Автор: Любов Даскалова

Искам да Ви кажа, че този август трябва да ни го броят за работен и отпуската да ни се прехвърли за 2021! Как пък не остана медия, която не изля своя стратегия за предстоящата учебна година, бе?! Аз се чувствам денонощно на работа само докато чета препоръки и правила от журналисти, музиканти, продавачи, инженери, юристи, космонавти, хотелиери, стари баби или дори обикновени житейски философи, които творят с неизчерпаема енергия така, че до 2078 година да са добавени в поне една учебна програма с фундаментално откритие, изплувало в наши дни на страниците на нещо като медия. Откъде се пръкна тази дълбока всенародна експертиза в образованието, та всеки говори с нескрита убеденост на персоналната си гледна точка и така умело привнася имагинерен опит като доказателствен материал, бе?!

Ето, днес съм се зачела в поредния вариант на иновативна форма на обучение тип тюрлюгювеч, в която присъственото обучение ще се съчетава с дистанционното, а аз вече заживявам с мисълта, че може и за киборг да се наложи да подпиша допълнително трудово споразумение през септември. Звъня веднага на Петрова, информатичката, която я познаваме като същинска амазонка в дигиталния свят, оцеляла непосечена от хакерските атаки на петокласници, от сривовете на zoom по време на педагогически съвет и опазила храбро и успешно електронния дневник от ученическа намеса, благодарение на която училището можеше да завърши на първо място по успех за тази и съседните области.

Петрова е любезна женица с железни нерви и прецизна отзивчивост, която винаги може да намери решение на всеки технически проблем. Викам й:

- Петрова, хвърляй спасителния пояс, че сме попаднали в мъртво вълнение и за пореден път нещо ни влачи към дъното, бе! Казвай къде да отида и как да се въоръжа с тежка обучителна техника, за да мога през новата учебна година да изпробвам клонирането в реална и виртуална среда!

 Тя отсреща ме пита:

- Муци, ти правила ли си преглед по онази Наредба 4? Как си със здравето? С колко човека си говоря в момента? – леко несигурна нотка в разговора започва да се усеща.

- Петрова, аз съм си цяла-целеничка, все още неразполовена, защото е август. Води се отпуск, усеща се като октомври, снимачна площадка, камера, микрофон, проба 1-2-3, клапа, „Урок за нови знания“, учебен предмет „Математика“, тема „ … „. Реално присъстват двадесет ученици, виртуално присъстват 6 ученици, осем баби, две майки, четири каки, един батко, три бебета и 1 братче в яслена възраст. Котки, кучета, папагалче, хамстер, чинчила и рибки не ги отмятам по списък. Аз съм пред лаптопа, пуснала съм камера, микрофон и говорители. Седнала съм на учителския стол, с едното око гледам класа, с другото – монитора. Започвам с плавен преход от предишния час и каня децата да си покажат домашните. Двадесет реални деца започват да разлистват тетрадки, три виртуални залепват лист на камера, където се вижда последна сричка от дума и съюз, едно виртуално дете крещи „Мамоо, написа ли ми домашното снощииии?“, две виртуални деца закусват още. Бабите им не са реализирали изпълнение на най-ниското ниво на пирамидата на Маслоу и поради тази причина налагат забрана за преминаване към второ ниво. Девет реални деца се смеят с глас, микрофонът от класната стая пренася озвучаването в шест отделни домакинства, две кучета започват да лаят възмутено на детския смях. Тичам до говорителите, изключвам ги за една минута, докато кучетата се усетят, че това е учебен процес, а не нашествие на гладни котки.

Тъкмо пускам говорителите отново и чувам повече от шест разнообразни форми на един и същи въпрос – „Къде е тая Даскалова? Така ли си кара часа, като се крие от камерата?“. Едно от кучетата още не се е успокоило. Давам кратко виртуално обяснение, че проверявам тетрадките с домашните на учениците. Три виртуални деца ме питат „А на нас кога?“. После. Нали урокът тече, а времето препуска еднакво бързо в реална и виртуална среда?

Любов Даскалова и дните на отворени врати преди летния трансферен прозорец

 Сядам зад монитора и започвам да гледам в двоичен код – 1 - към реалността, 0 – към виртуалността. Има колеги, които увеличиха диоптър, аз трябва да внимавам за страбизъм, но това ще е екстра, ако се размина само с него. Освен очите, може и в съзнанието нещо да се изкриви, но ще внимавам. Задавам въпрос за преход към новата тема. Говорители, микрофон, камера – работят. Всичко е статично, а аз се размечтавам да взема с дясната ръка един микрофон с голям оранжев дунапрен, пред мен да пристъпва висок и снажен оператор, който се казва Джейсън Момоа, и аз да го гледам право в очите. Той да ми се усмихва с лявото око, а дясното да се вижда уголемено в обектива на камерата. Само така ще се чувствам изключително мотивирана, да не кажа окрилена и на „гребена на вълната“, сърцето ще играе със сто удара в минута, а аз ще съм перфектна във всяко едно отношение, защото този поглед ще ме вдъхновява. Започвам да пиша на дъската, обаче Джейсън не е до мен, а аз съм забравила да извъртя камерата към моето амплоа.

