлĸи – Юлия Cпиpидoнoвa – Юлĸa, пpeдизвиĸвa тийнeйджъpитe дa гoвopят oтĸpитo, иcĸpeнo и cъпpичacтнo зa нapĸoтицитe, дopи пpoблeмът дa нe ги зacягa личнo. Cлeд ĸaтo гepoитe ѝ oт poмaнитe „Tинa и пoлoвинa”, „Гpaфиня Бaтopи” и „Maĸc” ce пpeвъpнaxa в любимци нa тийнeйджъpитe, aвтopĸaтa ги зaпoзнaвa c „Kpoнoc. Тoя нeщacтниĸ!”. Toй e мaтeмaтичecĸи гeний, иcтинcĸи титaн нa лoгиĸaтa и… нapĸoмaн. Kpиe двe тaйни – eднaтa e, чe e влюбeн в Tинa, a дpyгaтa – чe ce oпитвa дa ce oтĸaжe oт дpoгaтa. Caмo чe имa мaлъĸ пpoблeм – дpoгaтa нe иcĸa дa ce oтĸaжe oт нeгo…

„Мементо“ Радек Йон
Ние бяхме родени през 70-те и от нас се очакваше да станем граничари, космонавти, продавачи в магазин, достойни комунисти и строители на родината. Бяхме възпитани и отгледани да бъдем такива, но се случиха други неща. И докато на думи и в списание „Славейче” и вестник „Народна младеж” отчитаха бурно колко сме добри, как прибираме реколтата и се готвим плавно през септемврийчета да станем изградени и завършени кадри на БКП, с много от децата на онова време това не се случи. Попречиха ли им Бийтълс, Лед Цепелин, диското, маратонките, доларите пред Кореком, дрогата, алкохола, пречупването на илюзиите? Или само им помогнаха да осъзнаят къде живеят и колко е куха системата.

Кадър от филма "Красиво момче"/Imdb

Още по темата:

Как да говорим с децата си за наркотиците

Родителите първи трябва да започнат разговора за наркотиците

Автор: Димитър Апостолов

Два сериала, които гледах в последните месеци, ме накараха да се замисля за успеха и щастието в живота. Първият е "Little fires everywhere", а вторият "The last dance".

В "Little fires everywhere", зрителят проследява два конкуриращи се модела на детско възпитание – този на Мия, която отглежда дъщеря си, насърчавайки я да мисли и чувства, да поставя под въпрос различните аспекти на реалността, и този на Елена, която учи четирите си деца да са перфектни според идеалите на обществото, потискайки чувствата и личните си желания.

По ирония на съдбата, и двата модела се оказват неадекватни за конкретния случай. Всяко дете изразява различни изисквания, за да чувства майчина обич – дъщерята на Мия желае да има постоянен дом и приятели, както и финансова независимост; децата на Елена пък искат свободата да могат да грешат, да са различни, да чувстват. И двете майки, твърдо убедени в своя модел на възпитание, го налагат на децата си, без да се съобразяват с техните желания и нужди. Резултатът – децата не се чувстват обичани. Последствията – дъщерята на Мия намразва майка си, едната дъщеря на Елена избягва от вкъщи, другата прави таен аборт, единият син е с разбито сърце, а другият не събира смелост да задържи любимото момиче.

В "The last dance" проследяваме възхода на баскетболния отбор Chicago Bulls през деветдесетте, като влизаме в съблекалнята на световните мегазвезди Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман. Направи ми силно впечатление каква дума използва всеки от тях, за да опише родителите си – tough - корави, сурови, "твърди". В какво се изразява тази твърдост? В поставянето на успеха пред любовта.

Майкъл Джордан казва, че е водил люта битка с брат си за бащината любов, която така и не заслужил като дете. За баща му, истинското момче е спортен супер герой, който в семейство Джордан по това време е по-големият брат. Скоти Пипън споделя, че подписва заробващ договор, който го ощетява финансово, за да може да осигури сигурност за семейството си. Денис Родман признава, че никога не е чувствал родителска обич. Опитал да я замести със славата в баскетбола, но бързо разбрал, че тя е преходна и така стигнал до ръба на самоубийство.

Това, което ми прави впечатление и в двата сериала е, че липсата на истинска родителска любов оказва различно влияние на всяко дете. Като цяло, детската психика се стреми да реализира това, което родителят изразява като ценност, за да заслужи любов. Един ден детето разбира, че не е обичано заради самото себе си. От там нататък, прекарва целия си живот да постигне чужди идеали, загърбвайки собствените си чувства и нужди.

Излиза, че много от най-успелите спортисти, политици, музиканти, чрез свръхпостиженията си, отправят вик към родителите си – „Мамо, татко, обичайте ме. Аз заслужавам любов.”

Преди време, попаднах случайно на цитат в социалните мрежи – „Ако детето ви не желае да стане известно или богато, значи сте си свършили работата като родител”. Въпреки че опростява доста по-сложни динамики, изглежда тази житейска мъдрост добре идентифицира най-изконната човешка нужда от безусловна родителска любов.

И ако като родител се чудите какво означава това конкретно за вашето дете – просто го попитайте. Ще се изненадате колко добре едно дете може да опише какво желае, за да се чувства обичано.

Димитър Апостолов е учител на свободна практика и автор. Повече от него може да прочетете тук.

Може да харесате още:

Не убивайте Моцарт

Пожелайте им лош късмет