Реалните дечица следват стъпките ми, виртуалните започват да ме търсят. Чува се телефонен разговор между две баби „Абе, тая Даскалова пак ли изчезна? Така ли й дават заплата залудо?!“, другата й отговаря, че по нейно време такива своеволия никога не е имало; първата се сеща за нещо вълнуващо от ученическите й години и започва да разказва за първото си либе в осми клас. Осемнадесет реални деца се смеят до припадък, аз едва намирам сили, смелост и вътрешен баланс, за да помоля бабите да продължат разговора си в съседна стая, защото всичко се чува от всички. Тъкмо преминавам към второто важно определение, което трябва да обясня на учениците, когато едно виртуално дете ме пита може ли да отиде до тоалетна. Шест реални деца му отговарят, че може, защото си е у тях. Една майка гардира вратата на детската стая и не допуска миграционни процеси към други територии на семейното жилище, съобразявайки се с учебното време.

Така.

Аз продължавам от средата на определението към неговия край и съвсем естествено задавам дежурния въпрос „Има ли въпроси“ , който, ако можеше да покаже колко е изтъркан, сигурно щеше да онагледи най-много „грапавините“ на един силициев атом. В този момент седем реални ръце се вдигат в класната стая и пазят мълчание. Три виртуални ръце са маркирани в Teams. Една котка преминава пред камера, едно малко дете си търси самосвала, четири реални деца едва сдържа смеха си. Една майка си признава на глас, че нищо не е разбрала, което в миг изкоренява всички задръжки, а реалният и виртуалният смях се вплитат в една обща звуково-светлинна феерия, достойна да отбележи с целия си колорит Деня на хумора и сатирата в Габрово през 2021 година.

Аз я разбирам жената. Започвам да преподавам новата част на урока за втори път. Изключила съм всички микрофони на виртуалните ученици, за всеки случай дърпам щепсела на моите говорители и в монолог преподавам сбито. На един виртуален екран вече стои отблизо баба и размахва пръст. Аз освобождавам нейния микрофон, за да чуя процедурна реплика. Бабата на свой ред ме пита как не ме е срам да изключвам микрофона на внучката й! С какво право лишавам детето от комуникация с мен? Какъв урок за нея е това да не може да си говори с учителката в клас? Можели да си гледат по тази логика и клипчетата от БНТ2, щото там дори с интерактивни дъски работели хората, а не като мен – с някакъв си маркер, който на края на изречението на дъската вече избледнявал до такава степен ,че задачите се превръщали в китайски ребуси!

Аз не съм конфликтна личност и споделям на бабата, че е права, но все още образованието търси и експериментира най-разнообразни мисловни находки на популярни хора от всички браншове и отрасли на икономиката, социалния строй, здравния статус и т.н. Тя не ме разбира съвсем добре, бил ми прекъсвал микрофонът. Излъчването на живо крие различни препятствия. Досещам се, че трябва да напиша доклад до директора, да ми изпише един соларен панел в случай, че спре токът, четири акумулатора за голям дизелов двигател, с които да захранвам лаптоп, мултимедия, говорители и осем зарядни на ученици. Ще внимавам да не забравя да заръчам малък микрофон с предавател, който да закачам отзад на катарамата на сутиена като истинските телевизионни водещи, защото предимно с рокли ходя. Може би е добре да се поръча PTZ-камера за всяко едно отделно виртуално дете, което самостоятелно от вкъщи да си я управлява и да я насочва дистанционно към мен, докато съм в движение. Също така наистина ще питам за оператор, но ако не е Момоа, просто няма смисъл да идва друг. Може би е добре да се помисли за GPS-тракер, с който да не се губи доказателствен материал къде съм по време на час. Към втория срок вече можем да говорим за триизмерна реалност, а към края на годината и за холограма. После поемам към Орбиталната станция със следващата ракета на Илон Мъск, обещавам! Ще видите, че и оттам ще преподавам!

- Алоооо, Даскалоооооваааа!!! Жено, мини през личната да ти пусне един преглед при психиатър, бе! Вярно, че са жеги тези дни. И на мен ми е малко напрегнато.

- Какъв преглед бе, Петрова?! Ей сега ще дойде септември! Искам само да се молиш самият Мъск да не реши да ни пише стратегията за учебен процес по време на Ковид-19, че ще прескочим всичко написано и следващия разговор ще го говорим през сателитен телефон! Айде, със здраве!

Вижте също:

НВО - невероятна и велика онтогенеза

Убедени сте, че разбирате вашето куче? Всеки негов поглед и допир с влажен нос са само и единствено от любов към вас? Разкрили сте мистична природа на вашата котка? Приемате тежкия ѝ характер и ревността като знак за вечна любов?

Прочетете тайните дневници на любимците си и се пригответе за по-голямо разочарование и от първия пиърсинг на тийнейджъра си. 

Дневник на кучето:

8:00 – Kyчeшĸa Xpaнa! Любимoтo ми!

9:30 – Пътуване c ĸoлaтa! Любимoтo ми!

9:40 – Paзxoдĸa в пapĸa! Любимoтo ми!

10:30 – Чесане и галене! Любимoтo ми!

12:00 – Кучешки бисквитки! Любимoтo ми!

13:00 – Игpa нa двopa! Любимoтo ми!

15:00 – Размахвам опашката си! Любимото ми!

17:00 – Вечеря! Любимото ми!

19.00 – Игра с топка! Любимото ми!

20:00 – Еха! Гледам телевизия с хората! Любимото ми!

23.00 – Заспивам в леглото си! Любимото ми!

Дневник на котката:

Ден 983 от моя плен.

Моите похитители продължават да ми се подиграват, като ме занимават с малки странни висящи предмети. Те вечерят обилно с прясно месо, докато аз съм принудена да ям сухи, твърди гранули.

Въпреки че изразявам презрението си към дажбите напълно ясно, все пак трябва да ям нещо, за да поддържам силите си. Единственото нещо, което ме крепи, е мечтата ми за бягство.

В опит да отвратя похитителите си, отново повръщам на килима. Днес обезглавих мишка и пуснах тялото й в краката им. Надявах се това да нанесе страх в сърцата им и ясно да демонстрира възможностите ми. А те само възклицаваха и ме превъзнасяха какъв добър малък ловец съм! Планът не сработи добре.

Тази вечер имаше събрание на техните съучастници. По този случай бях оставена сама през цялото време. Дочух, че моето отстраняване се дължи на способността ми да предизвиквам „алергии”. Трябва да разбера какво е това и как да го използвам, за да си осигуря надмощие.

Днешният ми опит да убия похитителите ми, мотаейки се в краката им, докато вървят почти успя. Трябва да опитам това отново утре в горната част на стълбите.

Убедена съм, че другите пленници са подкупени и са предатели. Кучето го пускат редовно на свобода, а то изглежда изключително щастливо да се върне. Очевидно е дебил. Птицата е информатор - научила е техния ужасен език и редовно си говори с тях. Сигурна съм, че докладва за всеки мой ход. Моите похитители са я подсигурили с метална килия,  затова животът й е в безопасност. Засега. 

Автор - неизвестен! Текстът ми прати на английски Люси Рикспуун, съавторка на "Писмо до сестра ми". Преведохме го, за да се посмеете и вие.

Може да харесате също:

За котките и сойките

Лутър, нашето второ дете

Нови 90-минутни тестове, които могат да разграничат коронавирус и грип, ще бъдат въведени в домовете за възрастни и болниците на Великобритания от следващата седмица.

Тестовете, наречени „животоспасяващи“, ще помогнат да се разграничат случаите на болни от COVID-19 и тези на заболели от други сезонни вирусни заболявания. Това ще е особено необходимо през есенно-зимния сезон, когато ще циркулират различни вируси. Така пациентите ще получат максимално правилни насоки затова как да защитят себе си и останалите.

Пробивът е много важен, не само защото човек ще може едновременно да се тества за грип и други вируси също, но и заради бързите резултати.

Новите тестове могат да бъдат успешно прилагани в места с много хора, като училища и университети, като с тях да се тестват и тези, които нямат симптоми, но могат да са преносители.

Междувременно американска компания обяви, че разработва коктейл от антитела, който предотвратява и лекува COVID-19. Коктейлът от две моноклонални антитела е успял да блокира почти напълно коронавирусната инфекция и е успял да намали ефекта от заразата във второ изследване, при което животни са били заразени с много по-висши нива на вируса.

Компанията вече е започнала и клинични изследвания върху хора, за да оцени каква е способността на терапията с антитела за превенция и лечение на COVID-19.

Източници: BBC, OFFNews

Още по темата:

5-те хранителни добавки срещу коронавируса

Безопасно ли е децата да се върнат в училище по време на пандемия

Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван материал под заглавието "Видео показва как баща в Елин Пелин отвлича детето си с още двама души" споделям становището на Национална мрежа за децата.

Ние от Национална мрежа за децата обръщаме внимание на спешната необходимост от реформа в модела, по който се работи за разрешаване на родителските конфликти с цел да бъде защитен най-добрия интерес на децата.

Видеото показва сцени от кавга, съпроводена с физическа саморазправа. То е публикувано от майката с обяснение, че бащата на детето със съдействието на още едно лице отнемат тригодишната й дъщеря.

Това е пореден случай, в който при задълбочаване на родителски конфликти се прилагат всякакви средства, включително търсене на справедливост в медиите. Не са рядко и случаите, в които механизмите на Закона за домашно насилие също се използват като допълнително средство за налагане на надмощие. При всички подобни казуси най-потърпевши остават децата, на които абсолютно незаслужено и често необратимо се нанасят тежки щети.

Мрежа за децата се застъпва за медиация и мултидисциплинарна работа с родителите в конфликт

Национална мрежа за децата от години се застъпва за развиване на възможностите за подкрепа на родителите чрез мултидисциплинарна работа с всеки от тях поотделно. Тази работа трябва да има за цел да се повиши чувствителността на родителите към нуждите на децата, които се изменят в хода на спора. Налице е остра необходимост от цялостно изменение в модела за решаване на родителски конфликти. В него трябва да бъдат въвлечени психолози, терапевти, медиатори, с чието съдействие да се търсят решения в полза на децата.
Активно се застъпваме за подобен подход и заставаме зад позицията, че в хода на всяко съдебно производство и последващите действия за изпълнение на съдебните решения следва да бъдат ангажирани допълнително експерт-консултанти, които да:

• информират родителите за начина, по който конфликтът влияе на детето;
• разгледат нуждите на детето и как след раздялата си родителите могат да ги задоволят;
• обяснят какво представлява здравословната комуникация между родителите;
• и как медиацията може да помогне в намирането на решение по родителски спор.

Посредством подобен подход, съчетан с допълнителна терапевтична работа с родителите, подобна ситуация може успешно да бъде предотвратена, а интересите на децата – запазени.

Писмо до майката, която крещя на детето си вчера

Отново призоваваме медиите към етично отразяване на случаите, свързани с деца 

От изключително значение е и начинът на огласяване на информацията в подобни случаи, което отново трябва да става с оглед запазване на най-добрия интерес на детето и да е съобразено с Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето и Етичния кодекс на българските медии.
Ние от Мрежа за децата подкрепяме становището, че подобно медийно отразяване на спор между двама родители не съдейства за решаването на конфликта и не работи в полза на засегнатите деца. Обществото трябва да развие чувствителност за негативното въздействие, което би могло да има подобен тип медийно отразяване и в същото време да запази активната си позиция относно интересите на децата.

Необходима е превенция от страна на държавните институции

Навременната и професионална намеса на институциите също би допринесла за превенция на ескалацията на подобни конфликти. В конкретния случай едва в резултат на придобилия публичност в социалните мрежи клип, Държавната агенция за закрила на детето се е самосезирала, като са уведомени отдел „Закрила на детето“, районното управление по местоживеене на детето и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ с искане клипът да бъде премахнат поради съдържащите се в него лични данни на детето. В резултат на това е образувана проверка от Районна прокуратура – Елин Пелин за евентуално престъпление.
Липсва единна методология за обследване и съответно гарантиране най-добрия интерес на децата, закрепена в действащата правна уредба и прилагана еднозначно от експертите в сферата. Паралелно с това държавата все още не е превърнала в приоритет насочването на родителските конфликти към алтернативни форми за намиране на решение.

Злоупотребата с децата при родителски конфликти трябва да бъде прекратена 

Ние от Мрежа за децата заставаме зад позицията, че децата са особено уязвими в конфликтни ситуации между родителите и е недопустимо да се злоупотребява с тях. Нищо не оправдава поведение, което застрашава детския живот, здраве и пълноценно развитие.
Пътят към запазване на техния най-добър интерес минава през превенция и професионална подкрепа за разумно и отговорно разрешаване на конфликтите и тежките житейски ситуации.

Вижте също:

Мамо, тате, обичайте ме!

Здравей Мария! 

Харесвам много блога ти и днес, пътувайки по магистралата, наблюдавайки поведението на повечето шофьори ми се искаше да напиша един много гневен коментар във ФБ. Не беше един или два пъти да ме притискат отзад, залепени буквално за колата ми и едно погрешно движение би могло да е фатално! После се замислих кой ще го прочете и реших, че няма много смисъл, не съм била никога добър писател, дори и във ФБ. Ти имаш голяма аудитория и ми се иска да зачекнеш тази така болезнена тема. А именно: какво кара българина да е “джигит” на пътя, да поставя останалите в напълно неоправдан риск на пътя, да не спазва правила и да изпреварва отдясно, да притиска колата отпред, залепен без никакво отстояние. Тази тема особено много боли, когато на задната седалка са и нашите деца. Ние все искаме другите са спазват правилата, да имаме една функционираща държава, а не искаме да спазваме никакви правила, нито да уважаваме правата на другите. Живея по принцип в Германия и може да прозвучи много цинично, но първата седмица в БГ се чувствам залята от разочарования...а съм по принцип голям патриот. Та така.. хубавото е, че все още изпитвам гняв. Спре ли да ми пука, изгубила съм всякаква надежда. Анелия Б.

************ 

Благодаря за повдигнатата тема, Анелия. Ти самата си го написала чудесно, но ще добавя няколко думи и аз.

И на мен ми се е случвало всичко, което описваш. Защо българинът обича да е джигит на пътя? За някои хора може би е начин да покажат, че са нещо повече от другите. Понякога е, защото карат по-хубава кола и искат да се изтъкнат, а друг път - точно обратното, защото колата им е стара, но хей, те са велики шофьори и всички ще им дишат прахта, нищо че всеки миг могат да се разпаднат.

По данни на Евростат за 2018 г. България е с най-много жертви на автомобилни катастрофи в Европа. Всяка година по пътищата на страната загиват около 600 души, а ранени - понякога тежко -  са около 9000. Голямата част от жертвите са млади хора и деца. Статистиката може да се види в сайта на МВР. 

За шофирането в нетрезво състояние сме писали много, за тарикатите на пътя също. Но колкото и да пишем, докато няма сериозни глоби и санкции, проблемът няма да се реши. Докато има корупция в полицията и шофьорите знаят, че актът ще им се размине с “една почерпка”, нарушители и джигити ще има. А някои от тях, уви, ще станат и убийци. На всичкото отгоре мнозина ще се разминат с условна присъда, което допринася към усещането за безнаказаност на пътните нарушители.

Как ще живеят с мисълта, че по тяхна вина нечий живот е изгубен?

На този въпрос отговор нямам.

Но имам приятелка, която изгуби всичките си крайници при катастрофа.

Имам и вече бивш приятел, който уби човек и доволно ми разказа как се е разминал условно.

Имам кауза на дете, изгубило родителите си при катастрофа, която редовно подкрепям.

Имам и аз надеждата, че няма да е винаги така и ще ставаме все по-съвестни граждани и шофьори.

А има и какво да се направи. Ето къде можем да сигнализираме за всякакви нарушители по пътищата според информация от правен сайт за граждани.

Как да подам сигнал до КАТ?

1. Един от начините да подам сигнал до КАТ е чрез телефонно обаждане до специален номер за спешни повиквания 112. 
2. Друг начин да подам сигнал до КАТ е по електронен път. Възможно е това да стане чрез електронно писмо на адреси:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.(Регионален център 112);  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Пресцентър МВР).
3. Възможно е да подам електронен сигнал и чрез специално мобилно приложение.

Какви са условията за подаване на сигнал?

Какво трябва да знам, ако искам да подам сигнал по телефон 112?

• Не може да ми бъде отказан достъп до него.
• Мога да се обадя и да съобщя за всякакво пътно нарушение – например неправилно паркирана кола. Информацията, която трябва да предоставя на център 112 в случая, включва моите имена, телефон за връзка, точен адрес, ориентир за мястото на нарушението, както и дали то представлява опасност за населението.
• Набирането на телефонния номер 112 е безплатно, включително и за уличните телефонни кабини.

Какво трябва да знам при подаване на сигнал чрез електронна поща?

• Мога да подам сигнал с предложение за действия до КАТ чрез електронна поща. Хубаво е да знам, че за нарушения и престъпления, които не са свързани пряко с участниците в движението по пътищата, КАТ могат да препратят сигнала ми към съответната служба.
• КАТ са длъжни да ме информират за съдържанието на сигнала.
• Анонимни сигнали НЕ СЕ разглеждат. При изясняване на случая КАТ може да изиска сведения и документи, но не и ако предоставянето им накърнява достойнството ми или представлява опасност за мен.
• До два месеца, ако не предадат случая на по–горестоящ орган, КАТ трябва да излязат с решение. Междувременно те са длъжни да ме държат в течение за това, което вършат. Решението по моя сигнал ми се съобщава писмено в едноседмичен срок от постановяването му.
• Ако случаят стигне до съда, могат да ме призовават като свидетел. Мой граждански дълг е да се явя. Ако обаче се опасявам, че свидетелстването може да ми навреди, имам право да се откажа. В този случай трябва да уведомя писмено съда, като в отказа си посочвам и мотивите.

Какво трябва да знам за мобилното приложение?

• То е създадено със цел да улесни гражданите при подаването на сигнали з пътни нарушения.Чрез него имам възможността по–бързо да изпратя информацията и доказателствата (снимки, видеозаписи) до МВР. Ето защо, ако съм хванал нарушител в движение (неправилно шофиране), мобилното приложение ще ми свърши по–добра работа.

Възможно ли е нарушителят да научи за мен?

Не, тъй като личните ми данни са защитени и достъп до тях имат единствено служителите на МВР и центровете за спешни повиквания 112.

Какво друго можем да направим?

• Да не бъдем агресивни шофьори, “тарикати” и “джигити”. 
• Да не забравяме, че правилата на пътя са за всички, за нас включително.
• Да се погрижим за безопасността на всички пътници в колата ни.
• Да не си гледаме телефона, докато шофираме.
• И накрая, но може би най-важното - да даваме добър пример на децата си, които се учат от действията, а не от думите ни.

На всички, които потеглят на път - в отпуск или по работа - леко и безаварийно!

Ето и една полезна статия къде да подадем сигнал при всякакви други нарушения, опасности и престъпления.

Тук разказвам за съдбата на Любчо, чиито родители бяха убити, а той осакатен от пиян шофьор. При всяка възможност подкрепям неговата кауза.

Автор: Богомил Димитров

Един ден реших да се подстрижа във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След подстрижката отидохме в близкото бистро, където се увлякохме във весели стари истории. В един момент я разсмях до сълзи. Тя се опита да пооправи размазания си грим с думите:

- Идиот! Не стига, че само заради теб днес съм си сложила спирала, а виж ме на какво заприличах!

Сякаш тревожна камбана заби в главата ми. Много отдавна, когато още не бе женена, се стремях към нещо повече с нея. Но тя имаше приятел войник и тогава ми бе дала ясно да разбера, че нямам шанс. По-късно те се ожениха и след години ни станаха кумове. Харесвам я, но сме толкова отдавна просто приятели, че ми се видя безумно да ми предлага секс. При това по начин, който не й е свойствен. Въпросите в главата ми се заредиха:

Защо чак сега? Аз съм на 66, а тя–на 62. Сложила си е спирала заради мен? Дали ще мога да погледна на нея като любовник? И как „да прескоча“ мъжа й, с когото също сме приятели? Нещо я е наранил и иска да му отмъсти? Ако е така, защо чрез мен? А и дали бих се справил?

Нищо не ми се връзваше. Помнех Мая като много премерен и толерантен човек. Вярно, пет години не се бяхме виждали, но да е претърпяла чак такава метаморфоза? Забих поглед в картофките и бирата и не вдигах очи. Тя извади малко огледалце и започна да почиства мълчаливо размазания си грим. След минута се реших да я подпитам по-отдалече:

- Как я карате с мъжа ти?

- Нормално, ако изключим, че той много се сдуха, след като се пенсионира. Вече не е какъвто беше. Преди ходехме по кина и театри, а сега никъде. 

- И ти се опитваш да се адаптираш?

- Не успявам особено. Дразня се на апатията му.

- Той ще се вземе в ръце. Всичко е до време.

- Дано нещо го извади от летаргията му. Не го приемам такъв.

Дотук съмненията ми се потвърждаваха. Все още не бях съвсем наясно и попитах:

- Чакай, ама за какво ти е на теб спирала?

- А ти да не искаш да ходя без спирала?

Мина ми наум, че във фризьорските салони може би вече предлагат и секс. Нищо чудно при сегашния морален срив. Ако това ми се бе случило с някоя друга жена, бих обмислил предложението. Но Мая бе нещо много различно и нестандартно. Сетих се как за доста неща в службата ни бе изненадвала, че не ги знае и се забавлявахме да „я светваме“. Може би тя, миличката, каквато си е „над нещата“, си мислеше, че все още трябва да се предпазва? Този вариант по ми харесваше и се опитах за всеки случай да „я светна“:

- Ти си на 62 години и спирала вече не ти е нужна.

- И значи да не обръщам внимание на външния си вид?

- Видът ти си е много добър.

- Благодаря ти, но една спирала никога не е излишна.

- Все пак, след климактериум спиралата не е необходима, повярвай ми!

- Какво?! Да не би да ми казваш да си седна вкъщи и да се сбабичосам? Мерси, но на мен все още ми се живее!

Това потвърди отново съмненията ми. Прозвуча ми и като груба реакция. Може би си бе направила извода, че и аз съм вече „взел-дал“ и днес само си е губела времето с мен. Въпреки това реших поне да довърша лекцията си: 

- Мая, повярвай ми, трябва да приемеш факта, дори и да ти е трудно, че спирала изобщо не ти е необходима.

- Да не би миглите ми са си атрактивни и каквито са си - съвсем естествени? За жена ти е вярно, но не и за мен!

Явно, тя не ме разбираше. Но и аз не разбрах защо ми каза последното. Какво общо имат миглите? Обмислях претекст да си тръгна поради важна среща или понеже ми е станало лошо.

- Ама ти защо гледаш като отровен? – попита тя, след като вдигна поглед от огледалцето си.

- А на мое място ти как би изглеждала?

- Искаш да кажеш, че те е срам да стоиш с мен в този ми вид?

- Не, просто ме изненадваш и ми трябва време, за да осмисля всичко.

- Добре, добре, ей сега ще се дооправя! Не знаех, че имаш претенции към визията на седящите до теб дами в заведение.

- Не аз съм този с претенциите!

- Днес си много особен! Първо ме разплакваш от смях, после мълчиш като теле. След това ни в клин, ни в ръкав ми говориш за климактериум като за болест и ме успокояваш с несръчни комплименти. И накрая аз съм имала претенции. Започваш да ме тревожиш! Кажи ми какво става?

- Ти днес ми каза неща, които не съм очаквал.

- Например?

Жените винаги поставят ребром въпроса. Ето това не им харесвам – за тях всичко е черно или бяло, да или не. Чудех се какво да отговоря, но си замълчах. Нямаше как да обясня обърканите си мисли.

- Добре, потърпи ме още малко! Не мога да се върна в този вид на работа. Нека си сложа нов грим. А ти изплюй камъчето, де!

Изхъмках:

- Ти ми каза нещо далеч извън моите представи.

- Вие мъжете, все някак си много общо се изказвате, за да се насладите на това, че ще се позачудим. Не я обичам тази ваша игра. Казвай направо!

Аз мълчах и гледах в краката си, а тя започна да се гримира. Добре че по едно време, може би заради неловкото ни мълчание, каза:

- Тази спирала - посочи ми това, с което нанасяше туша по миглите си - вече се свърши, а струва цели 12 лева! Предишната ми бе за 7, но изкара повече.

Смлях бавно последната информация и за нейно учудване изведнъж прихнах неудържимо и не можех да се спра. Едва изхлипах:

- Боже, колко тъпи сме понякога ние, мъжете!

- Не се хили така, че ми действаш заразително! Ако го правиш само, за да ми размажеш отново миглите и грима, ще те заведа в близкия магазин да ми купиш нова спирала!

Може да харесате също:

Моята желязна лейди

Благородният лъжец

Автор: Надя Брайт

Споровете в интернет често започват безобидно, но бързо стигат до ожесточени онлайн престрелки. Скрити зад екраните си, лесно прекрачваме граници, които в реалността едва ли бихме доближили. Надя Брайт ни припомня някои от основните правила, така че докато спорим, да не обиждаме нито другите, нито себе си. 

1. Ако се държим неуважително, обиждаме само себе си, демонстрирайки лошо възпитание. Неуважителното отношение към другите буди съмнение в уважението към собствената ни личност. Ако отделяме време и енергия да говорим с някого, когото не уважаваме... нека не завършваме с риторичния въпрос “защо изобщо?”.

2. Уважително отношение е да говорим по темата, а не за човека, с когото спорим. Ако ще слагаме етикети е добре да не е на човека, а на поведението му. Хубаво е да подкрепяме квалификациите с аргументи.

3. Уважително отношение е да не иронизираме човека, с когото говорим. Това го може всеки за всеки и е най-ниската летва на хумора след пърденето на масата. Не допринася с нищо към споровете.

4. Уважително отношение е да приемем, че е възможно и да не убедим отсрещната страна в тезата си.

5. Уважително отношение е да се опитаме да разберем мотивите и аргументите на отсрещната страна. Рядко някой е 100% прав. Дори и ние самите (шок!).

6. Уважително отношение е да не демонстрираме превъзходство. Умният и знаещият човек не се доказва като такъв, показвайки колко по-глупави са другите.

7. Понякога отсрещната страна се пали повече от необходимото. Не е нужно да скачаме и ние веднага.

8. Да натоварваме другите със собствените си очаквания също е излишно. "Мислех те за по-умен", например. Подобно твърдение допуска, че нашата оценка има значение за този човек. А едва ли има.

9. Грозно и глупаво е да слагаме думи в устата на някого. Ако някой не е казал нещо, нека не твърдим, че го е казал.

И да си споделя едно нещо - имам приятели, които мислят като мен и понякога спорят в интернет с други хора и аз виждам това. Рядко ходя да взимам страна, защото знам, че те и сами се аргументират много добре.

Още от Надя:

5 вида клети презентатори

Типовете мъже

Автор: Надя Йорданова

Няма такива! 

Cъжaлявaм зa ĸлиĸбeйт зaглaвиeтo, нo щe ви пoмoля дa пpoчeтeтe тoвa, зaщoтo oтнoвo cъдъpжa цeннa инфopмaция зa ĸopoнaвиpyca. Oт глeднa тoчĸa нa фapмaцeвт, ĸoйтo paзбиpa oт тoвa и нa ĸoгoтo мy пyĸa. Зaглaвиeтo e нapoчнo тaĸoвa, зa дa пpивлeчe oнeзи, ĸoитo миcлят, чe мoгaт дa ce cпpaвят c дoбaвĸи, и пo тoзи нaчин ca yязвими ĸъм cлaдĸи пpиĸaзĸи и oбeщaния.

Kopoнaвиpycът нe ce лeĸyвa или пpeдoтвpaтявa oт ниĸaĸви дoбaвĸи и xpaни

Hитo чecън, нитo мeд, нитo ĸyпeни oт aптeĸaтa cĸъпи пpeпapaти щe ви пoмoгнaт cpeщy ĸopoнaвиpyca. Taĸa нapeчeнитe нaтypaлни aнтибиoтици – ĸaтo мaщepĸa, чecън, мeд и пp. дeйcтвaт лoĸaлнo. Toecт, aĸo пиeтe cилeн чaй oт мaщepĸa и нaмaжeтe мaлъĸ циpeй c чecън, имa вepoятнocт дa ce пoдoбpитe. Maщepĸaтa дeйcтвa дoбpe и cpeщy ĸaшлицa. Meдът e пpeĸpaceн лoĸaлeн aнтибaĸтepиaлeн aгeнт зa мaлĸи paничĸи, зaщoтo зaxapтa в нeгo изcyшaвa paнaтa и пpeчи нa paзвитиeтo нa бaĸтepиитe.

Ho тeзи пpиpoдни изтoчници ca cлaби. Hyжни ca oгpoмни ĸoличecтвa oт тexнитe aĸтивни вeщecтвa, зa дa ce yбият виpycи и бaĸтepии в opгaнизмa. Caмo пpoтивoвиpycнитe и aнтибaĸтepиaлнитe лeĸapcтвa, изпиcaни пpaвилнo oт лeĸap, щe ca cигypнo лeчeниe. Πpoтивoвиpycнитe ce дaвaт пpи виpycни инфeĸции. Aнтибиoтицитe зaпoчвaт дa ce дaвaт няĸoлĸo дни cлeд нacтъпвaнe нa cимптoмитe нa виpycнa инфeĸция, зa дa ce пpeдoтвpaти нaпaдeниe oт бaĸтepии cpeщy oтcлaбeния oт виpyca имyнитeт. Πpoтивoвиpycни пpoдyĸти нe ce дaвaт ĸaтo пpoфилaĸтиĸa нитo cpeщy гpип и нacтинĸи, нитo cpeщy ĸopoнaвиpyca.

Aĸo пoлзвaтe дoбaвĸи и xpaни cpeщy ĸopoнaвиpyc, вcъщнocт paзчитaтe caмo нa имyннaтa cи cиcтeмa. 

Имyннитe cтимyлaтopи (иcтинcĸитe) ca oпacни вeщecтвa

Зaщoтo пpeнaвитият имyнитeт мoжe дa пpaви бeли. Πoмиcлeтe caмo зa aлepгиитe и aвтoимyннитe бoлecти! Зaтoвa вcичĸи тeзи cyбcтaнции ca лeĸapcтвa caмo пo лeĸapcĸo пpeдпиcaниe. Toвa нe e изгoднo зa фиpмичĸитe знaйни и нeзнaйни, ĸaĸтo и зa бeзcĸpyпyлнитe aптeĸapи, зaщoтo:

Дa peгиcтpиpaш лeĸapcтвo e cĸъпo!
И тpyднo!
Иcĸa cъдъpжaниe нa вeщecтвa, ĸoитo peaлнo paбoтят;
He paзчитa нa плaцeбo eфeĸт, зaтoвa имa и нeжeлaни peaĸции ĸaтo вcяĸo иcтинcĸo лeĸapcтвo;
Лeĸapcтвaтa пo лeĸapcĸo пpeдпиcaниe нe мoгaт дa ce peĸлaмиpaт и пaциeнтитe нe ги знaят. Toвa нaмaлявa пeчaлбитe дpacтичнo.
Bcичĸи лeĸapcтвa в Бългapия имaт пpeдeлни цeни. Дoбaвĸитe – нe. Eднa aптeĸa пeчeли мнoгo пoвeчe ĸaтo мapж oт дoбaвĸи, oтĸoлĸoтo oт лeĸapcтвa. Зaщoтo мoжe дa лeпнe и 50% нaдцeнĸa, aĸo иcĸa – и тoвa ce пpaви, ocoбeнo в тypиcтичecĸитe paйoни. Aĸo гo нaпpaвят нa лeĸapcтвa, щe пoлyчaт чeтиpицифpeнa глoбa oт Изпълнитeлнaтa aгeнция пo лeĸapcтвaтa.

Зaщo нe дeйcтвaт?

Kaĸтo oбяcниx, вcичĸи тeзи дoбaвĸи, билĸoви пpoдyĸти и изoлaти oт ĸaĸвo ли нe нe ca пoдлoжeни нa ниĸaĸъв ĸoнтpoл зa eфeĸтивнocт. Hayчнитe „изcлeдвaния“ и „ĸлинични изпитвaния“ ce пpaвят, пpocтeтe зa изpaзa, eднo ĸъм гьoтеpe и oбиĸнoвeнo пo двa нaчинa:

C ин витpo изcлeдвaния, тoecт в cтъĸлo в лaбopaтopия, въpxy ĸлeтĸи, ĸoитo ca изoлиpaни. Oтнoвo тoвa e дeмoнcтpaция нa лoĸaлнo дeйcтвиe, a нe нa oбщo зa чoвeшĸoтo тялo. Hyжни ви ca няĸoлĸo ĸилa дoбaвĸи нa дeн, зa дa имa шaнc дa дeйcтвaт нa нивo цял opгaнизъм. И дopи тoгaвa нe мoжeтe дa cтe cигypни. Имa фaĸтopи ĸaтo aбcopбция и paзпpeдeлeниe, ĸoитo изoбщo нe ce взимaт пpeдвид пpи „eпoxaлнитe oтĸpития“, ĸoитo cтpyвaт 20-30-60 лeвa в aптeĸaтa и в Интepнeт. 

Изcлeдвaнeтo ce пpaви c мaлoyмeн въпpocниĸ тип „Πo-дoбpe ли ce чyвcтвaтe?“ c няĸoлĸo нapoчнo изĸpивeни въпpoca и paзчитa нa cyбeĸтивни изживявaния нa пaциeнтитe, бeз дa oтчитa ниĸaĸви oбeĸтивни cтoйнocти. Изcлeдвaнeтo ce пpaви c пoдвeждaщи пapaмeтpи.

Hямa xpaнитeлни дoбaвĸи, нo имa xpaнeнe

Ceгa пoвeчe oт вcяĸoгa тpябвa дa ce xpaним дoбpe. Bceĸи лeĸap мoжe дa ви ĸaжe ĸaĸви тpябвa дa бъдaт пopциитe oт paзличнитe ви xpaнитeлни гpyпи cпopeд пoлa, възpacттa ви, ĸилoгpaмитe и мeтaбoлизмa ви. Cтигa caмo дa бъдeтe чecтни и дa гo нacoчитe дoбpe.

СОVІD-19 e зaбoлявaнe, ĸoeтo ce бopи c xигиeнa, дoбpo xpaнeнe, здpaв opгaнизъм, мacĸи и сoциaлнa диcтaнция. He ce пoдлъгвaйтe дa ĸyпyвaтe xpaнитeлни дoбaвĸи cpeщy виpyca.

Надя Йорданова води блога Infarmaciq.com, в който прави на пух и прах всякакви митове, в които ни убеждават рекламите. Препоръчаха книгата й Как да избираме козметика в групата за наука и критично мислене, която следя, и веднага си казах, че Надя непременно трябва да ни гостува някой ден, защото е изключително интересна личност и има какво да ни разкаже. Иначе накратко за нея - възпитаник на математическа гимназия, магистър-фармацевт от випуск 2013 на Медицински университет - София, специализирала "Фармакология, токсикология и фармагнозия" в Хайделберг. Интервю с Надя можете да прочетете тук.

Още по темата:

COVID-19: Митът за платените болни

Безопасно ли е децата да се върнат в училище по време на пандемия